Гаргантюа и Пантагрюел

Предисловие на автора метр Франсоа Рабле към третата книга за героичните дела и слова на добрия Пантагрюел

Добри ми хора, славни пияници и вие, достопочтени подагреници, виждали ли сте някога Диоген, философа-циник? Ако сте го виждали, дано не сте изгубили зрението си, или аз наистина съм лишен от разсъдък и от способността да мисля логично. Хубаво нещо е да гледаш как искри винцето и как блестят златните монети с изображение на слънцето! Ще се позова тук на слепородения, за когото тъй много се говори в Свещеното писание: когато по волята на всемогъщия, изпълняващ мигом обещанието си, на слепия било предоставено да избира, той пожелал само едно — да прогледне.

И вие не сте вече млади, а това е необходимо условие, за да не дрънкате глупости под влияние на винцето, да не философствувате на свръхфизически теми, ами да служите на Бакхуса, да си изяждате всичко до шушка и да разсъждавате върху живителността, цвета, букета, примамливостта, възхитителността, целебните, вълшебните и великолепните свойства на благословеното и въжделено винце.

Ако не сте виждали Диогена (което съм склонен да вярвам), вие сигурно сте слушали за него, защото славата и името му, разнесени из цялата вселена, и до днес се помнят и тачат. Освен това, ако се не лъжа, в жилите на всеки от вас тече фригийска кръв и даже ако нямате толкова екю, колкото цар Мидас, то поне в наследство от него сте получили нещо401, за което някога персийците особено много ценяха своите отакусти402, което император Антонин403 желаел повече от всичко друго на света и което впоследствие е притежавал самият Роганов змей, наречен Хубави уши.

Ако не сте слушали нищо за Диоген, аз ще ви разкажа сега една история за него, та да има за кого да вдигнем наздравица (наливайте де) и да поведем разговор (а сега слушайте де), но преди всичко трябва да знаете (та да не би в простодушието си да се заблудите, както обикновено става с хора невярващи), че той бе най-добрият и най-веселият философ на времето си. Е, може да е имал човекът някакви недостатъци, но кой няма недостатъци — имаме си ги и ние, и вие — не можем да отречем това. Никой на тази земя не е безгрешен — само бог е съвършен. Сам Александър Велики, макар да е имал за възпитател Аристотел, ценял високо синопския философ и признавал, че ако не бил Александър, би желал да бъде Диоген. Когато Филип, цар Македонски, намислил да обсади и разори Коринт, коринтяните, предупредени от разузнавачите си, че Филип с многобройната си войска е тръгнал срещу тях, така се изплашили (и ненапразно разбира се), че всеки от тях мигом застанал на своя пост и се заловил за работа, та с общи усилия да се противопоставят на тази въоръжена атака и да защитят своя град. Едни пренасяли в крепостта съдове, добитък, зърно, вино, плодове, продоволствие и муниции.

Други укрепявали стени,

издигали бастиони,

изправяли изходните ъгли на укрепленията,

копаели ровове,

чистели подземни ходници,

прикривали защитните укрепления,

привеждали в ред оръдейните площадки,

разчиствали стари ровове,

стягали брустверите,

изготвяли платформи,

изравнявали челните стени на окопите,

издигали помощни стени между два бастиона,

строели караулни будки,

изправяли огради,

сглобявали бойници,

заменяли пантите на подемните решетки и катаракти404,

поставяли часови,

изпращали навън патрули.

Всеки бил нащрек, всеки бил на пост. Едни лъскали нагръдници, лакирали ризници, почиствали конски брони, конски амуниции, панцири, шлемове, покривала, каски, копия, леки шлемове, ръкавици, набедреници, яки, брони, гръдни щитове, отделни пластини за нагръдници, големи щитове, калиги405, наколенници, гети, шпори.

Други стягали лъкове, прашки, арбалети, куршуми, каменохвъргачки, запалителни стрели, гранати, бомби, снаряди, балисти, скорпиони406 и всевъзможни още военни съоръжения за отблъскване на нападателя и разрушаване на подвижни кули.

Точели ножове, пики, куки, алебарди, копия, косери, дълги копия, коси, секири, боздугани, брадви, шила, топори.

Острели ятагани, мечове, саби, остриета, шпаги, вердюнски саби, островърхи мечове, тоскански ками, кинжали със спираловидни остриета, кинжали с тройни остриета, мандузиани407, ножове, ками, арбалетни стрели.

Всеки изпробвал камата си, всеки почиствал от ръжда войнишкия си нож. И всяка жена, била тя най-нежната или най-старата, бързала да излъска до блясък бронята си — вие знаете, че древните коринтянки се отличавали с беззаветна храброст в боя.

Диоген, комуто градските власти не възложили никаква работа, дни наред наблюдавал мълчаливо как усърдно и с какво самообладание съгражданите му обръщат с главата надолу домовете си. Ала най-после, обладан от войнствен дух, той смъкнал хитона си, опасал се с него като с пояс, надянал някакви дрипи, запретнал до лакти ръкави, отнесъл у едного от старите си приятели дисагите, книгите и восъчните си дъсчици408, излязъл от града, свил към Крание (просторен хълм, недалеч от Коринт, вдаден като нос в морето), търкулнал пръстената бъчва, в която се криел от дъждове, бури и жега, и преизпълнен от пламенно желание да се труди, започнал да я мести от едно място на друго, да я търкаля, да я обръща, преобръща, катурва,

милва, потупва, блъска,

клати, подрусва, люшка, лашка, тръшка,

блъска, тика, рита, мушка, шиба,

тимари, набива, забива, бута, тласка,

калафати, бъхти, млати,

тресе, разтърсва, друса,

вози, язди, яха,

валя, върдаля, търкаля,

охранява, предпазва, защищава,

снабдява, въоръжава, обзавежда,

карал я да ехти, да ечи, да кънти, да гърми,

после я обкръжавал, опасвал, обсаждал, заграждал,

изпарвал, попарвал, запарвал,

стъргал, дялал, рендосвал,

почиствал, покривал, завивал,

хвърлял, мятал, премятал.

Запокитвал я надолу от върха на Крание, след което я влачел нагоре, после отново я запращал по дяволите и пак я тътрузил, и пак я хвърлял, точно както Сизиф мятал и премятал камъка си, та в края на краищата едва не я пробил.

Като видял това, един от приятелите му го запитал какво го кара да измъчва така и тялото, и духа си, и бъчвата. Философът му отговорил, че тъй като републиката не му възлага никаква работа, решил да побесува над бъчвичката си, та да не стои със скръстени ръце единствен между тези тъй усърдни и толкова трудолюбиви хора.

Макар и встрани от военната тревога, аз също изпитвам дълбоко вълнение; ала виждам, че те не искат и да знаят за мен и отказват да ме включат в общата работа сега, когато в това славно и благородно кралство френско, и отсам, и отвъд планините, куцо и сляпо търчи и пъхти, един да укрепява и отбранява родината си, друг да отблъсква и атакува неприятеля, и всичко това при такъв образцов политически ред, при такова чудесно съгласие и разбирателство и тъй явно в интереса на бъдещето (защото отсега нататък, горди с така укрепените си граници, французите ще заживеят в мир и спокойствие), че аз почти съм готов да се съглася с добряка Хераклит, считащ войната за майка на всички блага; и ми се ще да вярвам, че латините наричат войната „хубава“409 не иронично, както предполагат някои кърпачи на стари латински надписи, слепи за хубостта на войната, а в най-положителния и пряк смисъл на думата, тъй като по време на война всичко красиво и благородно излиза напред и всичко грозно и низко отстъпва назад. В доказателство на това ще припомня, че мъдрият и миролюбив цар Соломон не току-така е сравнявал неизречимото велелепие на божествената премъдрост с боевия ред на армия в поход.

И тъй като нашите, считайки ме за слаб и негоден, не ме позваха и не ме зачислиха в редовете на настъпателната войска, пък макар и само да нося сено, да връзвам снопи, да хвърлям сметта или да събирам съчки, аз намерих за недостойно да остана безучастен наблюдател сред толкова смели, красноречиви и самоотвержени люде, които пред очите на цяла Европа разиграват тази забележителна пиеса, тази трагикомедия, и реших да напрегна сили и отдам в борбата малкото, което още е останало в мен. Да, печална е, ще река аз, славата на ония, които участвуват в борбата само с очи, а пестят силите си, крият паричките си, почесват се с пръст по главата като скучаещи безделници, лапат мухи като охранени телета, острят уши като магаретата на Аркадий при звуците на песни и мълчаливо, с вида си, дават да се разбере, че са съгласни да играят подобна роля.

Когато взех решението си, аз си рекох, че ако започна да търкалям Диогеновата си бъчва, а тя ми е една-единствена, оцеляла след корабокрушението, което претърпях при моето злополучно плаване, подобно занимание няма да бъде ни безцелно, ни безплодно. Как мислите вие, какво ще излезе от туй бъчвотъркаляне?

Кълна се в света Мария Египетска, че това аз все още не зная. Но почакайте, дайте да си сръбна от бутилчицата — този безподобен мой Хеликон, мой Хипокрен и незаменим източник на вдъхновение. Само пиейки от него, аз съм способен да размишлявам, разсъждавам, решавам и заключавам. После се смея, пиша, съчинявам, пия. Ений пишел, пиейки, и пиел, пишейки. Есхил (ако вярвате на Плутарховите Simposiaca410), пиейки, съчинявал и съчинявайки, пиел. Омир никога не пишел на празен стомах. Катон пишел само след като се насвяткал. Казвам ви това, за да не ме упреквате, че не живея по примера на хора всеизвестни и дълбоко уважавани. Моето винце е хубаво и добре охладено, както ще кажете — в началото на втората фаза411. Слава на бога, вечна слава на добрия бог Саваот (тоест бог на ангелските сили)! Ако и вие скришом веднъж-дваж обръщате бутилчицата, това според мен не е грях, стига само да се сещате ей тоничко да благодарите на бога.

Та ако такава е моята съдба или моят жребий (защото съгласете се, че не всекиму е дадено да влезе и се посели в Коринт), аз решавам да служа и на едните, и на другите, само да не остана бездеен и безполезен. Ще се навъртам край земекопачите, каменоделците и зидарите, ще правя това, което някога в Троя при Лаомедонт правели Нептун и Аполон и което на стари години правел Рено де Монтобан412: ще помагам на зидарите, супица ще им варя, а след като ги нагостя, под звуците на моята гайда сладко ще си ги приспя.

Така, дрънкайки на лирата си, Амфион замислил, построил и въздигнал великия и прочут град Тива. За воините ще отворя аз моята бъчвичка. От канелката на тази бъчвичка, която ви е позната от първите две книги (дано само книгоиздателите умишлено не са я подправили и съсипали), аз ще им изцедя трета юнашка книжка, породила се от моите следобедни забавления, а след третата ще се появи и четвърта, весела, с пантагрюелически сентенции — разрешавам ви да ги наричате и диогенски. И тъй като другар по оръжие на тези хора аз не мога да бъда, ще си остана за тях верен архитриклин413, облекчаващ според скромните си сили завръщането им от походи и неизтощим певец на техните чутовни подвизи и героични дела. Кълна се в страстната седмица, стига само март да не пропусне постите, но вие бъдете спокойни — този веселяк си знае работата!

Впрочем чел бях някъде, че веднъж заедно с трофеите от победите си синът на Лаг, Птолемей, показал на египтяните, дошли от всички краища на страната, черна двугърба камила и някакъв роб, чието тяло било наполовина бяло и наполовина черно, но разделителната черта не била хоризонтална на нивото на диафрагмата, както у посветената на Венера индийска жена, открита от тианския философ414 между реката Хидасп и Кавказкия хребет, а вертикална, което било нещо невиждано дотогава в Египет. Птолемей показал на египетския народ тези новости с надежда да спечели любовта му. Ала какво станало? При появата на камилата всички се изплашили и ужасили, а шареният роб бил осмян и заклеймен като отвратително чудовище, появило се на света по игра на природата. Накъсо казано, надеждите на Птолемей да се понрави на своите египтяни и така да подсили естествената им преданост към него останали излъгани. И тогава разбрал, че красивите, изящните и съвършените неща ги възхищават и очароват повече, нежели смешните и грозните. Оттогава насам той намразил и роба, и камилата така, че не минало много време и човекът и животното, лишени от грижи и изоставени, се преселили в, царството небесно.

Примерът на Птолемей ме кара да се колебая между страха и надеждата, защото се боя вместо наслада да не почувствувам отвращение, боя се да не се превърне съкровището ми във въглища, вместо дама пика да не изтегля поп, да не отегча читателите си, вместо да ги облекча и утеша, да не ги натъжа, вместо да ги развеселя, да не ги отблъсна, вместо да им се понравя и моята работа да заприлича на историята с Евклионовия петел, възпят от Плавт в „Гърнето“ и от Авзоний в „Грифон“415 и в други книги; ровейки тук и там, този петел открил съкровището и затуй скоро след това му теглили ножа. Ами ако нещо подобно се случи и сега? Иди, че се оправяй после. А щом това е станало някога, защо да не стане и днес? Но то няма да стане, кълна се в Херкулес! Аз съм убеден, че всички мои читатели обладават някои родови качества и особености, които нашите предци наричаха пантагрюелизъм и благодарение на които те никога няма да вземат откъм лошата страна изповедните думи, излезли от едно добро, чисто и благородно сърце. И зная много случаи, когато те, виждайки, че няма с що да се отплатят на автора, вземат за отплата доброто намерение и се задоволяват с това.

А сега да се върнем на моята бъчва. Да пием, братя мои! Пийте с пълни чаши, чеда мои! Ако пък не искате, не пийте. Аз не съм от тези натрапчиви пияници, които зорлан, с обиди и насилие, принуждават приятелите си да пият и пият — и непременно на един дъх, и непременно до дъно, а това вече е безобразие. Нека всеки почтен пияница, всеки почтен подагреник, всички жадни, към моята бъчвичка нехладнокръвни, не пият, ако не искат, а ако искат и ако винцето се хареса на тяхно благороднейше благородие, то нека пият открито, свободно, смело, без да плащат, ни да го жалят. Такова е моето желание. И не се страхувайте, че виното ще се свърши като на сватбата в Кана Галилейска. Вие ще отворите канелката и ще си го изцеждате, а аз отгоре ще доливам ли, доливам и така моята бъчва ще пребъде неизчерпаема. В нея блика жив източник и извор вечен. Такова е било питието в чашата на Тантал, чието изображение се е почитало от мъдрите брахмани; такава е била в Иберия солената планина, прославена от Катон; такава е била и златната вейка, посветена на богинята на подземното царство и възпята от Вергилий. Тази бъчва е истински рог на изобилието, на изобилие на веселие и забавления. И ако някой ден ви се стори поолекнала, не се страхувайте — суха тя никога няма да остане. На дъното й, като в бутилката на Пандора, трепти надеждата, а не отчаянието, като в бъчвата на Данаидите.

Запомнете хубаво всичко, което ви казах, запомнете какви именно хора каня при себе си, та никой от вас да не се заблуждава. Като Луцилий, който високо заявявал, че пише само за своите тарентци и консентинци, и аз ще отворя бъчвичката си само за вас, добри люде, пиячи на най-хубавото вино и наследствени подагреници.

А пазителите на Закона, тия стари заядливци и рушветчии, които вземат подкупи и през парадната, и през задната врата, нека обикалят наоколо, ако искат — за тях тук нищо няма да се намери.

За буквояди и дребнави филистери не ми говорете, умолявам ви в името и честта на четирите кълки, които са ви заченали, и животворния клин, който ги е свързал. И още по-малко за лицемери, макар че те всички са бесни пиячи и смукачи, проядени от срамната болест, с ненаситен търбух и с вечно сухо гърло. Ще речете: „Защо?“ Защото са хора не с добри, а със зли сърца и вършат прегрешения, от които ние с вас деня и нощя молим бога да ни избави, макар и понякога да се представят за праведници. Вълкът козината си не мени!

Назад, кучета проклети! Оттеглете се от моя път, не се навирайте в очите ми, дяволи качулати! Защо идвате тук? За да обвините винцето ми във всякакви грехове и опикаете бъчвичката ми? Ето, вижте тоягата, която Диоген пожела да поставят след смъртта му до него, за да налага и прогонва с нея всички караконджули и цербероподобни псета! Назад, фарисеи! Махайте се, кучета! По дяволите, лицемери! Хайде, още ли сте тук? Готов съм да се откажа от мястото си в Папомания, само да мога да ви пипна. Съ-ъ-ъ, с-ъ-ъ-ъ, с-ъ-ъ-ъ-ъ! Махайте се! По-живо, по-живо! Няма ли да изчезнете най-после? Дано никога не се изсерете, без да ви нажулят, дано никога не се изпикаете, без да ви разчекнат, дано никога не се възбудите, без да ви посинят задника с тояга!

Глава I Как Пантагрюел пресели в дипсодия цяла колония утопийци

Когато окончателно покори Дипсодия, Пантагрюел намисли да възроди, засели и разхубави този, току-речи, безлюден и на места пустинен край и ето защо докара тук колония от 9 876 543 210 човека, без да се броят жените, децата, представителите на всички занаяти и учителите по всички свободни науки. И ги прехвърли тук не само защото Утопия бе земя пренаселена с мъже и жени, които се множаха като скакалци (вие сами добре знаете това и аз няма защо да ви напомням, че утопийците имали такива плодовити детеродни органи, а утопийките — такива разширени, ненаситни и лесно прихващащи матки, а освен това и такова удобно устройство на яйчниците, че всеки девет месеца във всяко утопийско семейство се раждали най-малко седем деца от мъжки и толкова от женски пол, така както у юдеите в Египет, стига само де Лира да не лъже); Пантагрюел ги пресели не толкова заради плодородната земя, здравословния климат и други преимущества на Дипсодия, а за да приучи дипсодите към дълг и покорство, какъвто пример били длъжни да им покажат новодошлите стари и верни негови поданици, които, откакто се помнели, не знаели, не искали да знаят, не признавали, нито почитали друг господар освен него и които още при появяването си на бял свят с майчиното си мляко засуквали и мекотата и благодатта на царуването му и всякога в този дух били възпитавани и направлявани: това именно окриляло добрия Пантагрюел и пораждало в сърцето му надеждата, че където и да ги прехвърли и засели, те по-скоро ще се откажат от живота си, нежели от пълното, безпрекословно подчинение, дължимо и естествено засвидетелствувано към техния господар, и че не само те и потомците им ще постъпват така, а ще изискват такава вярност и такова покорство и от народите, присъединили се по-късно към неговата империя.

А това наистина и стана и той ни най-малко не се излъга в очакванията си. Защото ако утопийците и до преселването си бяха верни и признателни поданици, то дипсодите само след няколкодневно общуване с тях ги надминаха, тъй като на хората е присъщо да се заемат усърдно с работата, която им е присърце. И се гневяха и укоряваха небето и небесните сили само за това, че дотогава не бяха слушали нищо за добрия Пантагрюел.

И тъй, запомнете, веселяци мои, че за да се държат в подчинение и вярност новозавоювани страни, не следва (както за свое нещастие и позор погрешно са мислили някои тиранически умове) народът да се граби, насилва, потиска, разорява, гнети и управлява с железни тояги; с една дума, не следва да се изяждат и излапват народите, както правел оня цар, когото Омир заклеймил с прозвището „демовор“, тоест народолапач. Аз няма да се впущам в примери из древната история, но ще ви припомня само неща, на които са били свидетели вашите бащи, а може би и самите вие, ако, разбира се, твърде младата ви възраст не е попречила на това. Като новороден младенец и народът трябва да бъде кърмен с мляко, да се гледа, да се бави. Като току-що посадено дръвце и народът трябва да се подпира, да се окопава и да се пази от всякакви бури, ветрове и хали. Като човек току-що надигнал се от тежка, продължителна болест и бавно оздравяващ и народът трябва да бъде обкръжаван с грижи, приласкаван и обнадеждван, та всички тези усилия да създадат у него убеждението, че няма на света друг крал и владетел, когото по-малко да иска за враг и по-горещо да желае за приятел. Така Озирис, великият египетски цар, покорил цялата земя не толкова със силата на оръжието, колкото със стремежа си да стори по-леко бремето на ангарията, с напътствия за добър и здравословен живот, с разумни и справедливи закони, с доброта и с благочиние. Ето защо по повеление на Юпитер, съобщено чрез някоя си Памила, людете го нарекли „великият цар Евергет“ (тоест „благодетел“). Ето защо в своя „Произход на боговете“ Хезиод поставя добрите демони, застъпници и посредници между боговете и хората (назовете ги, ако желаете, ангели или гении), по-високо от хората и по-ниско от боговете. И тъй като от техните ръце получаваме милостите и небесните блага, и тъй като те всякога са благосклонни към нас и ни закрилят от злото, Хезиод ги приравнява с царете, защото, да вършиш само добрини и да не причиняваш никому злини, е участ царствено достойна. Така е постъпвал владетелят на цялата вселена Александър Македонски. Такъв бил и Херкулес: господар на целия материк; той избавил земята от чудовища, потисници, грабители и тирани, отнасял се към поданиците си благодушно, честно и справедливо, управлявал с разбиране и великодушие и създавал закони човечни и съобразени с условията в страната, не допущал недоимък, нито разхищение, опрощавал и забравял всички стари обиди и прегрешения. С такъв дух била проникната и някогашната атинска амнистия, дадена, когато благодарение юначеството и храбростта на Фразибул тираните били сразени; за тази амнистия говори римлянинът Цицерон, а после и император Аврелий.

Та искам да кажа, че не с вълшебства, магии и примамки на любовта може да се задържи леко онова, което е било завоювано с толкова усилия. Завоевателят, бил той крал, княз или философ, ще царува честито само когато постави справедливостта над военната храброст. Чрез победите и завоеванията си той е доказал вече тази храброст, а справедливостта си ще докаже, като издава закони според волята и нуждите на народа, като обявява мъдри наредби, като установи вероизповедание и даде права всекиму, подобно на Октавиан Август, за когото великият Вергилий пише така:

Ето защо Омир в своята „Илиада“ нарича добрите господари и велики царе κοσμήτοσαδ λαωυ, тоест „възпитатели на народите“. От такива съображения се е ръководил Нума Помпилий, вторият цар на римляните, владетел справедлив, прозорлив и мъдър, когато на празника в чест на бога Термин417, наречен Терминалии, е забранил да се принасят кървави жертви, за да ни поучи, че термини, граници и анексии следва да се поддържат и направляват с благост, кротост и приятелство, без да скверним ръцете си с убийства и грабежи. Който постъпва иначе, не само ще загуби завоюваното, но ще се покрие със срама и позора на насилник и узурпатор, тъй като онова, което си е присвоил незаконно, рано или късно ще се изплъзне от ръцете му. Защото недостойно придобитите богатства недостойно погиват и когато даже похитителят до края на живота си ги използува несмутим, наследниците му ще ги пропилеят и вината, така или иначе, ще бъде стоварена върху покойника, а светът ще проклина името му като име на недостоен завоевател. Известната поговорка казва: „Крадено имане до трети наследник не стига“.

И нека сега ви кажа, закоравели подагреници, че по този именно начин Пантагрюел от един ангел сътвори два за разлика от Карл Велики, който от един дявол сътворил два, когато преселва саксонците във Фландрия, а фламандците в Саксония. Защото, като видял, че не може да държи в подчинение саксонците, които присъединил към империята си и които се бунтували всякога, когато напущал страната, за да отиде в Испания или в други далечни земи, той ги преселил в област, предана нему от памтивека, а именно във Фландрия; фламандците и жителите на Ено прехвърлил в Саксония, убеден, че ще му бъдат верни и на чужда земя. Но станало обратното: саксонците по навик продължили да се бунтуват и да не се подчиняват, а фламандците, установени в Саксония, възприели саксонските нрави и се заразили от техния противоречив дух.

Глава II Как Панюрж бе обявен за собственик на замъка Рагу в Дипсодия и как си ядеше хляба на зелено

Със заповед на правителството на целокупна Дипсодия Пантагрюел обяви Панюрж за собственик на замъка Рагу, чийто редовен годишен доход възлизаше на 6 789 106 789 реала, без да се считат печалбите от майските бръмбари и охлювите, печалби, които се движеха между 2 435 768 и 2 435 769 „дълговлакнести овни“. Когато реколтата на охлюви се оказваше богата и майските бръмбари се търсеха на пазара, тези печалби достигаха до 1 234 554 321 серафа. Но това, разбира се, не се случваше всяка година. И господин новият владетел на замъка така добре, така разумно подхвана работите си, че за по-малко от четиринайсет дни пропиля доходите и печалбите на стопанството си за цели три години напред. И не си мислете, че употреби тези средства, за да въздигне храмове, манастири, да построи училища и болници, нито си въобразявайте, че е гощавал кучетата си с наденици — нищо подобно: човекът прахоса парите си в безчет гуляи и пиршества, на които канеше куцо и сляпо и най-вече веселяци, млади девици и сладки женици, за която цел изсичаше гори, изгаряше дебели дървета, и не за друго, а за да им продава пепелта, събираше парите предварително, всичко купуваше триж по-скъпо, а го продаваше на безценица — с една дума, ядеше си хляба на зелено.

Когато научи за всичко това, Пантагрюел не се възмути, не се разсърди, нито се разгневи. Аз вече ви казах и пак повтарям — Пантагрюел бе най-добрият от всички велики и обикновени хора, опасвали някога сабя. Всяко нещо вземаше откъм добрата му страна и във всяка постъпка виждаше добронамереност. Нищо не го възмущаваше, нищо не го дразнеше. Впрочем той щеше да бъде изключен напълно от божествените селения на разума, ако се поддаваше на тъжни мисли или се вълнуваше, защото всички блага, които съществуват под слънцето и които земята таи в себе си по всички свои измерения — във височина, в дълбочина, надлъж и нашир, — не са достойни да възбудят страстите ни, нито да смутят разума и чувствата ни.

Пантагрюел се задоволи само с това — дръпна Панюрж настрана и кротко го смъмри, като му каза, че ако продължава да живее и разточителствува така, ще му бъде невъзможно или поне много трудно да го направи отново богат.

— Богат ли? — учуди се Панюрж. — Такова ли е вашето намерение? Наистина ли сте си наумили да ме сторите богат? В името на бога и на всички добри люде по света, не мислете за това, ами гледайте как по-весело да си поживеем. Никакви други помисли и щения да не проникват в светая светих на божествения ви ум. Никога черните облаци на тъгата и скуката да не помрачават неговата яснота. Бъдете весел, безгрижен, доволен — друго богатство аз не желая. Като рекли всички: „Пестете, та пестете!“, сякаш си плюли в устата. Има и такива — говорят за пестене, а не знаят какво искат. Посъветвайте се с мен! Що се отнася до моя начин на пестене, трябва да ви кажа следното: обвиняват ме тъкмо в това, в което аз подражавам на Парижкия университет и на Парламента, а те са два живи източника на пантеологическата мисъл418, както и на всяка справедливост. И който се съмнява в това, който не вярва сляпо в това, той е еретик. Ами че тези хора за един ден изяждат цял епископ419, искам да кажа, дохода на цялото епископство (а то е едно и също) за година напред, пък случва се и за две: обикновено това става в деня, когато епископът встъпва в своята енория. И той не е в състояние да измени този обичай, иначе ще го пречукат с камъни.

А сега няколко думи за моите основни добродетели.

Първо, благоразумие: аз искам да ми се заплаща предварително, защото човек не може да знае кой кого ще преживее. Може ли някой да ми каже дали светът ще просъществува още три години, или не? Пък даже и повече да просъществува, ще се намери ли такъв безумец, който да твърди, че той също ще проживее три години?

Второ, справедливост: става реч за комутативната справедливост — купувам скъпо (тоест на кредит), а продавам евтино (тоест срещу суха пара). Какво казва Катон в своята книга за управление на семейството? Главата на семейството, казва той, трябва да бъде постоянен продавач. Така в края на краищата той непременно ще забогатее, стига само редовно да се снабдява със стока.

Трето, дистрибутивна421 справедливост: аз угощавам добри (забележете: добри) и любезни приятели, които точно като Одисей съдбата е изхвърлила на брега „Добрият апетит“ без късче хляб и вода, и мили (забележете: мили) и млади женички (забележете: млади, защото Хипократ казва, че младостта не може да понася глада, особено ако тя е жива, весела, буйна, подвижна, хвърковата). Тези женички на драго сърце и с готовност доставят удоволствие на почтените люде, тъй като са надъхани с Платон и Цицерон дотолкова, че се считат длъжни да живеят не само за себе си — частично те принадлежат на отечеството, частично — на приятелите си.

Четвърто, силата: сека дебели дървета като втори Милон, унищожавам тъмни гори, леговища на вълци, глигани и лисици, свърталища на разбойници и злодеи, гнезда на убийци, бърлоги на фалшификатори на монети, убежища на еретици, превръщам ги в светли поляни и в пъстроцветни ливади, кърша вършини и клони, а дънерите оставям за кресла за Страшния съд.

И най-после, въздържание: изяждайки хляба си на зелено, аз залъгвам глада си с шума и корени като отшелник, потискам в себе си поривите на плътта и ето как пестя, за да дам на болни и нуждаещи се. Защото, като постъпвам така, аз се спасявам от плевачите, които вземат скъпо и прескъпо, спасявам се от жътварите, които пият, не се шегуват, и не какво да е, а от чистото, натуралното, спасявам се от паберковачите, лакоми за млинки, от вършачите, които по думите на Вергилиевата Тестилида422 не оставят в градините ни стар, ни зелен лук, спасявам се и от мелничарите, а те са пладнешки крадци, и от хлебарите, които не са по-свестни от тях. Е, малка ли е тази печалба — при това в сметката не влизат щетите от мишки, гъгрици и житояди, нито фирата в хамбарите.

Със зеленото жито може да си приготвите превъзходен зелен сос — същински балсам за храносмилането; той съживява мозъка, разгонва по тялото животинските сокове, подсилва зрението, възбужда апетита, дразни приятно вкуса, укрепва сърцето, гъделичка езика, избистря цвета на лицето, заякчава мускулите, благоприятствува кръвообращението, отслабва натиска на диафрагмата, освежава черния дроб, намалява далака, облекчава бъбреците, прави по-гъвкави гръбначните прешлени, изпразва пикочния канал, разширява семепроводника, свива мускулите на семепроводниците, прочиства пикочния мехур, увеличава яйчицата, омекчава външната кожица, прави по-корава главичката, опъва члена, оправя стомаха, кара ви често да се оригвате, да пуфкате, да пръцкате, да се изхождате, да пикаете, да кихате, да хълцате, да кашляте, да храчите, да бълвате, да се прозявате, да се секнете, да дишате, да вдишвате, да издишвате, да хъркате, да се потите, а заедно с това притежава и още хиляди други редки преимущества.

— Разбирам — рече Пантагрюел, — вие искате да кажете, че хора не дотам умни не умеят в късо време да изразходват много. Вие не сте първият, поддал се на тази заблуда. Неин поддръжник е бил и Нерон; той уважавал и поставял над всички смъртни чича си Калигула, който така се изхитрил, че за ден-два успял да прахоса всичкото имане и наследството, оставени му от Тиберий. Но вместо да постъпвате според известните римски закони против чревоугодието и разкоша — имам предвид законите Орхи, Фапи, Диди, Лицини, Корнели, Лепиди, Анти, както и Коринтските закони, съгласно които никой няма право да изразходва в годината суми, по-големи от годишния си доход, — вие привнесохте проптервия — така римляните наричали жертвата, напомняща пасхалния агнец при евреите. В деня на тази жертва римляните изяждали всичко, което било за ядене, а остатъците хвърляли в огъня. За вас аз с право мога да кажа това, което Катон разказва за Албидий, пропилял цялото си състояние, а накрая запалил празния си дом и извикал: Consummatum est! — думи, които впоследствие произнесъл Тома Аквински, когато сам изял цяла морска минога423. Но както и да е!

Глава III Как Панюрж хвали длъжниците и заемодавците

— И кога най-после — запита Пантагрюел — ще се освободите от вашите дългове?

— На гръцките календи — отвърна Панюрж. — Когато всичко живо бъде доволно и вие станете сам на себе си наследник. Защо ми трябва да се освобождавам от дълговете си! Боже пази! Че тогава никой няма да ми заеме и пукнат грош. Който си от вечер не приготвя закваса, тестото му сутрин няма да втаса. Гледайте всякога нещо някому да дължите. Вашият заемодавец деня и нощя ще моли бог да ви даде мирен, дълъг и щастлив живот — и не за друго, а от страх да не загуби парите си; и всякога и навсякъде ще говори за вас хубаво, ще ви търси нови кредитори, та като копнете тук, с чужда пръст да запълните неговата дупка. В някогашна Галия, съгласно обичая, установен от друидите, ведно с мъртвите стопани и господари изгаряли живи робите, слугите и прислужниците им. Нима те не треперели за живота на тези свои повелители и господари? Треперели, и как още, щом било съдено да умрат заедно. Нима те не се молели от сутрин до вечер на великия свой бог Меркурий, както и на бога на златото Дит, за здравето на своите господари? Не се ли стараели как по-добре да ги гледат и да им служат, та да дочакат с тях естествената си смърт? И аз ви уверявам, че вашите кредитори още по-горещо ще молят бога да живеете дълго и докато обичат подаръка повече от ръката на даряващия и парите повече от живота, ще бдят над вас и ще се страхуват да не умрете. За пример мога да ви посоча ландеруските лихвари, които преди години, когато разбраха, че цената на житото и виното спада и че доброто старо време се връща, се обесиха.

Виждайки, че Пантагрюел мълчи и не отговаря нищо, Панюрж продължи:

— Дявол го взел, вие с вашите размишления и натяквания ще ми развалите цялата работа! Хай да му се не види! Та нали станах силен, всепочитан и всемогъщ именно защото съумявах от нищо да създам нещо, напук на философите, които казват, че от нищото се ражда нищо!

Ама, ще речете, какво съм създал? Сума ти един от друг по-хубави и по-добри кредитори. Кредиторите са (и аз съм готов да потвърдя това дори на кладата, само че не включително, а изключително) хубави и добри същества. Който не ти заема стотинка, е жалко създание — изчадие на ада и на сатаната. А какво толкова съм направил ли? Дългове! О, какво необикновено и безценно нещо са тези дългове! Моите превишават числото на сричките, получено от съчетанието на всички съгласни с всички гласни и пресметнато и изчислено някога от благородния Ксенократ424. И няма да сгрешите по практическа аритметика, ако за достойнствата на длъжника съдите по броя на кредиторите му. Вие не можете да си представите колко съм доволен, когато сутрин се видя обкръжен от смирени, угодливи и почтителни кредитори! И ако на едного се усмихна повечко, отколкото на друг, хитрецът си въобразява, че работата му е наред, че пръв ще бъде удовлетворен именно той, и взема усмивката ми за чиста монета. Още малко и ще повярвам, че играя в сомюрската мистерия425 ролята на бога, заобиколен от ангели и херувими. Това са моите лъстители, моите дармоеди, моите поклонници, моите ранни посетители и усърдни молители. И като гледам днес как всички горят от желание да правят дългове и да си създават кредитори, мисля си, че описаната от Хезиод Планина на героичните добродетели, тема, която някога бе моята първа дипломна работа, е същинско стълпотворение от дългове; не току-така цял свят е хукнал да я гледа и да й се радва (макар че малцина се изкачват на нея, защото е трудно проходима). Не всеки може да стане длъжник, не всеки може да се обкръжи с кредитори, И вие сте си наумили да ме изтръгнете от това неизречимо блаженство? И ме питате кога най-после ще се освободя от дълговете си? Ще ви кажа нещо повече: кълна се в добрия свети Баболен, че цял живот съм гледал на дълговете като на някаква връзка и спойка между небето и земята, като на единствен способ за съхраняване на човешката раса, тоест такъв, без който хората отдавна биха погинали, а може би съм виждал в дълговете и оная всемирна душа, която според академиците вдъхва живот на всичко.

За да си представите с бистър ум идеалната форма и образ на един свят, в който няма ни длъжници, ни кредитори, ни дяволи, вземете, ако искате, трийсетия свят от ония, дето си ги измисляше философът Метродор, или седемдесет и осмия от Петроновите426 сто осемдесет и шест. Свят без дългове! В такъв свят мигом ще бъде нарушено правилното движение на небесните светила. Всички те ще тръгнат слепешком и без път! Преставайки да се счита за длъжник на Сатурн, Юпитер ще го лиши от орбита и със своята Омирова верига427 ще оплете всички умове, всички богове, демони, духове, герои, бесове, земя, морета и стихии. Сатурн ще се обедини с Марс и двете светила ще обърнат света с главата надолу. Меркурий ще откаже да се подчинява на другите и не ще бъде вече техен Камил, както някога са го наричали на етруски: той никому нищо няма да дължи. Венера не ще бъде почитана, защото и тя ще откаже да заема. Луната ще се налее с кръв и ще потъмнее — за какъв дявол слънцето ще й дава светлина? Нищо не го задължава да прави това. Слънцето няма да огрява земята, небесните светила няма да оказват благотворното си влияние върху нея, защото тя ще престане да ги насища със своите изпарения и благоухания, които според думите на Хераклит и Цицерон и опитите на стоиците подхранват звездите. Между елементите ще спре всякакво общение, всякакво взаимодействие и превращение, тъй като никой от тях няма да се счита в дълг към другия, щом никой никому нищо в заем не е дал. От земята няма да блика вода, водата няма да се превръща във въздух, въздухът — в огън, огънят ще престане да топли земята. А земята ще ражда само чудовища, титани, алоади428 и гиганти; ни дъждец ще завали, ни светлинка ще светне, ни ветрец ще повее и няма да настъпи ни лято, ни есен. Луцифер ще разкъса веригите си, ще изскочи от преизподнята с всички фурии и рогати бесове и ще поиска да смъкне от небесата боговете на големи и малки народи. Този свят, който отказва да заема, ще бъде само гадост, падение, по-мерзко от избора на ректора на Парижкия университет, дяволщина, по-объркана от представленията в Дуе. И не дай боже да изпаднеш в беда — има да си дереш гърлото и да викаш: „Помощ! Пожар! Потъвам! Умирам!“ Никой няма да те чуе, никой няма да те спаси. Защо? Защото никому нищо не си дал в заем, нито с нещо някому си задлъжнял. На съседа ти и окото му няма да мигне, че къщата ти гори, че корабът ти потъва, че си разорен или че загиваш. Все му е едно — не си му дал в заем дотогава, няма да му дадеш и занапред.

Накъсо казано, от този свят ще бъдат прокудени Вярата, Надеждата, Любовта, а хората се раждат, за да си помагат и подкрепят едни други. На мястото на тези добродетели ще се появят Недоверието, Презрението, Злопаметството с кохортата на всички злини, бедствия и проклятия. И вие с право ще си помислите, че Пандор тъкмо тогава е излял върху земята своята бутилка. Хората ще станат едни за други вълци, караконджули и бесове, каквито бяха Ликаон, Белерофонт и Навуходоносор, разбойници, убийци, отровители, злодеи, злопаметни, злонамерени, хвърлени един срещу друг от омразата като Измаил, като Метабус429, като Тимон Атински, който заради това бе наречен мизантроп, така че за природата би било по-лесно да храни риби във въздуха и да пасе елени на дъното на океана, отколкото да търпи тази сбирщина от саможиви негодници. Мразя ги, дявол го взел, много ги мразя!

И ако по подобие на този неприятен и печален свят си представите другия — малкия свят, какъвто е човекът, вие и там ще намерите ужасна неразбория. Главата не ще даде зрак на очите, за да водят нозете и ръцете. Нозете не ще благоволят да я носят. И ръцете на свой ред ще престанат да работят за нея. Сърцето ще се изнури от този учестен туптеж и ще откаже да храни крайниците. Дробовете няма да го съживяват повече със своето дихание. Черният дроб ще му откаже кръвта си, която го храни. Оттук нататък и пикочният мехур не ще склони да бъде длъжник на бъбреците и ето как урината ще секне. Усетил, че естественият ритъм на организма е нарушен, мозъкът ще се обърка и ще престане да внася в нервите чувствителност и в мускулите — подвижност. С една думи, в този излязъл от релсите свят, който нищо не дължи, нищо не дава и нищо не заема, вие ще откриете бунт, далеч по-опасен от бунта, изобразен от Езоп в неговите басни430. И няма съмнение, че този свят ще погине; и ще погине не кога да е, а скоро, пък даже в него да живее самият Ескулап. И тялото му мигом ще изгние, а душата, дълбоко възмутена, ще отиде по дяволите да търси парите ми.

Глава IV Продължение на речта на Панюрж за възхвала на заемодавците и длъжниците

— И обратно: представете си друг свят, където всеки дава в заем, всеки заема, където всички са длъжници и всички — заемодавци. О, каква хармония ще се възцари в стройното движение на небесните светила! И ми се струва, че чувам тази хармония тъй ясно, както някога я бе чул Платон. Какво съгласие между стихиите! О, как ще се наслаждава природата от всичко, което е създала и наплодила! Церера ще бъде отрупана с житни класове, Бакхус — с вино, Флора — с цветя, Помона — с плодове. Ще видим Юнона царица на ефира, ведра, животворна, сияйна!

Моят взор е безсилен да обхване толкова красота — да видиш сред човеците мир, любов, приятелство, вярност, спокойствие, пиршества, празненства, радост, веселие, злато, сребро, дребни монети, огърлици, пръстени и всякаква стока да минава от ръка на ръка. Ни кавги, ни раздори, ни войни; ни лихвари, ни обирджии, ни скъперници, ни отказващи. Божичко мой, та не е ли това златният век, царството на Сатурн, олимпийските селения, където всички други добродетели отстъпват място на любовта към ближния, която цари над всичко, властвува, управлява, господствува, тържествува? Всички ще бъдат добри, хубави, справедливи. О свят честит! О обитатели на честит свят, вие, хора трижди и четирижди честити! Започвам да мисля, че и аз съм един от вас. Кълна се в кроткия Вребис, че ако в този честит свят, обитаван от щедри и нищо неотказващи люде, има и папа, заобиколен от върволица кардинали и други нему подобни от свещената колегия, за късо време ще се навъдят толкова чудотворци и тропари с повече обети, хоругви и свещи, отколкото в деветте епископства на Бретан, взети вкупом. Изключение се прави единствено за свети Ив.

Спомнете си само, моля ви се, как в желанието си да възвеличи отца Гийом Жусома и чрез най-високи похвали да го превъзнесе до третото небе достопочтеният Патлен каза просто:

О, златни думи!

А сега си представете, по същия образец, разбира се, нашия микрокосмос, id est431 малкия свят, с други думи — човека, всички органи на когото си способствуват, съдействуват, благоприятствуват, иначе казано, действуват естествено. Защото природата е създала човека не за друго, а за да дава в заем и да заема. Даже небесната хармония може би отстъпва пред съгласуваността на отделните части на човешкото тяло. Създателят на този микрокосмос е възнамерявал да съхрани в него живота и душата, която вселил там като гост. Животът пребивава в кръвта. Кръвта е хранилище на душата. Ето защо грижата в този микросвят е само една — постоянното доставяне на кръв. При тази обща задача всички органи са натоварени с определено задължение и тяхната йерархия е такава, че един друг непрекъснато си помагат, един на друг си заемат, един на друг си задлъжняват. Веществото и металът, тоест хлябът и виното, годни да се превърнат в кръв, се доставят от природата. Тези два вида наша насъщна храна съдържат всички останали. Ето защо на готски език се говори за companage432. За да намерят, приготвят и стоплят храната, ръцете работят,

нозете ходят, носят товара на цялата машина,

очите направляват всичко,

апетитът напомня да се запълни с храна стомашната празнина.

и в същото време изцежда от далака капчици стипчива жлъчка,

езикът опитва храната,

стомахът я приема, смила и преработва в млечен сок,

вените в булото на червата изсмукват най-доброто и полезното, отделят екскрементите, които после изтласкващата сила изхвърля през съответното черво, а останалото отнася в черния дроб, и той тутакси го превръща в кръв.

Представете си сега радостта на помощните органи при вида на този златен поток, който се явява единствена тяхна храна! Даже радостта на алхимиците, които след толкова труд и такава загуба на време и сили най-после виждат металите да се видоизменят в пещите, не може да се сравни с нея. Тогава всеки орган се готви и се старае отново да пречисти и да прецеди това съкровище. С помощта на своите вени бъбреците извличат от него течност, която вие наричате урина, и по канали я отвеждат надолу. Долу тя се събира в пригоден за тази цел приемник, сиреч пикочния мехур, който в нужния момент я изхвърля. Далакът на свой ред извлича от кръвта нечистотии и утайка, наричана от вас черна жлъчка, а жлъчният мехур освобождава кръвта от излишната жълта жлъчка. Подир кръвта се прехвърля в друга една лаборатория — сърцето, където се пречиства основно. Със своите диастолично и систолични движения сърцето отново прецежда кръвта, която в дясната камера се избистря напълно и мигом след това потича към крайниците. Всеки крайник я притегля към себе си и се храни с нея, както си знае: крака, ръце, очи, с една дума, всички, и по този начин ония, които само до преди малко са били заемодавци, стават длъжници. А лявата камера така изтънко допрецежда кръвта, че сега тя напомня по-скоро някаква духовна субстанция, и в този вид я изпраща чрез артериите на всички членове, за да стопли и опресни другата, венозната кръв. С крилете и духалата си белите дробове денонощно я освежават. Признателно за това добродеяние, сърцето им отделя чрез белодробната артерия най-хубавото. В тази чудесна цедилка кръвта е пречистена, отцедена и прецедена така, че в нея се зараждат духовните сили, благодарение на които човек мечтае, мисли, преценява, запомня, решава, разсъждава и умозаключава.

Божичко, аз потъвам, пропадам, загубвам ума и дума, когато прониквам в неизмеримите бездни на този свят, тъй охотно предлагащ и вземащ. Уверявам ви, че да заемаш, е дело божие, а да дължиш — героизъм.

И това, разбира се, не е всичко. Този заемащ, дължащ и услужващ свят е така добър, че още завършил-незавършил питателната си функция, вече замисля как да заеме на ония, които още не са родени, та чрез този заем, ако може, да се обезсмърти, претвори и размножи в себеподобни същества (става дума за потомствата). Затуй всеки орган отделя и прикътва най-хубавото от своя дял храна и го изпраща надолу, а там природата е приготвила съдове и приемници, от които тази най-ценна храна тръгва по витиевати пътеки, навлиза в детеродните органи, придобива подходяща форма както у мъжа, така и у жената, и намира сгодно място, за да се съхрани и продължи човешкия род. И всичко това става чрез взаимни заеми и дългове — оттук произлиза и изразът: съпружески дълг. Отказващия природата наказва с остро смущение в целия организъм и разстройство на нервите и на ума, а даващия в заем дарява с радост, веселие и наслада.

Глава V Как Пантагрюел порицава длъжниците и заемодавците

— Разбирам — рече Пантагрюел, — вие, както виждам, отлично умеете да разсъждавате и говорите с жар. Но и до Петдесетница да проповядвате и глаголите, все едно, за ваше удивление в нищо няма да ме убедите и, въпреки красноречието ви в дългове никога няма да затъна. Не оставайте длъжен никому с нищо освен с взаимна любов, е казано в Библията.

Вие си послужихте с хубави образи и слова и те много ми се нравят, но чуйте сега какво аз ще ви кажа: представете си, че някой нагъл измамник и нахален заемотърсач се появи отново в града, където някога е върлувал неговото появяване ще предизвика сред гражданите по-голямо вълнение и по-голям ужас, отколкото ако пред тях се изправи самата чума в оня вид, в който се е представила пред тианския философ в Ефес. И аз съм на мнение, че персийците са били прави, когато са казвали, че да се лъже, е вторият порок, а да се задлъжнява — първият, защото обикновено дълговете и лъжата са тясно свързани помежду си.

Разбира се, не искам да кажа, че никога не бива да се взема и дава в заем. Няма човек, колкото и богат да е той, който да не прибягва понякога до заеми. И няма бедняк, който да не може понякога да му заеме. Да си припомним случая, разглеждан от Платон в неговите „Закони“: той забранява на съседите си да черпят вода от чужд кладенец, ако преди това не са се потрудили да разровят и разкопаят собствената си ливада, докато стигнат до оня пласт земя, наречен глина, и не открият там следи от изворна вода. Тук трябва да отбележа, че благодарение на своя състав тази мазна, силна, гладка и стегната земя задържа влагата и че изпаряването или оттичането на тази влага е твърде затруднено.

Така че много е срамно да търсиш пари в заем наляво и надясно, вместо да се трудиш и си ги спечелиш. Може да се заема според мен само тогава, когато на отрудения човек париците тъй и тъй не достигат или когато по някакво непредвидено стечение на обстоятелствата той внезапно загуби имота си.

Но да оставим този разговор и оттук нататък не се обвързвайте с кредитори, а от старите аз ще ви избавя.

— На мен не остава друго, освен да ви благодаря каза Панюрж, — и ако нашата благодарност трябва да съответствува на разположението, което показват към нас нашите благодетели, то моята благодарност към вас е безгранична и безпределна, тъй като любовта, която благоволявате да ми засвидетелствувате, няма цена тя надхвърля всяка тежина, всяко число, всяка мярка, тя е безгранична и безпределна. Ако благодарността трябва да отговаря на благодеянието, а радостта — на облагодетелствуването, тогава аз няма как да ви се отблагодаря. Вие ми правите много добрини, безкрайно повече, отколкото съм достоен за тях, повече, отколкото заслужавам, повече, отколкото, откровено казано, струвам; във всеки случай не така много, както вие си представяте. Но не това ме кара да страдам, не това ме мъчи и гнети. Питам се, как аджеба ще се живее оттук нататък без дългове и без заеми? Ще видите, че първите месеци ще съм намръщен и кисел, защото нито съм възпитан така, нито мога лесно да свикна с това. Та ви казвам — много се боя.

А освен това оттук нататък щом някой в Рагу се изтърве, непременно ще ме удари в носа. Всички пръдльовци в света, когато пръцкат, обикновено казват: „Ето за този, който се е издължил.“ Моите дни са преброени, усещам това. Предоставям на вас грижата за епитафия. И ще си умра така — окаден и опръцкан от света. Ако един ден някоя жена се запревива от газове в стомаха и никой от познатите церове не ги разгони, мъничко прашец от моята опръцкана и ненужна мумия сигурно ще й помогне. Колкото и малко да й дадете, тя така ще загърми, че сама ще се учуди.

Ето защо ще ви помоля да ми заемете ако не повече, то поне стотина-двеста екю, както крал Людовик XI, който поискал да избави от съдебни процеси Шартърския епископ Мил д’Иле, но после, пред настойчивите молби на епископа, отстъпил и му оставил един, колкото да се упражнява. Аз по-скоро бих предложил на кредиторите всички свои охлюви, даже и бръмбарите бих им придал, само да не осъмвам без дългове.

— Да оставим този разговор — прекъсна го Пантагрюел, — аз вече казах.

Глава VI Защо младоженците се освобождават от военна повинност

— А кой закон — запита Панюрж — нареждаше и постановяваше посадилите нова лоза, построилите ново жилище, както и всички младоженци да бъдат освобождавани за цяла година от военна повинност?

— Законът на Мойсей — отвърна Пантагрюел.

— Че защо пък и младоженците? — отново запита Панюрж. — Да садя лозе на стари години, не е работа за мен. Виж, друго е да си гроздоберач — това е приятно, което си е истина. Строителите на жилища от мъртви камъни също не са отбелязани в моята книга на живота. Аз градя живи камъни, тоест хора.

— Според както разбирам — каза Пантагрюел, — наредбата е целяла да даде на младоженците достатъчно време да се насладят на любовта, да си създадат потомци и си осигурят наследници, та ако през втората година ги убият на война, името и гербовете им да останат на децата. А заедно с това да се убедят безплодна ли е младоженката или плодовита (едногодишният опит се считал за достатъчен, предвид на зрялата възраст, в която се бракосъчетавали), та след смъртта на първия й мъж да встъпят във второ венчило с нея: плодовитата отивала при оня, който искал челяд, а безплодната — при друг, който не изпитвал такова желание и си вземал жена заради нейните добродетели, ум, хубост или с други думи — за да внесе веселие и ред в дома си.

— Варенските проповедници — каза Панюрж — порицават втория брак, считат го за срам и безумие.

— За тях — потвърди Пантагрюел — вторият брак е като маларията.

— Точно така — съгласи се Панюрж, — и отец Шавливов казваше същото, когато в Парийе посред служба фучеше и кълнеше и осъждаше вторите бракове, но си признаваше, че предпочита да лиши от невинност сто девици, отколкото да престъргва някаква вдовица.

Аз намирам вашия довод за добър и добре обоснован, Но какво ще кажете, ако след тази отсрочка, дадена им, за да се полюбят с невестите си (а то е тяхно право и тяхно задължение), те изчерпят сперматоидните си запаси и се изтощят, отслабнат, излинеят и посърнат така, че в деня на сражението се заклатят като патици след обоза, вместо да тачат напред с войниците и с безстрашните герои там, дето Енио433 води борбата и дето се сипят огнени удари, а то, останат ли само под знамената на Марс, за мъжки удари и дума да не става. И да ви кажа ли защо: всички смели удари те са ги нанесли вече под балдахина на своята приятелка — Венера.

Ето ви и доказателство: сред запазените у нас древни обичаи и обреди ние и днес още наблюдаваме навика не зная след колко точно дни да се изпраща младоженеца при вуйка му, та по този начин да отделят младата жена от мъжа, а той в това време да си отдъхне и да се посъвземе и с нови сили да подхване боя, като се завърне, макар мнозина от тях да нямат ни вуйка, ни вуйна; ами че нали и цар Пръдлека след сражението с рогатите не ни освободи в обикновения смисъл на думата, а просто ни изпрати, Пъд-пъд и мене, да се пооправим у дома. Впрочем Пъд-пъд все още продължава да търси дома си. Когато бях малък, кръстницата на моя дядо ми казваше, че:

На тази мисъл ме наведе обстоятелството, че ония, които садят лозе, почти не ядат грозде и не пият вино, а така също и строителите отбягват да живеят в своите новопостроени къщи през първата година, защото се страхуват да не се задушат от липса на достатъчно въздух, както умно е забелязал това Гален в книга втора „За затрудненията при дишането“.

Та не без основателно основание, нито без причинна причина ви зададох аз този въпрос. Затова не се сърдете.

Глава VII Как Панюрж престана да носи великолепния си копчелък, когато на ухото му се появи бълха

На другия ден Панюрж накара според еврейския обичай да му пробият дясното ухо и му окачат малка златна халка със скъпоценни камъни и с втъкната в нея бълха. И за да сте наясно по всички въпроси (защото, което си е право, хубаво е човек да е осведомен за всичко), ще ви кажа, че бълхата беше черна и че издръжката й едно връз друго не надхвърляше разходите около женитбата на една хирканска тигрица, тоест шестстотин хиляди мараведи на тримесечие. Но когато дълговете на Панюрж бяха погасени, такива огромни разходи се оказаха не по силите му и той реши да я храни, с каквото се хранят тирани и адвокати, тоест с потта и кръвта на ония, на чиито гръб живеят.

Взе четири лакътя грубо сукно, усука го около себе си като тога, съшита с един-единствен шев, смъкна панталоните си и си прикачи на шапката очила.

Така пременен, той се представи на Пантагрюел, комуто този карнавал се стори странен най-вече защото не виждаше хубавия, прекрасния Панюржов копчелък, който като същинска спасителна котва го предпазваше от всякакви крушения и беди.

Добрият Пантагрюел го огледа оттук-оттам и като не проумя загадъчните подбуди на тази неочаквана негова постъпка, запита какво означава чудноватото му облекло.

— Аз — отвърна Панюрж — имам на ухото си бълха434 — с други думи, искам да се женя.

— На добър час — рече Пантагрюел, — вие много ме зарадвахте с тази новина. Аз вярвам на думите ви. Само че влюбените не ходят като вас с провиснали гащи, та даже и без гащи и с риза, изскочила над коленете, нито навличат такава дълга и дебела дреха, и то с цвят, какъвто почтените и благовъзпитани люде никога не носят. Ако някои еретици или сектанти са се обличали така, то те са били измамници и самозванци, желаещи да заблуждават и тиранизират простолюдието. Всеки е свободен да постъпва според собствения си разум и особено когато се касае за неща маловажни, незначителни, безразлични, които сами по себе си не са ни добри, ни лоши, тъй като не изхождат от сърцето и ума, дето се ражда всяко добро и всяко зло: добро, когато чувството е добро и ръководено от здрав разум; зло — когато чувството е без мяра и покварено от коварния ум. Само че аз не харесвам слабостта към нововъведенията и презрението към обичаите.

— Цветът е обикновен, цвят като за мен — отвърна Панюрж. — Аз разбирам от тия работи и въобще съм решил да се занимавам повечко с тях. Сега като съм освободен от дългове, с божията помощ ще стана най-неприятният човек, когото сте виждали. Погледнете очилата ми. Ако ме видите с тях отдалече, сигурно ще ме вземете за грозника брат Жан Буржоа435. Идущата година пак ще проповядвам кръстоносен поход. Стига само да са ми цели снарядите и пиките.

— Виждате ли това сукно? Знайте, че то притежава магическо свойство, известно на малцина. Облякъл съм го едва тази сутрин, а вече беснея, лудея, горя от желание час по-скоро да се оженя и като млад монах да се изпотя над жена си, пък нека в това време да ме налагат с тояга. О, какъв примерен стопанин ще бъда аз! След смъртта ми ще ме изгорят на почетната клада, а праха ми ще запазят за спомен и назидание на бъдещите образцови стопани. Дявол да го вземе, ако някой си завира носа в моето сукно, пипна ли го, няма да му се размине. Огледайте ме сега отпред и отзад. Не ви ли прилича моята дреха на същинска тога, дреха на древен римлянин от мирно време? Модела избрах от Траяновата колона в Рим и от триумфалната арка на Септимий Север. Дотегна ми войната, дотегнаха ми войнишките мундири и шинели. Раменете ми се охлузиха от ризници и брони. Долу оръжието, да живее тогата! Поне през идущата година, та ако река да се оженя, да разбера нещо от Мойсеевия закон, който вчера ми разяснихте.

Колкото до панталоните, моята пралеля Лоранс ми казваше някога, че те се правят заради копчелъка. Аз допускам да е така, защото и благородният веселяк Гален в книга девета „За предназначението на нашите крайници“ казва, че главата е направена за очите. Така де, защото природата можеше да прикачи главата на коленете или на лактите, но щом е решила очите да гледат и виждат надалеч, залепила ги е на главата като на колонка, изправена на върха на тялото: и ние строим маяци и кули нависоко, та да виждаме светлините им отдалеч.

А тъй като бих искал някое и друго време, годинка, не повече, да си отдъхна от военната служба и да се оженя, аз вече не се нуждая от копчелък, следователно и от панталони, защото копчелъкът е най-важната част от доспехите на воина. И съм готов да потвърдя под страх да бъда жив изгорен на кладата (не включително, разбира се, а изключително), че турците не са въоръжени като хората, защото копчелъците у тях са забранени със закон.

Глава VIII Защо копчелъкът е най-важната част от доспехите на воина

— И така — продължи Пантагрюел, — вие твърдите, че копчелъкът е най-важната част от воинските доспехи? Това учение е ново и странно, защото е прието да се счита, че въоръжението започва с шпорите.

— Аз поддържам думите си — отвърна Панюрж, — и ги поддържам не без основание.

Забележете как грижливо е въоръжила природата с ядки и семена създадените от нея дръвчета, храсти, треви и зоофити, които тя е пожелала да утвърди и съхрани във вековете така, че видовете да оцелеят, макар отделни представители и да загиват, тъй като в тези именно ядки и семена е заключена тяхната дълговечност; забележете още как ги е снабдила и как изкусно ги е прикрила с шушулки, обвивчици, черупки, костилки, цветни чашчици, пашкулчета, трънчета, мъх, кора и бодли, които им служат като хубави и трайни естествени копчелъци. Искате примери — ето граха, баклата, дребната бакла, орехите, прасковите, памука, краставицата, житото, мака, лимона, кестените или с една дума, всички растения, при които забелязваме, че семената и ядките са по-добре прикрити, защитени и въоръжени от коя да е друга част на растението. Виж, за продължението на човешкия род природата не се е погрижила достатъчно и е създала човека гол, нежен и крехък, без оръжие, с което да напада и да се отбранява, създала го е невинен, още в златния век, създала го е същество одухотворено, а не растение, същество одухотворено, ви казвам, родено за мир, а не за война, същество, родено да се наслаждава на всички плодове и растения на земята, да господствува мирно над всички животни.

В железния век, когато след Сатурн се възцарил Юпитер и злото между хората се намножило, земята започнала да ражда коприва, бодили, тръни и други подобни на тях — така растителният свят се бунтувал срещу човека; и не стига това, ами по някаква съдбовна прищявка всички или почти всички животните изплъзнали от властта на човека и мълчаливо се споразумели не само да не му помагат и да не му се покоряват, а, напротив, да му се противопоставят и с всички сили да му пакостят.

Тогава, в стремежа си да запази своите предишни облаги и да продължи старото си господство и същевременно съзнавайки, че не може да мине лесно без услугата на повечето от животните, човекът бил принуден да се въоръжи.

Кълна се в светите гъски436 — прекъсна го Пантагрюел, — че след последните дъждове ти си станал не само голям веселяк, но и философ.

— А сега — продължи Панюрж — забележете как природата е подсказала на човека да се въоръжи и коя част на тялото си той е започнал да въоръжава. Кълна се в божията премъдрост, че това са яйчицата.

Това потвърждава и еврейският вожд и философ Мойсей, когато казва, че Адам се въоръжил със забележително красив копчелък, майсторски стъкмен от смокинови листа, пригодени за това от самата природа и които със своята твърдост, форма, жилавост, гладкост, големина, цвят, миризма и прочие свойства и особености са твърде удобни за прикритие и защита на яйчицата.

Изключение (ако нямате нищо против) ще сторим за чудовищните по големина лотарингски яйчица, които се спущат неудържимо към дъното на гащите и не искат и да знаят ни за копчелъци, ни за каквито и да е други методи и системи: ето случая със славния гуляйджия, благородния Виардиер — видях го на първи май в Нанси тъкмо когато си стържеше яйчицата, проснал ги на маса като испанска пелерина, за да бъде по-внушителен. Така че, ако не желаем да говорим неистини, оттук нататък, когато байно тръгва на война, не бива да казваме:

(това е стомната, тоест кратуната), а:

което, кълна се във всички дяволи на ада, ще рече — пази яйчицата. Без главата загива човекът, а без яйчицата — човечеството.

Ето кое накара мъдрия Гален в книга първа De spermate437 да заключи хитроумно, че би било по-добре (или по-точно казано, по-малко зле) да нямаш сърце, отколкото да нямаш детеродни органи, защото в тях като в свещена ракла се съхранява семето — продължител на човешкия род. И аз съм готов да се обзаложа за сто франка (не повече), че с тези именно камъни Девкалион и Пира438 възстановиха човешкия род след потопа, описан тъй поетично в Библията и от поети.

Ето кое накара и доблестния Юстиниан в книга четвърта De cagotis tollendis439 да постави summum bonum in braguibus et bragetis440.

Поради тази и други причини веднъж, когато сеньор де Мервил се канел да тръгне на поход със своя крал и си премерил новата ризница (старата била охлузена и ръждясала и следователно негодна, тъй като през последните години кожата на корема му се опънала и се отдалечила множко от бъбреците), неговата жена се позамислила и дошла до заключение, че той не полага достатъчно грижи за брачното звено и жезъла, защитени само с ризница, и го посъветвала да ги обгради с големия и як рицарски шлем, който висял неизползуван в килера.

За тази жена се говори в книга трета на „Момински хитрини“:

След всичко казано дотук, моля, престанете да се учудвате на моето ново одеяние.

Глава IX Как Панюрж се съветва с Пантагрюел дали да се ожени

Като видя Пантагрюел да мълчи, Панюрж въздъхна дълбоко и каза:

— Сеньор, вие разбрахте, че съм решил да се оженя, дано само, за моя беда, всички дупки не се окажат затворени, заключени и заприщени; в името на тази обич, която вие тъй отдавна ми засвидетелствувате, кажете, моля, мнението си по въпроса.

— Щом веднъж жребият е хвърлен — отвърна Пантагрюел, — щом такова е вашето желание и вашето твърдо решение, не ни остава друго, освен да пристъпим към изпълнението му.

— Да — продължи Панюрж, — но аз не бих искал да го изпълня, без да чуя вашия съвет и вашето просветено мнение.

— Моето мнение с досущ като вашето — отвърна Пантагрюел — и аз ви съветвам да се ожените.

— Да — захвана пак Панюрж, — но ако вие считате, че е по-добре да си остана в досегашното положение, без да се хвърлям в рисковани начинания, аз няма и да помисля да се женя.

— Тогава не се женете — рече Пантагрюел.

— Да — отвърна Панюрж, — но нима искате цял живот да се влача сам-самичък без мила и грижовна съпруга? Вие знаете какво е казано в Светото писание: Veh soli441. Самотникът никога не може да изпита онова щастие, на което се радва жененият.

— Тогава се оженете, ей богу! — рече Пантагрюел.

— Добре де — съгласи се Панюрж, — но ако моята жена ми постави рога (а тази година, както знаете, са се навъдили много), това ще е достатъчно да ме накара да изгубя търпение. Аз обичам рогоносците, считам ги за прилични хора и на драго сърце се срещам с тях, но по-скоро ще се съглася да умра, отколкото да стана рогоносец. Ето къде най-много ме боли.

— Тогава не се женете — отвърна Пантагрюел, — тъй като думите на Сенека важат за всички без изключение: бъди сигурен, че както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб.

— Без изключение, казвате, така ли? — запита Панюрж.

— Сенека е казал така — отвърна Пантагрюел.

— Ех, дяволът му неден! — кипна Панюрж. — Човек не може да разбере за този свят ли говори или за оня. Да, но ако аз вече не мога да мина без жена, както слепецът не може да мине без тояга (защото свределът трябва да работи, иначе как ще се живее), не е ли по-добре да се свържа с някоя честна и скромна женица, вместо всеки ден да ги меня и да треперя от страх да не ме напердашат или, което е по-лошо, да не прихвана срамната болест? Защото, да прощават мъжете им, ама никога не съм имал работа с почтена жена.

— Тогава се оженете, ей богу! — отвърна Пантагрюел.

— Добре де — съгласи се отново Панюрж, — но ако с божията воля стане така, че се оженя за почтена жена, а тя започне да ме бие, тогава ще заприличам на хрисимия Йов и ще бъда триж по-хрисим от него, стига само да не побеснея. Слушал съм, че почтените жени обикновено имат дебели глави и че в семейството си са кисели и свадливи. Но аз ще бъда и по-кисел, и по-свадлив от нея и ще я млатя по ръце, крака, глава, дробове, жлъчка и далаци така, че на гръсти ще я сторя и дяволът ще чака грешната й душа на вратата. Нали е по-харно да си поживея поне годинка още без такива неприятности, пък най-добре е и никога да не ги позная.

— Тогава не се женете — каза Пантагрюел.

— Добре де — отвърна Панюрж, — но ако аз остана без дългове и без жена (искам да кажа — ако се освободя от дълговете си в не дотам подходящо време, защото трябва да се знае, че кредиторите са много загрижени за потомството на длъжниците), та повтарям, ако остана без дългове и без жена, кой ще се погрижи за мен, кой ще ме обкръжи с голяма любов, каквато, казват, е съпружеската любов? А ако случайно се разболея, чуждите ще ме гледат през пръсти, и то, дето се вика, от ден до пладне. Мъдрецът е казал: дето няма жена, тоест майка на семейството и законна съпруга, тежко и горко на болния. Мога да ви изброя сума примери с разни папи, папски пратеници, кардинали, епископи, абати, игумени, свещеници и монаси. Но вие никога няма да ме доведете дотам.

— Оженете се, щом е тъй, ей богу! — отвърна Пантагрюел.

— Добре де — продължи отново Панюрж, — но ако падна болен и не мога да изпълнявам съпружеските си задължения, а на жената й дотегне моето неможене и вземе, та налети на друг и не само че не ми помогне, ами се надсмее над моята беда и което е по-лошо — накрая ме и обере, както неведнъж ми се е случвало да наблюдавам, тогава не ми остава друго, освен да тръгна по света гол като тояга.

— Тогава не се женете — отвърна Пантагрюел.

— Добре де — отново и отново захвана Панюрж, — но в такъв случай няма да имам законни синове и дъщери, на които да предам името и гербовете си, да им завещая състоянието си — наследено и придобито (аз ви казвам, че ще напечеля суха пара, и не само това, ами и лихва ще им търся), и с които да се поразвличам, когато ме налегнат грижи, както виждам да прави с вас всеки божи ден вашият мил и добър баща, пък и всички добри хора, които в семейното си огнище намират облекчение и разтуха. Та искам да кажа, че когато остана без дългове, без жена, че и грижи ме налегнат, вие, вместо да ме утешавате, ще се надсмивате над моите злополуки.

— Тогава се оженете, ей богу! — заключи Пантагрюел.

Глава Χ Как Пантагрюел уверява Панюрж, че е трудно да се дават съвети по въпросите на брака. Гадания по Омир и Вергилий

— Прощавайте — продължи Панюрж, — но вашите съвети ми напомнят песента за Рикошет. Шеги, насмешки, противоречия — и толкоз. Кажете едно, после го отречете. Човек не знае за какво да се хване.

— Това е така — отвърна Пантагрюел, — защото във вашите решения има толкова „ако“ и толкова „но“, че нищо не мога да обоснова, нито мога да стигна до някакво определено решение. Но знаете ли какво точно искате? Ето къде е въпросът — всичко останало зависи от стечение на обстоятелствата и от волята на всевишния. Та нали виждаме хора, и не малцина, толкова щастливи в съпружеския си живот, сякаш домашното им огнище е кътче от рая. И обратно, други са толкова нещастни, че човек може да ги сравни само с дяволите, които изкушават отшелници в пустините на Тива и Монсерат442. Най-добре е да дочакате сляпата неделя — тогава вържете очи, наведете глава, целунете земята, а за другото се предоставете на бога. По-добър съвет от този не мога да ви дам.

Впрочем, ако желаете, ето какво може да опитаме. Донесете ми книгата на Вергилий, разтворете я три пъти последователно с края на нокътя си и по броя на стиховете (които ние с вас предварително ще определим) ще разберем какъв ще бъде вашият брак. Защото чрез гадания по Омир хората често са узнавали съдбините си. Такъв е например случаят със Сократ, който, като чул този стих на Омир, произнесен от Ахил („Илиада“, песен девета):

отгатнал, че ще умре след три дни и потвърдил това пред Есхил, както разказват Платон в „Критон“, Цицерон в първа книга на De divinatione444 и Диоген Лаертски.

Такъв е случаят и с Опилий Макрин; той страстно желаел да узнае ще стане ли император на Рим и попаднал на следния стих („Илиада“, песен осма):

И наистина, той бил вече стар и управлявал империята само година и два месеца, а после младият и могъщ Хелиогабал го смъкнал от престола и го убил.

Такъв е случаят и с Брут: той поискал да узнае изхода от Фарсалската битка, в която после паднал убит, и избрал този стих, произнесен от Патрокъл („Илиада“, песен шестнадесета):

Боеви ключ в тази битка било името Феб.

Гаданията по Вергилий били известни още в древните времена и предричали важни случки и събития от най-голямо значение, като възшествия на престола на римската империя, както това се случило с Александър Север, комуто съдбата поднесла този стих от книга шеста на „Енеида“:

След някоя и друга година той наистина се възкачил на римския престол.

И римският император Адриан, измъчван от желание да узнае какво мисли и какви чувства питае към него Траян, прибягнал към гаданията по Вергилий и попаднал на този именно стих от книга шеста на „Енеидата“:

Не след много той бил осиновен от Траян, а след смъртта му станал император.

И Клавдий, вторият, всепочитан римски император, попаднал на следния стих от книга шеста на „Енеидата“:

И наистина, той царувал само две години. Този същият Клавдий пожелал да узнае съдбата на своя брат, комуто искал да предостави управлението на империята, и се натъкнал на тези думи от песен шеста на „Енеидата“:

Така точно и станало, защото бил убит само седемнайсет дни след като поел управлението на империята.

Същата участ постигнала и император Гордиан Младши.

На Клод Албин, любопитен да узнае съдбата си, жребият поднесъл следното от книга шеста на „Енеидата“:

И на божествения Клавдий, предшественик на Аврелий, поискал да разбере ще се радва ли на потомство, съдбата отговорила със стих от книга първа на „Енеидата“:

И наистина, небето го дарило и предарило с наследници и потомци.

И на господин Пиер Ами445, когато пожелал да узнае ще избегне ли от примамките на нечистите сили, било отговорено с този стих от книга трета на „Енеидата“:

И човекът се изскубнал от ръцете им здрав и читав.

Може да се приведат още хиляди други случаи, когато се сбъдвало всичко, което пророкувал намереният по този начин стих, но за това би трябвало да се разказва дълго.

И все пак аз не искам да ви убеждавам, че този способ е безпогрешен, за да не би да останете излъган.

Глава XI Как Пантагрюел доказва, че гаданието със зарове е осъдително

— Да опитаме с три зара — предложи Панюрж, — така ще си свършим работата и по-бързо, и по-точно.

— Не — възрази Пантагрюел, — такова гадание е лъжливо, недостойно и крайно позорно. Никога не се захващайте с него. Проклетата книга „Забавно гадание със зарове“ е измислена някога от самия враг на човека — дявола, в Ахея, близо до Бура; там, пред статуята на Херкулес446, той заблуждавал и продължава да заблуждава и омотава в мрежите си много лековерни души. Вие знаете как Гаргантюа, моят баща, запрети тази книга в цялото си кралство, как я изгори заедно с всички нейни гравирани дъсчици и изображения, унищожи я и я изкорени като най-опасна зараза.

И запомнете, че всичко, което ви казвам за заровете, в същата мяра се отнася и за ашиците: и гаданието с тях е гадание лъжливо и недостойно. И не ми казвайте, че Тиберий имал щастлива ръка в деня, когато подхвърлял ашици в Апонския извор при Герионовия оракул. Това са примамки, с които нечестивецът подвежда доверчивите души и ги осъжда на вечни мъки. Но за да не ви огорча, нямам нищо против да хвърлите три зара тук — на тая маса. По общото число на точките ще изберем и стиха на страницата, която разтворите. Имате ли зарове в джоба си?

— Колкото искате — отвърна Панюрж. — Това е дяволският зелен лист, както го нарича Мерлин Кокай в книга втора De patria diabolorum. Срещне ли ме дяволът без зарове, все едно, че ме е издебнал без зелен лист.

И тъй, Панюрж хвърли заровете и се паднаха 5, 6 и 5.

— Това прави шестнадесет — рече Панюрж. — Сега да вземем шестнадесетия стих на отворената страница. Числото ми харесва и ми се струва, че ще имаме щастие. Нека отида по дяволите, нека се врежа в редиците им, както се врязва топката в кеглите или снарядът в пехотния батальон, нека тези бесове отмъкнат душата ми, ако в първата брачна нощ не накарам жена си да цъфне точно толкова пъти.

— О, в това не се и съмнявам — отвърна Пантагрюел — и не виждам защо трябва да давате такава ужасна клетва. Първия път няма да успеете и тогава ще ви се отчетат петнайсет точки, затова пък сутринта изведнъж ще попаднете в целта и ето как ще попълните бройката.

— Така ли си мислите? — запита Панюрж. — Засечка никога не е допуснал юначният стрелец, който стои на стража малко по-долу от пъпа ми. Виждали ли сте ме някога да се посрамя? Никога, никога и никога. Попитайте всички свети и преподобни отци, аз бия като тях — без грешка.

Между това донесоха книгата на Вергилий. Преди да я разтвори, Панюрж се обърна към Пантагрюел така:

— Сърцето ми плющи в гърдите като пряпорец, развяван от вятъра. Опитайте пулса ми — ето тук, на лявата ръка. Виждате ли как вената лази като жива и кръвта бие, ще рече човек, че ме друсат на диспут в Сорбоната. Не считате ли за нужно, преди да започнем, да призовем Херкулес и богините Тенити, за които съм слушал, че председателствували съвещанията в гадателната зала?

— И без тях ще минем — отсече Пантагрюел. — Само разтворете с нокът книгата.

Глава XII Как, гадаейки по Вергилий, Пантагрюел определя какъв ще бъде бракът на Панюрж

И така, Панюрж разтвори книгата на страница шестнадесета и попадна на следния стих:

— Този стих — заключи Пантагрюел — не пее за добро. Той говори, че жена ви ще бъде безпътна, а вие, разумява се, рогоносец. Богинята, която не е разположена към вас, е Минерва, девица, всяваща ужас, богиня всемогъща, поразяваща като мълния, враг и на рогоносците, и на прелъстителите, враг на сластолюбивите съпруги, които не зачитат обещаната вярност и се отдават на други. Богът — това е Юпитер гръмовержец. И запомнете, че според учението на древните етруски манубии (така наричали те вулканическите мълнии) хвърляли само Минерва (доказателство бе пожарът, обхванал корабите на Аякс447) и Юпитер, най-главният й баща. На другите богове не е позволено да трещят и фучат и затова хората по-малко се боят от тях.

Ще ви кажа и нещо повече, което трябва да запомните като символ, извлечен от най-древната митология. Когато титаните въстанали срещу боговете, същите тези богове отначало се надсмивали над тях и казвали, че са противници, недостойни даже за слугите им. Но като ги видели как награбили планината Пелион и я стоварили на планината Оса и как разтърсили Олимп в желанието си да тръснат и него върху първите две, всички се ужасили. Тогава Юпитер свикал общ съвет. На съвета решили боговете да се отбраняват с чест. А тъй като неведнъж им се било случвало да гледат битки, загубвани само поради присъствието на жени, товар тежък и безполезен за армията, споразумели се временно да изгонят от небесата — някъде към Египет и Нил — цялата тази банда от нагли богини, които превърнали в невестулки, белки, прилепи, мишки и прочие метаморфози. Оставили само Минерва, за да сипе с Юпитер гръм и мълнии като богиня на науката и войната, на ума и деловитостта, богиня, родила се въоръжена, богиня, от която еднакво се бояли и на небето, и във въздуха, и по море, и на суша.

— Дяволска работа! — сепна се Панюрж. — Да не би да съм Вулкан, за когото говори поетът? Не! Аз не съм куц, ни фалшификатор на монети, ни ковач като него. А щом е така, може да попадна на жена, приятна и хубава като неговата Венера, но не и такава уличница като нея, а и аз няма да бъда рогоносец като него. Кривокракият подлец се остави да го обявят за рогоносец със знанието и съгласието на всички богове. Затова трябва да разбираме предсказанието му в обратния смисъл.

Стихът предсказва, че жена ми ще бъде скромна, целомъдрена и вярна, а не свадлива, не опърничава, нито вироглава и родена от главата на Юпитер като Палада, и този хубостник Юпитер няма да бъде мой съперник и няма да топи хляба си в чорбата ми, когато се случи да седнем на една трапеза.

Припомнете си само неговите подвизи и славни похождения. По-закоравял развратник и по-безсрамен кордел448… искам да кажа — борделиер светът не е виждал досега; гаден като нерез. Не току-така в планината Дикте, на остров Крит, го е кърмила свиня, ако, между нас казано, Агафокъл Вавилонянина не ни баламосва; и по-похотлив от пръч: ненапразно някои казват, че го е поила с млякото си козата Амалтея. Кълна се в Ахерон, че преобразен като козел, той изнасили в един ден една трета от света с всички животни и хора, реки и планини, тест цяла Европа. Заради това нечувано и невиждано окозляване поклонниците на Амон накарали да изобразят Юпитер като рогат козел, окозляващ коза.

Но аз зная как да се пазя от този рогач. Не си представяйте, че ще намери в мене глупака Амфитрион, стоокия негодник Аргус, подлеца Акризий, непрокопсания тиванец Лик, заплеса Агенор, мекушавеца Езоп, гащатия петел Ликаон, дебелоглавия тосканец Корит или дългия като върлина Атлас. Той може сто пъти да се превръща в лебед, бик, сатир, в златен дъжд, в кукувица (както направи, когато обезчести сестра си Юнона), в орел, козел, гълъб (какъвто стана, когато се влюби в девицата Фтиа449, оная, дето си живеела в Егион), в огън, в змия и дори в бълха, в епикурейски атоми или да се изразя магистронострално — във вторични интенции, рано или късно аз ще го пипна с моята въдица. И знаете ли какво ще му направя? Дявол да го вземе! Точно каквото направи Сатурн на баща си Уран (Сенека ми го предсказа, а Лактанций го потвърди), каквото стори и Рея на Атис: ще му откъсна яйчицата, така че от тях и помен няма да остане. Та да видим тогава какъв папа ще ми бъде, щом testiculos non habet.

— Спокойно, момчето ми, спокойно! — рече Пантагрюел. — Разтворете книгата още веднъж.

И Панюрж попадна на следния стих:

— Стихът казва — обясни Пантагрюел, — че жена ви ще ви пердаши и отпред, и отзад.

— Напротив — възрази Панюрж, — стихът казва, че аз ще връхлетя върху нея като тигър, ако тя ме изкара от кожата ми. Тоягата ще ми свърши работа. Но нямам ли подръка тояга, дяволът да ме изяде, ако аз не я изям жива, както лидийският цар Камбъл изял жена си.

— Вие сте — забеляза Пантагрюел — много смел. Сам Херкулес не би се осмелил да излезе насреща ви, когато сте разгневен. Както казват — Жан450 струва двама, а Херкулес не смее да излезе сам срещу двама.

— Та нима аз съм Жан? — запита Панюрж.

— Не, не — отвърна Пантагрюел, — играта е такава.

Третия път Панюрж попадна на такъв стих:

— Този стих — продължи Пантагрюел — предсказва, че вашата жена ще ви обере. Вътре сте и по трите точки: ще станете рогоносец, ще ви бият и ще ви оберат.

— Напротив — възрази Панюрж, — този стих говори, че тя ще ме обича с идеална любов. Сатирикът е напълно прав, когато казва, че жена, която изгаря от възвишена любов, понякога изпитва удоволствие да измъкне нещо от своя любим. Но какво, мислите? Може да бъде ръкавица, копче от панталон, за да го накара да го търси, с една дума, какво да е, нещо съвсем дребно…

Така и тези малки спречквания, тези безобидни престрелки, които от време на време избухват между влюбените, съживяват и подбуждат любовта. Така и точиларят сегиз-тогиз очуква с чук бруса, та по-добре да точи желязото. Ето защо тълкувам в моя полза тези три предсказания. Иначе ще ги обжалвам.

— Присъдите на съдбата и на богинята Фортуна не подлежат на обжалване — възрази Пантагрюел, — така твърдят древните законоведи и знаменитият Балд в L. ult. C. de leg451.

Работата е там, че богинята Фортуна не признава над себе си по-висша инстанция, където и да подадем тъжби срещу нея самата и нейните предсказания. И ето защо подвластните на тази богиня не могат да възстановяват положението, съществувало до нейната присъда, което Балд изрично подчертава в L. Ait praetor § ult. ff de minor452.

Глава XIII Как Пантагрюел съветва Панюрж да отгатне чрез сънищата си щастлив ли ще бъде бракът му или нещастен

— Тъй като ние с вас тълкуваме различно предсказанията по Вергилий, нека опитаме друг начин на гадание.

— Какъв? — запита Панюрж.

— Добър — отвърна Пантагрюел, — античен и автентичен — по сънищата. Случва се, и нерядко, душата да предугади бъдещето чрез сънища, като описаните от Хипократ в книга Περί ενυπνίων453, от Платон, Плотин, Ямблих, Синезий, Аристотел, Ксенофонт, Гален, Плутарх, Атемидор Далдийски, Херофил454, Кв. Калабрийски455, Тео крит, Плиний, Атеней и други.

Многобройни доказателства тук не са нужни. Всичко ще ни стане ясно чрез един най-обикновен пример: вие сигурно сте забелязали, че когато децата са изкъпани, накърмени и напоени, спят дълбоко и тогава дойките със спокойна съвест отиват да се веселят: те са свободни да вършат всичко, каквото пожелаят, тъй като присъствието им край люлката в това време е ненужно. Така също, когато нашето тяло спи и до пробуждането си не изпитва никаква нужда, а храносмилането е преустановено, нашата душа се изпълва с веселие и вижда отново своята родина, тоест небето. Така тя отново придобива отличителния знак на първоначалния си божествен произход и приобщавайки се към съзерцание на безкрайната духовна сфера, чийто център е във всяка точка на вселената, а окръжността — никъде (и това според учението на Хермес Тримегист456 е богът), сфера, където нищо не се случва, нищо не възниква и нищо не погива и в която всички времена са едно несмутимо настояще, душата забелязва не само станалото дотогава, но и онова, което предстои да стане, и тъй като известява за него своето тяло и посредством чувствата и телесните органи го прави достояние на сродните ней люде, я наричат пророчица и гадателка.

Вярно е, че тя не ни предава точно онова, което е видяла, а то се дължи на несъвършенството и недостатъчната възприемчивост на човешките чувства: така и луната, осветявана от слънцето, не ни предава светлината му тъй чиста, тъй ослепителна и ярка, каквато я получава от него.

Затова сънните видения се нуждаят от изкусни, мъдри, съобразителни, опитни, разумни и безпогрешни тълкуватели или както ги наричали гърците, онейрокрити и онейрополи.

Затова Хераклит твърдял, че сами по себе си сънищата не разкриват нищо, както и не скриват нищо; те са само знамения и сигнали на бъдни неща, било то за наша радост и мъка или за радост и мъка на други. За това свидетелствува Светото писание, както и хилядите случаи, когато събитията в живота на отделните хора се развиват тъй, както са ги видели насън.

Обитателите на Атлантидите и на Тасос, един от Цикладските острови, са лишени от такова улеснение, защото в техния край никой никога не сънува. Такъв бил случаят с Клеон Давлийски и с Тразимед, а в наше време и с френския учен Виланованус457, който никога нищо не сънувал.

И тъй, утре, в часа, когато изгряващата розовопръста Аврора пропъди нощния мрак, отдайте се на съня и заспете дълбоко. Но се постарайте да се отърсите в това време от всички земни страсти — любов, омраза, надежди и страх.

Както някога великият гадател Протей, превърнат в огън, вода, тигър, дракон или в други образи, се видял безсилен да предсказва бъдещето и затова бил принуден да приеме своя собствен естествен вид, така и човекът може да се проникне от пророческия дух и изкуството да предрича само когато най-божествената частица в него (тоест Nobs458 и Mens459) е ведра, притихнала, спокойна, освободена напълно от страсти и мирска суета.

— Съгласен съм — отвърна Панюрж. — А вечер колко трябва да се яде — малко или много? И знайте, че не без причина ви задавам този въпрос. Когато си легна ял-неял, тогава и сънищата ми са пусти и празни като стомаха.

— Нищо не яжте — отвърна Пантагрюел, — така ще е по-добре за вас, особено като се вземат под внимание вашата пълнота и вашите навици. Древният пророк Амфиарий изисквал от хората, които трябвало да отгатват предсказанията му чрез сънищата си, да не ядат през целия този ден и да не пият вино през предшествуващите три дни. Ние с вас, разбира се, няма да се подлагаме на такава строга диета.

Аз съм убеден, че лакомецът и пияницата трудно могат да доловят знаменията на духовните неща; обаче не споделям и мнението на ония, които си въобразяват, че след дълъг и упорит пост по-лесно проникват в небесните тайни. Може би си спомняте колко пъти Гаргантюа, чието име произнасям с благоговение, ни е повтарял, че писанията на разните отшелници и постници са толкова празни, кухи и постали, колкото и тялото им, и че е трудно да запазят здрав и спокоен дух, когато плътта е изтощена, като имаме предвид философите и лекарите, които твърдят, че животинските токове се зараждат и действуват в артериалната кръв, пречистена и прецедена до съвършенство чрез чудната цедилка под мозъчните кухини. Гаргантюа ни посочи като пример един философ, който мислел, че уединен и далеч от тълпата, ще размишлява, преценява и съчинява по-добре, но станало иначе: около него лаели псета, виели вълци, ръмжали лъвове, цвилели коне, врещели слонове, съскали змии, ревели магарета, свирукали щурци, гугукали гургулици — с една дума, тази гълчава му пречела повече от шума на Фонтенския или Ниорския панаир, защото гладът го измъчвал и зверчето в стомаха виело, очите тъмнеели, а вените изсмуквали сърцевината на месестите части и обезсилвали този немирен дух, който нехаел за своя естествен хранител и стопанин — тялото. Така и птицата в ръката на ловеца-соколджия иска да отлети, а яките ремъци все я теглят надолу.

Все по този повод мога да се позова на авторитета на Омир, баща на всички науки: той казва, че гърците престанали да оплакват мъртвия Патрокъл, най-верния приятел на Ахил, в момента, забележете — не преди, а в момента, когато гладът се обадил и стомасите им отказали да ги снабдяват със сълзи, защото изчерпаното от продължителен глад тяло не може да заплаче и да изцеди сълзлива течност.

Умереността при всички обстоятелства е похвална и аз ви съветвам и тук да се придържате към нея. Не яжте за вечеря ни боб, ни заешко или каквото и да е друго месо, ни октопод (наричан още полип), ни зеле или други храни, които могат да смутят и отслабят вашите животински токове. Както огледалото, чиято повърхност е замъглена от дихание или от мъгла, не може да отрази стоящите пред него предмети, така и духът губи способност да прозре съня, когато тялото е обезпокоено и дразнено от изпарения, идващи от неотдавна погълнатата храна, защото между тялото и духа съществува строга съгласуваност.

Изяжте няколко хубави крустоменски и бергамски круши, една ябълка „курпандю“, шепа туренски сливи и малко череши от моята градина. И не се бойте, че ще направят сънищата ви лъжливи, неясни или съмнителни, за каквито някои перипатетици считали есенните сънища на основание на това, че през есента хората ядат повече плодове, отколкото през другите годишни времена. Косвено потвърждение на това ние намираме у древните пророци и поети, които казват, че празните и измамните сънища се таят под покривалото на окапалите листа, а листите, както знаем, капят през есента.

И наистина, този естествен кипеж, който е така неудържим в пресните плодове и който чрез парите, предизвикани от постоянното движение, лесно прониква в животинските части (нали така именно се образува ширата), сега отдавна вече се е укротил и секнал. Затова вие ще си пиете студена водица от моя геран.

— Вашите условия ми се струват малко трудни — рече Панюрж, — но, ща не ща, ще ги приема и още утре заран, щом се пробудя, ще започна да постя. За останалото се предоставям на двете Омирови врати460, на Морфей, на Икел, на Фантас и Фобетор461. Ако те ми помогнат, ще им издигна весел олтар от най-мек пух. А озова ли се в Лакония, някъде между Етил и Талама, в храма на богинята Ино, тя сигурно ще разсее моите тревоги, като изпълни нощта ми с хубави и радостни сънища.

След това Панюрж се обърна към Пантагрюел с въпроса:

— А какво мислите, нали няма да е зле, ако под възглавницата си поставя лаврово клонче?

— Нямате никаква нужда от него — възрази Пантагрюел. — Това е суеверие и всичко, което Серапион Аскалопски, Антифон, Филохор, Артемон462 и Фулгенций Планциад463 са писали по този повод, е измама и лъжа. Същото бих казал, без да желая да обиждам стареца Демокрит, и за лявото рамо на крокодил, а и на хамелеон, и за бактрийския камък, познат под името евметридий, и за Амоновия рог: така етиопците наричат златистия скъпоценен камък във вид на овнешки рог, подобен на рога на Юпитер-Амон, и казват, че сънищата на ония, които го носят като талисман, са истински и безпогрешни като предсказанията на божествените оракули.

Може би е вярно каквото пишат Омир и Вергилий за двете порти на сънищата, на които вие възнамерявате да се предоставите. Едната е от слонова кост и от нея излизат загадъчни, лъжливи и празни сънища, защото през слоновата кост, колкото и тънка да е тя, нищо не може да се види: нейната плътност и непрозрачност спират зрителните токове и следователно правят невъзможно възприятието на образи. Другата е рогова и от нея излизат ясни, верни и безпогрешни сънища, защото през рога, който е лъскав и прозрачен, всички образи се долавят ясно и отчетливо.

— Вие искате да кажете — намеси се брат Жан, — че сънищата на рогоносците, какъвто с божията помощ и с помощта на жена си ще стане Панюрж, са всякога истински и безпогрешни.

Глава XIV Сънят на Панюрж и тълкуването му

В седем часа на следващото утро Панюрж се отправи към Пантагрюел, дето вече бяха надошли Епистемон, брат Жан Зъботрошача, Понократ, Евдемон, Карпалим и други; при пристигането му Пантагрюел им каза:

— Ето нашия съновидец.

— Тези думи — забеляза Епистемон — стрували някога скъпо на синовете Якови.

Тогава Панюрж каза:

И тъй, сега съм ни повече, ни по-малко съновидецът Гийо. Какви ли не сънища сънувах тази нощ, но да си кажа право, нищо не разбрах. Запомних само, че ми се привидя жена, млада, стройна, красива, и като че ли си играеше и се забавляваше с мен като с малко дете. Не мога ви изкажа колко бях доволен и щастлив. Жената ме галеше, милваше, стискаше, щипеше, целуваше, мляскаше и уж на шега, току ми лепна на челото две хубави, малки рогца. Аз й казах, пак уж на шега, че трябва да ми ги сложи под очите, та по-добре да видя къде да я бодна и да не каже после Мом464, че не са поставени на място, както на времето си е казал за бичите рога. А тя, лудетината, не искаше и да знае и местеше рогцата все по-нагоре и по-нагоре. И чудно, но което си е истина, не усещах никаква болежка. После, не разбрах как стана, но от веднъж се превърнах в тъпан, а тя — в сова. В този миг сънят ми се прекъсна и аз се събудих крайно недоволен, смутен и объркан. Ето ви пълно блюдо сънища. Яжте със здраве и тълкувайте, както ги разбирате. Хайде да закусим, Карпалим!

— Доколкото разбирам от сънища — захвана Пантагрюел, — струва ми се, че вашата жена няма да ви накичи с истински рога, каквито имат сатирите, но и няма да пази съпружеската вярност, ще ви изменя с други и ще ви на прави рогоносец. На този въпрос Артемидор дава изчерпателно обяснение, напълно сходно с моето. Освен това вие няма да се превърнете наистина в тъпан, но жена ви ще ви бие като тъпан на сватба. И тя няма да се превърне в сова, а ще ви обере като сова, която открай време си има този навик. Та, както виждате, сънищата ви потвърждават гаданията по Вергилий: ще бъдете рогоносец, ще ви бият и ще ви оберат.

Брат Жан хълцукна от удоволствие и рече:

— Дявол го взел, ще ми бъдеш рогат, уверявам те — ще ти израснат на челото две хубави рогца. Хо, хо, хо! Господ да ти е на помощ, господин Роголюбов. Тегли ни сега късичка проповед, пък аз ще тръгна с бакърчето за парата.

— Напротив — опъна се Панюрж, — сънят ми показва, че когато се бракосъчетая, върху мен като от рог на изобилието ще се изсипят всички блага. Вие казвате, че рогата ми ще приличат на сатирски рога. Amen, amen, fiat, fiatur ad diferentiam papae.465 И така, моичкият всякога ще си бъде на пост и като у сатирите — неизтощим. О, всички желаят това, но на малцина се отдава да го изпросят от небето. Тъй че за рогца и дума да не става, защото само липсата на такъв кукуряк като моя е безспорната и единствената причина за ороговяване на мъжете.

Какво кара просяка да проси? Това, че в къщи няма с що да си напълни торбата. Какво кара вълка да излезе от гората? Гладът. Какво кара жената да блудствува? Вие сами се досещате. Позовавам се по тая точка на господа съдиите, на господа председателите, съветниците, адвокатите, прокурорите и прочие тълкуватели на тази почтена алинея от закона за frigidis et maleficiatis.

Да прощавате вие, но чини ми се, че грешите, и то не малко, като смесвате рога и рогоносене. Ами че и Диана си има рогца на главата във вид на хубав полумесец. Но ще рече ли това, че е рогоноска? Как, дявол го взел, ще бъде рогоноска тя, която никога не е била омъжена? За бога, изразявайте се ясно, че, току-виж, е направила с вас туй, което стори с Актеон.

Славният Бакхус също носи рога, и Пан, и Юпитер-Амон, и толкова други. Нима всички те са рогоносци? Нима Юнона е развратница? А по фигурата metalepsis466 излиза така.

Ако при живи майка и баща наречете някое дете копеле или незаконородено, това значи, че вие изтънко сте дали да се разбере, че считате бащата за рогат, а майката за блудница.

Да сме наясно! Рогцето, с което ме кичеше моята жена, е рогът на изобилието — изобилие на всякакви земни блага. В това не се и съмнявайте. Колкото до тъпана, това значи, че аз като тъпан на сватба ще се веселя, ще ехтя, ще бръмча, ще гърмя и ще пърдя. Повярвайте, сънят ми от край до край е добро знамение за мен. Жена ми ще бъде гиздава и мила като хубава малка сова. А който не вярва,

— Да сравним — рече Пантагрюел — края на вашия сън с началото му. Най-напред казвате, че сте били на върха на блаженството, а после се пробуждате недоволен, объркан и разгневен…

— Че какво чудно има в това — прекъсна го Панюрж, — не бях ял!

— Аз предчувствувам — продължи Пантагрюел, — че всичко ще тръгне на поразия. Бъдете сигурен, че всеки сън, който прекъсва внезапно и оставя човека недоволен и объркан, е зла поличба или направо предвещава зло.

Зла поличба ще рече поличба за болест лоша, коварна, прилепчива, скрита и загнездена дълбоко и която под влиянието на съня (а той според медицинските теории усилва храносмилателната способност) започва да се обажда и да се стреми към повърхността. От болезненото сътресение вашето спокойствие се нарушава и първият орган на чувствителността — сърцето — усеща това и застава нащрек. То е, както пословицата казва — оси да раздразниш, Камаринското блато да размътиш, заспала котка да събудиш.

А кога сънят предвещава зло? Когато душата в прозренията си види това зло или го догади; сънят ти подсказва, че съдбата е отсъдила за нас нещастие и че то скоро ще ни сполети.

Нека вземем за пример сънищата и неспокойното пробуждане на Хекуба и на Евридика, жената на Орфей. И двете жени, както разказва Ений, скочили от сън внезапно и с тревога в душата. И какво? После станало така, че пред очите на Хекуба загинали и мъжът й Приам, и децата й, и родината й, а Евридика скоро след съня си умряла от мъчителна смърт.

Същото се случило и с Еней, който сънувал, че разговаря с мъртвия Хектор, и отведнъж се събудил разтреперан. И какво? Още същата нощ разграбили и опожарили Троя. Друг път, виждайки насън своите домашни богове и пенати, той в ужас се пробудил и същия ден бил застигнат от страшна буря в морето.

Друг случай — с Турн467: и той се събудил внезапно, ужасен от страшния образ на някаква адска фурия, която го подстрекавала да започне война срещу Еней; не минало много и Турн бил убит от същия този Еней.

Примери колкото щете.

Но щом е реч за Еней, нека добавя, по думите на Фабий Пиктор468, че той не замислял и не предприемал нищо, за което предварително не бил известен чрез своите пророчески сънища.

Тези примери не са лишени от смисъл. И наистина, ако сънят и почивката са дар и особена милост от боговете, както потвърждават философите и както поетът казва469:

такъв дар може да извика недоволство и гняв само когато предрича голяма беда. Иначе нито почивката ще е почивка, нито дарът ще е дар, ако приемем, че са изпратени не от благоразположени към нас богове, а от враждебни бесове, съгласно познатата поговорка:

Представете си, че на трапезата, отрупана с гозби, седи главата на семейството и както си яде с голям апетит, отведнъж скача ужасен. Оня, който не знае причината, може да се изуми. А какво всъщност е станало? Човекът е дочул виковете на слугите и на децата си: „Горим! Грабят ни! Убиват ни!“, затова оставя трапезата и хуква презглава да помогне на хората си.

И наистина, аз си спомням, че кабалисти и масорети, тълкуватели на Светото писание, като обясняват как да разпознаваме ангела от дявола в нашите сънища (защото и дяволът често приема образ на ангел), казват така: разликата между едните и другите е тази, че добрият ангел, ангел-утешител, се явява на човека, за да всели страх в душата му, та после да го утеши, зарадва и успокои; докато злият ангел-изкусител отпърво зарадва човека, за да го остави накрая смутен, недоволен и объркан.

Глава XV Как Панюрж се измъква и какво гласи манастиро-кулинарската кабала по повод говеждата пастърма

— Господ да пази тогова, който всичко вижда, а нищо не чува — каза Панюрж. — Ето на, аз прекрасно ви виждам, а не ви чувам и не разбирам какво говорите. Празният стомах няма уши. Боже мой, като вълк ще завия от глад! Колко сили загубих с тази работа! Сега вече и метр Муш не може да ме накара да сънувам сънища, та после и да ги гадая. Да не вечеряш, дявол го взел! Пфуй! Брат Жан, тръгвай с мен да похапнем! Когато си закуся хубавичко и стомахът ми е натъпкан и със сено, и с овес, мога и без обяд да мина — все някак изкарвам. Но да не вечерям! Ей богу, това е грешка, бунт срещу природните закони!

Природата е сътворила деня, за да развиваме силите си, да се трудим и наглеждаме своите си работи. А за да облекчи труда, дала ни е и свещица — ясната и ведра слънчева светлина. Вечер тя постепенно ни я отнема и тихо ни говори:

„Чеда мои, добри хора сте вие! Стига сте се трудили. Нощ припада. Време е да си отдъхнете, да подкрепите силите си с хубав хляб, с хубаво винце, с хубави гозби, а после и да се поразвлечете малко, че да си легнете и да поспите, та на утрото, весели и бодри, отново да се заловите за работа.“

Така постъпват и соколджиите. Те не пущат птиците веднага след ядене — държат ги вързани за пръта, докато им се смели храната.

Това отлично е разбирал оня добър папа, който пръв е въвел постите. Той е заповядал да се гладува до три часа следобед — през останалото време яж както си знаеш. Преди това рядко някой обядва. Аз не говоря за монаси и калугери. Те нямат друга работа — всеки божи ден е празник за тях, затуй са се вкопчили като канджи в манастирското правило: de missa ad mensam471 и сядат на масата, без да дочакат игумена. Така, като плюскат и пият, те могат да го чакат колкото искате, но иначе и дума да не става. А, виж, за вечеря щом е, всички вечерят, с изключение на някои поспаланковци, и затуй ненапразно латинците казват — coena, тоест обща работа.

Ти добре знаеш това, брат Жан. Хайде да тръгваме, дявол го взел, да тръгваме! Стомахът ми вие като гладен пес. Да го натъпчем с комати, та дано го укротим, както сибила стори с Цербер472. Ти обичаш филии, натопени в манастирска чорба, аз ги предпочитам в заешка и с няколко подсолени орача от девета ектения.

— Разбирам — отвърна брат Жан. — Тази метафора е от манастирския котел. „Орач“ ще рече говедо, което оре или е орало, а от „девета ектения“ значи хубаво опечено.

В мое време добрите отци, поддръжници на старите кабалистични закони, не писаните, а предаваните от уста на уста, щом се събудеха, преди да отидат на утринната молитва, подхващаха дълга и своеобразна шетня: за да не отнесат със себе си на богослужението нещо нечисто, те се изхождаха в нужниците, пикаеха в пикалниците, плюеха в плювалниците, кашляха мелодично в кашлярниците и се прозяваха в прозявниците. След това благочестиво шествуваха из светия параклис (така наричаха те на свой жаргон манастирската кухня) и смирено напомняха веднага да се постави на огъня солената говежда пастърмица за закуска на братята во Христе. А честичко се случваше и сами да накладят огъня под пиростията.

Сегиз-тогиз, когато утринната служба биваше от девет ектении, ставаха и по-раничко, защото след такова продължително псалмолаене апетитът и жаждата сигурно се разпалват повече, отколкото след тричасова утринна службица. А според кабалистичните закони, колкото по-рано се събуждат монасите, толкова по-рано се слага месцето на огъня, а колкото по-рано се слага на огъня, толкова по-добре се изпича, колкото по-добре се изпича, толкова по-мекичко става, колкото по-мекичко става, толкова по-малко се изхабяват зъбките, колкото по-вкусно е на езика, толкова по-леко е на стомаха и по-добре изхранва пресветите отци. Ето коя е единствената цел и най-важната подбуда на основателите на манастира, защото трябва да се знае, че монасите не ядат, за да живеят, а живеят, за да ядат: в това е целият смисъл на живота им. Панюрж, да тръгваме!

— Сега — рече Панюрж — те разбрах, блуднико кабалистически. За монасите уж важи кабалата, а излиза, че съвсем не важи! А на тебе да ти е славата слава, че така изтънко ни изложи тая особена глава за манастиро-кулинарската кабала. Да вървим, Карпалим! Брат Жан, добри ми приятелю, да вървим! Довиждане, господа! И сънища сънувахме, и доволно ги гадахме, а сега да си посръбнем. Да вървим!

Панюрж още не беше изрекъл последните думи, когато Епистемон високо додаде:

— Обикновена и проста работа е да разберем, предвидим, разпознаем и отгатнем чуждата беда. Но човек рядко отгатва, разпознава, предвижда и разбира собствената си беда. И как мъдро е изтъкнал това Езоп в своите Басни, когато е казал, че всички се раждаме с дисаги на рамо: в предната дисага поставяме чуждите грешки и чуждите нещастия, за да ни бъдат всякога под око, а в задната нахвърляме нашите грешки и нашите нещастия, та да ги видят и разберат само ония, към които небето е най-благосклонно.

Глава XVI Как Пантагрюел съветва Панюрж да се обърне към Панзуйската сибила

Малко след това Пантагрюел извика при себе си Панюрж и му каза:

— Обичта ми към вас, която с годините все повече се усилва, ме кара да се замисля за вашето бъдеще и за вашето преуспяване. Чуйте сега какво съм решил: научих, че в Панзу, близо до Круле, имало една много прочута сибила, която безпогрешно предсказвала бъдещето; вземете със себе си Епистемон, идете при нея и чуйте какво ще ви каже.

— Наистина — забеляза Епистемон, — това е някаква Канидия или Сагана473, пророчица и магьосница. Така ми се чини, защото разправят, че в този край имало много повече магьосници, отколкото в Тесалия. Аз не бих отишъл там на драго сърце. Такова нещо е строго запретено от Мойсеевия закон.

— Но ние с вас не сме евреи — възрази Пантагрюел. — И после, никъде не е казано и доказано, че тя е магьосница. Да оставим сега този въпрос и да го разгледаме по-изтънко, когато се върнете.

Знаем ли дали не е някоя единадесета сибила или втора Касандра? А и да не е сибила и дори да не заслужава името сибила, какво рискувате, ако споделите с нея вашите съмнения, щом казват, че тя знае и разбира повече от всички в този край и повече от всички жени на света? И какво лошо има в това да чуеш и да научиш нещо повече, пък макар и от глупак, от дурак, от калпак, от пантоф, от картоф?

Вие си спомняте, че след победата над цар Дарий при Арбел Александър Велики, в присъствие на своите сатрапи, няколко пъти отказа да приеме един човек, за което после много, много се разкайвал, но било късно. В Персия Александър извоювал победа, но той бил далеч от Македония, неговата татковина, и сърцето му се свивало от мъка, че не може да получава известия оттам както поради огромните разстояния, така и поради естествените, трудно преодолими прегради между двете страни, каквито са големите реки, пустините и планините. И ето че веднъж, когато го налегнали неспокойни мисли и тревоги, които съвсем не били малки (защото, докато го уведомят и той се опита да предприеме нещо, враговете много преди това могли да покорят царството и земите му, да поставят там нов цар и да създадат нова държава), при него се представил някакъв търговец от Сидон, човек сръчен и умен, ала сиромах и сиромашки облечен, и му казал, че бил намерил начин и път неговата страна да бъде известена за победите му в Индия и сам той да получи известия за положението в Македония и Египет за по-малко от пет дни.

На Александър това предложение се сторило толкова глупаво и неосъществимо, че повече не искал да види търговеца, ни да чуе за него.

А какво щеше да му струва да поговори с него и да разбере какво собствено е изобретил? На кого щеше да навреди, кого щеше да ощети, ако пожелаеше да узнае какъв път е открил търговецът?

Природата, струва ми се, ненапразно е направила ушите ни открити, без капаци, без врати, каквито имат очите, езикът и други отвори на тялото. Ако това е така, то е, мисля аз, за да можем постоянно, денем и нощем, да слушаме и така непрестанно да се учим и обогатяваме своите познания, тъй като от всички сетива слухът е най-възприемчив. А възможно е този човек да е бил ангел, сиреч пратеник на бога, какъвто бе Рафаил за Тоби. С други думи, царят твърде рано го бе отблъснал и твърде късно се бе разкаял.

— Така е — отвърна Епистемон, — но вие никога няма да ме накарате да повярвам, че има голяма полза от съветите и напътствията на жена, и то на такава жена и от такъв край.

— Мен да питате — намеси се Панюрж, — всякога съм имал полза от съвети на жени и особено от съвети на стари жени. От такива съвети стомахът ми действува отлично, понякога даже два пъти на ден. Приятелю, това са същински ловджийски кучета, същински законници. И много прави са ония, които ги наричат знаещи жени. Но на мен много ми се иска да ги нарека всезнаещи. Че са знаещи — това е така, защото знанието им е безспорно, но аз ги наричам всезнаещи, защото предвиждат и предсказват точно всичко, което ни очаква в бъдеще. Понякога даже ги наричам не сополиви, а прозорливи като римската Юнона, защото от тях всеки ден стигат до нас техните прозрения, спасителни и благотворни. Питайте, ако щете, Питагор, Сократ, Емпедокъл, а така също и нашия учен Ортуин.

Ведно с тях и аз възхвалявам до небесата древните обичаи на германците, които приравнявали съветите на стариците със свещения сикл474 и свято почитали тези старици; техните съвети и отговори им донасяли щастие и благополучие, доколкото имали благоразумието да ги съблюдават и изпълняват. За пример можем да вземем старата Ауриния и добрата майка Веледа475, от времето на Веспасиан.

Знайте, че в женската старост има нещо приласкаващо, искам да кажа, успокояващо. Хайде, с бога напред, да вървим! Да вървим, боже мой! Прощавай, брат Жан, завещавам ти копчелъка си.

— Добре — каза Епистемон, — ще ви последвам, но помнете едно: започне ли оная да гадае и бае, обръщам гръб и да ме няма.

Глава XVII Какво разговаря Панюрж с Панзуйската сибила

Вървяха цели три дни. На третия ден им показаха къщурката на пророчицата, запиляна някъде на планинското било под голям и ширококлонест кестен. Пътниците лесно влязоха в колибата, със сламен покрив, схлупена, опушена, гола.

— Че какво от това — рече Епистемон, — Хераклит, великият скотист и мъгляв философ, не се учудил, когато влязъл в такава колиба, и казал на последователите и на учениците си, че боговете живеят в сиромашки колиби тъй добре, както и в палатите, пълни с всякакви наслади. И аз предполагам, че именно такава е била колибата на прочутата Хекала, дето подслонила младия Тезей; такава е била и колибката на Хирея или Енопиона, в която Юпитер, Нептун и Меркурий не се погнусиха да влязат, да си хапнат, да пренощуват и дето, за отплата, се потрудиха, та създадоха Орион.

Намериха пророчицата в ъгъла до огнището.

— Същинска сибила — извика Епистемон, — точно каквато я изобразява Омир: νή καμωοϊ476.

Старицата, жалка, дрипава, изпосталяла, гурелива, сополива, прегърбена, болнава, си вареше супа от зеле с парче гранясала сланина и стар говежди кокал.

— Гледай ти каква беля — отново викна Епистемон, — та ние сме забравили златното клонче и сега тя думица няма да ни каже.

— И за него съм помислил — отвърна Панюрж. — Клончето е тук — в торбата, във вид на златен пръстен и хубавички, лъскави монети.

Като каза тия думи, Панюрж почтително поздрави старицата, поднесе й шест пушени говежди езика, голямо гърне с кускус, кратунка с питие и кесийка от овнешки тестикул, пълна с новички монети, поклони се дълбоко и наниза на безименния й пръст чудно хубав зелен пръстен с изящен жабешки камък от Бьос. После с няколко думи й обясни защо бяха дошли и учтиво я помоли да му каже каква ще бъде женитбата му.

Старицата помълча малко, присви замислено беззъбата си уста, приседна на дъното на един прекатурен чебър, взе три стари вретена, превъртя ги в ръцете си на така и на така, опита върховете им, избра по-острото и захвърли другите две под чутурата за просо.

После взе мотовилката, завъртя я девет пъти и внимателно започна да следи движението й, докато мотовилката не спря.

Тук видях, че старицата събу едната си обувка (на такива обуща по нашия край им казват сабо), покри глава с престилката си, както свещениците се покриват с нарамника, преди да започнат богослужението, и с някакъв пъстър парцал я пристегна около врата си. Начучулена така, тя отпи мъжка глътка от кратунката, взе три монети от овнешката кесийка, положи ги в три орехови черупки и така ги мушна под куп птичи пера върху обърнатото дъно на едно гърне, а после бръсна с метла три пъти огнището и хвърли в огъня китка изтравниче и сухо дафиново клонче. И отведнъж се взря в огъня, а той ни трещеше, ни искреше, а само кротко си гореше. Тогава тя така страшно ревна и такива варварски и неразбрани думи изприказва, че Панюрж се втрещи и рече на Епистемон:

— Божичко, аз треперя! Струва ми се, че съм омагьосан. Тя не говори по християнски. Видяхте ли как се източи с цели четири педи, когато се покри с престилката? А защо криви устни и тресе рамене? Защо си тананика през бърни като маймуна, кога яде раци? Ушите ми пищят, сякаш вие самата Прозерпина! И дяволи скоро ще се появят тук. У, гнусни твари! Да бягаме, да бягаме, умирам от страх! Аз не обичам дяволите! Те са отвратителни и ме дразнят. Да бягаме! Сбогом, госпожо, благодарим ви много за вашето старание. Аз няма да се женя, не! Отказвам се сега, както и в миналото.

И Панюрж хукна навън, но вещицата го догони с вретеното в ръка и го помъкна към близката малка градина. Там растеше многолетна смоковница. Старицата разтърси три пъти дървото и върху падналите осем листа написа с вретеното няколко къси стиха. После ги подхвърли на вятъра и каза:

— Търсете ги, ако искате, намерете ги, ако можете: на тях е написано какво венчило е отредила съдбата за вас.

След тези думи тя се отправи към бърлогата си и като се спря на прага, вдигна и пола, и риза и си показа гол-голеничък мършавия задник. Виждайки това, Панюрж каза на Епистемон:

— Проклета вещица, туй не е задник, а същинска сибилина пещера.

А в това време старицата бързо хлопна вратата след себе си и повече не се вести.

Тогава нашите юнаци се втурнаха да търсят листата и ги намериха, макар и с триста мъки, защото вятърът ги беше разпилял между храстите в долината. И като ги наредиха едно до друго, прочетоха следното предсказание, написано в мерена реч:

Глава XVIII Как Пантагрюел и Панюрж тълкуват различно стиховете на Панзуйската сибила

И тъй, намерили листата, Епистемон и Панюрж се завърнаха в двореца на Пантагрюел и доволни, и недоволни — доволни от това, че се бяха завърнали у дома си, а недоволни от уморителния път, който се оказа неравен, каменист и неудобен.

Те разказаха на Пантагрюел надълго и нашироко за своето пътешествие и за това какво представляваше сибилата. Накрая му дадоха смокиновите листи и му показаха краткия стих върху тях.

Пантагрюел прочете написаното, въздъхна и рече!

— Сега вече всичко е ясно: предсказанието на сибилата напълно потвърждава гаданията по Вергилий и вашите сънища — вашата жена ще ви опозори, ще ви на прави рогоносец, като се събере с друг и от него ще стане трудна, ще ви бие и обере и даже ще повреди някои от органите ви.

— Вие разбирате от гадания, колкото свиня от кладенчова вода — отсече Панюрж. — Не се сърдете, че ви възразявам така, но аз съм малко разгневен. Всичко трябва да се разбира в обратен смисъл. Изслушайте ме сега внимателно. Старицата казва: както не виждаме боба, докато не е олющен, така и моите добродетели и моето благородство остават скрити, докато не се оженя.

Колко пъти съм ви чувал самият вие да казвате, че големите постове и длъжности смъкват от човека всякакви маски и разкриват неговата същност. С други думи, разбираме го що за човек е и колко струва, след като се залови за обществена работа. Докато той не излезе от границите на частното и личното, ние не можем да съдим за него и го познаваме толкова, колкото и боба, затворен в шушулката си. Това е относно първото двустишие. Така де! Да не мислите, че честта и доброто име на почтения човек висят на задника на една никаквица?

Второто двустишие казва: моята жена ще стане трудна (та това е най-голямото щастие в брака), ала не от мен. По дяволите, мисля си аз! Тя ще бъде трудна с хубаво малко бебенце. Ами че аз отсега вече го обичам и съм загубил ума си по него! О, мое малко сугаренце! Оттук нататък на света няма да има грижа, колкото голяма и горчива да е тя, която да не забравя, щом само зърна това детенце и чуя сладкото му чуруликане. Бог здраве да й дава на старицата! Честна дума ви казвам, че ще й отделя от рагуанските си доходи хубава пенсия, не временна както при глупавите бакалаври, а постоянна, каквато е професорската катедра. Така де! Да не би да си мислите, че жена ми ще ме зашие за полата си, че ще ме зачене и роди, а после хората да казват: „Панюрж е втори Бакхус — два пъти се е раждал.“ Като Иполит, като Протей — веднъж от Фетида и втори път от майката на философа Аполоний, като двамата Палики477, родени на брега на Симета в Сицилия. Жена му била бременна от него. Той бил възстановил древната мегарска палинтокия478 и Демокритовата палингенезия479? Грешка! Не ми говорете повече за това!

Третото двустишие казва: моята жена щяла да ме изпие. Наздраве да й е! Вие се досещате, че става реч за оная пръчица с един край, която виси между краката ми. Клетва поверявам и ви обещавам, че всякога ще я пазя сочна и заредена, както си му е редът. Жена ми никога няма да остане на сухо. Своето тя винаги ще си получава, че даже и повече. А вие съзирате в това двустишие някаква алегория и го тълкувате като кражбица и похищение. Аз съм съгласен с вашето тълкуване, алегорията ми се нрави, но не и смисълът, който влагате в нея. Може би сърдечното приятелство, което ви свързва с мен, ви кара да извъртате работите така и ненапразно учените казват, че любовта е нещо крайно неспокойно и че истинската любов всякога върви ръка за ръка с безпокойствието. Не само аз, а и вие самите разбирате това добре — кражбица в този пасаж, както и в много други латински и древни текстове, означава сладкия плод на любовните игри, който Венера желае да бъде откъсван тайничко и скришничко. Ама ще речете: защо? Защото работата, свършена някъде между две протки — на стълбата, крадешком, на дръвника, — се нрави повече на Кипърската богиня (и аз напълно съм съгласен с нея, освен когато няма как), отколкото посред бял ден, както учат циниците, или в пухено легло, под скъп муселинов балдахин и то от дъжд на вятър, с всичките му удобства, с ветрило от коприна и индийски пера за пъдене на мухите, а в това време жената, току-виж, измъкнала от сламеника сламчица и си чопли с нея зъбите. Така де! А, вие, значи, си мислите, че жена ми ще ме изсмуче и изгълта, както се изсмуква стрида и както (според Диоскорид) сицилийските жени събират шикалки? Грешка! Който краде, не смуче, а граби и не хвърля в устата, а в торбата и отмъква де що види.

Четвъртото двустишие казва: жена ми ще ме одере, но не целия. О, как хубаво е казано това! Вие го тълкувате като побой и увреждане на някои от моите органи. Боже пази! Аз от все сърце ви умолявам да се отърсите от земните си помисли, да се проникнете от красотата на природните чудеса и сами да осъдите вашите грешки и да признаете, че наопаки сте изтълкували пророческите думи на божествената сибила.

Да предположим, но да не го приемаме, ни одобряваме, че по внушение на нечистия дух моята жена замисли и реши да ми изиграе лоша шега, да ме опозори, да ми прикачи рога, дълги чак до нозете, да ме обере и оскърби: тия свои желания и намерения тя няма да осъществи. Причината, която ме кара да твърдя това, се основава на последното двустишие и е почерпена от глъбините на манастирската пантеология. Брат Артур Гащников ми я каза някога, беше един понеделник сутринта, когато двамцата опапахме цяла крина свински наденички, и си спомням като сега, че валеше; господ здраве да му дава!

След сътворението или малко по-късно жените са събрали и се надумали да одерат живи мъжете, защото тези ненаситни мъже искали навсякъде да вземат власт над тях.

И си обещали, и в своята кръв се заклели да изпълнят това решение. Но, о, безполезни женски начинания, о, слабост велика на женския пол! Минали повече от шест хиляди години от това време, когато се заловили да одерат или както казва Катул, да обелят мъжете, започвайки от най-приятния за тях орган, жилест и шуплест, и досега са обелили само главичката му. Ето защо при обрязване евреите от немай-къде сами си го клъцват и обелват и предпочитат да бъдат наричани обрязани и подкастрени марани, отколкото да бъдат обелвани от жените, както това става в другите страни. Моята жена няма да се опъва като магаре на мост и то се знае, че когато му дойде времето, ще ме одере, аз ще се съглася на драго сърце, ала не целия, в това може да бъдете сигурен, добри ми кралю.

— Но има още нещо — забеляза Епистемон, — на което вие не дадохте отговор: защо, когато старицата ни гледаше и крещеше и виеше ужасно, дафиновото клонче си гореше в огнището без шум и без пукот? Вие знаете, че това е поличба и знак престрашен, както говорят Проперций, Тибул, Порфир, философ тънък и хитроумен. Евстати в коментариите си към Омировата „Илиада“ и други.

— Намерили сте — отвърна Панюрж — на кого да се осланяте! Всички те, и поети, и философи, са празнодумци и лъжци, налудничави и объркани толкова, колкото и философията им.

Глава XIX Как Пантагрюел възхвалява съвета на немите

При тези думи Пантагрюел се замисли дълбоко, а после се обърна към Панюрж:

— Виждам, лукавият не ви дава мира, ами я чуйте какво ще ви кажа: чел бях някъде, че в миналото не считали за най-верни и най-точни предсказанията, които се пишат или предават от уста на уста; често пъти дори някои от тези предсказания, считани за най-тънки и хитроумни, след време се оказвали неверни — било поради двусмислеността, двузначността и неяснотата на думите или поради краткостта на изреченията. Ето защо Аполон, бог на пророчеството, бил наречен λοξίας480.

За най-верни и най-сигурни се считали предсказанията, изразени с движения и знаци. Такова е било мнението на Хераклит. И така именно е предсказвал Юпитер-Амон, така е пророчествувал у асирийците Аполон. Затова те го изобразяваха дългобрад и облечен като умъдрен от годините старец, а не гол, млад и без брада, както правеха гърците. Нека и ние постъпим така и чрез знаци, без говор, да потърсим съвета на някой ням.

— Че да потърсим — съгласи се Панюрж.

— Но — продължи Пантагрюел — добре ще бъде немият да е глух по рождение и именно вследствие на това ням. Защото истински ням е само оня, който никога не е чувал.

— Как всъщност си представяте това? — запита Панюрж. — Ако е вярно, че човек, нечул човешки говор, сам никога няма да проговори, по тази логика ще ви накарам да стигнете до един чудовищен и парадоксален извод. Но да не говорим за това. Та вие, значи, не вярвате в разказа на Херодот за двете деца, затворени по волята на египетския цар Псаметих в една колиба и осъдени на вечно мълчание и които най-после произнесли думата „бек“ или по фригийска хляб.

— Тъкмо това не бих могъл да повярвам — отвърна Пантагрюел. — Погрешно е да се мисли, че езикът е нещо готово, дадено ни от природата. Езиците са създадени от компетентни институции и от народите; думите, казват диалектиците481, сами по себе си не означават нищо; те придобиват смисъл, какъвто ние, хората, вложим в тях. И аз не току-така ви казвам това, защото Бартол (1. prima de verb, oblig.482) разправя, че по негово време в Губио живял някой си месер Нело де Габриелис. Случило се така, че човекът оглушал, но макар и глух, разбирал всички, колкото и тихо да му говорели, единствено по техните жестове и по движенията на устните им. Четох и друг един писател, умен и мъдър, който разказва, че по времето на Нерон арменският цар Тиридат посетил Рим и че бил приет с голямо велелепие и с тържествени почести, за да спечелят завинаги приятелството му към Сената и към римския народ, и че в града не останало забележително място, което той, по тяхно желание, да не посетил и разгледал. На заминаване императорът го отрупал с дарове, едни от други по-хубави и по-богати, и му предложил да си избере от богатствата на Рим онова, което най-вече му се нрави, обещавайки тържествено нищо да не му откаже. Гостът поискал само един комедиант — видял го в театъра и макар да не разбирал що казвал, схващал прекрасно смисъла на всичко, което изразявал със знаци и движения. В обяснение на своя избор гостът добавил, че под негово владичество се намират народи, говорещи различни езици, и че за да общува с тях и задоволява исканията им, се нуждае от много преводачи, докато този комедиант сам-самичък може да замени всички, защото умее да се изразява с жестове така, сякаш говори с пръстите си.

Затова трябва да си изберете човек, глухоням по рождение, та неговите движения и знаци да бъдат за вас прозрения естествени, а не фалшиви, измислени или нагласени. Сега остава да разберем от мъж ли бихте искали да получите такъв съвет или от жена.

— Аз на драго сърце бих го взел от жена — отвърна Панюрж, — само че се боя от две неща.

Първо, жените, каквото и да видят, непременно си представят, мислят и въобразяват, че се отнася до свещения фалос. Каквито движения и знаци да правиш и каквито положения да заемеш в тяхно присъствие, те си ги тълкуват посвоему и всичко свеждат до оная работа.

Така ние ще бъдем въведени в заблуда, защото жените си мислят, че всички наши знаци са знаци на сластолюбието. Да ви припомня какво се случило в Рим двеста и шейсет години след основаването му: млад патриций срещнал на хълма Целий римска матрона, на име Верона, глухоняма по рождение, и без да подозира това, я запитал със свойствените на италийците жестикулации кого от сенаторите е срещнала нагоре. А тя, като не чула и не разбрала какво й се казва, въобразила си, че става дума за онова, което не излизало от ума й и което младият мъж естествено може да поиска от жена. Тогава чрез знаци (а в любовта те са несравнено по-пленителни, действени и изразителни, отколкото думите) тя го отвела у дома си и пак чрез знаци му дала да разбере, че тази игра й харесва. И така те, без думица да си продумат, хубаво си поритали в леглото.

Второ — боя се, че глухонямата жена въобще няма да отговори на нашите знаци и че вместо това ще се просне по гръб, което ще рече, че е съгласна да удовлетвори мълчаливата ни молба. Ако пък отговори чрез някакви знаци, те ще бъдат толкова странни и толкова смешни, че ние самите ще ги изтълкуваме като любовни. Вие, разбира се, си спомняте, че в Крокиньолската обител хрисимата монахиня сестра Епофания забременя от младия послушник Всемераклия и когато това се узнало и игуменката я извикала при себе си и я обвинила в кръвосмешение, монахинята се извинила, като казала, че то било станало против волята й и че брат Всемераклия упражнил насилие над нея. И когато игуменката, разгневена, рекла: „Негоднице, че нали това е станало в спалнята, защо не извика? Ние всички щяхме да дотичаме на помощ!“, сестрата отговорила, че не се осмелила да извика, тъй като в спалнята трябва да цари тишина. „Кажи, негоднице — още по-гневно креснала игуменката, — защо тогава не направи знак на някоя от съседките си по килия?“ — „Правих им знаци със задника си през всичкото време, но никой не ми помогна“ — отвърнала Епофания. „А защо, негоднице недна — продължила абатката, — не дойде веднага при мен, та всичко да ми кажеш, както си му е редът? Ако бях на твое място, аз така щях да постъпя и с това щях да докажа своята невинност.“ — „Защото — отговорила монахинята — много се боях да не умра ненадейно грешна и непокаяна, та рекох да му се изповядам, преди да си отиде, а той за наказание ми наложи никому нищо да не казвам. Голям грях и пред бога, и пред ангелите е да разкриеш изповед. А може и огън от небето да се спусне, та и абатството на пепел да стане, и всички ние като Датан и Авирон вдън земя да пропаднем483.“

— С всичко това вие няма да ме разсмеете — каза Пантагрюел. — Аз зная и не по-зле от вас, че цялата тази монашеска сбирщина по-малко се бои да престъпи божиите заповеди, отколкото монашеския устав. Затова по-добре ще сторите да се обърнете към някой мъж. Козлонос, струва ми се, няма да е лош. Той е глухоням по рождение.

Глава XX Как Козлонос отговаря на Панюрж чрез знаци

Потърсиха Козлонос и на другия ден той пристигна. Панюрж му даде тлъсто теленце, половин прасе, две бъчонки вино, крина житце и трийсет франка суха пара, а после го отведе при Пантагрюел и пред всички придворни направи на Козлонос такъв знак: започна да се прозява и прозявайки се, описа с десния палец до устата си гръцката буква фтита, което повтори няколко пъти. Тук пребели очи като коза, когато помята, а между това кашляше и дишаше дълбоко. Сетне, показвайки, че няма копчелък, бръкна се под ризата, улови здраво кинжала и го залюля така, че той мелодично започна да почуква в бедрата му; накрая подгъна лявото коляно и скръсти ръце на гърди.

Козлонос го наблюдаваше внимателно, след което вдигна лявата ръка и сви в юмрук последните три пръста, а палеца противопостави на показалеца така, че те едва се докосваха.

— Досещам се — обади се Пантагрюел — какво иска да каже с този знак: женитба. И според питагорейците числото трийсет означава същото. Вие ще се ожените.

— Благодаря ви от все сърце — каза Панюрж, като се обърна към Козлонос, — благодаря ви, мой архитриклине, мое ефрейторче, мое пазителче, мое архиварче, мое надзирателче!

При тези думи Козлонос протегна високо лявата ръка, опъна пръсти и ги разпери най-вече колкото можа.

— Сега — рече Пантагрюел — чрез тази петица той недвусмислено ни заявява, че вие ще се ожените и че не само ще бъдете годеник, съпруг и мъж, но и щастлив в семейния живот. Защото Питагор наричаше числото пет брачно число, тоест което показва брака и женитбата като приключен въпрос, тъй като се състои от тройка — първото нечетно число, и двойка — първото четно число, подобно на чифтосването на самеца със самката. И наистина някога в Рим в деня на женитбата запалвали пет восъчни факли — да, само пет, ни повече, ни по-малко, колкото богати или бедни да били сватбарите. Освен това в старите времена езичниците отправяли молитвите си за младоженците към пет богове или към един в неговите пет превъплъщения: Юпитер, бракосъчетателят, Юнона, оглавяваща церемонията, Венера прекрасна, Пито, богиня на убеждението и на красноречието, и Диана, закрилница и помощница при раждане на децата.

— О, мили Козлонос! — извика Панюрж. — Аз искам да му подаря цял чифлик близо до Сине и вятърна мелница в Мирбале.

В този миг глухонемият шумно кихна, затресе се о цяло тяло и се обърна наляво.

— Бик да го бодне макар — сепна се Пантагрюел, — това пък какво ще рече? Не е за добро, дявол го взел, не е за добро! Иска да каже, че венчилото ви ще бъде нещастно и злополучно. Това кихане, според както ни учи Терпсион484, е един от Сократовите демони — кихнеш ли надясно, означава, че можеш с увереност и смело да вървиш по избрания път и че началото, средата и краят ще бъдат благополучни и щастливи; кихнеш ли обаче наляво, всичко ще ти върви на поразия.

— Вие — прекъсна го Панюрж — всичко вземате откъм лошата му страна и го обръщате с главата надолу като втори Дав485. Аз пък не ви вярвам. И не съм чул никой да споменава Терпсион с добро, защото всичко, което този стар дрипльо казва, е лъжа.

— Но и Цицерон във втора книга De Divinatione говори нещо подобно за кихането — възрази Пантагрюел.

Тук Панюрж се обърна с лице към Козлонос и стори следния знак: пребели очи нагоре, заскърца с челюстите отдясно наляво и изплези наполовина език. Като направи това, разтвори лява ръка, но така, че средният пръст остана да стърчи отвесен спрямо дланта и така я постави на гащите си вместо копчелък; дясната сви в юмрук, с изключение на палеца, провря я под дясната мишница и залепи опънатия пръст малко над седалището в мястото, което арабите наричат Ал хатим486. Веднага след това смени ръцете: лявата зае мястото на дясната, а дясната — мястото на лявата. Тази смяна на ръцете повтори девет пъти подред. На деветия път отпусна клепачи и челюсти, прибра език, погледна изкосо Козлонос и замърда устни като маймуна или като заек, когато яде овес от клас.

Тогава Козлонос протегна нагоре широко разтворената си дясна ръка, пъхна палеца до първата става между третата на средния и безименния пръст и здраво го заклещи, сгъна и другите стави на упоменатите пръсти, а показалеца и кутрето опъна назад.

Разтворил по този начин пръсти, Козлонос постави ръка на Панюржовия пъп, а после, опирайки се на малкия пръст и показалеца като на крачета, започна да движи палеца. Ръката му бавно плъзна нагоре, докосвайки корема, гърдите, врата, а накрая и брадичката, след което пъхна палеца в устата му, почеса го по носа и пресегна към очите, сякаш искаше да ги извади. Тук Панюрж се ядоса и се опита да побегне и се изплъзне от глухонемия. А Козлонос не искаше и да знае и продължаваше да докосва с този постоянно движещ се палец ту очите, ту челото, ту полите на шапката му. Най-после Панюрж не издържа и извика:

— Кълна се, побъркан човече, че ще ви сгрея гърбината, ако не ме оставите на мира; престанете да ми додявате или ще сторя на маска гнусната ви физиономия.

— Но Козлонос е глух — намеси се брат Жан, — глух като картоф, будалче! Ами я по-добре го натупай — ето какъв знак ще разбере той!

— Какво иска от мен този шарлатанин? — викаше Панюрж. — Че той ми посини очите, дяволът му неден. Боже господи, da jurandi — сега ще ви дам аз едно чукане по носа, подсолено с шамари.

След тези думи той цапардоса по носа Козлонос и го остави.

Като видя, че Панюрж прави опит да се измъкне, глухонемият се втурна напред, вкопчи се в него и стори такъв знак: отпусна дясната ръка до самото коляно и като събра пръсти в юмрук, прекара палеца между средния пръст и показалеца; после с лявата ръка започна да търка дясната малко над лакътя и същевременно бавно започна да издига тази ръка на височината на лакътя, че и по-високо, след което внезапно я отпусна; и така той ту издигаше, ту отпущаше ръката си и я показваше на Панюрж. Панюрж, когото това вбеси, вдигна юмрук, за да удари глухонемия, но от уважение към Пантагрюел се въздържа. Тогава Пантагрюел каза:

— Ако самите знаци ви ядосват, о, колко повече ще ви ядосват нещата, които те означават! Всяка истина намира отклик в друга истина. Глухонемият иска да каже и да потвърди, че вие ще се ожените, че ще бъдете рогоносец, че ще ви бият и ограбят.

— Че ще се оженя, по това не споря — заяви Панюрж, — но всичко останало отричам напълно. И ви моля да ми повярвате, че никому в света не е вървяло на жени и на коне тъй, както на мен.

Глава XXI Как Панюрж се посъветва с един престарял френски поет на име Котаранмърморан

— Никога още не съм срещал човек, така упорит в убежденията си като вас — каза Пантагрюел. — Но за да разсея съмненията ви, аз предлагам да започнем отново. Помъчете се да ме разберете добре. Лебедите, птици посветени, както знаете, на Аполон, пеят само когато усетят приближаването на смъртта, и то в реката Меандър във Фригия (казвам това, защото Елиан и Александър Миндски487 пишат, че в други места са виждали много умиращи лебеди, но че никой от тях не пеел), така че песента на лебеда е сигурно предсказание за близката му смърт и той не умира, преди да я изпее. Така и поетите, които са под покровителството на Аполон, обикновено стават пророци пред смъртта си и по внушение на същия бог предсказват бъдещето в своите песнопения.

Освен това често съм слушал да разправят, че старец, който вече гледа към гроба, лесно предсказва бъдещето. И си спомням, че в една от своите комедии Аристофан нарича старците сибили Ό δε γέρων σιβυλλιά488.

Когато, застанали на вълнолома, съгледаме в открито море кораби с моряци и пътешественици, ние мълчаливо ги наблюдаваме и молим бога само за едно: благополучно да стигнат брега; а стъпят ли на суша, ние с думи и жестове ги приветствуваме, за да изразим радостта си, че са пристигнали здрави и читави; така, според учението на платониците, когато ангелите, хероите и добрите демони видят хора, приближаващи се към смъртта като към надежден и сигурен пристан, пристан, дето душите, далеч от земните тревоги и вълнения, намират отдих и покой, приветствуват ги, утешават ги и в разговори с тях им разкриват тайната на пророчеството.

Няма да се позовавам на примери от древността, като тоя с Исаак, с Яков, с Патрокъл, пророкувал на Хектор, с Хектор, пророкувал на Ахил, с Полимнестор, пророкувал на Агамемнон и Хекуба, с героя от Родос, прославен от Посидоний, с индиеца Калан, пророкувал на Александър Велики, с Орад, пророкувал на Мезенций, и други; аз искам само да ви припомня за благочестивия и просветен рицар Гийом де Беле489, покойния сеньор де Ланже, който се споминал в преклонна възраст на планината Тарар на 10 януари, по наше изчисление в хиляда петстотин четиридесет и трета година, ако се придържаме към римския календар. В последните три или четири часа преди смъртта си той говорел бодро и мъдро и предсказал онова, част от което вече се сбъдна и което тепърва ще се сбъдва, макар в онова време такива предсказания да ни се струваха малко странни и невероятни, тъй като нищо още не потвърждаваше тяхната достоверност.

Тук, близо до Виломер, живее престарял поет, някой си Котаранмърморан, на когото от второ венчило (с всеизвестната Сифилития) се роди дъщеря — хубавицата Базош. Дочух, че бил на смъртно легло. Идете при него и чуйте лебедовата му песен. Може да получите от стареца желания отговор и чрез неговата уста Аполон да разсее съмненията ви.

— Съгласен! — рече Панюрж. — Хайде, Епистемон, да побързаме, че, току-виж, смъртта ни изпреварила. Искаш ли да дойдеш, брат Жан?

— Съгласен! — отвърна брат Жан. — От любов към теб съм готов на всичко, блудниче мое. Защото те обичам от дъното на джигера си.

И нашите приятели тозчас тръгнаха на път и влизайки в дома на поета, се озоваха лице срещу лице с добрия старец, който в предсмъртния си час изглеждаше жизнерадостен, ведър и бодър. Панюрж го поздрави и надяна на безименния му пръст като дар от все сърце златен пръстен с прекрасен и огромен източен сапфир; после по примера на Сократ му поднесе красив бял петел490; петелът мигом скочи в леглото на болния, вирна глава, запляска с криле и весело изкукурига. След всичко това Панюрж много любезно помоли поета да му каже какво мисли за тези съмнения, които извиква в него намерението му да се ожени. Добрият старец нареди да му донесат мастило, перо и хартия, което бе сторено начаса. Тогава той написа следното:

После старецът им подаде написаното и каза:

— Идете си, чеда мои, бог да бъде с вас, и не ми додявайте повече с каквото и да било. Днес, в този последен мой и последен майски ден, с голям труд и усилия пропъдих от дома си цяла глутница гнусни, отвратителни и смрадливи твари, черни, бели, сиви, кафяви, пъстри, шарени и писани, които не ме оставяха спокойно да умра, скришом ме бодяха, драскаха ме с нокти на харпии, мира ми не даваха със своето стършелово настървение и жестоки и ненаситни в алчността си, ме изтръгваха от сладкия унес, в който бях потънал и съзерцавах, виждах и вече осезавах и предвкусвах щастието и блаженството, що бог подготвя за избраниците си и верните нему в другия, вечния живот. Не следвайте техния пример, умолявам ви! Не бъдете като тях, не ми дотягайте повече, оставете ме на спокойствие!

Глава XXII Как Панюрж се застъпва за ордена на низшите братя

Панюрж излезе от стаята на Котаранмърморан и ужасен каза:

— Ей богу, струва ми се, че този човек е еретик — да пукна, ако лъжа. Той хули добрите, бедни отци, францисканци и доминиканци, а те са двете полушария на християнския свят; благодарение хирогномоническата491 циркумбиливагинация492 на тези два противовеса на небесната динамика, всяко перифрастическо умопомрачение на римската църква, побъркала се от някакво свръхнелепо заблуждение или ерес, се разнася хомоцентрикално493. Но, дявол го взел, какво толкова са му сторили на този старец горките капуцини и минорити? Не са ли тези бедни дяволи достатъчно злочести? Не са ли достатъчно окадени от мизерия и от хули, тези клетници, дошли от Ихтиофагия494? Брат Жан, кажи ми с ръка на сърце — ще спаси ли туй старче душата си? Както е тръгнала проклетата му змия, ей богу, право в пъклото при дяволите ще се насади. Да клевети такива добри и усърдни поддръжници на църквата! Или ще наречете такъв бяс поетическо вдъхновение? Както искате, но за мен това не е оправдание! Той греши, и то непростимо, гаври се с религията! Аз съм дълбоко възмутен!

— Аз пък хич не искам и да зная — рече брат Жан. — Монасите хулят целия свят и ако целият свят хули монасите, какво чудно има в това? Я по-добре да погледнем какво е написал.

Панюрж внимателно прочете отговора на добрия старец, а после каза:

— Бълнува, горкият пияница. Но аз му прощавам както виждам, с единия крак той вече е в гроба. Да напишем епитафията му. От неговия отговор аз така поумнях, че оттук нататък едва ли ще се пръкне на света друг умник като мене. Епистемон, дебеланчо мой, послушай! Как ти се чини, не е ли този старец прекалено сигурен в отговорите си? Боже господи, ами че той е софист — хитър, заядлив и циничен. Обзалагам се, че е покръстен мохамеданин! Да се скапе макар, как хитро се пази и как изтънко суче приказките си. Един път каже едно, после друго — иди, че го разбери! Но тъкмо така не може да го уловиш в грешка, защото все нещо ще се окаже вярно. Каква лисица! Сант Яго Бресюирски, още ли се срещат по света такива майстори на общите приказки?

— И великият пророк Тирезий започвал всички свои предсказания така — забеляза Епистемон. — На ония, които се обръщали към него, той казвал: „Това, що предсказвам, или ще се сбъдне, или няма да се сбъдне.“ Така обикновено се изразяват всички благоразумни предсказатели.

— Но затова пък Юнона му избола и двете очи — рече Панюрж.

— Вярно е — отвърна Епистемон, — и то от яд, че по-добре от нея разрешил въпроса, поставен от Юпитер.

— Да, но какъв дявол е влязъл под кожата на този метр Котаранмърморан, та ни в туй, ни в онуй време лае срещу светите отци, якобинци, францисканци и по-малки братя, като че той самият е ангел божи? Аз съм дълбоко възмутен, уверявам ви, и не мога да мълча. Голям грях върши той. Затуй душата му ще отиде право в геената.

— Не ви разбирам — отвърна Епистемон — и самият вие повече ме възмущавате, като погрешно приписвате на бедните братя всичко, което добрият поет казваше за черните, кафявите и всякакви други твари. Мен да питате, аз не виждам той да е прибягнал тук към такава софистика и такава фантастична алегория. Човекът чисто и просто си говори за бълхи, дървеници, червеи, мухи, комари и други подобни на тях гадости, а те биват черни, кафяви, пепеляви, пъстри, шарени и дотегливи, натрапничави и непоносими не само за болните, но и за здравите и читавите. Пък може да има глисти, тения или червеи. Може да страда от онези малки подкожни червейчета, наричани от арабите меден, които в Египет и по бреговете на Червено море тъй често изсмукват ръцете и краката на болния. Вие постъпвате зле, като тълкувате посвоему неговите думи и за нищо и никакво клеветите добрия поет, а и на упоменатите братя пакостите; когато се касае до нашия ближен, трябва да го представяме в най-благоприятна светлина, а не да го черним.

— Вие какво, за глупак ли ме смятате? — викна Панюрж. — За мен, боже прави, той е еретик. И не просто еретик, а еретик завършен и изпечен, еретик крастав, еретик, достоен да бъде изпепелен на кладата като хубаво Дървено часовниче495. Душата му вече лети към ада с трийсет хиляди коли дяволи! И знаете ли къде именно ще кацне? Честна дума ви казвам, точно под продупчения пукал на Прозерпина, в самия нужник на ада, където тя Ходи да си облекчава червата след клизма, вляво от големия казан, на три туаза от Луциферовите нокти, недалеч от черната килия на Демигоргон496. Пфуй, проклетникът му неден!

Глава XXIII Как Панюрж се колебае да се върне или да не се върне при Котаранмърморан

— Да се върнем обратно — продължи Панюрж — и да му кажем да помисли за своето спасение. Да вървим, за бога, да вървим, боже мой! Добро дело ще сторим, та ако тялото му се затрие, душата му да не погине.

Ще го принудим да признае греха си, да поиска прошка от светите отци, както от присъствуващите, така и от отсъствуващите (и ние ще си отбележим това, та когато хвърли топа, да не го обявят за еретик и прокълнат, както сториха корделиерите с орлеанската съдийша497), и да получат удовлетворение за обидата, като нареди по всички манастири из този край да дават повечко хлебец на отците, а за себе си да заръчат колкото може повече заупокойни молитви и панихиди; да нареди за годишнината от смъртта му монасите редовно да получават хранителната си дажба в петорен размер, а най-големият стакан, препълнен с най-хубаво винце, да тръгне без разлика на ранг и чин от ръка на ръка около трапезата им, та да пият всички — пъдари и клисари, послушници и игумени, стари и млади. Само така ще измоли опрощение от бога.

О, о, увлякох се аз и ги изприказвах едни, дето не са за приказване! Да пукна, ако отида при стареца! Боже пресвети! Сега стаята му е пълна с дяволи. Чувам ги как ръмжат и как се давят един друг кой пръв да пипне Котаранмърморановата душа и да я отнесе на господин Луцифер. По-далеч оттам! Не, не тръгвам! Да пукна, ако отида при стареца! Току-виж, че го ударят на кой кого и вместо Котаранмърморан отмъкнат бедния Панюрж, отървал се тъкмо от дългове! Колко пъти вече ме изтърваха, когато бях наплескан с шафран и задлъжнял до гуша. По-далеч оттам! Не, не тръгвам! Господи, умирам от страх! Да попаднеш сред изгладнели дяволи, дяволи побеснели, дяволи, отдадени на зловещата си шетня! По-далеч оттам! Обзалагам се, че тъкмо заради това на погребението му няма да отидат ни якобинци, ни корделиери, ни кармелити, ни капуцини, ни театинци498, ни минорити. И хората са прави. Още повече, че нищо не им е завещал. Да пукна, ако отида при стареца! Щом е осъден на мъки, ей пъклото, на добър му час! Защо му трябваше да позори добрите отци? Защо ги пропъди от стаята си тъкмо когато най-много се нуждаеше от тяхната подкрепа, от богоугодните им молитви, от благочестивите им наставления? Защо не направи някакво подаяние, нещо дребно, колкото да позалъжат глада си онези, които на този свят нямат нищо освен живота си?

Който иска, да върви при него! А аз да пукна, ако отида! Чувате ли, да пукна, ако отида! Да има да взема! По-далеч оттам!

Брат Жан, искаш ли дяволите да те откарат по най-правия път в ада? Тогава стори три неща: първо — дай ми кесията си, защото кръстът, изрязан върху монетите, разваля магиите на дяволите и може да те постигне онова, което някога на Ведския брод е постигнало кудрейския бирник Жан Доден, когато войниците разбили дървеното мостче. Веднъж този негодник срещнал на брега брат Адам Кускоал, францисканец от манастира „Мирбо“, и го помолил да го пренесе като умряла коза през реката, срещу което му обещал ново расо. Монахът бил здравеняк, подали си ръце в знак на съгласие и готово. Брат Адам запретнал расо чак до кръста, нарамил на гърба си като малък хубавичък свети Кристофор499 упоменатия Доден и нагазил във водата. Носил го веселичко, както Еней носел баща си Анхиз далеч от горящата Троя, и си пеел Ave maria stella500. Когато стигнали до най-дълбокото, където водата заливала воденичното колело, монахът попитал бирника има ли случайно в себе си пари. Доден отвърнал, че кесията му пращи от монети и че ако работата е до расото, не бива да се безпокои.

„Как — сепнал се брат Кускоал, — та ти нали знаеш, че със специален параграф от нашия устав ни е строго запретено да носим със себе си пари? Грешник си ти, но и мене въвличаш в грях. Защо не остави кесията си на мелничаря? Сега няма как — ще получиш наказанието си, и то веднага. И ако някога в «Мирбо» те спомена в молитвите си, ще ти отделя от Miserere до vitulos501.“

При тези думи монахът смъкнал бирника от раменете си и го хвърлил във водата с главата надолу.

Запомни този пример, брат Жан, приятелю мой мили, и за да те носят дяволите приятно и удобно, дай ми кесията си — не ти трябва беля — опасността е голяма. Ако имаш пари, ако носиш от ония с кръстчетата, рогатите ще те хвърлят върху някоя скала, както орлите хвърлят костенурките, за да строшат корубата им, за което свидетелствува плешивата глава на поета Есхил, и ти ще се натъртиш хубаво, приятелю мой, и моето сърчице, то се знае ще се скъса от жалост. Или като Икар ще те хвърлят в някое далечно море, неизвестно къде, и това море занапред ще се казва Зъботрошачово море.

Второ — изплати си дълговете, защото рогатите умират за хора без дългове — от опит го зная. Тези нечестивци сега не престават да се навъртат край мен и да ми се докарват, което нямаха обичай да правят, когато ходех боядисан с жълто и затънал до гуша в дългове. Душата на длъжника е съвсем слабовата и разхлопана — тя не е храна за дявола.

Трето, ей тъй, както си, с расото и с тази дебела гугла, иди веднага при Котаранмърморан. И ако не те отмъкнат дяволите вдън земя, аз ще ти платя и виното, и мезето. Само, моля те, не разчитай на мен, речеш ли за кураж да потърсиш някого, да не си помислил за мен! Отсега те предупреждавам! По-далеч оттам! Не, не отивам! Да пукна, ако отида!

— А аз отивам и окото ми не мига — рече брат Жан, — и особено когато съм с меч в ръка.

— Вземи го — извика Панюрж, — вземи го и пипай с него изтънко като майстор-чародей. На времето, когато учех в Толедо, негово преподобие отец во Христе, не — в дяволите, Пикатрис502, декан на дявологическия факултет, ни казваше, че дяволите по природа се боят от блясъка на меча както от слънчевата светлина. И наистина: Херкулес, който слезе в ада с лъвска кожа и с боздуган, не изплаши дяволите толкова, колкото Еней с блестящите си доспехи и с меча, почистен и излъскан както се полага по съветите на сибилата в Куме. Може би по тази именно причина, когато на сеньор Жан-Жак де Тривулци503 в Шартр му дошло време да мре, човекът си поискал меча и така си умрял — с меч в ръка, който размахвал наляво и надясно, докато прогонил всички дяволи, промъкнали се в стаята до смъртния му одър. Когато питат масоретите и кабалистите защо дяволите никога не влизат в земния рай, те изтъкват само една причина, а именно, че на вратата стои херувим с блестящ меч в ръка. Защото в качеството си на истински толедски дяволог аз признавам, че дяволите не умират от удари с меч, но пак на основание на същата дявология поддържам, че тези удари могат да причинят в тяхното същество разриви, подобни на ония, които се образуват, когато разсичате с меч огнен стълб или гъст и тъмен облак от дим. И чувствувайки този разрив, те крещят като дяволи, защото това е дяволски болезнено.

Когато две армии се сблъскат, мислиш ли ти, стари блуднико, че човешките гласове, звънът на доспехите, дрънкането на конските металически чулове, ударите на боздуганите, свистенето на кръстосващите се пики, съсъкът на копията, стоновете на ранените, барабанният бой и тръбните звуци, цвиленето на конете, пушечните изстрели и оръдейният грохот създават невероятния и ужасен шум, който изпълва небесата? В него има наистина нещо от тази ужасяваща врява — длъжен съм да призная това. Но голямата бъркотия и страхотната суматоха произлизат от плача и воя на дяволите, които както се мушат тук и там и дебнат душите на ранените, така си и отнасят по някой и друг неочакван удар с меч, а после по дяволски вият от болки затуй, че разкъсали невидимите им тела: точно както ако метр Мазников удари с пръчка по пръстите слугата, когато си гризне от препечената сланинка на ръжена. Тогава и той скимти и вие като дявол. Така скимтял и виел и Марс, когато пред Троя бил ранен от Диомед. Омир дори казва, че крещял, и с такъв див и страшен глас, че и десет хиляди мъже не били в състояние да го надвикат.

Но какво излиза от всичко това? Ние тук тръбим за бляскави доспехи и лъскави мечове, а твоят меч ни блести, ни лъщи. Така де! Тъй като не е редовно използуван и дълго е преседял в бездействие, ръждясал е, ей богу, повече от ключалката на стар зимник. Затова от две неща стори едно: или го очисти като хората, или го остави, какъвто си е, но тогава гледай да не се мяркаш край Котаранмърморана. Колкото до мен, аз казах — не, не отивам! Да пукна, ако отида там!

Глава XXIV Как Панюрж се съветва с Епистемон

Напущайки Виломер и завръщайки се при Пантагрюел, пътем Панюрж се обърна към Епистемон и каза:

— Братко мой, стар мой приятелю, вие сте свидетел на тревогите ми. А сте човек всезнаещ. Кажете ми сега, как да я карам по-нататък?

Епистемон взе думата и му обясни, че неговото странно одеяние дава повод на всички да го одумват и да му се подиграват, и го посъветва да изпие малко отвара от кукуряк, та да се очисти от вредните мокроти и сокове в него, и най-важното — да се облече като хората.

— Епистемон, братко мой — отвърна Панюрж, — намислил съм да се женя, но се боя, че ще ми поставят рога и че ще бъда нещастен в семейния живот. Затуй съм дал обет пред свети Франциск Младий (почитан от всички жени в Плеси-ле-Тур като пръв основател на ордена на женолюбивите… грешка! — боголюбивите братя минорити, към които те изпитват естествено влечение) да нося очила на шапката си и панталони без копчелък, докато окончателно не разреша съмненията, които ме измъчват.

— Наистина хубав и весел обет сте си измислили — засмя се Епистемон. — Чудя ви се как не поумнеете и не дойдете на себе си, та и чувствата и нервите ви да се успокоят и да излезете най-после от това ужасно състояние на духа. Като ви слушам да говорите така, без да ща, си спомням за дългокосите аргивци, които, като загубили битката срещу лакедемонците в борбата за Тирея, дали обет да ходят остригани, докато отвоюват войнишката чест и земята си; спомням си за смешния обет на испанеца Мигел д’Орис, който дълго носил на крака си парче от наколенник и уверявал недоумяващите си приятели, че няма да го смъкне, докато не се пребори с някой английски рицар.

И аз не зная кой от двамата е по-достоен и повече заслужава жълто-зеленото шапче със заешки наушници — този славен шампион ли или Ангеран, описал случая в неизказано дълъг, подробен и скучен разказ, при което става явно, че е забравил напълно наставленията и майсторското ръководство по описване на случки, завещани ни от самоския философ504. Защото, като чете човек този дълъг разказ, мисли си, че това е само начало и завръзка на безконечна война, че тук кръв ще се лее и царства ще падат, а в края на краищата стават смешни и глупавият шампион, и англичанинът, който го приканва на двубой, и летописецът им Ангеран, по-лигав от цяло гърне разлигавена горчица. Повтаря се историята с Хорациевата планина, която викала и се окайвала като същинска родилка. На виковете и жалбите й се притекли всички от околността в очакване да видят някакво невиждано и нечувано дотогава отроче, а тя, планината, родила — какво мислите — едно нищо и никакво мишле.

— На това аз не се смея — рече Панюрж. — Людска работа — присмял се хърбел на щърбел. Колкото до мен, аз ще си остана верен на моя обет. А сега чуйте, ние с вас не от вчера се кълнем във вярност и водим приятелство, което самият Юпитер покровителствува. Кажете ми какво мислите — да се оженя, или не?

— Труден въпрос — отвърна Епистемон — и аз не се чувствувам достатъчно подготвен да го реша. И ако някога думите на стареца Хипократ Коски „решението е трудно“ са били верни в медицината, то в случая те са от верни по-верни. Аз вече съм си наумил нещо, което горе-долу ще ви изведе от вашите затруднения, но то все още не ме задоволява напълно.

Някои платоници казват, че който може да види своя гений, може да прозре и съдбините си. Аз не разбирам добре тяхното учение и не съм на мнение вие да го следвате — в него има много шашарми. В това ме убеди случаят с един ученолюбив и сериозен благородник от Естангура505. Това е първо.

Сега второ. Ако днес все още царуваха оракулите Юпитер в Амон, Аполон в Ливадия, Делфи, Делос, Кир, Патар, Тегир, Пренесте, Ликия, Колофон, при Касталския извор, близо до Антиохия — в Сирия, Бакхус в Додона между Бранхидите, Меркурий във Фарос близо до Патра, Апис в Египет, Серапис в Каноб, Фавн в Мелания и в Албуне, близо до Тиволи, Тирезий в Орхомен, Мопс в Сицилия, Орфей в Лесбос и Трофоний в Левкадия, аз бих бил на мнение (пък може и така да стане, че да не бъда на това мнение) да отидете при тях и чуете какво ще ви кажат относно вашето намерение. Но вие знаете, че всички те станаха по-неми и от риби, откакто дойде царят наш спасител, чието появяване сложи край на всякакви пророци и пророчества точно както ярката слънчева светлина пропъжда вампири, таласъми, караконджули, върколаци и зли духове. Но ако даже и днес те все още царуваха, аз не бих ви съветвал да давате ухо на техните отговори — твърде много хора са останали измамени. Спомням си между другото, че Агрипина се разсърди на красивата Лолия за това, че била запитала оракула на светлия Аполон ще се омъжи ли за император Клавдий. Само заради това Лолия била прокудена, а после и осъдена на позорна смърт.

А ние ще постъпим по-умно — каза Панюрж — Огигийските острови506 са недалеч от пристанището Сен Мало; измолваме разрешение от нашия господар и потегляме натам. Чел съм в хубави, стари книги, че на единия от четирите острова (оня, който е най-близо до хоризонта) живеят много гадатели, предсказатели и пророци, че на златна скала лежи окован в златни вериги Сатурн, хранен с амброзия и божествен нектар, който небето ежедневно и изобилно му изпраща чрез не зная какъв вид птици (може би това са същите ония гарвани, които хранили в пустинята първия отшелник — свети Павел), и че точно предричал на желаещите да узнаят своята съдба всичко, което ги очаква в бъдещето. Защото няма нещо, което Парките да изтъкат или Юпитер да замисли и реши и добрият баща на боговете да не го узнае в съня си. Ще си спестим много усилия, ако чуем какво ще ни каже той за моите грижи.

— О — рече Епистемон, — това е прекалено явна измама и прекалено баснословна басня. Ето защо няма да дойда.

Глава XXV Как Панюрж се съветва с хер Трипа507

— Ако се доверявате на мен — продължи Епистемон, — ето какво трябва да сторите, преди да се завърнем при нашия господар. Тук, недалече от остров Бушар, живее хер Трипа. Вие знаете, че посредством астрологията, геомантията, хиромантията, метопомантията и други подобни науки той предсказва всичко, което принадлежи на бъдещето. Да поговорим с него по вашия въпрос.

— Това аз не зная — отвърна Панюрж. — Зная обаче, че един ден, докато той говорел пред великия крал за небесни и възвишени неща, придворните слуги хубаво нащипали на стълбите жена му, която, между нас казано, не била лоша. А той, който без очила виждал всичко, що става в ефира и на земята, познавал всички минали и сегашни събития и предсказвал бъдещето, не видял единствено как собствената му жена си разиграва подопашката и никога нищо не узнал за това. Но да вървим, щом настоявате. Всякога е полезно да чуеш и научиш нещо повече.

На другия ден те се озоваха в дома на хер Трипа. Панюрж му предложи мантия, подплатена с вълча кожа, голям златен меч с двойно острие в кадифена ножница и петдесет хубавички ангелоти (монети с изображение на свети архангел Михаил); после приятелски заговори с него по своята работа.

Хер Трипа го погледна в лицето и без много да му мисли, отсече:

— Ти имаш метопоскопия508 и физиономия на рогоносец, и то не какъв да е рогоносец, а рогоносец всеизвестен и всеохулен.

После внимателно се вгледа в дясната ръка на Панюрж и каза:

— Тази насечена линия, която виждам над Юпитеровата височина, се среща само в ръката на рогоносец.

След това пророкът бързо набеляза с перо няколко точки, съедини ги по законите на геомантията и рече:

— От истина по̀ истина е, че ще ти поставят рога веднага след женитбата.

След това поиска от Панюрж хороскопа, съставен при раждането му. Панюрж му го подаде, а оня мигом построи цяла-целеничка небесната му къща с всички нейни отделения и като се вгледа в триъгълните й аспекти, дълбоко въздъхна и каза:

— Аз вече, ясно ти казах, че ще бъдеш рогоносец — това няма да ти се размине: ето тук имам ново доказателство и аз потвърждавам, че ще бъдеш рогоносец. На всичко отгоре жена ти ще те бие и ще те обере, защото виждам аспектите на седмото отделение на къщата до един лоши и всички под знака на рогоносците Овен, Телец, Козирог и други. В четвъртото отделение влиянието на Юпитер отслабва, докато четириъгълният аспект на Сатурн клони към Меркурий. И срамната болест ще ти прикачат, добри ми човече.

— А теб четворната треска да те тръшне, старецо побъркан! — отвърна Панюрж. — Когато всички рогоносци се съберат, не друг, а ти да им понесеш знамето. Я по-добре кажи, какъв е този червей тук, между двата пръста?

При тези думи Панюрж протегна към хер Трипа двата първи пръста, отворени като същински рогца, сви в юмрук останалите и каза на Епистемон:

— Ето ви истинския Ол от Марциаловата епиграма, употребил всички свои сили да наблюдава и изучава чуждите беди и несполуки, докато в това време жена му си развявала байрака. И е жалък, горкият, по-жалък от Омировия Ир509, но затова пък е самомнителен, надменен и зъл, колкото седемнайсет дявола, с една дума — πτωκαλαςών510, както съвсем заслужено древните гърци наричали такива кучета и нехранимайковци. Да оставим този бяс, този пощурял глупак да се налудува и набесува със своите побратими — дяволите. Те са готови да слугуват на такъв разбойник — в това не се и съмнявам. Той не знае онова, което е същина на философията: познай себе си, и си въобразява, че вижда сламката в чуждото око, а е сляп за гредата в своето. Такъв именно е Полипрагмон, описан от Плутарх. Това е втора Ламия, която с всепроникващото око на рис виждала всичко в чуждата къща и в душата човешка, а в собствения си дом била по-сляпа от къртица; и била сляпа не заради друго, а защото, като се прибирала в бърлогата си, смъквала от главата очите си като очилца и ги скривала в дървена обувка, вързана за входната врата.

Като чу тези думи, хер Трипа взе в ръка клонче от дива метла.

— Знае той какво му трябва — каза Епистемон. — Никандър я нарича дървото на вещиците.

— Искате ли — запита хер Трипа — да узнаете нещо повечко за себе си чрез пиромантията511 или чрез аеромантията512, прославена от Аристофан в неговите „Облаци“, или пък чрез хидромантията513, или най-после чрез леканомантията514, някога толкова разпространена сред сирийците и проверена от Хермолай Варварина515? В съд с вода аз ще ти покажа как твоята бъдеща жена се забавлява с двама левенти.

— Когато завираш носа си в задника ми — рече Панюрж, — не забравяй да си смъкнеш очилата.

— Или чрез катоптромантия516 — продължи хер Трипа, — с помощта на която римският император Дидий Юлиан предвиждал всичко, що го очаквало в бъдеще? За нея не ти трябват очила: в огледалото ще видиш как почесват жена ти така ясно, както ако ти я покажех в извора при храма на Минерва, близо до Патрас. Или, ако искаш, чрез коскиномантия517, към която някога с такова благоговение се отнасяха римляните? Ситце и чифт клещи — нищо повече, и ето ти дяволи и чудесии. Или пък чрез алфитомантия518, която Теокрит споменава в своята „Чародейка“, а може и чрез алевромантия, за която ще ни трябва зърно, смесено с брашънце? Ами какво ще речеш за астрагаломантията519? Оттатък, в стаята, съм натрупал кокалчета, готови за игра. Да опитаме и тиромантията520? Пък какво бреемонско сиренце имам — добре, че се сетих! А може и с хиромантия521? Ще ти дам да завъртиш колела и те уверявам, че всички до едно ще нападат от лявата ти страна. Или чрез стерномантия522? Честна дума ти казвам, струваш ми се малко болнав в гърдите. Или пък чрез либаномантия523? В такъв случай ще ни трябва само малко тамян. А имаш ли нещо против гастромантията524? Една дама във Ферара, чревопророчицата Якоба Рододжина, дълго ползувала този метод. Добра е и кефалеономантията525 — когато прибягвали до нея, германците имали обичай да пърлят на разпалени въглени главата на живо магаре. Или може би чрез керомантия526?

И тук работата е проста — излей разтопен восък в съд с вода и ще видиш от глава до крака и жена си, и нейните ухажори. А може и чрез капномантия527. Ще хвърлим в жаравата маково семе и сусам и тогава — наслаждавай се, душо моя! Или чрез аксиномантия528? Вземи чук и парче катран и ги хвърли в огъня; о, как умело е използувал Омир този начин, за да узнае всичко за обожателите на Пенелопа. Или, най-после, чрез ономантия529? Тук ще се задоволим само със зехтин и восък. Или чрез тефрамантия530? Ще видиш от пепелта да се очертава във въздуха фигурата на жена ти и да заема крайно интересна поза. Чрез ботаномантия531? Тъкмо имам шепа какулови листи, които ще ни трябват за нея. Или чрез сикомантия532? О, божествено изкуство, за което е нужно само едно-единствено смокиново листо! А може и чрез ихтиомантия533, някога толкова почитана и толкова използувана от Тирезий и Полидамас и прилагана така също в долината на Дина, в гората, посветена на Аполон, и в земята на ликийците? Или чрез херомантия534? Ала трябва да се сдобием с повечко прасенца и да им отрежем пикочния мехур. Или пък чрез клеромантия535? Тогава ще си замесим богоявленска питка и според обичая в нея ще поставим боб. Или още чрез антропомантия536, прилагана от римския император Хелиогабал? Тя е малко неприятна, но ти ще я изтърпиш, зер теб самата съдба те е нарочила да бъдеш рогоносец. Или, най-после, чрез сибилската стихомантия537? Или чрез ономатомантия538? Ще ми кажеш ли името си?

— Лайнояд — отвърна Панюрж.

— Или чрез алектриомантия539? Ето тук ще ти начертая кръг и пред очите ти ще го разделя на двайсет и четири равни части; във всяка част ще напиша буква от азбуката, върху всяка буква ще поставя пшеничено зърно, а в кръга ще пусна младо, още недокоснало кокошка петле; и ще видите, уверявам ви, че ще клъвне зрънцата върху буквите р, о, г, о, н, о, с, е, ц с такава съдбовна проницателност, с каквато прозорливият и алектриомантическият петел на император Валентин, любопитен да узнае името на своя приемник, клъвнал зърната върху буквите Т, Е, О, Д540. А може би искате да гадаем по полета на свещените птици, по техните песни, по зърната, паднали от клюновете им, или предпочитате изкуството на харуспицията или на екстиспицията541?

— На лайноспицията — отвърна Панюрж,

Или на некромантията542. Аз тозчас ще ви възкреся кой да е от току-що умрелите, както стори Аполоний Тиански с Ахила или като онази магьосница, вдъхнала пред Саул живот на мъртвия Самуел, и възкръсналият ще ни каже всичко и ни на йота по-лошо от мъртвеца, извикан от Ерихто и предсказал на Помпей развитието и изхода на Фарсалската битка. Но ако се страхувате от мъртвите, което е присъщо на всички рогоносци, аз ще използувам само скиомантията543.

— Върви по дяволите, изкуфял дърдорко, и не пред мен, а пред някой албанец иди да бръщолевиш, та ако не друго, поне албанско кепе да получиш. Дяволе неден, защо не ме посъветваш да си туря изумруд или хиенов камък под езика, да се запася с папунякови езичета и с жабешки сърчица или да изям сърцето и мехура на дракона, та да си отгатвам съдбата по цвърченето на птиците и по песента на лебедите, както правели някога арабите в Месопотамия? Вдън земя да пропаднеш ти, рогоносец, рогач, покръстен друговерец, дяволски магьосник, антихрист и измамник! Я да се върнем при нашия господар! Аз съм сигурен, че няма да ни похвали, като научи, че сме влизали в бърлогата на този дългофуст дявол. Съжалявам, че съм дошъл тук, и на драго сърце бих дал сто нобиле и четиринайсет нобиле на оня, дето подухваше в задника ми, да залепи сега храчката си на мустаците му. Боже справедливи, главата ми се замая от толкова празни приказки и дяволщини, от толкова баене и врачуване. Дявол да го вземе! Кажете „амин“ и да вървим да пием, че вече ми призля и всичко ми се отщя и не два, ами четири дни няма да мога да си хапна като хората.

Глава XXVI Как Панюрж се посъветва с брат Жан Зъботрошача

Когато прекосиха селцето Юим, Панюрж, подразнен от думите на хер Трипа, почеса лявото си ухо и някак колебливо рече на брат Жан:

— Че поразсмей ме малко, дебеланчо мой. Оня побеснял глупак съвсем ми размъти главата. Чуй ме, блуднико мили,

брат Жан, приятелю мой, аз те почитам и те уважавам, а съм решил и да те угощавам. Но преди това кажи ми, моля те, какво мислиш — да се оженя, или не?

Брат Жан с обичайната си веселост му отвърна така:

— Жени се, дявол те взел, жени се и бий камбаните, та да събудиш и мъртвите. Искам да кажа, повече не отлагай. Жени се и нека още тази вечер стане заварката. Боже господи, защо се бавиш? Нима не знаеш, че краят на света наближава? Днес сме на два перша и половин туаз по-близо до него от вчера. Казаха ми, че антихристът вече се бил родил. Вярно е, сега за сега той дращи само дойката и гувернантките си и не показва съкровищата си, защото още е малък. Crescite. Nos qui vivimus, multiplicamini544 (така е казано в молитвеника), докато чувал жито струва у нас три патака545, а бъчонка вино — шест бланки. Или да не би да искаш да те сварят с пълни яйчица в деня на Страшния съд, dum venerit judicare546.

— Ти имаш — рече Панюрж — ясен и бистър ум, брат Жан, блуднико архиепископски, и всичко, що казваш, е мъдро и вярно. Когато Леандър Абидоски се впуснал да плава през Хелеспонт от Сест до Европа, за да види приятелката си Херо, именно за това е молил той Нептун и всички морски богове:

Никак не му се искало, завалията, да умре с пълни яйчица и аз съм на мнение отсега нататък в целия мой Рагу, когато по закон решат да снемат главата на някой злосторник, ден-два преди това да го пуснат да си оцеди тук и там семето, докато в семепроводника му не остане с какво да изпише и едно у. Такова скъпоценно нещо не бива да се прахосва на вятъра! Току-виж, че се родил човек! И така той ще си умре спокоен, че оставя човек за човек.

Глава XXVII Как весело брат Жан съветва Панюрж

— Панюрж, приятелю мой мили — захвана брат Жан, — кълна се в свети Ригом, че няма да те посъветвам нищо, което сам аз на твое място не бих сторил. Само запомни, че твоите удари трябва да бъдат последователни и непрекъснати. Речеш ли да спреш, ти си загубен, нещастничето ми, и ще те сполети онова, което става с дойките — нали знаеш, че те загубват млякото си, когато престанат да кърмят. Ако ти не упражняваш постоянно своичкия, и той ще си загуби млякото и ще ти служи само за пикочопроводник; и яйчицата напразно ще се мандахерцат в торбичката. Предупреждавам те, момчето ми! Аз зная мнозина, които вече не можеха, когато искаха, защото си пасуваха, когато можеха. На същото основание, казват учените, човек губи всички привилегии, ако не ги ползува навреме. Така че, синчето ми, заставяй този свой раб, този низш и простодух троглодит да се труди без отдих. Стори необходимото, та да не живее като дворянин — от ренти и доходи — и нищо да не върши.

— Така, така, брат Жан, мили мой блуднико, право думаш — отвърна Панюрж. — И все в целта биеш. Не го усукваш, ами си го казваш направичко, та така ми изфирясват и страхове, и съмнения, дето може да ме объркат. Да ти даде господ всякога да си той с твоичкия! Е, добре, ще те послушам — ще се оженя. Ще се оженя, ей, ще се оженя, пък каквото ще да става. И всякога, когато дойдеш да ме навестиш, ще намериш при мен хубавички прислужнички и ще станеш покровител на сестринското им сдружение. Това е то, което мога да ти кажа в отговор на първата част от твоята проповед.

— Чуй — рече брат Жан — предсказанието на варенските камбани. Разбираш ли какво хортуват?

— Разбирам — отвърна Панюрж. — Техният звън, жаждо моя пресвята, ми се струва по-съдбовен от звъна на котлите на Юпитер Додонски547. Чуй:

И аз те уверявам, че ще се оженя — всички стихии ме тласкат нататък. Дадена дума — хвърлен камък.

Колкото до втората част на твоята проповед, ти като че ли се съмняваш, не вярваш в способността ми да бъда баща, предполагайки, че оня опак бог на градините не е особено благосклонен към мен. Аз пък ти казвам и ти хващай вяра, че той ми върви по гайдата, че е хрисимичък, кротичък, услужливичък и послушничък всякога и във всичко. Трябва само да отвържа ремъка, тоест връзките, да му покажа отблизо добичето и да извикам: „Дръж, другарчето ми!“

И когато дори моята бъдеща съпруга бъде толкова ненаситна на любовни удоволствия, колкото някога Месалина или английската маркиза Уинчестър, повярвай ми, и тогава не само че няма да свия знамената, но ще стана още по-любвеобилен, за да я задоволя напълно.

Аз много добре зная какво е казал Соломон, а той по тази част е бил човек опитен и сведущ. След него и Аристотел е казал, че женският пол по природа е ненаситен; но аз искам да се знае, че притежавам оръдие от същия калибър и че то действува безотказно.

Ни ми давай за пример такива баснословни хаирсъзи като Херкулес, Прокул548 Цезар и Мохамед, който в своя коран се хвали, че по мъжката си сила се равнявал на шестдесет фенерджии, взети заедно. Лъже, тарикатът му неден!

Не ми давай за пример и индиеца, така често споменуван от Теофраст, Плиний и Атиней и който благодарение на някаква трева даянил по седемдесет пъти на ден, че и повече. На това аз не вярвам. Цифрата е измислена. И теб те моля да не вярваш. Но те моля да вярваш и да считаш за истина, че моят мъжки атрибут, моят свещен Итифал, месер Котале Албинга е il primo del mondo549.

Слушай, блудничето ми! Виждал ли си някога расо на кастърски монах? Когато такова расо открито или тайно попадне в някой дом, отведнъж под влияние на ужасяващите му свойства всички обитатели на къщата — животни, хора, мъже, жени, та дори плъхове и котки пощръкляват от мераци! Кълна ти се, неведнъж ми се е случвало да се убедя, че в моя копчелък е заключена къде-къде по-свръхестествена енергия.

Аз няма да взема сега да ти разправям за било и небило, но веднъж попаднах в Сен-Максен точно когато представяха страстите Христови, и видях как под въздействие на тайнствените свойства и особености на моя копчелък из един път всички, и артисти, и зрители, побесняха от такива плътски щения, че не остана ни ангел, ни човек, ни дявол, ни дяволица, които да не искат да поритат. Суфльорът захвърли тетрадката си; оня в ролята на свети Михаил се спусна от небето право на сцената; дяволите наизскачаха от ада и отмъкнаха със себе си всички скапанячки, та даже и Луцифер разкъса веригите си.

Та, с една дума, като видях тази олелия, плюх си на петите и беж да ме няма, точно като цензор Катон, който изпуснал тържествата в чест на богинята Флора, когато разбрал, че неговото присъствие смущава празнуващите.

Глава XXVIII Как брат Жан утешава Панюрж в желанието си да разсее страховете му от изневяра

— Аз те разбирам — каза брат Жан, — но времето взема връх над всички неща — даже мраморът и порфирът остаряват и се разрушават. Ако днес ти все още не си стар, след някоя и друга година ще те чуя да признаваш, че стрелецът ти бие отбой. Гледам, че косите ти вече сивеят. Брадата ти с тия бели, сиви, кафяви и черни петна по-скоро ми напомня географска карта на света. Погледни: ето Азия — тук минават Тигър и Ефрат. Ето Африка, с нейната Лунна планина. Виждаш ли Нилските блата? А оттатък е Европа. Виждаш ли Телем? Този кичур, бял като къделя, наподобява Хиперборейските планини550.

Ей, бъчвичко моя, приятелю мой, когато сняг покрие планините, искам да кажа, главата и брадата, долу в копчелъшките низини няма топлина.

— Да се скапеш макар! — сопна се Панюрж. — Какво разбираш ти от топика551! Когато снегът покрие планините, долу в низините бушуват мълнии, гръмотевици, светкавици, фурии напращели, кървясали, урагани, стихии, бури и всевъзможни дяволи. Доказателство ли искаш? Иди в Швейцария и виж езерото Вундерберлих, на четири мили от Берн, по посока към Сион. Смееш се ти на посивелите ми коси, а забравяш, че и праза природата го е създала с бяла главица и със зелена, права и твърда опашка.

Наистина, сам аз усещам в себе си някои признаци на старост, искам да кажа, на зелената старост, но по това никому нито дума — нека то да си остане между нас. Работата е там, че сега винцето ми се услажда повечко и като че ли множко налитам на него, което преди не забелязвах; и още нещо — сега повече от преди се боя да не налетя на лошо винце. Е, тук долавям нещо като залез, което ще рече, че пладне преваля. Но това не е беда! Аз и днес съм приятен компаньон, даже още по-приятен от преди. От старост аз не се боя, дявол я взел! И не това ме тревожи сега. Боя се да не би, когато тръгне на път нашият господар Пантагрюел, когото съм длъжен да придружавам даже ако рече да отиде по дяволите, да не би, казвам, тогава жена ми да ме стори рогоносец. Ето кое е страшно: защото всички, към които се обърнах, ме заплашват и уверяват, че небето ми е отредило такава съдба.

— Не всекиму е дадено да бъде рогоносец — отвърна брат Жан. — Ако ти си рогоносец, ergo552 жена ти ще бъде красива, ergo тя ще се държи добре с тебе, ergo ти ще имаш много приятели, ergo ще спасиш душата си. Такава е монашеската риторика. По-хубаво от това не може и да се желае, грешниче! Такова блаженство ти никога не си познавал. И дума да не става, че нещо ще загубиш. Напротив, богатства ще натрупаш. Ако такава е орисията ти, нима ще тръгнеш срещу нея? Кажи,

блуднико, ти, дяволе, Панюрж, приятелю, затуй, че съдбата ти била такава, да не би да искаш да сринеш звездите, да объркаш всички небесни сфери, да отклониш от пътя им движещите сили, да притъпиш вретената, да намериш кусур на макарите, да се усъмниш в мотовилките, да не одобриш свилените нишки, да размотаеш кълбата на Парките?

Ти си болен, друже мой! И си по-неразумен от гигантите553. Я ела сам ти, стар хаирсъзино! Кажи ми сега, какво предпочиташ — да ревнуваш без причина или да носиш рогца, без да подозираш това?

— Не бих искал ни едното, ни другото — отвърна Панюрж. — Но ако забележа нещо, ще въведа такъв ред, че тояга няма да остане на този свят. Честна дума ти казвам, брат Жан, чини ми се, най-добре ще сторя да не се женя. Чуй какво ми говорят камбаните сега, когато сме по-близо до тях:

Боже всемогъщи! Усещам, че ми призлява. Нима вие, мозъци подстригани, не знаете как да помогнете на мойта болка? Такива антихристи ли ни е създала природата, та жененият човек да не може да поживее на света, без да го накиснат в тези рогати истории?

— Искам — рече брат Жан — да ти кажа такова средство, благодарение на което жена ти без твое съгласие и знание да не бъде в състояние да ти постави рога.

— Казвай, блуднико брадати — извика Панюрж, — казвай, аз те слушам, приятелю мой!

— Носи — продължи брат Жан — пръстена на Ханс Карвел, великия златар на Милиндския цар. Ханс Карвел бил човек учен, трудолюбив, възпитан, разумен, благоразумен, хрисим, добросърдечен, милозлив, а бил и философ, че на туй отгоре веселяк, компаньон и шегобиец, какъвто в цял свят няма и няма да намериш, и такъв един мъничък, пълничък мекичък, закръгленичък, със заоблено шкембе и с глава, която тръскал като маймуна. На стари години се оженил за дъщерята на съдията Конкордат, млада, хубава, гиздава, любезна, учтива, ала прекалено внимателна към съседите и прислужниците си. Ето защо след някоя и друга седмица човекът станал ревнив като тигър и започнал да я подозира — досещаш се в какво. На млади години човек какви ли не ги върши! И за да тури край на тази работа, започнал да й разказва една след друга и една от друга по-поучителни истории за плачевните последици от измяната, четял й разкази за добродетелни жени, проповядвал й целомъдрие, написал за нея книга, в която похвалявал съпружеската вярност и осъждал безмилостно и остро безпътните омъжени жени, а накрая й дал и хубава огърлица от източни сапфири. Какво ли не опитал човекът, ала жената си знаела своето и продължавала да се усмихва и да прави мили очи на съседите, и то така, че ревността му от ден на ден ставала по-голяма. Една нощ, когато, измъчван от съмнения, лежал до жена си, той сънувал, че говори с дявола и че му се оплаква от нея. Дяволът го утешил, надянал на големия му пръст халка и рекъл:

— Давам ти тази халка. Докато я носиш на пръста си, жена ти никога няма да ти измени без твое знание и съгласие.

— Благодаря ти от сърце, господин дяволе — казал Ханс Карвел. — Оттук нататък от Мохамед се отказвам, но халката от пръста си не снемам.

И дяволът изчезнал. Събудил се Ханс Карвел зарадван и какво да види — пръстът му заврян в онова най-потайно местенце на жена му. Пропуснах да кажа, че като усетила тази работа, жена му обърнала гръб към него, искайки сякаш да каже: „Е, да, но не!“, и тогава на Ханс Карвел се сторило, че му смъкват халката. Какво ще речеш, сигурно средство, нали? Следвай този пример и бъди уверен, че халката на твоята жена всякога ще бъде на пръста ти.

Тук свършил техният разговор, свършило и пътешествието им.

Глава XXIX Как Пантагрюел, за да изведе Панюрж от затрудненията му, позва на съвет богослов, лекар, законовед и философ

Когато се явиха в двореца, те разказаха на Пантагрюел подробно всичко около пътуването си и накрая му показаха стихчето на Котаранмърморан. След като го прочете и препрочете, Пантагрюел каза:

— Този отговор ми харесва повече от всички остана ли. Човекът иска да каже, че всеки, който намисли да се жени, трябва сам да бъде съдия на своите собствени на мерения и да се съветва единствено със себе си. Моето мнение всякога е било такова и аз ви го казах още от самото начало, когато за пръв път ми заговорихте за това. Ала аз си спомням, че вие тогава ми се надсмяхте в себе си, и разбирам, че вашият егоизъм и вашето самолюбие ви тласкат по погрешен път. Но да подхванем работата иначе.

Ето как разсъждавам аз: всичко, което ние представляваме и което притежаваме, се състои, както знаем, от три неща — душа, тяло и нашите имущества. Опазването на всяко едно от тези три неща е поверено съответно на три категории хора: душата — на теолозите, тялото — на лекарите и имуществата — на юристите. Аз съм на мнение в неделя да поканим тук на обяд теолог, лекар и юрист. Заедно с тях ще обсъдим вашето затруднение.

— Кълна се в свети Пико — извика Панюрж, — че нищо няма да излезе от това, отсега да ви го кажа. И като си помисли само човек как всичко на този свят е обърнато с главата надолу: поверяваме душите си на теолози, а те повечето са еретици, телата си — на лекари, а те ненавиждат лекарствата и не прибягват до никакви медицински средства, имуществата си — на адвокати, а адвокатите никога не се съдят помежду си.

— Вие разсъждавате като същински царедворец — забеляза Пантагрюел. — Във всеки случай аз отричам всичко, казано от вас по първа точка, тъй като главната и, бих казал, единствена и всепоглъщаща грижа на добрите богослови е именно тази — с думи, с дела и с писания да разсейват заблудите и религиозните извращения (а камо ли сами да се поддават на тях) и дълбоко в сърцата да насаждат истинската и живата католическа вяра.

Колкото до втората точка, аз я приемам: когато се касае до собственото им здраве, добрите лекари отдават такова значение на профилактичните мерки и толкова усърдно ги прилагат, че не изпитват необходимост да прибягват до терапевтиката и да се осланят на лечебните свойства на лекарствата.

Не възразявам и по третата точка — така е, добрите адвокати дотолкова са погълнати от защитата и обосноваването на чуждите права, че нямат ни време, ни желание да се погрижат за своите.

Но, така или иначе, идущата неделя ще поканим от теолозите отец Хипотадей, от лекарите — нашия метр Рондибилис554, а от юристите — приятеля ни Бридуа; но аз съм на мнение да се придържаме към питагорейската тетрада555 и да поканим като четвърти гост нашия верен приятел — философа Труйоган, тъй като само такъв знаменит философ като Труйоган е способен да разреши всякакви спорни въпроси. Карпалим, моля те, нареди да бъдат поканени на обяд следващата неделя.

Според мен — забеляза Епистемон — по-достойни от тези четирима не може да се намерят в цялата страна. Аз имам предвид не само съвършенството на всеки от тях в неговата специалност, което тук не бих могъл да изтъкна с няколко думи, но още и това, че Рондибилис сега е женен, а преди не, Хипотадей никога не е бил женен — ни преди, ни сега, Бридуа някога е бил женен, но вече не е, а Труйоган всякога е бил женен — и преди, и сега. Между впрочем ще спестя труда на Карпалим: ако нямате нищо против, аз сам ще отида да поканя Бридуа — той е стар мой познайник и трябва да поговоря с него около учението и бъдещето на високо образования му син, който слуша в Тулуза лекциите на най-учения и всеуважаван Боасоне556.

— Постъпете, както намерите за добре — рече Пантагрюел. — И помислете дали и аз не бих могъл да бъда полезен на неговия син, както и на достопочтения сеньор Боасоне, когото обичам и почитам като един от най-осведомените в своята област учени. Аз с радост ще сторя за тях всичко, което е по силите ми.

Глава XXX Как богословът Хипотадей съветва Панюрж относно намерението му да встъпи в брак

Обедът следващата неделя още не бе готов, а гостите вече пристигнаха, с изключение на фонбетонския съдия Бридуа. Когато подадоха второто ястие, Панюрж почтително се поклони и каза:

— Господа, касае се за следното: да се оженя, или не. Ако и вие не решите моя въпрос, аз ще го считам за толкова неразрешим, колкото са Алиаковите Insolubilia557, тъй като всички вие в своята област сте хора избрани, отбрани и като хубав грах през решето пресени.

В отговор на тези думи и на поклоните на всички присъствуващи отец Хипотадей с дълбоко смирение каза:

— Приятелю мой, вие искате от нас съвет, макар че преди това трябва да се посъветвате със самия себе си. Изкусяват ли ви силно плътските щения?

— Простете, отче, ала много силно — отвърна Панюрж.

— Не се извинявайте, приятелю мой — рече Хипотадей. — Виждайки трудността на вашето положение, бог сигурно ви изпраща като дар небесен благодатта на въздържанието?

— Честна дума, не! — отвърна Панюрж.

— Тогава оженете се, приятелю мой — продължи Хипотадей, — защото много по-добре е човек да се ожени, отколкото да гори в огъня на сластолюбието.

— Ето най-после една умна приказка — рече с облекчение Панюрж, — казана разбрано и ясно, без усукване… Благодаря ви от сърце, преподобни отче. Сега вече ще се оженя, и то много скоро. Каня ви на сватбата си, пък ще видите как ще се повеселим! Ще ви накичим със сватбена панделчица и дявол го взел, ще си хапнем гъска558, оная, дето жена ми няма да изпече. И не само това, ами ще ви помоля да откриете танците на девойките, ако склоните да ме удостоите с такова внимание и с такава чест. Остава да изясним още една мъничка подробност, мъничка, ви казвам, по-мъничка от нищото: ще бъда ли рогоносец?

— Ако бог поиска, няма да бъдете — отвърна Хипотадей.

— О — изохка Панюрж, — господ да ми е на помощ! Къде по дяволите ме тласкате вие, добри ми хора? Къде ме пращате да се мотая в тия условни предположения, които в диалектиката пораждат всякакви безсмислици и нелепости? Ако моето конче-вихрогонче летеше, щеше да си има крилца. Ако бог поиска, няма да стана рогат, ако поиска, ще стана. Вятър и мъгла! Ако ми поставяте условия, с които мога да се преборя, хич не искам и да зная. Но вие ме пращате в тайния съвет на господа бога, в залата за личните му потешения. Кой път хващате вие, за да стигнете дотам? Отче, струва ми се, че е по-добре да не дохождате на сватбата ми. Сватбената врява и бъркотия само ще ви надуят главата. Вие обичате спокойствието, тишината и самотата. Според мен хич не ви и трябва да идвате. И после, не танцувате много добре и ще се срамувате да откриете бала. Останете си у дома, а аз ще ви изпратя и пръжки, и сватбена панделчица! И ще пиете за наше здраве, ако, разбира се, желаете.

— Приятелю мой — възрази Хипотадей, — моля ви, разберете добре моите думи. Когато казвам: „Ако бог поиска тъй“, огорчавам ли ви с това? Нима е зле казано? Нима това условие е нечестиво или оскърбително? С тези думи аз само исках да кажа, че бог е наш създател, покровител и спасител, единствен подател на всяко благо. Исках да подчертая, че всички ние зависим от неговата благост, че без него сме нищо, нищо не чиним и за нищо не сме способни, ако той не простре върху нас святата си десница. Нали трябва да съобразяваме с каноническите ограничения всички наши начинания и да помним, че човек предполага, а бог разполага чрез святата си воля както на земята, така и на небето? Нали така ние, християните, славим благословеното му име? Приятелю мой, ако бог поиска, вие никога няма да бъдете рогат. И не бива да се отчайвате, когато пожелаете да отгатнете волята му; не мислете, че се касае до потайности, които човек може да разкрие единствено като се обърне към тайния му съвет и преброди залата на пресвещените му потешения. Добрият бог ни е дарил милостта да ни ги възвести, разтълкува, разкрие и обясни ясно чрез Светото писание.

В него вие ще прочетете, че никога няма да бъдете рогат, тоест че вашата жена ще си знае пътя и няма да ви посрами, ако си я вземете от почтен род, ако тя бъде възпитана в целомъдрие и добродетелност, ако наобикаля и посещава само общество на добронравни люде, ако обича бога и се бои от него, ако се старае да му угажда с вярата си и със зачитане на светите му заповеди, ако бъде богобоязлива и се пази да не предизвика гнева му и изгуби благоволението му със слабата си вяра и с престъпване на божествения му закон, който строго запрещава прелюбодеянието и повелява да се съединява единствено с мъжа си, него да тачи, на него да служи и след бога единствен него да възлюби.

За да подсилвате в нея волята й за благочиние, вие от своя страна ще й засвидетелствувате съпружеска нежност, ще я насърчавате по пътя на благочестието, ще поддържате духа й с вашия хубав пример, като сам живеете скромно, целомъдрено, смирено, както бихте искали да живее самата тя; и наистина, хубаво и чисто считаме не огледалото, украсено с ползата и скъпоценни камъни, а онова, което вярно отразява предметите; така, достойна за уважение е не богатата, хубавата, нагиздената и гордата с благородното си произхождение жена, а оная, която с цялата си душа се стреми да следва с божията помощ пътя на благочестието и да живее в съгласие със своя съпруг.

Вижте как луната получава светлината си не от Меркурий, не от Юпитер, не от Марс, ни от коя да е друга планета или звезда в небесната шир; получава си я само от своя съпруг — слънцето — и не повече, отколкото то е способно да излъчи, а така също и според положението, което заема. Така и вие ще бъдете за вашата жена покровител и пример за добродетел и благочиние. И непрестанно ще молите бога да бъде с вас и да ви закриля.

— Да не би да искате — прекъсна го Панюрж, сучейки мустак — да се оженя за оная мъдра жена, описана от Соломон? Тя отдавна е мъртва, съмнение в това няма. И да ме прости господ, ама аз никога не съм я виждал! Но както и да е, благодаря ви, отче, от сърце. Хапнете си този марципан — той е добър за храносмилането — и обърнете чашка-две от червеното с канела — то е полезно за стомаха. А ние да продължим.

Глава XXXI Как лекарят Рондибилис съветва Панюрж

Панюрж продължи да говори, като каза:

— Първата думица, произнесена от оня, който кастрирал сосинякските монаси, когато скопил брат Топлобрат, била: „Следващият!“ Та и аз казвам: „Следващият!“ Хайде, метр Рондибилис, казвай сега, трябва ли да се оженя, или не?

— Кълна се в равана на мулето си, ако зная как да отговоря на вашия въпрос — захвана Рондибилис. — Вие казвате, че плътски щения не ви дават мира. В нашия медицински факултет предават някаква теория, заимствувана от древните платоници, която ни учи, че плътските щения се успокояват по пет начина. Първо — с вино.

— Виж, това е вярно — прекъсна го брат Жан. — Когато се натряскам като англичанин, дай ми само да спя и да спя.

— Имам предвид прекомерното употребление на вино — продължи Рондибилис. — И наистина злоупотребата с това питие предизвиква охлаждане на кръвта в човешкото тяло, отслабване на нервите, разводняване на зародишните семена, притъпяване на сетивата и разстройване на движенията, а всичко това възпрепятствува акта на оплодотворяването. И не току-тъй Бакхус, богът на пияниците, е изобразяван без брада и в женска дреха като същество, подобно на жените, евнух и кастрат. Друга е работата, когато се пие вино с мяра. Така ни учи и древната поговорка, която казва, че Венера се пука от скука в отсъствие на Церера и Бакхус. По мнението на древните, според разказа на Диодор Сицилийски, а така също и по мнението на лампсакийците, както твърди Павзаний, месер Приап е син на Бакхус и Венера.

Второ, с някои билки и растения, които омагьосват човека и го правят негоден за продължаване на рода. Опитите са доказали, че nymphea heraclia559, горчивата трева, върбата, конопеното семе, цветето орлови нокти, тамариксът, витексът, мандрагората, бучинишът, най-дребните от двойните грудки на орхидеята, кожата на хипопотама и други такива вещества, които в човешкия организъм както чрез основните си свойства, така и чрез специфичните си особености изстудяват и умъртвяват зародишното семе и разпръскват токовете, призвани да го отведат в указаните от природата места, или запушват пътищата и каналите, през които то може да бъде изхвърлено. И обратно, разполагаме с треви, които затоплят и възбуждат човека и го правят способен за любовния акт.

— Аз слава богу, нямам нужда от тях — рече Панюрж. — А вие, достопочтени ми докторе, моля, не се засягайте от думите ми — аз съвсем не искам да ви обиждам.

Трето — продължи Рондибилис, — с постоянен труд. И това е така, защото, когато човек работи, жизнените процеси в тялото се забавят дотолкова, че кръвта, която трябва да подхранва всяка негова частица, няма ни време, ни сгода, ни възможност да произведе тази семенна секреция и да освободи излишъците, отделящи се след третичното храносмилане560. Природата си запазва тези излишъци за свои нужди; те й са необходими най-вече за съхраняване на индивида, а не за умножаване и продължаване на човешкия род. Ето защо Диана, която денонощно се отдава на лова, е чужда на всяка похот. Ето защо някога наричали лагерите castra — от латинската дума casta561, тъй като в тях се трудили без отдих атлети и воини. Ето защо Хипократ (в своята книга De aere, aqua et locis562) пише относно някакви скитски племена, че в любовните игри се оказвали по-безпомощни и от евнуси, тъй като всякога били на кон и от тъмно до тъмно се трудели, а мнозина философи считат, че безделието е майка на сладострастието.

Когато запитали Овидий защо Егист извършил прелюбодеяние, той отвърнал, че единствено защото се бил отдал на безделие и че ако изкореним от света безделието, изкуството на Купидон ще загине.

Лъкът, колчанът и стрелите ще станат за него ненужно бреме; той няма да прониже никого, тъй като не е такъв безпогрешен стрелец, та да простреля литналия в небесата жерав или бягащия в леса елен, с което са се славели партяните, народ неукротим и неизтощим. А Купидон се нуждае от хора бавни, седящи, лежащи, отпочиващи. Ненапразно Теофраст, когато го запитали що за звяр, що за риба според него е любовната страст, отвърнал, че това е страст на празните умове. Диоген също казвал, че блудството е занимание на хора, незаети с нищо друго. Затова и скулпторът Канах Сикионски, в желанието си да покаже, че безделието, леността и безгрижието са причинители на разврата, извая Венера седяща, а не права, както я изобразяваха дотогава всички негови предшественици.

Четвърто, с усърдни умствени занимания, тъй като те невероятно изтощават и изчерпват силите, изтласкващи към съответните органи плодоносната секреция и пълнещи кухня орган, чието назначение е да я изхвърли навън за продължаване на човешкия род.

За да се убедите в това, погледнете човек, отдаден на умствено занимание: вие ще видите, че всички артерии на неговия мозък са опънати като арбалетово въже и не за друго, разбира се, а за да му доставят възможно най-скоро токове, потребни за камерите на здравия смисъл, въображението и мисловната способност, на разсъдъка и свободната преценка, на паметта и спомена, а така също и за да протичат тези токове от една камера до друга по каналите, ясно забележими при анатомичен разрез в самия край на чудната мрежа, дето свършват артериите; тези артерии излизат от лявата половина на сърцето, а жизнените токове, преди да се превърнат в животински, дълго блуждаят по артериите и постепенно се очистват.

Между това всички естествени функции в такъв любознателен индивид секват, всички външни сетива се притъпяват и ние сме готови да се съгласим със Сократ, че философията не е нищо друго освен слугуване на смъртта.

Може би затова именно Демокрит си избоде очите, считайки загубата на зрението за по-малко зло от недостатъчното самовглъбяване, пречка за което се явявал според него разсеяният взор. Затова наричат девицата Палада богиня на мъдростта и покровителка на ученолюбивите люде. Затова Музите са девствени и Грациите запазват вечно целомъдрие. И си спомням, чел бях някъде, че веднъж, когато Венера, майката на Купидон, запитала сина си защо не напада Музите, той й отговорил, че те са толкова хубави, толкова чисти, толкова почтени и така неотстъпно заети — една със съзерцаване на небесните светила, друга с някакви изчисления, трета с измерения на геометрически тела, четвърта с реторически построения, пета със свои поетически творения, шеста с музикални упражнения, — че когато се осмелявал да се приближи до тях, неволно отпущал лъка, затварял колчана и изгасвал факела от свян и от страх да не ги обезпокои. После смъквал превръзката от очите си, за да вижда по-ясно лицата им и по-ясно да слуша приятните песни и поетическите им оди. И изпитвал такава дълбока наслада и бил толкова очарован от красотата и изяществото им, че не само забравял да ги уплаши и нападне, а и заспивал под чаровните звуци на тяхната музика.

Тук е уместно да кажа, че разбирам защо Хипократ, в упоменатата от мен книга, разказвайки за скитите, а така също и в книгата, озаглавена De genitura563, твърди, че ако прережат подушните артерии на човека, той губи способност за продължаване на рода поради причина, която изтъкнах, когато ви говорих за изчерпване на токовете и за одухотворената кръв, чието вместилище се явяват артериите; разбирам също така защо той поддържа, че голяма част от зародиша се формира в главния мозък и в гръбначния стълб.

И пето, чрез акта на плътската любов.

— Ето работа за мен! — извика Панюрж. — Аз ще ползувам само това средство. С другите да се занимава, който си иска.

— Брат Силино, игумен на марсилския манастир „Свети Виктор“, нарича тази работа изтезание на плътта — забеляза брат Жан. — Аз се присъединявам към мнението на отшелника от манастира „Свети Радегонд“, малко над Шинон, че тиванските отшелници най-добре ще изтезават плътта си, най-добре ще надвиват нечистите помисли и щения само като прилагат това средство двайсет и пет, че и трийсет пъти дневно.

— Според мен — каза Рондибилис — Панюрж е добре сложен, с уравновесен нрав, налят с необходимото количество сокове, мъж тъкмо на възраст, така че желанието му да се ожени е съвсем справедливо; ако срещне жена с темперамент, подобен на неговия, ще им се народят деца, достойни за някоя отвъдокеанска монархия. И, разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре, ако иска да види децата си подредени.

— Мой господин магистре — заключи Панюрж, — и под венчило ще отида, и деца ще имам, и то много скоро — в това не се съмнявайте. Бълхата, която стои на ухото ми, никога не ме е гъделичкала така, както докато слушах вашата учена реч. Поканвам ви на сватбата си. Ще си погуляем с вас за четирима, хубаво да знаете! Доведете, ако обичате, и жена си, а то се знае, и съседките й. И така, всичко е наред!

Глава XXXII Как Рондибилис обявява рогата за естествена добавка към брака

— Остава да изясним още една малка подробност — продължи Панюрж. — Вие сигурно сте виждали надписа на римското знаме: СИНР, което не означава „сенат и народ римски“, а „ситни и нищожни размисли“. И тъй, кажете ми, ще стана ли рогат?

— Боже всемогъщи — извика Рондибилис, — намерили сте за какво да ме питате! Ще станете ли рогат? Приятелю мой, аз съм женен, а и на вас това скоро ще ви дойде до главата. Но едно нещо запишете с желязно перо в мозъка си: всеки женен мъж е застрашен от опасността да стане рогат. Рогата са естествена добавка към брака. Дори тялото не е следвано от сянката си тъй неотстъпно, както жененият мъж от рогата. И когато чуете за някого да кажат тези три думички: „Той е женен“, а вие в отговор кажете: „Следователно той е, бил е, ще бъде или може да бъде рогат“, никой няма да ви обвини, че не умеете да правите логически изводи.

— Ех вие, мрачен ипохондрико — възнегодува Панюрж, — какво ми говорите?

— Приятелю мой — отвърна Рондибилис, — веднъж, тръгвайки от Кос за Абдер, за да навести философа Демокрит, Хипократ, който не искал да остави жена си сама, написал писмо до стария си приятел Дионисий и го помолил да я отведе при нейните родители, люде почтени и уважавани от всички; не му се искало на човека жена му да остане в къщи сама, но освен това напомнил на приятеля си да бди над нея и да узнае къде ходи с майка си и какви хора я посещават в къщата на родителите й. „Не че се съмнявам в нейната почтеност и целомъдрие — добавил той, — аз я познавам и съм уверен в скромността й, но тя е жена — ето къде е бедата.“

Приятелю мой, луната олицетворява прекрасно природата на жената, и то във всяко отношение, но най-вече ни разкрива умението й да се представя пред мъжа си кротка, плаха, хрисима, ще речеш — вода ненапита. А запилее ли се този мъж нанякъде, тя така ще си смени кожата и така ще тръгне през просото, че няма да я познаеш.

Така и луната, когато е във период на съвпадение със слънцето, не показва лицето си ни на земята, ни на слънцето, но затова пък грее, та се къса, и показва напълно лицето си в периода на своето противостоене, когато е най-далече от слънцето и, то се знае, през нощта. Такива са всички жени.

Под думата „жена“ аз разбирам във висша степен слаб пол, пол изменчив, своенравен, непостоянен и толкова несъвършен, щото съм готов да повярвам (при всичкото мое уважение и почитание към него), че когато е създавала жената, природата е загубила здравия смисъл, в съгласие с който е произвела и сътворила всички неща. И макар хиляди и хиляди пъти да съм си блъскал главата над този въпрос, не зная какво да мисля, освен че като е сътворявала жената, природата много повече е мислила за задоволяване на мъжките потребности и продължаване на човешкия род, отколкото за усъвършенствуване на женската натура. Сам Платон не знае къде да постави жената: при разумните същества или при дивите зверове. Защото природата е вмъкнала в тях, в едно скрито и потайно местенце, едно зверче, някакъв орган, какъвто мъжете нямат и който понякога произвежда някакви особени, солени, селитрени, бораксови, лютиви, разяждащи, остри и дразнещи течения, чиито болезнени бодвания и парвания (забележете, че целият този орган е изпълнен с нерви и е много чувствителен) разтърсват тялото им, възбуждат всички нерви, изострят всички усещания, объркват всички мисли. И ако природата не беше създала у жените що-годе чувство за срам, вие щяхте да ги видите да търчат като луди подир всеки крачол, по-бесни от самите претиди564, мималониди и вакхически тиади565 по време на техните вакханалии, тъй като този страшно чувствителен орган е свързан с всички по-главни части на тялото, както това ясно показва анатомията.

Аз наричам този орган жив, одушевен, позовавайки се на учението както на академиците, така и на перипатетиците. Защото, ако едно самопроизволно движение е според Аристотел сигурен белег на одушевеност и ако всичко, което се движи самоволно, е считано за одушевено, тогава Платон съвсем основателно нарича одушевен и този орган, тъй като забелязва в него самопроизволни движения на затягане, възбуждане, свиване, раздразнение, и при това толкова силни, че много често у жената замират всякакви други чувства и движения, както при изпадане в безсъзнание, при сърдечен удар, епилепсия, апоплексия и прочие предвестници на смъртта. И нещо повече: за нас е очевидно, че този орган умее да различава миризмите и за да му угодят, жените избягват зловонията и търсят благовония.

Аз зная, че Гален е склонен да приеме тези самопроизволни и автономни движения за случайни и че негови следовници се опитват да отрекат на въпросния орган свойството да реагира на миризмите и че му признават само известни реакции, предизвикани от разнообразието на миризливите субстанции. Но ако вие внимателно проучите и претеглите на везните на Критолай566 техните доводи и основания, ще си дадете сметка, че в този случай, както и в много други, те са гледали на работата си през пръсти и са се ръководили от желанието не толкова да се доберат до истината, колкото да не влизат в противоречие със своите предшественици.

Аз няма да се простирам повече по този спор.

Ще ви кажа само, че заслужават най-щедри похвали добродетелните жени, живели скромно и безупречно и съумели да подчинят на разума това бясно зверче. И накрая ще добавя, че щом това зверче се насити (ако то въобще може да се насити) с храната, която природата му е осигурила в организма на мъжа, всички негови своеобразни движения секват, всички негови щения се уталожват, всички негови страсти се успокояват. И така, не се учудвайте, че сме вечно изложени на опасността да станем рогоносци, ние, които не всякога можем да ги успокоим и задоволим напълно.

— Сине господни — викна Панюрж, — не знае ли вашата медицина някакъв лек срещу това?

— Знае, приятелю мой, и то много добър — отвърна Рондибилис, — сам аз прибягвам към него; описан е от прочут автор567, живял преди хиляда и осемстотин години. Слушайте!

— Ей богу, харен човек сте вие — рече Панюрж — и затуй ви обичам от цялата си душа! Хапнете си малко дюлево сладко — този плод затяга шийката на стомаха и улеснява първия етап на храносмилането. Но какво приказвам аз, седнал съм на краставичаря краставици да продавам! Почакайте, ще ви дам да пиете от този потир, достоен като потира на Омировия Нестор. Искате ли да си сръбнете чашчица от бялото — дъхавото? Не се страхувайте, че ще ви задави, не! В него няма ни маково семе, ни джинджифил, ни райска ябълка. Има само хубава смляна канела и хубава ситна захарчица с бяло дьовиниерско винце, онова натуралното, от лозата до голямата оскруша над Гарвановия орешак.

Глава XXXIII Какво средство за опазване от рогоносничество предписва лекарят Рондибилис

— В онова време — започна Рондибилис, — когато Юпитер въвел ред в олимпийския си дом и съставил календар за всички свои богове и богини, установявайки за всекиго сезона и деня на неговия празник, когато разпределил места за оракулите и за религиозните обреди и уточнил кому и какви жертвоприношения следва да се отдават…

— Да не е направил и той като Оксерския епископ Тентевил? — прекъсна го Панюрж. — Негово преподобие, като всеки приличен човек, обичал хубавото винце. Затова полагал много труд и грижи за лозата, прапрабаба на Бакхус. Но не щеш ли, от някоя и друга година насам лозите му редовно захванали да умират ту от мраз, ту от дъждове, ту от слана, ту от поледица, ту от ранни студове, ту от град и от други всевъзможни стихии, съвпаднали с празниците на свети Георги, свети Марк, свети Виталий света Евтропия, свети Филип, с празника на кръста господен, с Възнесение и с други празници във времето, когато слънцето минава под знака на Телеца. И ето защо негово преосвещенство владиката започнал да си мисли, че гореупоменатите светии са същински злосторници, които с градушки и мразове погубват лозата; и решил да прехвърли празниците им в зимата, между Рождество Христово и Богоявление, като почтително и благоговейно им предоставял да лудуват тогава колкото си искат, тъй като по него време студът не само не вреди, но е и полезен за лозата. Вместо тях той наредил да се чествуват празниците на свети Христофор, Йоан Предтеча, света Магдалена, света Ана, свети Доминик, свети Лавренти, тоест да прехвърлят средата на август в май не само защото в това годишно време не може да става и дума за студ и мраз, но и защото всички производители на освежаващи питиета, всички майстори на бяло сиренце, строители на танцови площадки и доставчици на охладено винце тогава работят в надпревара.

— Юпитер — подхвана отново Рондибилис — не се сетил за бедния Рогач, пък и как да се сети, когато не се мяркал никакъв край него, ама ще речете — защо, защото тъкмо по него време се бил запилял към Париж да води някакво загубено дело срещу едного от своите васали. Не си спомням колко точно дни след това Рогача разбрал, че го измамили, отказал се от процеса, за да възбуди нов, загдето го били изключили от календара, и лично се явил пред великия Юпитер, припомнил му услугите и добрините, които някога му бил правил, и настоял да не го оставя без празник, без жертвоприношения и чествувания. Юпитер се извинил и казал, че всички привилегии били разпределени и че списъкът бил попълнен. Ала господин Рогатия се показал прекалено упорит и Юпитер от немай-къде отстъпил, включил го в списъка си и установил за него на земята и празник, и чествуване, и жертвоприношения.

Но тъй като в целия календар не се намерило нито едно свободно местенце, неговият празник съвпаднал с деня на богинята на ревността; властта си той упражнявал над женени мъже и най-вече над женени за красавици; жертвоприношенията, определени за него, били следните: подозрение, недоверие, злоба, надзор, проследяване и шпиониране на жените, а освен това всеки женен мъж бил строго задължен да се бои от своя бог и да го почита, да празнува с особена тържественост деня му и да му принася всички горепосочени жертвоприношения под страх да се изложи на ето какви рискове и мъки: месер Рогатия ще лиши от своята помощ и застъпничество всички, които не му въздават дължимото; никога няма да държи сметка за тях, никога няма да влезе в дома им, никога няма да има вземане-даване с тях, както и да го придумват, напротив, ще ги остави сами да се пържат в маслото си заедно със своите жени, без да им изпрати ни един съперник, и вечно ще страни от тях като от еретици и клетвопрестъпници точно както други богове постъпват със самозабравили се безбожници, например: Бакхус — с лозарите, Церера — с орачите, Помона — с овощарите, Нептун — с мореплавателите, Вулкан — с ковачите и т.н. И обратно, на тези, които с подобаваща тържественост чествуват неговия ден, които захвърлят всяка работа и се отказват от всякакви свои задължения, за да следят жените си, да ги затварят и измъчват от ревност съгласно ритуала на неговите жертвоприношения, било дадено твърдо обещание, че месер Рогатия ще ги дари със своите милости, ще бъде всякога благосклонен към тях, ще ги обича, ще ги навестява, ще денува и нощува в дома им и никога няма да ги оставя сами. Това е всичко.

— Ха-ха-ха! — засмя се Карпалим. — Ето още по-просто средство от халката на Ханс Карвел. Да пукна, ако не вярвам в такова средство! Ами че природата на жената е точно такава. Мълнията разрушава и изгаря само твърдите, коравите и устойчивите предмети — до меките, пухкавите, кухите и сгъваемите не се и докосва: тя ще ви изгори стоманения нож, без да лизне кадифената му ножница, ще изпепели костите на тялото, а плътта няма и да докосне — така и жените насочват вниманието и силата на противоречивия си дух само към онова, което им е отказано и запретено.

— Така е — съгласи се Хипотадей, — някои от нашите учени богослови справедливо забелязват, че първата жена на земята, същата, която евреите именуват Ева, едва ли би се съблазнила от плода на познанието, ако този плод тогава не е бил запретен. И наистина, спомнете си как, заговорвайки с нея, коварният изкусител веднага обърнал вниманието й върху тази забрана и няма съмнение, че скритият смисъл на неговия намек е такъв: „Именно защото този плод е забранен, ти трябва да го вкусиш, иначе не си жена.“

Глава XXXIV Как жените обикновено се стремят към запретените неща

— В онова време, когато още се подвизавах в Орлеан — каза Карпалим, — един от най-блестящите риторически похвати и най-убедителните аргументи, с които разполагах, за да привличам в мрежите си дамички и ги увличам в любовната игра, бе явното, безспорното и възмутителното доказателство, че мъжете им ги ревнуват. Аз не измислям — в книгите го пише, а имаме и закони за това, и примери, и основания, и ежедневни доказателства. Пуснеш ли веднъж такава муха в главите на жени те, те не мирясват, докато не поставят рога на мъжете си; не искам да се кълна, но ви уверявам, че ги поставят, ей богу, поставят ги, та ако ще би да бесуват като Семирамида, Пасифае и Егеста, живели някога на остров Мандес в Египет и описани от Херодот и Страбон, а и като други подобни на тях, дето си нямат страна.

— Вярно е — забеляза Понократ, — чух някъде да разправят, че веднъж, когато папа Жан XXII минавал край манастира „Куаньофон“, игуменката и по-старите монахини го помолили да им разреши да се изповядват помежду си, „защото, рекли те, и ние сме хора грешни, всяка от нас си има по нещо скритичко, тайничко, защо да се топим от срам пред мъжете-изповедници, а така ще си го кажем една на друга и по-свободно, и по-естествено“.

„Не виждам нищо, което не бих ви разрешил на драго сърце — отвърнал папата, — но бедата е там, че всяка изповед трябва да се държи в тайна, а вие, жените, не умеете да я пазите.“

„Ще я пазим — уверили го монахините, — ще я пазим — и даже по-добре от мъжете.“

Същия ден светият отец оставил при тях на съхранение кутия, в която поставил малка сойка, и ги помолил да я скътат на сигурно място, като им дал честната си папска дума да задоволи искането им, ако съумеят да запазят кутията от чужди погледи, но същевременно ги предупредил, че ще бъдат осъдени от църквата и завинаги отлъчени от нея, ако дръзнат под какъвто и да е претекст да отворят кутията. Човекът още не бил изрекъл запрещението, и ето че монахините пламнали от скрито желание да надникнат в кутийката и само чакали гостът да си тръгне, за да я отворят. Светейшият папа благословил монахините и се отправил към седалището си. Но още не бил се отдалечил на три стъпки от манастира, и добрите инокини вкупом изтичали да отворят кутията, за да видят какво има в нея. На другия ден папата отново ги навестил и те предположили, че е дошъл да им връчи писмен отговор на молбата им. Ала преди да пристъпи към въпроса, той поискал да му донесат кутията. Донесли кутията, но птичката вече не била там. Тогава папата казал, че на монахините не е по силите да запазят в себе си тайната на изповедта, щом в такова кратко време не съумели да опазят тайната на кутията, за което той толкова настоявал.

— Господин учителю, от все сърце се радвам, че ви виждам. Слушах ви с голямо удоволствие и благодаря на бога за всичко. Не съм ви срещал от времето, когато за едно с нашите стари приятели Антоан Сапорта, Ги Бугие, Балтазар Нуайе, Толе, Жан Кентен, Франсоа Робине, Жан Нердрие и Франсоа Рабле играехте в Монпелие нравоучителната комедия за човека, който се оженил за няма жена.

— Аз бях на това представление — каза Епистемон. — Добрият съпруг от сърце желаеше жена му да проговори. И тя наистина проговори благодарение изкуството на лекаря и хирурга, които й прерязаха подезичната връзка. Ала едва придобила способността да говори, тя забоботи така, че човекът отново хукна при лекаря да го моли за средство, което да я застави да млъкне. Лекарят обаче му каза, че на негово разположение се намират не малко средства, които могат да заставят жената да заговори, но че няма ни едно, което да я накара да млъкне; и все пак знам едно, каза лекарят — едно обикновено средство срещу безконечния женски брътвеж — това е глухотата на мъжа. И лекарят прави, струва и човекът оглуша. А жената побесня, като разбра, че мъжът й е глух и че си дере гърлото за този, дето свири в прозорците. Между това лекарят си поиска възнаграждението, но глухият отвърна, че наистина е глух и че не чува какво му се говори. Без много да чака, лекарят го посипа с не знам какъв си прах и мъжът начаса подлудя. Тогава лудият мъж и побеснялата жена се разбраха и с общи сили така натупаха лекаря и хирурга, че и двамата паднаха полумъртви на земята.

Никога не съм се смял толкова, колкото на тази комедия на Патлен.

— А сега да си дойдем на приказката — прекъсна го Панюрж. — Вашите думи, преведени от дъръбърски на френски, означават, че трябва да се оженя без колебание и да не се боя от рога. Това се пада на пиката. Господин учителю, допускам, че в деня на женитбата ми ще бъдете задържан от ваши пациенти и че няма да дойдете. Но аз ви извинявам.

— Вие грешите — рече Рондибилис, — вторият стих се чете така:

Ако моята жена заболее, първата ми работа, както ни учи Хипократ в „Афоризми“, книга II, 35, е да й видя урината, да й опитам пулса и да хвърля око малко под корема й и около пъпа.

— Не — възрази Панюрж, — друго, друго трябва да сторите. Глава De venire ispiciendo570 е само за вас, законоведите. Ако питате мен, аз бих й направил хубава клизма. А вие не си изоставяйте хората — те къде-къде са по-важни от моята сватба. Аз ще ви изпратя в къщи топли джумерчици и ние завинаги ще си останем приятели.

След тези думи Панюрж се приближи до него и мълчаливо пъхна в ръката му четири „нобиле с роза“. Рондибилис ги прие, без да му мигне окото, а после, като си даде вид на човек озадачен и оскърбен, измънка:

— Е, е, е, господине, нямаше нужда, но благодаря ви все пак. От лоши хора аз не вземам нищо, затова пък на добрите нищо не отказвам. Всякога съм на вашите услуги.

— Срещу заплащане — добави Панюрж.

— Разбира се! — потвърди Рондибилис.

Глава XXXV Как гледа на трудностите на брачния живот философът Труйоган

Тук Пантагрюел се обърна към философа Труйоган и каза:

— Верен наш приятелю, от ръка на ръка факелът стигна до вас. Сега е ваш ред да отговорите на въпроса: трябва ли Панюрж да се ожени, или не?

— И едното, и другото — отвърна Труйоган.

— Какво казахте? — запита Панюрж.

— Каквото чухте — отговори Труйоган.

— А какво чух? — запита отново Панюрж.

— Каквото казах — отвърна Труйоган.

— ХА-ха-ха! — засмя се Панюрж. — На едно място тъпчем. Но аз минавам нататък. Е-е, какво ще кажете, да се оженя, или не?

— Ни едното, ни другото — отвърна Труйоган.

— Да пукна, ако не се побъркам — каза Панюрж, — и още веднъж да пукна, ако ви разбирам. Почакайте, ще си сложа очилцата на лявото ухо, за да ви слушам по-добре.

В този миг Пантагрюел зърна до вратата на залата кученцето на Гаргантюа, което той бе наименувал Кин, защото така се казваше кучето на Товит. Тогава Пантагрюел се обърна към всички и каза:

— Нашият господар иде. Да станем!

Пантагрюел едва изрече тези думи и Гаргантюа влезе в банкетната зала. Всички станаха и се поклониха. Гаргантюа любезно поздрави хората, а после каза:

— Добри мои приятели, направете ми удоволствие да не ставате от местата си и да не прекъсвате вашия разговор. Само подайте едно кресло тук — към този край на масата. Донесете ми и да пия за всички присъствуващи. Наздраве! А сега кажете, докъде сте стигнали?

Пантагрюел му отговори, че при поднасяне на второто ястие Панюрж предложил да решат трудния проблем трябва ли да се ожени, или не, че отец Хипотадей и метр Рондибилис вече дали своите отговори и че верноподаният Труйоган се канел да се изкаже тъкмо когато Гаргантюа се появил на вратата, но че отначало, когато Панюрж го запитал да се ожени, или не, той му бил отвърнал „и едното, и другото“, а втория път рекъл „ни едното, ни другото“ и че горкият Панюрж се видял в чудо с тези противоречиви отговори и признал, че не ги разбира.

— А аз като че ли ги разбирам — рече Гаргантюа. — Те ми напомнят отговора на един древен философ на въпроса дали е имал вземане-даване с някаква жена, за която ставало дума: „Аз с нея — да, отвърнал философът, тя с мене — никога. Аз съм я обладавал, но от нея не съм бил обладаван.“

— Подобен отговор е дала и една прислужничка в Спарта — намеси се Пантагрюел. — Запитали я дали е имала работа с мъже. Отговорила, че тя самата — никога, но че се е случвало понякога мъжете да имат работа с нея.

— Тогава — каза Рондибилис — да бъдем неутрални в медицината и да тръгнем по средния път във философията, като съчетаваме и отричаме едната и другата крайност и по равно разпределяме времето между едната и другата крайност.

— Свети Павел — рече Хипотадей, — струва ми се, е по-ясен, когато казва: „Нека женените бъдат като неженените; нека тези, които имат жена, бъдат като онези, които нямат жена.“

— Аз — рече Пантагрюел — тълкувам това „да имаш и да нямаш жена“ така: да имаш жена — ще рече според мен да помниш онова, за което тя е предназначена от самата природа, с други думи, да бъде помощница на мъжа, негова радост и спътница в живота му; а да нямаш жена — значи да не развратничиш с нея, да не оскверняваш заради нея единствената истинска и висша любов, която човекът дължи на бога, да не забравяш единствения си дълг към родината, към държавата, към приятелите си, както и да не изоставяш своите дела и занятия заради женски прищевки. Ако така изтълкуваме думите „да имаш и да нямаш жена“, те няма да ни се струват безсмислени и противоречиви.

Глава XXXVI Продължение на отговорите на Труйоган, философ ефектически и пиронически571

— Думите ви са ясни и точни като звуковия механизъм на орган — забеляза Панюрж — и въпреки това аз имам чувството, че съм на самото дъно на тъмния кладенец, дето според уверенията на Хераклит е скрита истината. Ни виждам, ни чувам нещо и всички мои сетива са притъпени така, сякаш някой ме е омагьосал. Ще се опитам да говоря иначе. Верен наш приятелю, не ставайте от мястото си и не бързайте да прибирате парите в кесията си. Да подхванем играта отново и, моля, да изоставим тези противоречиви фрази. Тяхното тълкуване ви дразни, доколкото разбирам. И тъй, хайде, боже помози, трябва ли да се оженя?

Труйоган: Струва ми се, да.

Панюрж: Ами ако не се оженя?

Труйоган: Нищо лошо не виждам в това.

Панюрж: Съвсем нищо?

Труйоган: Нищо, освен ако очите ми ме лъжат.

Панюрж: А аз виждам повече от петстотин злини.

Труйоган: Посочете ги.

Панюрж: Говоря приблизително, заменям известното число с неизвестно, определеното — с неопределено, с една дума — много.

Труйоган: Слушам ви.

Панюрж: Не мога без жена, дявол го взел, и това си е.

Труйоган: Не бива даже да споменувате тези низки твари.

Панюрж: Няма как, ще си мълча, щом е така. Но хората от моя край казват, че е жива мъка да спиш сам, без жена, а и Дидона, в жалбите си, нарича такъв живот кучешки.

Труйоган: Ваша воля.

Панюрж: О боже мой, сякаш малко ми поолекна… Е, да се оженя ли?

Труйоган: Ами може би да.

Панюрж: А какъв ще е халът ми?

Труйоган: Зависи на каква ще попаднете.

Панюрж: Ако попадна на добра, както се надявам, ще бъда ли щастлив?

Труйоган: Горе-долу.

Панюрж: Сега да погледнем на работата от другия край. — А ако попадна на лоша?

Труйоган: Вина за това аз няма да имам.

Панюрж: Но, за бога, посъветвайте ме какво да правя!

Труйоган: Каквото искате.

Панюрж: Ала-бала. Докога ще я караме така?

Труйоган: Не се гневете, моля!

Панюрж: За бога, простете! Ще постъпя, както ме посъветвате. Какво ме съветвате?

Труйоган: Нищо.

Панюрж: Да се оженя ли?

Труйоган: Не зная.

Панюрж: Тогава да не се женя?

Труйоган: Нищо повече не мога да ви кажа.

Панюрж: Ако не се оженя, нали няма да стана рогат?

Труйоган: Тъй бих рекъл и аз.

Панюрж: Да положим, че се оженя.

Труйоган: Къде да положим?

Панюрж: Искам да кажа, да предположим, че се оженя.

Труйоган: Човек предполага, господ разполага.

Панюрж: Пак ме затапи. Ех, да можех да му тегля под мустак една псувня, току-виж, че ми поолекнало на душата. Няма как, ще се търпи… Е, ще стана ли рогат, ако се оженя?

Труйоган: Казват, че и това се случва.

Панюрж: Но нали няма да стана, ако жена ми е скромна и целомъдрена?

Труйоган: Чини ми се, че сте прав.

Панюрж: Слушайте!

Труйоган: Аз съм слух и внимание, повярвайте!

Панюрж: Ще бъде ли тя скромна и целомъдрена — ето къде е въпросът.

Труйоган: Съмнявам се.

Панюрж: Но нали никога не сте я виждали?

Труйоган: Съдя доколкото мога.

Панюрж: Как можете да се съмнявате в нещо, което не познавате?

Труйоган: Имам основания.

Панюрж: Ами ако я познавахте?

Труйоган: Щях да се съмнявам още повече.

Панюрж: Ей, паже, гълъбче мое, вземи шапката ми, но без очилцата, излез в задния двор и поне половин час псувай заради мен. И аз ще псувам заради теб, когато поискаш… Та кажете сега, кой ще ми постави рога?

Труйоган: Някой.

Панюрж: Пусто да опустее! Голям бой ще отпере този господинчо някой.

Труйоган: Така си мислите.

Панюрж: Тарторът на дяволите да ме вземе, ако не стягам жена си в бергамски пояс, когато напускам дома си.

Труйоган: Изразявайте се по-учтиво.

Панюрж: Да знаете колко малко ме е еня за пустата ви учтивост, ами я по-добре кажете, няма ли най-после да стигнем до някакво решение?

Труйоган: Че да стигнем.

Панюрж: Почакайте. Щом не мога да ви пусна кръвчица оттук, ще ви я взема от друга жила. Вие женен ли сте, или не?

Труйоган: Ни едното, ни другото и двете заедно.

Панюрж: Господи, ела ми на помощ! Изпотих се от мъка, дявол го взел, а и стомахът ми вече отказва да мели. И всички мои фрагми, метафрагми и диафрагми са се опънали и напънали да прецеждат в торбата на пипето ми вашите мисли и отговори.

Труйоган: Това не ми влиза в работата.

Панюрж: Хм, да продължим! Е, наш верни приятелю, вие женен ли сте, или не?

Труйоган: Така ми се струва.

Панюрж: А да сте влизали под второ венчило?

Труйоган: Че може и да съм влизал.

Панюрж: Бяхте ли щастлив при първия си брак?

Труйоган: Няма нищо невъзможно в това!

Панюрж: А как се погаждате с втората си жена?

Труйоган: Както ни е писано.

Панюрж: Не го усуквайте, моля, ами говорете като хората — чувствувате ли се добре?

Труйоган: Горе-долу…

Панюрж: Господи боже мой! Кълна се в товара на свети Христофор, че по-лесно ще накарам умряло магаре да пръдне, отколкото да откопча нещо по-определено от вас. Но аз не съм от тия, дето лесно се предават. Хайде, наш верни приятелю, хайде да засрамим проклетия дявол и да говорим само истината… Случвало ли се е да ви накичат с рогца? И разберете, че питам вас, който сте тук — пред мен, а не оня, дето се рее из облаците.

Труйоган: Не, освен когато съдбата е искала така.

Панюрж: Кълна се в плътта, отказвам се, кълна се в кръвта, оттеглям се, кълна се в тялото човешко, предавам се! Той е неуловим!

При тези думи Гаргантюа стана и рече:

— Да бъдат благословени всички дела господни. Доколкото виждам, светът е възмъжал, откакто го познах за пръв път. Помислете си само в какво време живеем! И тъй, най-учените и най-мъдрите философи принадлежат днес към фронтистерията572 и към школата на пиронисти, апоретици573, скептици и ефектици574? Слава богу! Отсега нататък наистина ще бъде по-лесно да уловиш лъва за гривата, коня за врата, бика за рогата, бивола за муцуната, вълка за опашката, козата за брадата, птицата за краката, отколкото такива философи — за думата! Сбогом, мои добри приятели.

И Гаргантюа се отправи към вратата. Пантагрюел и останалите поискаха да го придружат, но той се възпротиви.

Когато Гаргантюа излезе от залата, Пантагрюел каза на гостите:

— В диалога на Платон Тимон преброи позваните в началото на събранието, ние обратно — ще ги преброим в края на събранието. Един, двама, трима… А къде е четвъртият? Къде е нашият приятел Бридуа?

Епистемон каза, че ходил у него да го покани, но не го намерил. Пристав от Мирленгския парламент дошъл да го търси и му казал, че трябва лично да се яви, за да даде пред сенаторите обяснения относно някаква присъда, която бил произнесъл. Затова отпътувал още предния ден, та да стигне навреме и да не плаща глоби за неявяване в съда.

— Любопитен съм да разбера каква е тази работа — каза Пантагрюел. — Повече от четиридесет години Бридуа е съдия във Фонбетон и за това време е произнесъл над четири хиляди окончателни присъди. Във Върховния съд на Мирленгския парламент бяха обжалвани две хиляди триста и девет присъди, подписани от него: висшата инстанция призна за правилни и потвърди всички негови решения, а апелациите отклони и остави без последствие. И ако сега, на стари години, го призовават да се яви лично, него — човека, който цял живот е изпълнявал свято своите задължения, това значи, че се е случило нещо и то не ще да е за добро. В името на справедливостта аз от все сърце искам да му помогна. Злото в света от ден на ден се шири, така че законното право трябва да бъде подкрепено и аз възнамерявам да се заема именно с тази работа, за да предотвратя всяка изненада.

Като чуха това, всички станаха от трапезата. Пантагрюел поднесе на гостите скъпи дарове: пръстени, скъпоценни украшения, златни и сребърни съдове, и накрая, като им поблагодари сърдечно, се оттегли в покоите си.

Глава XXXVII Как Пантагрюел убеждава Панюрж да се посъветва с луд

Когато се прибираше у дома си, Пантагрюел забеляза в галерията Панюрж, който стоеше замислен и тъжно клатеше глава.

— Приличате ми на мишка, попаднала в смола — каза Пантагрюел. — Колкото повече се мъчи да се измъкне от смолата, толкова по-дълбоко затъва в нея. Та и вие, колкото повече усилия полагате да излезете от тая бъркотия, толкова повече тя ви омотава. И право да ви кажа, не виждам как може да ви се помогне освен по следния начин: често съм слушал поговорката „лудият учи на акъл умния“. И тъй като отговорите на умните не ви задоволиха напълно, посъветвайте се сега пък с някой луд; може да стане така, че разговорът с такъв човек да ви донесе просветление. Вие знаете колко князе, крале и даже цели държави са били спасявани, колко битки — спечелвани и колко трудности — преодолявани благодарение мненията, съветите и предсказанията на луди.

Аз няма да ви посочвам примери. И смятам, че ще се съгласите с моите доводи: който си гледа частните и домашните дела както се полага, който бди зорко над своя дом, който показва тънка съобразителност и не пропуща случай да спечели и натрупа земни блага и богатства, който ловко съумява да избегне всички злочестини, причинявани от бедността — тогова вие наричате житейски мъдър човек, макар божественият разум да го счита за глупак; защото, за да бъде преценяван от божествения разум като мъдър, искам да кажа, мъдър и прозорлив по внушение свише и достоен да приеме благодатта на откровението, човек трябва да забрави себе си, да излезе от себе си, да освободи духа си от всяка земна страст, да очисти ума си от всякакви човешки помисли и щения, нещо, което невежествените люде считат за безумие.

Ето защо простолюдието нарече фатуален великия пророк Фавн, син на латинския цар Пик.

Ето защо, когато комедиантите разпределят ролите помежду си, ролята на наивника и глупака възлагат на най-даровития и най-опитния от трупата.

Ето защо астролозите казват, че хороскопът на царете с нищо не се отличава от хороскопа на глупците. И сочат като пример Еней и Кореб575, които имали еднакъв хороскоп, макар Евфорион да считал Кореб за луд.

По този повод позволете ми да ви напомня какво твърдят Джовани Андреа в своето тълкуване на папското послание до кмета и жителите на Ла Рошел, а след него Панормит в своите тълкувания, Барбаций в коментариите си на „Пандектите“ и съвсем неотдавна Язон в своите Съвети за сър Жуан, прочут парижки шут, прадядо на Кайета. Ето, слушайте:

Веднъж в Париж, близо до Пти Шатле, някакъв хамалин ядял сух комат пред самия ръжен в една гостилница, намирайки, че хляба, пропит от миризмата на печеното месо, е много вкусен. Готвачът не се възпротивил на това. Но когато хамалинът изгълтал и последния залък, готвачът го пипнал за яката и поискал да му заплати миризмата на печеното. Човекът му казал, че с нищо не го е ощетил, че до месото не се е докосвал и следователно нищо не му дължи. Миризмата, за която става дума, така и така си излиза навън, рекъл човекът, тъй или иначе, тя се губи, а и къде се е чуло и видяло да се вземат пари за миризма? Но готвачът си знаел своето и казал, че не бил длъжен да храни хамали с миризмата от скарата си и даже се заканил да му вземе куките, ако не му се издължи.

Хамалинът се видял в чудо с такъв проклетник и грабнал тоягата си да се брани, а оня напирал, викал, удрял и събрал всички зяпльовци на града. Не щеш ли, тъкмо тогава между тях се появил и лудият сър Жуан, жител на град Париж. Щом го зърнал, готвачът се поукротил и рекъл на хамалина: „Искаш ли благородният сър Жуан да реши кой от двама ни е прав?“ — „Как да не искам, искам, да се скапеш макар“ — отвърнал хамалинът.

Сър Жуан поразпитал как станала кавгата, след което поискал от хамалина да извади от кемера си сребърна монета. Хамалинът тозчас спуснал в ръката му туренски филип. Сър Жуан взел монетата и я поставил на лявото си рамо сякаш за да я претегли; после я подхвърлил веднъж-дваж на лявата си длан сякаш за да се увери, че не е фалшива; след туй я приближил до самия гледец на дясното си око сякаш за да види дали е добре изсечена. Всички зяпльовци в това време пулели очи и мълчали, докато готвачът търпеливо чакал, а хамалинът пъшкал и се топял от притеснение. Накрая сър Жуан подхвърлил няколко пъти монетата на тезгяха. После с несмутимо величие на председател на съд взел в ръка дрънкалката си вместо скиптър, понаместил на главата шапката си, обшита с кожи и украсена с книжни наушници, и като се изкашлял важно три пъти, високо заявил:

— Съдът донася до знанието ви, че хамалинът, който изяде хлебеца си, натопен в миризмата на печеното месо, се е изплатил напълно на готвача със звъна на монетата си. Ето защо съдът нарежда всеки да се оттегли у дома си, като освобождава и ищеца, и ответника от всякакви съдебни разноски и с това обявява делото за приключено. Тази присъда на лудия парижанин се сторила на гореупоменатите от мен учени толкова справедлива, тоест толкова прекрасна, че те даже се запитали дали делото щеше да бъде юридически по-правилно формулирано, ако беше разгледано в Парижкия парламент, във Ватиканския съд или в Аеропага. Та помислете си сега хубаво и кажете, не желаете ли да се посъветвате с луд?

Глава XXXVIII Как Пантагрюел и Панюрж поднасят Трибуле

— Кълна се в душата си, желая — отвърна Панюрж. — И вече усещам как се поотпуща дебелото ми черво, а до вчера беше стегнато и спечено. Веднъж се осмелихме да подирим съвет от учени, сега ми се ще да разменим мисли с луд, но не какъв да е луд, а от луд по-луд.

— Трибуле — досети се Пантагрюел, — Трибуле е от лудите най-луд.

А Панюрж потвърди:

— Изцяло и напълно луд.

Пантагрюел: Ако някога в Рим са имали основание да нарекат Квириналиите празник на лудите, днес във Франция с не по-малко основание могат да установят Трибулетиналии.

Панюрж: Ако всички луди носеха подопашници, хубаво щяха да им ожулят кълките.

Пантагрюел: Ако Фатуалният бог, за когото ставаше реч, бе мъж на божествената Фатуа (Fatue), баща й щеше да бъде Бонадиес576, а баба й — Бонадеа577.

Панюрж: Ако всички луди бяха раванлии, този бог, макар и кривокрак, щеше да ги подмине с туаз и половина. Да не губим време, да вървим при него. Убеден съм, че ще ни даде задоволително решение.

— Искам да присъствувам на делото на Бридуа — заяви Пантагрюел. — И тъй, аз тръгвам за Мирленг, на другия бряг на Лоара, а Карпалим изпращам в Блоа да доведе Трибуле.

И наистина Карпалим тозчас се отправи към Блоа, а Пантагрюел, придружен от Панюрж; Епистемон, Понократ, брат Жан, Гимнаст, Ризотом и други, пое по пътя за Мирленг.

Глава XXXIX Как Пантагрюел присъствува при разглеждане на делото срещу съдията Бридуа, произнасял присъдите си с помощта на зарове

Пантагрюел пристигна в Мирленг на другия ден точно когато започваше делото.

Председателят, сенаторите и съветниците го помолиха да влезе с тях в залата и чуе обясненията и аргументите на Бридуа, залегнали в присъдата му срещу избраника Тушронд, която присъда центумвиралният578 съд намирал за недостатъчно справедлива.

Пантагрюел на драго сърце прие да влезе и още с влизането си съгледа Бридуа579; той седеше в средата на залата и изтъкваше като обяснение и единствено свое оправдание това, че вече е стар, че зрението му с годините се е влошило, че старостта влачи със себе си много несгоди и мъки, каквито not per Archid. LXXXVI, C. tanta580; ето защо не различавал точковото число на кокалчетата така ясно, както преди, и напълно възможно е и той, като стария и полусляп Исак, взел някога Иаков за Исав, да е взел при произнасяне на въпросната присъда четири за пет, още повече, че този ден ползувал малките зарчета, а законът не вменява във вина природните недостатъци, което изрично е казано във ff de re milit., l. qui cum uno; ff de reg. jur., l., fere ff. de edit. ed. per totum, ff de term, mo., l. Divus Adrianus; resolu. per Iud. Rom. in l. si vero, ff. solu. matri581; макар че, ако се погледне на работата иначе, няма да обвиним човека, а природата, както става ясно от l. maximum vitium, C. de lib. praeter.582

— За какви зарчета говорите, приятелю мой? — запита първият председател на съда, Празнодумов.

— За съдебните зарчета — отвърна Бридуа, alea judiciorum583, които са описани в Doct. 26. q. II. c. Sors., l. nec emplio; ff de contrah. empt. l. quod debetur. ff. de pecul et ibi Barthol и които вие, господа, пък и всички други съдии обикновено ползувате във вашия върховен съд, когато разглеждате делата, съгласно указанията по този въпрос на метр Анри Феранда, а така също и no. gl. in. с. fin. de sortil. et l. sed cum ambo., ff. de judi., ubi doct. потвърждават, че хвърлянето на жребий си е твърде добро, почтено, полезно и необходимо за по-бързото претупване на делата и тъжбите. Балд, Бартол и Александър са казали това още по-ясно в C. communia, de I. si duo.

— А ще ни кажете ли по-точно как действувате, приятелю мой? — запита Празнодумов.

— Ще ви отговоря накратко — рече Бридуа, — ръководя се от l. ampliorem; § in refutatoriis, C. de appella, а така също и от Gl. l. j. ff. quod met. cau. Gaudent brevitate moderni584. Аз действувам така, както вие, господа, по всички правила на съдопроизводството, към които нашите закони ни задължават да се придържаме неотклонно: ut no. extra, de consuet., c. ex literis, et ibi Innoc. След като внимателно разгледам, преразгледам, прочета, препрочета, прелистя и препрелистя просби, призовки, пълномощия, съдебни разпореждания, свидетелски показания, искания за отсрочки, доказателства по обосноваване на иска и възражения на противната страна, прошения, дознания, констатации, вторични, третични, допълнения към иска, заявления за отвод на свидетелите, жалби, възражения против отвода на свидетелите, списъци на свидетели, записи на очни ставки на главния обвиняем с неговите съучастници, съобщения, кралски грамоти, проверки на протоколи, отводни дела, насрещни искания, апелации, съпроводителни, препроводителни, съдебни заключения, допълнителни протести, помирения, при знания на ответника, съдебни решения и прочие и прочие гръмотевици, светкавици, кьорфишеци и жабешки бомбички за изпробване върху главата и на ищеца, и на обвиняемия, аз, както подобава на добрия съдия и както ни предписва Spec, de ordinario, § III, et tit. de offi. omn. ju., § fi et de rescriptis praesenta., § I, поставям на единия край на бюрото в кабинета си торбичките на обвиняемия и първата ми работа е да хвърля жребий — както вие, господа, Et est not., Favorabiliores, ff. de reg. jur. et in с. cum sunt, eod. tit. lib. VI, където е казано: Cum sunt partium jura oascura, reo favendum est potius quam actori.585 След това поставям торбичките на ищеца, както и вие, господа, на другия край на бюрото visum visu586. Защото, opposita, juxta se posita magis elucescunt587, ut not. in l. I, § videamus, ff. de his qui sunt, sui vel alie. jur., et in l. munerum I mixta ff. de munez. et honor., и отново хвърлям жребий.

— А как, приятелю мой, отгатвате кое дело е по-сложно и кое по-просто? — запита Празнодумов.

— Както и вие, господа — отвърна Бридуа, — колко то по-сложно е делото, толкова повече торбички има на едната и на другата страна. И тогава си служа с малките зарчета, така както и вие, господа, съгласно закона: Semper in stipulationibus, ff. de reg. jur, а така също и в духа на стихотворния закон, q. eod. tit:

Semper in obscuris quod minimum est sequimur.588 Закон, усвоен от каноническото право in с. in obscuris, eod. tit. lib VI. Имам и други, големи зарове, красиви и звънливи, които ползувам, както и вие, господа, когато делото е по-леко, тоест когато има по-малко торбички.

— И след всичко това как, приятелю мой, формулирате присъдата? — отново запита Празнодумов.

— Както и вие, господа — отвърна Бридуа. — Обявявам присъдата в полза на оня, който е облагоприятствуван от юридическото, трибуналното и преториалното зарче. Така повеляват нашите юридически текстове: ff. qui po. in pig., L. potior. leg. creditor., C. de consul., L. I, et de reg. jur., in VI: Quin prior est tempore potior est jure.589

Глава XL Как Бридуа обяснява защо първо проучва делото и после го решава с помощта на зарове

— Добре де, приятелю мой — продължи Празнодумов, — но щом решавате делата с хвърляне на жребий и зарчета, защо си губите времето, а не ги хвърляте в деня и часа, когато пред вас се явят тъжителите? За какво ви служат всички тези протоколи и преписки, наблъскани в чантите?

— За каквото и на вас, господа — отвърна Бридуа. — Те ми служат за три превъзходни, разнообразни и законосъобразни неща.

Първо, проформа; не държим ли на тази проформа, присъдата няма никаква стойност, което убедително доказва правническата аксиома: Spec. tit de instr. edi et tit de rescrip. praesent.590 При това вие отлично знаете, че при съдебните процеси формалностите често унищожават съдържанието и съществото на делата, тъй като forma mutata, mutatur substantia591, ff. ad exhib., 1. Iulianus; ff. ad leg. falcid., 1. Si is qui quadringenta. Et extra, de deci., c. ad audientiam, et de celebra. miss., c. in quadam.

Второ, на мен, както и на вас, господа, те служат за благопристойни и здравословни упражнения. Покойният господин Отоман Вадар, велик лекар, с което вие сигурно ще се съгласите, C. de comit. et architr., lib XII, неведнъж ми е напомнял, че отсъствието на физически упражнения е единствената причина за вашето недобро здраве и за краткотрайния ви живот, пък не само на вас, а и на всички съдебни служители. Това прекрасно доказа и Бартол in L. I. C. de senten. quae pro eo quod. Та ето защо, господа, вам, а следователно и нам, quia accessorium naturam sequitur principalis592, de reg. jur. lib VI. et L. cum principalis, et L. nihil dolo., ff eod titu.; ff de fidejusso., L. fidejussor. et extra de offic. de leg. c. I, са позволени някои благоприлични и ободряващи игри, ff. de al. lus. et aleat, L. solent. et autent. ut omnes obediant in princ. coll. VII, et ff. de praescript. verb. L. si gratuitam et L. IC, de spect. lib. XI. Такова е мнението и на доктор Тома593 in secuda secundae quaest. CLXVIII, съвсем на място изтъкнато от метр Алберик де Розата, който buit magnus practicus и учен безподобен, както го нарича Барбаций in prin. consil. Обосновката на всичко това е дадена per gl. in proocmio ff. § ne autem tertii:

И наистина, един ден, в лето господне 1489-о, когато имах някаква работа във висшия данъчен съд и влязох там с позволението на вратаря, комуто платих за това, защото, вам, господа, както и на всички нас, е известно, че pecuniae obediunt omnia595, точно тъй казва и Балд in Singularia, ff. si sertum pet., и Салицет in L. recepticia, C. de constit. pecun., и кардинал Зарабела in Cle. I, de baptis., аз видях всички магистрати да играят на „муха“, а тази игра е полезна за здравето, преди или след ядене, все едно, стига само, hic no.596, да е игра прилична, здравословна, старинна и позволена, а Musco inventore, de quo C., de petit, haered., L. si post motam. и Muscarii, id est тези, които играят на „муха“ са освободени от отговорност пред закона, L. I., C., de excus. artif., lib. X.

И доколкото си спомням, „муха“ тогава беше метр Тилман Пике и той се смееше на господата от споменатия съд, които бяха изпомачкали в гърба му шапките си, и казваше, че като се върнат у дома си, лесно няма да им се размине пред жените им, съгласно c. I. extra, de praesump., et ibi gl. Та, resolutorie loquendo597, аз бих казал, както и вие, господа, че в нашия съдийски свят няма друго занимание, по-приятно за обонянието от това, да изпразваш торбички, да прелистваш книжа, да номерираш папки, да пълниш кошове и да проучваш дела, ex Bart, et Io, de Pra in L. falsa de condit et demon ff.

Трето, аз, както и вие, господа, смятам, че с време всички неща узряват, че всички неща с време се изясняват, че времето е баща на истината, gl. in L. I. C. de servit., Autent., de restit. et ea quoe pa., et Spec. tit. de requiscons. Ето защо аз, както и вие, господа, отлагам, забавям и протакам делата, та докато ги оглеждам, прощипвам и разчепквам, да си узреят, както си му е редът, и тогава осъдената страна да приеме по-спокойно жребия, който й се падне в играта, както no. glo. ff. de excn. tut., Tria onera:

Ако разглеждаме делото, когато то е още неузряло, зелено и съвсем неотдавнашно, ще се появи опасност, каквато според лекарите ни грози, когато пробием неузрял цирей или когато изхвърляме от тялото някои вредни сокове, преди те да прекипят, защото, както е казано в Autent., haec constit. in inno. const, prin., досущ същото казва и gl. in c. Caeterum, extra de jura, calum:

А и самата природа ни учи да откъсваме и ядем само зрели плодове, Instit, de re. di., § is ad quem, et ff. de acti. empt., L. Iulianus, да омъжваме само зрели девици, ff, de donat. int. vir. et uxo., L. cum hic status, § si quis sponsa., et XXVII q., IC. sicut казва gl.:

и при всички случаи в живота да изчакваме съвършена зрелост; XXIII, q. II §. ult. et XXXIII d. c. ult.

Глава XLI Как Бридуа разказва историята за един помирител

— Спомням си — продължи Бридуа, — че на времето, когато учех право в Поатие при Brocadium juris601, в Смарв имаше един — казваха му Перен Глупака, човек почтен, трудолюбив, пееше в черковния хор, ползуваше се с всеобщо доверие и беше по-стар от всички вас, господа; разправяше, че бил видял с очите си великия старец Латеранския събор602 с червена, широкопола шапка и достойната му съпруга — Прагматическата санкция, с нейните дълги одежди от персийски сатен и с голямата й кехлибарена броеница.

Ето този добър човек решаваше мирно и тихо много повече дела, отколкото Поатиерската съдебна палата, Монморийонският окръжен съд и селският съд в Партене-льо-Виьо, взети заедно, с което се беше прочул из цялата околност. Всички разпри, всички дела и спорове в Шовини, Нуайе, Крутел, Еньо, Лигюже, Ламот, Люзинян, Вивон, Мезо, Етабл и в съседните места той ги разрешаваше не по-зле от върховния съдия — и не защото беше учил право, а просто защото бе добър човек. Arg. in L. sed si inius, ff. de jureju., et de verb, oblig., L continuus. Речеше ли някой да заколи прасенце, и наденици ще му донесе, и препечена сланинка ще му отдели, кажи-речи, всеки ден го канеха на ядене, на пиене, на сватби, на кръщене, на сладка питка или в кръчмата да помирява хората, защото, запомнете добре, той даже не се и опитваше да ги помирява, без да ги накара да се чукнат, та така да си прошка опростят и мъката да си премахнат и сърцата си от грехове и злини да очистят, ut no. per doct. ff. de peri, et comm. rei vend. L. I.

Той имаше син, Тено Глупака го викаха, голям мъжага и добра душа, дай боже всекиму такава; та и той, по примера на баща си, искаше да се занимава с помиряване, защото, както знаете:

ut ait gl.; VI g., I, c. Si quis: g. de cons., d. V, c. I fi.; et est no, per doct., C. de impu. et aliis subst., L. ult. et L. legitimae, ff. de stat. hom., gl. in L. quod si nolit, ff. de edit, ed., L. quis, C. ad le. Iul. majest. Excipio filios a moniali susceotos ex monacho604 per gl. in c. Impudicas, XXVII q. I.

Той самият си бе присвоил името и титлата посредник за помиряване.

И беше много бърз и съобразителен в тази работа, защото vigilantibus jure subveniunt605 ex. L. pupillus, ff quae in fraud, cred., et ibid. L. non enim., et Iustit. in procemio, и само като усетеше ut ff. si quad, pau fec., L. Agaso, gl. in verbo olfecit i. nasum. ad culum posuit606 и подочуеше, че някъде в страната започва спор или дело, грабне си капата и хукне да урежда работата по мирному. Казано е;

същото казва и gl. ff de dam. infect., t. quamvis, et currere е по-бързо, отколкото да вървиш.

gl. ff de lib. agnos., L. Si quis pro qua facit; L. Si plures, C. de cond incer. Ала дали защото не го биваше или пък нещо друго, но не му потръгна на човека и вместо да помирява противните страни, още повече ги раздразваше и ожесточаваше. А вие знаете, господа, че

gl. ff. de alie. ju. mu. caus. sa., L. II. А смарвските кръчмари разправяха, че при него и за една година не продавали толкова „помирително“ вино (така наричаха те доброто лигюжейско винце), колкото за половин час при баща му.

Веднъж синът се оплакал на бащата и му подхвърлил, че несполуките му се дължат на хорската лошотия, а после направо му рекъл, че ако и в негово време хората били толкова зли, свадливи, разюздани и несговорчиви, то той, неговият баща, едва ли би спечелил почитта и званието на безспорен помирител, на каквито се радвал сега. С тези думи Тено престъпил закона, който запрещава на децата да порицават родителите си, per gl. et Bar., L. III, § Si quis, ff. de condit. ob caus., et Autent, de nup., § Sed quod sancitum, coll. IV.

— Тези неща не стават така, сине мой глупав — възразил бащата.

gl. C. de appell., L. eos etiam. Но не е там работата. Ти никога не разрешаваш споровете. Защо? Защото ги подхващаш рано, когато са още зелени, неузрели. А аз разрешавам всички. Защо? Защото им изчаквам времето и ги решавам накрая, когато са зрели и презрели, така казва gl.:

L. non moriturus, C. de contrahend. et comit. stip. Не знаеш ли поговорката — „щастлив е оня лекар, когото викат към края на болестта“. Болестта сама по себе си се развива и минава даже и ако лекарят не се намеси.

Така бе и с моите тъжители: с време спорът им сам по себе си притихваше, защото и кесиите им се изпразваха, и тогава те преставаха да се тъжат и оплакват; без парици в кемерите къде ще се влачат по съдилища:

И тогава идваше моето време — тогава, когато нямаше паранимф613 и посредник, който пръв да заговори за примирение, та така и на едната, и на другата страна да спести срама от унизителните думи: „Този тук пръв се призна за победен, пръв заговори за помирение, пръв отстъпи уморен, пръв разбра, че правото не е на негова страна и че, така или иначе, ще загуби делото.“ Тогава, сине мой глупав, аз се чувствувам на мястото си като сланинка в грах. Това е моят час, моят шанс, моето щастие. И те уверявам, сине мой ненагледен, че така аз мога да постигна мир или поне примирие между великия крал и венецианците, между императора и швейцарците, между англичаните и шотландците, между папата и ферарците. Да продължа ли по-нататък? С божията помощ ще помиря и турския султан с персийския шах, и татарите с московците.

Аз бих ги издебнал точно в оня миг, когато и едните, и другите са вече уморени от вражди, когато изпразнят хазните си, изчерпят кесиите на поданиците си, когато изпродадат именията си, изпозаложат земите си и довършат всички съестни припаси и муниции. Ето тогава, кълна се в бога и в пресветата му майчица, те, щат не щат, ще бъдат принудени да се позамислят и да сложат край на своето войнолюбие. Така ни учи gl. XXXVII d. c. Si quando:

Глава XLII Как се раждат съдебните дела и как достигат съвършенство

— Ето защо — продължи Бридуа — аз, като всички вас, господа, не бързам и изчаквам, докато делото достигне зрелост и съвършенство във всички свои членове: става дума за актовете и чантите. Arg. in L. si major. C. commu. divi. et de cons., d. I, c. Solennitates et ibi gl.

При своето зараждане съдебното дело ми изглежда, както и вам, господа, безформено и несъвършено като новородено мече: такова мече няма ни крака, ни ръце, ни кожа, ни козина, ни глава — то е суров и безформен къс месо; но когато мечката го пооближе, всички негови органи започват да се открояват, ut no. doct. ff. ad leg. Aquil., L. II, in fi.

Така и на мен, както и вам, господа, зараждащите се съдебни дела на първо време изглеждат безформени и лишени от органи. Тогава тези дела разполагат само с един или два документа или с други думи, това са уродливи животни. Но когато изблъскате догоре чантите с документи, когато ги натрупате и затрупате всичко с тях, тогава само, с ръка на сърце, може да кажете, че делата са възмъжали и придобили форма, тъй като forma dat esse rei615, L. Si is qui, ff. ad leg. Falci in c. cum dilecta extra de rescrip.; Barbatia, consil. 12, lib 2, и преди него Bald m. c. ulti. extra de consue., L. Iulianus, ff. ad exhib., et L. quaesitum, ff de lega. III. Насочвам ви към gl. p. g. I c. Paulus:

Както вие, господа, така и всички съдебни изпълнители, съдебни пристави, съдебни следователи, ходатаи, прокурори, анкетьори, архивари, адвокати, прошенописци, нотариуси и местни съдии, de quibus tit. III Cod, неуморно и постоянно изсмукват кесиите на ищеца и на ответника, поради която причина с течение на времето у съдебните дела се появяват глава, нозе, нокти, клюн, зъби, ръце, вени, артерии, нерви, мускули, сокове: това са чантите; gl. de Cons. d. IV c. Accepisti.

Hic no618, че в този смисъл тъжителите са по-щастливи от министрите на правосъдието, тъй като

ff commun., L. III et extra de celebra. Miss., cum Marthae, et 24 q.; I c., Odi gl.

По този начин съдебният процес достига съвършенство, стройност и красота на формата, както се казва в gl. Can:

И което още по-ясно е казано от Алберик де Розата in verb. Roma:

И каква е, моля ви, причината?

ut est glo., in L. Quun hi, ff. de transact. Неизгодите на противоположния метод са изложени in gl. C. de allu. L. F:

Самата дума „процес“ произхожда от глагола „прецеждам“. И нашата задача е да прецеждаме делата и да ги изцеждаме от торбите. По този повод ще ви припомня следните чудесни шеги:

Item gl. in c. Illud, ext. de praesumpt. et C. de prob., L. instrumenta, non epistolis, L. non nudis,

— Да, но — запита Празнодумов — как процедирате при углавни дела, когато обвиняемият е уловен във flagrante crimine627?

— Така, както и вие, господа — отвърна Бридуа, — позволявам на ищеца и даже изрично му нареждам хубавичко да се наспи преди процеса, а после да се яви пред мен и да ми даде подробен и юридически обоснован отчет за всичко, което е видял насън, съгласно gl. 32. q. VII C. Si quis cum.

Този акт поражда някакъв друг орган на процеса, от този орган се ражда трети и така, бримка по бримка, голият е облечен. В края на краищата аз стигам до заключението, че благодарение на всестранната информация процесът е добре оформен и че неговите членове са достигнали съвършенство. И едва тогава прибягвам до моите зарчета и трябва да ви кажа, че такова вмешателство от моя страна не е нито безпричинно, нито необосновано.

Спомням си такъв случай: при обсадата на Стокхолм един гасконец, на име Грациано, родом от Сен-Север, проиграл всичките си пари, от което бил много опечален — pecunia, както знаете, est alter sanguis629, ut ait Antonio da Butrio, in c. accedens. II, extra., ut lit. non coutest., et Bald, in L. sib tuis, C. de op. Li. per no., et L. advocati, C. de advo, diu. jud: Pecunia est vita hominis et optimus fidejussor in necessitatibus.630 Когато играта свършила, той високо заявил пред всички свои приятели:

„Pao cap de bious, hillotz, qui pergudes de pippebous tresbure! ares que pergudes sant les mies bingt et quouatte bageuttes ta pla donnerien piez, trucz et patacz. Sey degun de bous aulx, qui boille truguar ambe iou a belz embiz?“631

Но тъй като никой не му отговорил, той се отправил към групата на „стокилограмовите“ и се обърнал към тях със същите думи. Ала ландскнехтите му отвърнали така: „Der Guascongner thut schich usz mitt eim jedem ze schlagen, aber er ist geneigter zu staelen; darumb, lieben frauuen, hend serg zu inuerm hausraut.“632 И никой от тях не излязъл да се бие.

Тогава гасконецът се отправил към лагера на френските наемници, повторил и пред тях точно същите думи и весело ги приканил на бой, като същевременно ръкомахал и подскачал по гасконски, но и тук никой не му отговорил.

След всичко това гасконецът се проснал на края на полето, близо до палатките на дебелия Кристиян, рицаря де Крисе, и заспал.

Междувременно един от наемниците, проиграл също всички свои пари, излязъл със сабя в ръка с намерение да срази гасконеца, който като него бе загубил всичко:

казва glos de poenitent. disl. 3, c. Sunt plures. Търсил го, правил, струвал и най-сетне го намерил заспал на края на полето. И му казал така: „Ей ти, дяволски сине, хайде ставай: ние с тебе проиграхме парите си. Ставай да се бием по мъжки и хубаво да се поритаме. Само гледай вердюнската ми сабя да не излезе по-дълга от твоя меч.“

Смаян до немай-къде, гасконецът му отвърнал: „Cap de sainct Arnault, quai seys-tu, qui me rebeillez? Que mau de taoverne te gyre! Ho sainet siobe, cap de Guascoigne, tapla dormie iou, quand, aguoest taquain me bingut estee.“634 Наемникът отново го приканил на бой, но гасконецът му рекъл:

„He paouret, iou te, esquinerie ares que son pia reposat. Vayne un pauc qui te posar comme iou puesse truqueren.“635 Позабравил мъката си, гасконецът бе загубил охота да се бие. Накъсо казано, вместо да се бият и стане така, че един друг се утрепят, те „сложили оръжие“ и отишли да се почерпят. Това добро дело бе извършил сънят — той бе укротил яростния гняв на двамата славни воини. Тук трябва да припомним златните думи на Джовани Андреа in c. ult. de sent, et re judic., libro secto: Sedendo et quiescendo fit anima prudens.636

Глава XLIII Как Пантагрюел оправдава Бридуа, че произнасял присъди с помощта на зарове

След тези думи Бридуа млъкна. Празнодумов му заповяда да напусне съдебната зала, което той и стори. Тогава Празнодумов каза на Пантагрюел:

— Августейши принце! Не само в знак на признателност за неизчислимите благодеяния, с които обсипахте нашия парламент, както и Мирленгския маркизат, но и вземайки под внимание достойнствата, с които ви е обдарил всемогъщият бог, подател на всички блага, а именно: вашия светъл ум, разсъдителност и големи познания, ние ви предоставяме да решите това толкова необичайно, толкова чудновато и толкова странно дело на Бридуа, когото вие видяхте със собствените си очи, чухте със собствените си уши и който във ваше присъствие призна, че е съдил с помощта на хазартни кокалчета. Ние ви молим да решите това дело по съвест и по закон.

На това Пантагрюел отвърна така:

— Господа, както знаете, моето положение не ме упълномощава да решавам съдебни дела, но щом ми оказвате такава чест, аз ще приема върху себе си задълженията не на съдия, а на защитник.

У Бридуа аз забелязвам много качества, които, струва ми се, могат в случая да му осигурят оправдание. Първо — неговата старост, второ — откровеността му, които нашето правосъдие и нашите закони с великодушие и разбиране считат за смекчаващи вината обстоятелства. Трето, позовавайки се на нашите закони, аз виждам още едно обстоятелство, действуващо в полза на Бридуа, а именно: тази една-единствена негова грешка трябва да бъде простена и забравена, тя трябва да се удави и разтвори в огромното море от толкова справедливи присъди, произнесени от него в продължение на четиридесетгодишната му безукорна служба. Така, ако аз хвърля в Лоара капка от морето, тази единствена капка не ще стори солени водите на Лоара.

И ми се чини, че в тази работа има пръст сам бог, който е пожелал и наредил така, че тези присъди, решавани по жребий, да бъдат всички, до една, намерени за правилни от вашия уважаем върховен съд; тъй като славата господня, както знаете, често се разкрива в посрамване на мъдрите, в принизяване на силните и във въздигане на простите и смирените.

Но нека оставим настрана всички тези неща. Ще ви помоля само, не от благодарност към моя дом, за каквато тук и дума не може да става, а в името на онова искрено уважение, което ние, хората отсам и оттатък Лоара, открай време ви засвидетелствуваме, зачитайки вашата власт и вашето достойнство, да се съгласите да го оправдаете при две условия. Първо, да удовлетвори или обещае, че ще удовлетвори ония, по чието дело е взел неправилно решение; що се отнася до мен, и аз ще сторя нужното, за да го накарам да действува съобразно тази клауза и да задоволи ощетения. Второ, за да му помага при изпълнение на служебните задачи, придайте му някой млад, сведущ, разумен, сръчен и добросъвестен съветник, с мнението на когото отсега нататък той ще съобразява своите присъди.

В случай че счетете за нужно да го освободите напълно от неговите задължения, аз ви моля да го предоставите изцяло на мое разположение. В моите владения ще се намерят не малко места и длъжности, за да оползотворя неговите знания. А дотогава ще моля господа бога, нашия създател, пазител и на всички блага подател, неизменно да изпраща благодатта си над вас.

След тези думи Пантагрюел се поклони на съда и напусна съдебната зала. На вратата го очакваха Панюрж, Епистемон, брат Жан и останалите. Всички те се качиха на конете си и потеглиха към Гаргантюа.

Пътем Пантагрюел им разказа дума по дума историята за присъдите на Бридуа. Брат Жан подхвърли, че познава Перен Глупака от времето, когато живеел във Фонтене-ле-Конт, дето благородният Ардийон бил игумен. Гимнаст пък каза, че когато гасконецът се карал с французина, той бил в палатката на дебелия Кристиян, рицаря де Крисе.

Панюрж клатеше глава и не хващаше вяра, че делата може да се решават по жребий, и то в продължение на толкова години.

А Епистемон рече на Пантагрюел:

— Подобни истории разправят и за монлерийскпя съдия. Но, така или иначе, това са зарове — случайност, как е възможно толкова време да се ползуват безпогрешно? Веднъж-дваж да разрешиш дело наслуки разбирам, и то когато делото се окаже сложно, неясно, трудно и деликатно.

Глава XLIV Пантагрюел разказва необикновена история, свидетелствуваща за несигурността на човешкото правосъдие

— Веднъж на Гней Долабела, проконсул в Азия, се случило да решава някакво дело — каза Пантагрюел. — Ето какъв бил случаят:

Една жена в Смирна имала от първия си мъж дете, на име Абеве. След смъртта на първия си мъж жената се омъжила повторно и добила син на име Геде. И станало така (защото вие знаете колко рядко втори бащи, свекъри, свекърви и мащехи обичат приведени деца), че вторият й мъж и синът му Геде тайно, предателски подмамили в капан Абеве и го убили. Когато разкрила вероломството и злодеянието им, жената решила да не остави безнаказано това престъпление и убила и двамата, като по този начин отмъстила за смъртта на първородния си син. Веднага след туй я заловили и я откарали при Гней Долабела, Тя с ръка на сърце му признала всичко и постоянно повтаряла, че имала право и основание да убие и двамата. Ето, такава била цялата история.

Долабела я намерил за толкова противоречива, че просто не знаел коя страна да вземе. Престъплението на жената било голямо — тя бе убила своя втори съпруг и сина си. Но поводът за убийството му се струвал естествен, като произтичащ от неотемлимите права на народа) защото съпругът и синът убили първородния й син и го убили предателски, без да бъдат предизвикани, нито обидени от него, а само от користолюбие и стремеж да си присвоят цялото наследство), и Долабела прехвърлил делото в атинския Ареопаг, за да узнае как той ще погледне на него и как ще го реши.

Ареопагът наредил спорещите страни да се явят в съда след сто години и тогава да отговорят на някои въпроси, които не били внесени в протокола. С други думи, Ареопагът се намерил в пълно недоумение и делото му се сторило толкова сложно, заплетено и неясно, че не знаел що да каже и още по-малко какво решение да вземе.

А между нас казано, ако прибегнете към заровете, Аеропагът във всички случаи нямаше да сбърка: осъдеше ли жената, тя щеше да си понесе наказанието заслужено, тъй като сама за себе си бе отмъстила, което е задължение и право на съда; ако оправдаеше жената, Аеропагът и в този случай щеше да има законно основание — горчивата скръб на тази жена.

Но как е хвърлял зарове в продължение на толкова години — това за мен е необяснимо.

— Не бих могъл да кажа нещо определено по този въпрос, признавам това — отвърна Епистемон. — Мога само да предполагам, че Бридуа се ползува с благоволението на небесните светила и че се намира под особеното покровителство на висшите движещи сили заради неговото чистосърдечие и безхитростност, заради това, че не се осланя на своите знания и способности, убедил се веднъж завинаги в противоречивостта и неяснотата на законите, едиктите, уставите и указите, че е прозрял коварството на пъкления клеветник (и наистина, с помощта на своите помощници — продажни адвокати, съветници, прокурори и прочие свраки от същото гнездо — демонът често се превръща в ангел божи, превръща черното в бяло, внушава и на двете спорещи страни, че всяка от тях за себе си е права, защото, както знаете, и най-несъстоятелната кауза намира своя защитник, иначе на този свят нямаше да има дела); предполагам, че Бридуа смирено се предоставя на бога, най-праведния съдия, че призовава на помощ божествената благост, съзнал всичката случайност и несигурност на окончателните присъди, че се уповава на светия дух и чрез жребия търси да отгатне неговата воля и благоволение, които ние, людете, наричаме съдебни решения; предполагам, че тези именно движещи сили са бъркали и подхвърляли заровете така, че като падат, да заемат благоприятно за справедливия тъжител положение, а ние знаем мнението на талмудистите, че в хвърлянето на жребий няма нищо лошо и че когато хората са обзети от тревога и съмнения, волята божия се разкрива именно в жребия.

Аз не бих казал, не съм склонен да вярвам и следователно не считам, че да решиш едно дело с хвърляне на жребий, при чудовищната несправедливост и явна продажност на ония, които са натоварени да тълкуват законите в Мирленгския парламент, е по-страшно, отколкото да го предадеш на хора, заслепени от пристрастия и с ръце, до лактите изцапани с кръв. И особено като си помисли човек, че цялото тяхно съдопроизводство е произлязло от някой си Трибониан637, човек безчестен, вероломен, груб и толкова злонамерен, толкова покварен, толкова алчен и несправедлив, че просто продавал законите, указите, наредбите, правилниците и предписанията за пари на най-платежоспособните.

Затова ги е насякъл на ония малки късчета и бледи параграфчета, които ползуваме днес, като всичко останало, придаващо цялост на законите, е унищожил от страх, че ако тези закони, книгите на древните юристи с обяснения на дванадесетте таблици и едиктите на преторите бъдат съхранени, всичката негова низост ще излезе наяве.

Ето защо за тъжителите в повечето случаи би било по-добре (тоест по-малко зле) да попаднат в капана, отколкото да позволят да погребат правата им под куп съдебни тълкувания и решения — ненапразно Катон е съветвал да осеят с капани съдебния двор.

Глава XLV Как Панюрж се съветва с Трибуле

След шест дни Пантагрюел се завърна у дома си точно когато Трибуле пристигна по реката от Блоа.

Панюрж предложи на Трибуле надут свински мехур, пълен с грахови зрънца, изкусно позлатена дървена шпага, ловджийска чантичка от корубата на костенурка, плетена бутилка с бретонско винце и квартерон бландюроски ябълки.

— Този трябва да е глупав като тапа — рече Карпалим.

Междувременно Трибуле нарами шпагата и ловджийската чантичка, взе в ръце мехура, изяде част от ябълките и изпразни бутилката до дъно.

Панюрж внимателно го наблюдаваше и най-после каза:

— Никога още не съм виждал такъв глупак — а съм виждал стотици, хиляди, — който да не пие на драго сърце и не до дъно!

После му разказа случая, като подбираше внимателно думите си.

Ала още не бе изрекъл всичко, когато вместо отговор Трибуле го фрасна с юмрук по врата, тикна в ръцете му празната бутилка, чукна го по носа със свинския мехур и като заклати глава, каза:

— Боже, божичко, луд побеснял, пази се от монаха ти, бюзансейска гайдичко с рога!

След тези думи Трибуле се отдели настрана и започна да си играе с мехура и се наслаждава на приятния звън на граха. Сега вече човек и думичка не можеше да изтръгне от устата му. И когато Панюрж поиска да му зададе още няколко въпроса, Трибуле измъкна дървената си шпага и понечи да го удари.

— Няма как — захвана Панюрж, — хубаво се насадихме! Че е луд, луд е — две мнения по това няма, но по-луд е оня, който ми го доведе, а най-луд съм аз, че му се доверявам.

— Тези камъни се хвърлят в моята градина — рече Карпалим.

— Да запазим спокойствие — каза Пантагрюел — и внимателно да проследим движенията и думите му. Аз долових в тях дълбоки тайни и сега вече не се учудвам, че турците тачат лудите наравно с мусафите и пророците. Забелязахте ли как силно си тръска главата, преди да заговори? Учението на древните философи, обредите на вълшебниците и наблюденията на юристите ни доказват, че това тръскане става по внушение на пророческия дух, който с внезапното си проникване в малката и крехка субстанция (а, както знаете, голям мозък в малка глава не се побира) така силно я разтърсва, че според думите на медиците всички членове на човешкото тяло започват да треперят, от една страна, поради натиска на непосилното бреме и неудържимата стремителност, с която то пада, от друга — поради неспособността на органа да носи такова бреме. А ето ви в подкрепа на това и нагледен пример: когато ни се случи на празен стомах да вдигнем чашка винце, ръката у мнозина трепери. Подобно нещо срещаме още в дълбока древност у пророчицата Пития, която, преди да започне предсказанията си, всякога размахвала от леговището си своето лаврово клонче. Ето и друг пример: Лампридий казва, че за да си спечели слава на пророк, император Хелиогабал, обкръжен от фанатиците евнуси, открито тръскал глава на тържествата в чест на своя пръв идол. А и Плавт в своите „Магарии“ разказва, че когато ходел, Саврий клател глава като бесен или като умопобъркан и плашел всичко живо по пътя си. И в друга своя пиеса, в която обяснява защо Хармид си клател главата, Плавт казва, че това той правел, когато изпада в екстаз.

И Катул в „Атис и Берекинтия“ припомня мястото, дето менади, вакханки и Бакхусови жрици, с бръшлянови вейки в ръце, тръскали глави в пророческо озарение. Точно това правели по време на обредите и обрязаните жреци на Кибела, откъдето по думите на древните богослови произхожда и името на богинята, тъй като κυβιοταί ще рече да въртиш, шия, да клатиш или да тръскаш глава.

И Тит Ливий пише, че по време на вакханалиите в Рим всички мъже и жени били сякаш осенени от пророческо вдъхновение, тъй като цялото тяло у тях се гърчело и тресяло, а според народните вярвания и единодушните уверения на философите пророческото вдъхновение, получено свише, никога не ни осеня без „бяс“ и сътресение на цялото тяло, което се тресе и трепери не само когато се преизпълня от това вдъхновение, а и когато го разкрива и тълкува.

Ето защо прочутият законовед Юлиан отговорил утвърдително на въпроса счита ли за здрав роба, който, намирайки се сред крайно възбудени фанатици, изведнъж започне да пророчествува, без да си тръска главата.

И в наше време виждаме възпитатели и педагози да хващат учениците за ушите като тенджери за дръжките и да им тръскат главите (а съгласно учението на египетските мъдреци ушите са орган на паметта), та отново да насочат към философско размишление ума им, отвлечен случайно от странични мисли и обезсилен от безполезни вълнения. Впрочем и Вергилий признава, че е изпитал точно това, когато Аполон Цинтий638 му изтеглил ухото.

Глава XLVI Как Пантагрюел и Панюрж тълкуват различно думите на Трибуле

— Трибуле казва, че сте глупак. Но какъв глупак? Глупак бесен, който на стари години иска да се обвърже с брачни окови. Той ви казва: „Пази се от монаха!“ А това, кълна се в честта си, ще рече, че именно монах ще ви сложи рогца. Вие виждате — залагам честта си, а аз не мога да ви предложа нищо по-драгоценно, макар да съм самодържавен и миролюбив владетел на цяла Европа, Африка и Азия.

Обърнете внимание на това, колко много уважавам нашия морософ639 Трибуле. Всички други оракули и съветници се задоволиха само да ви подхвърлят, че сте орисан да бъдете рогач, но никой от тях не каза определено кой ще съблазни жена ви и ще ви прикачи рога. Благородният Трибуле единствен разкри това. И тези рога ще бъдат позорни и във висша степен срамни. Трябва ли брачното ви ложе да бъде осквернено и опозорено от някаква калимавка?

Той каза още, че ще заприличате на бюзансейска гайда с рогца, а това ще рече, че от вас ще излезе харен рогач, роговиден и рогообразен. И както оня, който решил да поиска от крал Луи XII за едного от своите братя контрола над солните залежи в Бюзансе, а поискал гайда, така и вие, в желанието си да се ожените за жена хрисима и честна, ще се ожените за развратница, свадлива, креслива и неприятна като гайда.

Спомнете си също, че той ви чукна по носа с мехура и ви удари с юмрук по врата. Това показва, че жена ви ще ви бие, ще ви води за носа и ще ви ограби точно както вие ограбихте вобретонските дечурлига, като им задигнахте свинския мехур.

— Напротив — възрази Панюрж, — макар да не отричам, че и по природа, и по възпитание съм си глупав. Всички хора са глупави и всичко на този свят е глупаво. Соломон е казал, че броят на глупавите е безкраен, а от безкрайността, както е доказал Аристотел, нищо не може да откъснеш, нито може да прибавиш нещо към нея. И щях да бъда още по-глупав, ако аз, глупавият, отрека, че съм глупав. Числото на маниаците и побърканите всъщност е безкрайно. Още на времето си Авицена е твърдял, че видовете мании са безкрайно разнообразни. А колкото до останалите думи и движения на Трибуле, уверявам ви, че всички, от край до край, са благоприятни за мен.

Той каза за жена ми да се пази от калугера. Ами че то не е лъжа. На птиче калугерче ще се радва тя точно както Лесбия, любимката на Катул, и то ще пъди мухите и ще прахосва времето си тъй напразно, както някога неизтощимият мухолапач, император Домициан. По–нататък той каза, че жена ми ще бъде селянка, хубава и приятна като солейска или бюзансейска гайда. Проницателният Трибуле добре е отгатнал природата ми и моите скрити наклонности, защото смея да ви уверя, че веселите и чорлави пастирки, със задници, дето дъхат на дива мащерка, ми харесват повече от напарфюмираните и превзети придворни дами. Звуците на селската гайда ми доставят къде-къде повече наслада от скрибуцането на разните лютни, ребеки и дворцови цигулки.

Наистина той хубаво ми сгря гърбината, но, боже милостиви, станалото — станало, ще ми се приспадне от наказателните точки в чистилището. Човекът не го е направил от зло сърце — просто е помислил, че бие някой слуга. Не, за зъл — не е зъл; луд е, но е хрисим и благодушен — може да ми вярвате; и който каже зла дума за него, грях му на душата. Аз лично от все сърце му прощавам!

Трибуле ме чукна и по носа, но това е предсказание за ония невинни шеги между мен и жена ми, каквито си позволяват помежду си всички младоженци.

Глава XLVII Как Пантагрюел и Панюрж решават да се посъветват с оракула на Божествената бутилка

— Има още нещо, на което вие не обръщате внимание, а цялата работа е именно в него. Трибуле ми бутна в ръката бутилка. Какво означава този жест? Какво иска да каже с това?

— Може би, че жена ви ще бъде пияница — отвърна Пантагрюел.

— Напротив — възрази Панюрж, — бутилката беше празна. Кълна се в гръбнака на свети Фиакър Брийски, че нашият морософ, хитроумният и съвсем не слабоумен Трибуле, ме насочва към бутилката. И аз още веднъж повтарям старото си обещание и пред вас се кълна в Стикс и Ахерон, че ще нося на шапката си очилца, но копчелък на панталоните няма да сложа, докато не получа отговора на Божествената бутилка относно моите намерения.

Един почтен човек, мой приятел, познава този край, както и мястото, дето се намира нейният храм и оракулът. Човекът ще ни отведе там безпогрешно — в това не се съмнявайте. Да отидем заедно! Моля, не ми отказвайте! Аз ще бъда вашият Ахат, вашият Дамид640 и вашият всякога верен спътник. Отдавна ми е известно, че сте страстен пътешественик, жаден всичко да види, всичко да узнае. А ние ще видим чудесни неща, повярвайте ми!

— На драго сърце! — съгласи се Пантагрюел. — Но преди да се впуснем в това дълго странствуване, изпълнено с изненади и с явни опасности…

— Какви опасности? — прекъсна го Панюрж. — Опасностите бягат на седем мили от мен, както пълномощията на съдията се изчерпват при появата на господаря, както сенките изчезват при изгрева на слънцето и както болестите се стопяват пред мощите на свети Мартин в Канд.

— Само че ето какво — забеляза Пантагрюел, — преди да тръгнем на път, трябва да уредим някои дребни въпроси. Първо, да изпратим Трибуле в Блоа. (Което тозчас беше изпълнено, а на тръгване Пантагрюел му подари златоткана одежда.) Второ, наш дълг е да се сдобием с позволението и съгласието на моя баща — краля, а после да намерим сибила за наш пътеводител и преводач.

Панюрж отговори, че неговият приятел Ксеноман641 е напълно подходящ за тази работа, а освен това той възнамерявал да се отбият в страната Фенерия642 и там да вземат някой учен и полезен фенер, който по време на пътешествието да им окаже такива услуги, каквито сибилата оказала на Еней, когато слязъл в Елисейските полета.

Придружавайки Трибуле, Карпалим дочу този разговор и извика:

— Панюрж, ей, господин веселяко, вземи в Кале и милорд Дебитиз, той е голям фенер, а не забравяй и de bitoribus — и те са фенери. Така ще имаш и големи, и малки фенери.

— Чини ми се — добави Пантагрюел, — че при това пътешествие няма да усетим скука. Още отсега го догаждам; съжалявам само, че лошо говоря фенерджийски.

— Затуй пък аз ще говоря за всички ви — намеси се Панюрж. — Разбирам го като родния си език и си приказвам на него съвсем свободно.

Е, Епистемон, какво казах?

— Това са — отвърна Епистемон — имена на дяволи скитащи, дяволи ходещи и дяволи пълзящи.

— Позна, ей, позна! — извика Панюрж. — Това е придворният фенерджийски език. Пътем ще съставя за теб хубав малък речник, та да ти служи, докато износиш новите си обувки; и ти ще го научиш много преди слънцето да изгрее. Преведени от фенерджийски на нашия говорим език, горепосочените стихове звучат така:

— А сега — заключи Пантагрюел — не ни остава друго, освен да узнаем волята на моя баща — краля, и да получим от него разрешение.

Глава XLVIII Как Гаргантюа доказва, че не е редно децата да встъпват в брак без знанието и съгласието на родителите си

Срещайки се с добрия Гаргантюа при входа на голямата дворцова зала, където току-що бе завършило заседанието на съвета, Пантагрюел му разказа накратко за техните приключения, изложи му замисления от тях план и го помоли да им даде съгласието и благословията си. Добрият Гаргантюа държеше в ръце два големи вързопа с просби, на които вече беше отговорил, и изложения, на които предстоеше да отговори. Той предаде пакетите на своя несменяем началник-канцелария Улрих Гале, отведе Пантагрюел настрана и с лице, по-засмяно от всякога, му рече:

— Прескъпи ми сине, аз благодаря на бога, загдето ви внушава добри желания, и много се радвам, че това пътешествие ще стане под ваше ръководство. Но аз бих искал у вас да се появи намерение и желание и да се ожените. Струва ми се, че вече навлизате във възраст, подходяща за това. Панюрж се потруди достатъчно, за да отстрани от пътя си всички възможни препятствия — сега е вашият ред.

— Предобри ми татко — отвърна Пантагрюел, — аз още не съм мислил по това — предоставям се всецяло на вашата воля и на вашата бащинска власт. Предпочитам да умра в нозете ви, ако неволно ви огорча, отколкото да встъпя в брак против волята ви. Доколкото ми е известно, ни църковните, ни светските, ни варварските закони позволяват на децата да се женят без знанието, съгласието и благословията на своите бащи, майки и близки роднини. Всички законодатели лишават децата от това право и го запазват за родителите.

— Прескъпи ми сине — отново заговори Гаргантюа, — аз ви вярвам и благодаря на бога, че давате ухо само на това, което е добро и похвално, и че през прозореца на чувствата в обиталището на вашия разум проникват само свободните истини. Защото в мое време имаше на континента такава страна, дето къртоподобни пастофори643 питаеха отвращение към брака, смея да кажа, такова, каквото изпитваха жреците на фригийската Кибела, които съвсем не бяха сластолюбиви и похотливи, а великопостници и скопци, установили свои закони за брака и встъпващите в брак. И откровено казано, аз не зная кое е по-отвратително: тираническото самовластие на тези страшни къртове, които не кротуват зад оградите на тайнствените си храмове, а забравяйки своя сан, се месят в мирски дела, или глупавото суеверие на женещите се, приели и подчинили се на такива недомислени и варварски закони и невиждащи, макар това да е по-ясно от утринна звезда, доколко такива закони са от полза за мистите644 и в ущърб на женените и доколко това ги прави съмнителни, несправедливи и злонамерени.

Отговаряйки на дързостта с дързост, женещите се на свой ред могат да установят закони за иноци, относно обредите и тайнствата, толкова повече, че тези иноци се хранят и живеят с десетъци и други удръжки от средствата, спечелени с труда и потта на женещите се. И още нещо — уверявам ви, че техните закони няма да бъдат толкова противоестествени и безогледни, колкото първите. Вие много вярно забелязахте, че никога не са съществували закони, предоставящи на децата право да встъпват в брак без знанието, съгласието и благословията на родителите. Благодарение на законите, за които ви говоря, всеки развратник, злодей, негодяй, прокажен, всеки разбойник, мошеник и подлец може да изтръгне от бащиния дом, от майчините ръце, против волята на всички роднини най-знатната, най-красивата, най-богатата, най-честната и най-скромната девойка, каквато може да си представите, ако този развратник се е съюзил с някой инок и си е обезпечил участието му в отвличането на девойката. Нима пред подобни злодеяния не бледнеят жестокостите и престъпленията на готи, скити и масагети във вражеските селища, превзети след продължителни обсади и с цената на огромни жертви?

Пред очите на нещастните родители някакъв чуждоземец, груб, нагъл, нечестив, недъгав, скапан, гол и бос, изтръгва от родния дом хубавото, галеното, богатото, здравото чедо, отгледано с любов и възпитано в благочиние с надежда след време да се омъжи за сина на съседите и старите приятели, отгледан и възпитан със същите грижи, за да дочакат висшето щастие, което брачният съюз обещава — щастието да видят свое потомство, което ще наследи и умножи движимото и недвижимото имущество, а заедно с това ще наследи и техните нрави и обичаи! Как предполагате вие, леко ли понася това сърцето на родителя?

Не мислете, че отчаянието, завладяло римляните и техните съюзници при известието за смъртта на Германик Друз, е било по-дълбоко. Не мислете, че унинието, обхванало лакедемонците, когато троянският прелюбодеец отвлякъл гъркинята Елена, е било по-безотрадно. Не мислете, че хората, за които става дума, скърбят и страдат по-малко от Церера, когато похитили дъщеря й, от Изида, загубила Озирис, от Венера след смъртта на Адонис, от Херкулес след изчезването на Хила, от Хекуба, на която отнемат Поликсена. Но те така се боят от дявола и толкова са суеверни, че когато се появи духовникът, за да присъствува при подписване на брачния договор, глътват си езика и остават сами в опустелия дом, дето вече не се мярка любимата щерка и дето бащата проклина деня и часа на тази толкова нежелана женитба, а майката ридае безутешно и се окайва, че е родила злочестото си чедо, и така в страдания и сълзи завършват живота си, когато са имали всички основания да го завършат в радост, обкръжени от грижите на своята дъщеря.

Някои от тях, смазани от скръб и съжаление, загубват разсъдък и посягат на живота си, не намирайки сили да надмогнат такава подлост. Други, по-бойки и следвайки примера на синовете на Иаков, отмъстили за похищението на сестра си Дина, хващат развратника и неговия съучастник — духовника, които тайно са похитили дъщеря им, насичат ги на парчета и ги оставят в полето за храна на вълци и гарвани. Тази мъжествена и благородна постъпка хвърля къртоподобните семисти645 в ужас и те надават гнусен вой, подхващат отвратителни жалби и нагло търсят съдействието на светската власт и гражданското правосъдие, изисквайки примерно наказание за виновните.

Но ни в естественото, ни в международното право, ни в каквито и да било имперски закони няма такава рубрика, параграф, член или раздел, който да предвижда за подобна постъпка определено наказание или мъчение; на това се противопоставя разумът, тук въстава самата природа, защото добродетелният човек е създаден така, че вестта за похищаването, опозоряването и озлочестяването на дъщеря му го съкрушава много повече, нежели вестта за нейната смърт. Всеки, който улови на местопрестъплението убиеца, нападнал вероломно дъщеря му, може и даже е длъжен, тъй като и разумът, и природата подсказват това, да го убие начаса и съдът не търси от него отговорност. Оттук следва, че бащата, открил развратника да подмамва дъщеря му и по внушение на духовника да я отвлича от дома му, макар и с нейно съгласие, може и, бих казал, е длъжен да ги убие позорно и да ги подхвърли на дивите зверове, като недостойни да получат сладостната, въжделената, сетната прегръдка на великата майка-земя, прегръдка, наричана от нас погребение.

Прескъпи ми сине! Не позволявайте след моята смърт да въведат такива закони в кралството ни; докато съм жив и още дишам, аз, с божията помощ, ще поддържам добър ред в него. А що се отнася до вашата женитба, щом всецяло се предоставяте на мен — нека бъде тъй, готов съм всичко да сторя. Гответе се за път с Панюрж. Вземете със себе си Епистемон, брат Жан и други, които сам си изберете. Разполагайте с хазната ми, както ви е угодно; аз предварително одобрявам всички ваши действия. В моя арсенал в Талас ще намерите снаряжение, лоцмани, кормчии и водачи колкото желаете, а когато дочакате попътен вятър, надуйте платната и се предоставете на бога.

Във ваше отсъствие аз ще се постарая да ви намеря невеста и да подготвя всичко за сватбеното пиршество, но пиршество такова, каквото светът и до днес не е видял.

Глава XLIX Как Пантагрюел се готви за пътешествие по море и няколко думи за билката, наречена пантагрюелион646

След няколко дни Пантагрюел, прощавайки се с добрия Гаргантюа, който непрестанно се молеше пътешествието на сина му да завърши благополучно, пристигна в пристанището Талас, близо до Сен-Мало. Придружаваха го Панюрж, Епистемон, телемският абат брат Жан Зъботрошача и други благородници, а именно Ксеноман, велик изследовател и любител на опасни пътешествия, дошъл по настояване на Панюрж, тъй като се намираше във васална зависимост от кастеланството Рагу.

Още с пристигането си в Талас Пантагрюел събра флотилия от толкова кораби, колкото някога по време на похода си към Троя Аякс извел от Саламин. Лоцмани, кормчии, гребци, водачи, майстори, воини, продоволствие, артилерия, бойни припаси, дрехи, пари и всякакви други вещи той взе толкова, колкото бяха необходими за продължително и рисковано пътешествие. Между другото видях, че накара хората си да натоварят голямо количество от неговата билка пантагрюелион, и не само зелена и прясна, но и изсушена и добре съхранена.

Тревата пантагрюелион има малък, жилавичък, кръгличък корен, с тъпо, белезникаво връхче, не много възлесто и проникващо в земята на не повече от лакът. От корена излиза едно-единствено стъбло, кръгло, подобно на стъблото на смрадлика, зелено отвън, белезникаво отвътре, вдлъбнато, като стъблото на smyrnium olusatrum, на бобовите растения и синята тинтява, дървесинно, право, крехко, малко назъбено, напомнящо леко набраздена колонка, изпълнено с влакънца — съставляващи всичката ценност на тази трева — и особено в средната част, или така наречената mesa, а така също и в другата, известна под името mylasea.

Височината на пантагрюелиона обикновено достига от пет до шест фута и само в отделни случаи превишава височината на копие (когато почвата е мека, блатиста, рохка, влажна, ала не и хладна, като например в Олон или в Розея близо до Пренесте, в Сабиния, и когато по рибарския празник и лятното слънцестоене паднат обилни дъждове). Понякога надхвърля височината на дърветата, какъвто е случаят с дендромалаха, както ни уверява Теофраст, макар че тревата умира всяка година, докато при дървото са дълговечни и коренът, и стъблото, и клоните, и вейките и от него излизат все нови и могъщи подрасти.

Листата на пантагрюелиона са три пъти по-големи на дължина, отколкото на ширина, всякога зелени, набъбнали като ава-жива, твърдички, с назъбени, сърповидни краища като у устоцветните и с върхове като македонско копие или като хирургическо ножче.

По своето устройство листата на пантагрюелиона се отличават малко от листата на ясена и репея и са толкова подобни на листата на водната тръстика, че мнозина ботаници, считайки пантагрюелиона за домашно растение, наричат тръстиката див пантагрюелион. Разположени са на редици по продължение на стъблото на равни разстояния едно от друго, на брой от пет до седем във всяка редица. Това, че природата е снабдила пантагрюелиона с нечетно число листа, число божествено и тайнствено, говори за особената любов на природата към него. Тяхната миризма е остра и не твърде приятна за деликатните носове.

Семената са събрани на върха на стъблото и малко под него. Те са много, както у всяка друга трева; едни са кръгли, други — продълговати, трети — ромбовидни, с тъмен, сиво-кафяв цвят, твърди, обвити с крехка ципица, служат за храна на всички пойни птици, като сойката, щиглеца, чучулигата, канарчето, кадънката и други, но ако човек ги употребява често и в голямо количество, убиват детеродната му способност. Вярно е, някога гърците са приготовлявали от тях разни видове фрикасета, сладки и банички, яли са ги след вечеря като рядко лакомство и са ги считали за най-добро мезе за вино, но, така или иначе, семената на пантагрюелиона са трудносмилаеми, развалят стомаха, влошават кръвта, сгорещяват мозъка и изпълват главата с изпарения, които причиняват остри болки.

Подобно на другите двуполови растения, притежаващи и мъжки, и женски цвят, като например дафиновото дърво, палмата, дъба, каменния дъб, лилията, мандрагората, папратта, гуглестата гъба, аристолохията, кипариса, терпентиновото дърво, ментата, божура и др., пантагрюелионът също има мъжки цвят, който никога не цъфти, но изобилствува със семена, и женски, който се покрива с малки бели цветове, празни и напълно безплодни; както и у другите подобни на него растения, женският цвят на пантагрюелиона има тази особеност, че неговите листенца са по-широки и по-меки от листата на мъжкия цвят, но затова пък той не е толкова висок.

Пантагрюелионът се сее, когато долетят ластовиците, а се бере, когато щурците започнат да прегракват.

Глава L Как трябва да се съхранява и употребява прочутият пантагрюелион

Пантагрюелионът се обработва по време на есенното равноденствие по различни начини — в зависимост от въображението на този или онзи народ и от особеностите на тази или онази страна.

Първоначалната обработка на пантагрюелиона се състои в следното: стъблото се очиства от листа и семена, след което се накисва в стояща, не течаща, вода в продължение на пет дни, ако времето е сухо и водата топла, и от девет до дванайсет дни, ако времето е влажно и водата студена; после се суши на слънце, обелва му се кората на сянка, а влакънцата, в които, както вече казахме, се крие всичката ценност и полезност на пантагрюелиона, се отделят от дървесинната част, използувана само за подпалване на огън, за подсилване на пламъка, както и за забавление на децата, които с нейна помощ надуват свински мехури. Някои любители на гроздово питие тайничко я използуват като сифон, за да смучат новото винце, притегляйки го с вдишването си към отвора на бъчвичката.

При отделянето на влакънцата някои съвременни пантагрюелисти си служат с особени резачки, напомнящи преплетените пръсти на разгневената Юнона, когато искала да попречи на Алкмена да роди Херкулес; този инструмент стрива, изрязва и отхвърля като ненужна дървесинната част и по този начин освобождава влакънцата.

С такава елементарна обработка се ограничават само ония, които напук на всички смъртни и на всички философи си изкарват хляба, като вървят заднишком.

Други, желаещи за своя изгода да повишат цената на пантагрюелиона, правят това, с което, доколкото ни е известно, запълвали свободното си време трите парки, с което се е развличала през нощта славната Цирцея и с което се е занимавала Пенелопа647 в отсъствие на съпруга си Одисей, когато дълго трябвало да отклонява от правилния отговор своите поклонници.

Само след всичко това пантагрюелионът придобива своите неоценими качества, част от които сега ще ви изброя (да изброя всички, ми е невъзможно), но най-напред ще обясня наименованието му.

Аз считам, че растенията получават наименованията си по различни начини. Едни вземат името на оня, който ги е открил, изучил, разпространил, садил, въвел в употреба и оползотворил — така например меркуриал произхожда от Меркурий, панацея от Панацея, дъщеря на Ескулап, артемизия от Артемида, тоест от Диана, евпаторий от цар Евпатор, телефий от Телеф, евфорбий от Евфорб, лекар на цар Юба, климен от Климен, алкивиадий от Алкивиад, гентиана от Гентий, цар на Илирия. И толкова високо се е ценяло някога това право да дадеш името си на откритото от теб растение, че подобно на спора между Нептун и Палада на чие име да бъде наименувана земята, открита от двама и която оттогава започнала да се нарича Атиняни от Атина, тоест от Минерва, така точно и скитският цар Линкей предателски убил младия Триптолем, изпратен от Церера да покаже на хората още никому неизвестната дотогава пшеница — убил го, за да й даде своето име и си присвои честта и безсмъртната слава на откривател на това толкова полезно и толкова необходимо за човешкия живот житно растение, за което предателство Церера превърнала Линкей в рис. Големи и продължителни войни избухнали някога между кападокийските царе само за това по името на кого от тях да се нарече някакво растение, което впоследствие поради възникналите по повод на него войни било наименувано полемония, тоест войнствено.

Други растения са запазили името на местността, от която са привнесени: индийските ябълки — това са лимони от Мидия, където именно били открити; пуническите ябълки — това са нарове, донесени от Пуническата земя, тоест от Картаген; лигустик — това е сенникоцветното растение, донесено от Лигурия, на генуезкото крайбрежие; рабарб, наречено според Амиен така по името на реката Ра; за примери могат да послужат също така сантоникът (гръцко сено), кестените, прасковите, хвойната, стехадът, получил името си от моите Хиерски острови648, които в отдавна миналите времена са се наричали Стехади, келтският нар и т.н.

Други са получили наименование по контраст и противоречие; така например абсинт — по контраст с пинтий, тъй като това е отвратително на вкус питие; холостеон ще рече вкостенен, а в целия растителен свят няма по-крехка и по-нежна трева от нея.

Други се именуват според свойствата и въздействието си, като аристолохията, помагаща при раждане; лишея, лекуващ болести със същото название; слеза, който действува омекотяващо; калитрикум, способствуващ за растежа на косата; алисум, ефемерум, подбел, настурциум или кресон, буника и т.н.

Други получават название според особените си качества: такъв е хелиотропът, тоест слънчогледът — когато слънцето изгрява, той се разтваря; когато възлиза нагоре, и той се изправя; когато тръгне към залез — отпуща главица, когато залезе — затваря цвета си; такъв е и адиантумът, тоест папратта, тъй като, макар и да расте по влажни места, не е способен да задържи влагата даже и когато дълго престои във вода; такива са хиеракията, ерингията и т.н.

Други носят имена на мъже и жени, които били превърнати в тях, например дафиновото дърво — от Дафне; мирта — от Мирсин; питис — от Пития; кинар, тоест ангинар; нарцис, шафран, смилак и т.н.

Други получават имена по аналогия, например: хипурид (хвощ), от това, че наподобява конска опашка; алопекур, наподобяващ лисича опашка; псилий — бълха; делфиниум — делфин; буглос — говежди език; ирис, със своята многоцветност — дъга; миозота — мише ухо; корнопус — вранино краче и т.н.

Наименованията на растенията на свой ред са способствували за възникване на някои фамилни имена: така Фабий е произлязъл от боб, Пизон — от грах, Лентул — от леща, Цицерон — от нахут.

По силата на една по-поетическа аналогия ние казваме венерин пъп, венерини коси, венерин кюп, юпитерова брада, юпитерово око, марсова кръв, меркуриеви пръсти (или хермодактил) и т.н.

Други дължат наименованията си на своите форми, като например: трилистник (детелина), притежаващ три листа, пентафилон — пет листа, серпилум, пълзящ по земята, хелксин, петасит и миробалан, който арабите именуват беен, тъй като прилича на жълъд и спада към маслодайните растения.

Глава LI Защо това растение се нарича пантагрюелион и няколко думи за необикновените му свойства

Поради тези именно причини (с изключение на митологическата, защото богу не е угодно да вплитаме легенди в тази толкова правдива история) упоменатото растение се нарича пантагрюелион, тъй като го откри Пантагрюел — и откри не самото растение, а неговото особено употребление, което го прави за разбойниците още по-отвратително и омразно, още по-вредно и пагубно, отколкото молецът и кускужата за лена, тръстиката за папратта, хвощът за косачите, паразитното растение зяпка за нахута, овесът за ечемика, секуридакът за лещата, антраниумът за бобовите растения, плевелите за пшеницата, бръшлянът за стените, водната лилия, или nympha heraclia, за разгулните монаси, тоягата и брезовите сопи за наварските ученици, зелето за лозата, чесънът за магнита649, лукът за окото, папратовите семена за бременната жена, върбовото семе за шавливите монахини, сянката на тиса за спящите под него, аконитът за леопарди и вълци, мирисът на смоковницата за разярени бикове, бучинишът за малките патенца, калдъръмчето за зъбите и растителното масло за дърветата, защото, доколкото ни е известно, мнозина от разбойниците, на които се е случвало да се запознаят с пантагрюелиона, са завършили живота си високо и мигновено650, като например тракийската царица Филиада, римския император Бонозий, жената на цар Латин Амата, Ифис, Автолика, Ликамб, Арахна, Федра, Леда, Ахей, цар Лидийски, и още мнозина, загинали не от друго, а само от това, че пантагрюелионът, по-зле от всякакви лоши ангини и смъртоносни възпаления, им запушил прохода, отдето излизат думички благатки и дето влизат залъци сладки.

Чували сме някои, в същия миг, когато Атропос прекъсва нишката на живота им, горко да се окайват и оплакват, че Пантагрюел ги стиска за гърлото, а то съвсем не е Пантагрюел — Пантагрюел никога не е бил палач: това е пантагрюелнонът, усукал се като примка около врата им. Следователно те употребяват думата „Пантагрюел“ неправилно и допущат солецизъм, ако, разбира се, не се касае за синекдоха, тоест ако не вземат изобретението за изобретател, както вземат Церера за хляб или Бакхус за вино. Кълна се в истината, скрита в бутилчицата, тая, дето се охлажда вън в чебъра, че благородният Пантагрюел хваща за гърлото само тези, които пренебрегват едно толкова важно свое задължение, каквото е утоляването на жаждата.

Още нещо — това растение е наречено пантагрюелион по сходство, тъй като, появявайки се на света, Пантагрюел бил точно толкова висок, колкото растението, за което ви говоря, така че да му се вземе мярката, не представлявало трудност, още повече, че се родил по време на жаждата, когато косят въпросната билка, а Икаровият651 пес лае ли, лае срещу слънцето, превръща всичко живо в троглодити и ги напъжда в подземията и в мазетата.

И още нещо — тази билка била наречена пантагрюелион заради целебните си свойства и особености. Иначе не може и да бъде — защото, ако самият Пантагрюел представлява от себе си идея и образец на най-висша жизнерадост (надявам се, че никой от вас, пияници, не се съмнява в това), то и в пантагрюелиона забелязвам толкова животворни сили, толкова енергия, толкова съвършенство, толкова чудесни свойства, че ако тези негови качества бяха известни на времето, когато дърветата, както разказва пророкът652, си избирали цар, за да ги владее и управлява, пантагрюелионът сигурно щеше да получи подавляващо мнозинство на гласовете.

Ще прибавя още, че ако даже произлизаше от Ориевия син Оксил и сестра му Хамадриада, пантагрюелионът със своите качества щеше да зарадва Оксил много повече, отколкото са го радвали неговите осем деца, толкова прославени от нашите митолози, съхранили имената им за вечни времена. Най-голямата му дъщеря бе наименувана Лоза, после следват Смоковница, Орех, Дъб, Оскруша, Трепетлика, Топола и накрая последният — Бряст, лекар, известен на времето си като голям хирург653.

Аз няма да седна сега да ви разправям как неговият (на пантагрюелиона) сок, изстискан и нацеден в ухото убива всички паразити и въобще всяка гадина, която се осмели да влезе в него.

Ако вие налеете от този сок във ведро с вода, водата пред очите ви ще се пресече като мляко — толкова силно е неговото действие; така пресечената вода е полезна за конете, които страдат от колики и подувания.

Сварен във вода, коренът на пантагрюелиона омекчава сухожилията, прави по-еластични съединителните тъкани, лекува застарялата подагра и осакатяващия ревматизъм.

Ако искате бързо да излекувате изгорено от вряла вода или, все едно, от огън, не ви трябват никакви други церове и мазила, ами си накъсайте пресен пантагрюелион направо от полето и имайте грижата да го подменяте, когато видите, че е позасъхнал над раната.

Без пантагрюелиона всяка кухня би била безвкусна, всяка трапеза — непривлекателна, даже и когато е отрупана с всички лакомства, всяко ложе — лишено от сладост, даже и когато блести от злато, сребро, янтар, слонова кост и порфир.

Без него как ще превозват в мелницата зърното, как ще извозват брашното?

Без него как ще отнасят адвокатите в съда делата си? Как ще откарват гипса в работилницата? Как ще черпят без него вода от кладенците? Какво ще правят без него нотариуси, прошенописци, секретари и протоколисти? Та нали ще изчезнат без него и данъчни списъци, и лихвоносни книжа? Нали ще загине благородното изкуство на книгопечатането? От що ще правят джамлъците? Как ще бият камбаните? С него се обличат и изиаки654, и пастофори — целият човешки род го търси и предпочита. Всички вълненоносни дървета в Китай, всички памукопроизводители на остров Тилос в Персийско море, арабската къна, лозите на Малта не са обличали толкова хора, колкото тази една-единствена трева. Пантагрюелионът по-добре от всяка кожа предпазва войската от студ и дъжд, брани театрите и амфитеатрите от жега, опасва горите и сечищата за радост на ловците, прониква във водата, и в морска, и в речна, за изгода на рибарите. Благодарение единствено на него са влезли в употребление различни видове ботушки, ботинки, шушони, гамаши, високи обувки, обикновени обувки, скарпинки, пантофи, чехли и др. Благодарение на него опъват лъкове и арбалети, благодарение на него приготовляват прашки. И тъй като е чудотворно растение като върбинката, почитана от мани и лемури, без него телата на мъртвите не се стопяват в земята.

Ще ви кажа и нещо повече: с помощта на това растение невидимите неща стават видими, уловими, можеш да ги хванеш, да ги задържиш и заключиш като в затвор; а огромните и тежки воденични камъни започват да се обръщат леко за явна изгода на човешкия род. И аз се чудя как древните философи в продължение на толкова векове не са се досетили за такова едно откритие от неоценима полза за хората и особено за отрудените мелничари, лишени в онова време от него.

С помощта на това растение, задържащо въздушните вълни, грамадните оркади655, просторните таламеги656, могъщите галиони, хилиандри и мириандри657 вдигат котва и се движат по волята на кормчията.

Благодарение на това растение неизвестни нам народи, с които по силата на природните условия като че ли трябваше да бъдем вечно разделени и разединени, сега дохождат при нас и ние — при тях, което не е по силите даже на птиците, колкото и леки да са крилете им и голяма способността да порят въздуха, подарена им от самата природа. Тапробрана658 видя Лапландия; Ява видя Рифейските планини; Фебол659 ще види Телем; исландци и гренландци ще пият вода от Ефрат; благодарение на това растение Борей видя обиталището на Остер, Евр посети Зефир. Небесните сили, боговете, морски и земни — всички се ужасиха, когато видяха как с помощта на този благословен пантагрюелион арктическите народи пред очите на антарктическите преминаха Атлантическото море, превалиха двата тропика, заобиколиха горещия пояс, измериха целия Зодиак и пресякоха екватора, виждайки пред себе си на хоризонта двата полюса.

Ужасени, боговете на Олимп възкликнаха: „Благодарение действието и свойствата на своята трева Пантагрюел предизвика у нас такива тягостни размисли, каквито не са ни внушавали даже алоадите. Не след много той ще се ожени и от жена си ще има деца. Ние не сме в състояние да изменим съдбата му, тъй като тя е минала през ръцете и вретената на фаталните сестри, щерки на Необходимостта. Твърде възможно е децата му да открият друго растение с подобна сила и с негова помощ хората да се доберат до източниците на градушката, дъжда и мълнията, да полетят към Луната, да стъпят на територията на небесните светила и там да се установят, едни — на Златния орел, други — на Овена, трети — на Короната, четвърти — на Лирата, пети — на Лъва, да седнат на трапезата ни с нас, да се женят за наши богини и току-виж, станали самите те богове.“

Тогава боговете решили да се съберат на съвет и да обмислят как да предотвратят това.

Глава LII Защо една от разновидностите на пантагрюелиона не изгаря в огъня

Всичко, което ви разказах за пантагрюелиона, е необикновено и удивително, две мнения по това няма; ако сте готови да повярвате в още едно божествено свойство на свещения пантагрюелион, аз ще ви разкажа и за него. Впрочем вярвате, или не — все ми е тая; за мен е достатъчно, че съм ви казал истината.

А истината аз ще ви я кажа. Но за да навлезете в нея, а тя е сложна и трудно достъпна, ще ви задам един въпрос: ако аз налея в тази бутилка-две чаши вино и чаша вода и хубаво ги разбъркам, вие как ще ги отделите? Как ще ги отделите така, че във виното да не се окаже капчица вода, нито във водата — капчица вино, при което и водата, и виното да запазят първоначалното си количество?

Или друго: ако вашите каруцари и моряци, докарвайки за нуждите ви такова и такова количество бурета, варели и бъчви гравско, орлеанско, бонско и мирвоско вино, пътем ги отворят и ги изпият наполовина, а после ги долеят с вода по примера на лимузинците, ония с хубавите налъми, дето пренасят аржантиоско и сенготиерско винце, как ще отделите водата? Как ще очистите виното? Зная, ще ми напомните за бръшляновата фунийка! Това и в книгите го пише, вярно е и е доказано чрез много проверки и опити. Така е… Но който не е слушал нищо за бръшляновата фунийка и никога не е виждал такава фунийка, ще мисли, че това е невъзможно. Да продължим нататък.

Да предположим, че ние с вас живеем във времето на Сула, Марий, Цезар и на други римски императори или във времето на древните друиди, които изгаряха труповете на мъртвите си родители и господари, и че вие желаете да погълнете пепелта на вашите жени и бащи, смесвайки я с някое хубаво бяло винце, както стори Артемизия с пепелта на съпруга си Мавзол, или да я съхраните в урна или в ковчежче, как ще отделите пепелта на мъртвеца от пепелта на кладата? Отговорете! Кълна се във вярата си, че ще бъдете крайно затруднени! Аз обаче съм готов да ви помогна и ви казвам: вземете шепица от божествения пантагрюелион, искам да кажа, само колкото ви трябва, за да покриете тялото на покойника, обвийте го възможно най-добре, завържете го и даже го зашийте в него, а после го хвърлете в най-силния и най-буйния огън. През пантагрюелиона огънят ще изгори и изпепели и тялото, и костите на мъртвеца, а самият пантагрюелион не само че не ще изгуби един-единствен атом в пепелта на кладата, а ще излезе от нея още по-хубав, по-бял и по-чист, отколкото когато сте го хвърлили в огъня. Затова му и казват азбестон. В Карпазия660 и Диасиена661 ще намерите колкото щете и много евтин.

Нечувано, удивително нещо! Огънят, който поглъща, опожарява и унищожава всичко, очиства и избелва само този карпазийски азбестон — пантагрюелиона. Ако не хващате вяра и като евреите и прочие неверници искате черно на бяло, тоест нагледни доказателства, моля, вземете сурово яйце и го обвийте в божествения пантагрюелион. Така обвито, поставете яйцето в колкото щете силен и буен огън. Оставете го там колкото щете. В края на краищата яйцето ще се свари, изпече и изгори, а свещеният пантагрюелион ще остане невредим и даже незагрят. За този опит вие ще изразходвате по-малко от петдесет хиляди бордоски екю, без една дванадесетинка пит662.

Не ми сравнявайте пантагрюелиона със саламандъра — това ще бъде грешка. Признавам, че шепа подпалена слама го съживява и разхубавява. Но аз ви уверявам, че в голямата пещ той, както и всяка жива твар, се задушава и изгаря. Това ние знаем от опит — Гален отдавна го доказа и обоснова в кн. III De Temperamentis663, а такова е мнението и на Диоскорид (кн. II).

Не се позовавайте на стипцата, ни на пирейската дървена кула, която Луций Сула не могъл да изгори, защото Архелай, заместник на цар Митридат, заповядал да я натрият със стипца.

Не го сравнявайте с дървото, което Александър Корнелий нарекъл еон и в което виждал сходство с обвития в имел дъб; според него дървото еон и във водата не потъва, и в огъня не изгаря, точно като имела на дъба, и от това именно дърво бил построен и съоръжен прочутият кораб „Арго“. Който иска, нека вярва, аз не отговарям. Не го сравнявайте и с това толкова чудодейно дърво, което расте в планините Бриансон и Амбрен и от чиито корени получаваме вкусната, гуглеста гъба, а от ствола — превъзходна смола, приравнявана от Гален с терпентина; по неговите нежни листа се събира чудесен мед — същинска небесна манна; макар смолисто и маслено, това дърво не изгаря в огъня. Гърци и латинци го наричат Larryx664; алпийците му казват мелез; антенориди и венецианци — ларег, отгдето произлиза названието на пиемонтската крепост — Ларингнум, заблудила Юлий Цезар, когато тръгнал на война срещу галите.

Юлий Цезар издал заповед всички жители и обитатели на Алпите и Пиемонт да отнесат муниции и храна в лагерите, разположени на военния път, по който се придвижвала неговата войска. На тази височайша заповед се подчинили всички с изключение на хората от крепостта Ларингнум, които, разчитайки на изгодното й местоположение, отказали да участвуват в контрибуцията. За да ги накаже за това неподчинение, императорът тръгнал с войската си право към крепостта. Пред нейната врата стърчала кула, построена от дебели борикови греди, наредени една върху друга като купчина дърва, и достатъчно висока, за да бъдат отблъснати нападателите с камъни и топори. Когато научил, че обсадените не разполагат с други защитни средства освен с камъни и топори и че могат да ги запращат не по-далеч от един хвърлей, Цезар заповядал на войниците си да оградят кулата със сухи вършини и да ги запалят. Заповедта тозчас била изпълнена. Вършините пламнали, избухнал страшен огън и обхванал цялата крепост. Римляните решили, че кулата ще изгори и че ще рухне пред очите им. Но когато вършината изгоряла и огънят утихнал, кулата се показала цяла-целеничка, без каквато и да било следа от изгаряне. Тогава Цезар наредил да изкопаят около крепостта ровове и окопи на такова разстояние, дето хвърлените камъни да не могат да достигнат, след което ларигнийци капитулирали. И от техните разкази Цезар научил за чудесните свойства на дървото, което не гори, не се възпламенява и не се овъглява.

За тия негови качества би следвало да го поставят редом с истинския пантагрюелион, толкова повече, че Пантагрюел заповяда да направят от това дърво всички рамки, всички врати, прозорци, водосточни тръби, улуци и облицовки на Телем. Нареди също така да облицоват с него носа, кърмата, кухнята, горната палуба, надлъжния проход и командната кула на своите големи караки665, кораби, галери, галиони, бригантини, платноходки и други плавателни съдове в Талаското пристанище, но после стана ясно, че дървото ларикс, макар и много по-огнеупорно от останалите дървесинни видове, в края на краищата се разваля и разпада в огъня подобно на камък във варна пещ. Един-единствен пантагрюелионът не само че не се разваля в огъня, а се обновява и очиства. И така: