Фламандският майстор

1

Само че по-красива (ит.). — Б.пр.

2

Хосе Бенлиуре — испански художник, чийто дом в Мадрид е превърнат в музей; директор на Испанската академия в Рим от 1903 до 1912 г. Освен с живопис се занимавал и с приложни изкуства. — Б.пр.

3

In dubio pro reo (лат.) — „При съмнение в полза на обвиняемия“ — принцип от римското право — падежна форма на pluvis (лат.) — „дъжд“. — Б.пр.

4

Fatum (лат.) — съдба. — Б.пр.

5

„Бургундски хроники“(фр.). — Б.пр.

6

Ливра — стара френска парична единица. — Б.пр.

7

Couronne Margaridique (фр.) — игра на думи — „Короната на Маргарита“ или „Корона от бисери“. — Б.пр.

8

„Книга за забележителни мъже“ (лат.). — Б.пр.

9

Пиетрус Хусиус, знаменит художник (лат.). — Б.пр.

10

Майстор Пиеро Ван Хус, художник от Брюж (ит.). — Б.пр.

11

Добра работа от назоваемия Пиеро ди Хойс, прочут художник от Фландрия (ит.). — Б.пр.

12

Нарисувал я е майстор Пиетрус Хусиус, велик и прочут фламандец (лат.). — Б.пр.

13

Ролан — племенник на Карл Велики. Герой на епичната „Песен за Ролан“, наричан „Рицар без страх и укор“. — Б.пр.

14

Празникът се чества на 6 януари според католическия календар, съвпада с православния Богоявление. — Б.пр.

15

Ян Ван Ейк (1395 — 1441) — фламандски живописец, един от първите, разработили новата техника на рисуване с маслени бои. Творбите му, предимно на религиозни теми и портрети, съдържат скрита символика. — Б.пр.

16

Робер Кампен (1378 — 1444) — един от най-ранните и най-забележителни представители на фламандската школа в живописта. Творчеството му се характеризира с поетична интерпретация на ежедневието. Считан за предвестник на Ван Ейк и на целия Северен Ренесанс. — Б.пр.

17

На испански думата caballero означава благородник, рицар, конник. — Б.пр.

18

Комедия на маските, италиански театър, възникнал в средата на XIV век. Представленията почивали върху импровизацията на актьорите. — Б.пр.

19

Бустели (1723 — 1763) — прочут майстор на порцеланови статуетки от епохата на рококо, работил за порцелановата фабрика „Нимфенбург“. Едни от най-прочутите му статуетки са на персонажи от Комедия дел’арте. — Б.пр.

20

Горко на победените (лат.). — Б.пр.

21

Антонио Муньос Дегрен (1840 — 1924) — испански художник, преподавал живопис в Мадрид; приятел на семейството на Пикасо. — Б.пр.

22

Бартоломе Естебан Мурильо (1618 — 1682) — най-популярният представител на испанския барок в живописта. Картините му имат предимно религиозни сюжети. — Б.пр.

23

Става дума за края на Испанската гражданска война (1936 — 1939), завършила с установяване на диктатурата на генерал Франко. — Б.пр.

24

Алесандро Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца (1545 — 1592) — регент на Нидерландия от 1578 до 1592 г. — Б.пр.

25

Мигел Примо де Ривера, маркиз де Естеля (1870 — 1930) — генерал, държавник, установил авторитарен и националистичен режим в Испания от 1923 до 1930 г. — Б.пр.

26

Направи ме Петрус Ван Хойс, година 1471. — Б.пр.

27

Имприматура — последният слой от грунда, изпълнен в цвят. — Б.пр.

28

Хауърд Стантън (1810 — 1874) — английски шахматист, считан за един от водещите в света през 40-те години на XIX в. Организирал първия съвременен международен шахматен турнир. Все още почти навсякъде се ползват фигурите, създадени по негов дизайн, патентован през 1949 г. — Б.пр.

29

Реймънд Смулиън (1919 г.) — американски математик, създател на нова система за оценяване валидността на аргумента в логиката. — Б.пр.

30

Герой от романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“, послужил за основа на либретото на операта „Травиата“. — Б.пр.

31

През 1936 във форт Нокс е изградено специално хранилище на златния резерв на САЩ. — Б.пр.

32

Дучо ди Бонинсеня (роден в средата на XIII в. — починал 1318 г.) — един от най-великите художници на италианското Средновековие, основател на Сиенската школа. В творчеството му строгите форми на итало-византийската школа се смесват с новата духовност на готиката. — Б.пр.

33

Хосе де Мадрасо-и-Агудо — виден представител на неокласицизма в испанската живопис. — Б.пр.

34

Гай Цилний Меценат (70 г.пр.Хр. — 8 г.сл.Хр.) — римски дипломат, съветник на Октавиан Август, изключително богат, покровител на Вергилий и Хораций. Критикуван от Сенека за разточителния си начин на живот. — Б.пр.

35

Жан Кокто (1889 — 1963) — френски писател, поет, филмов режисьор и художник. Изключителен естет и в творчеството, и в живота си, Кокто никога не е държал в тайна хомосексуалните си наклонности. — Б.пр.

36

Едно от обвиненията, поради които Сократ бил осъден да изпие отрова, било „развращават на младежта“, но всъщност се е имало предвид интелектуалното му влияние. — Б.пр.

37

Алкивиад (450 г.пр.Хр. — 404 г.пр.Хр.) — блестящ, но безскрупулен атински политик и военачалник, отличавал се със забележителна красота, близък на Сократ. — Б.пр.

38

Мой кондотиере (ит.). — Б.пр.

39

Пази се от кучето (лат.). — Б.пр.

40

Кондотиерите, водачи на наемни отряди от средата на XIV до XVI в., често сменяли господарите си. Възможно е Сесар да има предвид съдбата на кондотиера Карманьола, който се сражавал първо на страната на Милано, а после водил войските на Венеция срещу бившите си господари. Но венецианците се усъмнили в лоялността му и през 1432 г. го осъдили на смърт. — Б.пр.

41

Средиземноморско растение, чиито листа се използват в стилизиран вид в архитектурата. — Б.пр.

42

Парафраза на прочутите думи на Цезар „И ти ли, Бруте?“ За разлика от оригиналния вариант обръщението е в женски род. — Б.пр.

43

Жестоки кондотиере (ит.). — Б.пр.

44

Приказна страна от книгата на Джеймс Матю Бари „Питър Пан“. — Б.пр.

45

Френското наименование на английски, френски и холандски пирати от Карибския басейн и Тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, нападали испански поселища и кораби по време на втората половина на XVII век. — Б.пр.

46

Уред за определяне на ъгъла между хоризонта и дадено небесно тяло, използван в навигацията. — Б.пр.

47

Бенвенуто Челини (1500 — 1571) — флорентински скулптор, златар и писател, автор на едно от най-живите описания на епохата в своята автобиография, в която твърди, че сам е застрелял конетабъла на Франция Шарл дьо Бурбон (1490 — 1527), загинал, когато войските на император Карл V нахлуват в Рим. — Б.пр.

48

През 1346 г., в началото на Стогодишната война английските войски под командването на Черния принц, сина на крал Едуард III, разбиват войската на френския крал — Б.пр.

49

Героиня от „Питър Пан“ на Джеймс Матю Бари. — Б.пр.

50

Герой от едноименния роман на Гастон Льору. Произведението е филмирано многократно, но най-голяма популярност придобива като мюзикъл на композитора сър Ендрю Лойд Уебър. — Б.пр.

51

Дъглас Хофстетър — американски учен, професор по когнитивни науки, информатика, история, философия и психология, директор на Центъра по изследвания на концепциите и възприятията, носител на наградата „Пулицър“. — Б.пр.

52

Против волята си (фр.). — Б.пр.

53

Морис дьо Вламенк (1876 — 1958) — френски художник, който експериментира с чисти, интензивни цветове. — Б.пр.

54

Английска компания, формирана за експлоатация на търговските връзки с Източна и Югоизточна Азия и Индия през 1600 г. — Б.пр.

55

Къс черен базалт с неправилна форма, открит при археологически разкопки близо до град Розета (Рашид), до Александрия. Разшифроването на надписите върху него води до изясняване на египетското йероглифно писмо. — Б.пр.

56

„Сърце, завладяно от любов“(фр.) — средновековен алегоричен роман от крал Рьоне д’Анжу (1409–1480), вероятно илюстрован от самия него. Рьоне д’Анжу, сподвижник на Жана д’Арк, е бил сред най-влиятелните личности на епохата. Някои автори определят творчеството му като основен градивен елемент на ранния Ренесанс. — Б.пр.

57

Мадридският битпазар. — Б.пр.

58

Както е прието (фр.). — Б.пр.

59

„Помнете“ (англ.) — последните думи на крал Чарлз I Стюарт, произнесени на ешафода. — Б.пр.

60

„Скърбяща Богородица“ (лат.). — Б.пр.

61

Испанска графиня, съпруга на император Наполеон III. — Б.пр.

62

Шарл Морис дьо Талейран (1754 — 1838) — френски държавник и дипломат, известен с политическата си гъвкавост, благодарение на която оцелява последователно през Френската революция, управлението на Наполеон Бонапарт, реставрацията на монархията и при крал Луи Филип. — Б.пр.

63

Раздвоение на личността, описано в „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ от Р. Л. Стивънсън. — Б.пр.

64

Ешер, М. К. (1898 — 1972) — холандски график, известен със способността си да постига с помощта на реалистични детайли парадоксални оптически и концептуални ефекти. Графиките му са изключително популярни, обект на интерес както за широката публика, така и за математици и психолози. — Б.пр.

65

Вера Францевна Меншик (1906 — 1944) — гросмайстор, първи световен шампион за жени, запазва тази титла от 1927 до смъртта си. През 1937 става британска поданица. — Б.пр.

66

В гръцката митологии богиня на отмъщението. — Б.пр.

67

Франсиско де Сурбаран (1598–1664) — виден представител на испанския барок, чиито картини имат предимно религиозни сюжети и се отличават с комбинация на реализъм и мистична чувствителност в съответствие с духа на Контрареформацията. — Б.пр.

68

Питер Брьогел Стария (1525 — 1569) — фламандски художник от XVI в. Алегоричните му картини се отличават със строго морализаторство, съчетание на гротескна символика и фини визуални метафори. — Б.пр.

69

Йеронимус Бош (1450 — 1516) — фламандски художник от късното Средновековие; песимистичен моралист; творчеството му се отличава с необичаен индивидуализъм и символика, както и със сатирична интерпретация на човешките пороци. — Б.пр.

70

Става дума за английския крал Едуард VII, управлявал Великобритания в началото на ХХ век. — Б.пр.

71

Лоренцо Лото (1480 — 1556) — италиански художник от късния Ренесанс, известен с проникновените си портрети и платна, изпълнени с религиозен мистицизъм. — Б.пр.

72

Хуан Сореда — испански художник, работил в Кастилия в началото на 16 век. — Б.пр.

73

Лука Джордано (1632 — 1705) — най-популярният и продуктивен неаполитански художник от края на XVII в. Ранното му творчество е силно повлияно от испански художник Хосе де Ривера. — Б.пр.

74

Томас Гейнсбъро (1727 — 1788) — английски портретист и пейзажист от XVIII век. — Б.пр.

75

Заплитайте следите (фр.). — Б.пр.

76

Хуан де Фландес — фламандски художник, работил в Испания в периода 1496 — 1519 г. — Б.пр.