Хамлет

ПЪРВА СЦЕНА

Стражна площадка пред замъка. Франциско стои на пост. Влиза Бернардо.

БЕРНАРДО

Кой е там?

ФРАНЦИСКО

Ти първо кой си? Стой и се разкрий!

БЕРНАРДО

Да живее кралят!

ФРАНЦИСКО

Бернардо?

БЕРНАРДО

Същият.

ФРАНЦИСКО

На поста си застъпваш много точно.

БЕРНАРДО

Дванайсет би. Върви да спиш, Франциско!

ФРАНЦИСКО

Благодаря. Ужасен мраз, ей богу,

и нещо все ми стягаше сърцето.

БЕРНАРДО

Как мина досега?

ФРАНЦИСКО

Не шавна мишка.

БЕРНАРДО

Е, лека нощ! Ако съзреш Марцел

или Хорацио — от мойта смяна, —

кажи им да побързат!

ФРАНЦИСКО

Непременно.

Влизат Хорацио и Марцел.

Май чувам ги… Не мърдай! Кой е там?

ХОРАЦИО

Бойци на Дания!

МАРЦЕЛ

Слуги на краля!

ФРАНЦИСКО

Спокойна нощ!

МАРЦЕЛ

Благодарим ти, друже!

ФРАНЦИСКО (на Бернардо)

Спокойна нощ!

Излиза

МАРЦЕЛ

Охо, Бернардо!

БЕРНАРДО

Тук съм

Със теб ли е Хорацио?

ХОРАЦИО

Почти.

БЕРНАРДО

Привет, Хорацио? Здравей, Марцел!

МАРЦЕЛ

Не се ли е явило онова?

БЕРНАРДО

Не, нищо нямаше, откак съм тук.

МАРЦЕЛ

Хорацио твърди, че ти и аз

сме си внушили всичко; той не вярва

в страхотното явление, което

видяхме тук на два пъти със теб.

Затуй помолих го през тази нощ

да бди със нас, та ако то потрети,

самичък да го види и да встъпи

във разговор със него.

ХОРАЦИО

Хайде, хайде!

Ще има да го чакаме напразно!

МАРЦЕЛ

Седни тогаз и нека повестта

за ужаса, на който двама бяхме

свидетели последните две нощи,

щурмува пак слуха ти, укрепен

със недоверие.

ХОРАЦИО

Добре, да седнем.

Бернардо, слушам те.

БЕРНАРДО

Преди две нощи,

когато хе онази там звезда,

на запад от Полярната, пламтеше

във тази точно част на небосвода,

където е сега, и в тишината

часовникът отби един часа,

Марцел и аз…

Влиза Призракът.

МАРЦЕЛ

Мълчи! То иде! Ето го отново!

БЕРНАРДО

Прилича на покойния ни крал!

МАРЦЕЛ

Хорацио, нали си книжник, спри го!

БЕРНАРДО

Хорацио, не ти ли спомня краля!

ХОРАЦИО

Съвсем, съвсем! И ме изпълва с ужас!

БЕРНАРДО

То иска някой да го заговори!1

МАРЦЕЛ

Хорацио, заговори го! Хайде!

ХОРАЦИО

Какво си ти, обсебило без право

тоз нощен час и войнствения образ,

във който движеше се неотдавна

сега погребаният датски крал?

Заклевам те в небето, говори!

МАРЦЕЛ

Обиди се!

БЕРНАРДО

И се оттегля!

ХОРАЦИО

Спри!

Стой! Стой! Заклевам те, отговори!

МАРЦЕЛ

Отиде си и дума не промълви!

БЕРНАРДО

Хорацио, защо треперещ бледен?

Или ще кажеш пак, че туй е само

въображение?

ХОРАЦИО

Не бих повярвал,

ако не бяха тези две очи

свидетели за туй, че не сънувам!

МАРЦЕЛ

Приличаше на краля ни, нали?

ХОРАЦИО

Тъй както ти на себе си! Аз помня,

че той се би в тез същите доспехи

с надменния Норвежец. И тъй също

навъсен бе, когато в гняв размята

поляците от техните шейни

върху леда. Какво ще значи туй?

МАРЦЕЛ

И тъй на два пъти в тоз мъртъв час

то поста ни обходи с твърда стъпка!

ХОРАЦИО

Как точно да го обясня, не зная,

но чувствувам, че туй вещае смътни

брожения във нашата страна!

МАРЦЕЛ

Да, нека седнем тук и който може

да обясни защо дежурства чести

измъчват нощем хората, а денем

навред се леят бронзови топове;

защо оръжие отвън се внася

и трудова тегоба в смолен дим

по доковете слива делник с празник;

какво подготвя се, та потна треска

зове нощта във помощ на деня.

Кой знае нещо по това?

ХОРАЦИО

Аз зная.

Или поне мълвата е такава:

покойният крал Хамлет, чийто образ

пред трима ни яви се току-що,

бе — помните — извикан на двубой

от Фортинбрас Норвежки, който беше

подбуждан от съпернически дух.

Но във двубоя храбрият ни Хамлет —

а той като такъв бе вред известен

в познатите ни части на земята —

му смаза черепа и Фортинбрас

по силата на договора, сключен

между двамината и утвърден

от правото на рицарската чест,

загубвайки живота си, загуби

и своите земи, които бяха

предадени на Хамлет. Хамлет също

заложил беше равностойна площ

от своите владения и също

ги би загубил, в случай че врагът му

се бе оказал победител в боя.

Но въпреки това днес Фортинбрас,

синът на падналия, пламнал цял

от недоказана на дело смелост —

говорят, — в своя лагер бил нагълтал

със сляпа лакомия на акула

отбор отчаяни глави, готови

за надница и дажба да го следват

във всяка дръзка стъпка. А пък той —

на нас това е съвършено ясно —

за цел си е поставил да си върне

с насилствени похвати и заплахи

загубените бащини земи.

И туй е — мисля — коренът на тези

патрули наши, поводът за всички

приготовления и произходът

на цял ата напрегнатост у нас.

БЕРНАРДО

Така ще е. Затуй и този призрак

обхожда стражите въоръжен

и в образа на краля, със когото

са свързани сегашните вражди.

ХОРАЦИО

Това е просто сламка пред гредите,

които боли са открай очите

на хората: когато Рим е бил

във своите най-славни времена,

преди смъртта на Цезаря гробове

са зейвали и мъртъвци в савани

из улиците на града пищели

и гъгнели неясно, придружени

от рой поличби: кървава роса,

петна по слънцето, звезди с опашки;

а влажното светило, от което

зависи Посейдоновото царство,2

тъй тежко заболяло, че светът

потънал в тъмнина, като че ли

пред праведния съд. И още много

такива знаци за злини на път —

досущ като тръбачи на Съдбата

и Пролози към готвещи се драми —

земята и небето ни изпращат

и в наши ширини, във днешно време…

Влиза отново Призракът

Но тихо! Пак пристига! Ще го спра,

дори да ме погуби!… Спри се, стой,

видение, игра на сетивата!

Ако способно си на звук и говор,

проговори!

Ако със нещо мога да спечеля

за тебе мир, спасение за мен,

проговори!

Ако известно ти е бъдно зло,

което можем да предотвратим,

проговори!

Ако заровило си грешно злато

и както често духовете правят,

наоколо му бродиш след смъртта си,

проговори!…

Пропява петел.

Стой! Спри и говори!… Марцел, недей

му дава път!

МАРЦЕЛ

Да го ударя ли

със алебардата3?

ХОРАЦИО

Ако не спре!

БЕРНАРДО

Ха, ей го тук!

ХОРАЦИО

Не, ей го тук!

Призракът излиза.

МАРЦЕЛ

Изчезна!

Не трябваше със сила да го плашим —

неуязвимо то е като въздух

и празните ни удари били са

за неговата царствена осанка

обидна гавра!

БЕРНАРДО

Щеше да продума,

но кукуригането го прекъсна!

ХОРАЦИО

И то се сепна като гузна съвест

при зов съдебен. Чул съм за петела,

че той като вестител на Зората

с тръбата си висока и звънлива

пробуждал божеството на деня;

затуй от въздух, пръст, вода и огън

изплашените духове-скиталци,

щом чуели го, втурвали се всеки

към своята стихия. И че тъй е,

това видение го потвърди.

МАРЦЕЛ

Да, то изчезна, той като пропя!

Разправят някои, че всеки път,

щом наближело Рождество Христово,

петлите пеели по цели нощи,

така че духове и таласъми,

изплашени не смеели да шавнат,

планетите не пращали беди,

магьосниците ставали безсилни

да пакостят — тъй здраво и безвредно

било туй време пред светия празник.

ХОРАЦИО

И аз донейде вярвам на това.

Но вижте как, заметнат в дрезгав шаяк,

денят-овчар нагазил е росата

по билото на източния хълм.

Да вдигнем стражата и да разправим

за случилото се на принца Хамлет.

Кълна се, че макар и ням към нас,

на него призракът ще заговори!

Съгласни ли сте да му кажем всичко,

което сме видели, както искат

от нас приятелството и дългът?

МАРЦЕЛ

Разбира се! Да тръгваме! Аз зная

къде ще го намерим тази сутрин.

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Зала в замъка.

Тръбен звук. Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Лаерт, Волтиманд, Корнелий и Хамлет сред свитата.

КРАЛЯТ

Макар смъртта на скъпия ни брат

във паметта ни още да е прясна

и да е редно нашите сърца

да тънат в скръб, а Дания да бъде

от край до край едно голямо чело,

набръчкано от жал, все пак умът,

надмогнал чувствата, ни позволява,

за брат си спомняйки с по-мъдра горест,

да помним и за себе си. Затуй

ний дадохме ръка на тази своя

снаха доскоро, а сега кралица,

наследница на войнствената власт

над Дания, и в смес от скръб и радост,

на тъжен пир сред весела жалейка,

при равновесни щастие и мъка,

тъй да се каже, със едно око

усмихнато, а с другото във сълзи,

я взехме за съпруга. При това

не беше пренебрегнат и съветът

на мъдростта ви, който без принуда

приветства брака ни. Благодарим.

Сега за друго. Както всички знаят,

принц Фортинбрас, ценейки твърде ниско

мощта ни или вярвайки, че ежби

подир смъртта на скъпия ни брат

са разглобили датската държава,

обзет от празен блян за превъзходство,

ни предяви един досаден иск,

засягащ областите, от които

баща му бе лишен от право в полза

на храбрия ни брат. Дотук за него.

Сега за туй, което ни е сбрало.

Това писмо решихме да отправим

до краля на Норвежко, който — болен

и на легло — едва ли подозира,

че племенникът му подготвя поход.

То настоява той да сложи точка

на тези Фортинбрасови замашки,

понеже в неговото кралство принцът

набира припаси, бойци и средства.

Добри Корнелий, драги Волтиманд,

носете го. Властта ни вън от него

не ви облича в никакви права

за лични действия. На добър път!

Готовността си превърнете в скорост!

КОРНЕЛИЙ и ВОЛТИМАНД

Готови сме да служим всеки миг!

КРАЛЯТ

Не се съмняваме. На добър път!

Корнелий и Волтиманд излизат.

Лаерте, ти какво ще кажеш ново?

Молба си имал. Е, каква е тя?

Ако разумна е, не ще се случи

пред Датския вседържец безуспешно

да изразходваш глас. Нима би могъл

да искаш нещо ти, което той

да не желае пръв да ти дари?

Тъй както е сърцето за главата

и както са ръцете за устата,

престолът ни е близък и в услуга

на твоя татко. Говори, Лаерте!

Какво желаеш?

ЛАЕРТ

Само туй едно,

о, господарю мой: да се завърна

във Франция. Макар и най-охотно

да дойдох тук, за да присъствам лично

на вашето венчаване за крал,

сега — признавам — мислите ме дърпат

към нея пак и коленопреклонно

ви моля да ме пуснете на път!

КРАЛЯТ

А татко ти? Да чуеме Полоний!

ПОЛОНИЙ

О, господарю, той ми разтопи

душата със молби и аз накрая

под просбата му сложих неохотно

печата твърд на меката си воля —

пуснете го във Франция, кралю!

КРАЛЯТ

Върви, Лаерте, и използвай волно

богатството на младите си дни!…

А ти, мой сроднико и сине, Хамлет?

ХАМЛЕТ (настрани)

Премного сродник, твърде малко син!

КРАЛЯТ

Все тъй далеч от нас и скрит от облак?

ХАМЛЕТ

О, не, кралю — тъй близко, че слънчасвам!

КРАЛИЦАТА

Хвърли таз мрачна краска, сине мой,

и ласкаво във краля ни се вгледай!

Не бива вечно, свел очи, да дириш

в земята своя доблестен родител!

Да губим близки, знаеш го добре,

това е общо — всичко живо мре

и само през вратата на смъртта

след бренното намира вечността.

ХАМЛЕТ

Да, общо е.

КРАЛИЦАТА

Тогаз при теб защо

тъй изключително изглежда то?

ХАМЛЕТ

„Изглежда“? Не! При мен „изглежда“ няма!

Нима по моя мрачен плащ, госпожо,

или по задължителния траур,

или по непрестанните въздишки,

или по водопадите сълзи,

или по израза на безутешност,

нима по тях и други тям подобни

прояви, форми, знаци на скръбта

ще съдите какво ми е в душата

по тях наистина човек „изглежда“,

защото би могъл да ги играе.

Аз скръбен съм дълбоко в свойта глъб,

а те са само видимост на скръб!

КРАЛЯТ

Похвално е и мило, драги Хамлет,

че плащаш тъй синовния си данък,

но длъжен си да знаеш, че баща ти

загубил е баща си, а баща му

загубил е пък своя. За децата

е дълг жалейни дрехи да обличат

известно време, но да прекаляват

със траура не е благочестиво.

Не е туй мъжка скръб и то издава

бунтуваща се срещу бога воля,

неиздръжлив характер, крехка вяра,

необработен ум. Нима това,

което неизбежно е и редно,

и срещано на всяка крачка, бива

да среща в нас тъй гневна съпротива?

Тфу! Грях пред бога! Грях пред естеството!

Грях пред покойния! И грях най-сетне

пред разума, чието вечно слово,

когато все отново и отново

бащи са мрели, винаги било е:

„Да бъде тъй!“ Ний молим те, хвърли

скръбта безплодна и мисли за Нас

като за свой баща, защото, нека

светът го знае, ти си пръв по близост

до трона Ни — и обичта, с която

към тебе се обръщам, не отстъпва

пред тази на баща към родно чедо —

а колкото до Витенберг4, където

си искал да се върнеш, за да учиш,

това на волята Ни е противно

и Ний те молим да останеш тука,

огрян от любовта ни, в трайна роля

на пръв сановник, родственик и син.

КРАЛИЦАТА

Недей отблъсва майчина молба,

мой мили Хамлет! Остани при нас!

Достатъчно стоя във Витенберг.

ХАМЛЕТ

С покорност подчинявам се, госпожо.

КРАЛЯТ

Чудесен отговор на любещ син.

Тоз дом е твой. Да тръгваме, госпожо!

Тъй лекото съгласие на принца

усмихва се във моето сърце.

Във знак на радост нека всяка чаша,

която пресуши таз вечер кралят,

с топовен изстрел бъде известена

на облаците, тъй че гръм небесен

и земен гръм с общ тътен да приветстват

наздравицата Ни! Вървете с мен!

Тръбен звук. Излизат всички освен Хамлет.

ХАМЛЕТ

Да би могла таз омърсена плът

като зацапан сняг да се стопи

и върне във пречистена роса

или всевишният да бе допускал

самоубийството! О, боже, боже!

Как чужд, безсмислен, плосък ми се вижда

тоз свят със нравите му! Пфу, че гадост!

Пфу, сякаш е запусната градина,

останала до семе! В пълна власт

на туй, което е трънак и плевел,

сред гнус и смрад! Пфу! Пфу! Дотам да стигне!

Два месеца едва, откак почина,

къде ти два — дори и толкоз няма!

Един тъй рядък, тъй достоен крал,

пред който тоя тук е грозен сатир

пред Аполона! И с каква любов

трепереше над нея, как дори

не даваше на полъха въздушен

да я докосне! О, земя! Небе!

Да си припомня ли? … А как към него

се галеше тя, сякаш че страстта й

растеше със наситата!… И ето,

след месец само… Не! Не ща да мисля!

О, слабост, твойто име е жена!

Едничък месец! Още не изтрила

обувките, с които придружи

останките на клетия ми татко,

същинска Ниобея5, цяла в сълзи,

тя, тя — о, господи, едно животно

без говор и без разум би тъжило

по-дълго време! — тя да се омъжи

за чичо ми, за брат му! Брат, но толкоз

приличен нему, колкото съм аз —

на Херкулес! Преди да мине месец,

с очи червени още от солта

на мнимите сълзи — във втори брак!

Порочна плът, е, тръгвай, тичай, скачай

без срам в кръвосмесителното ложе!

Не е добро, не ще е на добро!

Но млък, уста! Разкъсвай се, сърце!

Влизат Хорацио, Марцел и Бернардо.

ХОРАЦИО

Здравейте, принце мой!

ХАМЛЕТ

Благодаря.

Щастлив съм, че… Хорацио! Или

очите лъжат ме?

ХОРАЦИО

Не, господарю,

самият той. Покорен ваш слуга.

ХАМЛЕТ

О, не — приятел! Както аз съм твой!

Какво те носи тук от Витенберг?…

Марцел!

МАРЦЕЛ

Мой господарю!

ХАМЛЕТ

От сърце

се радвам, че ви виждам…

Към Бернардо.

Хорацио, наистина какво

те е довело тук от Витенберг?

ХОРАЦИО

Вроденият ми мързел, скъпи принце.

ХАМЛЕТ

Не бих изслушал туй и от врага ти

и няма и на теб да позволя

ушите ми със доноси да пълниш

срещу самия себе си. Аз знам те,

не си ленив, но тук ще те направим

пияница, преди да си си заминеш!

Отговори, защо си в Елсинор?

ХОРАЦИО

За опелото на баща ви, принце.

ХАМЛЕТ

Не си прави студентски смешки — тук си

за сватбата на майка ми.

ХОРАЦИО

Да, принце,

тя дойде малко бързо.

ХАМЛЕТ

Сметка, сметка,

Хорацио! Което ни остана

от погребалната трапеза, беше

поднесено на сватбения пир.

Бих предпочел най-върлия си враг

да видя в рая, но да ме отмине

тоз грозен ден, Хорацио!… Баща ми!

О, сякаш виждам го!

ХОРАЦИО

Къде, мой принце?

ХАМЛЕТ

Тук вътре, със душевния си взор.

ХОРАЦИО

И аз го помня — беше славен крал!

ХАМЛЕТ

Човек бе той — погледнат като цяло.

Такъв аз няма втори път да видя!

ХОРАЦИО

Аз мисля, че видях го тази нощ.

ХАМЛЕТ

Кого видял си?

ХОРАЦИО

Вашия баща.

ХАМЛЕТ

Баща ми?

ХОРАЦИО

Успокойте, принце

учудването си и дайте слух

на туй, което аз ще ви разкажа,

а тези господа ще потвърдят!

ХАМЛЕТ

За бога, говори!

ХОРАЦИО

От тез двамина

узнах, че два пъти като били

на стража, в най-безлюдната и мъртва

средина на нощта, със тях внезапно

се случило невероятно нещо:

безплътен призрак, в образ и осанка

подобен на баща ви, закован

във броня от главата до петите,

израснал от нощта и с бавен ход

трикратно минал покрай тях тъй близо,

че жезълът му можел да ги стигне,

докато те стоели, онемели,

с очи, изскочили навън от ужас

и неспособни да пошавнат, сякаш

превърнати в пихтия. Всичко туй

те казаха ми под дълбока тайна

и аз на следващата нощ отидох

да бдя със тях. И както те го бяха

описали — по време и по място,

и всичко друго, — призракът яви се

пред моя поглед. Виждал съм баща ви —

тез две ръце не си приличат тъй!

ХАМЛЕТ

Къде това?

МАРЦЕЛ

На стражната площадка.

ХАМЛЕТ

Не го ли заговорихте?

ХОРАЦИО

Опитах,

но той не отговори нито дума.

Веднъж като че ли глава помръдна

да каже нещо, но във този миг

изкукурига утринен петел

и той се дръпна и изчезна бързо

от погледа ни.

ХАМЛЕТ

Чудно! Много чудно!

ХОРАЦИО

В живота си кълна се, принце мой,

че беше точно тъй! Затуй решихме,

че длъжни сме на вас да го разкажем.

ХАМЛЕТ

Разбира се… разбира се… Това

дълбоко ме смущава. Тази нощ

на пост ли сте?

ТРИМАТА

Тъй вярно, господарю.

ХАМЛЕТ

И в броня, а?

ТРИМАТА

Да, господарю, в броня.

ХАМЛЕТ

Изцяло. От главата до петите?

ТРИМАТА

От шпорите до шлема, господарю!

ХАМЛЕТ

Тогаз лицето му не сте видели!

ХОРАЦИО

Той шествуваше със вдигнат лицебран.

ХАМЛЕТ

Сърдит ли беше?

ХОРАЦИО

Повече печален.

ХАМЛЕТ

Блед или румен?

ХОРАЦИО

Бял като платно!

ХАМЛЕТ

А гледаше ли ви в очите, а?

ХОРАЦИО

Да, втренчено!

ХАМЛЕТ

Защо не съм бил там!

ХОРАЦИО

О, щяхте да останете потресен!

ХАМЛЕТ

А? Вярвам, вярвам. Дълго ли стоя?

ХОРАЦИО

Додето преброи човек до сто.

МАРЦЕЛ и БЕРНАРДО

До повече!

ХОРАЦИО

Когато аз бях, толкоз.

ХАМЛЕТ

Каква му бе брадата? Посивяла?

ХОРАЦИО

Каквато беше приживе, мой принце —

смолисточерна с нишки от сребро.

ХАМЛЕТ

Ще бдя таз нощ със вас — той може би

ще дойде пак.

ХОРАЦИО

Кълна се, че ще дойде!

ХАМЛЕТ

И в случай че приеме външността

на моя татко, ще го заговоря,

дори и пъкъла да ще да зине,

за да ми каже да мълча! И моля,

ако видяното не сте издали

в мълчание го дръжте все така,

а и на туй, което ще се случи,

отдайте му око, ухо, разсъдък,

каквото щете, само не език!

За обичта ще ви платя със обич.

Преди дванайсет ще се срещнем, значи,

на стражната площадка. Дотогаз!

ТРИМАТА

На клетвата си верни, господарю!

ХАМЛЕТ

На дружбата, на дружбата! Вървете!

Излизат всички освен Хамлет.

Духът на татко ми? Въоръжен?

Не е добро! Подушвам подло дело!

О, бързай, нощ! Търпение, душа!

И в дън земя да е зарито даже,

безчестното накрай ще се покаже!

Излиза

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в дома на Полоний.

Влизат Лаерт и Офелия.

ЛАЕРТ

Нещата ми качени са. При всеки

приятел-кораб и помощник-вятър

не спи, сестрице, а ми пращай вести

за себе си!

ОФЕЛИЯ

Бъди спокоен, братко!

ЛАЕРТ

За Хамлет и за дребните му знаци

на благосклонност, считай ги, сестрице

игра, прищявка, ранна теменужка,

поникнала сред пролетния мъх

на младостта му — чар и дъх за миг,

и толкоз.

ОФЕЛИЯ

Само толкоз?

ЛАЕРТ

Ти за толкоз

ги вземай сестро! Ний растем не само

във плът и мишци — както се изгражда

телесният ни храм, така израства

и вътрешната служба на духа,

и разума ни. Може би сега

той люби те, без низост и измама

невинния му натиск да петнят,

но сана му претеглила, ти, сестро,

помни със страх, че неговата воля

не му принадлежи, защото той е

подвластен сам на своя произход.

Не е той кой да е, та да отрязва

сам пая си; от неговия избор

зависят силата и здравината

на цялата държава и понеже

е тъй, като избира, той е длъжен

да се придържа строго към гласа

и волята на тялото, чиято

глава е. Затова, ако ти прави

признания, на твоя ум подхожда

да вярваш в тях, доколкото той може

да та осъществи, което значи,

доколкото в съгласие е с него

гласът на Дания. Мисли си, сестро,

каква шега ще понесе честта ти,

ако, ухо на песните му дала,

отключиш под несдържния му натиск

сърцето си наивно и със него

ковчежето на своето моминство!

Офелио, сестрице, слушай брат си,

дръж в своя тил моминските си чувства,

далече от обстрела на страстта!

Най-строгата девойка е в опасност,

щом чара си разкрива под луната.

Самата добродетел често гине

окаляна. А червеят прояжда

дечицата на пролетта най-често,

докато още в пъпката са скрити,

и най са страшни листните зарази

във младата роса на утринта.

Затуй, сестрице, моля те, внимавай,

далече от съблазън бой се пак

самата наша младост ни е враг!

ОФЕЛИЯ

Добрия ти съвет ще взема, братко,

за строг пазач на своето сърце,

ала недей като греховен пастир

на мен да сочиш трудната и стръмна

пътечка към небето, а пък сам

с безсрамието на заклет развратник

да газиш в лекия, разцъфнал друм

на наслажденията, без да помниш

за свойта проповед!

ЛАЕРТ

Не бой се, сестро!

Влиза Полоний.

Но татко иде. Двоен благослов

е двойна радост… Случай се усмихва

за втори път да се простим със вас.

ПОЛОНИЙ

Ти още тук? Върви, върви, Лаерте!

Попътен вятър мачтите е яхнал

и всички тебе чакат! Приеми

благословията ми и вдълбай

в ума си тези няколко съвета:

не давай глас на зрелите си мисли,

а на незрелите не давай ход.

Естествено се дръж, но не простей!

В сърцето си със скоби от стомана

приятеля изпитан приковавай,

но дланите недей да си протриваш

от ръкостискания с още голи,

недоизлюпили се запознанства.

Страни от свадите, но влязъл в тях,

тъй действай, че противникът ти после

от тебе да страни. Удостоявай

със слух мнозина, но малцина — с глас.

Във мненията чужди се заслушвай,

а своето за себе си пази.

За дрехите пари недей да жалиш,

обличай се богато, но със вкус —

човекът си личи от облеклото

а знатните французи в тази област

са най-изискани и най-изискват.

Недей да даваш и да взимаш взаем,

защото, който дава, често губи

пари и дружба, а пък, който взима,

се учи на разхита. И най-важно:

бъди на себе си във всичко верен

и както ден след нощ от туй ще следва,

че няма никога да се окажеш

неверен и към другите. Върви!

На добър час! Помни какво ти казах!

ЛАЕРТ

Почтително си взимам сбогом, татко!

ПОЛОНИЙ

И време е. Слугите те очакват.

ЛАЕРТ

Прощавай, сестро! Заключи в ума си

съвета ми!

ОФЕЛИЯ

Той вече е заключен

и ти ще отнесеш ключа му.

ЛАЕРТ

Сбогом!

Излиза

ПОЛОНИЙ

Какво ти каза брат ти, дъще моя?

ОФЕЛИЯ

За принца нещо, господарю мой.

ПОЛОНИЙ

И много правилно! До мен достигна,

че напоследък принцът ти отделял

премного частно време и че ти

си му отвръщала със щедър прием.

Ако това е тъй — а точно тъй

ми бе предадено, и при това

като предупреждение. — аз чувствувам,

че май не ти е ясно какво искат

от тебе твойта чест и мойто име.

Догде сте стигнали? И само правда!

ОФЕЛИЯ

О, господарю мой, от него аз

получих напоследък многобройни

прояви на привързаност.

ПОЛОНИЙ

Какво?

Привързаност? Ха! Дрънкаш празни думи

като дете, което не познава

опасността! И ти му вярваш, значи,

на тези — как нарече ги — прояви?

ОФЕЛИЯ

Не знам какво да мисля, господарю.

ПОЛОНИЙ

Щом ти не знаеш, аз ще те науча:

мисли, че грош не струват всички тези

прояви и привързаности! Ум

попривържи, Офелио, че инак —

за да завършим фразата в духа

на тази духовитост — току-виж,

привързал ми едно хлапе на скута!

ОФЕЛИЯ

Но, господарю, чувствата си принцът

изливаше във най-почтена форма!

ПОЛОНИЙ

Да точно: външна форма! Хайде, хайде!

ОФЕЛИЯ

И думите си, господарю, той

подкрепяше с безбройни свети клетви!

ПОЛОНИЙ

Да, мрежи за гугутки! Ха, да помним

как щедро, щом кръвта кипи, душата

във заем дава клетви на езика!

Недей за огън взима, дъще моя,

тез мълнии, които заслепяват,

ала не топлят и угасват в миг,

едва изказани! От днес нататък

дарявай по-скъпернически свойто

девическо присъствие! Цени

съгласието си над всяка първа

покана за беседа! А за принца

помни едно: че той е твърде млад;

и друго: че отпусната е нему

по-дълга връв, отколкото на теб.

И тъй, не слушай клетвите му, дъще —

не са те, както външно се представят,

защитници на каузи почтени,

а ходатаи на сластолюбиви

попълзновения, които лъхат

с лъха тамянен на светите връзки,

та лесно да подлъгват. Значи, ясно?

От днес не бих желал да губиш време

за празни приказки със принца Хамлет.

Това е заповед. Сега върви си!

ОФЕЛИЯ

Ще бъде волята ви, господарю!

Излизат

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

На стражната площадка.

Влизат Хамлет, Хорацио и Марцел.

ХАМЛЕТ

Добре пощипва. Ще замръзнем тука.

ХОРАЦИО

От вятъра е. Реже като нож!

ХАМЛЕТ

А колко е часът?

ХОРАЦИО

Почти дванайсет.

МАРЦЕЛ

Не, вече би.

ХОРАЦИО

Че как не съм го чул?

Тогава близък е часът, когато

духът обикновено се разхожда.

Тръбен звук и топовен гърмеж.

Това какво пък означава, принце?

ХАМЛЕТ

Монархът ни гуляе тази нощ

залита, пие, речи произнася

и щом стакана с рейнско пресуши,

тръби и барабани протрещяват

великия му подвиг!

ХОРАЦИО

Може би

такъв е обичаят?

ХАМЛЕТ

Дявол взел го,

такъв е, да, но ако питаш мен,

макар и тук роден и свикнал с него,

подобен обичай е по-добре

да се престъпва, вместо да се спазва.

Запойното пиянстване ни прави

посмешище пред другите народи,

те викат ни „къркачи“ и поставят

пред името „датчанин“ свински титли;

така че тоз порок, дори когато

извършим нещо истински голямо,

прояжда ядката и същината

на нашите успехи. Точно тъй

се случва впрочем и с отделни хора:

зарад една нещастна бенка в тях —

като низш род (и в този случай те

са без вина, защото потекло

не се избира) или заради

по-късното въздействие например

на някоя черта в темперамента,

която, избуяла в миг, помита

преградите на разума; или

на някой навик, който, прекаляващ

със хубавото, често прави лоши

човешките обноски — тези хора

белязани — повтарям — поначало

от зла природа или зла звезда,

дори да имат качества безбройни

и чисти като божията милост,

пропадат най-накрая във очите

на обществото зарад тоз единствен

нещастен недостатък — грамът зло

разваля всичкото добро във тях,

за срам и за…

Влиза Призракът.

ХОРАЦИО

То иде! Вижте, принце!

ХАМЛЕТ

О, ангели, носители на милост,

пазете ни!… Какъвто да си ти,

чист дух или зъл бяс, донесло тука

зефир на рая или адска смрад,

дошло със блага или грозна цел,

ти виждаш ми се склонно към беседа.

Към теб обръщам се, зова те, Хамлет,

кралю на Дания и татко мой!

Със неведение не ме убивай!

Отговори! Защо тез твои кости,

погребани по божите обреди,

раздрали са савана си свещен?

Защо отново гробът, в който всички

видяхме те спокойно да лежиш,

сега, разчекнал челюсти от мрамор,

те е изблъвнал вън? Що значи туй,

че ти, покойникът, в желязна броня

изникнал пак под лунните лъчи,

в нощта насилваш ужас и разтърсваш

нас, бедните глупци, със страшни мисли,

надхвърлящи обхвата на ума ни?

Отговори: Какво от нас желаеш?

Защо дошъл си тук? Какво да правим?

Призракът дава знак на Хамлет да го последва.

ХОРАЦИО

Той кима ви да тръгнете след него!

Желае сякаш нещо да разкрие,

но само вам!

МАРЦЕЛ

И как любезно, вижте,

увлича ви към по-самотно място!

Не мърдайте!

ХОРАЦИО

На никаква цена!

ХАМЛЕТ

Щом тука не говори, ще го следвам!

ХОРАЦИО

Недейте!

ХАМЛЕТ

А защо да се страхувам?

Не давам за живота си петак,

а на душата ми какво ще стори,

когато е безсмъртна като него?

Той вика ме и аз ще го последвам!

ХОРАЦИО

Ами какво ще стане, скъпи принце,

ако подмами ви към дълбините

или към стръмната скала, която

надвесва се над собствената бездна,

и там, превърнал се във нещо страшни,

ви помрачи разсъдъка и хвърли

духа ви в лудост? Помислете, принце!

И без това ръбът влече, когато

човек погледне в пропастта и чуе

под себе си на толкоз стотин стъпки

бученето там долу!

ХАМЛЕТ

Той ми кима! …

Върви! Върви! Аз ида подир теб!

МАРЦЕЛ

Не бива, господарю!

ХАМЛЕТ

Остави ме!

ХОРАЦИО

Не тръгвайте!

ХАМЛЕТ

Съдбата ме зове

и прави всяка жила в мойто тяло

да се изопва като тетива!

Пуснете ме ви казвам! Честна дума,

на призрак ще превърна всеки, който

ми се изпречи!… Тръгвай! Аз те следвам!

Призракът излиза, следван от Хамлет.

ХОРАЦИО

Той няма власт нас своите постъпки!

МАРЦЕЛ

Не бива да го слушаме! След него!

ХОРАЦИО

Да тръгваме! Какво ли ще излезе

от всичко туй?

МАРЦЕЛ

Да, има нещо гнило

във Дания.

ХОРАЦИО

Да я закриля бог!

МАРЦЕЛ

След него! Тръгвайте!

Излизат

ПЕТА СЦЕНА

Друга част на стражната площадка. Влизат Призракът и Хамлет.

ХАМЛЕТ

Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!

ПРИЗРАКЪТ

Изслушай ме!

ХАМЛЕТ

Да, слушам!

ПРИЗРАКЪТ

Наближава

часът, във който трябва да се върна

сред мъките на серните огньове.

ХАМЛЕТ

О, беден дух!

ПРИЗРАКЪТ

Недей да ме окайваш,

а слушай ме какво ще ти разкрия!

ХАМЛЕТ

О, говори! Мой дълг е да те слушам.

ПРИЗРАКЪТ

И щом изслушаш ме, да отмъстиш.

ХАМЛЕТ

Какво?

ПРИЗРАКЪТ

Духът съм аз на твоя клет баща,

осъден за известно време нощем

да броди по земята, а пък денем,

от глад измъчван, да горя във огън,

додето той пречисти в мен злините,

извършени, когато бях във плът.

Ако не бе ми строго запретено

за своята тъмница да говоря,

ти би изслушал разказ, от чиято

най-слаба дума младата ти кръв

се би смразила, мозъкът — побъркал,

очите ти — изхвръкнали безумно

от своите орбити като звезди,

а къдрите ти, сресани грижливо,

във ужас биха щръкнали нагоре

като бодли на сплашен таралеж!

Но тези откровения не са

за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай

Ако обичал си баща си нявга…

ХАМЛЕТ

О, боже!

ПРИЗРАКЪТ

… то отмъсти за неговото грозно,

ужасно, отвратително убийство!

ХАМЛЕТ

Убийство?

ПРИЗРАКЪТ

Убийство — грозно както най-доброто

от всичките убийства, но от всички

по-грозно, отвратително и подло!

ХАМЛЕТ

О, казвай го веднага, за да мога

по-бърз от мисъл, от мечта любовна

да литна към мъстта!

ПРИЗРАКЪТ

Готов си, виждам,

а пък и трябва по да си отпуснат

от тлъстата трева, която гние

в сънлива леност край брега на Лета,

за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,

че спейки във градината си, бил съм

ухапан от змия. Това лъжа е,

която хитро сипват във ухото

на цяла Дания. Знай, сине мой,

че пепелянката, която клъвна

живота на баща ти, носи днес

короната му!

ХАМЛЕТ

Чичо ми? О, моя

предчувстваща душа!

ПРИЗРАКЪТ

Да, този сластен

прелюбодеец и кръвосмесител

с нечисти чарове и подли дарби —

проклети да са! — прелъсти за свойта

позорна похот моята така

лъжливо-добродетелна съпруга.

Какво падение, мой синко Хамлет:

от мен, чиято обич бе вървяла

все тъй в ръка с обета свят

на сватбата ни, да се смъкне чак

до туй нищожество, което в нищо

не ми е равно!

Но както нивга добродетелта

не се поддава, па макар развратът

да взима облик ангелски, тъй всявга

порочността, венчана и за ангел,

пресища се от ложето небесно

и рови се в сметта!

Но стига! Чувствам утринния полъх

и трябва да съм кратък. Както спях

подир обяд — по стария си навик —

във своята градина, твоят чичо

прокрадна се в спокойния ми час

със стъкълце, напълнено със сок

от биле, причиняващо проказа,

и вля във дверите на моя слух

тоз адски извлек, който тъй се мрази

с кръвта ни, че подобно на живак

светкавично пробягва всички цеви

на тялото ни и със страшна сила

навред съсирва я и я пресича,

тъй както прави капката оцет

със млякото. Тъй стана с мойта кръв,

и струпей отвратителен покри

с кора от люспи, като на прокажен,

снагата ми.

Така с един замах ръката братска

ми похити живот, престол, съпруга

и във цвета на грешните ми дни

преряза моя стрък и ме изпрати

без изповед, причастие и прошка,

незаплатил по сметките си долу,

да бъда съден горе, както бях си,

със всичките си земни грехове!

О, ужас! О, нечуван ужас!

Ако кръвта си помниш, не оставяй

постелята на датските крале

да стане одър на роднинско блудство!

Но както и да действуваш, пази

душата си и срещу свойта майка

недей замисля нищо. Остави я

на бога и на шиповете остри,

кръстосали сърцето й. Аз тръгвам.

Ще съмне скоро. Светящият червей

ненужното си пламъче гаси.

Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!

Излиза.

ХАМЛЕТ

О, мощ небесна! О, земя!… И още?

Да позова ли ада? Пфу! Сърце,

не се поддавай! Не старейте в миг

вий, мишци! Дръжте ме!… Да те забравя?

Аз ще те помня, о, нещастен дух,

дорде блещука светлинка в туй мое

объркано кълбо! Да те забравя?

От плочката на свойта памет аз

ще излича напълно всички стари

цитати книжни, максими ненужни,

безчетни впечатления, които

във нея наблюдателност и младост

са вписали, така че само твойта

повеля, непримесена със друго,

да пълни книгата на моя ум!

О, пагубна жена! О, ти злодей!

Злодей! Злодей! Усмихващ се злодей!

Къде е плочката ми да запиша,

че някой може да ти се усмихва

и пак да е злодей! Поне у нас,

във Дания, това се случва.

Пише.

Чичо,

това за теб е. А това — за мен:

„Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!“

Заклех се!

ХОРАЦИО и МАРЦЕЛ (отвън)

Къде сте, принце? Принце! Охохо!

Влизат двамата.

МАРЦЕЛ (вика)

Принц Хамлет.

ХОРАЦИО

Да го пазят небесата!

ХАМЛЕТ

Амин!

МАРЦЕЛ

Охо! Къде сте, господарю?

ХАМЛЕТ

Уху! Уху! Соколче, тук! Насам!

МАРЦЕЛ

Какво се случи, господарю?

ХОРАЦИО

Как сте?

ХАМЛЕТ

Невероятно!

ХОРАЦИО

Как? Кое? Кажете!

ХАМЛЕТ

Ще го раздрънкате!

ХОРАЦИО

Аз — не!

МАРЦЕЛ

И аз — не!

ХАМЛЕТ

Как мислите? Нима човешки ум

го би повярвал? … Но във пълна тайна!

ДВАМАТА

Кълнем се във небето, господарю!

ХАМЛЕТ

Във цяла Дания едва ли има престъпник, който… да не е мерзавец!

ХОРАЦИО

Едва ли, принце, трябва дух да идва

от оня свят, за да ни каже туй.

ХАМЛЕТ

Да прав си. Тук си прав. И тъй, без много

подробности ръцете да си стиснем

и вий да се отправите към свойте

дела и задължения — защото

си има всеки своите дела

и задължения, не е ли тъй? —

А колкото до моя милост, ние

ще идем да се молим.

ХОРАЦИО

Но това е

вихрушка от неясни думи, принце!

ХАМЛЕТ

Сърдечно съжалявам, ако с тях

съм ви обидил. Вярвайте, сърдечно!

ХОРАЦИО

О, няма нищо страшно!

ХАМЛЕТ

Нищо страшно?

Кълна се във свети Патрикий, има

не страшно, а ужасно! Но духът

е — мога да ви кажа — честен дух!

А любопитството да разберете

какво е станало помежду нас

подтискайте го някак си. Сега,

приятели — понеже сте ми вие

приятели, бойци и състуденти, —

една услуга!

ХОРАЦИО

Имате я, принце!

ХАМЛЕТ

За тази нощ мълчание пред всички!

ДВАМАТА

Разбрано, господарю!

ХАМЛЕТ

Дайте клетва!

ХОРАЦИО

Заклевам ви се, принце!

МАРЦЕЛ

И аз също

кълна се, господарю!

ХАМЛЕТ

Тук, над меча!

МАРЦЕЛ

Но, господарю, вече се заклехме!

ХАМЛЕТ

Над меча!

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Ха-ха!

Харесваш ми! Добър гласец извади!

Дочухте ли го нашия юнак

от избата? Е, хайде, дайте клетва!

ХОРАЦИО

Кажете вий каква Да бъде, принце!

ХАМЛЕТ

„Ни дума за видяното от нас.“

Над меча!

Двамата полагат мълчалива клетва с ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Тъй, значи:

„Hic et ubikue“6 — тук и вред? Той иска

да се преместим. Господа, елате!

„Ни думица за чутото от нас!“

Над меча!

Двамата поставят ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете си!

ХАМЛЕТ

Отлично!

Я гледай го ти, стария му кърт!

Как бърже ровел! Славен рудокоп!

Да се преместим пак!

ХОРАЦИО

О, небеса!

Туй всичко е невероятно странно!

ХАМЛЕТ

И тъкмо затова го приеми,

тъй както странник се приема в къщи.

Да, има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашта

нещастна философия не е

дори сънувала! Но трети път

на трето място, тук, се закълнете,

че колкото и необикновено

да се държа — защото може би

във бъдеще ще сметна за уместно

да разигравам роля на чудак, —

че няма никога при среща с мене,

усмихвайки се, скръстили ръце,

с намигания или недомлъвки

като „Е, да…“ или „Ако речем да…“,

или „То, тез неща…“, или „Хм, хм…“

изобщо с най-нищожен намек няма

да издадете, че ви е известно

за мене нещо. Туй се закълнете

и божията милост да ви пази

във нужда!

Двамата поставят ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Смири се,

смири се вече, неспокоен дух!…

Сега прощавайте! Благодаря ви!

И туй, с което бедният ви Хамлет

би могъл да докаже обичта си

към вас, приятели, не ще ви липсва,

със божа помощ. Време е да влезем.

И моля ви отново: пръст на устни!

Векът е разглобен. О, дял проклет:

да си роден, за го слагаш в ред!

Но да вървим, приятели!

Излизат.