Жабите

ТРЕТИ ЕПИЗОД

Явяват се Еврипид, Дионис и Есхил.

ЕВРИПИД (към Дионис)

Не ще отстъпя трона, стига доводи!

Твърдя, че съм по-вещият в изкуството.

ДИОНИС

Защо мълчиш, Есхиле? Та не чуваш ли?

ЕВРИПИД

Май първо ще ни важничи — той винаги

ни баламосва в своите трагедии.

ДИОНИС

Човече, не приказвай тъй наперено!

ЕВРИПИД

Отдавна го познавам аз, разбрал съм го —

та той представя дивото, упорното

с уста бъбрива, буйна и несдържана,

не се наддумва, все му гръмки речите.

ЕСХИЛ

Така ли, сине на богиня селянка?

Това от тебе, майстор по бърборене,

шивач на дрипи и творец на просяци?

Но ти ще ми платиш!

ДИОНИС

Есхиле, сдържай се,

не се гневи, не горещи сърцето си!

ЕСХИЛ

О, не преди да съм направил явно, че

нахалствува един творец на куцльовци!

ДИОНИС

Момчета, агне, черно агне дайте ми!

Че буря ще се разрази, подготвя се!

ЕСХИЛ

Ти, събирач на разни критски песнички,

въведе скверни бракове в изкуството!

ДИОНИС

Постой за миг, Есхиле, уважаеми!

А ти, бедняко Еврипиде, махай се,

ако си умен, бягай от градушката,

че ще те перне с ядно слово в слепите

очи и в миг ще изтече… „Телефът“ ти.

А ти не с гняв, Есхиле, ами кротичко

съди и слушай как те съди. Бива ли

поети да се хулят като някакви хлебарки?

Та не пламвай като борина!

ЕВРИПИД

Готов съм, не отказвам аз, той мене ли,

аз него ли да хапя пръв със стихове,

със песни, с тези мощности трагически,

с „Пелей“, с „Еол“, със „Мелеагър“, даже и

с „Телеф“, и нека негов бъде изборът.

ДИОНИС

А ти, Есхиле? Казвай, как ще действуваш?

ЕСХИЛ

Бих искал да не спорим тук — неравна е

борбата между двама ни.

ДИОНИС

Защо така?

ЕСХИЛ

Не са умрели с мене и творбите ми,

а неговите са умрели — тук са му.

Но щом желаеш, нека бъде твоето.

ДИОНИС

Добре, тамян и огън донесете ни,

да се помоля още преди речите,

за да реша най-меродавно спора им.

(Към Хора.)

А вие в чест на Музите припявайте.

ХОР

Зевсови девет девойки, пречисти

Музи, които съзирате умните, плетени мисли

на мъдролюбни мъже, когато в спор се ударят

с тънки и вити слова, отвръщайки този на онзи,

хайде, елате и вижте мощта страшна на двете

усти да предлагат думи големи и стихови стружки.

Ето сега се започва голяма борба и спор за мъдрост.

ДИОНИС

Молете се и вий, преди да почнете.

ЕСХИЛ

Деметро, ти, на моя дух кърмилнице,

достоен ме стори за своите тайнства.

ДИОНИС (към Еврипид)

И ти вземи, тури тамянец.

ЕВРИПИД

Хубаво!

Но все пак други богове са моите.

ДИОНИС

Особени, от нова марка?

ЕВРИПИД

Точно тъй.

ДИОНИС

Приканвай своите богове особени.

ЕВРИПИД

Ефире, хляб мой! Въртели езикови!

Познание и ноздри за надушване!

Дано оборя всички вражи доводи!