Жабите

ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД

ЕВРИПИД (към Есхил)

Ще се захвана първо с твойте пролози.

Тях, първа част на всякоя трагедия,

най-първо ще подложа тук на критика.

(Към Дионис.)

Неясен е, като излага фактите.

ДИОНИС

Кой пролог ще разкритикуваш ?

ЕВРИПИД

Множество!

(Към Есхил)

Кажи ми първо този от „Орестия“.

ДИОНИС

Мълчание! Есхиле, имаш думата!

ЕСХИЛ

„О, Хермес подземен, страж на бащина

могъщество! Спаси ме и подкрепяй ме!

Аз ида в своя роден край, завръщаме се“…

ДИОНИС (към Еврипид)

Да виждаш грешка някаква ?

ЕВРИПИД

Дузина са!

ДИОНИС

Три стиха само има тук, не повече!

ЕВРИПИД

И всеки е с по двайсет недостатъка.

ДИОНИС

Съветвам те, мълчи, Есхиле. Иначе

към трите стиха слагаш още стихове.

ЕСХИЛ

Аз нему да мълча?

ДИОНИС

Ако послушаш, де…

ЕВРИПИД

Сгреши — и до небето му е грешката.

ЕСХИЛ

Ти виждаш, че дрънкотиш!

ЕВРИПИД

Все едно ми е!

ЕСХИЛ

Къде съм сбъркал?

ЕВРИПИД

Повтори началото.

ЕСХИЛ

„О, Хермесе подземен, страж на бащино

могъщество!“

ЕВРИПИД

Това Орест говори върху гробната

могила на баща си?

ЕСХИЛ

Тъй е, правилно.

ЕВРИПИД

Но как? Баща му пада от коварната

съпруга, а пък той нарича Хермеса

защитник, страж на бащино могъщество?

ЕСХИЛ

Не този Хермес, другия, помощника,

нарича той подземен, пояснявайки,

че Хермес има тази мощ от татка си.

ЕВРИПИД

Не, още по-голяма ти е грешката!

Ако подземната му мощ е бащина…

ДИОНИС

… той по баща е обирач на гробове.

ЕСХИЛ

Ти, Дионисе, пиеш вино калпаво!

ДИОНИС

Кажи друг стих; а ти дири му грешката.

ЕСХИЛ

„… Спаси ме и подкрепяй ме.

Аз ида в своя роден край, завръщам се“…

ЕВРИПИД

Есхил, мъдрецът, каза дваж все същото.

ЕСХИЛ

Как дваж?

ЕВРИПИД

Та ще ти поясня. Чуй фразата:

„Аз идвам в своя край“, след туй: „Завръщам се“.

А идвам и завръщам се е същото.

ДИОНИС

Да, все едно да кажеш на съседа си:

„Дай, моля те, гаванка или чутурка.“

ЕСХИЛ

Това не е, човече празнодрънкащо,

все същото, стихът е много правилен!

ЕВРИПИД

Как тъй? Кажи ми как е той потвоему.

ЕСХИЛ

Аз ида — значи, имам си отечество,

така че ида в него без препятствие,

а иде и завръща се изгнаникът.

ДИОНИС

Добре, кълна се. Ами твоят отговор?

ЕВРИПИД

Твърдя, Орест не се завръща. Тайно е

дошъл, без разрешение на властите.

ДИОНИС

Добре, кълна се. Но все пак неясно е.

ЕВРИПИД (към Есхил)

Ха давай друго.

ДИОНИС

Да, Есхиле, друго дай,

по-бързо!

(Към Еврипид.)

А пък ти търси му грешките.

ЕСХИЛ

„При гроба на баща си моля мъртвия

да слуша и ме чуе“…

ЕВРИПИД

На, все същото!

Та слушам, чувам — явно нямат разлика!

На мъртвия говори той, негоднико,

и триж да е, не го достигат думите.

А ти как пишеше пролозите?

А ти как пишеш пролозите?

ЕВРИПИД

Слушай ме,

и кажа ли повторно нещо, чуеш ли

да кажа празна дума, плюй в очите ми.

ДИОНИС

Е, казвай. Трябва да изслушам думите

на твоите така изрядни пролози.

ЕВРИПИД

„И тъй, щастливец бе Едип в началото“.

ДИОНИС

О, не, съвсем не е престанал никога.

Та как, едва роден и посред зимата,

подхвърлен бива той в съдина пръстена —

убиец бащин да не стане някога;

при Полиб се довлича със подпухнали

нозе; оженва се, младеж, за възрастна

жена, и тя при всичко туй е майка му;

след туй се ослепява.

ДИОНИС (иронично)

Е, щастлив би бил,

с Еразинид да беше в бой участвувал!

ЕВРИПИД

Дрънкотиш! Мойте пролози са хубави!

ЕСХИЛ

Не ще разчепкам думица до думица

речта ти, вярвай, ала с помощ божия

ще смачкам със шишенце твойте пролози.

ЕВРИПИД

Да, единствено.

Ти пишеш тъй, че всичко би подхождало —

и кожа, и шишенце, и чувалченце —

на твоя стих. Ще го докажа ей сега.

ЕВРИПИД

Как, ти ще го докажеш?

ЕСХИЛ

Да.

ДИОНИС (към Еврипид)

Цитирай му.

ЕВРИПИД

„Египт — навред все тоя слух се носеше —

с петдесетте си сина стигна с кораба

до Аргос и…“

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.

ДИОНИС

Какво е туй шишенце? Хайде, поврага!

(Към Еврипид.)

Кажи друг пролог, да го видя втори път.

ЕВРИПИД

„Във кожа от елен и с тирс в ръката си,

бог Бакхус, на Парнас, като танцуваше

сред факлите…

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.“

ДИОНИС

Горко ми! Пак ни шибна със шишенцето!

ЕВРИПИД

Не е беда! Към следващите стихове

не ще успее да слепи шишенцето.

„Човек, честит във всичко, няма никъде.

Че знатният е често без имущество,

незнатният…“

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.

ДИОНИС

Ей, Еврипиде…

ЕВРИПИД

Казвай.

ДИОНИС

Свий платната си.

Ще духне много силно от шишенцето.

ЕВРИПИД

Това през ум дори не ми е минало.

Сега ще го избия от ръцете му.

ДИОНИС

Е, казвай, но варди се от шишенцето.

ЕВРИПИД

„Напусна Кадъм Агеноров някога

Сидон и тъй…“

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.

ДИОНИС

Купи това шишенце ти, нещастника,

да не разваля пролозите.

ЕВРИПИД

Как така?

От него аз да купя ?

ДИОНИС

Ако искаш, де.

ЕВРИПИД

О, не, ще кажа още сума пролози

и той не ще им прилепи шишенцето.

„Пелоп Танталов стигна в Пиза с

бързите колиби и…“

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.

ДИОНИС

Ти виждаш, пак ти прикачи шишенцето.

Но, драги, пак ти казвам, откупи му го.

Срещу петак — добро шишенце, хубаво.

ЕВРИПИД

Не, още не! Аз имам толкоз пролози!

„Ойней веднъж…“

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.

ЕВРИПИД

Че остави ме да го кажа цялото!

„Ойней веднъж, пожънвайки пшениците,

с молитвата…“

ЕСХИЛ

… изгуби си шишенцето.

ДИОНИС

С молитва ли? Кой му взе шишенцето?

ЕВРИПИД

Почакай, драги. Нека чуе следното:

„Зевс, както го мълви самата истина…“

ДИОНИС

Стой! Ще рече: „Изгуби си шишенцето“.

Шишенцето си пасва с твойте пролози,

тъй както ечемикът върху клепката.

Но я мини към песните му, моля те.

ЕВРИПИД

Аз мога да докажа, че е лош лирик

и че повтаря винаги все същото.

ХОР

Как ли ще тръгне таз работа?

Искам да знам, любопитен съм

как ще подложи на критика

автора на многобройните

най-благозвучни мелодии

измежду всички сегашни!

Чудя се де ще намери той

доводи срещу тогова,

царя на песните Бакхови, и се

страхувам за него.

ЕВРИПИД

Прекрасни песни! Скоро ще ги видите.

Ще ги сведа аз до една-единствена.

ДИОНИС

А с камъчета аз ще правя сметката.

ЕВРИПИД

„Фтийски Ахиле, защо при вида на ужасната битка,

ох, не дохождаш на помощ на свойте ?

Ние, край тези води, тачим Хермеса, своя родител.

Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“

ДИОНИС

Два пъти охкане, Есхиле.

ЕВРИПИД

„Сине Атреев, преславни ахеецо, властнико мощен, чуй ме…

Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“

ДИОНИС

Това е трето охкане, Есхиле.

ЕВРИПИД

„Тихо! Сега ще отворят лириците храма на Артемида.

Ох, не дохождаш на помощ на свойте!

Власт имам да изрека благослов за геройския подход.

Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“

ДИОНИС

О, Зевсе, царю! Колко много охкане!

На мене ми се ще да ида в банята.

От „Ох!“ ми се подухва двата бъбрека.

ЕВРИПИД

Чуй първо друга партия лирическа —

за съпровод с китара е съставена.

ДИОНИС

Добре, почни, но не притуряй охкане.

ЕВРИПИД

„Както двутронната мощ на ахейци, на млада Елада,

барабабум, барабабум,

праща ни кучето Сфинкс, господар на дните злочести,

барабабум, барабабум.“

„С копие и със ръка отмъстителна буйната птица,

барабабум, барабабум.“

„С копие и със ръка отмъстителна буйната птица,

барабабум, барабабум.“

„Среща ги с дръзките псета, които витаят в простора,

барабабум, барабабум.“

„И враждебното спрямо Аякса,

барабабум, барабабум.“

ДИОНИС

Какво е туй барабабум? Персийско ли?

Отде си взел такива песни, гаче ли

във кладенеца някой бъхти кофата!

ЕСХИЛ

Красивото донесох от красивото,

за да не сметнат хората, че все една

свещена нива жънем с Фриних двамата.

А той отвред заема, от курветата

и от Мелет, от песните на Кария,

тъжачки песни, танцови. Ще видите.

Я лиричката дайте ми! Но трябва ли

тук лира? Де е тая с кастанетите?

Ела насам ти, Музо Еврипидова,

с която се разпяват тия стихове.

Явява се младо Момиче, голо, с кастанети в ръце.

ДИОНИС

Не, не, тя няма маниери лесбоски.

ЕСХИЛ

„О, алкиони, които край вечните морски

вълни гълчите,

вие ръсите с капки роса

влажните свои крила,

и вие, които в подпокривни кътчета

виете с пръсти нишките

на опната на стана тъкан,

дело на звучна совалка,

дето флейтолюбецът делфин

скачаше край корабния нос

с тъмносиния извив,

с прорицания и разстояния

Радост на цъфтящата лоза,

гроздов стрък, целител на тъги,

постави на челото ми, дете.“

(Към Дионис.)

Видя ли му размера?

ЕВРИПИД

Да.

ЕСХИЛ

Какво? Видя ли го?

ЕВРИПИД

Е, да.

ЕСХИЛ (към Еврипид)

Ти, с тия свои стихове,

си дръзнал мене да кориш?

Дванайсет пози имат те

като у курвата Кирена.

Та ето твойте песни, ала ще ми се

обстойно да разкрия маниера им.

„О, непрогледен нощен мрак,

какъв злокобен сън ми пращаш

от невидимия Хадес,

бездушна душа,

дете на черната Нощ,

страхотен признак, който всява ужас,

в черна мъртвешка одежда, с кървави, кървави

страшни очи и с големи хищни нокти?“

„Но запалете светилник, прислужници,

речната влага с ведрата черпете, топлете водата —

божия сън да отмия от себе си!“

„Уви, демоне морски,

туй е то! Уви, съседи,

вижте тия чудеса!“

„И като ми похити петела,

Глика избяга.

Вие, планински нимфи!

Ти, Мания, дръж я!“

„А пък аз, горкана,

бях се вдала цяла в свойте работи

и въртях с ръце вретено,

цяааалото във лен,

намотавайки кълбо,

че да ида заранта

на пазар да го продавам.“

„Той изхвръкна, изхвръкна във въздуха

върху леките свои крила,

остави ми горести, горести,

и сълзи, сълзи от очите си

ронех, ронех, злочеста аз!“

„Но вий, критяни, деца на Ида,

елате ми на помощ с лъкове,

бързо движете нозе, къщата обкръжете!

А ловджийката дева, хубавата Артемида,

с кучиците си да дойде всякъде във този дом.“

„А ти, Зевсова дъще, вдигни в ръце

две факли с ослепителен блясък,

Хекато, и свети към Глика,

да вляза, да направя обиск!“

ДИОНИС

Ха стига песни.

ЕСХИЛ

Стига и по моему.

Да го закарам искам при теглилката,

тя да покаже нашата поезия,

да видим колко тегнат стиховете му.

ДИОНИС

Щом и това е нужно, хайде, идвайте,

изкуството ще тегля като сирене.

Донасят големи везни. Есхил и Еврипид застават до блюдата.

ХОР

Старателни са хитрите.

На, ново чудо гледаме,

нечувано, невиждано!

На кой ли друг би хрумнало?

Кълна се, да ми кажеха

от улицата хората,

не бих повярвал, рекъл бих:

това са празни думи.

ДИОНИС

Ха застанете до блюдата!

ЕСХИЛ и ЕВРИПИД

Ето ни.

ДИОНИС

Хванете ги и в тях по стих изричайте.

Додето не изкукам, не ги пущайте.

ЕСХИЛ и ЕВРИПИД

Готово!

ДИОНИС

Ха сега по стих във блюдото.

ЕВРИПИД

„Ах, Арго да не бе прелитвал никога!“

ЕСХИЛ

„Река Сперхей, с волове и със пасища!“

ДИОНИС

Куку! Пуснете! Много по-надолу е

Есхиловият стих.

ЕВРИПИД

Кажи причината.

ДИОНИС

Ами че той река постави, квасейки

стиха, тъй както вълната — вълнарите,

а ти постави стих крилат на блюдото.

ЕВРИПИД

Но нека с друг стих се яви насреща ми!

ДИОНИС

Хванете пак!

ЕСХИЛ и ЕВРИПИД

Готово!

ДИОНИС

Хайде, казвайте.

ЕВРИПИД

„Убедата е с храм единствен — Словото.“

ЕСХИЛ

„Единствен бог — Смъртта — не иска дарове.“

ДИОНИС

Пусни, пусни! Към него пак накланя се.

Той сложи смърт, най-тежкото нещастие.

ЕВРИПИД

Пък аз — Убеда, най-прекрасна думица.

ДИОНИС

Но лекичка е, няма ум Убедата.

Я нещо друго подири — от тежките,

голямо, силно, че да смъкне блюдото.

ЕВРИПИД

Къде у мен такова нещо?

ДИОНИС

Ето го:

„Ахил с два зара хвърли две и четири.“

Ха казвайте, това е сетно теглене.

ЕВРИПИД

„Взе тежкото като желязо копие.“

ЕСХИЛ

„И труп връз труп, кола върху кола стои“.

ДИОНИС (към Еврипид)

На, изигра те и сега той!

ЕВРИПИД

Как така?

ДИОНИС

Два трупа, две коли постави в блюдото —

не ще ги вдигнат даже сто египтяни.

ЕСХИЛ

По стих да не поставя, а самият той

да седне със жена си, със децата си,

с Кефизофонт, със своите творения.

Два стиха само ще река от моите.

Вдигат везните.

Явява се Плутон.

ДИОНИС

Не ще им съдя — те са ми приятели.

Не ставам враг на никого от двамата.

Мъдрец е този, радост ми е другият.

ПЛУТОН

Оставяш ли замислената работа?

ДИОНИС

Ако отсъдя?

ПЛУТОН

Вземай си единия,

когото щеш, че да се върши работа.

ДИОНИС

Щастлив да бъдеш!

(Към Есхил и Еврипид.)

Чуйте вие двамата:

дошъл съм за един поет.

ЕВРИПИД

Защо ти е?

ДИОНИС

Градът, спасен, да си устройва хорове.

И онзи, който му даде добър съвет,

аз смятам да го изведа със себе си.

Кажете най-напред как оценявате

Алкивиад? Градът е в затруднение.

ЕВРИПИД

Как мисли сам градът за него?

ДИОНИС

Сам градът?

И люби го, и мрази го, но иска го.

Но казвайте това, което мислите.

ЕВРИПИД

Аз мразя, който бавно на родината

принася полза, а вреди стремително,

безсилен за града, урежда себе си.

ДИОНИС

Отлично!

(Към Есхил.)

Ти кажи ми свойто мнение.

ЕСХИЛ

В града не бива лъвче да отхранваме,

отхраним ли го — трябва да го слушаме.

ДИОНИС

О, Зевсе, Избавителю, объркан съм!

Прекрасно казва този, ясно — другият!

Но изкажете още едно мнение —

как, смятате, ще се спаси държавата?

ЕВРИПИД

С Кинезий Клеокрита окриляваме

и над морето ги понася вятърът.

ДИОНИС

Изглежда смешно. Но какъв е смисълът?

ЕВРИПИД

При морска битка ще държат оцетници,

ще ръсят с тях в очите неприятеля.

Аз знам и искам да говоря.

ДИОНИС

Казвай, де.

ЕВРИПИД

Когато сметнем за невярно вярното,

за вярно пък невярното.

ДИОНИС

Не те разбрах.

По-просто го кажи, по-разбираемо.

ЕВРИПИД

Ако в онези, на които вярваме,

не вярваме от днес, ако използваме,

които не използваме — спасени сме!

Че щом сме зле при днешните, то няма ли

да се избавим, вършейки обратното?

ДИОНИС

Отлично, Паламеде! Колко мъдър си!

Но ти или Кефизофонт е авторът?

ЕВРИПИД

Аз сам. Кефизофонтов е оцетникът.

ДИОНИС (към Есхил)

Какво ще кажеш ти?

ЕСХИЛ

Кажи, държавата

с кои си служи, с честните ли?

ДИОНИС

Хайде де!

Тях люто мрази!

ЕСХИЛ

И харесва лошите?

ДИОНИС

Тя точно не, използва ги принудено.

ЕСХИЛ

Че кой ли ще спаси държавата опачна?

Не й помага ни кожух, ни ризица?

ДИОНИС

Търси с какво над злото би изплавала.

ЕСХИЛ

Ще кажа горе, тук не искам, туй е то!

ДИОНИС

Не, не, оттук прати и добрините си.

ЕСХИЛ

Когато сметнат, че земята вражеска

е тяхна, а пък тяхната е вражеска,

че флотата е мощ, мощта — безпомощност.

ДИОНИС

Ала това изядат го съдиите.

ПЛУТОН

Решавай!

ДИОНИС

Да, ще избера от двамата,

когото е поискала душата ми.

ЕВРИПИД

Помни за боговете и за клетвата,

че ще ме вземеш, избери приятеля!

ДИОНИС

„Езикът се закле“, Есхила вземаме.

ЕВРИПИД

Що стори ти, човече най-безсъвестен!

ДИОНИС

Реших, че победи Есхил. Защо пък не?

ЕВРИПИД

Извърши срамно дело, че и гледаш ме!

ДИОНИС

Какъв ти срам! Така не мисли зрителят!

ЕВРИПИД

Безчестнико, оставяш ме сред мъртвите!

ДИОНИС

„Та знаеш ли, не е ли смърт животът ни,

дъхът — храна, а пък сънят — завивчица?“

ПЛУТОН

Е, ха тогава, Дионисе, влизайте.

ДИОНИС

Защо?

ПЛУТОН

Да ви гостя, преди да тръгнете.

ДИОНИС

Добре, не ще ти се разсърдя, бога ми!

Влизат в палата на Плутон.