Сирената гледаше вълните, които се разбиваха далече под нея. Лъч студена лунна светлина огря сцената — идеалното осветление за последното й представление. Скалите наподобяваха Замъка на Светия ангел, от който Тоска се хвърля, след като любимият й е бил разстрелян.
Всичко беше свършило. Онази Ренкуист се беше оказала по-силна от Гласа. Силата почти я беше напуснала и тя знаеше, че никога няма да се възстанови. Сирената беше обречена. По-добре беше да напусне сцената тази вечер. Утре критиците щяха да я направят отново известна, щяха да възхваляват нейната Кралица на нощта и да скърбят за загубата на невероятния й талант. Смъртта й щеше да бъде водещата новина.
Разпери широко ръце, запя песента и се хвърли от стената на замъка.
Наистина беше по-добра от Калас. Тя беше Сирената.