Гаргантюа и Пантагрюел

1

Прави впечатление почти пълната липса на пиршествени образи в епизода с Телемското абатство. Подробно са посочени и описани всички помещения на абатството, но колкото и да е странно, забравена е кухнята, за нея не е имало място в Телем.

2

Обеднена традиция на гротесковия симпозион се е запазила, разбира се, и по-нататък; срещаме я в редица явления от XIX в. (например в трапезните разговори на Бетховен); тя всъщност се е запазила и до наши дни.

3

François Habert d’Issoudun, Le songe de Pantagruel.

4

Това комично задгробно видение от кеймбриджиските песни е публикувано в „The Cambridge sings, edited by Karl Breul“, Cambridge, 1915, стр. 59–85.

5

Вж. „Poems attrib. to Walter Mapes“, ed. Th. Wringht, Лондон, 1841.

6

Като автор на това произведение е посочен „Magister Golias“. Това е нарицателно име за либертин, за човека, дерайлирал от нормалния живот и излязъл извън рамките на официалния мироглед; то се е употребявало също за пияниците и гуляйджиите, хората, които обичат да си поживеят. Както е известно, вагантите също са се наричали „голиарди“. Етимологично тези имена се осмисляли двояко: по сходство с латинската дума, „gula“ (алчност) и по сходство с името Голиат; живо е било както едното, така и другото осмисляне и при това семантично не са си противоречили. Италианските учени Ф. Нери и Ф. Ермини доказват съществуването на специален „Голиатов цикъл“. Още блаженият Августин и Беда са противопоставяли Голиат на християнството като някакво въплъщение на антихристиянското начало. Около образа на Голиат започнали да се създават легенди и песни за изключителната му лакомия и пиянство. Както изглежда, това име е изместило редица местни фолклорни имена на великани, които са въплъщавали гротесковото тяло.

7

Спора на клирика с рицаря са разработвали и произведения на вулгарните езици (вж. книгата на Oh. Oulmont Les débats du clerc et du chevalier, Paris, 1911).

8

Публикувано в „Recueil“ на Méon, t. IV, стр. 175.

9

Докато Рабле бил жив, тази книга била преиздадена седем пъти, включително и под други заглавия. Написана под влиянието на първите две книги от романа на Рабле, тази книга на свой ред е била използвана от Рабле за четвъртата му книга (епизода с колбасната война и епизода с великана Бренгнарийл).

10

В своята „Schlaraffenland“ Ханс Закс описва страна, в която се почитат безделието, мързелът и лакомията; който преуспява в безделието и лакомията, него освен това и награждават; който се сражава с колбаси от дреболии, него посвещават за рицар; за спане тук плащат пари и т.н. Тук виждаме паралелни с Раблеевите образи: епизода с колбасната война и епизода с пребиваването на Алкофрибас в устата на Пантагрюел. Но у Ханс Закс е силен морализиращият оттенък, който е абсолютно чужд на Рабле.

11

Тя е била още напълно жива през XVI в., което доказват картините на художника Питер Брьогел Стари: два естампа — „Блажната кухня“ и „Постната кухня“, етюдът „Бой между Карнавала и Поста“ и най-после „Турнир между Поста и Карнавала“; всички тези произведения художникът е нарисувал към 1560 г.

12

Вж. сведението за този фарс в: Guyon. Diverses Leçons I, гл. 25.

13

Из книгата Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на средновековието и Ренесанса. Преведе от руски език Донка Данчева. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978.

14

С коментар (лат.). — Б.пр.

15

„За държавата“ (лат.). — Б.пр.

16

„За природните сили“ (лат.). — Б.пр.

17

„За предназначението на частите на човешкото тяло“ (лат.). — Б.пр.

18

Хераклит Понтийски — гръцки философ и историк (IV в. пр.н.е.)

19

Евстатий — архиепископ Тесалоникийски (XII в.)

20

Луций Форнут — гръцки философ-стоик (I в.).

21

… при все че един празноглав монах… — английският монах-доминиканец Томас Уолис (XIV в.), опитал се да установи връзка между герои на Овидиевите „Метаморфози“ и библейски лица.

22

за когото казвали, че за елей харчел повече, отколкото за вино. — Демостен предпочитал да работи нощем; за неговите речи се говорело, че миришат на лампово масло.

23

Отправям ви към великата Пантагрюелска хроника… — тоест към втората книга на романа, появила се на света по-рано от първата.

24

Флак — тоест Хораций (Квинт Хораций Флак).

25

намерил Жан Одо — Голяма част от географските названия в романа (особено в Първа и Втора книга) авторът заимствува от топографията на своя роден град Шинон. Така също и много от собствените имена са имена на негови земляци.

26

Река Виена във Франция. — Б.пр.

27

Тук се пие (лат.). — Б.пр.

28

Допуща се, че чрез тази поема с объркани метафори Рабле предлага на читателя пародия на „Енигма“ с безсмислени рими и лишени от логика думи.

29

Грангузие (Грангозие) — голямо гърло (фр.).

30

Гаргамела — гърло (фр.).

31

„За храната“ (лат.). — Б.пр.

32

„Комедия за кутията“ (лат.). — Б.пр.

33

„За деня на раждането“ (лат.). — Б.пр.

34

„За природата на животните“ (лат.). — Б.пр.

35

„Майката след десетия месец“ (лат.). — Б.пр.

36

Суперфетация — претовареност (фр.). — Б.пр.

37

Лишението предполага обладаване (лат.). — Б.пр.

38

По-често към винцето прибягвай и ще бъдеш в отлично настроение (лат.). — Б.пр.

39

Като жених (лат.). — Б.пр.

40

Като изсъхнала земя (лат.). — Б.пр.

41

Тоест бурета с вино. — Б.пр.

42

Внимавай кому наливаш, налей за двама и помни, че не обичам да спрягам „пия“ в минало време (лат.). — Б.пр.

43

Мелинда — град на африканското крайбрежие, открит от Васко да Гама.

44

Да пием, приятели (баски). — Б.пр.

45

Жаден съм (лат.). — Б.пр

46

Сълза Христова (лат.). — Б.пр. „Сълза Христова“ — название на сорт вино.

47

Оттук — там (лат.). — Б.пр.

48

Природата не търпи празно пространство (лат.). — Б.пр.

49

Да пием по бретонски! — Бретонци се славели като майстори и любители на вино.

50

Чистосърдечните вярват на всяка дума (лат.). — Б.пр.

51

Любовта вярва на всичко (лат.). — Б.пр.

52

Скотисти — ученици и последователи на английския фнлософ-схоластик Джон Скот (ок. 1265–1308 г.).

53

„За камъните“ (лат.). — Б.пр.

54

„Книга последна“ (лат.). — Б.пр. „Книга последна“ — тоест XXXVII книга от монументалния труд на Плиний Старши „Естествена история“.

55

Марка — стара мярка за тежина, около 250 грама.

56

Любовта не търси изгоди за себе си (гр.). — Б.пр.

57

… решението на сенлуанските кабалисти. — Сен-Луан — абатство, недалече от Шинон.

58

… физонски изумруд. — Физон — според Стария завет една от реките на земния рай, чиито брегове били обсипани със скъпоценни камъни.

59

„Дълговлакнести овни“ — стара френска златна монета с изображение на „божия агнец“.

60

Официал — длъжностно лице в църковния съд.

61

Хор Аполон — автор на съчинение за йероглифите, преведено от египетски на гръцки език в IV или V в.

62

„Любовни съновидения на Полифил“ — от италианеца Франческо Колони, издадени в 1499 г.

63

Адмирала — тоест френския адмирал Гийом Гуфие де Бониве (ок. 1488–1525 г.).

64

Алба Лонга — Вергилий разказва, че синът на Еней, Асканий, основал град Алба Лонга на мястото, където видял бяла свиня с трийсет прасенца („Енеида“).

65

„За жертвоприношения и магии“ (лат.). — Б.пр.

66

„За мето (долечение)“ (лат.). — Б.пр.

67

„За поразените места“ (лат.). — Б.пр.

68

„За симптомите и причините“ (лат.). — Б.пр.

69

„Тускулански беседи“ (лат.). — Б.пр.

70

… Тит Ливий (след битката при Кана)… — тоест изтъквайки последствията от битката при Кана, той разказва как някаква римлянка, научавайки, че известието за смъртта на сина й е невярно, умряла от радост.

71

„За силата на сърцето“ (лат.). — Б.пр.

72

„Проблеми“ (лат.). — Б.пр.

73

„Бамет“ — манастир на Францисканския орден на два километра от Анжер. Там се е учил Рабле.

74

Каюзак (в Югозападна Франция) — владение на епископ д’Естисак, покровител на Рабле.

75

Котките, родени през март, минавали за много зли. — Б.пр.

76

Верона обхващала днешните селища Савини, Сен-Луан, Бомон и Авуан. — Б.пр.

77

Четирите основни учебника за студентите от началото на XVI столетие. — Б.пр.

78

Квинтал — мярка за тежест, равна на 100 фунта.

79

„За способа обозначение“ (лат.). — Б.пр. „За способа обозначение“ — средновековен учебник по логика. По-нататък Рабле споменава някои от тогавашните учебници: латинския речник на Гугуций Пизански.

80

„За способа обозначение“ не е наука (лат.). — Б.пр.

81

„Гръцки език“ от Еберар, „Наставления за младежи“ или „Доктринал“, „Части на речта“, „Как трябва да се държим на трапезата“ (лат.), „За четирите основни добродетели“ (лат.), книгата на флорентинеца Якобо Пасаванти „Огледало на истинското покаяние“, Dormi secure („Спи спокойно“ — лат.) — проповеднически сборник.

82

Папелигос — приказна страна.

83

Евдемон — щастлив (гр.).

84

Емилий — Луций Емилий Павел — римски консул.

85

Понократ — силен, неустрашим (гр.).

86

Жан Тено — монах-францисканец (втората половина на XV и началото на XVI в.), пътешественик и писател.

87

Par ris — за смях (фр.) — Б.пр.

88

Левкеция — вместо Лютеция, както наричали Париж по времето на римското владичество в Галия.

89

… пристигна да събира свинско месце закупвачът от ордена „Свети Антоний“. — Монасите от този орден взимали от селяните сланина и свинско месо.

90

Bazalipton — мнемоническа дума.

91

… остриган като Юлий Цезар… — Цезар бил плешив.

92

Добър ден (лат.). — Б.пр.

93

Добър ден и на вас (лат.). — Б.пр.

94

… лондончани… брийските бордовчани. Във Франция действително съществуват градец Лондон и селце Бордо.

95

Господине (лат.). — Б.пр.

96

И мъдрият човек не се гнуси от тях (лат.). — Б.пр.

97

Дайте кесаревото кесарю и богу божието. Тук е скрит заекът (лат.). — Б.пр.

98

В параклисчето… славно ще си погуляем, заклал съм прасенце, а имам и хубаво винце (средновек. лат.). — Б.пр.

99

За бога, дайте ни нашите камбани (средновек. лат.). — Б.пр.

100

Проповедна книга. — Б.пр.

101

Нуждаете ли се от опрощение? Ще го получите и при това даром (средновек. лат.). — Б.пр.

102

Господине, окамбанодетелствувай нас (средновек. лат.). — Б.пр.

103

Това е притежание на града (лат.). — Б.пр.

104

Който бе уподобен и сравнен с нея, виж псалм, не си спомням точно кой (лат.). — Б.пр.

105

Възхвала на Ахил (средновек. лат.). — Б.пр.

106

Всяка камбанена камбана, камбанствуваща камбанствено в камбанарията, припомня на камбанствуващите камбанене. В Париж има камбани, което трябва да се докаже (средновек. лат.). — Б.пр.

107

По третия модус, първа фигура (лат.). — Б.пр.

108

Названието на този модус. — Б.пр.

109

В името на отца и сина и светаго духа, амин (лат.). — Б.пр.

110

Които живеят и царуват над всички времена, амин (лат.). — Б.пр.

111

Сбор от наречия и съюзи — пародия на превзетия език на сорбонистите. — Б.пр.

112

Джовани Понтано (1426–1503) — италиански историк и поет, пишещ на латински.

113

Сбогом и ръкопляскайте. Аз, Калепино, завърших проверката (лат.). — Б.пр.

114

Сонжекрьо — сценичното име на Жан дьо л’Еспин — известен комически актьор, съвременник на Рабле.

115

По модус и фигура (лат.). — Б.пр.

116

„Малки логикалии“. Платното как се употребява?

117

— Безсистемно и от различни лица (лат.). — Б.пр.

118

По какъв начин се използува, а за какво (лат.). — Б.пр.

119

За моите крака (лат.). — Б.пр.

120

Както субстанцията носи акциденцията (лат.). — Б.пр.

121

Бугри — педерасти (фр.) — много употребявана ругатня по онова време. — Б.пр.

122

Всичко, що се ражда, е обречено на гибел (лат.). — Б.пр.

123

Напразно е да ставаш преди светлината (лат). — Б.пр.

124

… гребена на Алмен… — Жак Алмен, френски теолог от началото на XVI в.

125

Откъдето стиховете (лат.). — Б.пр.

126

… както казва смешникът… — тоест смешникът от средновековната комедия „Евнухът“.

127

… и в други математически науки, като геометрията и музиката. — В древните и в средните векове учението за музикалната хармония се е разглеждало като част от математическите науки.

128

Милон — Милон Кротонски, знаменит гръцки атлет от VI в. пр.н.е.

129

Стентор — един от героите на „Илиада“, притежаващ могъщ глас.

130

Леоник — италианският хуманист Николо Леонико Томео.

131

Ласкарис Йоан (1445–1535) — крупен гръцки учен от епохата на Възраждането. След падането на Константинопол живял на Запад и дълги години бил на служба при френските крале.

132

„За селското стопанство“ (лат.). — Б.пр.

133

… лерненските пекари… — Лерне — село, близо до Шинон.

134

Пикрошол — от гр. „пикрос“ — горчив, и „холе“ — жлъч.

135

Към капитула капитулантите (лат.). — Б.пр.

136

Против вражеските домогвания (лат.). — Б.пр.

137

За мир (лат.). — Б.пр.

138

В слава на мира (лат.). — Б.пр.

139

Дай ми питие! (лат.) — Б.пр.

140

Апофтегма — изречение (гр.).

141

Покайвам се! Помилвай! В ръцете (твои предавам душата си)! (лат.) — Б.пр.

142

„Деянията на четирите сина на Емона“ — една от най-известните героически поеми на Френското средновековие.

143

Изабела — град на остров Таити, основан от Колумб.

144

Безант — византийска златна или сребърна монета.

145

— Елате и си вземете! — отговор на спартанския цар Леонид, отправен към персийския цар Ксеркс, който предлагал на спартанците да сложат оръжие.

146

Филипи — гръцка златна монета.

147

Севилския пролив — Гибралтар.

148

Барбароса — с прозвище Хайр-ед-Дин — алжирски султан, властвувал над цяла Северна Африка. Умрял в 1546 г.

149

… тези жалки рицарчета, тези бивши родосци… — В 1522 г. турците изгонили рицарите на ордена „Свети Йоан“ от остров Родос, който те владеели повече от две столетия. В 1530 г. император Карл V им разрешил да се заселят на Малта.

150

Лорето — град в Италия.

151

Бързай бавно (лат.). — Б.пр.

152

Юлиан Август, тоест Флавий Клавдий Юлиан, загинал по време на похода срещу персите, но не от жажда, а от вражески стрели.

153

Ехефрон — благоразумен (гр.).

154

Маркул — легендарен мъдрец, герой на много сказания за цар Соломон.

155

Мюид и буасо — стари мерки, равни съответно на 270 и 13 литра.

156

Пивко злато, т.е. — нали парите са за харчене. — Б.пр.

157

Свети боже! (гр.) — Б.пр.

158

Избави нас от лукаваго, господи! (лат.) — Б.пр.

159

Допълнение към допълнението на „Хроники“ (лат). — Б.пр.

160

Кана — мярка за дължина, равна на около 2 метра.

161

Колежът „Монтегю“ бил известен със своето безредие и нечистота.

162

Ако хората се опълчат срещу нас, биха ни погълнали живи (лат.). — Б.пр.

163

Ако ни застигнеше тяхната ярост, водата щеше да ни залее (лат.). — Б.пр.

164

Потокът щеше да удави душата ни (лат.). — Б.пр.

165

Да бъде благословен господ-бог наш, който ни запази от зъбите му. Душата ни е спасена, както птицата от мрежата на ловеца (лат.). — Б.пр.

166

Мрежата е отвързана (лат.). — Б.пр.

167

И ние сме свободни. Опора наша (лат.). — Б.пр.

168

В устава на ордена (лат.). — Б.пр.

169

Изкълнил родът Иесеев (лат.). — Б.пр.

170

Големите духовници не всякога са и големи учени (лат.). — Б.пр.

171

Ленивите търтеи безжалостно от кошерите гонят (лат.). — Б.пр.

172

Защо? Защото…(лат.). — Б.пр.

173

По формата на носа ще познаеш „Как към тебе се въздигах аз“ (лат.). Думите в кавички са начало на библейски псалм. — Б.пр.

174

Също (лат.). — Б.пр.

175

Блажени, които…(лат.) — Б.пр.

176

Кратката молитва достига небето, продължителното пиене изпразва чашите (лат.). — Б.пр.

177

Елате да се подкрепим (лат.). — Б.пр.

178

И студен, и от господа бога убит (лат.). — Б.пр.

179

Авесалом — според библията син на цар Давид, въстанал против баща си.

180

За презрението към света и бягството от неговите съблазни (лат.). — Б.пр.

181

Когато и където трябва (лат.). — Б.пр.

182

Григорианска вода — светена вода. Обредът и изразът светена вода били установени в окончателния си вид от папа Григорий Велики (ок. 540–604 г.).

183

Фронтист — мислител (гр.).

184

Себаст — почтен (гр.).

185

Толмер — безстрашен (гр.).

186

… битката при Сент-Обен-дьо-Кормие… — битка между бретонците и френските кралски войски на 28 юли 1488 г., когато армията на френския крал Карл VIII разгромила бретонската войска.

187

Партене — бретонска крепост, разрушена в 1486 или 1487 г.

188

Докато други царе и императори… — намек за Карл V, който почти година държал в плен Франциск I (след поражението при Павия).

189

Анелската клисура — в Приморските Алпи в Италия.

190

Вирската долина — в Нормандия.

191

Логроньо — град на брега на Ебро в Испания.

192

… пир, какъвто светът не е виждал от времето на цар Артаксеркс. — В Библията се разказва, че персийският цар Ахашверош (у нас усвоено Артаксеркс) устроил за своя двор пир, който продължил повече от сто и осемдесет дни.

193

Телемската обител — от гръцкото „телема“ — желание.

194

Бургейлското и Сен-Флорентийското абатство — едни от най-богатите в Западна Франция.

195

По-нататък (лат.). — Б.пр.

196

Див — рекичка, протичаща на няколко километра от Дьовиниер (имение на Антоан Рабле).

197

Туаз — старинна френска мярка за дължина, равна на 1,95 м.

198

Навзиклет — „славен кораб“ (гр.). Така и Омир в своята „Одисея“ нарича приказния мореплавател — Феак.

199

Бисерните и Канибалските острови — Малките Антилски острови.

200

Цялата „Пророческа загадка“ с изключение на няколко стиха принадлежи на поета Мелен дьо Сен-Желе (1491 — 1558 г.).

201

Според гръцката митология, побеждавайки великана Тифон (олицетворение на подземните вулканични сили), Зевс го хвърлил в Тартар, а върху него запокитил и планината Етна. Но неукротимият Тифон се опитал да я отхвърли от себе си, предизвиквайки земетресение на средиземноморските острови, включително и на Енарма (днес Иския — островче на 30-ина км от Неапол).

202

Мерлен — могъщ вълшебник, герой в приказките за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

203

Юг Салел (1504–1553) — прочут френски поет, превел „Илиадата“. Ронсар е съчинил епитафията му в 1554 г.

204

… нежели Ракле „Институциите“. — „Институции“ — част от Юстиниановите кодификации на римското гражданско право. Рамбер Ракле — френски юрист, съвременник на Рабле.

205

Половин пинта — четиридесет и шест сантилитра.

206

„Мандевил и Матабрюна“. — Рабле цитира прочути по него време рицарски романи. Наименованието „Феспент“ е измислено от Рабле.

207

Протонотарий — старши деловодител на папата.

208

Свидетелствуваме за това, което сме видели (лат.). — Б.пр. Свидетелствуваме за това, което сме видели… — перифразиран стих от Апокалипсиса.

209

Всемогъщ стомах (лат.). Ventrem omnipotentem — пародийно изопачаване на Patrem omnipotentem („Вярвам в единния бог — отца вседържителя“). — Б.пр.

210

Не си спомняй за тях (лат.). — Б.пр.

211

Джовани Бертакино — известен италиански юрист? (XV в.).

212

Мерлино Кокайо — псевдоним на поета Джироламо (Теофило) Фоленго, автор на знаменитото „Макароническо творение“, положило начало на макароническата поезия в Италия.

213

Гаргантюа, от който произлезе благородният Пантагрюел, сегашният ми господар. — Шеговито преосмисляне на Христовото родословие в първата глава на Евангелието от Матея.

214

… грамаден бернски бик… — По време на битката при Мариняно между французите и швейцарските наемници на Миланския херцог в 1515 година швейцарски тръбач от кантона Берн запушил с бичия си рог две-три вражески пушки, а после бил убит.

215

Бадбек — зяпльо (гасконски).

216

Амавроти — жители на град Амаврот в Утопия, несъществуваща страна, измислена от Томас Мор; от гръц, „амаурос“ — неясен, неизвестен.

217

… Омир нарича такива хора алибанти. — Плутарх, а не Омир, употребява тази дума, когато коментира пасаж от „Одисеята“.

218

Млечният път (лат.). — Б.пр.

219

„Естественонаучни въпроси“ (лат.). — Б.пр.

220

Дай (позволение, господи) да прокълна (лат.). — Б.пр.

221

Ребек — музикален инструмент, станал впоследствие чело.

222

Никола дьо Лира (1270–1340) френски богослов, известен със своята голяма начетеност.

223

И Ог, цар Васански (лат.) — Б.пр.

224

Настрана (лат.). — Б.пр.

225

Ампан — старинна мярка, около 25 см.

226

Жофроа дьо Люзинян — жесток феодал, живял в XIII столетие. Замъкът му се намирал в околностите на Поатие.

227

На художници и поети (лат.). — Б.пр.

228

Епистемон — опитен, сведущ (гр.).

229

„Пандекти“ — „Всеобхващащи“ (гр.) — съставен по времето на император Юстиниан систематически кодекс с извлечения от трудове на известни римски юристи. Другото название на този кодекс е „Дигести“.

230

… се спомина от Роландова смърт… — тоест от жажда.

231

„За архитектурата“ (лат.). — Б.пр.

232

„За строителното изкуство“ (лат.). — Б.пр.

233

„За механизмите“ (лат.). — Б.пр.

234

… хубавото орлеанско вино до капка се пресече и вкисна. — Съществувало поверие, че от силните камбанни удари виното може да вкисне.

235

… списъка на които ви предлагаме… — Този списък пародира автори, избиращи най-обикновени предмети като символи на абстрактни понятия — порок, добродетел, вяра и т.н.

236

Първо:

237

„Тоягата на спасението“(средновек. лат.). — Б.пр.

238

„Правата на копчелъка“ (средновек. лат.). — Б.пр.

239

„Декретите на Пантофа“ (средновек. лат.). — Б.пр.

240

„Гранатът на порока“ (средновек. лат.). — Б.пр.

241

Мармотр (средновек. лат.). — Б.пр.

242

„За пауните и маймуните“ с коментария на Орбелис (средновек. лат.). — Б.пр.

243

„Постановление на Парижкия университет относно кокетствата на веселящите се жени“ (средновек. лат.). — Б.пр.

244

„Изкуството благоприлично да се пръцка в общество“ от метр Ортуин (средновек. лат.). — Б.пр.

245

Или (лат.). — Б.пр.

246

„За мравешкото изкуство“(средновек. лат.). — Б.пр.

247

„За бульоните и за преливането“ от Силвестър Приерински (средновек. лат.). — Б.пр.

248

„Училищна четка за обувки“ (средновек. лат.). — Б.пр.

249

„За начина на ходене по нужда“ от Тартаретус (средновек. лат.). — Б.пр.

250

„За различията при супите“ (средновек. лат.). — Б.пр.

251

„За похапване на препечена сланина“ — в три тома — от достопочтения брат Льобен, духовен баща на провинцията Лапания (средновек. лат.). — Б.пр.

252

„За похапването на козя пастърма с артишо през пости въпреки запрещението на църквата“, съчинение на мраморния доктор Пасквили (средновек. лат.). — Б.пр.

253

Майорис, „За начина на приготовление на кървавицата“ (средновек. лат.). — Б.пр.

254

„За превъзходните качества на карантията“. — Б.пр.

255

Прославеният доктор по две права, Пило Грабежов, „За недостатъците на глупостта, събрани в Акурсните пояснителни бележки, най-изчерпателен преглед“ (средновек. лат.). — Б.пр.

256

„Хитростите на свободния стрелец“ (средновек. лат.). — Б.пр.

257

Свободният войник „За военното изкуство“, с илюстрации от Тевоти (лат.). — Б.пр.

258

„За ползата и изгодите от одирането и изкормянето на жребци и кобили“ от доктора по богословие де Кебекю (лат.). — Б.пр.

259

Ростокостоямбеданес, доктор по богословие, „За употребата на горчицата след ядене“, в четиринадесет тома, с препоръчение от доктора по богословие метр Обирджиев. — Б.пр.

260

Дълбокомъдреният въпрос — може ли Химерата в празното свистящо пространство да погълне вторичните интенции, — обсъждан на Констанския събор в продължение на десет седмици (средновек. лат.). — Б.пр.

261

„Замърсяването“ от Скот. — Б.пр.

262

„Премахване на шпорите“ от метр Алберик де Розата. — Б.пр.

263

„Подстригване на косите“ — в три тома — от същия автор. — Б.пр.

264

Марфорио, бакалавър, покайващ се в Рим, „Как трябва да се замърсяват и чистят кардиналските мулета“ (средновек. лат.). — Б.пр.

265

Встъпителните думи на „Силвий Пияницата“, избоботени от Съновидеца, доктор по богословие (средновек. лат.). — Б.пр.

266

Бударини, епископ, „За доходите от емулгенциите“, в девет тома, с папски привилегии за три години, не повече (средновек. лат.). — Б.пр.

267

Доктор по теология Облизанков, „За улавяне на каноническите часове“, в четиридесет тома (средновек. лат.). — Б.пр.

268

„Камбичене на светите братя“ от неизвестен автор (средновек, лат,). — Б.пр.

269

„Италианският мързел“ — съчинение (средновек. лат.). — Б.пр.

270

Р. Лулий, „За безобразията на князете“ (средновек. лат.). — Б.пр.

271

„Вместилище на лицемерие“ от метр Якоб Хохщратен (средновек. лат.). — Б.пр.

272

„Винените запаси за кандидатите за доктори по теология“, както и занимливи книги (средновек. лат.). — Б.пр.

273

„Начини за почистване на кухненски печки и комини“ от метр Ек (средновек. лат.). — Б.пр.

274

„Софистически забавления“ (средновек. лат.). — Б.пр.

275

„Извъзнизразбезчрезоколонаоколо и по края“ (средновек. лат.). — Б.пр.

276

Туткав, „За живота и достойнствата на щиглеца“ (средновек. лат.). — Б.пр.

277

„Нравствени наставления на сорбонските качулати доктори“ от метр Луполд (средновек. лат.). — Б.пр.

278

„Подстрекалните речи на кьолнските доктори против Рейхлин“ (средновек. лат.). — Б.пр.

279

„Кръгообращения на слугите при играта на лапта“ от брат Шопаров (средновек. лат.). — Б.пр.

280

„Възможности за отстраняване на папите от църквата“ (средновек. лат.). — Б.пр.

281

Йоан Дитебродий, „Ужасите на отлъчването от църквата, книжчица без глава“ (средновек. лат.). — Б.пр.

282

„За начина да се извикат дяволите и дяволиците“ от метр Гинголф (средновек. лат.). — Б.пр.

283

Доктор херувимски, „Произход на лъженабожниците и лицемерите“, в седем тома (средновек. лат.). — Б.пр.

284

„Сбор ангелски“ (лат.). — Б.пр.

285

Суторис, „Против ония, които наричат автора мошеник, а така също няколко думи и за това, че мошениците не са порицавани от църквата“ (средновек. лат.). — Б.пр.

286

„Медицинска сералня“ (средновек. лат.). — Б.пр.

287

„Клизмени поля“ от С. Ш. (лат.). — Б.пр.

288

Юстиниан, „За изтребление на лъженабожниците“; „Антидоторий за душата“; Мерлин Кокай, „За отечеството на дяволите“ (средновек. лат.). — Б.пр.

289

«Етически съчинения» (лат.). — Б.пр.

290

Панюрж — хитрец (гр.).

291

— Юнкер, гот геб ойх… — „Млади господине, преди всичко нека бог ви даде щастие и благополучие! Мили млади господине, знайте, че това, за което ме питате, е тъжно и достойно за съжаление; ще трябва да кажа неща, еднакво тежки за разказване и за слушане, макар някогашните поети и оратори да твърдят в своите приумици и сентенции, че възпоминанието на минали беди и страдания доставя голяма наслада.“ Този превзет немски, изпъстрен с латинизми и архаизми, по всяка вероятност е скалъпен от някой студент на приятели на Рабле.

292

— Ал барилдим готфано… — и тъй нататък.

293

— Синьор мио, вой видете пер ехемпло… — Това е италиански, примесен с испански думи. „Господине, вие виждате например, че гайдата не свири на празен стомах. Така и аз не ще мога да ви разкажа моите патила, ако преди това не получи обичайното си подкрепление бедният ми търбух, по нареждане на който ръцете и зъбите ми престават да изпълняват естествените си функции.“ Тази реплика е на език, измислен от Рабле.

294

— Лард гест толб би суа… — „Милорд, ако сте толкова умен, колкото сте голям на ръст, вие би трябвало да ме съжалите, тъй като природата е създала всички нас равни, но съдбата е издигнала едни, а други принизила. Обаче добродетелта всякога е презряна и добродетелните люде — незачитани; и само с последното си издихание човек става достоен и добър.“ На много развален шотландски.

295

— Йона андие гуауса гусветан… — „Велики господи не, за всяка болка има лек; да запазиш приличие — ето кое е трудно! Умолявам ви, разпоредете се да сторят следното — на мен е нужно само едно: да ме нахранят до насита. А после ме разпитвайте колкото искате. И няма да е зле, ако е рекъл бог, да донесат храна за двама.“ А този път Панюрж говори на баски език и, изглежда, на съвсем обикновен, прост баски.

296

Геникоа — бог.

297

Карпалим — бърз (гр.).

298

— Пруг фрест стринст соргдманд… — друг измислен език. Може би той има някакъв ключ, който един ден ще бъде открит.

299

Хере, ий ен спреке андерс геен… — „Господине, всички езици, на които говоря, са християнски. Но мен се чини, че без и дума да ви кажа, моите дрипи достатъчно ви говорят за желанията ми. Бъдете прочее милостив и ми дайте нещо да се подкрепя.“ (Холандски)

300

Сеньор, де танто аблар ио сой кансадо… — „Господине, уморен съм от тези безконечни разговори. Ето защо аз моля ваше превъзходителство да вземе под внимание евангелските наставления, които да подбудят ваше превъзходителство да постъпи според съвестта си. А ако те не са достатъчни, за да събудят у ваше превъзходителство милосърдието, аз ви моля да се позовете на естественото милосърдие, на чийто глас ще откликнете, аз съм уверен, не по-малко живо, отколкото на гласа на разума. Повече няма какво да кажа.“ (Испански).

301

Мин хере, ендог йег инхен тунге… — „Господине, даже и ако, като децата и животните, не говорех на никакъв език, моите дрехи и моята изпосталялост би трябвало да ви подскажат от какво се нуждая, а именно — от ядене и пиене. Съжалете се прочее над мен и наредете да ми донесат нещо, което да укроти моя виещ от глад стомах, а така също да поставят пред Цербер купичка супа. А вие да живеете дълго и щастливо.“ (Датски)

302

Евстен — „здравеняк“ (гр.).

303

— Адони, шолом леха… — „Мирът да бъде с теб! Ако вие искате да сторите добро на вашия слуга, дайте ми веднага един самун хляб, тъй като е казано: служи на бога оня, който е милостив към бедния.“ (Еврейски)

304

— Деспота тинин панагате… — „Предобри ми господарю, защо не ме нахраните? Вие виждате, че съм нещастен и че умирам от глад, и при все това съвсем не ме съжалявате и ме питате за неща, които нямат нищо общо с моя въпрос. А всички тълкуватели и коментатори единодушно твърдят, че думи и разговори са излишни, когато фактите са очевидни за всички. Думите са необходими само там, където въпросите не са изяснени напълно.“ (Старогръцки)

305

— Агону донт усис ву денагез… — неясен брътвеж, в който трудно се долавят отделни думи.

306

Ям тотиес вос пер сакра перкве… — „Много пъти вече ви заклинах във всички светли неща, във всички богове и богини, умолявайки ви да проявите състрадание към мен и облекчите нищетата ми, но моите увещания и моите жалби се оказаха напразни. Оставете ме, моля ви, оставете ме, хора коравосърдечни, да отида там, където съдбата ме води, и не ми дотягайте повече с вашите пусти въпроси, припомняйки си старата поговорка, че гладният стомах няма уши.“ (Лат.)

307

Ахат — другар и спътник на Еней от Вергилиевата „Енеида“.

308

… по време на злополучния поход в Митилена… — Авторът има предвид злополучната обсада на града Митилена (на остров Лесбос, принадлежащ тогава на Турция).

309

… на улица „Фоар“… — където се намирал един от университетските факултети.

310

Язон — италиански юрист; Филип Деций — италиански законовед на френска служба; Петронибус — измислено име.

311

Дю Дуе — сеньор дю Дуе, съветник в Бордоския парламент.

312

… дяволски Цеполови каутели… — Бартоломео Цепола, италиански юрист от XV столетие, написал книгата „Cautae juris“ (юридически предохранителни мерки), в която излага различни начини за заобикаляне на законите.

313

„За произхождение на правото“ (лат.). — Б.пр.

314

Раго — главатар на низшите, споменаван често от писателите на XVI столетие.

315

Блажени обременените, тъй като те от само себе си се навеждат (средновек. лат.). — Б.пр.

316

„Радвай се“ и „Изведи нас“ (лат.). — Б.пр.

317

Прагматическа санкция — заповед на Карл VIII, обнародвана в 1438 г. и определяща в XV и началото на XVI столетие взаимоотношенията на църква и държава във Франция.

318

Не пада от моста оня, който се сети да скочи във водата (лат.). — Б.пр.

319

… in sacer varbo dotis… — вместо in verbo sacer dotis — честна дума на духовника (лат.).

320

Ти също (лат.). — Б.пр.

321

И т.н. — Б.пр.

322

Название на един от модусите от първата фигура на силогизма. — Б.пр.

323

Улавяйки жабката (средновек. лат.). — Б.пр.

324

Господине, пий, пий! — Б.пр.

325

В такъв случай, господа, какви права имат слабите? (лат.) Б.пр.

326

От собствените им уста (лат.). — Б.пр.

327

Единогласно (лат.). — Б.пр.

328

Отсега и занапред (лат.). — Б.пр.

329

„Катон“, „Брат“, „Гал“, „Пет стъпки“, „Вино“, „Ако господинът“, „Майка“, „Добра жена“, „Ако някой“, „Помпоний“, „Имения“, „Покупател“, „Претор“, „Продавец“ (лат.). В средните векове закони и параграфи на закони се обозначавали с първите думи на текста. — Б.пр.

330

… юбилейни години… — Юбилейна или свята година в католическата църква е годината, когато папата опрощава всички грехове на християните; учредена била в 1300 година и се празнувала всеки сто години, а от XV столетие — всеки 25 години.

331

… предсказанията на Николай Кузански… — Кардинал, а по-късно папа, Кузански (1401–1464) бе предсказал в една от книгите си, че краят на света ще настъпи след 34-ата юбилейна година, чествувана от 1343 г. всеки петдесет години.

332

„За сакатите и уродливите, в защита на докторите по богословие“ (средновек. лат.). — Б.пр.

333

Святий боже, святий безсмъртний! (гр.) — Б.пр.

334

„Но къде е ланският сняг?“ — рефрен от баладата на Франсоа Вийон „Балада за някогашните жени“.

335

„Фоли Гоблен“ — увеселително заведение в околностите на Париж.

336

Брат Любен (лат.). — Б.пр.

337

„За угощение на низшите“ (лат.). — Б.пр.

338

А откъде ще се вземат? (лат.) — Б.пр.

339

„А всъщност най-добрият син на света“ — стих от съвременника и приятеля на Рабле — Клеман Маро.

340

„Отче наш“ (лат.). — Б.пр.

341

Брат (лат.). — Б.пр.

342

Идете си, службата е отслужена (лат.). — Б.пр.

343

Де Алиако или Пиер д’Ели (1350–1425) — френски богослов, автор на множество богословски трудове.

344

Тестон — стара френска сребърна монета.

345

Муш — уличен фокусник, навярно съществувал в Средновековието.

346

Благодаря ви, господине! (лат.) — Б.пр.

347

Сто ти се дават на теб (лат.). — Б.пр.

348

„Ти възлюбваш господа“ и „Възлюби“ (лат.). — Б.пр.

349

Сто въздай на себе си (лат.). — Б.пр.

350

По това (лат.). — Б.пр.

351

Фифи — прозвище на чистачи на клозети.

352

„Сентенции“ — своеобразна богословска енциклопедия, написана от парижкия епископ Петр Ломбардски (умрял в 1164 год.).

353

Таумаст — удивителен (гр.).

354

Пико делла Мирандола (1463–1494) — италиански учен и хуманист-неоплатоник, изявил се във флорентинската Академия.

355

„За числата и знаците“ (лат.). — Б.пр.

356

„За нещата, неподдаващи се на изложение“ (лат.). — Б.пр.

357

„За магиите“ (лат.). — Б.пр.

358

„За тълкуване на сънищата“ (гр.). — Б.пр.

359

„За знаците“ (лат.). — Б.пр.

360

„За неизразимото“ (гр.). — Б.пр.

361

„За нещата, които трябва да отминем с мълчание“ (гр.). — Б.пр.

362

До границата на мълчанието (средновек. лат.). — Б.пр.

363

Този тук е по-голям от Соломон (лат.). Б.пр.

364

Няма ученик, по-мъдър от учителя си (лат.). — Б.пр.

365

Земята изсъхва без вода (лат.). — Б.пр.

366

Гоблен — династия на парижки занаятчии и търговци.

367

Дипсоди — жаждащи (гр.).

368

Милиарий — римска миля, равна на 1000 двойни крачки (1,48 км).

369

Стадий — гръцка мярка за дължина — около 180 м.

370

Парасанг — стара персийска мярка за дължина (5000 м).

371

Онфльор — пристанище в устието на Сена.

372

… хитрината, за която говори Авъл Гелий. — Римският писател Авъл Гелий (II в.) разказва, че спартанците увивали пръчка с книжна лента така, че се получавал своеобразен цилиндър, на който пишели от горе на долу. Адресатът, притежаващ точно толкова дълга и дебела пръчка, пренавивал лентата на нея и така прочитал писмото.

373

„За буквите, които не можем да подредим“ (гр.). — Б.пр.

374

„За буквите, които не можем да разчетем“ (лат.). — Б.пр.

375

… потомък на Зопир. — По време обсадата на Вавилон от персийския цар Дарий персиецът Зопир си отрязал носа и ушите и казвайки, че Дарий го осакатил, проникнал в града (Херодот).

376

… потомък на Синон. — Гъркът Синон, предавайки троянците, ги убедил да вкарат в града дървения кон със скритите в него ахейски войници (Вергилий, „Енеида“).

377

Паколе — герой от рицарския роман „Валентин и Орсон“, направил от дърво вълшебен кон.

378

Амазонката Камила. — „Енеида“, VII, 808–809.

379

Който може да лови, нека лови! (лат.) — Б.пр.

380

Върви с мен (лат.). — Б.пр.

381

Прочутата хроника на Турпин, Реймски архиепископ, съвременник и сподвижник на Карл Велики.

382

… халибска стомана… — Халиби, древно причерноморско племе. Халибската стомана се ценяла високо от гърци и римляни.

383

Квартерон — четвърт фунт.

384

… ножчета, наричани ухорезачи… — тоест ножчето, с което палачът отрязвал ушите на престъпниците.

385

… в стана на Сенахериб. — В Библията се разказва, че ангел божи умъртвил за една нощ сто осемдесет и пет хиляди войници на асирийския цар Сенахериб.

386

„Прави така и ще победиш!“ — Християнско предание гласи, че в навечерието на сражение римският император Константин Велики (IV в.) видял в небето кръст с надпис: „С него ще победиш“.

387

Голфарин — от goinfre — лакомец (фр.).

388

… голямата маслена кула Света Стефания… — тоест издигната от доходите, събрани чрез продаване на миряните разрешения да ядат масло по време на пости.

389

Валентин и Орсон, Жиглан и Говен, Моргант, Хуан Бордоски, Жан Парижки, Артур Бретонски, Персфоре — герои на средновековни романи.

390

Ожие Датчанина, Гален Възстановителя — герои на рицарски романи.

391

Мелюзина — фея в средновековни легенди, полужена-полузмей.

392

Жан Льомер (1473–1525) — френски поет и историк, историограф на френския кралски двор.

393

Кайет и Трибуле — шутове на Людовик XII и Франц I.

394

Алмирод — солен (гр.).

395

Асфараг — гърло (гр.).

396

Мефита — римска богиня, олицетворение на вредните вулканически изпарения.

397

Блатото Камарини — в Сицилия, близо до град Камарини.

398

… смрадливото Сорбонско езеро, описано от Страбон… — шеговит израз, обичан от хуманистите, които създали прозвище на ненавистния им богословски факултет при Сорбоната от думата Сербонида (зловонно езеро, упоменавано от гръцкия географ Страбон — I в. пр.н.е.).

399

Извинете ме (език, близък до ит. и исп.). — Б.пр.

400

И тези, които се представят за куриевци, всъщност са развратници (лат.). — Б.пр.

401

… то поне в наследство от него сте получили нещо… — тоест дългите (магарешки) уши на фригийския цар Мидас.

402

Отакусти — шпиони (гр.). — Според Плутарх персийският цар Дарий пръв се обкръжил с отакусти.

403

Римският император Марк Аврелий Антонин (161–180), поддържал многоброен щат от професионални доносници.

404

Катаракти — подвижни решетки в отвори на градски стени.

405

Калиги — военни обувки на древните римляни.

406

Балисти и скорпиони — военни каменохвъргачки в старите времена.

407

Мандузиани — старовремски саби с къси дръжки.

408

… и восъчните си дъсчици… — Древните пишели на такива дъсчици с подострени пръчици.

409

… латините наричат войната „хубава“. — Латинските думи „война“ и „хубава“ са омоними.

410

„Беседи около трапезата“ (гр.). — Б.пр.

411

… в началото на втората фаза. — Някогашните лекари считали, че всяко елементарно качество се дели на фази; така например огънят бил считан за осма фаза на топлината.

412

Рено де Монтобан — един от четирите сина на Емон (героическа поема, упомената в Книга първа).

413

Архитриклин — главен готвач (гр.).

414

… тианския философ… — Аполоний Тианский (I в.), оглавяващ мистическата религиозно-философска школа на неопитагорийците.

415

„Грифон“. — За своето стихотворение „Гриф“, а не „Грифон“, както погрешно го цитира Рабле, римският поет Авзоний писал, че случайно го намерил в старата библиотека, както Евклионовият петел намерил съкровището.

416

Свободен превод на два стиха на Вергилиевите „Георгики“. Рабле и по-нататък превежда гръцки и латински стихове неточно и без да съблюдава каквито и да било размери на оригинала.

417

Термин — римски бог на границите.

418

… два живи източника на пантеологическата мисъл… — Пантеология — всеобщо богословие.

419

… тези хора за един ден изяждат цял епископ… — намек за пищния, разорителен банкет, даден от новоназначения Парижки епископ в чест на своето назначаване.

420

… „кой знае, че до утре ще е жив?“ — Сенека.

421

Комутативна и дистрибутивна справедливост — термини от Аристотеловата етика. Първата се изразява в справедливо съотношение между покупната и продажната цена, втората — в справедливо разпределение.

422

… по думите на Вергилиевата Тестилида… — В „Буколики“ Вергилий рисува образа на селянка, приготвяща храна за жътварите.

423

… сам изял цяла морска минога. — Поканен от крал Людовик IX на обяд, прочутият богослов и философ Тома Аквински, унесен в мисли, изял миногата, предназначена за краля. В този миг внезапно намерил решението на някакъв въпрос, което дотогава напразно търсил, и преглъщайки последния си залък, радостно извикал: „Consummatum est!“, тоест: „Свършено е!“

424

Ксенократ — гръцки философ-платоник, изчислил, че от гръцката азбука може да се получат 100 200 000 срички.

425

… в сомюрската мистерия… — В август 1534 година в града Сомюр била представена „мистерия“ за живота, страданието и възкресението на Христос. Приятелят на Рабле, Буше, отказал да я дирижира.

426

… дето си ги измисляше философът Метродор, или… от Петроновите… — Метродор от Лампсака, епикуреец (III в. пр.н.е.), Петрон от Химера — гръцки философ, питагореец (VI в. пр.н.е.). Първият твърдял, че вселената се състои от безкрайно много светове, а вторият, че те са само сто осемдесет и шест.

427

… със своята Омирова верига… — тоест веригата, която Юпитер заплашвал да спусне на земята, за да премери силите си с всички останали богове.

428

Алоади — синове на великана Алоея, внуци на Посейдон, опитали се да щурмуват Олимп.

429

… като Измаил, като Метабус… — Библейската „Книга за битието“ изобразява Измаил като човек, ненавиждащ всичко живо. За Метабус се разказва в „Енеида“ (XI, 567–568).

430

… изобразен от Езоп в неговите басни. — Припомня се известната басня за раздора между стомаха и останалите части на човешкото тяло.

431

Тоест (лат.). — Б.пр.

432

Обикновена храна, освен хляба и виното. — Б.пр.

433

Енио — гръцка богиня на войната, спътница на Арес.

434

… имам на ухото си бълха… — френска поговорка, означаваща „изпитвам тревога“.

435

Жан Буржоа — знаменит френски проповедник, с прозвище „Корделиер с очилца“.

436

Гъските са били посветени на Юнона. Техните крясъци издали нощното нападение на галите и така Рим бил спасен.

437

„За семената“ (лат.). — Б.пр.

438

… че с тези именно камъни Девкалион и Пира… — Според гръцката митология останалите живи след потопа Девкалион и Пира възстановили човешкия род, като хвърляли зад гърба си камъни, които мигновено се превръщали в хора.

439

„За изкореняване на лъженабожничеството“ (лат.). — Б.пр.

440

Висшето благо в гащите и копчелъците (средновек. лат.). — Б.пр.

441

Горко на самотния (лат.). — Б.пр.

442

Монсерат — планински хребет в Каталония.

443

Фтия — град и област в Тесалия.

444

„За гадания“ (лат.). — Б.пр.

445

Пиер Ами — приятел на Рабле.

446

… там, пред статуята на Херкулес… — Пред тази статуя имало маса, върху която хората хвърляли кости и според това как те падали, жреците тълкували отговора на бога.

447

… пожарът, обхванал корабите на Ааякс… — Митът разказва, че след превземането на Троя Аякс обезчестил в храма на Атина Палада дъщерята на троянския цар, за което Атина поразила с мълнии и потопила корабите му на път към гръцките брегове.

448

… по-безсрамен кордел… — тоест корделиер — монах от ордена „Свети Франциск Асизки“ (францисканец).

449

Девицата Фтиа — нимфа, която съблазнил Зевс в образа на гълъб.

450

Жан — прозвище на измамвания и снизходителен съпруг.

451

З(акон) посл(еден) к(анон) „За зак(оните)“ (лат.). — Б.пр.

452

За малк(и) з(акони) „Преторът говори“ § посл(еден) (лат.). — Б.пр.

453

„За сънищата“ (гр.). — Б.пр.

454

Херофил — гръцки лекар от IV в.

455

Кв. Калабрийски — гръцки поет. Истинското му име е Квинт Смирнски.

456

Хермес Тримегист — Хермес Трижвеличайши (гр.). Така наричали автора на известния в средните векове философски диалог.

457

Виланованус (1495–1530) — известен учен-хуманист.

458

Ум (гр.). — Б.пр.

459

Ум (лат.). — Б.пр.

460

… на двете Омирови врати… — Виж „Одисея“, XIX, 562–567.

461

Икел, Фантас и Фобетор — божества на страшни сънища, синове на Хипнос.

462

Серапион Аскалонски, Антифон, Филохор, Артемон — гръцки учени и оратори.

463

Фулгенций Планциад — латински писател (VI в.)

464

… да не каже после Мом… — Езопова басня за гръцкия бог на насмешките Мом, упрекнал природата, че поставила рога на челото, а не на плещите на бика, за да бодял по-удобно.

465

Амин, амин, да бъде така — за разлика от папата (лат.). — Б.пр.

466

Metalepsis — реторическа фигура, състояща се в замяна на понятия, изразяващи предидущото състояние на предмета, с понятия, изразяващи следващото негово състояние.

467

Турн — митически цар, един от героите на „Енеидата“.

468

Фабий Пиктор — римски историк (III в.).

469

… и както поетът казва… — Вергилий, „Енеида“.

470

Дар от враг не е дар (гр.) — Софокъл. — Б.пр.

471

От литургията — на масата (лат.). — Б.пр.

472

… както Сибила стори с Цербер. — За това се разказва в кн. VI на „Енеида“.

473

… това е някаква Канидия или Сагана… — имена на магьосници, упоменати от Хораций.

474

Сикл — древноеврейска монета.

475

… старата Ауриния и добрата майка Веледа… — имена, които Рабле заимствува от Таций („Германия“).

476

Пепеляшка. — Б.пр.

477

Палики — две древни божества, почитани в Сицилия.

478

Мегарска палинтокия — постановление до гражданите на древногръцкия град Мегари, задължаващо заемодавците да връщат взетите от длъжниците проценти.

479

Палингенезия — тоест възраждане (термин от Демокритовата натурфилософия).

480

Двусмислен (гр.). — Б.пр.

481

Диалектици — тук в първоначалното значение на тази дума: хора, изкусни във водене на спор.

482

З(акон) първи за задъл(женията) (лат.). — Б.пр.

483

Датан и Авирон, според библейско предание, въстанали против Мойсей и земята ги погълнала.

484

Терпсион — ученик и другар на Сократ, упоменаван от Платон и Плутарх.

485

Дав — хитър роб в комедията на Теренций „Девойка от острова Андрос“.

486

Ал хатим — кръст (араб.).

487

Александър Миндски — гръцки философ и естествоизпитател (III в.).

488

Старецът пророчествува като сибила (гр.). — Б.пр.

489

Гийом де Беле — вицекрал на Пиемонт. Рабле бил негов домашен лекар.

490

Сократ преди смъртта си помолил другарите си да принесат в жертва на Асклепий бял петел.

491

Хирогномонически — кръгообразно.

492

Циркумбиливагинация — въртене.

493

Хомоцентрикално — около една и съща точка.

494

Ихтиофагия — страна, богата с риба, Рибария (гр.) — Рабле заимствува тази дума от Еразъм.

495

Клавел — часовникар — хугенот. Ревностните католици в Ла Рошел изгорили градския часовник, направен от него, в знак на ненавист към Реформацията.

496

Демигоргон — второстепенно гръцко божество от късната античност.

497

… както сториха корделиерите с орлеанската съдийша… — тоест жената на орлеанския съдия Франсоа де Сен-Мимен, погребана в църквата на Францисканския манастир в Орлеан. Надявайки се да получат „голям дар“ за успокоение на душата й, монасите казали, че тя ги тревожи през нощта, но били уличени в измама и строго наказани.

498

Театинци — питомци на монашески орден, основан в италианския град Теате (сега Кети).

499

… нарамил на гърба си като малък хубавичък свети Кристофор… — В християнски апокриф се разказва как свети Кристофор пренесъл веднъж през реката Христос, явил му се в образа на малко дете.

500

Радвай се, звезда над морето (лат.). — Б.пр.

501

„Помилуй ме“ до „телеца“ (лат.). — Б.пр.

502

Пикатрис — съставил в 1256 г. книга, в която излагал ученията на древните вълшебници.

503

Жан-Жак де Тривулци (1448–1519) — маршал на Франция.

504

… самоския философ… — тоест Лукиан.

505

Естангура — приказна страна.

506

Огигийски острови — намиращи се по думите на Плутарх на пет дни западно от бреговете на Британия.

507

Хер Трипа — Хенрих Агрипа Нетесгемейски (1486–1535), знаменит воин, лекар, богослов, алхимик, астролог и философ.

508

Метопоскопия — тип на лицето (гр.).

509

Ир — нагъл бедняк, за когото се говори в XVIII песен на „Одисеята“.

510

Низш горделивец (гр.). — Б.пр.

511

Пиромантия — гадание по огън (гр.).

512

Аеромантия — гадание по въздуха (гр.).

513

Хидромантия — гадание по вода (гр.).

514

Леканомантия — гадание по блюдо (гр.).

515

Хермолай Варварина — тоест Ермолао Барбаро (1434–1493), италиански философ, поет и естествоизпитател.

516

Катоптромантия — гадание по огледало (гр.).

517

Коскиномантия — гадание по решето (гр.).

518

Алфитомантия — гадание по брашно (гр.).

519

Астрагаломантия — гадание по кости (гр.).

520

Тиромантия — гадание по сирене (гр.).

521

Хиромантия — гадание по въртящо се колело (гр.).

522

Стерномантия — гадание по гърдите (гр.).

523

Либаномантия — гадание по тамян (гр.).

524

Гастромантия — гадание по корема (гр.).

525

Кефалеономантия — гадание по магарешка глава (гр.).

526

Керомантия — гадание по восък (гр.).

527

Капномантия — гадание по дим (гр.).

528

Аксиномантия — гадание по катран (гр.).

529

Ономантия — гадание по нокти (гр.).

530

Тефрамантия — гадание по пепел (гр.).

531

Ботаномантия — гадание по растения (гр.).

532

Сикомантия — гадание по листата и плодовете на смокиня (гр.).

533

Ихтиомантия — гадание по риби (гр.).

534

Херомантия — гадание по прасенце (гр.).

535

Клеромантия — гадание по жребий (гр.).

536

Антропомантия — гадание по човешкото тяло (гр.).

537

Стихомантия — гадание по стихове (гр.).

538

Ономатомантия — гадание по името (гр.).

539

Алектриомантия — гадание по петел (гр.).

540

Т, Е, О, Д — Теодосий.

541

Харуспиция и екстиспиция — гадание по вътрешностите на жертвени животни (лат.).

542

Некромантия — гадание по мъртъвци (гр.).

543

Скиомантия — гадание по сенки на мъртви (гр.).

544

Плодете се, всички живи, и умножавайте се (лат.). — Б.пр.

545

Патак — пикардийска дребна монета.

546

Когато господ слезе да съди земята (лат.). — Б.пр.

547

Котлите на Юпитер Додонски. — Около светилището на Юпитер в Додон били закачени на дървета един до друг бронзови съдове, които звънели вкупом, когато един от тях бивал раздвижен.

548

Прокул — Тит Ливий Прокул, претендирал за римския престол (III в.).

549

Пръв в света (ит.). — Б.пр.

550

Хиперборейските планини — планините, които тогава се е считало, че се намират на север.

551

Топика — част от реториката.

552

Следователно (лат.). — Б.пр.

553

Гигантите според гръцката митология въстанали срещу боговете и се опитали да овладеят Олимп.

554

Рондибилис — кръгличък (средновек. лат.). Гийом Ронделе, известен френски лекар и естествоизпитател, професор в Монпелие, дето изучавал медицина Рабле.

555

Питагорейската тетрада — тоест четворката, считана от питагорейците за най-съвършено число.

556

Боасоне — Жан де Боасоне, юрист, приятел на Рабле и Маро.

557

„Неразрешими проблеми“ (лат.). — Б.пр.

558

… ще си хапнем гъска… — Реминисценция от Фареа — „Метр Петр Патлен“.

559

Хераклова лилия (лат.). — Б.пр.

560

… след третичното храносмилане. — Според Аристотел третото храносмилане се извършва в кръвоносните съдове и подготвя секрецията сперма.

561

Непорочна, чиста (лат.). — Б.пр.

562

„За въздуха, водата и местността“ (лат.). — Б.пр.

563

„За семената“ (лат.). — Б.пр.

564

Претиди — дъщери на аргоския цар Прет, поразени от безумие за това, че отказали да чествуват бога Дионисий.

565

Мималониди, тиади — вакханки.

566

Критолай — гръцки философ-перипатетик, казвал, че ако поставим всички духовни блага на едното блюдо на везните, а телесните — на другото, ще натежат първите.

567

… описан е от прочут автор… — намек за Езопова басня, преразказана от Плутарх в „Утешителни думи към съпругата“.

568

Изпражнения, урина и храчки — на лекаря се трупат без мяра; в това е солта на занаята (лат.). — Б.пр.

569

Ние сме благородни, а вие — за лайна достойни (лат.). — Б.пр.

570

За оглеждане на корема (лат.). — Б.пр.

571

Философ ефектически и пиронически — тоест скептик. Пирон (IV в. пр.н.е.), гръцки философ, основател на школата на скептицизма.

572

Фронтистерия — букв. размишления (гр.).

573

Апоретик — пазещ тайна (гр.).

574

Ефектик — отлагащ (своето решение) (гр.).

575

Кореб — фригийски княз, убит при падането на Троя.

576

Бонадиес — гръцко божество, почитано в Аркадия.

577

Бонадеа — добра богиня, древноиталийско божество на плодородието.

578

Центумвирален — състоящ се от сто члена (лат.). Така се наричал в онова време Парижкият парламент.

579

Бридуа аргументира речта си с цитати от църковното право и най-вече от римското право, което е действуваща норма през цялото Средновековие.

580

Отб(елязани) Архид(якон), О(тличие) LXXXVI К(анон) „Толкова“ (лат.). — Б.пр.

581

За воен(ното) дело, з(акон); За прав(ническите) нор(ми), з(акон) „Почти…“; Об(едил)ския ед(икт) и т.н. — Б.пр.

582

З(акон) „Най-голямата грешка“ К(одекс) За де(цата) (лат.) — Б.пр.

583

Кокалче за съдебни решения (лат.). — Б.пр.

584

Съвременните хора обичат краткия израз (лат.). — Б.пр.

585

Когато законните права на страната не са ясни, следва да се поддържа ответникът, а не ищецът (лат.). — Б.пр.

586

За преразглеждане (лат.). — Б.пр.

587

Съпоставянето на противоположностите прави различията още по-очевидни (лат.). — Б.пр.

588

Всякога е неясно онова, което най-малко познаваме (лат.). — Б.пр.

589

Явилият се по-рано ползува преимуществата на закона (лат.). — Б.пр.

590

Явилият се по-рано се ползува от преимуществата на законите (лат.). — Б.пр.

591

При изменение на формата се изменя и съществото на делото (лат.). — Б.пр.

592

Тъй като второстепенните явления в природата следват основното (лат.). — Б.пр.

593

Доктор Тома — тоест свети Тома Аквински.

594

Заменям от време на време сериозната работа с развлечения (лат.). — Б.пр.

595

На парите всички се подчиняват (лат.). — Б.пр.

596

Hic nota — забележете това (лат.). — Б.пр.

597

Говорейки решително (лат.). — Б.пр.

598

Леко носим бремето, с което сме се натоварили драговолно (лат.). — Б.пр.

599

Каквото са за болестта лекарствата, това са за съдебните дела решенията (лат.). — Б.пр.

600

Зряла за брачното ложе, девицата беше млада на години (лат.). — Б.пр.

601

Правистът Брокадий (лат.). — Б.пр.

602

Латеранският събор — църковният събор, състоял се през 1512–1517 година в Латеранския дворец в Рим, където Прагматическата санкция била отменена.

603

Какъвто бащата, такъв и синът, а често и дъщерята се увлича по пътя на майката — поговорка. — Б.пр.

604

Деца на монахиня, заченала от монах, се изплъзват от всякакви закони (средновек. лат.). — Б.пр.

605

Трудолюбивите хора са облагоприятствувани от законите (лат.). — Б.пр.

606

З(акон) „За мулетарите“; тълкуване на думите „усетил миризмата“ — „да си залепиш носа на задника“ (лат.). — Б.пр.

607

Който не работи не трябва да яде.

608

Нуждата заставя и старицата да бърза. — Б.пр.

609

На всички е дадено да говорят, но на малцина — мъдро да мислят, (лат.). — Б.пр.

610

Трябва (лат.). — Б.пр.

611

С усилие завоюваната радост крие неподозирана сладост (лат.). — Б.пр.

612

Пилееш ли стотинките, ще пропилееш имането (лат.). — Б.пр.

613

Паранимф — така се наричал наставникът, който представял кандидата за дипломиране по медицина. Гръцка дума — другарка, шаферка.

614

Мразя да започвам, а когато обичам — започвам, без да искам (лат.). — Б.пр.

615

Всяка вещ трябва да има форма (лат.). — Б.пр.

616

Даже и вялият почин с успех ще бъде увенчан (лат.). Б.пр.

617

На погледа подсказват одеянията какви са на сърцето въжделенията (лат.). — Б.пр.

618

Тук за(бележете) (лат.). — Б.пр.

619

По-блажен е даващият, нежели приемащият (лат.). — Б.пр.

620

Усърдието на дарителя се оценява според желанието на Юпитер (лат.). — Б.пр.

621

Дарове, подаръци, подаяния са мили за папата начинания (лат.). — Б.пр.

622

В текста към думата „Рим“: В Рим едни обират, а които не дават — ги смазват. Тези, които не смеят да грабят, в злоба ги удавят, а които дават, ги целуват (лат.). — Б.пр.

623

По-добре в ръката синигер, отколкото в небето голяма птица (лат.). — Б.пр.

624

Когато работата не спори, бедността се шири (лат.). — Б.пр.

625

Чрез делата разцъфтяват законите, чрез делата укрепва правото (лат.). — Б.пр.

626

Там, где не смогват двамина, ще помогнат мнозина (лат.). — Б.пр.

627

На местопрестъплението (лат.). — Б.пр.

628

Добрият наш Омир понякога заспива (лат,). — Б.пр.

629

Парите са втората кръв (лат.). — Б.пр.

630

Парите са живот за човека и най-надежден гарант в случай на необходимост (лат.). — Б.пр.

631

Кълна се в бичата глава, момчета, дано жаждата ви умори щом пропаднаха моите двайсет и четири кравички (монети), дайте тогава да играем на юмруци, шамари и ритници. Кой желае да влезе в честен бой с мен? (гаск.) — Б.пр.

632

Гасконецът се хвали, че е готов да се бие с всеки един от нас, но той гледа да открадне нещо, затуй, мили наши жени, пазете всичко. — Б.пр.

633

Лишавайки се от пари, и сълзи леят ридаят (лат.). — Б.пр.

634

Кълна се в главата на свети Арно, кой си ти, защо ме будиш? Да се натряскаш така, че и името си да забравиш! Ах, свети Север, покровител на Гаскония, тъй сладко си спях, а тази драка не ме оставя на мира (гаск.). — Б.пр.

635

Ех ти, голтако! Както съм си отпочинал, така ще те натупам! Но я по-добре ела да си отдъхнеш, а после и да си пийнем (гаск.). — Б.пр.

636

В тишината и покоя душата омъдрява (лат.). — Б.пр.

637

Трибониан — известен римски юрист от VI в. По-късно името му става нарицателно за обозначаване на компилатор, безцеремонно изопачаващ чужди трудове.

638

Аполон Цинтий — Цинтий — едно от прозвищата на Аполон.

639

Морософ — глуповат (гр.).

640

Дамид — ученик и другар на гръцкия философ-мистик Аполоний Тиански.

641

Ксеноман — увличащ се по всичко чуждоземно (гр.).

642

Фенерия — несъществуваща страна от „Истинска случка“ на Лукиан.

643

Пастофори — египетски жреци. Рабле употребява тази дума в по-общ смисъл: „свещенослужители“.

644

Мисти — жреци, участници в тайните свещенодействия — мистериите.

645

Семисти — жреци на религиозна секта, посветени в едни и същи тайнства.

646

Билката пантагрюелион — коноп. Рабле нито веднъж не назовава това растение с истинското му име

647

Други… правят това, с което… са запълвали свободното си време трите парки… славната Цирцея и… Пенелопа — тоест предат или тъкат.

648

… моите Хиерски острови… — Първите издания на Книга трета били озаглавени: „Съчинение на Франсоа Рабле, доктор по медицина, монах от Хиерските острови“.

649

… чесънът за магнита… — По уверенията на Плутарх магнитът, натрит с чесън, губи магнитните си свойства.

650

… са завършили живота си високо и мигновено… — тоест на бесилка.

651

Икаровият пес — съзвездието Голямата мечка.

652

… както разказва пророкът… — тоест пророк Самуил или цар Езекия.

653

… Бряст, лекар, известен на времето си като голям хирург. — Кората на бряста се считала като отлично средство за заздравяване на рани.

654

Изиаки — жреци на богинята Изида.

655

Оркади — товарни кораби (гр.).

656

Таламеги — големи кораби (гр.).

657

Хилиандри и мириандри — кораби с екипаж до 1000 и 10 000 човека (гр.).

658

Тапробрана — древно название на остров Цейлон.

659

Фебол — остров в Арабския залив.

660

Карпазия — град в Кипър.

661

Диасиена — град в Египет.

662

Пит — дребна медна монета, сечена в Поату.

663

„За темпераментите“ (лат.). — Б.пр.

664

Лиственица (лат.). — Б.пр.

665

Карак — голям кораб по португалски образец.

666

Соран Ефески — лекар, практикувал в Александрия и Рим през II в.

667

Орибазий от Пергам (326–403) — лекар, приятел на император Юлиан Отстъпник.

668

Али Абас — персийски лекар (X в.).

669

… катоновска… физиономия… — тоест сурова като у Катон Стари.

670

… а бе от тебе по-велик и съвършен. — така говори Ахил на Ликаон, молещ го за пощада („Илиада“).

671

Коментарии към VI [книга] „Епидемии“, кн. IV (лат.). — Б.пр.

672

Агеласти — хора намусени, несмеещи се (гр.).

673

Дявол — старото значение на гръцката дума „диаболос“ — клеветник.

674

Отблъскващ злото, защитник от беди (гр.) — едно от прозвищата на Херкулес. — Б.пр.

675

Книга II, „За предназначението на частите [на тялото]“ (лат.). — Б.пр.

676

„За опазване на здравето“ (лат.). — Б.пр.

677

Арифрон Сикионски — гръцки поет (IV в. пр.н.е.).

678

В тази епоха и дълго след нея се е считало, че французите произхождат от Франк, син на Хектор.

679

Агатий — гръцки историк (VI в.).

680

Удовлетворихме молбата на мароканския шериф… — оня, който в 1550 г. се опитал, със съгласието на Франция, да завладее Оран.

681

Голгот Раис — вероятно прочутият турски корсар Драгут Реис, ограбил Сицилия в 1552 г.

682

Гасконците… настояват да им бъдат предадени камбаните. — в 1549 г. гасконските селяни получили опрощение на техния бунт срещу „габела“, тоест данъка върху солта, и си поискали камбаната, снета от камбанарията за това, че със звъна си събирала и подбуждала метежниците.

683

Сломен (старогермански). — Б.пр.

684

… съсипано от болести човече. — тоест император Карл V.

685

А какво да правим с Пиер Рамус и Пиер Галан… — Рамус (1515–1572), обявил се остро срещу учението на Аристотел. Галан (1510–1559), защитник на същото учение.

686

… направи куче от монезийска мед… — монезийци — галско племе.

687

… Крайъгълния Пиер… — Петр Коньиер (име, сходно по звучене с френската дума „ъгъл“), главен адвокат на Филип VI, защитил кралския престиж срещу канонистите, тълкуватели на Декреталиите. Впоследствие с неговото име нарекли малкото каменно човече в един от ъглите на Парижката катедрала, където обикновено богомолците си гасели свещите.

688

… Миланското херцогство. — стремежът към завладяване на това херцогство предопределял цялата италианска политика на крал Франциск I.

689

… даже и от куция Молеврие. — става реч за Мишел де Балан, владетел на имението Молеврие, недалеч от Шинон.

690

Здраве и печалби, господине! (ит.). — Б.пр.

691

Томас Гаден (по произход италианец) — прочут с богатствата си лионски банкер, чието жилище днес е превърнато в музей.

692

Бакбук — бутилка (евр.).

693

Трирема — древноримски военен кораб с три реда гребла.

694

Руабарджа — гребна лодка (англ.). Така се наричали бързоходните английски кораби.

695

Либурна — лек бързоходен кораб. Римляните са го заимствали от жителите на Либурния — част от източното Адриатическо крайбрежие.

696

… така начертаният път се оказа крайно благоприятен за тях. — набелязаният маршрут, както и приключенията, описани в книга Четвърта и Пета, имат два главни източника: пътешествията на откривателя на Канада, Жак Картие (1491–1557), и книгата на Лукиан „Истинска история“.

697

Медамоти — никъде (гр.).

698

… му придава сходство… с тоите, с индийските ликаони… — не е известно какви са тези животни, чиито названия Рабле е извлякъл от „Естествена история“ на Планий Стари.

699

Хелидон — лястовица (гр.).

700

Гозал — гълъб (евр.).

701

Аз няма да ви изпращам сега коментарии и ефемериди… — коментарии — със значението, което тази дума е имала в латинския език — записки, бележки; ефемерида — дневник (гр.).

702

Гиборим — воини, богатири (евр.).

703

Охабе — мой приятел (евр.).

704

… се е надул като историограф! — тоест на кралска служба, следователно човек влиятелен и богат.

705

Орденът на бургундския двор — орден „Златното руно“, учреден през 1429 г. от Филип III, Бургундски херцог.

706

… натъпкана с новички хенрихи. — златни монети с изображението на крал Хенрих II.

707

Клирик или ученик? (лат.). — Б.пр.

708

Да… всъщност (лат.). — Б.пр.

709

Астрагал — пета кост (гр.).

710

Тали — кокалчета за игра (лат.).

711

Кораксийци — народност в Колхида. Тук Рабле много свободно и неточно преразказва откъс от съчиненията на древногръцкия географ Страбон.

712

„История на животинския свят“ (лат.). — Б.пр.

713

Кенотаф — празна гробница (гр.), въздигана в памет на умрелите в чужбина или безследно изчезналите.

714

В моите ръце е отмъщението (лат.). — Б.пр.

715

Еназин — безносов (от фр. enase).

716

Шели — мир, покой (евр.).

717

Свети Бенедикт — тоест монашеският орден на бенедиктинците, към който принадлежи брат Жан.

718

Блажени непорочните в пътя (лат.). — Б.пр.

719

Филипо Строци (1488–1538) — крупен флорентински търговец и политически деятел.

720

Клод Бретон де Виландри — секретар на крал Франсоа I.

721

Франсоа Вийон — бележит френски поет (1430–1484).

722

… някъде към осанния кръст… — кръстът, на който се покланят жителите на Пуату на Връбница.

723

Жан Шастене де ла Рош-Розе — министър при Франциск I и Хенрих II.

724

Господин кралят — Съдебните изпълнители се наричали „служители на краля“.

725

… същински пир на лапити… — в диалога на Лукиан „Пир или Лапити“ се разказва за сбиване на сватбен пир.

726

… тулузкото злато или коня на Сеян… — Авъл Гелий разказва, че златото, заграбено в храма на галския град Тулуза от римския консул Цепион (II в. пр.н.е.), донесло нещастие на всички, които получили своя дял добитък. Същият Гелий разказва за коня на някой си Сеян, осъден на смърт от Марк Антоний. Всички следващи притежатели на този кон също загивали от насилствена смърт.

727

… скитащите съдии… — лица, упълномощени от светски или духовни феодали да раздават правосъдие по места.

728

Свети Жан дьо ла Палис — така по простому се наричал свети Йоан, авторът на Апокалипсиса.

729

Тою — пустота (евр.).

730

Бою — пустиня (евр.).

731

„Метафизика“ (гр.). — Б.пр.

732

… куланският крал… — Кулан — селце в Централна Франция.

733

… островите Ениг и Евиг… — в 1547 г. Карл V подписал мирен договор с Хесенския ландграф, но в текста на договора вместо „ohne einige Gefängnis“ (без всякакво задържане под стража) било написано „ohne ewige Gefängnis“ (без вечно задържане под стража) и ландграфът попаднал в затвора, дето преседял до 1552 г.

734

Кесилския събор — Тридентският. Кесил — еврейско наименование на звездата Орион, вестителка на бури и несполуки.

735

Категида — вихър, тиела — буря, лелап — ураган, престер — стихия, псолоент — мълния, арг — светкавица, елик — припламване — гръцки термини, които Рабле заимства от Аристотел.

736

Грешен съм, боже! (лат.). — Б.пр.

737

Разкайвам се! (лат.). — Б.пр.

738

Свършено е! (лат.). — Б.пр.

739

Предавам душата си в твои ръце (лат.). — Б.пр.

740

… нещо кабирно… — Кабири — древнофиникийски божества, култът към които преминал в Гърция. Кабирно-ярешка скара.

741

… Жермен дьо Бри — за бретонския лодкар Ерве. Жермен дьо Бри прославил в поема подвига на бретонския кормчия, който в 1512 г. предпочел да се удави (с горящия си кораб), вместо да се предаде на англичаните.

742

Блажен мъжът, който не се е събирал [с нечестиви] (лат.). — Б.пр.

743

Страшна хала разтърси Острия връх (лат.). — Б.пр.

744

Кастор и Полукс се считали у древните за покровители на мореплавателите.

745

Шип — плавателен съд (англ.).

746

Укалегон — троянски старец, упоменаван от Омир в „Илиада“.

747

Непромокаема (гр.). — Б.пр.

748

Мине ли опасността, бог е забравен (ит.). — Б.пр.

749

Макреон — дълговечен (гр.).

750

Макроб — дългоживущ (гр.).

751

Карпатско море — част от Средиземно море между островите Крит и Родос.

752

Гръцка мярка за дължина. — Б.пр.

753

„За края“ (лат.). — Б.пр.

754

„За благоразумието“ (лат.). — Б.пр.

755

Дион Никейски — гръцки историк (160–235).

756

Свида — византийски учен, съставил прочутия в средните векове енциклопедически речник на гръцки език.

757

Марциан Капела — латински писател от първата половина на V в.

758

Атропос — име на една от трите парки, която отрязва нишката на човешкия живот (гр. мит.).

759

Коридон — един от героите на Вергилиевите „Буколики“.

760

Ихтиофаг — рибоед (гр.).

761

… повелител на горчицолапачите… — горчицата била главната хранителна добавка през време на пости.

762

… благославящ в „пепелната сряда“… — първата сряда от първата седмица на Великите пости, когато в католическите църкви свещеникът благославя пепелта и чертаейки с нея кръст по устните на молещите се, се обръща към тях с думите: „Помни, че от праха си излязъл и в праха ще се върнеш“.

763

Подвижни празници — тоест Великден, Възнесение и др. празници, които не съвпадат от година в година.

764

Малките пости (фр.). — Б.пр.

765

Какво [ще бъде нашето] юридическо положение (лат.). — Б.пр.

766

Долното отверстие на стомаха. — Б.пр.

767

Средостението. — Б.пр.

768

Беарн — старинен град във Франция. — Б.пр.

769

Телумон — римско божество, олицетворяващо плодородието на земята.

770

… бесните путербеи… — Путербей — автор на злостен памфлет против Рабле, напечатан в 1549 г.

771

Физетер — букв.: надухвач (гр.) — име, с което древните римляни наричат кашалота.

772

… като оня английски милорд… — тоест братът на крал Едуард IV — херцог Кларенс, екзекутиран в 1478 г.

773

… един от седемте негови военачалници… — предшественик на Дарий бил магът Гаумата, смъкнат от престола и убит от седем знатни персийци, ръководени от самия Дарий.

774

Враждебните на Постника Наденици — това, по мнението на коментаторите, са привържениците на Реформацията.

775

„Кратил“ — в диалога на Платон „Кратил“ се разглежда въпросът за произхода на езика — възникнал ли е по естествен път, или е бил измислен от хората.

776

Швейцарците, днес… — игра на думи: на фр. „сюис“ — швейцарец, а „сосис“ — наденичка.

777

Ерихтон — митически цар на Атика.

778

Страдиоти — наемна гръцка конница, служеща във войските на различни европейски държави.

779

Марани — испански евреи, приели християнството, но тайно придържащи се към обредите на своята стара религия.

780

Кардинал Веньор — съвременник на Рабле.

781

Пироп — тъмночервен рубин.

782

Прасинови — зелени — от гр. „прасинос“.

783

Малки пости (фр.). — Б.пр.

784

Свещен Граал — според средновековните легенди чашата, стояла пред Христос по време на тайната вечеря и в която един от привържениците на новата вяра събрал кръвта, изтичаща от раните на разпънатия Христос.

785

Руах — вятър (евр.).

786

… кълна се в съзвездието Плеяда… — появяването (през май) на Плеядата съвпадало у древните с откриването на мореплаването, а изчезването й (през ноември) с началото на зимните ветрове.

787

… само три вида анемони… — „Анемос“ — на гръцки вятър.

788

Беш — югозападен вятър.

789

Гарбен — югозападен вятър.

790

Скурон — покровител на Франсоа Рабле, когато е бил студент по медицина.

791

… моя едиподически крак! — „Едип“ на гръцки значи подпухнал крак. Според гръцката митология младенецът Едип бил намерен в гората с вързани и подути крака.

792

„За газовете“ (лат.). — Б.пр.

793

„Епидемии“ (гр.). — Б.пр.

794

Папефиг (показващ смокиня на папата) — сторонник на Реформацията.

795

Папоман — привърженик на папата — католик.

796

Ето смокинята (ит.). — Б.пр.

797

… който, както храмът на свети Петър в Рим, даже нямаше покрив. — Съборната църква „Свети Петър“ в Рим била строена около сто и двайсет години и Рабле не доживял да я види с покрив.

798

… както някога персиянките се разгалвали пред синовете си, избягали от бойното поле… — показвайки им утробите си, майките крещели: „Жалки създания, къде бягате? Нима не знаете, че не ще влезете обратно в тези утроби!“ — Плутарх — „За доблестните жени“.

799

Декреталии — постановления на папата.

800

Екстраваганти — други папски постановления, издадени по-късно в две отделни книги.

801

Оменац — мъжага (провансалски).

802

Хипофет — прорицател (гр.).

803

Познай себе си (гр.). — Б.пр.

804

Ти си (гр.). — Б.пр.

805

Дедал — легендарен строител и скулптор, пръв придал движение на скулптурите си.

806

… те единствени водеха вероломна и ожесточена война. — намек за папа Юлий (1503–1513), командвал сам армията си при обсадата на някакъв крал в Италия.

807

Епод — припев (гр.); тук — песен.

808

… серафимска Книга шеста… — книга шеста на Декреталиите, съставена в 1298 г. при папа Бонифаций VIII.

809

Климентини — книга седма на Декреталиите, съставена в 1313 г. при папа Климент V.

810

… шотландския учен-декреталовед… — тоест Роберт Ерланд, преподавател по право в Поатие.

811

Сент Олари — неизвестно абатство.

812

„Проклятие на достойните“, „За многото“, „Ако твърде много“, „За постъпващите в полза на папата годишни доходи“, „Ако не бяха“, „Когато в манастира“, „Какво да се чете“, „Разпореждане“. — Б.пр.

813

Декреталиктон — декреталоумъртвител (гр.).

814

Бибат! — Да пием! (лат.).

815

Сабея — древно царство в Югозападна Арабия, на територията на днешен Йемен.

816

Ако не искаш да дадеш, тогава заеми, стори милост (лат.). — Б.пр.

817

… екю с изображение на чехъл… — измислена монета.

818

В борбата си с Амалек Гедеон измолил от Йехова знак: росата падала върху неговото руно, докато наоколо припичало жарко слънце.

819

Аримаспани — скитско племе.

820

Нефелибат — ходещ по облаците (гр.), дума, заимствана от Аристофан.

821

… паричния гърлобол. — когато се обсъждала молбата на цар Александровия придворен, ограбил царската хазна, Демостен, подкупен от последния, отказал да се яви в Народното събрание, изтъквайки като претекст болното си гърло (Плутарх).

822

Стр. 564. Гастер — стомах, черво (гр.).

823

… огънят е най-великият магистър на изкуствата… — учение на Хераклит, отречено от Цицерон в книгата му „За природата на боговете“.

824

Друиди — жреци при древните гали.

825

… цялото соматско кралство… — сомати — от гр. „сома“ — тяло.

826

Базелският събор (1431–1444), съпровождан от спорове, споменът за които бил жив сто години след свикването му.

827

Енгастримит — коремовещател (гр.).

828

Гастролатър — коремопоклонник (гр.).

829

Евриклит — атински коремовещател (V в. пр.н.е.).

830

Стерномант — предсказващ с гърдите (гр.).

831

… както у дракона на свети Климент… — на църковни празници по улиците на Мец носели изображение на дракона, изгонен според преданието из града от свети Климент.

832

Дитирамби, крепалокоми, епенони — пиянски песни в чест на Бакхус (гр.).

833

Тоест (лат.). — Б.пр.

834

… по начина, използван от жителите на Метани близо до Трезена. — за да усмирят буйния вятър, застрашаващ лозята, метанчани ходели около тях с бял петел, а после закопавали петела в земята.

835

Филибер Дьолорм (1515–1570) — прочут френски архитект, близък на Рабле.

836

Ханеф — лицемерие (евр.).

837

Петозирис е легендарен древноегипетски жрец — астролог, Рабле се заблуждава, наричайки го цар.

838

… и следователно е от голямо значение за… — следва списък на животни, почти изцяло заимстван от „Канон“ на Авицена. Названията на животните в по-голямата си част са арабски, гръцки или латински.

839

Езоповата кошница — в един от анекдотите за Езоп се разказва, че по време на някакво пътешествие приел да носи кошница с провизии, по-тежка от всички други, но която с всеки ден ставала по-лека.

840

Ганабим — разбойник (евр.).

841

Понеропол — град на злодеи (гр.).

842

Сократовия дявол — вътрешен глас, предпазващ Сократ от глупави постъпки (за това разказват Ксенофонт и Платон).

843

От Рим дотук не съм ходил по нужда. Моля те, вземи тази вила и ме подгони с нея (ит.). — Б.пр.

844

Ако не сториш, което ти казвам, нищо няма да излезе. Затуй не се мотай и пускай вилата в ход (ит.). — Б.пр.

845

Дадено по шамберски (лат.) — по подобен начин в официалното съдопроизводство се обозначавало мястото, където се съставял или публикувал документът. — Б.пр.

846

Благодаря ти, добри ми господине. Постъпвайки така, ти ми спести разходите около една клизма (ит.). — Б.пр.

847

И още веднъж (лат.). — Б.пр.

848

Бийте тимпаните) (евр.). — Б.пр.

849

Хер Тойфел — господин Дявол (нем.). — Б.пр.

850

Махни се, сатана! (лат.). — Б.пр.

851

Юрлюберлю — суматоха, паника (англ.) — дума, въведена във Франция от шотландските наемни войници.

852

Въплъщенията на глупостта са безконечни (лат.). — Б.пр.

853

Случаи на истинска глупост (лат.). — Б.пр.

854

Питагор забранявал да се употребява бобът като храна, твърдейки, че в него, както и в животните, се преселват душите на мъртвите.

855

… стария философ със златната кълчица… — според преданието едното бедро на Питагор било златно.

856

Крилцето е вредно, трътката — съмнителна, шийката полезна, ала без кожицата (лат.). — Б.пр.

857

… една измежду които… смая нашия век… — кралица Маргарита Наварска (1492–1549), видна френска писателка.

858

Рипарограф — обикновен, прост художник. — Б.пр.

859

Пирейк — древногръцки художник.

860

Ситицин — музикант за погребални церемонии.

861

Едитус — клисар (лат.).

862

Антитус — в средните векове нарицателно за учен-педант.

863

Амоний — гръцки граматик от първите векове на новата ера.

864

Сицинист — сатир в гръцка драма.

865

Стимфалид — хищна птица (гр. мит).

866

… птици, чиито пера са с цвят на пушена херинга? — тоест монаси-францисканци.

867

След последните слънчеви затъмнения… — тоест след началото на Реформацията.

868

Стр. Дорида — морска богиня, дъщеря на Океан (гр. мит.).

869

Аквилон — северна област, отгдето идва вятърът аквилон.

870

Не ревност, а милосърдие! (лат.). — Б.пр.

871

Онокроталии — пеликани.

872

Пухкавите котараци — съдиите.

873

… да обърнете внимание на техните ясли… — ясли — затрупаната с дела маса на секретаря на съда; коритата — съдийските скамейки, стоящи нависоко.

874

Академичния лес — горичка близо до Атина, посветена на атическия герой Академ; в тази горичка се намира Платоновата школа — Академия.

875

… Калпа се помести към Абила… — скали от двете страни на Гибралтар, наричани в древността „Херкулесови стълбове“.

876

Апедевт — невежа (гр.).

877

Острова на апедевтите — Сметната палата, водеща финансите на Френското кралство.

878

Десятниковата лоза — налог, който духовенството плащало на краля.

879

Игра на думи върху serment — sarment — клетва — лоза. — Б.пр.

880

… ламбалски дявол… — Ламбал — град в Бретания, където се разигравали известни в цяла Франция мистерии.

881

Ако не бил облечен в свещенически одежди (лат.). — Б.пр.

882

Голям лунник (лат.) — растение от семейството на кръстоцветните. — Б.пр.

883

Средната част на горната палуба. — Б.пр.

884

Ентелехия — термин, въведен във философията от Аристотел и означаващ свободно действащо начало, имащо за цел себе си. Средновековните философи и богослови, както и възрожденци постоянно спорели по повод на този термин в желанието си възможно по-точно да разкрият съдържанието му.

885

Матеотехния — ненужна наука (гр.).

886

Енделехия — неизменност, непрекъснатост (гр.), също термин от гръцката философия, често смесван с термина „ентелехия“. Кралица Квинтесенция — символ на интелигентност.

887

Теодор Газа от Тесалоники — известен преводач от гръцки и граматик (XV в.).

888

Аргиропуло — гръцки учен, преводач на Аристотел на латински (XV в.).

889

Висарион — гръцки епископ, а впоследствие кардинал на римокатолическата църква (XV в.).

890

… вместо „шиболет“ казвали „сиболет“. — Шиболет — колос (евр.). По произношението на тази дума жителите на една от областите на древния Израел разпознавали по време на междуособните войни враговете си и ги убивали.

891

… болестта на свети Франциск… — тоест бедността.

892

Марк Габий Апиций — знаменит лакомец, римлянин (I в.).

893

Люети — разновидност на карти за игра.

894

… весел бал-турнир. — описание на шахматна игра.

895

Енио — гръцка богиня на войната.

896

Ходос — път (гр.).

897

Филолай Тарентски (V в. пр.н.е.) — философ-питагореец, учещ, че Земята се върти около Слънцето. Аристарх Самоски (III в. пр.н.е.) и Селевк (I в.), поддържали това становище на Филолай.

898

… братята минимални… — орден на „най-младите братя“.

899

… братята осминки… — име, измислено от Рабле.

900

Пясъчното море — област на Арабския полуостров.

901

Меркуриева вода — светена вода.

902

Марпесианската скала — Марпес — планина на остров Парос, където се добивал прочутият пароски мрамор.

903

Брат (лат.). — Б.пр.

904

А още? (лат.). — Б.пр.

905

Жамбе — енория на самия Рабле, която той никога не посещавал и само получавал част от дохода, събиран от енорийския свещеник.

906

Аримаспи — северно скитско племе, Рабле нарича с това име реформистите, несъблюдаващи великите пости за разлика от католиците.

907

Анри Клеберг — богат лионски търговец.

908

Селевкиди, кинамолги, аргатили и пр. — различни видове птици, крилати чудовища и пр. Голяма част от тези гръцки и латински названия са заимствани от „Естествена история“ на Плиний Стари.

909

Пиер Жил (1490–1555) — френски пътешественик и естествоизпитател, ревностен ихтиолог.

910

Анакампсерот — растение, способно според Плиний Стари да съживи угасващото любовно чувство.

911

Блеми — приказно племе.

912

Египан — сатир.

913

Стр. 679. Лихнобиец — човек, живеещ при светлината на лампи (гр.).

914

… фенерът Аристофан и фенерът Клеант… — трудолюбието на александрийския граматик Аристофан Византийски (III в. пр.н.е.) и атинския философ стоик Клеант (III в. пр.н.е.) било пословично. За трудолюбивите хора на науката се казвало, че се трудят на светлината на фенерите Аристофан и Клеант.

915

Сфенгит — вид слюда (гр.).

916

… самият фенер Епиктет… — някакъв невежа купил светилника на стоика Епиктет, считайки, че заедно с него купува и мъдростта на философа.

917

Психогония — произходът на душата (гр.).

918

Пещерата Свети Патрик в Ирландия била считана за един от входовете към чистилището.

919

Лимб — пояс (лат.) — лимби католическите теолози наричали част от чистилището, определена за праведници нехристияни, а така също и за деца, умрели, преди да бъдат кръстени.

920

Феркула — носилка, с изображения на богове, военни трофеи и др.

921

Калимах — гръцки скулптор (V в. пр.н.е.), който според Павзаний изобретил светилник, пълнещ се с масло веднъж в годината.

922

… от кръвта на разгневения Аякс. — според преданието кръвта на самоубилия се Аякс Теламонид била превърната от боговете в хиацинтов цвят. Тази легенда Рабле пренася към едноименния минерал.

923

Атамант, обзет от безумие, убил сина си Леарх. Отливайки статуя на Атамант, гръцкият скулптор Аристонид прибавил към бронза желязо, придавайки й червеникав оттенък.

924

… гърлото на Питил… — Атиней разказва, че някой си Питил, за да се лиши от вкус, покрил езика си с особено мазило.

925

Хипократов ръкав — филтър във вид на фунийка от материя, употребявана някога от аптекарите.

926

Мистагог — посвещаващ в тайнствата (гр.).

927

Рамнунт — селище в Атика, където се намирал храм на Немезида — богиня на справедливостта.

928

Ферония — древноиталийска богиня.

929

Итимб — вакханически танц (гр.).

930

… по способа на Аристей… — в „Георгики“ Вергилий разказва как, загубилият своите пчели Аристей, убил по съвета на майка си нимфата Кирена, четири бичета и четири телета, от чиито трупове след девет дни излетели пчели.