Еон

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Денят едва започваше, когато Олми ги отведе при очакващия ги автобус. Каролсон го нарече детско рейсче, заради големите бели колела. Въздухът беше хладен, а звездите грееха ярко в синьо-черното небе.

Патриша беше смълчана и не показваше с нищо, че мисли за онова, което се беше случило между нея и Ланиер. Фарли също запазваше неразгадаемо изражение — Ланиер я беше заварил заспала, когато се върна от срещата с Патриша. Самият той почти не мигна. От младежките си години не беше изпадал в подобна ситуация.

След няколко минути се появи Рам Кикура и също се качи в автобуса.

— Президентът е възпрепятстван да ни придружи — обяви тя.

— Какво разочарование — подхвърли насмешливо Каролсон. — Неприятности?

— Не зная. Сер Толер, президентът и президент-министърът са се събрали на среща. Вие тръгвайте, аз ще остана да разузная положението.

Франтът, шофьор на автобуса, погледна назад към Олми, който кимна. Поеха плавно през поляната със синьо-зелена трева, излязоха на павирания път, от него се прехвърлиха на магистралата, която опасваше курорта и най-сетне се отправиха право към изгрева, обагрил в червено хоризонта навътреe в сушата. Патриша долови някакви сладникаво ухание, съвсем различно от влажния мирис на океана — вятърът люшкаше клоните на ниските жълтеникави храсти, които достигаха до границата на курорта. Из полето се мяркаха франти-фермери, облечени в разноцветни гащеризони, яхнали миниатюрните си, автоматизирани трактори.

— Тук отглеждат биологични органозаместващи елементи — обясняваше Олми. — Това са растително-животински заместители на сложни органични структури, включително такива, в които се съдържа информация. Изключително доходно предприятие.

— За хората, или за франтите? — попита Ланиер.

— Растително-животинските заместители могат да се адаптират към повечето органични форми. Достатъчно е само да се въведе съответният генетичен код.

Ланиер бе попитал, дали предприятието е доходно за хората, или франтите, но реши да не повтаря въпроса си. Автобусът пое по покрит с бяла настилка път между насажденията и не след дълго навлезе в един гъсто заселен крайбрежен район. В продължение на десетина километра, от двете страни и в дълбочина се виждаха само селища на франти. Всяко село се състоеше от концентрично застроени едноетажни къщи. В центъра се издигаше висока сграда, най-често обвита в разноцветни знамена. С появата на първите слънчеви лъчи знамената започнаха да блестят ярко и да се полюшват от сутрешния ветрец, като трепкащи дъги.

— Доколко е развита цивилизацията на франтите, сравнена с вашата? — попита Каролсон.

— Изостанала е, но в никакъв случай не е примитивна — отвърна Олми. — Наваксват изключително бързо както в науката, така и в техниката. Не се подлъгвайте по странните им философски възгледи и типичната им скромност. Франтите са много изобретателни. Все по-често се налага да разчитаме на помощта им.

Когато и последното село остана зад тях, пътят пое по склона на невисока планина, увенчана с щръкнали към небето призми от прозрачно-сива скала. На самия връх на планината, върху специално изгладена площадка, се издигаше висока над шейсет метра куполовидна постройка, основата на която бе куха като просторен изложбен павилион. Автобусът зави пред входа на павилиона и спря.

Олми ги поведе към редицата от бронзови, чугунени и никелови статуи, подредени вътре в павилиона. На входа ги очакваше гол до кръста мускулест мъж, накичен с множество инструменти, подредени в джобовете на широкия пояс. Кожата му беше тъмно-кафява и блестеше на слънцето. Наблизо се виждаха няколко франти, които обикаляха загрижено край сложни уреди. Таванът над главите им беше сводест, изпъстрен с множество разположени под различен ъгъл греди — като железен мост от викторианската епоха.

— Това е телескоп — досети се Хайнеман. — Колко е красив!

— Наистина е телескоп — усмихна се мъжът. — Последният, построен от франтите преди отварянето на вратата.

— Позволете да ви представя сер Ренслаер Ятес, Втори Портопроходец — произнесе Олми. — Той ще ви придружи до маркировка 1.3х9.

Ятес закопча чантичката с инструменти.

— Отдавна очаквам тази среща. Сер Олми беше така любезен да ме държи в течение на нещата. Трябва да благодаря и на франтите, задето ми позволиха да се ровичкам из тяхната светиня. — Той обхвана с един жест телескопа, купола и павилиона, после навлече тъмно-синя риза и я закопча, като я притисна с длан по средата. — В наше време няма кой знае каква нужна от портопроходци. И един е достатъчен да се справи с работата. — Той доближи Патриша. — Олми много ми е говорил за вас. Научих, че сте направила някои впечатляващи открития.

Патриша се усмихна, но не отговори. Ала очите й блестяха с вътрешна светлина — писана, криеща своята малка тайна. Ланиер почувства внезапен прилив на — гордост? — или нещо друго? — когато забеляза колко по-добре изглежда, след случилото се снощи.

— Аз също бих искал да се ровичкам в него — призна не без завист Хайнеман.

— Може би някой ден ще ви се отдаде подобна възможност. Въпреки че доколкото познавам франтите, те ужасно държат на реликвите от своето минало. — Той потупа кожуха на телескопа. — Скоро няма да мога да се върна тук. Бих могъл да ги помоля да продължат работата ми, ала не след дълго ще бъдат назначени на ново място — преди това ще се съберат за поредното хомогенизиране, което е обичайно за франтите — и всичко ще бъде занемарено. На времето, този и още четиринадесет подобни инструмента са работили неуморно от сутрин до вечер, дебнейки за заплахи от кометни атаки. — Той им махна с ръка да го последват навън, към равната площадка зад павилиона.

Стигнаха края на площадката и пред тях се ширна просторна долина, отворена към океана.

— Когато се появихме тук, франтите вече бяха на прага на космическата ера. Бяха построили хиляди ракети с ядрени бойни глави — дело на една невероятна, находчива и странна техническа мисъл, не зная дали можете да си ги представите. От последната тежка кометна атака бяха изминали девет столетия и те вече очакваха следващата. Достатъчно е било този, или някой от останалите дежурни телескопи, да засече приближаваща се комета и след това траекторията й е била определяна от хиляди синхронно работещи мозъци на франти. Понякога това отнемало седмици, месеци, дори години, но тогава франтите все още разполагали само с най-примитивни изчислителни машини. Случвало се да преместят някое селище, за да избегнат предполагаемото разрушение. Представяте ли си, всеки дом на тази планета е бил подготвен за бърза евакуация! За щастие, сега това е само минало. Но няма съмнение, че онова там — той посочи с ръка телескопа — си е направо произведение на изкуството. — Сер Олми! Водете ги. Приключихме тук. — След тези думи той прегърна по отделно всеки един от франтите и докосна ръцете им в хомогенизиращ жест, макар за един представител на човешкия род това да беше чиста формалност.

Тъкмо се качваха на автобуса, когато един от стоящите наблизо франти подсвирна и посочи към брега. Три мънички белезникави точици тъкмо бяха пресекли линията на прибоя и се носеха навътре, право към телескопа. Олми се намръщи.

— Господин Ланиер, моля отведете хората ви обратно при телескопа. Сер Ятес, ще останете ли при тях? — Ятес се съгласи и ги последва навътре в павилиона.

— Какво става?

— Не зная — рече Олми. — Нямаме уговорена среща с порталната полиция.

Трите белезникави точици бързо нараснаха и се превърнаха в източен въздухолет с притъпен нос. Въздухолетът направи кръг над телескопа и се приземи на площадката отпред. Носовият люк се отмести встрани и през отвора се появи Олиганд Толер, последван от четирима портални чиновници и един франт, опасан със зелен дипломатически пояс. Толер се отправи забързано към Олми, без да откъсва поглед от него.

— Имаме проблеми в Аксисград — заговори той. — Наредиха ми незабавно да прекратя посещението ви и да ви върна в града.

— Ще бъдете ли така добър, да ми обясните причината? — възпротиви се Олми. — Какви са тези проблеми?

— Нарушавайки грубо закона, фракционери от Корженевски и ортодоксални надерити са прекъснали връзките между отделните квартали. Президентът прекрати съвещанието за джартите и отпътува от Тимбъл, за да се справи с въпроса. Трябва да тръгнем веднага.

— Не е ли по-добре ако останем тук? — попита Олми. — Докато се изясни положението.

— Всичко е от ясно по-ясно. Разколниците се опитват да постигнат светкавични резултати. — Толер излъчи поредица от бързоменящи се пикти. Бяха обагрени в развълнувано-червен цвят. — Нашите гости се оказаха ключови фигури в спора. Знаете го добре, сер Олми.

Олми не прибягна до пикти в отговора си.

— Разбирам ви, сер Толер. Но вие не ме изслушахте докрай. Щом президентът е напуснал Тимбъл, сега сер Ятес е най-старшият сред нас на тази планета.

Толер бързо схвана накъде бие неговият опонент.

— Значи отказвате да ги освободите, така ли? Не разбирате ли, че действам по директни указания на президента?

— Въобще не съм отказвал да ги освободя — възрази Олми. — Само двама ще останат с нас. Можете да вземете другите.

Ланиер понечи да протестира, но Олми му хвърли смразяващ поглед.

Толер отстъпи крачка назад.

— Ами ако поискам от порталната полиция да ви арестува още сега?

— Без прозрачни блъфове, сер адвокат — намеси се Ятес. — Макар и само Втори Портопроходец, всички тук са длъжни да ми се подчиняват. Кой е другия, който бихте желали да остане с нас?

— Господин Ланиер — рече Олми.

— И вие ли сте с разколниците? — извика гневно Толер. Олми не отговори.

— Ще задържим Патриша Луиза Васкес и Гари Ланиер — заяви той. — Можете да вземете другите.

— Ние отказваме да бъдем разделени — намеси се Ланиер като пристъпи напред, въпреки че Хайнеман се помъчи да го задържи.

— Нямате друг избор — отвърна Олми. — Сега не е време за спорове и дипломатически игри, господин Ланиер. Избрах именно вас, защото можете да помогнете на госпожица Васкес. Останалите ще са в безопасност.

— Ние гарантираме безопасността на всички, освен на тези, които ще са с вас, сер Олми — рече Толер.

— Сер Рам Кикура е техен адвокат. Тя ще придружава другите трима, където и да ги отведете — съобщи Олми.

От въздухолета излязоха няколко механични работници и заобиколиха Фарли, Каролсон и Хайнеман.

— Гари — извика уплашено Фарли.

— Никой не ви заплашва — увери я Олми. — Безсмислено е да се съпротивлявате.

— В този момент е в ход пълната евакуация на Шишарк — произнесе Толер, надявайки се да окуражи съпротивата на гостите. — Телесен представител Розен Гарднър е натоварен с опразването на астероида.

Олми кимна сякаш това следваше да се очаква.

— Какво смятате да правите с Васкес и Ланиер? — попита Толер.

— Ако желаете, можете да отведете останалите още сега — рече Олми. — Оставям ги на ваша отговорност.

— Това е възмутително. Веднага щом се разнесе слухът ще започнат да се затварят вратите в Пътя, магистралите ще опустеят…

— Нали точно това искаха гешелистите? Да ускорят почистването на Пътя от джартите. Ако не греша, до това решение трябваше да стигне и съвещанието, ръководено от президента?

Толер втренчи разтревожен поглед във Втория Портопроходец.

— Вие действително ли възнамерявате да сътрудничите на този… разколник?

В отговор Ятес се усмихна, извади изящно колие от чантичката с инструментите и пиктира символ на Земята, обвита в двойната спирала на ДНК.

Сетне поклати глава и даде знак на механичните работници да изпроводят Каролсон, Фарли и Хайнеман до въздухолета. Лицето на Каролсон беше почервеняло от гняв.

— Нима ще позволим да постъпят така с нас? — възмущаваше се тя.

— Струва ми се, че нямаме друг избор — отвърна с унесено изражение Хайнеман. — Жалко че пропадна рожденият ден на Патриша. Отваряй си очите, Гари.

Фарли погледна през рамо към Ланиер, а очите й бяха изпълнени със сълзи.

— Гари? — повика го тя.

— Ах, вие, кучи синове — изкрещя Ланиер на Олми и Толер. — Патриша беше права. Играете си с нас като с пионки.

— Не се подценявайте — отвърна Толер. Той пое към въздухолета, придружен от порталните чиновници. Франтът-дипломат остана при тях. Въздухолетът се издигна и се понесе към вратата.

— Хиляди извинения за причинените неприятности — рече Олми. — А сега — трябва незабавно да потеглим към маркировка 1.3х9. Събитията се развиват по-бързо, отколкото очаквах.

Фу Дзи Ми и Чанг И Синг изнасяха от палатката кашони с инструменти и документация. Помагаха им неколцина войници от отряда на Беренсон. Откъм южния полюс полъхна хладен ветрец и тентите се разлюляха. Ако се изключи пъшкането на носачите и епизодичните подвиквания, евакуацията се извършваше в пълна тишина.

Шест метални кръста с двойни греди плаваха само на три метра над пътя и червените точици в съчлененията им сякаш не изпускаха нито едно движение на войниците. Далеч над тях, точно в средата на плазмената тръба, се виждаше нещо дълго и черно, съчленено със сингуларната и разположено само на петдесетина метра от прохода. След като го разгледа внимателно с бинокъл Фу стигна до извода, че е дълго поне 150 метра. Беше се появило преди не повече от десетина минути.

Когато напълниха каросерията на камиона, войниците се покатериха отгоре, а двамата китайци се пъхнаха в кабината. Беренсон сграбчи една от страничните дръжки и се качи на стъпалото. Камионът потегли рязко и сви към рампата.

След като се увериха, че кухината е опустяла, кръстовете се скупчиха в кубична формация и се издигнаха нагоре.

На двадесет и пет километра над тях, настанена удобно в кабината на поточния кораб, частичната проекция на телесния представител Розен Гарднър следеше приготовленията за евакуацията и поддържаше постоянна връзка с Аксисград.

Ала в самия Аксисград, комуникациите между въртящите се цилиндри бяха прекъснати. Аксис Надер беше изолиран напълно от транспортната система. Изолирани и притихнали бяха и няколко масивни участъка от Градската памет, които доскоро работеха денонощно. Махалото се бе люшнало в обратна посока, помамени от новината за новопоявилите се гости радикалните гешелисти бяха предприели неочакван и може би фатален ход.

Самият телесен представител Гарднър бе пристигнал само преди часове в Заседателната зала на Възела, обладан от едничкото желание да бъде в центъра на събитията. За да ръководи по-добре различните аспекти на бунта той бе създал общо четири свои частични.

Всъщност, нито един от неговите последователи и съпартийци не бе използвал термина бунт, за тях това бе само необходима маневра, целяща защитаване на техните права срещу радикалните гешелисти. За каквото и да ставаше дума в края на краищата, едно бе ясно — обстановката бе крайно сложна.

Постъпващата от Шишарк информация бе недостатъчна, но това сега бе най-малката грижа на Гарднър.

Неговите частични се намираха в три от цилиндрите на Аксисград, както и в канцеларията на Пътно-търговския комитет, на маркировка 9х6. Въоръжени привърженици на фракцията бяха заели ключови позиции вътре в града и на определени места по Пътя. През последните няколко часа с помощта на Градската памет и на цялата столична инфраструктура ортодоксалните надерити и хората от фракцията на Корженевски установяваха връзки помежду си и консолидираха силите си. За консултанти използваха симпатизатори на идеята, обитаващи Градската памет, между които и собствения му баща.

Всичко се движеше според предварителния план. Но въпреки това, телесният представител Гарднър не беше се чувствал по-нещастен през близо двестагодишния си живот. Не го болеше от обвиненията в измяна, отправени му от президента и президент-министъра. И друг път се бе изправял срещу тях, беше вкусвал от силата им и бе отвръщал с цялата си жлъч.

Това, което го смазваше, бе съзнанието, че с действията си потъпква всичко, което е защитавал във Възела и към което се беше придържал преди да го изберат за телесен представител от името на новите ортодоксални надерити в Аксис Надер. Чувстваше се ужасно уязвим, сякаш някой от неговите собствени частични би могъл да го обвини в нарушение на етиката и морала.

А междувременно неговите съфракционери се готвеха да задвижат града на юг по хода на потока, в посока към Шишарк. По пътя ще трябва да свалят наличните щитове, но това, когато му дойде времето.

Останал съвсем сам в опустялата заседателна зала, той очакваше с нетърпение завръщането на президента, на сенаторите и телесните представителни, които бяха заминали за участие в съвещанието по предстоящото нахлуване на джартите. Чакаше ги неприятна изненада — нямаше да ги допуснат вътре в града.

И тогава наистина щеше да започне бунтът.

Недалеч от него се оформи частичен представител на президента и изчака да го забележат. Гарднър нарочно се бавеше. Най-сетне — едва след като се увери, че всичко е наред и че необходимите сегменти от Градската памет са инактивирани — той позволи на частичния да го заговори чрез пикти.

— Разполагате ли с достатъчно поддръжници? — попита частичният. — Моят оригинал в момента пътува към вас. Директор Хулан Лам Сейджа вече предприе необходимите правни мерки. Излишно е да ви обръщам внимание, че сте действали в разрез с правилника на Възела.

— Ни най-малко. Обстоятелствата бяха извънредни. — Последните думи бяха подчертани с няколко емоционално заредени символи, между които доста сложното надеритско обозначение за „дом“, състоящо се от изображение на Земята, заобиколено от двойната спирала на ДНК, всичко това обгърнато в огън. Ала той реши, че сега не е време за сложна символика и продължи направо. — Сер Рам Сейджа ще може да се отдаде на този процес след разкола. Задочно. Освен това, в момента подготвяме срещу него обвинение за нарушаване правилника на Възела.

— За първи път чувам — отвърна частичният и вдигна изненадано вежди.

— Попречили са ви другите задължения, сер президент. — Още щом произнесе тези думи, той съжали за надменния тон, президентът всъщност бе възпрепятстван заради изключително важното съвещание за джартите и съвсем не бе напуснал столицата за да се освободи от прекомерното бреме на дълга. Затова пък други се бяха възползвали от това отсъствие. — И да съм извършил някакво нарушение, било е съвсем дребно и напълно в рамките на допустимото. Докато не получим съдебно решение сер Рам Сейджа ще бъде изключен от управлението. Сенатор Пресиънт Ою ще го замества временно — тя остави тук частичен, който да поеме задълженията й.

В този момент го прекъсна частичният на представителя ван Хамфиус, който протестира срещу грубото нарушаване на правилника и направи безуспешен опит да събере достатъчно поддръжници, за да отмени решението на телесния представител Гарднър. Последният обаче беше предвидил подобен ход и обяви гласуването за невалидно, както го бе посъветвала сенатор Пресиънт Ою — поради липса на кворум от телесни представители в залата.

С това пререканията не свършиха, защото Теес ван Хамфиус се закани, че само до няколко часа ще се появи лично в Аксисград.