5. ПОСОКАТА НА ОПАСНОСТТА

Върху старото благородно лице на астронома се изписа задоволство, когато огледа масата, вероятно поради факта, че е привлякъл изцяло всеобщото внимание. Лъки също огледа масата. Той улови израженията на хората, с които бе посрещнато изявлението на Пивърейл. Широкото лице на Ъртейл излъчваше презрение, д-р Гардома се мръщеше в недоумение, а лицето на Майндс беше още по-навъсено. Останалите изразяваха любопитство и интерес в различна степен.

Един човек привлече най-силно вниманието на Лъки. Това беше Хенли Кук, вторият по ранг след Пивърейл. Гледаше съсредоточено върховете на пръстите си, а на лицето му бе изписано нещо като смесица от отегчение и възмущение. Но когато вдигна поглед, физиономията му бе станала безразлична.

И все пак Лъки си помисли, че ще трябва да поговори с този човек. После отново съсредоточи вниманието си върху д-р Пивърейл.

— Саботьорът не може, разбира се, да е един от нас — говореше Пивърейл. — Доктор Майндс ми каза, че е направил разследване и е сигурен в това. Дори без разследване аз съм сигурен, че никой от нас не е способен на такова криминално действие. Все пак саботьорът трябва да е интелигентен, тъй като действа твърде упорито и то единствено срещу проекта „Светлина“, така че едва ли го прави случайно или от неивтелигентност.

— Хей — прекъсна го Бигман, — нима искате да кажете, че на Меркурий има местен живот? Това работа на меркурианци ли е?

Внезапно зажужаха объркани коментари и се чу смях, при което Бигман се изчерви.

— Е, не искаше ли доктор Пивърейл да каже точно това? — попита дребният марсианец.

— На Меркурий няма никаква форма на местен живот — подчерта един от астрономите. — В това сме сигурни.

— Откъде сте сигурен? — намеси се Лъки. — Проверил ли е някой?

Астрономът, който се обади, изглеждаше изненадан.

— Изследователски експедиции безспорно е имало.

Лъки се усмихна. На Марс той бе срещал разумни същества, за чието съществуване не знаеше никой друг. Открил бе полуразумни същества и на Венера, където никой не предполагаше, че ги има. Той не беше готов да признае, че на някоя планета липсва живот или дори разум.

— Колко на брой бяха изследователските експедиции? — попита Лъки. — Колко пълно бе всяко изследване? Беше ли претърсена всяка квадратна миля?

Астрономът не отговори, само отмести погледа си встрани като повдигна вежди сякаш да каже: „Каква полза?“

Бигман се усмихна и малкото му лице се набръчка като лицето на джудже в добро настроение.

— Драги мой Стар — намеси се д-р Пивърейл, — изследванията не откриха нищо. Въпреки че ние не изключваме напълно възможността да има живот на Меркурий, вероятността е твърде малка. Предполагаме, че единственият разумен вид в Галактиката е човешката раса. Сигурно е поне, че само него познаваме.

Лъки не можеше да се съгласи с това, защото си спомняше марсианските същества, представляващи чисто съзнание, но си замълча и остави стареца да продължи.

Намеси се обаче Ъртейл, който малко по малко бе възвърнал самообладанието си.

— Към какво всъщност се стремите — попита той и, което бе характерно за него, не можа да се сдържи да не добави, — ако изобщо се стремите към нещо?

Д-р Пивърейл не отговори пряко на Ъртейл. Той огледа лицата на всички, пропускайки умишлено агента на Конгреса.

— Работата е, че освен на Земята, хора има и на планетите от много други звездни системи — отбеляза астрономът и лицето му странно се промени. То побеля, а ноздрите му пламнаха, сякаш бе внезапно овладян от непреодолим гняв. — Например хора има на планетите на Сириус. Може те да са саботьорите?

— Защо пък те? — попита веднага Лъки.

— Защо не? Предприемали са агресии срещу Земята и преди.

Това беше истина. Не твърде отдавна самият Лъки Стар бе помогнал за отблъскването на една флотилия сириусиански нашественици, кацнала на Ганимед. Но тогава тя бе напуснала Слънчевата система без да се стигне до открит конфликт. От друга страна, за много земляни бе нещо съвсем обикновено да обвиняват сириусианците за всичко, което не е наред.

— Аз бях на Сириус само преди пет месеца — говореше разпалено д-р Пивърейл. — Посещението ми бе свързано с голяма бюрокрация. Сириус не посреща с добре дошли нито емигранти, нито посетители, но в случая се касаеше за междузвездна астрономическа конвенция и аз успях да получа виза. Бях решил да видя всичко със собствените си очи и трябва да кажа, че не бях разочарован. Планетите на Сириус са рядко населени и са изключително децентрализирани. Обитателите им живеят на изолирани една от друга фамилни групи, използуващи собствени енергийни източници и услуги. Всяка планета има своя група механични роби (няма друга подходяща дума) във форма на позитронни роботи, които вършат цялата работа. Сириусианците водят живот на военна аристокрация. Всеки от тях може да управлява космически крайцер. Те няма да мирясат, докато не унищожат Земята.

Бигман се размърда неспокойно на мястото си.

— Марсиански пясъци! Нека само се опитат! Това е всичко, което ще кажа!

— Ще се опитат, когато бъдат напълно готови — каза д-р Пивърейл. — И ако бързо не предприемем нещо, за да посрещнем опасността, те ще спечелят. Какво бихме могли да им противопоставим? Вярно, на Земята има милиарди хора, но колко от тях могат да се оправят в космоса? Ние сме шест милиарда зайци, а те са един милион вълци. Земята е безпомощна и с всяка измината година става още по-безпомощна. Изхранваме се със зърно от Марс и мая от Венера. Минералите получаваме от Астероидите, а също и от Меркурий, докато работеха мините. Защото, Стар, ако проектът „Светлина“ успее, Земята ще бъде зависима от космически станции за получаването на самата слънчева енергия. Не разбирате ли колко уязвими ни прави това? Едно внезапно нападение на предните постове на Системата от сириусианска нападателна команда може да предизвика паника и глад на Земята, дори без да я нападне директно. А можем ли да им отвърнем с нещо? Колкото и сириусианци да унищожим, останалите винаги ще бъдат самостоятелни и независими. Всеки от тях би могъл да продължи войната.

Старецът почти се задъхваше от ярост. Искреността му не будеше съмнение. Той сякаш изхвърляше от себе си нещо, което го задушаваше.

Погледът на Лъки отново се върна към втория по ранг след Пивърейл, Хенли Кук, който бе подпрял чело на огромния си юмрук. Лицето му беше зачервено, но на Лъки не му се струваше да е от гняв или възмущение. Причината беше по-скоро смущение.

— Защо да ни нападнат, доктор Пивърейл? — попита скептично Скот Майндс. — Ако са отишли на Сириус, защо ще се връщат на Земята? Какво може да искат от нас? Дори ако предположим, че я завладеят, те само ще трябва да ни издържат…

— Глупости! — отсече старши астрономът. — Те искат земните природни богатства, а не хората. Проумейте това. Съзнателно ще ни оставят да измрем от глад.

— Хайде, хайде — намеси се д-р Гардома. — Това е невъзможно.

— Не поради жестокост, а от идеологически подбуди — каза д-р Пивърейл. — Те ни презират. Едва ли ни смятат за нещо повече от животни. Самите сириусианци имат твърде расистко съзнание. От времето, когато първите земляни са колонизирали Сириус, те са се размножавали предпазливо, докато не са се освободили от болестите и много характерни черти, които са считали за нежелателни. На външен вид те са еднакви, докато земляните са различни по телосложение, ръст и цвят. Сириусианците ни смятат за по-низши и затова не ни разрешават да емигрираме на Сириус. Те не ми позволиха да присъствувам на конференцията, докато правителството не използува всички възможни средства, за да ги убеди да ме допуснат. Астрономите от всички други системи са добре дошли, но не и тези от Земята. В края на краищата, човешкият живот не означава много за тях. Концентрирали са се върху машините. Наблюдавах ги как се отнасят с техните метални хора. Те са едва ли не по-внимателни към един сириусиански робот, отколкото към сириусианец. За тях един робот се равнява по ценност на сто земляни. Глезят тези роботи. Обичат ги. За тях няма нищо по-прекрасно.

— Роботите са скъпи — промърмори Лъки. — Длъжни са да се отнасят внимателно към тях.

— Може би това е причината — съгласи се д-р Пивърейл. — Но хора, привикнали да се грижат за нуждите на машините, стават безчувствени към нуждите на себеподобните си.

Лъки Стар се наведе напред, подпирайки се с лакти на масата. Хубавото му, все още момчешко лице, бе сериозно.

— Доктор Пивърейл — каза той, — ако сириусианците са с расистко съзнание и са се възпитавали в еднообразие, те в края на краищата ще се провалят. Многообразието на човешката раса спомага за прогреса. Земята, а не Сириус, е водеща в научните изследвания. Ние, а не нашите сириусиански братовчеди, откриваме всяка година пред науката нови хоризонти. Дори позитронните роботи, които споменавате, са изобретени и усъвършенствувани от хората на Земята.

— Да, но земляците не извличат полза от робота — възрази астрономът. — Той би разстроил икономиката ни, а ние поставяме днешния комфорт и сигурност над утрешната безопасност. Използуваме научния си прогрес, за да ставаме по-слаби, докато Сириус използува своя, за да става по-силен. Там е разликата и от това идва опасността.

Д-р Пивърейл се облегна рязко назад. Беше мрачен. Механичният подносоносач разчистваше масата. Лъки го посочи.

— Това е вид робот — каза той.

Механичният подносоносач вършеше тихо своята работа. Той представляваше робот с плоска повърхност, движещ се плавно върху диамагнитно поле, така че леко извитата му основа на практика изобщо не докосваше пода. Гъвкавите му пипала прибираха внимателно съдовете, поставяйки някои от тях на горната си повърхност, а други в един шкаф отстрани.

— Това е прост автомат — изсумтя д-р Пивърейл. — Той няма позитронен мозък и не може да се приспособи към никаква промяна в своята задача.

— Добре, значи казвате, че сириусианците саботират проекта „Светлина“, така ли? — попита Лъки.

— Да.

— Но защо?

— Може би това е част от по-голям план — сви рамена д-р Пивърейл. — Не зная какви проблеми има в останалата част от Слънчевата система. Може да са първите проучвания за последващо нападение и завладяване. Сам по себе си проектът „Светлина“ не означава нищо, а сириусианската опасност — всичко. Бих желал да отворя очите на Научния съвет и Правителството за тази истина.

Хенли Кук се изкашля и за пръв път проговори.

— Сириусианците са хора като всички нас — отбеляза той. — Ако се намират на планетата, тогава къде са?

— За да се открият е нужда изследователска експедиция — отвърна хладно д-р Пивърейл, — която да е добре подготвена и екипирана.

— Почакайте за момент — намеси се Майндс с блестящи от вълнение очи. — Аз бях на Огряваната от Слънцето страна на планетата и се кълна…

— Една добре подготвена и екипирана експедиция — повтори твърдо старият астроном. — Твоите спорадични бързи преминавания не означават нищо, Майндс.

Инженерът се запъна и млъкна смутен.

— Вие, Ъртейл, изглеждате недоволен от тези обяснения — каза внезапно Лъки. — Какво е вашето мнение за възгледите на доктор Пивърейл?

Агентът вдигна очи, в които дълго време се четеше омраза и открито предизвикателство и срещна погледа на Лъки. Той очевидно не беше забравил, нито щеше да забрави станалото преди малко спречкване на масата.

— Ще запазя своето мнение за себе си — отвърна той, — но ще кажа само, че нищо от станалото тази вечер тук не ме е заблудило.

Той млъкна, а Лъки след като почака малко да продължи забележките си, се обърна към д-р Пивърейл.

— Питам се дали е необходима цяла експедиция, сър — каза Лъки. — Ако предположим, че сириусианците са тук, на Меркурий, можем ли да се досетим къде биха могли да бъдат?

— Давай, Лъки! — извика тържествуващо Бигман. — Дай им да разберат.

— Какво имате предвид? — попита Пивърейл.

— Какво би било най-добро за сириусианците? Ако те са саботирали проекта „Светлина“ на кратки интервали в продължение на месеци, за тях ще е най-удобно да имат база в близост до него. В същото време тя би трябвало да е трудно откриваема. Във всеки случай, те сигурно са изпълнили успешно второто изискване. Добре, къде би могла да се намира една такава удобна секретна база? Нека разделим Меркурий на две части: Огрявана от Слънцето страна и Тъмна страна. Струва ми се, че е глупаво да установяват база на Огряваната от Слънцето страна, защото тя е твърде негостоприемна поради голямата горещина и силната радиация.

— Не по-негостоприемна от Тъмната страна — промърмори Кук.

— Не, не — възрази веднага Лъки. — Тук грешите. Огряваната от Слънцето страна представлява една съвсем необикновена среда. Хората изобщо не са свикнали с условията, което предлага тя. Тъмната страна е нещо съвсем друго. Тя е просто земя, обърната към Космоса, където условията са добре познати. Тъмната страна е студена, но не по-студена от него. Тя е тъмна и безвъздушна, но не по-тъмна от която и да е непряко огрявана от слънчевата светлина част на Космоса и със сигурност не по-безвъздушна. Хората са се научили да живеят удобно в него и ще могат да живеят на Тъмната страна.

— Продължавайте — каза Пивърейл. Старческите му очи горяха от интерес. — Продължавайте, мистър Стар.

— Но установяването на база, която да действува в продължение на един многомесечен период, не е просто нещо. Обслужващите я хора трябва да имат кораб или кораби, за да се върнат един ден на Сириус. Или, ако се предвижда да бъдат прибрани от външен кораб, те все пак ще трябва да имат обширни складове за храна и вода, както и източник на енергия. Всичко това заема място, а те трябва да са сигурни, че няма да бъдат открити. Остава само едно място, където биха могли да бъдат.

— Къде е то, Лъки? — попита Бигман, подскачайки на стола от нетърпение. Той поне не се съмняваше, че каквото и да каже Лъки, все ще бъде вярно. — Къде е то?

— В началото, когато пристигнах тук, доктор Майндс спомена за наличието на мини на Меркурий, които били изоставени. Само преди няколко минути доктор Пивърейл говори за меркурианските мини, които някога са работили. Оттук си извадих заключение, че на планетата има пусти миньорски шахти и коридори, които трябва да се намират или тук, или на Южния полюс, защото полярните области са единствените места с не твърде екстремни температури. Прав ли съм?

— Да, тук има мини — отвърна колебливо Кук. — Преди изграждането на обсерваторията куполът е бил миньорски център.

— Тогава ние се намираме върху огромна празна кухина в Меркурий. Ако сириусианците са скрили успешно голяма база, то къде другаде би могла да бъде тя? Ето откъде идва опасността.

Около масата премина одобрителен шепот, който внезапно беше нарушен от гърления тембър на Ъртейл.

— Всичко това е много хубаво, но до какво ще доведе? — попита той. — Какво възнамерявате да направите?

— Бигман и аз имаме намерение да влезем в мините веднага щом се приготвим — отвърна Лъки. — И ако там има нещо, ние ще го намерим.

Загрузка...