Хамлет

ПЪРВА СЦЕНА

Зала в замъка.

Влизат Кралят и Кралицата, следвани от Розенкранц и Гилденстерн.

КРАЛЯТ

Във тези стонове и тез въздишки

се крие нещо. Трябва да го знаем.

Разкрийте ни го с речник разбираем!

Къде е син ви?

КРАЛИЦАТА

За малко оставете ни сами!

Розенкранц и Гилденстерн излизат.

Съпруже мой, какво видях таз нощ!

КРАЛЯТ

Какво, какво, Гертруда? Как е Хамлет?

КРАЛИЦАТА

Беснее като буря сред морето,

когато две стихии водят спор

коя по-мощна е! В безумен пристъп

дочу, че нещо шавна зад гоблена,

измъкна шпага, „Плъх! — извика. — Плъх!“

и от представата си луда воден,

намушка слепешката и уби

добрия старец!

КРАЛЯТ

О, ужасно дело!

Това би станало и с нас, да бяхме

на неговото място! Лудостта му,

оставена на свобода, заплашва

и мен, и вас, и всички! Как сега

ще отговаряме за туй злодейство?

Вината ще се струпа върху краля.

Ще кажат: бил е длъжен предвидливо

да охранява и държи изкъсо

тоз луд младеж. Но ний от много обич

постъпихме със него, както прави

прихваналият лоша болест, който,

за да укрие своя срам, оставя

заразата да прояде живеца

на костите му. Где отиде той?

КРАЛИЦАТА

Да отнесе трупа, при чийто вид

у него като злато в груба руда

сред лудостта проблесна добрина:

когато осъзна какво е сторил,

той се разплака.

КРАЛЯТ

О, ела, Гертруда!

Преди да е докоснало туй слънце

върха отсреща, той ще е отплавал,

а ний ще трябва с власт и вещина

престъпното му дело да загладим

и някак извиним… Хей, Гилденстерн!

Влизат отново Розенкранц и Гилденстерн.

Приятели, вземете още хора!

В беса си Хамлет е убил Полоний

и тялото му някъде отвлякъл

от стаята на майка си. Разумно

поговорете му и отнесете

мъртвеца във параклиса! И бързо!

Розенкранц и Гилденстерн излизат.

Ела, Гертруда! Ний ще съзовем

придворния съвет, за да изслуша

за станалото и за туй, което

се готвим да направим! Може би

тъй съсъкът клеветнически, който

пренася ядовития си изстрел

около земното кълбо със точност

на пушечен снаряд, ще ни отмине,

улучил въздуха неуязвим.

Смутен съм и объркан! Да вървим!

Излизат

ВТОРА СЦЕНА

Стая в замъка.

Влиза Хамлет.

ХАМЛЕТ

Отлично настанен!

РОЗЕНКРАНЦ И ГИЛДЕНСТЕРН (отвън)

Принц Хамлет! Принце!

ХАМЛЕТ

Но тихо! Чувам шум! Кой вика Хамлет?

Ха, ей ги, идат!

Влизат Розенкранц и Гилденстерн

РОЗЕНКРАНЦ

Какво направихте с трупа, принц Хамлет?

ХАМЛЕТ

Примесих го с пръстта, с която той

е в близко родство.

РОЗЕНКРАНЦ

Къде? Кажете ни, за да го вземем

и отнесем в параклиса.

ХАМЛЕТ

Това

недейте да го вярвате!

РОЗЕНКРАНЦ

Какво да не вярваме?

ХАМЛЕТ

Че ще пазя вашата тайна, а не своята. Освен това, как трябва да отговаря един кралски син на въпросите, които му задава една морска гъба?

РОЗЕНКРАНЦ

За гъба ли ме взимате, господарю!

ХАМЛЕТ

Да, господине. Която попива от краля милости, почести, власт. Но такива царедворци се оказват накрая най-полезни за него. Той си ги държи като ябълчица зад бузата, първа лапната, последна хапната. Щом му дотрябва онова, което си попила, ще те понатисне и ето те отново суха!

РОЗЕНКРАНЦ

Не ви разбирам, господарю.

ХАМЛЕТ

Толкова по-добре! „Реч на хитър дух дреме в глупав слух.“

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, трябва да ни кажете къде е трупът и да дойдете с нас при краля!

ХАМЛЕТ

Защо му е трупът, да му се трупат! Нашият крал има…

ГИЛДЕНСТЕРН

Какво има нашият крал?

ХАМЛЕТ

Каквото има, го е крал. Водете ме при него!

Круша — крий, ябълка — излизай!…

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Зала в замъка.

Влиза Кралят със свитата си.

КРАЛЯТ

Изпратих да го дирят и открият

трупа на жертвата. Каква заплаха

за всички ни е тоз отвързан луд!

Но зле ще е към него да приложим

суровия закон. Любимец той е

на променливата тълпа, която

обиква със окото, не с ума,

а дето е така, върху везните

камшикът се претегля, а забравя

вината на наказания с него.

За да премине всичко гладко, трябва

внезапното отпращане на принца

да се представи като мярка.

Отчаяните болести церят се

с отчаяни лекарства. Или никак.

Влизат Розенкранц и Гилденстерн

Какво направихте?

РОЗЕНКРАНЦ

Кралю, принц Хамлет

не щя да каже де е скрил трупа!

КРАЛЯТ

А сам къде е?

РОЗЕНКРАНЦ

Пазен, господарю,

на ваше разпореждане.

КРАЛЯТ

Да бъде

доведен тук!

РОЗЕНКРАНЦ

Хей! Доведете принца!

Стражи довеждат Хамлет

КРАЛЯТ

Е, Хамлет, къде е Полоний?

ХАМЛЕТ

На вечеря.

КРАЛЯТ

На каква вечеря? Къде?

ХАМЛЕТ

Не където той яде, а дето него го ядат. Един комитет от извъртащи се политици се е заел с него. Червеят, уверявам ви, е император в стълбицата на ястията. Ние угояваме другите животни, за да гоим себе си, а гоим себе си заради червеите. Вземете един тлъст крал и един мършав просяк — и двамата са само две различни ястия, две блюда на една и съща трапеза. Всички там свършваме.

КРАЛЯТ

О, боже, боже!

ХАМЛЕТ

Може да се случи човек да постави на въдицата си червей, който е гризал крал, и после да яде от рибата, която е глътнала този червей.

КРАЛЯТ

Какво искаш да кажеш с това?

ХАМЛЕТ

Само да ви покажа как един крал може да извърши церемониално пътуване през червата на един бедняк.

КРАЛЯТ

Къде е Полоний?

ХАМЛЕТ

На небето. Пратете някого горе, да го подири. Ако пратеникът не го намери там, потърсете го сам в обратна посока. Но ако — наистина — не го откриете в срок от месец, носът ви ще го подуши, като се качвате по стълбите към галерията.

КРАЛЯТ (към неколцина от свитата)

Търсете го там!

ХАМЛЕТ

Ще изчака.

Неколцина от свитата излизат.

КРАЛЯТ

Принц Хамлет, обстоятелствата искат

заради личната ти безопасност,

която ний скъпим, тъй както жалим

за туй, което сторил си, със скорост

на мълния оттука да изчезнеш.

Готви се бързо! Вятърът е сгоден

моряците и свитата те чакат

и корабът ти е готов за път

към Англия.

ХАМЛЕТ

Към Англия?

КРАЛЯТ

Да, Хамлет.

ХАМЛЕТ

Добре.

КРАЛЯТ

Че е добре, ти би повярвал,

ако би знаел нашите подбуди.

ХАМЛЕТ

Виждам един херувим, който ги съзира. Но край, нека бъде Англия! Сбогом, скъпа майко!

КРАЛЯТ

„Скъпи татко“, Хамлет!

ХАМЛЕТ

Все едно. Щом са „татко и майка“, значи, са мъж и жена, а мъж и жена са една плът. Тъй че: „Сбогом, майко!“ Дадено, към Англия!

Излиза

КРАЛЯТ

Вървете по петите му! И бързо!

На кораба го искам час по-скоро

и тази нощ да е далеч оттук!

Каквото ви е нужно, е готово

и запечатано. Не се бавете!

Розенкранц, Гилденстерн и свитата излизат.

А ти, Британецо, ако държиш

на обичта ни, както те съветва

военната ни мощ — а твоят белег

от датски меч все още аленее,

и плаща ни страхът ти доброволно

редовна дан, — то, убеден съм, няма

да пренебрегнеш висшата ни воля,

изказана в писма, които искат

от тебе незабавна смърт за Хамлет.

Ти дай ми я, Британецо, защото

в кръвта ми той бесува като треска.

От тебе искам да ме изцериш!

И в радостта, щом знам, че жив е той,

за мене няма радост и покой!

Излиза.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Равнина в Дания.

Влизат Фортинбрас, Капитан и войници в поход.

ФОРТИНБРАС

Предай приветите ми, капитане,

на датския владетел и кажи му,

че Фортинбрас го моли да пропусне

войската му през своята земя

съгласно уговорката. Ти знаеш

къде е срещата ни. Ако кралят

желае нещо друго, ние лично

ще се явим пред него. Тъй кажи му.

КАПИТАНЪТ

Разбрано, господарю.

ФОРТИНБРАС

С бавен ход!

Излизат всички освен Капитана.

Влизат Хамлет, Розенкранц, Гилденстерн и други.

ХАМЛЕТ

Каква е, капитане, таз войска?

КАПИТАНЪТ

Норвежка.

ХАМЛЕТ

Где отправена?

КАПИТАНЪТ

Към Полша.

ХАМЛЕТ

А кой я води, мога ли да зная?

КАПИТАНЪТ

Принц Фортинбрас по висшата повеля

на чичо си, норвежкия владетел.

КАПИТАНЪТ

Война за цяла Полша или само

за някой спорен граничен участък?

КАПИТАНЪТ

Ако говорим честно, за едно

парче земя, което няма друго

освен едничко голото си име.

За него аз не давам пет дуката

и повече от толкова Полякът

или Норвежецът не биха взели,

ако рекат да го дадат на търг.

ХАМЛЕТ

Тогаз Полякът няма да го брани.

КАПИТАНЪТ

Напротив, то пращи от гарнизони!

ХАМЛЕТ

Две хиляди погубени живота

и двайсет хиляди дуката няма

да сложат край на този спор за сламка.

За кралствата излишък и покой

са таен гнойник, който свойта гной

излива в тялото и носи смърт

без видими причини. Капитане,

благодаря ви.

КАПИТАНЪТ

Сбогом, господине.

Излиза.

РОЗЕНКРАНЦ

Ще продължим ли пътя, господарю?

ХАМЛЕТ

Вий тръгвайте! След малко ще ви стигна.

Излизат всички освен Хамлет.

Как всичко ме упреква и пришпорва

дръгливата ми мъст. Какво тогаз е

човек, ако за главно благо има

да хърка и да плюска? Скот и толкоз!

Той, който сътворил ни е със разум

тъй светъл, че да помни и предвижда,

едва ли ни е дал тоз дивен дар,

за да мухлясва, неизползван, в нас.

А ето аз — дали е скотска мудност,

или привичка сто пъти да мисля

при всяка стъпка (мислене, в което

разумността е всъщност само четвърт,

а другите три четвърти са страх!) —

не знам защо, но само мънкам. „Трябва

да се извърши туй!“, макар че имам

способност, воля, средства, всичко нужно,

да го извърша! Примери огромни

като земята тласкат ме към дело.

Да вземем само туй грамадно войнство,

предвождано от принц и млад, и крехък,

но чийто дух, издуван от прекрасна

честолюбивост, плези се на всички

превратности и свойта тлен излага

на случай и на смърт заради празна

черупка от яйце. Да си велик

не значи безпричинно да се дърлиш,

но означава повод за разправа

да виждаш и във сламката, когато

на карта е честта ти. Но тогава

как аз, в чиято кръв и ум вопият

убит баща и развратена майка,

и все пак дремя, как издържам аз

да гледам тез две хиляди войници,

които зарад нечий блян суетен

отиват към гробовете си сякаш

към своите легла, във бой за дребно

парче земя, в която няма площ

да се разгърнат в бой и няма пръст

да си погребат мъртвите? О, срам!

От днеска, мисъл, в кръв бъди облята

или за никаква недей се смята!

Излиза

ПЕТА СЦЕНА

Стая в замъка.

Влизат Кралицата, Хорацио и един Благородник.

КРАЛИЦАТА

Не, не желая да говоря с нея.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Но тя упорства! И не е с ума си!

Мадам, бедата й извиква милост!

КРАЛИЦАТА

Какво желае?

БЛАГОРОДНИКЪТ

Плаче за баща си,

говори, че е чула за коварства,

без повод скача, бие се в гърдите

и бъбре смътни работи. Речта й

не казва нищо, но неясността

във нея кара хората да търсят —

те зяпат я в устата и нагаждат

към свойте мисли нейните слова,

които — подкрепени от неспирни

игри на образа и на ръцете —

на всекиго се струват пълни с нещо

неясно, но покъртващо все пак!

ХОРАЦИО

Поговорете с нея, ваша милост!

Тя може да посее зли догадки

сред някои размирни умове.

КРАЛИЦАТА

Пуснете я да влезе!

Благородникът излиза.

Настрани.

Порокът, който в съвестта си крия,

съзира зло във всяка дреболия

и с мнителност изпълнен е такава,

че сам от много скришност се издава!

Влиза Офелия, водена от Благородника.

ОФЕЛИЯ

Къде е несравнимата кралица

на Дания?

КРАЛИЦАТА

Офелия! Ела!

ОФЕЛИЯ (пее)

„— Как да разпозная, драга

кой е твой любим?

— Той във плащ е и с тояга

като пилигрим.“36

КРАЛИЦАТА

Каква е тази песен, чедо мое?

ОФЕЛИЯ

Какво казахте? Не, чуйте само:

„— Моме, твоят мил красавец

спи под хладна пръст,

при нозе му — росен здравец,

при глава му — кръст.“

Ох, ох!

КРАЛИЦАТА

Офелия, какво ти е?

ОФЕЛИЯ

Не, чуйте:

Пее

„Във саван с цветя почива…“

Влиза Кралят.

КРАЛИЦАТА

О, гледайте, съпруже!

ОФЕЛИЯ (пее)

„… твоят млад герой.

Който мине, го облива…

без сълзи безброй.“

КРАЛЯТ

Как сте, мила девойко?

ОФЕЛИЯ

Благодаря, да ви го връща бог! А казват, че кукумявката била хлебарска дъщеря37. Господи, ние знаем какво сме, но не знаем какво можем да станем! Да благослови бог трапезата ви!

КРАЛЯТ

Намек за баща й!

ОФЕЛИЯ

Моля ви да не говорим за това. Пък ако ви питат какво значи, казвайте така:

Пее.

„— На Валентиновден заран

вратата отлости

и валентинка ще ти стана38

ако ме искаш ти!

Тъй каза тя. И до зората

пристана му сама.

А след зората бе момата

не толкова мома.“

КРАЛЯТ

Нещастна Офелия!

ОФЕЛИЯ

Да, да. Ето, без да се заричам. Сега свършвам:

Пее

„Моми, любов недейте дава

без булчински венец!

Мъжът туй чака, не прощава,

подлеца му с подлец!“

Сега тя казва: — „Нали щеше

да се венчаеш с мен!…“

„— Щях, честен кръст, ако не беше

тоз Валентиновден!“

КРАЛЯТ

От колко време е така?

ОФЕЛИЯ

Надявам се, че всичко ще се оправи. Трябва да имаме търпение. Но не мога да не плача, като си помисля, че са го сложили в хладната пръст. Трябва да съобщим на брат ми. Благодаря ви за добрия съвет. Каляската ми, моля! Лека нощ, госпожи! Лека нощ, мили госпожи, лека нощ, лека нощ!

Излиза

КРАЛЯТ

След нея! И наглеждайте я, моля!

Хорацио излиза.

Така отравя само тежка скръб

и тя извира явно от смъртта

на нейния баща. Но чувай още!

Гертруда, о, Гертруда,

нещастията тръгнат ли, те идат

не поотделно като съгледвачи,

а в гъсти полкове. Смъртта най-първо

на нейния баща. След туй синът ви

в изгнание, наложено при туй

от неговата лудост. Към това,

народът в настроения нездрави,

подхранвани от слухове за края

на бедния Полоний. (И сглупихме,

че закопахме го надве-натри!)

Офелия, откъсната от своя

разсъдък — тази искра, без която

човек е само сянка или звяр.

И най-подир — беда по-зла от всички —

вестта, че брат й тайно бил се върнал

от Франция и мрачен като облак

от лоши подозрения, допускал

дърдорковци различни да му тровят

слуха със злоумишлени брътвежи

за края на баща му, във които

необходимостта да се запълни

незнанието с нещо, току-виж,

не се поколебала да намеси

и нашата особа. О, Гертруда,

тоз залп от бедствия, летящ към мене,

убива ме с излишъци от смърт!

Шум отвън. Влиза Вестител.

КРАЛИЦАТА

Ах, господи! Какъв е този шум?

КРАЛЯТ

Швейцарската ми стража39! Да застанат

на входа! Какво има?

ВЕСТИТЕЛ

Господарю,

спасявайте се, не губете време!

И океанът, насипи надхвърлил,

не гълта сушата с такава скорост,

с каквато младият Лаерт начело

на сбирщина метежници залива

пазачите ви! „Крал“ сганта му вика

и — сякаш този свят тепърва почва

и няма още нрави, обичаи,

върху които се крепи редът —

крещи неистово: „Да изберем

Лаерт за крал!“ И шапки, и ръце

приветстват този избор до небето:

„Лаерт да бъде крал! Лаерт — наш крал!“

Шум отвън.

КРАЛИЦАТА

Как бодро лаят в грешната следа!

На крив сте път, неверни датски псета!

КРАЛЯТ

Изкъртиха вратите!

Влиза Лаерт, следван от Датчани.

ЛАЕРТ

Къде е този крал? Вий стойте вън!

ДАТЧАНИ

Не, не, да влезем!

ЛАЕРТ

Моля ви да бъда

оставен тука сам!

ДАТЧАНИ

Добре, добре!

ЛАЕРТ

Благодаря ви. Стойте зад вратата!

Датчаните излизат.

Баща ми де е? Искам го от тебе,

подлецо коронован!

КРАЛИЦАТА

Успокой се,

добри Лаерте!

ЛАЕРТ

Едничка капка кръв спокойна в мен

ще нарече баща ми „рогоносец“

и ще жигоса лилийното чело

на майка ми със знак „мръсница“!

КРАЛЯТ

Казвай,

защо като Гигантите и ти

на бунт се вдигаш срещу своя Зевс?40

Гертруда, остави го и не бой се:

ограда от божественост предпазва

кралете, тъй че подлата измяна

през нея само може да надзърта,

без нищо да ни стори. Е, Лаерте?

Да чуем от какво си разярен!

Недей го дръж, Гертруда! Казвай, хайде!

ЛАЕРТ

Где е баща ми?

КРАЛЯТ

Мъртъв.

КРАЛИЦАТА

Кралят няма

вина в това!

КРАЛЯТ

Не му пречи! Да пита!

Л АЕРТ

От що умря? Усукване не искам!

По дяволите клетвите за вярност

в дън бездните обетите към трона,

във ада земен и божествен съд!

Изправен пред небето, заявявам,

че ни от тоя, ни от оня свят

не ме е страх! Каквото ще да става,

КРАЛЯТ

Че кой те спира?

ЛАЕРТ

Мен ли? Мен цял свят

не може да ме спре! Дълга си зная,

а средствата си ще пестя, така че

да стигнат при разплащането!

КРАЛЯТ

Момко,

като разпитваш от какво баща ти

напусна този свят, дали си вписал

във свойта мъст, че смяташ да съсипеш

като щастливец на комар — еднакво

и враг, и свой, и губещ, и печелещ?

ЛАЕРТ

Не, само неговите врагове!

КРАЛЯТ

Не искаш ли тогава да ги знаеш?

ЛАЕРТ

Приятелите на баща си в тези

обятия широки ще прегърна

и всеотдаен като пеликан,41

с кръвта си ще ги храня!

КРАЛЯТ

Ето думи

на честен син и верен благородник!

Това, че пръст аз нямам във смъртта

на татко ти и че скърбя за него,

ще видиш с разума си, както виждаш

деня с окото си…

Гласове отвън: „Пуснете я да влезе!“

ЛАЕРТ

Какво е туй?

Влиза отново Офелия.

О, жарка ярост, мозъка стопи ми!

Триж солени сълзи, изсушете мрака

на моите очи! За тази гледка,

кълна се, ще мъстя, дорде везната

се наклони към мен! О, майска роза,

Офелио, сестрице моя скъпа!

Възможно ли е младият й разум

невъзвратим да е като живота

на бедния ни старец? О, уви!

Кръвта е нежна в обичта и често

ни кара да изпращаме след своите

покойници обични ценна част

от себе си!

ОФЕЛИЯ (пее)

„В открит ковчег лежеше той.

Ой-ой-ой!

Окъпан от сълзи безброй…“

Сбогом, гълъбе мой!

ЛАЕРТ

Към мъст да ме зовеше с умни думи,

не би ме убедила тъй, сестрице!

ОФЕЛИЯ

Вие прощавайте: „Хопа-хей! Хопа-хей!“ Вижте как хубаво излиза. А кой открадна дъщерята на господаря? Домоуправителят. Голям хитрец е той!

ЛАЕРТ

В туй нищо има повече от нещо!

ОФЕЛИЯ

Ето незабравки — те са за спомен. Любов моя, не ме забравяй! А това е теменуга — не мисли за друга!

ЛАЕРТ

Не, има разум в лудостта й! „Спомени“, „мисли“ — за нещо намеква!

ОФЕЛИЯ

А това са кученца и камшиченца за вас. А момината сълза е за мен. За вас и за мен тези седефчета. В неделен ден може да им викаме „божа милост“. Но вие ще ги носите не затова… Ето една паричка. На вас исках да ви дам виолетки, но те увехнаха, като умря баща ми. Казват, че починал по християнски…

Пее.

„О, радост моя, Робин,

о, Робин, мили мой! …“

ЛАЕРТ

Дори печал, страдание, покруса

превръща тя във чар и мила прелест!

ОФЕЛИЯ (пее)

„Нима не ще си дойде той?

Сама ще ме остави той?

Далеч е, далеч,

няма връщане веч.

Своя раб, отче наш, упокой!

Брада той имаше от сняг!

Коса той имаше от сняг!

Със мене и ти

се моли да прости

греховете му господ всеблаг!“

И на нас всички ни! Господи, прости грешните ни души! Бог да ви закриля!

Излиза.

ЛАЕРТ

О, боже, виждаш ли това?

КРАЛЯТ

Лаерте,

аз трябва да участвувам в твойта скръб

или лишаваш ме от мое право.

Върви и подбери измежду свойте

най-мъдрите и нека те ни чуят

и кажат кой от двама ни е прав:

ако намерят върху краля сянка

от пряка или косвена вина,

ний за възмездие ще ти дадем

престол, земи, живот и всяко нещо,

което имаме: ако обаче

ни оправдаят, довери се нам

и нека заедно подирим средство

да облекчим духа ти!

ЛАЕРТ

Тъй да бъде!

Безвестната му смърт и туй така

прибързано и скришно опело —

без меч, трофеи, почести и блясък —

о, всичко туй вопие до небето

за изясняване!

КРАЛЯТ

И ще го имаш.

А щом откриеш истината ти,

голямата секира ще свисти!…

Елате с мен!

Излизат

ШЕСТА СЦЕНА

Друга стая в замъка.

Влизат Хорацио и Слуга.

ХОРАЦИО

Със мене лично? Що за хора са?

СЛУГАТА

Моряци. Носели писма за вас.

ХОРАЦИО

Добре, пусни ги!

Слугата излиза.

Не знам кой друг би могъл да ми прати

отнякъде привет освен принц Хамлет.

Влизат моряци.

МОРЯК

Да ви закриля бог, господине!

ХОРАЦИО

И теб също, драги!

МОРЯК

От вашите уста, господине, в неговите уши! Имам едно писмо, господине, от посланика, дето беше на път за Англия. За вас е, ако се казвате Хорацио, както ни рекоха тука вашите.

ХОРАЦИО (чете)

„Хорацио, когато прочетеш тези редове, помогни на двамината, които ги носят, да стигнат до краля. Те имат писма за него. С две думи: още на втория ден от плаването забелязахме, че ни преследва добре въоръжен пиратски кораб. Тъй като бяхме по-бавни, вдъхнахме си принудителна храброст и в схватката аз се оказах на вражеската палуба. В същия миг корабите се разделиха така, че останах пленник на разбойниците. Те се отнесоха с мен като великодушни грабители, но си знаят работата, тъй че се наложи да им направя известна услуга. Съдействувай писмата ми да стигнат до краля и след това лети към мен, сякаш смъртта е по петите ти. Имам нещо да ти прошепна на ухото — ще онемееш, като го чуеш! И все пак то е от дребен калибър в сравнение с главното. Двамината ще те доведат при мен. А Розенкранц и Гилденстерн продължиха към Англия. И за тях имам доста неща да ти разказвам. Поздрав.

Твой — както знаеш — Хамлет“

Елате с мене — ще проправя път

за вашите писма. И то най-бързо,

защото после ще ме отведете

при оня, който ви е пратил с тях!

Излизат

СЕДМА СЦЕНА

Друга стая в замъка.

Влизат Кралят и Лаерт.

КРАЛЯТ

Сега по съвест трябва да подпишеш

за мене оправдателна присъда

и във сърцето си да ме приемеш,

понеже сам узна, че този, който

погуби благородния ти татко,

е искал мойта смърт.

ЛАЕРТ

Така излиза.

Но обяснете ми: защо за тези

така престъпни действия вий сметка

не му подирихте, тъй както мъдрост,

достойнство, бдителност и безопасност

са искали от вас?

КРАЛЯТ

По две причини,

които може би за теб са крехки,

но не за мене: първата е в туй,

че майка му, кралицата, живее

от неговия поглед, а пък аз —

за зло или добро — съм свързан тялом

и духом с нея, както са звездите

със свойте сфери; втората причина

да не желая явната разправа

е в туй, че простолюдието храни

към принца толкова дълбока обич,

че миейки недъзите му с нея,

могло би — както оня извор, който

превръщал клонките във ценен камък —

оковите му да превърне в чест,

пък аз не ща стрелите ми — уви,

за вятър като този твърде леки! —

наместо да улучат свойта цел,

обратно да се върнат към лъка ми.

ЛАЕРТ

И тъй загубих аз един баща,

какъвто няма втори, и заварих

побъркана от скръб една сестра,

която беше — ако имат смисъл

похвалите, обърнати назад —

между девиците на този свят

нестигнат връх! Но мойта мъст ще дойде!

КРАЛЯТ

За нея се не бой! Недей мисли,

че сме от толкоз меко вещество,

та да си казваме: „Каква забава!“,

когато непосредствена опасност

ни друса за брадата. Само чакай!

Баща ти ний обичахме, а също

обичаме и себе си, а туй

ти казва, вярвам…

Влиза Вестител.

Да? Какво ми носиш?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Писма, кралю. От Хамлет. Туй за вас е,

а туй е за кралицата.

КРАЛЯТ

От Хамлет?

А кой ги е донесъл?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Моряци, казват. Клавдио е взел

от тях писмата и ми ги предаде.

КРАЛЯТ

Изслушай ги, Лаерте!… Ти върви!

Вестителят излиза.

КРАЛЯТ (чете)

„Велики и всесилни, известявам ви, че бях изхвърлен гол на брега на вашето кралство. Утре ще попрося от вас разрешение да се явя пред царствения ви взор. Тогава — след като ви замоля да ми простите — ще ви изложа причината за моето ненадейно и свръхстран-но завръщане.

Хамлет“

Недоумявам! Всички ли се връщат?

Или това е някаква измама?

ЛАЕРТ

А чий е почеркът?

КРАЛЯТ

На Хамлет. „Гол“?

А в послеписа казва „сам“. Ти как

би обяснил това?

ЛАЕРТ

И аз в мъгла съм,

ваше величество, но нека дойде!

Съгрява скръбната ми гръд таз мисъл,

че жив съм да му кресна във лицето:

„Така ли го направи?“

КРАЛЯТ

Щом е тъй —

че как е станало? Но, явно, тъй е! —

Ще слушаш ли съвета ми, Лаерте?

ЛАЕРТ

Докрай, кралю, освен ако е той

съвет за мир!

КРАЛЯТ

За твоя собствен мир е.

Ако се върне, пътя си прекъснал,

и ми откаже да отплава пак,

намислих да го увлека към подвиг,

узряващ в моя ум, при който той

смъртта си ще намери непременно,

и то така, че върху нас и лъх

от подозрение не ще повее;

да, майка му дори ще вземе всичко

за злополука.

ЛАЕРТ

Ваш съм, господарю,

особено ако във този план

съм аз оръдието!

КРАЛЯТ

Ти ще бъдеш!

Докато бе в чужбина, така много —

и то пред Хамлет — хвалеха една

от твоите способности, с която

си бил блестял, говореше се. Сборът

от всичките ти дарби не пося

тъй много завист в него, както туй

едничко качество, и то от тези,

които не ценя.

ЛАЕРТ

Кое е то?

КРАЛЯТ

Перце за шапката на младостта!

Но някога от полза. На младежа

върви небрежно метнатият плащ,

тъй както тежкият самур приляга

на стареца. Тук, в двора, бе на гости

преди два месеца един нормандец.

Воювал съм с французите и знам ги —

добри ездачи. Ала този беше

магьосник, пуснал корени в седлото!

Такива чудеса направи с коня,

така се беше присадил и сраснал

със благородното четириного

и тъй надхвърли моите представи,

че аз не можех да измисля всички

игри и фокуси, които стори

с ездата си!

ЛАЕРТ

Нормандец?

КРАЛЯТ

Да, нормандец.

ЛАЕРТ

Ламорд, басирам се!

КРАЛЯТ

Да, точно той!

ЛАЕРТ

Познавам го. Най светлият брилянт

на цяла Франция!

КРАЛЯТ

Та той похвали

високо твойта ловкост във игрите,

а за фехтовката ти заяви,

че щяло да е зрелище прекрасно,

ако се бил намерел някой, който

да ти е равен в нея. Според него

французките фехтовчици пред тебе

загубвали — разказваше — око,

кураж, подвижност. Тези му похвали

така отровиха със завист Хамлет,

че той жадува да те види тука,

за да кръстоса шпагата си с теб.

А туй за нас…

ЛАЕРТ

Какво „за нас“, кралю?

КРАЛЯТ

Баща ти, момко, беше ли ти скъп,

или ти само си портрет на скръб,

лик без душа?

ЛАЕРТ

Защо такъв въпрос?

КРАЛЯТ

Аз вярвам, че обичал си баща си,

но всяка обич с времето се ражда

и с времето мени се и отслабва.

Самият неин плам отлага пепел,

нагар, от който тя мъжди и гасне,

и няма вечност чувството, защото

от своето разпалване доброто,

подобно възпаление в гръдта,

само се задушава. Онова,

което някой „иска“ да направи,

той „трябва“ да го прави, без да бави,

защото това „искам“ има толкоз

обрати, смени, колкото езици,

ръце и случки има по света,

и току-виж, тез само „трябва“, „трябва“

останали на нашия болник

като въздишките, които уж

ни носят облекчение, но всъщност

ни изтощават само… Но да сложим

пръст в язвата. Принц Хамлет се завръща

Какво ще сториш ти, за да докажеш,

че не на думи син си на баща си?

ЛАЕРТ

Ще му прережа гърлото и в черква!

КРАЛЯТ

Наистина и тя дори не бива

да защити убиеца. Пред нищо

разплатата не трябва да се спира!

Но следното ще искаш ли да сториш?

Оставаш у дома си. Хамлет иде.

Узнава, че и ти си се завърнал.

Ний пращаме при него наши хора

да доизлъскат славата, с която

французкият ни гост те увенча,

да ви сберат и да се обзаложат

кой по-добър е. И понеже Хамлет —

какъвто доверчив е и небрежен —

оръжието няма да прегледа,

ти лесно или с хитрост ще успееш

да вземеш не рапира притъпена,

а шпага с връх. А после — нисък удар

и всичко свършено!

ЛАЕРТ

Ще го направя!

И шпагата си ще миропомажа

специално за мъстта. Един знахар

продаде ми тъй гибелна отрова,

че щом намажеш острието с нея

и драснеш някого, каквито ще

балсами да прилага или билки,

събирани среднощ по месечина,

отписан е! Във нея аз ще топна

върха на шпагата си, тъй че само

едно докосване да го изпрати

във пъкъла!

КРАЛЯТ

Но да помислим още

за времето и начина на всичко.

Защото, ако, зле осъществен,

изскочи замисълът ни наяве,

по-хубаво ще бъде да не сме се

залавяли изобщо. Затова

ще укрепим тоз първи план и с друг,

та ако нещо стане, то да хване

запасният. Стой малко!… Ще направим

облог тържествен върху теб и него…

Намислих! Ха!

В разгара на фехтовката, когато

се сгорещите — а за тази цел

ти трябва да нападаш постоянно! —

и Хамлет ожаднее и поиска

да пийне нещо, аз ще съм приготвил

такъв бокал за него, че дори

ако убегне той от твойта шпага,

от гибелта си пак да не избяга…

Но кой шуми?

Влиза Кралицата.

КРАЛИЦАТА

Бедите се настъпват по петите,

тъй бързо гонят се! Лаерт, сестра ви

се е удавила!

ЛАЕРТ

Какво? Къде?

КРАЛИЦАТА

Една върба расте край потока,

сребристите си вейки отразила

в кристалния му бързей. Тя със тях

венчета причудливи си плетеше

от маргаритки, макове, коприва

и от онези морави фунийки,

които грубият овчар нарича

с безсрамно име, а момите скромни

зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя

качила се по сведените клони,

със своите венци да ги накичи,

ала един от тях — проклет! — се скършил

и паднала тя в плачещите струи,

отрупана с цветя. Известно време

надутите й дрехи я държали,

като русалка на повърхността

и бавно тя се носела надолу,

напявайки си тихо стари песни,

като че ли не схващала бедата,

или била родена от водата.

Но кратко това траяло и ето

след малко натежалите й дрехи

повлекли плавно клетата девойка

от ложето й песенно към мрака

на тинестата смърт.

ЛАЕРТ

О, боже! Значи,

се е удавила?

КРАЛИЦАТА

Уви, уви!

ЛАЕРТ

Офелия, и тъй около тебе

премного влага има и затуй

ще спра сълзите си! Но, ах, не мога!

Природата държи на своя навик,

по-силен от срама! Ала когато

тез сълзи секнат, ще съм изцедил

от себе си жената! Господарю,

прощавайте! За реч от плам се готвех,

но този плач го угаси!

Излизат

КРАЛЯТ

Гертруда,

да идем с него. Трудно укротих го

и се боя да не избухне пак.

Да го последваме!

Излизат