Фамилията Прици

Скъпа майко,

Всеки ден чета в „Ню Йорк Таймс“ прогнозата за времето в Англия, дъждовете като че нямат край. Ню Йорк също не е тропически рай. Аз работя, продавам четиринадесет вида боя за обувки, в магазин на „Улуърт“. О, да, и тук имат „Улуърт“! Заплатата не е кой знае какво. Все още слагам в обувките си изрезки от вестници да не пропускат влага. Наех ново жилище, много е хубаво. Просто не мога да повярвам, че Бренда и Джо не са се явили в събота на работа. Потресена съм, че са си дошли в понеделник, изтеглили шест лири от пощата и всичко изхарчили за едно прасенце. Яденето върви с пиенето. Ами кой ще плати гаранция за Джо този път? Сега си мисля за онази заплетена история с умиращото дете, сигурно е било гнусна лъжа. Сара ми пише, че Хюго се събудил една сутрин по-рано и надраскал стените от горе до долу с червилото на Сали, изпразнил одеколона й в ботушите и въпреки всичко мисли пак да й гостува някой път. Ема Коул не е много добре, Артър Шейрс е заминал за Йънгзтаун, Охайо, което е в Америка. И аз се чудя като тебе за Шърли Паркър, не може ли да си намери друга работа, а пере одеяла? Онази нощ сънувах, че са ми дали да играя дядо Коледа и се разстроих, въпреки че не зная защо. Запазила съм мил спомен за твоя топъл глас, напяващ „Смъртта на кралица Аделаида“, той винаги е с мен, където и да отида:

В следващото си писмо ми кажи дали да ти изпратя още от чудотворното лепило за изкуствени зъби, което се продава тук. Много американски знаменитости се хвалят по телевизията, че го употребяват.

С много обич те целувам,

дъщеря ти Маргарет