Още веднъж благодаря на Джина Сентрело, Либи Макгайър, Синди Мъри, Ким Хоуви, Кати О’Калагън, Бек Стван, Каръл Лоуенстийн, както и Рейчъл Кайнд от „Рандъм Хаус“ и за всички от отдел „Реклама и продажби“. Още веднъж, благодаря.
Благодаря на Марк Тавани за постоянството му на редактор.
За девети пореден път благодаря на Пам Ейхърн.
Благодаря и на Саймън Липскар за мъдростта и насоките.
Специално трябва да спомена Чарли Смит, който извърши безценно проучване в Китай; Грант Блекуд, автор на великолепни трилъри, който ме спаси от падане в река Денвър; Елс Уаутърс, която, въпреки че бе уведомена в последния момент, извърши важно проучване на място в Антверпен; Естър Ливайн, която отвори вратите на Музея на теракотената армия; Боб и Джейн Стайн, които ме вдъхновиха по време на един обяд и ме свързаха с „Джулия“ Сяохуей Джу; Джеймс Ролинс, който за пореден път ми помогна да успея; Мишел и Джо Файндър, които ми дадоха някои мъдри съвети; Мерил Мос и чудесния й екип; Мелис Шапиро, която ми помага повече, отколкото може да си представи; и Естър Гарвър и Джесика Джонс, на които се крепи „Стив Бери Ентърпрайсиз“.
Също така искам да благодаря на всички мои читатели по света. Ценя вашата лоялна подкрепа, прозорливи коментари, заразителен ентусиазъм и, да, дори вашите критики. Именно заради вас пиша всеки ден.
А също и на Елизабет — критик, вдъхновител, редактор, съпруга и муза. Това са всички.
И накрая, книгата е посветена на Фран Даунинг, Франк Грийн, Ленор Харт, Дейвид Пойър, Нанси Приджън, Клайд Роджърс и Дейва Удуърт. Всички те ми показаха как да стана писател. Дали обаче съм успял, все още е въпрос на дебат. Едно обаче е ясно. Без тяхното влияние нито една моя книга нямаше да види бял свят.