Горещи следи

11.

Сънят беше същият — един от кошмарите, когато беше убила Мартин Крокър. Но този път беше различно. Първо — знаеше, че сънува. А най-поразителното беше, че не изпитваше страх.

… Мартин се приближаваше към нея, беше само на един-два метра. Беше изпуснал багажа от ръцете си.

Един хляб, пакет кафе на зърна, пликче с маруля лежаха пръснати на кея. Тя искаше да побегне, но не можеше. Скоро болката щеше да прониже сетивата й. Мартин щеше да посегне, за да я сграбчи.

Но нещо не беше наред. Тя не бе вцепенена от страх. Вместо това се чувстваше спокойна. А не трябваше да е така. Трябваше да бъде изплашена до смърт не само от Мартин, но и, от това, което щеше да направи след малко…

Не!

Тя се блъскаше в булото на необичайното спокойствие, търсеше искреното чувство…

Събуди се внезапно, но сърцето й не биеше така силно, както обикновено, след като е сънувала кошмар. Дори не беше задъхана, нощницата не беше залепнала за кожата й, плувнала в ледена пот.

Тя отвори очи и погледна през плъзгащите се стъклени врати. Виждаха се очертанието на парапета, терасата и част от шезлонга, които изпъкваха на фона на бледосивата светлина на зората. Не си в Еклипс Бей!

Точно така. Беше в Мауи, на мисия, беше изпратена от „Джоунс и Джоунс“ и се опитваше да живее в настоящето.

— Добре ли си? — попита Лутър от прага на стаята.

Тя се изненада, седна в леглото и го погледна. Той беше обул панталона си, но и така доста от тялото му се виждаше. Тя беше като хипнотизирана от босите му крака и широките силни рамене и мускулести гърди. Макар че се придвижваше с бастун, това не му пречеше да тренира.

Спомни си как беше докосвала с пръстите си тези рамене и гърди предната вечер.

Секс. Беше правила секс с този мъж. Най-интимния човешки контакт. Вярно, той не беше проникнал в нея, поне не по обичайния начин. Правилното определение навярно беше разгорещена любовна игра. Но телата им бяха толкова плътно притиснати едно до друго… И беше последвал такъв зашеметяващ екстаз. Поне за нея. Чувстваше се малко виновна за това.

Истината беше, че тя бе прекалено смутена от случилото се, за да има сили да отвърне със същото. Беше мобилизирала цялата си воля, за да издържи. Преживяването я бе объркало, колебаеща се между облекчението и разтревоженото удивление. Беше ли излекувана от фобията си, или предната нощ бе някаква странна пауза, предизвикана от близката среща с ловеца?

Лутър явно беше разбрал за състоянието й. Или просто бе загубил интерес към нея, когато се бе отпуснала на гърдите му и беше заплакала. Мъжете не харесваха жени, които плачат. Още повече жени, които плачеха, след като са получили оргазъм. Не го винеше за това.

Каквото и да мислеше, Лутър се беше погрижил да се върнат незабавно в хотела. Слава Богу, асансьорът беше празен. Тя нямаше сили да се изкачи по стълбите. Когато стигнаха до апартамента си, той я побутна към спалнята и после решително затвори вратата.

Очевидно посред нощ той беше отворил вратата. Е, Малоун й беше бодигард все пак.

— Добре съм — каза тя. Сви коленете си под завивката и обви ръце около тях. — Просто сънувах лош сън. — Грейс усети притеснението си. Щом го беше събудила, явно беше викала на сън. — Казах ли нещо?

— Не.

— Добре. — Тя се отпусна леко.

— Ти каза „не“ — обясни той. — Мяташе се в леглото и каза „не“ няколко пъти. Явно е бил кошмар.

— Е, не беше приятен сън. — Тя се отпусна на възглавницата си. Поне не беше изрекла името на Мартин в съня си. Но не можеше да пренебрегне факта, че за малко не се е издала.

— Сигурно заради срещата с ловеца снощи — предположи Лутър. — Подобно събитие може да повлияе на сънищата на хора като нас.

— Хора като нас?

— Екстрасенси.

— Аха.

Но не ловецът беше нахлул в съня й. Тя неочаквано си спомни как беше стихнало безпокойството й, когато се разминаваха с непознатия на пътеката. След това мислеше за много неща, включително и за първия си оргазъм, без да помнеше кога го бе изпитала, за да се замисли за случката на пътеката. Хрумна й, че тогава беше изпитала същото странно, неестествено спокойствие, което беше направило съня й толкова неузнаваем. И в двата случая потискането на паниката беше неестествено. И тя инстинктивно се съпротивляваше на изчезналия страх.

— Ако си по-добре, ще отида да се облека — каза Лутър. Той тръгна към другата стая.

— Чакай малко. Той спря послушно.

— Нещо не е наред ли?

— Да, така мисля. — Тя отметна завивките, стана и се обърна с лице към него. — Искам обяснение.

— За какво по-точно?

— Използва енергията на аурата си, за да въздействаш на моята аура там, на пътеката, снощи, нали? Признай го. Обзалагам се, че си го направил и преди няколко минути, докато сънувах кошмарния сън. Как смееш?

Той остана на мястото си.

— Успокой се, вчера имаше дълъг ден, а днес току-що се събуди от кошмар. Нервите ти явно са малко опнати.

— Не се тревожи за нервите ми, много благодаря. Какво направи с мен?

— Усети ли го? — попита той леко начумерен, сякаш не беше сигурен, че я е чул правилно.

— Разбира се, че го усетих. Снощи нямах време да помисля, защото бях съсредоточена върху ловеца и факта, че той не ни обърна никакво внимание и… — Тя млъкна, схванала истината. — Мили Боже, ти си го направил и с него, нали? Разсеял си го или… или нещо подобно. Той беше с отворени сетива и ти си го накарал да се отпусне. Използвал си аурата си, за да му въздействаш.

— Изглежда си разгадала всичко много бързо. — Той я гледаше потресен и се колебаеше как да реагира. — Никой никога не е откривал тази тайна, с изключение на Фалън Джоунс може би.

— Той знае какво можеш да правиш?

— Никой не знае какво точно знае Фалън.

— Е, това със сигурност обяснява успеха ти като бодигард. — Тя размишляваше над това. — И като полицай, като барман също, предполагам. Нищо чудно, че не обичаш оръжия. Нямаш нужда от тях. Само трябва да се съсредоточиш върху лошия и да го изключиш.

Ръката му стисна дръжката на бастуна.

— Съжалявам, но не е толкова лесно. Ефектът отминава много бързо, когато човекът се отдалечи от мен. Ако злодеят е на голямо разстояние, не мога да му въздействам. Не мога да потисна аурата на снайперист на покрива на някоя сграда.

Лека усмивка озари лицето й.

— Колко от клиентите ти имат нужда от защита от професионални снайперисти?

— Не ми се е случвало често — призна той. — Заплахата обикновено е много по-близо.

— Със сигурност способността трябва да ти е била от полза, докато си работел като полицай.

— Талантът ми беше поводът да напусна полицията — каза той равнодушно.

— Не разбирам. Как е могъл да ти попречи?

— Това е дълга история.

— И ти не желаеш да я разкажеш?

— Не.

Той имаше право да пази тайните си, помисли си тя. В същото време и тя не споделяше своите. Грейс отвори паранормалните си сетива, за да изучи аурата му. В нея имаше много напрежение, голяма част от което беше сексуално. Почувства, че се изчервява.

Той се усмихна.

— Какво те заинтригува?

Шокирана, тя не можа да отговори.

— Усещаш ли, когато разглеждам аурата ти?

— Разбира се, ти не усещаш ли, когато аз изучавам твоята?

Тя го изгледа недоволна.

— Не знам.

— Не знаеш ли? — повтори той. Очевидно не вярваше на думите й.

Трудно й беше да отговори.

— Ами понякога, когато съм близо до теб, усещам някаква непозната енергия, но мислех, че това е свързано с… — Тя млъкна, ужасена от това, което искаше да каже.

— От това, че сме привлечени един от друг? — Той сви рамене. — Може би е така. Трябва да си усетила, че те гледах вчера на летището. Не те познавах, но не можех да откъсна поглед от теб. Спомням си само, че изглеждаше като невероятно красива пеперуда.

— О, Боже, изобщо не предполагах това усещане.

Тя се замисли за силните чувства, които бе изпитала предния ден, когато го забеляза за пръв път в залата на терминала. Страните й пламнаха. Какво ли беше видял? Нямаше значение след случилото се снощи. Очевидно беше разбрал от самото начало, че я привлича.

Никой никога досега не бе успявал да я разучи по този начин. Винаги тя бе тази, която разпознаваше околните, която знаеше какво възнамеряват да направят, преди още да са го направили. Така успяваше да съхрани тайните си в безопасност.

— Много неловка ситуация — каза тя смутена.

Той я гледаше развеселен.

— Трябва малко време, за да свикне човек, но на мен не ми пречи, надявам се и с теб да е така.

Това беше опасна територия. Тя трябваше да внимава. Не можеше да изложи на опасност живота си, който бе изградила така внимателно и предпазливо.

— Трябва да си помисля — промълви тя.

— Добре. Междувременно защо не ми кажеш истината за твоята степен по скалата на Джоунс?

— Господин Джоунс не ти ли съобщи?

— Спомена само, че си била седма степен с необикновена способност да разчиташ профила на аурата. Обаче това е абсолютна лъжа, нали? Обзалагам се, че си десета степен, дори и повече. Няма да се изненадам, ако след степента ти има звездичка. Ти си от екзотичните таланти.

Грейс си спомни, че не трябва да изпада в паника. Много по-безопасна реакция беше да се отдаде на гнева си.

— Не знам откъде ти е хрумнала тази идея — каза тя недружелюбно. — Моята седма степен е също толкова официално потвърдена, колкото и твоята осма.

Той кимна доволен.

— Точно както и подозирах — лъжа.

— Признаваш ли си?

— Какво рискувам? Ти вероятно си усетила, с твоя невероятен талант. Съмнявам се, че ще започнеш да разказваш за това на всеки срещнат.

— Няма. Просто господин Джоунс ме увери, че ти си осма степен.

— Колкото по-скоро научиш, че Фалън Джоунс лъже, без да се притеснява, толкова по-добре.

Тя седна на ръба на леглото, свила ръце в скута си, с гръб към Лутър. Погледна към терасата.

— Не мисля, че е излъгал заради самата лъжа. Мисля, че се е опитвал да опази тайната ти.

— Не бързай да приписваш подобни намерения на Фалън Джоунс. Единственият му приоритет е опазването на тайните на Обществото. Готов е да направи всичко възможно в негово име.

— Предполагам, че си прав — каза тя. Замисли се, разтревожена какво точно знае или подозира Фалън за нейната степен по скалата на Джоунс.

— Фалън фалшифицира досието ми, за да не бъде установена степента ми — каза Лутър. — Искаше моите способности да не се оповестяват. Но как, по дяволите, си успяла да регистрираш по-ниска степен на таланта си?

— Защо мислиш, че съм го направила?

— Защото виждам обхвата на енергийните ти вълни — каза той тихо. — Усещам ги. Уверен съм, че ти не си седма степен.

Не беше толкова лесно да му обясни това.

— Разказах ти, че майка ми почина, когато бях на тринайсет, малко преди да бъда подложена на тестовете в Обществото. Бях сирак и попаднах в системата на социалните грижи, където никой не беше чувал за Обществото „Аркейн“. Истината е, че не бях тествана, докато не кандидатствах за работа в Бюрото по генеалогия. Тогава вече знаех как да контролирам таланта си. Не беше сложно да ги заблудя и да се окажа седма степен. Нали знаеш каква е реакцията на хората в Обществото, когато някой е девета или десета?

— Определено. Смятат, че сме неестествени творения на природата. А всеки от нас заставя обикновените хора да нервничат. Е, каква степен си всъщност? Десет?

Тя се изкашля.

— Девет.

— Не говори глупости. Би трябвало да видиш аурата си. Пулсира невероятно силно. Ти си повече от десет, нали?

Това беше вярно.

— Да.

— Също като мен.

Тя въздъхна.

— Скалата на Джоунс достига десета степен.

— Само защото не са открили начин да измерват психичната енергия, превишаваща тази точка. Затова слагат проклетата звездичка. Мислиш ли, че Фалън Джоунс се е досетил за достоверността на степента ти?

— Не предполагах до тази сутрин. — Тя отпусна ръцете си. — Сега не съм толкова сигурна. Като имам предвид природата на неговия талант, навярно е отгатнал, че съм с по-висока степен, отколкото е записано в досието ми.

— Ти си екзотичен талант — каза той убедено. — Също като мен.

Една тайна, заменена от друга. Както беше казал той, какво лошо имаше да признае тази истина пред друг силен талант, и то сходен с нейния. Беше облекчение да сподели с човек, който наистина разбираше за какво става дума.

— Да — каза тя и направи гримаса. — Но не харесвам тази дума.

— Екзотичен?

— Това е като някакъв евфемизъм за психично болен.

— Ти не си психично болна. — Той се доближи до нея. Бастунът му издаваше приглушен звук върху килима. — Според мен ти си необикновена жена, Грейс.

Тя се изправи и се обърна към него.

— Така ли?

Нова гореща вълна я обля. Той отново бе възбуден и наблюдаваше аурата й. Тя усети пулсациите на енергийното му поле. Сега знаеше какво означава това. Усещането бе невероятно интимно. Той вижда истинското ми аз — помисли си тя. — Единственият мъж, който някога го е виждал.

Лутър спря точно пред нея и се усмихна.

— Изглеждаш чудесно.

Тя се засмя. Изпитваше някаква лекота, но и много силно сексуално напрежение. Беше готова да поеме риска. Да живее за момента.

— И харесва ли ти това, което виждаш? — Боже, тя флиртуваше с него!

— Много. — Той докосна бузата й. — Никой досега не е разбрал, че манипулирам аурата му, камо ли да ме спре.

Тя затаи дъх, но не се страхуваше. Предпазливо докосна с върховете на пръстите си голите му гърди. Не усети нищо, освен топлата му кожа и гладките силни мускули. Предишната вечер случилото се не беше случайност. Тя наистина можеше да го докосва без болка. Притисна дланта си към тялото му.

Усещаше силната, насочена енергия на неговото желание, което я обгръщаше като мощна, а може би и опасна вълна. Но вече не се тревожеше.

— Не ми казвай, че те привличам само защото не можеш да ме манипулираш — каза тя.

Усмивката му беше дяволита и секси.

— Също и защото си много страстна.

Тя примигна.

— Наистина ли?

Той премести бастуна си зад гърба й и хвана другия му край с дясната си ръка, затваряйки Грейс като в капан. Придърпа я към себе си и потърси устните й.

— Много, много страстна — каза той и я целуна.

От тези думи всичките й сетива пламнаха. Той я желаеше. Какво толкова, ако тя го привличаше, защото за него беше предизвикателство? Поне тя не го плашеше, така както плашеше другите мъже досега. Това беше голямо предимство. А и можеше да го докосва. Живей за мига!

— Приятно ми е да слушам гласа ти.

— А какво ще кажеш за действията? Те не са ли от значение?

— О, да. — Усещаше се ритмичното й дишане. — Действията са много важни.

— Добре, защото съм в настроение да продължа.

Устните му се притиснаха към нейните. Тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му, като се отдаде на прегръдката изцяло. Лутър загуби равновесие от това поривисто движение, изтърва бастуна си и направи крачка назад. Двамата се прекатуриха на разтуреното легло.

Тя се озова върху него. Замаяна и възбудена, започна да целува шията му. Той прокара ръце по тялото й, повдигна нощницата й. След малко тя усети как пръстите му галят гладката й топла кожа.

— Определено си много страстна — каза той с дрезгав глас.

Той повдигна едното си коляно, намести я между бедрата си и се притисна към нея. Като омагьосана тя плъзна ръце по гърдите му, по плоския му корем и откри ципа на панталона му. Опита се да го отвори. Не успя заради издутината, която опъваше плата.

Лутър въздъхна на пресекулки от възбуда.

— Аз ще го сваля.

— Добре. Побързай!

Той седна на леглото.

— Повярвай ми, опитвам се.

Тя отстъпи настрани, за да се наслади на силното му тяло, докато той събуваше панталона си. После тя забеляза очертания пресен белег на бедрото му. Видът му я изплаши.

— О, Лутър — прошепна тя.

Той погледна надолу и направи гримаса.

— Грозна гледка е, нали? Един от лекарите ме убеждаваше за пластична операция, но точно тогава нямах търпение да си тръгна от болницата.

— Няма значение как изглежда. — Тя седна до него и внимателно докосна белега с пръсти. — Трябва да си загубил много кръв. Можело е да загинеш.

— Казах ти, сам си бях виновен. — Той се вгледа внимателно в лицето й. — Това притеснява ли те?

— Разбира се, че ме притеснява. Бил си тежко ранен.

— Нямах това предвид. Отблъсква ли те белегът?

— Не говори глупости. Просто се тревожа за теб. Катастрофа ли беше?

— Не. — Той отвори портфейла си и извади пакетче с кондом.

— Боли ли те още?

— Понякога наболява. — Той си сложи презерватива. — Не е подходящият момент да го обсъждаме. Губя вдъхновение.

Тя се изчерви.

— Не бихме искали това да стане.

Той закачливо се усмихна, настани я на леглото и се надвеси над нея.

— Съвпадение на мнения.

Постави ръка върху гърдата й. Тя усещаше горещата му длан през нощницата. Обви ръце около врата му. Лутър усети как тялото му потрепери. Аурата му блесна ослепително. По някакъв начин аурата му се сливаше с нейната. Завладя я великолепно триумфиращо чувство.

Той решително плъзна ръка по бедрото й към горещото място между бедрата й. Започна да я гали като предната нощ, сякаш знаеше точно какво желае. Тя усети познатото пулсиране на енергията.

По дяволите! Той наистина знаеше какво иска тя. Наблюдаваше аурата й, за да разбере кое й въздейства най-добре.

— Чакай малко — каза тя. — Това е измама.

— В любовта и войната всичко е позволено.

Той правеше нещо с пръстите си, което въздействаше на сетивата й по невероятно приятен начин. По нейна инициатива краката й се разтвориха, за да го посрещнат.

Импулсивно тя се протегна и обви ръце около него. Той си пое дълбоко въздух и изстена. И без да поглежда аурата му, тя знаеше, че действа правилно.

— Прав си — каза тя, доволна от реакцията му. — Всичко е позволено.

Тя го наблюдаваше по различен начин, докато изучаваше тялото му и откриваше точно къде и как да го докосва. Сексуалната възбуда и пламналата му енергия резонираха все по-силно и бързо и Грейс ставаше все по-дръзка. Никога преди не беше опитвала нещо подобно. Играта беше вълнуваща, разгорещена и Грейс ставаше все по-добра, защото аурата на Лутър я напътстваше.

Тя дочу тихия му дрезгав смях и разбра, че е усетил, че и тя го наблюдава по същия интимен начин, по който я гледаше той.

— Ставаш все по-добра — с гърлен глас й отвърна той. Стисна китката й и я вдигна над главата й. — Но няма да те оставя да приключиш нещата толкова бързо.

Тя се усмихна със задоволство и повдигна ханша си към него. Разсеян за момент, той протегна ръка и рамото му се озова пред устата й. Тя го захапа леко.

— Трябваше да се досетя, че ще го направиш. Добре, разбрах намека.

Той освободи китката й и тя продължи да проучва тялото му. Той също. Битката ставаше все по-неудържима и вълнуваща, всеки от тях опитваше да доведе другия по-бързо до оргазъм.

И тогава Лутър се озова върху нея и проникна дълбоко в тялото й. Тя стисна раменете му, повдигна колене, обгърна го. Невидима светлина и огън нажежиха атмосферата в стаята. Тя го прегръщаше все по-силно и ненаситно, така, както никога не бе прегръщала друг мъж в живота си.

Тялото на Лутър стана твърдо като камък, мускулите му бяха сякаш излети от стомана. С усилие тя отвори очи. Утринната светлина разкриваше суровите черти на лицето му. Това беше изражението на мъж, който бе на ръба на сладострастен екстаз или на смъртоносно безсилие.

Лутър отвори очи и видя, че тя го гледа. Той не каза нищо. Тя знаеше, че не са в състояние да говорят. И двамата бяха пометени от развихрилия се огън. За един миг, между ударите на сърцето си, тя осъзна, че двамата са свързани и че усещането отеква помежду им.

Преди Грейс да успее да анализира това, оргазмът я разтърси с необикновена енергия и я остави без дъх. Само след миг Лутър я последва до върха.

Безкрайно дълго аурите ми останаха слети в едно общо енергийно поле, което ги обгръщаше.

Което, разбира се, беше напълно невъзможно по законите на парафизиката.