Жабите

Музо, присъствай в свещените хорове, на песента ми

прелест придай!

Тука ще видиш тълпата огромна, в която безбройни

мъдри глави седят,

честолюбци, по-яростни от Клеофонт, на чиито

вечно бъбриви устни тъй чудновато цвърти

ластовичката тракийска,

кацнала върху варварски лист,

цвърка тя тъжната песен славеева — той ще загине

дори при равни гласове.

Хор свещен със право може да съветва своя град

на добро и да го учи. Първо, трябва според нас

хората да изравним и да премахнем всеки страх.

Ако, заблуден от Фриних, някой в нещо е сгрешил,

трябва, смятам, да се дава на сгрешилия човек

правото да се очисти от предишната вина.

После, никой да не губи свойте граждански права.

Срамно е! Човек, участвал във едничък морски бой,

става начаса платеец, робът става господар!

Не че бих могъл да кажа, че това не е добро —

одобрявам: само него сте го сторили със ум.

Трябва и на тези, дето — те и техните бащи —

в много битки са се били и са близки вам по кръв,

да простите тая грешка — за това ви молят те.

Не, гнева изоставете вий, родени мъдреци!

Нека сторим свои близки, граждани и равни нам

всички, заедно с които сме се били по море.

Ала ако сме надути и надменни в този пункт

днес, когато много бури са притиснали града,

в бъдеще не ще изглежда, че сме действували с ум.

Ако пък мога добре да прозра във живота и нрава

на негодяй,

този маймунек, досадник сегашен, Клиген, дребосъкът,

този най-долен теляк

между всички, които приготвят лугата с прах и със пепел,

не със действителна сода, не с кимолийска земя,

няма да кара дълго

време сред нас Като вижда това,

мир не признава — че може да бъде ограбен, когато

пиян се връща у дома.

Често мислили сме ние, че постъпва този град

със почтените и харни свои граждани така,

както с древната монета и със новата пара.

Че със старата монета, неподправена, добра

най-добрата измежду всички, както мисля аз пари,

изработена законно и изпитана по звук

и между самите гърци, и сред варварския свят,

ние си не служим никак, а използваме пара,

медна, лоша, изкована днес и вчера, калпав сорт.

Тъй и гражданите, знайни като годни и добри,

като справедливи люде, като примерни мъже,

като раснали в палестри, с музика и с красна реч,

унижаваме, а вадим медни, рижи, чужденци

и негодници, потомци на негодници навред,

нищо, че са най-последни и че някога градът

тях не би склонил за жертва изкупителна дори

да използва. Днес, безумци, променете своя нрав,

ползвайте се от добрите. И успеете ли, вас

ще ви хвалят, а при грешка, ако ви удари зло,

мъдрите ще кажат: „Удар, ала от добро дърво!“