Горещи следи

16.

Дамарис Кембъл сви ръцете си в юмруци върху клавиатурата, докато четеше имейла от непознатия изпълнител. Сякаш нещо бе заседнало в гърлото й, тя се бореше с гнева и отчаянието, които заплашваха да я сломят.

„Изпълнението на задачата е отказано. Няма да има връщане на аванса, тъй като до нас достигна информацията, че сте представили фалшиви референции“.

По дяволите, по дяволите, по дяволите!

По някакъв начин изпълнителят беше открил, че тя не е Уинтръп. Тя не беше оправдала доверието на баща си.

Планът беше гениално замислен, прост и дързък. Но не се беше осъществил. За нещастие, нямаше много време. Юбанкс и останалите щяха да бъдат заедно в Мауи само няколко дни. Тя остави компютъра и взе телефона.

Отговориха й на първото позвъняване.

— Изпълнителят се отказа от работата — каза тя.

— Какво се провали?

Гласът отсреща беше спокоен и овладян. Гласът на баща й. Като го чу, тя се отпусна малко.

— Изпълнителят по свой начин е открил, че доказателствата за самоличността ми са фалшиви.

— Нали използва правилните кодове?

— Разбира се. Току-що ги проверих още веднъж. Ти ми ги даде. Но по някакъв начин изпълнителят е открил, че не съм Уинтръп.

— Интересно. Кодовете трябва да са били сменени съвсем скоро. — Последва пауза. — Важното е, че няма начин ние да бъдем открити по обратния път. Изпълнителят ще реши, че някой е проникнал незаконно в компютрите на агенцията и е откраднал кодовете. Той вероятно ще уведоми агенцията, че имат пробив в защитата. Но няма никаква причина изпълнителят или агенцията да се усъмнят в „Джоунс и Джоунс“ или да заподозрат, че е замесен някой от Обществото.

— Сигурен ли си, че сме в безопасност, татко?

— Скъпа, от дълго време съм в тази игра. Знам какво правя. Сега трябва да се концентрираме върху следващия си ход. Разполагаме само с три дни. Нямаме време да изпратим друг изпълнител. Нямаме избор, трябва да използваме резервния план.

Тя се отпусна на стола си.

— Очаквах да го кажеш. Знаех, че ще бъде рисковано.

— Ти си в безопасност. Аз ще се грижа за теб.

— Аз се тревожа за теб, не за себе си. Ако това се провали…

— Няма да се провали.

Той със сигурност умееше да я успокоява. Напоследък тя беше неспокойна, лесно се стряскаше и постоянно беше нащрек. Не можеше да спи добре, откакто започна да взема лекарството. Когато все пак успяваше, често се будеше от кошмари. Баща й беше обяснил, че проблемите са само краткотрайни поради странични ефекти на лекарството. Той я уверяваше, че след като формулата успее да създаде новия й талант за генериране на кристали, ще се успокои.

— Обади й се — каза баща й.

— Добре. — Тя замълча и понижи глас. — Кога ще мога да те видя пак?

— Разбрахме се, че ще бъде най-добре, ако не се срещаме повече, докато това не приключи.

— Знам, но вече минаха седмици. След всички тези години, в които не знаех, че съществуваш, искам да прекарвам повече време с теб.

— Скоро, скъпа. Целта ми е да те защитя. Ти си моята наследница, но трябва време, за да подейства лекарството и ти да се сдобиеш със силите си. Искам да съм сигурен, че си напълно подготвена, преди да поемаш рискове. Ти си бъдещето на организацията. Трябва да те пазя от опасности.

— Разбирам, татко. — Така постъпваха бащите, помисли си тя. Те се грижеха за дъщерите си.

— Не се тревожи. След смъртта на Юбанкс всичко бързо ще си дойде на мястото. До няколко месеца ще бъдем готови за втората фаза от операцията. Сега върви да се обадиш.

— Добре. Татко?

— Да, скъпа?

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Тя затвори. Чувстваше се по-добре. Винаги ставаше така, след като е говорила с баща си. Но не очакваше толкова скоро План Б. Според него трябваше да се справи с убиец, който не само беше професионалист, но и психично нестабилна личност. Сестра й.