Жабите

ВТОРИ ЕПИЗОД

Ксантий излиза от къщата заедно с един Плутонов Слуга.

СЛУГАТА

Кълна се в Зевса-Избавител, харен мъж

е твоят господар.

КСАНТИЙ

Как може иначе?

Той знае само пиене и клатене.

СЛУГАТА

Не те наби, разкривайки лъжата ти —

ти, робът, за стопанин се представяше!

КСАНТИЙ

Платих му аз!

СЛУГАТА

Това е то деяние на роб!

И аз ги правя тия работи.

КСАНТИЙ

Как, правиш ги?

СЛУГАТА

Щастлив съм неизказано,

когато скришно псувам господаря си.

КСАНТИЙ

Ами когато подир много удари

те погнат, мрънкаш ли?

СЛУГАТА

О, с удоволствие!

КСАНТИЙ

Ами когато вред се вреш?

СЛУГАТА

Блаженство е!

КСАНТИЙ

О, Зевсе наш!

А да подслушваш разговор на господаря?

СЛУГАТА

Луд съм в тая работа!

КСАНТИЙ

А вънка да го избърбориш?

СЛУГАТА

Аз ли, бре?

За мене то е все едно изпразване!

КСАНТИЙ

О, Фебе, Аполоне, дай ръката си!

Целувка на, целувка дай! Кажи ми ти

във името на Зевса, съобесника,

какъв е тоя шум, и вик, и каране отвътре, а?

СЛУГАТА

Есхил и Еврипид са там.

КСАНТИЙ

Аха!

СЛУГАТА

Метеж, метеж, голяма работа,

страхотен бунт се вдигна между мъртвите!

КСАНТИЙ

Защо?

СЛУГАТА

Установило се е правило

за важните изкуства, за големите,

творецът, който вземе връх над другите,

да получава в Пританея ядене,

да има трон до Плутона…

КСАНТИЙ

Разбирам те.

СЛУГАТА

… додето дойде друг, по-вещ в изкуството,

тогава нему се отстъпва мястото.

КСАНТИЙ

Какво така Есхила е раздразнило?

СЛУГАТА

Есхил трагическия трон заемаше

като най-първи в драмата.

КСАНТИЙ

А кой е днес?

СЛУГАТА

Щом тука слезе Еврипид, започна той

да дава представления пред разните крадци,

отцеубийци и мошеници, които нямат чест,

и тази публика, влудена от софизми,

речи, въртели, го сметна за най-мъдър сред поетите,

и тъй, издигнат, присвои той онзи трон,

на който бе Есхил.

КСАНТИЙ

Не го ли погнаха?

СЛУГАТА

Не, но народът искаше решение,

посочващо по-вещия в изкуството.

КСАНТИЙ

Народът от негодници?

СЛУГАТА

Да, бога ми,

и виковете до небето стигнаха.

КСАНТИЙ

Есхил — той мигар нямаше съюзници?

СЛУГАТА

О, честните са малцинство — и тук е тъй.

(Посочва публиката.)

КСАНТИЙ

Добре де, ами Плутон как ще действува?

СЛУГАТА

Ще учреди той съд и състезание,

проверка на изкуството им.

КСАНТИЙ

Как така

Софокъл няма никакви претенции?

СЛУГАТА

Не, не, Есхила, идвайки сред мъртвите,

целуна той, подаде му ръката си

и му отстъпи трона без оспорване.

Сега бил, казва Клидемид, в резервата:

ако Есхил излезе победителят,

ще си стои; но ако не, така твърдял,

ще се пребори с Еврипид в изкуството.

КСАНТИЙ

Тъй, значи, а?

СЛУГАТА

Да, подир малко, бога ми.

И тука ще се правят страшни работи.

С везни ще се измерва тук поезия!…

КСАНТИЙ

Трагедии ще мерят като агнета?

СЛУГАТА

… ще изнесат словесни мерки, линии,

калъпи плътни…

КСАНТИЙ

Ама как, за тухли ли?

СЛУГАТА

… и диаметри, клинове. Че стих по стих

щял да изпитва Еврипид изкуството.

КСАНТИЙ

Есхил, изглежда, ще е недоволствувал.

СЛУГАТА

Привел глава, той с бичи поглед стреляше.

КСАНТИЙ

И кой ще съди?

СЛУГАТА

Там бе мъчнотията.

Че с познавачи те не разполагаха.

Есхил не се погаждаше с атинците…

КСАНТИЙ

Мнозина май броеше за разбойници.

СЛУГАТА

… а другите не смяташе за сведущи

в поезията. Тъй че предоставиха

на твоя господар, като на опитен.

Да влизаме. Когато господарите

са притеснени, ние си изпащаме.

ХОР

Зная, че този поет гръмовержец ще пламне от страшен

гняв, като види бъбривия свой съперник да точи

зъби. Тогава, обзет от ужасна ярост,

с поглед ще го стрелне той.

Спор със слова конегриви и шлемовейни ще почне,

облак от остри трески и от стружки ще литне, когато

почне съперникът бой срещу вихрото слово

на дълбокия поет.

Той пък настръхнала грива от гъсти косми ще вдигне,

сбърчил ужасните вежди, с рев ще издума забити

с гвоздей слова, от дъска ще ги изтръгне

със гигантския си дъх.

След това, мелещ безспир, изпитател на словото, боек,

остър език, завистливо разтърсвайки поводи, злобно

режейки думите, ще разруши на сърцето

тежкия и дълъг труд.