Европолис: Битакът

5. След два дъждовни есенни дни

— Ало, Ференц Варош?

— Да, слушам.

— Здравей. Инга е.

Чу се нещо като хълцане или подсмърчане.

— О! Здравей! Как си? Всичко наред ли е със… придобивката?

Мълчание. Жален глас:

— Фери, имаш ли време да се видим? Ей така, да си побъбрим… да пием кафе… Аз черпя!

— Инга? Нещо не ми звучиш много бодро. Всичко наред ли е?

— Не. Не е. Тоя гад… бившия ми… Подарих му тъпата самобръсначка с позлатени ножчета и мрежичка… а той я декларира като подарък, за да си спести няколко евро! Мръсник! Изобщо не помисли, че ме е натопил по тоя начин! Глобиха ме, а той ме оплю после — колко съм била невъзпитана да върша НЕЛЕГАЛНИ работи! Изхвърлих го тоя тъп франко-германец! Говедо лицемерно! Като му метнах през прозореца куфара, той се отвори и на перваза остана една лазерна книга, холоалбум… с порно! И то такова, каквото само от циганите може да се вземе! И тоя… мен ще ме нарича… криминална душичка…

— Инга, спокойно, недей, майната му. Наистина е мръсник…

— Фери, нали ще се видим? Имам нужда от… приятели. Елате с гаджето ти. Тя е… готина, нали?

— Хм. Всъщност, от онзи ден не я знам къде е. Знам с кого е, но нямам представа къде са отишли.

— А… зарязала те е?

— Нещо такова. Онзи момък няма проблеми със средствата за живеене. Може да й осигури всичко, от което Илона се нуждае — салони за красота, вечери в изискани заведения, подаръци не от щандовете за сезонно намаление… Такива работи.

— Кучка! Ох, съжалявам, не ти помагам с такива думи… сигурно ти е обидно, че я наричам така.

— Вече не ми пука за нея… — Поемане на въздух и вдигане на залога, нека играта е ва-банк, всичко или нищо! — Инга?

— Какво?

— Защо не ми дойдеш на гости? Вярно, социално жилище, но е самостоятелно. И ще пийнем истински хубаво кафе. Поне синтезаторът ми е останал и си бачка без грешка!

Мълчание. Дали не прекалих?

— Добре. А ти… искаш ли да ти подаря позлатената самобръсначка? И без това ме накараха да си я платя по цени за вносни луксозни стоки… може да нямаш нужда, но я заслужаваш повече от оня… Искаш ли?

Въздишка на облекчение.

— Няма значение самобръсначката! Идвай по-бързо! Чакай да ти издиктувам адреса…