Голямото слънце на Меркурий

16. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СЪДА

— Няма сириусианци ли? Чувате ли се какво говорите, Стар? — попита с дрезгав от слисване глас д-р Пивърейл.

— Напълно — отвърна Лъки. Той отиде до бюрото на Пивърейл, седна на крайчеца му и се обърна към събранието. — Сигурен съм, че доктор Пивърейл ще потвърди казаното от мен, когато обясня доводите си.

— Ще потвърдя казаното от вас ли? В никакъв случай, уверявам ви — намуси се старият астроном и лицето му доби израз на горчиво неодобрение. — Това едва ли си струва да се дискутира… Между другото, трябва да поставим Кук под арест. — При тези думи той се надигна от мястото си, но Лъки го побутна леко да седне отново.

— Всичко е наред, сър — каза Лъки. — Бигман ще има грижата да наблюдава Кук.

— Няма да ви създам никакви неприятности — промълви глухо отчаяният Кук.

Въпреки това Бигман приближи стола си до неговия.

— Доктор Пивърейл, да се върнем във вечерта на банкета и на вашите собствени думи относно сириусианските роботи… Впрочем, вие отдавна знаете, че на тази планета има робот. Не е ли така?

— Какво искате да кажете? — попита, почувствувал се неловко, астрономът.

— Доктор Майндс ви е разказвал, че забелязвал движещи се човекоподобни фигури в нещо като метални скафандри, които изглежда понасяли слънчевото излъчване по-добре, отколкото би могло да се очаква от човек.

— Разбира се — намеси се Майндс, — и би трябвало да се досетя, че виждам робот.

— Вие нямате опита на доктор Пивърейл с роботите — каза Лъки и се обърна отново към стария астроном.

— Сигурен съм, че сте заподозрял съществуването на роботи сириусианска конструкция на планетата веднага, щом Майндс ви е докладвал какво е видял. Описанието му пасва отлично.

Астрономът бавно кимна.

— Самият аз — продължи Лъки — още по-малко от Майндс подозирах, че става дума за роботи, когато той ми разказа своята история. След банкета обаче, на който вие, доктор Пивърейл, говорихте за Сириус и неговите роботи, много натрапчиво ме изпълни мисълта, че именно в тях се крие обяснението. Вие също би трябвало да сте помислил така.

Д-р Пивърейл кимна отново.

— Аз осъзнавах — каза той, — че ние не бихме могли да направим нищо срещу едно сириусианско нахлуване. Затова обезкуражавах Майндс в стремежа му да изясни случая.

(На това място Майндс пребледня и започна да мърмори нещо под носа си).

— Защо никога не сте докладвали на Научния съвет? — попита Лъки.

Д-р Пивърейл се колебаеше.

— Страхувах се, че няма да ми повярвате и само ще ускоря пенсионирането си — започна той. — Честно казано, не знаех как да постъпя. Очевидно беше, че Ъртейл не може да ми бъде от полза. Интересуваше се само от собствените си планове. Но когато дойдохте вие, Стар — гласът му стана по-дълбок и по-плавен, — аз най-сетне имах съюзник и се почувствувах в състояние да говоря за сириусианците, за носената от тях заплаха и за роботите им.

— Добре — каза Лъки. — А спомняте ли си как описахте привързаността на сириусианците към техните роботи? Използувахте думата „обич“. Вие казахте, че те ги глезят и обичат и че за тях няма нищо по-ценно. Казахте още, че за тях един робот струва колкото сто земляни.

— Разбира се — съгласи се д-р Пивърейл. — Това е точно така.

— Тогава, щом обичат така много своите роботи, биха ли изпратили един от тях на Меркурий неизолиран и непригоден за слънчево излъчване? Биха ли осъдили един от своите роботи на бавна и мъчителна смърт?

Д-р Пивърейл не отговори. Долната му устна трепереше.

— Дори аз едва ли бих помислил да разруша робота с бластера си — продължи Лъки — макар да застрашаваше живота ми, а не съм сириусианец. Тогава може ли един сириусианец да е така жесток към робот?

— Важността на мисията… — започна Пивърейл.

— Допустимо е — прекъсна го Лъки. — Не казвам, че сириусианците не биха изпратили робот на Меркурий с цел саботаж, но, Велика галактико, те най-напред биха му изолирали мозъка! Даже ако оставим настрана любовта им към роботите, в това има здрав смисъл. Така биха могли да извлекат по-голяма полза от него.

Сред събралите се се разнесе одобрителен шепот.

— Н-но — заекна д-р Пивърейл, — ако не са сириусианците, тогава кой…

— Е, нека видим с какви факти разполагаме — каза Лъки. — Първо, Майндс на два пъти открива робота и последният на два пъти изчезва при опит да бъде доближен. По-късно роботът ме информира, че са му дадени указания да избягва хората. Очевидно е бил предупреждаван, когато Майндс е излизал да търси саботьора. Очевидно е също, че го е предупреждавал някой от купола. За мен не е бил предупреден, защото казах, че отивам в мините. Второ, когато роботът умираше, аз го попитах още веднъж, кой му е дал тези указания. „Ъ-ъ-ъ…“ можа само да каже той. Радиото му замлъкна, но устата му се отвори така, сякаш произнесе две срички.

— Ър-тейл! — извика внезапно Бигман, чиято светлочервена коса бе щръкнала от вълнение. — Роботът се е опитвал да каже Ъртейл. Значи той е бил саботьорът. Това пасва точно!

— Може би — отвърна Лъки. — Ще разберем това. На мен обаче ми хрумна, че е възможно роботът да се е опитвал да каже „Ъртмен“4.

— А може би е било само неясен звук, издаден от един умиращ робот и не означава нищо — каза сухо Пивърейл.

— Възможно е — съгласи се Лъки, — но сега преминаваме към третия факт, а той веднага ни убеждава в друго. Ето го и него: Роботът беше сириусианско производство, а кой от хората в купола е имал възможност да се сдобие с него? Посещавал ли е някой от нас планетите на Сириус?

— Аз съм ги посещавал — присви очи д-р Пивърейл.

— Точно така — каза Лъки, — само вие и никой друг. Това е отговорът.

Последва голяма суматоха и Лъки призова за тишина с авторитетен глас и строго изражение на лицето.

— Като член на Научния съвет — продължи той — обявявам, че от този момент нататък за обсерваторията отговарям аз. Доктор Пивърейл не е повече директор. Свързах се с Главния щаб на Съвета на Земята и един кораб е вече на път за насам. Ще бъдат предприети необходимите действия.

— Моля да бъда изслушан! — извика д-р Пивърейл.

— Ще бъдете изслушан — каза Лъки, — но първо чуйте уликите срещу вас. Вие единствен от всички тук сте имал възможност да откраднете сириусиански робот. Доктор Кук ни каза, че по време на пребиваването ви на Сириус са ви предоставили един за лично ползуване. Вярно ли е?

— Да, но…

— Взел сте го със себе си във вашия собствен кораб. Някак сте успял да се изплъзнете от сириусианците. Вероятно те изобщо не са допускали, че някой би могъл да извърши спрямо тях такова ужасно престъпление, каквото е открадването на робот. Може би поради тази причина не са взели никакви предпазни мерки. Освен това, има основание предположението, че роботът се е опитвал да каже „Ъртмен“, когато го попитах кой го е инструктирал. Вие сте бил единственият землянин на Сириус. Вероятно са ви нарекли „Землянин“, когато за пръв път са предоставили робота на вашите услуги и той ви е приел под това име. Накрая, кой би могъл да знае по-добре от вас, кога някой се отправя на Огряваната от Слънцето страна? Кой по-добре от вас би информирал робота по радиото кога няма опасност да бъде открит и кога трябва да се крие?

— Отричам всичко — заяви твърдо д-р Пивърейл.

— Няма смисъл да отричате — каза Лъки. — Ако настоявате, че сте невинен, Съветът ще трябва да поиска информация от Сириус. Роботът ми даде своя сериен номер — РЛ-726. Ако сириусианските власти отговорят, че предоставеният ви по време на пребиваването ви там робот е бил РЛ-726 и че той е изчезнал, след като сте напуснал Сириус, обвинението ще падне върху вас. Освен това открадването на робота е престъпление, извършено на Сириус и понеже имаме с планетите на Сириус договор за екстрадиране, ние ще бъдем принудени да ви предадем в техни ръце. Доктор Пивърейл, бих ви посъветвал да си признаете в да оставите земното правосъдие да си върши работата, вместо да настоявате, че сте невинен и да поемете риска сириусианците да преценяват тежестта на вашето престъпление — открадването на един от любимите им роботи и изтезаването му до смърт.

С невиждащи очи д-р Пивърейл се взираше умоляващо в събранието. После бавно се наклони и се строполи на пода.

Д-р Гардома изтича при него и сложи ръка на сърцето му.

— Жив е — каза той, — но мисля, че ще е най-добре да го сложим на легло.

Два часа по-късно, с д-р Гардома и Лъки Стар до леглото си и в субетерна връзка с Главния щаб на Съвета, д-р Ланс Пивърейл диктуваше своето признание.

Меркурий оставаше бързо зад тях. Макар да знаеше със сигурност, че пратениците на Съвета държат сега положението в ръцете си, освобождавайки го от всяко чувство за отговорност. Лъки все още беше напрегнат. Изражението на лицето му бе мрачно и замислено.

— Какво има, Лъки? — попита загрижено Бигман.

— Жал ми е за стария Пивърейл — отвърна Лъки. — По своему е искал да направи добро. Сириусианците са заплаха, макар и не така непосредствена, както мислеше той.

— Нали Съветът не би го предал на Сириус?

— Вероятно не, но страхът му от Сириус бе достатъчно голям, за да направи признанието. Трикът беше жесток, но необходим. Колкото и патриотични да са били подбудите му, той е бил принуден да направи опит за убийство. Кук също бе подтикнат да извърши престъпление, което не беше по-малко, колкото и лошо мнение да имахме за Ъртейл.

— Все пак, Лъки, какво имаше старият против проекта „Светлина“?

— Пивърейл показа това ясно на банкета — отвърна невесело Лъки. — Всичко бе изяснено онази вечер. Ти си спомняш оплакванията му, че Земята става по-уязвима, като увеличава зависимостта си от вноса на храни и природни богатства. Той каза, че проектът „Светлина“ би направил Земята зависима от космически станции. Искаше Земята сама да задоволява нуждите си, за да може по-сполучливо да се съпротивлява на сириусианската опасност.

Със своя леко сенилен ум той може да е мислил, че като саботира проекта „Светлина“, ще помогне за осъществяването на това самозадоволяване. Може би първоначално е донесъл робота със себе си като театрална демонстрация на сириусианската мощ. Обаче когато при завръщането си открил, че проектът „Светлина“ е в ход, той го превърнал в саботьор.

След пристигането на Ъртейл вероятно се е страхувал, че той ще започне да разследва аферата с проекта „Светлина“ и ще го изобличи. Затова поставил в стаята му повреден топлоизолиращ скафандър, но Ъртейл открил повредата. Възможно е наистина да е вярвал, че това е работа на Майндс.

— Разбира се, трябваше да се досетя — каза Бигман. — Първия път, когато се срещнахме със стария, той не каза нито дума за Ъртейл, толкова го е било яд на него.

— Точно така — потвърди Лъки, — а нямаше очевидна причина както в случая с Майндс, например. Допусках, че може да има някакъв мотив, който не подозирам.

— Това ли те насочи към него, Лъки?

— Не, имаше нещо друго. Това бе повреденият топлоизолиращ скафандър в нашата стая. Най-добрата възможност да го остави там имаше самият Пивърейл. За него би било и най-лесно да се отърве от скафандъра, след като убие човека, който го е облякъл. Най-добре е знаел коя стая ни е дадена и е могъл да го внесе в нея. Това, което все пак ме безпокои, е какъв е бил неговият мотив? Защо би искал да ме убие? Името ми очевидно не означава нищо за него. Когато се срещнахме за пръв път ме попита дали не съм субтемпорален инженер като Майндс. Майндс вече беше отгатнал името ми и се опитваше да ме спечели. Доктор Гардома беше чувал за мен във връзка с отравянията на Марс. Ъртейл, разбира се, е знаел всичко за мен. Питам се дали е възможно доктор Пивърейл също да е чувал за мен?

Серес, например, бе мястото, където двамата с теб бяхме за малко по време на битката с пиратите. Там се намира най-голямата обсерватория в Системата. Може ли тогава доктор Пивърейл да не е бил там по същото време? Аз го попитах, а той отрече да ме е виждал на Серес. Призна, че го е посещавал, а по-късно Кук ни каза, че често е ходел там. Пивърейл продължи да обяснява без каквото и да било подканване от моя страна, че по време на пиратското нападение е бил болен на легло. По-късно Кук потвърди това негово изявление. Така Пнвърейл се издаде. Във вълнението си се бе разприказвал излишно.

— Не разбрах — каза дребният марсианец.

— Много просто. Ако Пивърейл е бил на Серес няколко пъти, защо тогава е почувствувал необходимост от алиби точно по време на пиратското нападение? Защо точно по това време, а не по друго? Очевидно е знаел по какъв повод съм на Серес и се опитваше да се подсигури с алиби. Очевидно е също, че е знаел кой съм. Защо тогава се опита да убие и мен, и Ъртейл? Ти знаеш, че и двамата щяхме да пострадаме от повредени топло изолиращи скафандри. Причината е, че и двамата бяхме тук с една и съща цел, разследване. От какво се страхуваше Пивърейл? После, на банкета, той започна да говори за роботи и сириусианци и нещата отидоха по местата си. Разказът на Майндс веднага доби смисъл и разбрах, че единственият, който би могъл да донесе робот на Меркурий е или сириусианец, или доктор Пивърейл. Струваше ми се, че отговорът е Пивърейл в че той говори за сириусианците, за да се подсигури. Ако роботът бъде намерен и саботажите спрат, това би му послужило като димен екран, зад който да скрие собственото си участие, а самото откриване на робота би било добра антисириусианска пропаганда. Нуждаех се от доказателство. В противен случай сенаторът Свенсон би разгласил, че само вдигаме пушилка, за да прикрием с нея собствената некомпетентност и разточителност на Съвета. Нуждаех се от убедително доказателство. Поради непосредствената близост на Ъртейл не смеех да говоря с никой по този въпрос, дори с теб, Бигман.

— Кога най-сетне ще започнеш да ми се доверяваш, Лъки? — измърмори обидено Бигман.

— Когато мога да разчитам, че ще избягваш номера като тези, да се биеш с хора, два пъти по-големи от теб — отвърна Лъки с усмивка, която смекчи малко остротата на изявлението му. — И така, аз тръгнах да заловя робота на Огряваната от Слънцето страна и да го използувам като доказателство. Не успях и бях принуден да изтръгна признанието от Пивърейл.

Лъки поклати глава.

— А какво ще правим сега със Свенсон? — попита Бигман.

— Мисля, че усилията ни в тази насока ще останат без резултат — отвърна Лъки. — Той не може да постигне много, раздухвайки смъртта на Ъртейл, тъй като можем да използуваме доктор Кук като свидетел на някои от мръсните му номера. Ние също не можем да направим много срещу него, тъй като двамата мъже, заемащи най-високите постове в меркурианската обсерватория, ще трябва да бъдат освободени от длъжност за извършени престъпления. Това е патова позиция.

— Марсиански пясъци — измърмори Бигман. — В такъв случай, той ще продължава да ни създава неприятности и занапред.

— Не — поклати глава Лъки. — Сенаторът Свенсон не е само неприятел. Той е груб и опасен, но точно по тази причина държи Съвета нащрек и ни предпазва от отпускане. Освен това — добави замислено той, — Научният съвет се нуждае от критика, също както Конгресът и Правителството. Ако някога Съветът си въобрази, че е над критиката, може да дойде време, когато ще установи диктатура на Земята, а аз определено не желая това да се случи.

— Може би — каза недоверчиво Бигман, — но на мен не ми харесва този Свенсон.

Лъки се засмя и посегна да разроши косата на марсианеца.

— На мен също — каза той, — но защо да се безпокоим сега за това? Там, в далечината са звездите, а кой знае къде ще бъдем следващата седмица и защо?