Жабите

ЕКЗОД

ХОР

Отново се явяват Плутон, Дионис и Есхил.

ПЛУТОН

Хайде, тръгвай, Есхиле, на добър ти час,

па избава дарувай на нашия град

със съвети добри и глупците му ти

възпитавай — немалък е техният брой.

(Подава му меч.)

Тази вещ отнеси я на наш Клеофонт;

на агентите данъчни, на Никомах

и на Мирмекс, предай ето тази;

(подава му примка)

с туй

(подава му чаша с отрова)

дари Археном. И на всички речи

час по-скоро да дойдат при мен, ето тук,

да не се маят много. Не дойдат ли тук

незабавно, заклевам се във Аполон,

ще ги смъкна веднага в подземния свят,

на челата с печат, с оковани нозе,

ведно с Адимант Левколофов.

ЕСХИЛ

Ще направя това. А пък моя престол

на Софокъл предай да го варди.

Нека той го запази за в случай, че пак

се завърна при вас тука някога. Аз

смятам него за втори по мъдрост поет.

И едно да запомниш — че този хитрец,

(посочва Еврипид)

тоя майстор лъжец, тоя жалък смешник,

няма нивга да седне на моя престол,

та дори ако бъде насилен!

ПЛУТОН (към Хора)

Запалете свещените факли сега,

проводете Есхила на горния свят,

със негови песни в негова чест

и със негови химни на устни.

Образува се шествие, което съпровожда Есхил.

ХОР

Дайте успешен път на поета, който потегля

горе, към светлия зрак, богове на подземното царство,

а пък на нашия град — на благата благатите мисли.

Тъй ще положим предел на големите наши печали,

край на горчиви вражди! Клеофонт или друг като него,

който желае война, на своя земя да я води!