Хамлет

ПЪРВА СЦЕНА

Гробища.

Влизат двама Гробари.

ПЪРВИ ГРОБАР

А бива ли да бъде погребана по християнски, като желателно си е търсила смъртта?

ВТОРИ ГРОБАР

Казано е — значи, бива. Затова копай и много недей да знаеш! Кралски следовател е заседавал на нея и е заключил: християнско погребение.

ПЪРВИ ГРОБАР

Е, как може? Освен да се е удавила при самозащита.

ВТОРИ ГРОБАР

Сигур, щом е тъй наредено.

ПЪРВИ ГРОБАР

Трябва да е било „se offenendo“, не може иначе. Защото всичко е в туй: ако аз се удавя желателно, значи, съм извършил деянието, а пък всяко деяние има три аспекта: извършване, сторване и направя-не. Сиреч удавила се е желателно.

ВТОРИ ГРОБАР

Ама чувай, приятелю гробарю…

ПЪРВИ ГРОБАР

Не ме прекъсвай! Тука е водата — така! Тука е човекът — а така! Сега ако този човек отиде към тая вода и се удави в нея, после — каквото ще да казва — това е, сам е отишъл. Запиши си го! Така. Но ако водата тръгне към него и го удави, значи, не се е удавил сам. Сиреч, който не е виновен за смъртта си, той не си е съкратил живота.

ВТОРИ ГРОБАР

А по закона така ли е?

ПЪРВИ ГРОБАР

Така е я! По следователския закон.

ВТОРИ ГРОБАР

Искаш ли да ти кажа нещо? Ако тая не беше от благородниците, нямаше да я погребват по християнски.

ПЪРВИ ГРОБАР

Взе ми го от устата. Не е право, дето големците имат предимство да се давят или бесят, а пък техните братя-християни — не. Подай лопатата. А пък ако е въпрос за благородство, най-старият род е на градинарите, ковачите и гробарите. Ние водим занаята си от Адама.

ВТОРИ ГРОБАР

Че той благородник ли е бил?

ПЪРВИ ГРОБАР

Той е бил първият, който е имал родословно дърво.

ВТОРИ ГРОБАР

Ами, имал!

ПЪРВИ ГРОБАР

А бе ти езичник ли си? Светото писание не си ли чел? Онова дърво с ябълката ако го е нямало, какъв род щеше да се получи? Значи, е било родословно дърво. А пък Адам е работил земята като нас. И ще те питам още нещо. Ако не ми отговориш, казвай си молитвата!…

ВТОРИ ГРОБАР

Питай!

ПЪРВИ ГРОБАР

Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и дърводелеца?

ВТОРИ ГРОБАР

Тоя, дето дига бесилките, защото неговата постройка надживява хиляди наематели.

ПЪРВИ ГРОБАР

Добре го рече тоя път. Бесилката е добра. Но за кого е добра тя? За тези, дето вършат грях. А ти извърши грях, защото рече, че бесилката е по-здрава от черквата. Сиреч ти си добър за нея. Казвай друго!

ВТОРИ ГРОБАР

Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и

дърводелеца?

ПЪРВИ ГРОБАР

Да, кажи ми това и разпрягай!

ВТОРИ ГРОБАР

Ще ти го кажа като нищо!

ПЪРВИ ГРОБАР

Е, хайде, казвай!

ВТОРИ ГРОБАР

Не мога, дявол да го вземе!

Влизат и се спират встрани Хамлет и Хорацио.

ПЪРВИ ГРОБАР

Хайде, стига си си напъвал мозъка! Бавно магаре и с бой не бърза. Друг път, ако някой те запита туй, дето аз те питам, ти му кажи: „Гробарят“. Защото къщите, дето той ги строи, траят до второто пришествие. Сега бягай до Йохен42 и ми донеси половница пиво.

Втори гробар излиза.

Пее.

„На младини с моми, с моми

си поживях добре

и казвах си: — «Ами! Ами!» —

щом чувах, че се мре.“

ХАМЛЕТ

Този приятел не си ли дава сметка за работата, която върши? Гроб копае, а пее!

ХОРАЦИО

Навикът му е притъпил чувството.

ХАМЛЕТ

Така е. Ръката, която няма спинове, е най-чувствителна.

ПЪРВИ ГРОБАР (пее)

„Но Дъртата със стръв, със стръв

преряза моя дял

и сякаш че такъв, такъв

човек не е живял!“

Изхвърля череп.

ХАМЛЕТ

Този череп е имал някога език и също е можел да пее. А как само го запокити, разбойникът му! Сякаш е челюстта на Каин — първоубиеца. Това може да е тиквата на някой политик, който е мислил, че ще надхитри бога, а сега, ей го, този простак е надхитрил него. Не е ли тъй, Хорацио?

ХОРАЦИО

Тъй е, принце.

ХАМЛЕТ

Или на някой придворен, който е казвал: „Добро утро, ваша милост! Как се чувствувате, ваша светлост?“ Или на уважаемия еди-кой си, който е хвалил коня на още по-уважаемия еди-кого си, за да си го изпроси. Не е ли тъй?

ХОРАЦИО

Може да бъде тъй, принце.

ХАМЛЕТ

Може като нищо! А сега е под ведомството на негово благородие Червея, оголен и цапардосан от гробарската лопата. Това е превращение, в което си заслужава човек да вникне по-дълбоко. Нима отглеждането на този приятел е струвало толкоз малко, че сега да го бива само да играем на кегли с него? Моите собствени кости ме заболяват при тази мисъл.

ПЪРВИ ГРОБАР (пее)

„Гробарю стар, копай, копай

за чужд и за съсед

и бързай, че комай, комай

е близо твоя ред!“

Изхвърля още един череп.

ХАМЛЕТ

Още един. Защо да не е това пък черепът на някой правник? Къде са тогава неговите извъртания и отводи, неговите аргументи и прецеденти, неговите тълкувания и основания? Защо търпи този грубиян да го налага по темето с калната си лопата, а не го подведе под отговорност за нанасяне на телесна повреда? Хм. Или може би той е бил на времето си хищен закупвач на земи, който е трупал ипотеки, давности, изтекли срокове, гаранционни документи, изпълнителни актове. И какво? Това ли е срокът на сроковете му, това ли е изпълнението на всичките му изпълнителни, да види тиквата си изпълнена със земята, за която толкоз е ламтял? Нищо повече ли не са могли да му гарантират всичките гаранции — двойни и тройни — освен тази нищожна площ колкото два разгърнати договора. Само крепостните му актове не могат да се поберат в такава тясна дупка, няма ли за самия владелец да има поне още малко земя, колкото да си завре кокалите в нея?

ХОРАЦИО

Нито педя повече, принце.

ХАМЛЕТ

Пергаментите не ги ли правеха от овча кожа?

ХОРАЦИО

Да, принце, или от телешка.

ХАМЛЕТ

Овци и телета са тези, които дирят сигурност в такива изписани кожи. Ще го заприказвам този веселяк… Чий е този гроб, драги?

ПЪРВИ ГРОБАР

Мой, господине.

Пее

„… и бързай, че комай, комай

е близо твоя ред!“

ХАМЛЕТ

Сигурно ще е твой, щом лежиш вече вътре в него.

ПЪРВИ ГРОБАР

Вие, господине, лъжете вън от него, че аз лежа вътре в него. Но макар да не лежа вътре в него, то й си е мой, защото аз съм го изкопал.

ХАМЛЕТ

Ти си изкопал тоя, защото не си се докопал до своя. Но гробовете са за мъртвите, не за живите. И затова жива лъжа е, че гробът е твой.

ПЪРВИ ГРОБАР

И тя живо ще отскочи от мен към теб, господине, защото…

ХАМЛЕТ

Добре, добре! За кого копаеш този гроб?

ПЪРВИ ГРОБАР

Не е „за кого“, господине.

ХАМЛЕТ

За коя тогава?

ПЪРВИ ГРОБАР

И „за коя“ не е.

ХАМЛЕТ

Че за какво го копаеш тогаз?

ПЪРВИ ГРОБАР

Виж „за какво“ е добре. Копая го за нещо, което е било преди жена, но е умряла, бог да я прости!

ХАМЛЕТ

Гледай го, хитреца, как държи на точността! Човек трябва да си мери думите с него, иначе ще ни съсипе от двусмислици. От три години, Хорацио, наблюдавам колко изтънчени са станали времената. Селякът вече така е застигнал придворния, че току му настъпва слиновете по петите… От колко време си гробар?

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами че от оная година, господине, когато покойният ни крал Хамлет надви Фортинбрас, оня норвежкия.

ХАМЛЕТ

А кога беше то?

ПЪРВИ ГРОБАР

Че как да не го знаете! Всеки глупак го знае. Това беше точно в деня, когато се роди младият Хамлет43, тоя, дето се побърка и го пратиха в Англия.

ХАМЛЕТ

А, да! А защо го пратиха в Англия.

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами че защото му хлопаше дъската. Пратиха го да се оправи, ама и да не се оправи, там не е страшно.

ХАМЛЕТ

Че защо?

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами защото няма да личи. Те в Англия всички са смахнати като него.

ХАМЛЕТ

А той защо се е смахнал?

ПЪРВИ ГРОБАР

Вследствие особена причина, казват.

ХАМЛЕТ

Каква особена?

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами такава — че мръднал.

ХАМЛЕТ

Но на каква почва?

ПЪРВИ ГРОБАР

На датска, на каква! На тази, дето вече трийсет години я копая. Аз от ей толчав съм си гробар.

ХАМЛЕТ

Колко време трябва да пролежи човек в земята, докато изгние?

ПЪРВИ ГРОБАР

То ако не е загнил предсмъртно — че напоследък ни докарват едни само циреи от оная, едва изтрай-ват да ги заровим! — но иначе ако не е, може да ти изтрае едно осем-девет годинки. Кожар ако е, изтрайва и десет, че и отгоре!

ХАМЛЕТ

А защо той повече?

ПЪРВИ ГРОБАР

Защото кожата му на него е така ощавена от занаята му, че не пропуска водата, а — това да си го знаеш, господине — когато умреш, от тази пуста вода най-много ще ти се разложи кучето тяло!… Ето, тоя череп е лежал двайсет и три години.

ХАМЛЕТ

Чий е бил?

ПЪРВИ ГРОБАР

На един кучи син, голям обесник беше! Познайте на кого е!

ХАМЛЕТ

Не мога.

ПЪРВИ ГРОБАР

Чумата да го тръшне, шегобиеца му смахнат! Веднъж ми изля цяла бутилка рейнско на главата. Този череп, дето го гледаш, ваша милост, беше на Йорик, кралския шут.

ХАМЛЕТ

Този?

ПЪРВИ ГРОБАР

Точно той.

ХАМЛЕТ

Дай да го видя. (Взема черепа.) Бедни ми, Йорик! Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! Колко пъти ме е носил на гърба си! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се повдига! Тука са били устните, които съм целувал хиляди пъти. Къде са твоите шеги сега? Твоите премятания, твоите песни? Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се ухилиш на това, как си се ухилил? Добре си овесил челюст, приятелю! Хайде, изтичай до спалнята на прекрасната дама и й кажи, че ако ще да си слага и цял пръст белило, пак накрая ще стане като тебе. Разсмей я с това, ако можеш… Хорацио, кажи ми едно нещо.

ХОРАЦИО

Какво, принце?

ХАМЛЕТ

Как мислиш, дали Александър Велики е изглеждал така в пръстта?

ХОРАЦИО

Без разлика, принце.

ХАМЛЕТ

И така е смърдял? Пфу!

Оставя черепа на земята.

ХОРАЦИО

Точно така, принце.

ХАМЛЕТ

До каква долна служба можем да паднем, Хорацио! Защо да не проследим мислено царствения прах на Александър, докато го видим как запушва дупката на някоя бъчва?

ХОРАЦИО

Би било малко изкуствено, принце.

ХАМЛЕТ

Никак, честна дума! Трябва само без предубеждения да се следва пътят на вероятностите. Ето така: Александър умира. Александър е погребан. Александър се превръща в прах. Прахът е земя. От земята правим замазка. Защо сега с тази замазка, в която Александър Велики се е превърнал, да не можем да затулим една бъчва с пиво. Или да замажем един зид.

„От вятър може би ни пази зиме

тоз, който нявга Цезар бе на име;

пред него в ужас тръпнеше земята —

сега затулва дупка във стената.“

Но тихо! Стой! Кой там пристига? Кралят.

Влизат носачи с ковчег, следван от Кралят, Кралицата, Лаерт, свита и свещеник.

Кралицата. Придворните. Кого ли

погребват? С тъй сакато опело?

Това е знак, че клетникът, отчаян,

живота си самичък е отнел.

Изглежда, знатен. Скрий се да ги видим!

Двамата се отдръпват встрани.

ЛАЕРТ

А другите обреди?

ХАМЛЕТ

Този там

е младият Лаерт. Добро момче.

ЛАЕРТ

А другите обреди?

СВЕЩЕНИКЪТ

Опелото

бе разширено, докъдето можем.

При тъй неясна смърт, ако редът ни

не беше изменен от висша воля,

до праведния съд тя би лежала

в неосветена пръст и вместо химни

чирепи, камъни и тръне щяха

с проклятия към нея да хвърчат.

А ней бе разрешен венец девичи,

саван в цветя и погребален звън.

ЛАЕРТ

И толкоз?

СВЕЩЕНИКЪТ

Толкоз. Бихме осквернили

свещения обред, ако изпеем

за нея „Упокой“ като за всички,

починали във мир.

ЛАЕРТ

Тогава нека

лежи в пръстта и росни теменужки

от чистото й тяло да поникнат!

Но знай от мен, духовнико бездушен,

че моята сестра ще стане ангел,

а ти ще виеш в пъкъла!

ХАМЛЕТ

Какво?

Красивата Офелия?

КРАЛИЦАТА (хвърля цветя)

Цветя за цветето! Прощавай, мила!

Аз виждах в теб жена за моя Хамлет

и готвех се с цветя да украся

леглото ви, не хладния ти гроб.

ЛАЕРТ

О, тройно зло, десетократно тройно

се струпай над проклетата глава

на оня, който със злодейско дело

лиши я от сияйния й разум!

Недейте я засипва! Още миг!

Да я прегърна за последен път!

Скача в гроба.

Сега затрупайте ни, жив и мъртва,

дорде пръстта надхвърли Пелион44

и вдигне се над облачния лоб

на древния Олимп.

ХАМЛЕТ (излиза напред)

А кой е този,

чието отчаяние безмерно

достига светилата на небето

и те като слушатели се спират

омаяни? Туй аз съм — Хамлет Датски!

ЛАЕРТ

Душата ти да грабне сатаната!

Нахвърля се върху Хамлет.

ХАМЛЕТ

Не е добра молитвата ти! Махай

ръцете си от гърлото ми! Знай, че

макар и да не съм свадлив, във мене

тук вътре има нещичко опасно,

което те съветвам да избягваш!

Ръцете долу!

КРАЛЯТ

Да се разтърват!

КРАЛИЦАТА

О, Хамлет! Хамлет!

ВСИЧКИ

Господа!

ХОРАЦИО

Недейте!

Спокойно, принце!

Разделят борещите се.

ХАМЛЕТ

Аз по тоз въпрос

ще се разправям с него, докогато

склопя очи!

КРАЛИЦАТА

По кой въпрос, о, синко?

ХАМЛЕТ

Обичах аз Офелия. Ако

четирсет хиляди рождени братя

сберяха обичта си, пак не биха

я изравнили с моята! Кажи

какво ще сториш ти от скръб по нея?

КРАЛЯТ

Лаерте, той е луд!

КРАЛИЦАТА

Търпете го, за бога!

ХАМЛЕТ

По дявола, кажи, какво ще сториш?

Ще стенеш? Ще гладуваш? Ще се биеш?

Ще късаш дрехи и оцет ще пиеш?

Ще плачеш? Крокодили ще ядеш?

И аз ще го направя. Идваш тук

да цивриш! Да ме предизвикваш с туй,

че си готов да скачаш във гробове!

Ако заровят теб, и аз готов съм!

И щом със планини ще се хвалотрим,

то нека върху нас насилват пръст,

дорде могилата опърли теме

от огъня на пламенната зона45

и стори планината Оса46 дребна

като брадавица! Щом искаш, можем

и ний да сме устати!

КРАЛИЦАТА

Туй е пристъп,

но той не трае дълго. Подир малко

мълчанието като гълъбица,

излюпила златистата си челяд,

над челото му ще сведе спокойно

крилата си.

ХАМЛЕТ

Лаерт, защо със мене

държиш се тъй? Аз винаги съм бил

приятел твой… Но карай да върви!

Каквото и да прави Херкулес,

котакът е котак, а песът — пес!

КРАЛЯТ

Хорацио, наглеждайте го, моля!

Хамлет и Хорацио излизат.

Към Лаерт.

От снощния ни разговор черпете

търпение! Ще ускорим нещата.

Гертруда, нека да следят за принца!

Жив паметник тоз гроб ще има скоро.

Да си отдъхнем наближава час —

спокойствие и разум дотогаз!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Зала в замъка.

Влизат Хамлет и Хорацио.

ХАМЛЕТ

Но стига за това. Да продължим.

Запомни ли, додето ти разказвах?

ХОРАЦИО

Как бих могъл да го забравя, принце!

ХАМЛЕТ

Та във сърцето чувствах странна битка,

която не ми даваше да спя.

Усещах се в леглото, сякаш бях

бунтовник във окови. В миг ми хрумна.

И да живеят тез внезапни мисли,

защото често безразсъдността

помага ни, когато се провалят

дълбоки планове! И туй доказва,

че има висшо същество, което

доизработва замислите хорски,

надве-натри издялвани от нас.

ХОРАЦИО

Това е сигурно.

ХАМЛЕТ

Излязох, значи,

от своята каюта и прикрил се

с моряшкия си плащ, във тъмнината

налучках тяхната. Отварям, мушвам

пакета им под плаща си и пак,

незабелязан, връщам се и дръзвам —

страхът благоприличие не знае! —

да разпечатам кралското писмо,

в което — височайша мерзост! — виждам

изрична заповед, добре набита

със уверения, че съм заплашвал

и Дания, и Англия, изобщо,

че съм ужасен изверг, който трябва

след прочита на горното, веднага,

без време да се губи — хе! — дори

за точене на брадвата, да бъде

обезглавен!

ХОРАЦИО

Възможно ли е?

ХАМЛЕТ

Дръж го!

След туй ще го четеш. Сега изслушай

какво направих после.

ХОРАЦИО

Слушам, принце.

ХАМЛЕТ

Оплетен тъй във мрежа от коварства,

преди да имах пролог за ума си,

той беше вече почнал да играе

във новата пиеса. Седнах бързо

и нова заповед им съчиних

и извъртях на чисто. Дотогаз

като държавниците в нас и аз

презирах краснописа и бях вложил

не малко труд, дано да го забравя,

но той сега оказа ми услуга.

Да ти разкажа ли какво написах?

ХОРАЦИО

Да, принце.

ХАМЛЕТ

Най-настойчива молба

от името на краля ни, в която —

предвид на туй, че Англия му плаща

васална дан, предвид на туй, че обич

подобно палма трябва да цъфти

между двете страни, предвид на туй, че

е редно мир с венец от житен злак

да кичи връзките на двата трона

и да ги свързва като запетая,

предвид на сто „предвид“ от този вид —

английският владетел се приканва

да прати приносящите веднага

на оня свят, без време да им дава

за покаяние.

ХОРАЦИО

Ами печата?

ХАМЛЕТ

Хе, и в това небето ми помогна:

аз носех бащиния си печат,

от който снет е днешният държавен.

Подписах текста, сгънах пергамента,

натиснах восъка и всичко върнах

на старото му място, тъй че никой

не схвана смяната. На сутринта

бе битката с пиратите и всичко

подир това, което вече знаеш.

ХОРАЦИО

И, значи, Гилденстерн и Розенкранц

пътуват към смъртта си?

ХАМЛЕТ

Че какво?

Сами ламтели са за тази служба.

Не съм ги карал да се престарават

и никак не тежат на съвестта ми.

Не бива дребосъкът да се мушка

там, дето святкат шпагите на мощни

противници!

ХОРАЦИО

Но що за крал е този!

ХАМЛЕТ

И питам те сега, не съм ли прав

на този изверг, умъртвил баща ми,

покварил майка ми, наврял се подло

между надеждите ми и престола

и хвърлил мрежи към самия мен,

не съм ли длъжен да му заплатя

с ей таз ръка? Не е ли грях, ако

оставя тази язва да разнася

наоколо си зло?

ХОРАЦИО

От Англия той скоро ще получи

известие за станалото там.

ХАМЛЕТ

Но дотогава времето е мое,

а живият превръща се във труп,

дордето кажеш: „Раз!“. Тежи ми, вярвай,

кавгата със Лаерт, защото виждам

във неговия случай брат на своя.

Ще сторя всичко, за да се сдобрим.

Гръмливата му скръб подпали в мен

тоз взив от чувства.

ХОРАЦИО

Тихо! Кой пристига?

Влиза Озрик.

ОЗРИК

Ваше височество, приветствувам завръщането ви в Дания!

ХАМЛЕТ

Благодаря смирено, господине.

Настрани, към Хорацио.

Познаваш ли това водно конче?

ХОРАЦИО (настрани, към Хамлет)

Не, принце.

ХАМЛЕТ (настрани, към Хорацио)

Тогава душата ти е по-близо до рая, защото само да се познаваш с него е вече грях. Притежател на обширни ниви и пасбища. А направи едно говедо крал на говеда и яслата му ще цъфне до кралската трапеза. Това е една бъбрива сврака, но — както казах — надарена с внушителни пространства кал.

ОЗРИК

Драгоценни принце, ако ваше височество има капка свободно време, бих желал да ви възвестя нещо от страна на негово величество.

ХАМЛЕТ

Ще го изслушам, господине, с цялото търпение на волята си… Употребете, моля, шапката си според предназначението й! Мястото й е на главата ви.

ОЗРИК

Благодаря, ваше височество, много е горещо.

ХАМЛЕТ

Не, вярвайте ми, много е студено. Вятърът е северен.

ОЗРИК

Наистина, ваше височество, студеничко е.

ХАМЛЕТ

И все пак струва ми се, че е твърде задушно и горещо за моя темперамент.

ОЗРИК

Извънредно горещо, ваше височество! И ужасно душно, сякаш… не мога да изразя колко! Но, ваше височество, негово величество ми поръча да ви известя, че е поставил голям залог върху вас. Неотдавна, ваше височество…

ХАМЛЕТ

Все пак вие забравихте…

Прави му знак да си сложи шапката.

ОЗРИК

Не, ваше височество! Тъй ми е по-удобно, честна дума! Ваше височество, неотдавна в двора се възвърна благородният Лаерт — вярвайте ми, един съвършен дворянин с първокачествени отлики, чудесна външност и извънредно меки обноски. Ако трябва да говоря за него като изкусен хвалител на своята стока, бих казал, че той е истински алманах и подробна карта на всички изящности, защото в него ще намерите цял континент от дарби, в който всеки благородник ще открие златна област за себе си.

ХАМЛЕТ

Господине, наистина вашето описание не обезценява ни най-малко въпросния господин, макар добре да зная, че счетоводството на човешката памет би се объркало при инвентаризирането на такъв склад от дарби и напразно би се мятало напосоки в килватера на един кораб за далечно плаване като него. Но все пак заради точността на оценките ни при възхвалата на всеки артикул от неговата личност ще кажа, че аз го смятам за дух от най-първо качество и намирам неговата квинтесенция тъй рядка и ценна, че прилично нему е единствено огледалото му, а го следва отблизо само неговата сянка.

ОЗРИК

Ваше височество благоволява да говори просто безпогрешно за него.

ХАМЛЕТ

Но целеустремът ви, господине? Защо всъщност обгръщаме казания благородник с грубото си дихание?

ОЗРИК

Моля?

ХОРАЦИО

Не можете ли да се разбирате на друг език? Опитайте, господине, ще успеете!

ХАМЛЕТ

Какво знаменува упоменаването на въпросния благородник?

ОЗРИК

На Лаерт?

ХОРАЦИО (настрани, към Хамлет)

Кесията му се е изпразнила вече. Похарчи си всичките златни думички.

ХАМЛЕТ

На него, господине.

ОЗРИК

Зная, че вам не липсва известна осведоменост…

ХАМЛЕТ

Много бих желал да го знаете. Макар че, искрено казано, това не би говорило особено добре за мен. Е, и?…

ОЗРИК

Казвам, осведоменост, що се отнася до съвършенството на Лаерт…

ХАМЛЕТ

Виж, това не мога да потвърдя, защото би значело да се сравнявам с него по съвършенство. Да познаваш някого, значи да познаваш себе си.

ОЗРИК

Исках да кажа за съвършенството му в боравенето с оръжие. Според преценъка на хората от неговото обкръжение той в това нямал себеравни.

ХАМЛЕТ

Кое оръжие владее?

ОЗРИК

Шпага и кинжал.47

ХАМЛЕТ

Това са две оръжия, но от мен да мине!

ОЗРИК

Ваше височество, негово величество заложи шест берберийски жребеца48, срещу което Лаерт контрира с шест французки шпаги и кинжали, придружени от принадлежащите към тях ремъци, закопчалки и така нататък; три от калъфките са великолепно изработени и крайно издържани в стил с ръкохватките. Просто прелестни калъфки с невероятно причудлива украса!

ХАМЛЕТ

За какви калъфки говорите?

ХОРАЦИО (настрани, към Хамлет)

Знаех си, че ще ви дотрябва тълковен речник.

ОЗРИК

„Калъфки“, ваше височество, аз наричам ножниците.

ХАМЛЕТ

Думата би била по-уместна, ако носехме на хълбока си не шпаги, а възглавници. Междувременно нека си ги наричаме ножници. Но както и да е. Шест берберийски коня срещу шест французки шпаги и кинжали с принадлежностите им, между които три „калъфки“ с причудлива украса — нали такъв беше френският облог срещу датския? И за какво всичко това е — както се изразихте — „контрирано“?

ОЗРИК

Облогът на негово величество, ваше височество, е, че в състезание до дванайсет точки между Лаерт и вас той ще спечели с разлика не по-голяма от три. Най-много дванайсет на девет — за това залага негово величество. Решаването на спора може да се състои немедлено, стига ваше височество да се откликне на предизвикателството.

ХАМЛЕТ

А ако се откликна с „не“?

ОЗРИК

Исках да кажа, ако се отзовете утвърдително на облога.

ХАМЛЕТ

Господине, аз ще се разхождам в тази зала. Сега е тъкмо часът ми за отдих. Нека донесат рапирите и ако благородникът желае, а кралят поддържа облога си, аз ще спечеля за него, стига да мога. Ако не мога, ще спечеля много точки в по-малко и един срам в повече.

ОЗРИК

Мога ли да предам отговора ви точно така?

ХАМЛЕТ

В този смисъл, господине, а украсите могат да бъдат по ваш вкус.

ОЗРИК

Ваше височество, дръзвам да ви препоръчам своята искрена преданост!

ХАМЛЕТ

Моля, моля.

Озрик излиза.

Добре, че го прави сам — не виждам кой друг би дръзнал да ми го препоръча.

ХОРАЦИО

Как излетя като новоизлюпено синигерче, още с черупка на главата!

ХАМЛЕТ

Тоя и към майчината си бозка е отправял комплименти, преди да засуче! И той, и мнозина от същия полог, по които се захласва нищожният ни век, са усвоили от празни срещи и леки беседи стила на времето: някаква повърхностна пяна от външни ефекти, която с успех се носи насам-натам сред мъдрите и отсети мнения. Но духни за опит и — пук! — къде са мехурите? Няма ги.

Влиза Благородник

БЛАГОРОДНИКЪТ

Господарю, негово величество узна от младия Озрик, че вие го очаквате в тази зала. Той би желал да знае дали искате да премерите сега силите си с Лаерт, или предпочитате да отложите срещата.

ХАМЛЕТ

Аз съм човек, който държи на решенията си. Те следват желанията на краля. Щом неговата угода нареди, моята е на нейно разположение. Сега или по всяко друго време, стига да бъда във форма като днес.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Тогава кралят, кралицата и целият двор ще бъдат след малко тук.

ХАМЛЕТ

Да заповядат!

БЛАГОРОДНИКЪТ

Кралицата би желала да размените преди състезанието няколко любезни думи с Лаерт.

ХАМЛЕТ

Добър съвет.

Благородникът излиза.

ХОРАЦИО

Ще загубите състезанието, принце.

ХАМЛЕТ

Не мисля. Откак Лаерт замина за Франция, аз непрекъснато се упражнявах. При такива условия ще победя. Само че нямаш представа колко ми е тежко на сърцето. Но няма значение.

ХОРАЦИО

Но, скъпи принце!…

ХАМЛЕТ

Не, това са глупости… макар че някоя женичка би се стреснала от такова предчувствие.

ХОРАЦИО

Щом душата ви се противи на нещо, слушайте я! Аз ще ги изпреваря и ще им кажа, че не сте разположен.

ХАМЛЕТ

По никакъв начин! Предизвикваме всички знамения! Врабче не пада без волята на провидението. Което е за сега, няма да остане за после; което не е за после, ще стане сега. Което не стане сега, все пак ще стане после. Готовността е всичко. Щом не знаем какво би ни чакало, защо да скърбим, че го напускаме? Да става каквото ще!

Тръбен звук. Влизат Кралят, Кралицата, Лаерт, благородници, Озрик и други от свитата, внасят рапири, кинжали, маса с чаши вино.

КРАЛЯТ

Ела насам, ръка подай ми, Хамлет,

и таз ръка от мене приеми!

Влага ръката на Лаерт в ръката на Хамлет.

ХАМЛЕТ

Простете ми, Лаерте! Зло ви сторих,

но вий сте благородник и аз вярвам,

ще ми простите. Всички тука знаят —

вий също чули сте, — че съм наказан

със помрачения.

Това, с което възмутих във вас

приличие, роднински чувства, чест —

открито казвам ви, — бе лудост! Хамлет

злина да е извършил към Лаерт?

Отхвърлям го! Ако ужасна болест

изтръгнала е Хамлета от Хамлет

и той без себе си е сторил зло,

нима вината е у Хамлет? Не!

Къде тогава? В лудостта му! В нея!

Не Хамлет — лудостта му е злодея.

А Хамлет, вярвайте, е от страната

на пострадавшите и лудостта му

е негов враг. Пред всички тук, Лаерте,

отказвам да съм действувал нарочно

и нека този отказ ме очисти

във вашата великодушна мисъл

дотам, додето бих бил чист, ако

с изстреляна над покрива стрела

ранил бих своя брат.

ЛАЕРТ

Задоволено

е родството ми, от което аз

би трябвало най-силно да съм тласкан,

но накърнената ми чест се дърпа

и аз не ща сдобряване, додето

по-стари познавачи на въпроса

със други случаи не ми докажат,

че тя не ще пострада. И все пак,

додето това стане, обичта ви

приемам като обич и на нея

със зло не ще отвърна.

ХАМЛЕТ

Слава богу!

И аз със ведър дух ще водя боя

в туй братско състезание!… Рапири!

Една за мене!

ЛАЕРТ

И една за мен!

ХАМЛЕТ

Не се съмнявам, че със свойта ловкост

пред мойто неумение, Лаерте,

ще блеснете вий в миг като планета

сред мрачна нощ.

ЛАЕРТ

Шегувате се, принце.

ХАМЛЕТ

Кълна се във десницата си, не!

КРАЛЯТ

Рапирите им дайте, млади Озрик!

Наясно ли си, племеннико Хамлет,

по нашия облог?

ХАМЛЕТ

Съвсем наясно,

ваше величество: заложил сте

на слабия.

КРАЛЯТ

Не се боя. Видял съм

и двама ви. Авансът ни се дава,

защото той е понапреднал там.

ЛАЕРТ

По-лека искам. Я да видя тази!

ХАМЛЕТ

Ще взема таз. Еднакво ли са дълги?

Двамата се приготвят за състезанието.

ОЗРИК

Еднакво, ваша светлост.

КРАЛЯТ

Сложете тука чашите със вино!

Ако във двете първи схватки Хамлет

спечели точка или пък завърши

наравно третата, за него кралят

на Дания наздравица ще пие

и в чашата ще пусне рядък бисер,

по-чист от оня, който е красил

короната на вече четирима

предшественици негови. Подайте

тук чашите! И нека съобщят

литаврите на медните тръби,

тръбите на топовете отвънка,

топовете на облаците горе,

а облаците на земята вредом

тържествената вест, че кралят вдига

наздравица за Хамлет! Да започнат!

Тръбен звук.

А вие, съдии, следете зорко!

ХАМЛЕТ

Готов?

ЛАЕРТ

Готов!

Фехтуват

ХАМЛЕТ

Докоснат?

ЛАЕРТ

Не!

ХАМЛЕТ

Присъда?

ОЗРИК

Докоснат. Няма спор.

ЛАЕРТ

Добре, отново!

КРАЛЯТ

Да спрат! Подайте чашите! Принц Хамлет,

тоз бисер е за теб. За твое здраве!

Подайте му я!

Барабанен бой, тръбен звук, оръдеен залп.

ХАМЛЕТ

Първо тази схватка!

Сложете я на масата!… Готов?

Фехтуват

Докоснат! Или не?

ЛАЕРТ

Да, да! Докоснат!

Признавам си!

КРАЛЯТ

Синът ни ще надвие.

КРАЛИЦАТА

Но много изпотен е и задъхан.

Вземи таз кърпа, сине, и изтрий се!

За твоята победа пия, Хамлет!

ХАМЛЕТ

Добра ми майко!

КРАЛЯТ

Не! Не пий! Гертруда!

КРАЛИЦАТА

Простете, господарю, ще отпия.

Пие.

КРАЛЯТ (настрани)

Отровата! О, боже! Твърде късно!

КРАЛИЦАТА

Ела насам, челото ти е в пот!

ХАМЛЕТ

Не смея още. Подир малко, майко.

ЛАЕРТ

Сега ще го засегна, господарю.

КРАЛЯТ

Не вярвам във това.

ЛАЕРТ (настрани)

Все пак усещам,

че нещо ми тежи на съвестта!

ХАМЛЕТ

За трети път, Лаерте. Без шега!

Боя се, че играете си с мене

като с детенце.

ЛАЕРТ

А, така ли казваш?

Тогава да те видим!

Фехтуват и сплитат шпаги.

ОЗРИК

Шпаги горе!

ЛАЕРТ

На, дръж това!

Ранява Хамлет, но в схватката двамата разменят оръжието си и Хамлет ранява Лаерт.

КРАЛЯТ

Да бъдат разтървани!

Разпалиха се много…

ХАМЛЕТ

Хайде, идвай!

Кралицата пада.

ОЗРИК

Кралицата!

ХОРАЦИО

И двамата кървят!

Принц Хамлет, как сте?

ОЗРИК

Как сте вий, Лаерте?

ЛАЕРТ

Като бекас, попаднал в свойта мрежа!

Убит от своето коварство, Озрик!

ХАМЛЕТ

Какво й е на майка ми?

КРАЛЯТ

Припадна,

като видя и двама ви във кръв.

КРАЛИЦАТА

Напитката! Напитката! О, Хамлет!

От чашата! Там! Чашата! Отрова!

Умира

ХАМЛЕТ

Злодейство! Ха! Вратите затворете!

Коварство! Ей сега ще го разкрием!

Лаерт пада.

ЛАЕРТ

То в мен е, Хамлет! Хамлет, ти си мъртъв!

За тебе няма лек на тоя свят —

след четвърт час ще бъдеш вече труп!

Ти сам държиш във своята ръка

оръжието — с връх, и то отровен —

на подлостта нечувана! Но тя

накрая срещу мен се извъртя!

Не ще се вдигна! Майка ти е също

отровена! За всичко е виновен…

не мога повече… той, краля, краля!

ХАМЛЕТ

Отровена и шпагата? Тогава

на работа, отрово!

Пробожда краля.

ВСИЧКИ

Предателство! Предателство!

КРАЛЯТ

На помощ! Аз съм само наранен!

ХАМЛЕТ

На, блуднико! Убиецо, лочи!

Смесителю на кръв и на отрови,

изгълтай своя лек! Пий своя бисер!

Пътувай подир майка ми?

Кралят умира.

ЛАЕРТ

Така!

Полагаше му се! Той сам приготви

отровата си! Благородни Хамлет,

да си простим взаимно: да не пада

проклятието страшно върху тебе —

за моята и татковата смърт —

и върху мен — за твоята! Прости!

Умира

ХАМЛЕТ

Да ти прости небето! Аз те следвам!

Хорацио, приятелю, умирам!

И ти прости, окаяна кралицо!

А пък на вас, които тук стоите

като статисти неми във финала

на страшна драма, ако имах време…

но този полицейски капитан

на име Смърт е, дявол, твърде бърз

при арестуването… бих ви казах…

Но и без туй ще мине! Аз съм мъртъв,

Хорацио!… Правдиво разкажи

за моята съдба на тез, които

поискат да я знаят!

ХОРАЦИО

Аз ли! Не!

Аз повече съм гражданин на Рим,49

отколкото датчанин! И за мене

тук има капка!

ХАМЛЕТ

Ако си човек,

Хорацио! Дай чашата! Не пипай!

Не чувстваш ли какво ранено име

след мене ще остане, щом това,

което знаем с теб, потъне в тайна?

Ако съм бил макар за кратко време

във твоето сърце, поотложи

мига на щастието, помъчи се

и дишай още мъничко сред този

жесток и горък свят, за да разправиш

историята ми…

Долитат отдалеч военни марш и залпове. Озрик излиза

Какъв е този

военен шум?

Влиза отново Озрик.

ОЗРИК

Подир победния си поход в Полша

принц Фортинбрас приветства със салюти

английските посланици.

ХАМЛЕТ

Умирам,

Хорацио! Могъщата отрова

тръби победата си над духа ми!

Не ще съм жив да чуя новините

от Англия, но знам, че за престола

избраният ще бъде Фортинбрас.

За него е и моят гаснещ глас.

Кажи му го и обясни му всички

причини — ти познаваш ги, — които

ме караха… останалото е

мълчание.

Умира

ХОРАЦИО

Какво сърце се пръсна! Лека нощ,

мой нежни принце! Рой от белокрили

да те приспи във вечния покой!

Маршът долита отблизо.

Но ей ги идат с барабанен бой!

Влизат Фортинбрас и Английските посланици с барабани, знамена и свита.

ФОРТИНБРАС

Къде е то? Къде?

ХОРАЦИО

Какво е туй,

което търсите? Ако е ужас,

намерили сте го.

ФОРТИНБРАС

Този куп от дивеч

говори за ужасен лов! О, смърт,

за пир ли в своя вечен дом се готвиш,

та безпощадно със едничък удар

избила си тъй много първенци?

ПОСЛАНИК

Зловеща гледка! Твърде късно идем

със своите вести. Глухи са ушите,

които трябваше от нас да чуят,

че Англия изпълнила и строго

повелята на датската корона

относно Розенкранц и Гилденстерн.

Отде за нас ще дойде благодарност?

ХОРАЦИО

От тез уста тя нямаше да дойде,

дори да можеха да я изкажат.

Не той смъртта им пожела от нас.

Но тъй като — от Полша вий, а вий пък

от Англия — пристигнали сте точно

след края на ужасната разправа,

издайте заповед, върху площадка

високо тез тела да се изложат,

а аз на всички сбрани ще разкажа

за станалото. Туй ще бъде повест

за плътски действия, злодейски страсти,

за противоестествени дела,

за злополуки и съдбовни грешки

и най-накрая за коварни козни,

обърнали се срещу тез, които

са ги замисляли. За всичко туй

аз вярно ще разкажа.

ФОРТИНБРАС

Незабавно

да бъдат съзовани първенците

на кралството! А колкото до мен,

аз тъжен свойто щастие прегръщам.

Над таз държава имам аз права

и случаят ми спомня за това.

ХОРАЦИО

За тях аз също имам да говоря,

и то от името на този, който

със своя глас ще поведе и други.

Но да побързаме да го извършим,

за да не би след грешки и интриги

от развилнелите се духове

за таз страна да се прибавят още

нещастия.

ФОРТИНБРАС

Четирма капитана

да изнесат на горната площадка

трупа на Хамлет като труп на воин,

защото той би бил достоен крал

на Дания! И нека го приветствуват

военен барабан и тръбен звук!

И да се вдигнат тез тела оттук!

Подобен изглед е добър за бой,

но за дворец не е уместен той.

Командвай залп!

Погребален марш. Всички излизат, изнасяйки телата. Оръдеен залп.