Екипажът на „Пандора“

XXII

Мъжете бяха зачислени към екипажа. За малката португалка Лали отделиха каюта. Заобиколиха я с грижи и внимание.

Нещастният сал бе развален напълно. Въжетата, принадлежностите, основата и платното послужиха и на кораба. Дъските дадоха на дърводелеца, буретата на бъчваря.

Догадката на Бен Брас, че спасилият ги кораб е същият, които бяха очаквали върху кашалота, се потвърди. Китоловците, след като бяха убили огромния кит, бяха загубили следите му и сега превръщаха на мас друг.

Бен съобщи на капитана къде горе-долу се намираше кашалота Капитанът на китоловците остана доволен от упътването, тъй като бе разчитал да получи от него от седемдесет до деветдесет бурета мас.

На следния ден тръгнаха да го търсят. Бен разказа подробно всичките приключения и предупреди за възможната среща с бившите моряци на „Пандора“.

Привечер те бяха вече при мъртвия кашалот. При приближаването от трупа му излетя шумно ято морски птици. Това означаваше, че хора липсваха наоколо. Всичко бе останало във вида, в които четиримата приятели го бяха оставяли. Само месото се бе овъглило и огънят бе угаснал.

След три дни, когато всичката мас бе съхранена в съдовете, китоловците забелязаха греди, дъски, бурета и други остатъци от големия сал. Бурята, от която „Катамаран“ бе излязъл невредим, се оказваше съдбоносна за нещастниците от „Пандора“. Лошо стегнатите дъски се бяха разбили и всички те бяха потънали. Трагичният им край несъмнено бе възмездие от небето.

Остава да кажем няколко думи за по нататъшната съдба на нашите приятели.

Още на следния ден след спасението Снежко зае длъжността готвач на китоловния кораб. Той я изпълняваше с достойнство няколко години, докато не премина на същия почетен пост в новия хубав кораб, принадлежащ ма вече истинския капитан Бен Брас, който не пренасяше жив товар за продан в Бразилия, а търгуваше с палмово масло, слонова кост, щраусови пера и златен пясък. След няколко години, като пожъна богати плодове от пълния с трескава деятелност живот, Бен Брас се засели в собствена ферма. Неизменният му черен приятел го последва.

Съдбата на юнгата Уилям бе още по-завидна. Гледайки неговата горда осанка и красиво изразително лице, всеки би казал, че за такъв юнак не е трудно да си намери жена по вкус. И наистина жената на Уилям бе много красива, с големи черни очи и прелестни къдрави коси. Доста мургавият цвят на лицето сочеше нейния южен произход. Говореше се, че била португалка, родена в Африка. И още, че съпрузите се били запознали на някакъв нещастен кораб „Пандора“, че били останали с още двама приятели като единствен екипаж на този кораб и че детската им дружба се била обърнала скоро в гореща любов върху дъските на странен сал сред Атлантическия океан. Тази мис, разбира се, бе самата Лали.