ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Зала в замъка.

Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц и Гилденстерн.


КРАЛЯТ

И не успявате да доведете

беседата дотам, че да узнаем

отде му Иде този смут, чиито

опасни пристъпи от бясна ярост

така разкъсват мирните му дни?


РОЗЕНКРАНЦ

Той само ни призна, че е разстроен,

ала не щя да каже от какво.


ГИЛДЕНСТЕРН

И нямаше охота да подлага

духа си на изследване, а бързо

изплъзваше ни се със хитра лудост

при всеки опит наш да разузнаем

какво му е.



КРАЛЯТ

Добре ли ви прие?


РОЗЕНКРАНЦ

Да, най-учтиво.


ГИЛДЕНСТЕРН

С насилие над себе си все пак.


РОЗЕНКРАНЦ

Въпросите скъпеше, но бе щедър

във свойте отговори.


КРАЛИЦАТА

А забави

предложихте ли му?


РОЗЕНКРАНЦ

Мадам, когато идвахме, се случи

да изпреварим странстващи актьори

и принцът прояви известна радост,

щом чу за тях. Те в замъка са вече

и тази вечер, ако се не лъжа,

ще му представят нещо.


ПОЛОНИЙ

Точно тъй е,

и принцът моли кралската ви двойка

да бъде тъй любезна да присъства

на представлението.


КРАЛЯТ

Ще го сторим

от все сърце. И радва ме това

по-ведро настроение на принца.

Вий, господа, изостряйте все още

у него тази склонност към забави.


РОЗЕНКРАНЦ

Разбрано, господарю!


Излиза заедно с Гилденстерн


КРАЛЯТ

Скъпа моя,

вий също оставете ни за малко!

Нарочно пратихме да викнат Хамлет,

за го срещнем тука уж случайно

с Офелия. Законни подслушвачи,

с баща й двама ще се скрием, тъй че,

сами невидими, да видим всичко

и по държанието му със нея

да разберем дали любовна мъка

го мъчи тъй.


КРАЛИЦАТА

Разбира се, съпруже…

А пък на вас, Офелия, желая

от чаровете ви да страда Хамлет,

та добродетелите ви да могат

да му възвърнат прежния покой

за чест на двама ви.


ОФЕЛИЯ

Госпожо, туй

и аз бих искала.


Кралицата излиза.


ПОЛОНИЙ

Офелио, ти тука се разхождай!…

А ние да се скрием, господарю!…

Чети таз свята книга, та това

занятие да оцвети в смиреност

самотността ти. Грешно е, но знаем,

че с кротък лик и действия набожни

ний често захаросваме отвънка

самия Сатана.


КРАЛЯТ (настрани)

Ах, точно тъй е!

Как шибнаха тез думи съвестта ми!

На блудницата сбръчканата буза

не е така далеч от красотата,

с която се покрива, както мойте

деяния ужасни са далеч от

цветистата ми реч!… О, тежко бреме!


ПОЛОНИЙ

Той иде. Да се дръпнем, господарю!


Кралят и Полоний излизат.

Влиза Хамлет.


ХАМЛЕТ

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…

И толкова… И в тоя сън изчезват

душевният ти гнет и всички болки,

измъчващи плътта ни. Такъв завършек —

от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…

Заспиваш… И сънуваш може би?

Ха, тук е спънката! Защото туй —

какви ли сънища ще ни споходят

в тоз смъртен сън, когато се измъкнем

от бренната обвивка — то ни спира,

таз мисъл прави земните ни мъки

тъй дълголетни. Кой търпял би инак

безчетните камшици на века ни:

неправдите на наглия потисник,

високомерието на рода,

сълзите на отритнатата обич,

бавежа на закона, произвола

на тлъстия чиновник, злия присмех,

със който недостойният заплаща

на тихата заслуга — всичко туй,

когато едно бодване тук вляво

очиства сметките ни? Кой би пъшкал

под бремето на отмилял живот,

ако не беше този страх пред него

зад гроба, в неоткритата страна,

отдето никой пътник се не връща?

Той смазва волята ни и ни кара

да се мирим с познатите беди,

наместо да летим към непознати.

Тъй размисълът прави ни пъзливци

и руменият цвят на мъжеството

посърва под отровното белило

на многото мъдруване. И ето,

мечти високи, почини с размах

отбиват се встрани и губят право

да се зоват „дела“! … Но тихо! Ей я

красивата Офелия!… О, нимфо,

в моленията си къмто небето

спомни за всички мои грехове!


ОФЕЛИЯ

О, принце, нямаше ви толкоз дни.

Добре ли сте?


ХАМЛЕТ

Благодаря сърдечно —

добре, добре, добре!


ОФЕЛИЯ

Любезни принце,

аз имам много дарове от вас,

които дирех случай да ви върна.

Вземете си ги, моля ви!


ХАМЛЕТ

Не, не!

Аз никога не съм ви давал нищо.


ОФЕЛИЯ

Вий знаете, че сте ми давал, принце,

и придружени от уханни думи,

които правеха ги дваж по-ценни.

Но днес дъхът им изветрял е. Дръжте!

Най-скъпият подарък стойност губи,

дарителят когато ни разлюби!

Вземете си ги, моля!


ХАМЛЕТ

Ха-ха! Вие честна ли сте?


ОФЕЛИЯ

О, господарю!


ХАМЛЕТ

А хубава ли сте?


ОФЕЛИЯ

Какво иска да каже ваша милост?


ХАМЛЕТ

Това, че ако сте честна и хубава, честността ви би трябвало да се пази от много разговори с хубостта ви!


ОФЕЛИЯ

Нима, мой господарю, хубостта може да има по-добра събеседница от честността?


ХАМЛЕТ

Да! Може, разбира се. Защото силата на хубостта наддумва честността и я превръща в сводница, преди силата на честността да преобрази нея по свой образ. Това в миналото е било парадокс, но днешните времена го потвърдиха. Аз ви обичах някога.


ОФЕЛИЯ

Наистина, господарю, вие ме накарахте да го повярвам.


ХАМЛЕТ

А не е трябвало! Защото на нас, колкото и да ни присаждат добродетели, дивото ни стъбло си пуска вкуса. Аз не ви обичах.


ОФЕЛИЯ

Толкоз по-зле за мен!


ХАМЛЕТ

Върви в манастир! Защо ти е да плодиш грешници? Аз сам съм донейде честен и все пак мога да се упрекна в такива неща, че по-добре майка ми да не бе ме раждала. Аз съм много надменен, отмъстителен, славолюбив, и имам на свое разположение толкоз много гадости, че не ми стигат ум да ги обмисля, въображение да си ги представя и време да ги извърша. И за какъв дявол нещастници като мене се мотаят между земята и небето? Всички сме дипломирани негодници. Недей да вярваш на никого от нас! Казвам ти, поемай към манастира! Къде е баща ти?


ОФЕЛИЯ

Във къщи, господарю.


ХАМЛЕТ

Тогава да го заключат отвънка, та да може да се прави на глупак само у дома си! Сбогом!


ОФЕЛИЯ

О, лек му дайте, благи небеса!


ХАМЛЕТ

А пък ако речеш да се омъжиш, давам ти тази прокоба за зестра: „Дори да си невинна като лед и чиста като сняг, пак не ще избегнеш клеветите!“ Върви в манастир! Пътувай! Или щом непременно искаш мъж, търси го между лудите, защото, който има ум, знае какви украшения умеете да ни насаждате вие, жените. В манастира! И не губи време! Сбогом!


ОФЕЛИЯ

О, изцерете го, небесни сили!


ХАМЛЕТ

А пък тази ваша живопис аз я знам много добре. Бог ви е създал с един образ, а вие си правите друг. И знаете само да се връцкате, да правите муцунки, да чуруликате помежду си разни мръсотийки и все нищо да не разбирате, светици до една. Достатъчно! Стига ми вече! Побърках се от вае! И никакви женитби повече! Тези, дето са се оженили вече — с изключение на един, — нека си живеят, но другите да останат каквито са! В манастира, тръгвай!


Излиза


ОФЕЛИЯ

О, господи, какъв сияен разум

е разрушен! Десница на войник,

око на книжник, слово на придворен —

погубени! Цветът на това кралство,

мерило за вкус и за обноски,

неподражамият образец

за подражателите — всичко в прах!

И аз, нещастната, която пих

нектара на любовните му думи,

да чувам как ума му висш фалшиви,

дрънчащ като разстроена звънарна,

да гледам дивния му лик попарен

от изстъплението! О, покруса —

видяла туй, което бе тогава,

да виждам туй, което ми остава!


Влизат отново Кралят и Полоний.


КРАЛЯТ

Любов? Не, не, от друго страда той!

Пък и словата му — макар донейде

разкъсани — не бяха на безумец.

Във своята душа той крие нещо,

което меланхолията в него

усърдно е замътила, така че

предчувствам, този полог ще излюпи

опасности, които е разумно

да се предварят. И затуй реших:

по спешност в Англия ще го изпратя

да прибере невнесения данък.

Дано пътуването по море

с вида на новите земи и вещи

изскубне от сърцето му онуй,

което, непрекъснато ковано

от болния му мозък, го превръща

във друг човек. Какво ще кажеш ти?


ПОЛОНИЙ

Добре ще е, кралю, но пак си мисля,

че мъката му има корен, извор —

причина сиреч — от любовен вид…

А, дъще! Няма нужда да ни казваш

какво е казал принцът! Ний сами

от край до край го чухме… Господарю,

постъпвайте съгласно своя разум,

но ако сметнете, че е уместно,

то нека височайшата му майка

след представлението го помоли

да й разкрие тайната си болка

на четири очи. И нека бъде

по-твърда с него. Аз пък ще се скрия,

тъй да се каже, вътре във ухото

на тяхната беседа. Ако тя

не го разчопли, вий го изпратете,

във Англия или го затворете,

където вам угодно е.


КРАЛЯТ

Да бъде!

Щом лудостта големите обзима,

голяма зоркост е необходима!


Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Зала в замъка.

Влизат Хамлет и Трима актьори.


ХАМЛЕТ

И произнеси го, моля ти се, както ти показах, леко, да танцува на езика ти! Ако ще крещиш като мнозина от своите събратя, бих могъл да извикам и градския глашатай да ми рецитира стиховете. И не цепи прекалено въздуха с ръце така, а прави всичко сдържано, защото дори във вихъра, в бурята — пък, ако щеш, и в урагана — на страстта, трябва да се учите да спазвате тази умереност, която изглажда резкостите. До дън душа ме възмущава, когато слушам някой разчорлен юначага да дере страстта си на дрипи и парцали, за да задоволи слуха на правостоящите от партера25, повечето от които харесват само глупавите пантомими или безсмислената врява на сцената. Бих наказал със сто по голо тези приятели, които тиранизират дори ролите на тираните и се мъчат Ирода26 да надиродят. Моля ви да избягвате всичко това.


ПЪРВИ АКТЬОР

Разчитайте на нас, господарю!


ХАМЛЕТ

Но и не бъдете прекалено вяли — нека вътрешният глас ви води. Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока — неговия образ без украса, и на всяко време от историята — неговия верен отпечатък. А когато в това изкуство проявяваме прекомерна или, обратно, недостатъчна страст, можем да разсмеем невежите, но само ще огорчим познавача, а пък неговият укор трябва да тежи за вас повече от възхищенията на цял театър неуки. О, виждал съм актьори — и чувал да ги въздигат чак до… но да не кощунствуваме! — които нямаха говор и държане не само на християни, но дори на диваци и изобщо на хора, и така се кълчеха и ревяха, че сякаш не природата, а някой от нейните чираци ги беше майсторил, тъй безчовечно карикатуряха всичко човешко!


ПЪРВИ АКТЬОР

Мисля, принце, че сме отстранили тези неща донейде.


ХАМЛЕТ

О, отстранете ги докрай! И тези, които играят смешниците, не бива да прибавят от себе си, защото някои от тях имат навик сами да се кикотят, за да разсмеят неколцина тъпи зрители, и то точно когато публиката трябва да внимава в някоя важна сцена на пиесата. Това е последна простащина и говори само за евтиното честолюбие на актьора, който го прави. Вървете да се приготвите!


Актьорите излизат.

Влизат Полоний, Розенкранц и Гилденстерн.


Е, уважаеми? Ще благоволи ли кралят да чуе това произведение на изкуството?


ПОЛОНИЙ

И той, и кралицата. И то веднага.


ХАМЛЕТ

Кажете на актьорите да побързат.


Полоний излиза.


Вие двамата бихте ли му помогнали?


РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю!


Излиза заедно с Гилденстерн.


ХАМЛЕТ

Хей, Хорацио!


Влиза Хорацио.


ХОРАЦИО

На вашите услуги, господарю!


ХАМЛЕТ

Хорацио, до днес не съм видял

човек по-зрял от тебе…


ХОРАЦИО

Господарю!


ХАМЛЕТ

Не, не, недей мисли, че те лаская —

каква облага мога да очаквам

от тебе, който нямаш друг имот

освен ума си и със него само

се храниш и обличаш? Кой, кажи ми,

на този свят ласкае бедността?

Не, нека сладкото езиче лиже

подметките на тъпия разкош;

да се подгъва рабското коляно

там, дето капе! Чувай, откогато

душата ми доби способността

между човеците да прави избор,

със нежен знак тя отбелязва тебе,

защото ти показа се човек,

бедите който носи, без да страда,

еднакво благодарен към съдбата

при дар и удар. О, блазе на оня,

в когото ум и чувство тъй щастливо

са смесени, че да не бъде само

пискунче, по чиято цев Съдбата

да движи пръсти, както й се ще!

Такъв човек, не раб на свойте страсти,

ми намери и аз ще го заключа

в сърцето си, да, в дън сърцевината

на своето сърце, където вече

си ти!… Но стига толкоз. Тази вечер

ще има представление за краля;

в една от сцените си то напомня

за обстоятелствата, при които —

разказах ти — е бил убит баща ми.

Докато трае тя, бъди добър

и наблюдавай чичо ми със своя

най-остър поглед! Ако той изслуша

едно местенце в нея, без вината

да цъфне на лицето му, ще значи,

че оня дух е бил от ада пратен

и че фантазията ми е черна

като ковачницата на Вулкан27.

Не го изпускай ни за миг! Аз също

ще прикова зеницата си в него,

а после двама ще сберем присъди

за виденото.


ХОРАЦИО

Ето ме, мой принце!

Открадне ли незабелязан нещо

по време на играта, плащам аз!


ХАМЛЕТ

Това са те! Отново ставам луд. А ти си намери изгодно място!


Тръбен звук и барабани. Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденстерн и свита.


КРАЛЯТ

Как се чувствува нашият племенник Хамлет?


ХАМЛЕТ

Превъзходно, бога ми! На хамелеонска диета28. Тъпча се с въздух, пълен с обещания. И гъсок не се гои така.


КРАЛЯТ

Нямам нищо общо с този отговор, Хамлет. Как да приема думите ви?


ХАМЛЕТ

А аз как да си ги взема?


Към Полоний.


Ваша милост, казахте, че сте играли в университета?


ПОЛОНИЙ

Да, принце, и минавах за добър актьор.


ХАМЛЕТ

А какво изпълнявахте?


ПОЛОНИЙ

Юлий Цезар, принце. И ме убиваха в Капитолия. Брут ме убиваше.


ХАМЛЕТ

Колко брутално: да убива такова капитално теле! … Готови ли са актьорите?


РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю. Чакат благоволението ви.


КРАЛИЦАТА

Ела насам, мили ми Хамлет! Седни до мен!


ХАМЛЕТ

Благодаря, майчице. Тук има по-силен магнит.


ПОЛОНИЙ (към Краля)

Охо! Чухте ли го?


ХАМЛЕТ

Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?


ОФЕЛИЯ

Не, господарю!


ХАМЛЕТ

Исках да кажа: да облегна глава на тях.


ОФЕЛИЯ

Да, господарю.


ХАМЛЕТ

Помислихте, че ви искам нещо лошо?


ОФЕЛИЯ

Нищо не мисля, господарю.


ХАМЛЕТ

Макар че съвсем не е лошо да легнеш между момински крачета.


ОФЕЛИЯ

Не разбирам за какво намеквате, господарю.


ХАМЛЕТ

Ще разберете, като се потвърди.


ОФЕЛИЯ

Много сте весел, господарю.


ХАМЛЕТ

Кой, аз?


ОФЕЛИЯ

Да, господарю.


ХАМЛЕТ

О, господи! Просто невероятен шегобиец! Какво друго да прави човек, освен да се весели? Вижте само колко радостна изглежда майка ми, а баща ми умря преди два часа!


ОФЕЛИЯ

Преди два пъти по два месеца, господарю.


ХАМЛЕТ

Тъй отдавна? Тогава нека дяволът ходи в черно, а пък аз ще се облека в самур! О, господи, умрял преди два месеца и още не сме го забравили! Тогава да се надяваме, че споменът за някой велик човек може да изтрае половин година! Само че ще трябва да дига черкви, иначе ще получи епитафията на кончето от песничката:

Ах, какво направихме!

Кончето забравихме!29


Тръбен звук.


ПАНТОМИМА


Влизат крал и кралица, нежно прегърнати. Тя коленичи и изразява своята вярност към него. Той й помага да се вдигне и скланя глава на нейното рамо, после ляга на постеля от цветя. Тя вижда, че той спи и го оставя. След малко влиза друг човек — той взима короната, целува я, влива отрова в ухото на спящия и го оставя. Кралицата се връща, намира краля мъртъв и изразява отчаяние. Отровителят също се връща, следван от трима служители, и притворно й изказва съболезнованията си. Трупът бива изнесен. Отровителят приласкава кралицата с подаръци. Тя отначало ги отхвърля, но после приема любовта му. Излизат.


ОФЕЛИЯ

Какво означава това, господарю?


ХАМЛЕТ

Шушу-мушу, знам ли ги? Нещо лошо пише!


ОФЕЛИЯ

Навярно предават съдържанието на пиесата.


Влиза Прологът30.


ХАМЛЕТ

Този приятел ще ни каже. Актьор тайна не пази. Каквото са научили, всичко издрънкват.


ОФЕЛИЯ

И ще ни обясни ли какво беше това, което ни показаха?


ХАМЛЕТ

Да, и всичко, което вие бихте му показали. Не се срамувайте да му го покажете и той без срам ще ви каже какво е то.


ОФЕЛИЯ

Вие сте лош, вие сте лош! Аз ще гледам пиесата!


ПРОЛОГ

„Ний молим със смирение

да чуете с търпение

туй наше представление!“


Излиза.


ХАМЛЕТ

Това пролог ли беше, или надписче за пръстен?


ОФЕЛИЯ

Наистина, господарю, беше малко кратък.


ХАМЛЕТ

Като женска любов.


Влизат Двамата актьори, представящи крал и кралица.


АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„На Аполон сияещият впряг

125

завърши трийсти кръг над глъб и бряг

и тридесет дузини от луни

небето над вода и твърд смени,

откак Амур сърцата ни владей

и сплита ни ръцете Хименей.“


АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„Дано и още толкоз преброим

слънца, луни, съпруже мой любим,

но във последно време чувствам аз —

не сте добре и страх ме е за вас…

Но, мъжо мой, не бива този страх

да ви гнети, защото знай се, ах,

че е такова женското сърце —

щом люби и страхът е налице,

а в любовта не знаейки среда,

то вижда все най-страшната беда.

Как аз ви любя, чувствате го вий —

такваз любов страха си как да скрий?

Той с нея расне, с него тя расте,

едно от друго се пораждат те!“


АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„На този свят ще бъда малко ощ,

усещам, чезне жизнената мощ.

На трона ти оставаш подир мен

и ако мъж намериш някой ден,

за теб достоен…“


АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„Моля ти се, спри!

Да го помисля, подло е дори:

във гибелта на своя пръв съпруг

пръст има таз, която взима друг!…“


ХАМЛЕТ (настрани)

Ох, ох! Пелин, пелин!


АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„… Изгода нас подтиква, не любов,

щом, овдовели, брак ний сключим нов,

и таз, която легне с друг веднъж,

повторно умъртвява своя мъж!“


АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„Ти искрена си, ангел мой любим,

но често ний решения меним.

Родени бурно, но за къс живот,

на слабата ни памет те са плод,

човек забравя своя дълг след миг,

когато е към себе си длъжник:

решава нещо в мигновена страст,

но трае то, дорде е в нейна власт,

а в нас разменят звук неотзвучал

печал и радост, радост и печал;

най-бурната ни страст най-малко трай —

плачът се смей, а пък смехът ридай.

Дори светът е с преброени дни,

успех и обич — всичко се мени,

а кой кое докарва, ангел мой,

дали тя него или нея той?

Кому е провалилият се драг?

И кой на преуспелия е враг?

Щастливият приятели не ще,

но ни за миг не ще му липсват те;

нещастният ги дири тук и там,

но колкото по дири, по е сам…

Обаче да се върна, дето бях:

човешките решения са прах.

Съдбата управлява всичко тук:

кроежът наш е, краят му — от друг

и даваш ти пред мен обет велик

за вдовство до последния си миг,

но този свой обет, свещен и твърд,

боя се, ще умре със мойта смърт!“


АКТЬОРЪТ-К РАЛИЦА

„О, гладна да стоя, да крея в мрак,

да нямам радост, нито отдих благ,

от черни мисли да не виждам мир,

да бъде мойта волност манастир,

каквото от небето да поща,

да го смрази на пъкъла нощта,

ако след твойта смърт, съпруже благ,

вдовицата ти сключи втори брак!“


ХАМЛЕТ

Ами ако наруши клетвата си, а?


АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„О, вярвам ти. Но остави ме сам —

отпаднал съм и на съня ще дам

да ме подсили.“


Ляга и заспива.


АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„Да, дремни си час

и нека зло не мине между нас!“


Излиза


ХАМЛЕТ

Харесва ли ви пиесата, госпожо?


КРАЛИЦАТА

Мисля, че дамата се зарича много.


ХАМЛЕТ

О, но тя ще удържи на думите си!


КРАЛЯТ

Знаете ли съдържанието? Да няма нещо осъдително в него?


ХАМЛЕТ

Не, не, те само се шегуват. Едно отравяне на шега. Абсолютно нищо осъдително!


КРАЛЯТ

Как се казва пиесата?


ХАМЛЕТ

„Мишеловката“. Названието на драмата има преносен смисъл. В смисъл, че драмата е пренесена. Това е едно убийство, което е станало във Виена. Херцогът се казва Гонзаго, а жена му — Баптиста. Сега ще видите. Дяволска машинация, но какво от това? Вас, ваше величество, и всички нас, които имаме чисти съвести, то не ни засяга. Който го сърби крастата, той да се дръгне. Ние какво? …


Влиза Актьор, представляващ Отровителя.


А този е някой си Луциан — племенник на херцога.


ОФЕЛ ИЯ

Вие сте същински хор, господарю. Давате отлични осветления.


ХАМЛЕТ

Да. И мога да светя на вас и любовника ви, когато започнете кукленото си представление.


ОФЕЛИЯ

Бодлив сте, господарю, бодлив!


ХАМЛЕТ

И ще има да охкате, докато ми се притъпи бодилът!



ОФЕЛИЯ

О, от трън на глог!


ХАМЛЕТ

Ами като скачате от мъж на мъж! … Почвай, убиецо! Дявол те взел! Прекрати това безбожно гримасничене! Хайде! „От клона гарванът реве за мъст!“ Или как беше?


АКТЬОРЪТ-ОТРОВИТЕЛ

„Дух злобен, час прокобен, сън удобен,

пустинно място, твърдост на ръката

и биле, никнало до кръст надгробен

в тъмата прокълната на Хеката31,

сберете се в едно и с общи сили

живота прекъснете в тези жили!“


Влива отрова в ухото на спящия.


ХАМЛЕТ

Той го отравя в неговата градина, за да му вземе престола. Оня се казва Гонзаго. Историята се е запазила до наши дни, написана на изящен италиански. А сега ще видите как убиецът успява да съблазни жената на Гонзаго.


ОФЕЛИЯ

Кралят стана!


ХАМЛЕТ

Какво? Изплашил се е от детска бомбичка?


КРАЛИЦАТА

Какво ви е, съпруже?


ПОЛОНИЙ

Прекратете играта!


КРАЛЯТ

Дайте светлина! Вън!


ПОЛОНИЙ

Светлина! Факли! Факли!


Излизат всички освен Хамлет и Хорацио.


ХАМЛЕТ

„Реве еленът наранен,

а здравият нехае.

Кой няма сън, кой спи блажен —

светът открай така е!“

При такава дарба — как мислиш, драги, — ако съдбата ми направи мръсна шега, с една гора от пера на главата и чифт копринени рози на обувките,32 няма ли да ме приемат в някоя актьорска трупа?


ХОРАЦИО

На половин пай.


ХАМЛЕТ

На цял, на цял!

„Светът върви по свой закон,

а той, мой друже, стар е:

седеше Зевс на този трон —

сега седи… паун!“


ХОРАЦИО

Можехте и да го оставите римувано.


ХАМЛЕТ

О, драги ми Хорацио, залагам хиляда фунта33 за всяка дума на призрака! Видя ли, а?


ХОРАЦИО

Много добре, господарю.


ХАМЛЕТ

При думите за отровата?


ХОРАЦИО

Съвсем ясно беше!


ХАМЛЕТ

Ха-ха! Музика! Флейтистите! Дайте ги насам!

„Не му допадна нашата пиеса,

което значи, че… не му хареса!“

Хайде! Музика!


Влизат отново Розенкранц и Гилденстерн.


ГИЛДЕНСТЕРН

Добри ни господарю, разрешете ми няколко думи!


ХАМЛЕТ

Цяла история, ако искате!


ГИЛДЕНСТЕРН

Кралят, господарю…


ХАМЛЕТ

Да? Кралят какво?


ГИЛДЕНСТЕРН

Той се оттегли в покоите си силно разстроен!


ХАМЛЕТ

От много ядене и пиене?


ГИЛДЕНСТЕРН

По-скоро от много гняв.


ХАМЛЕТ

За пръв път чувам, че от гняв можело да се получава разстройство. Вашата мъдрост би се проявила по-пряко, ако бяхте съобщили това на доктора, защото, ако река аз да му дам очистително, ще му се подуе и жлъчката!


ГИЛДЕНСТЕРН

Добри господарю, сложете речта си в рамки и не се дърпайте тъй необуздано от поръчката, която ми е възложена!


ХАМЛЕТ

Съвсем питомен съм, господине. Говорете!


ГИЛДЕНСТЕРН

Кралицата, ваша майка, е извънредно огорчена и ме изпрати при вас…


ХАМЛЕТ

Добре дошли!


РОЗЕНКРАНЦ

Не, добри ми господарю, тази учтивост не е истинска. Ако обещаете да ми дадете разумен отговор, аз ще изпълня нареждането на майка ви: ако не — ще ме извините, но моето оттегляне с ваше разрешение ще приключи мисията ми…


ХАМЛЕТ

Господине, не мога.


РОЗЕНКРАНЦ

Какво не можете, господарю?


ХАМЛЕТ

Да ви дам разумен отговор. Моят разум е болен. Но какъвто мога да ви дам, той е на ваше разположение или, по-точно — както казвате, — на разположение на майка ми. Та майка ми, казвате…


РОЗЕНКРАНЦ

Тогава тя каза така: че вашето държание я е хвърлило в смайване и удивление.


ХАМЛЕТ

О, дивен син, който може тъй да смае родната си майка! И нещо да следна по петите на това майчино удивление? Казвайте!


РОЗЕНКРАНЦ

Тя желае да поговори с вас в своята стая, преди да си легнете.


ХАМЛЕТ

Ще я послушаме дори и да ни е десет пъти майка! Още нещо да имате?


РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, вие някога ме обичахте.


ХАМЛЕТ

И още ви обичам, кълна се в този чифт крадли и грабли!34


РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, на какво се дължи това ваше разстройство? Вие сам си затваряте пътя към спасението, като отказвате да разкриете болката си пред своя приятел!


ХАМЛЕТ

Господине, нямам простор за напредване.


РОЗЕНКРАНЦ

Как е възможно това, когато имате словото на самия крал, че ще ви направи свой наследник на датския престол?


Влизат флейтисти.


ХАМЛЕТ

Да, господине, но, както се казва „трай, коньо…“ — поговорката е малко мухлясала, но… Ха, флейтистите! Може ли една флейта, за миг… А вие елате малко насам! Я ми кажете привичката, какво ме подлайвате ту оттук, ту оттам, сякаш искате да ме вкарате в примката, а?


ГИЛДЕНСТЕРН

О, господарю, ако усърдието ми е твърде дръзко, винете необузданата ми обич!


ХАМЛЕТ

Това не можах да го доразбера. Ще ни посвирите ли на тази флейта?


ГИЛДЕНСТЕРН

Не умея, господарю.


ХАМЛЕТ

Моля ви!


ГИЛДЕНСТЕРН

Вярвайте ми, не умея!


ХАМЛЕТ

Ама много ви моля!


ГИЛДЕНСТЕРН

Но, господарю, аз просто нямам понятие как се свири на нея!


ХАМЛЕТ

А то е тъй лесно, както да лъжеш. С палеца и другите пръсти управлявайте тези дупчици, вдъхнете й с устните душа и тя ще заговори с най-красноречива музика. Ето, виждате ли, това са дупчиците.


ГИЛДЕНСТЕРН

Да, но аз не мога да извадя от тях никакво благозвучие. Не владея това изкуство.


ХАМЛЕТ

Така. Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискун-че? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.


Влиза отново Полоний.


Бог да ви благослови, господине!


ПОЛОНИЙ

Принце, нейно величество иска да говори с вас, и то незабавно.


ХАМЛЕТ

Виждате ли онзи облак там как прилича на камила?


ПОЛОНИЙ

Да, вярно, същинска камила!


ХАМЛЕТ

Или по-скоро на невестулка?


ПОЛОНИЙ

Да, на невестулка! Особено гърбът й!


ХАМЛЕТ

А може би на кит, а?


ПОЛОНИЙ

Да, съвсем е като кит!


ХАМЛЕТ

Тогава ще дойда при майка си веднага…

(Настрани.) Повече от това не мога да лудея!…

Идвам веднага.


ПОЛОНИЙ

Ще съобщя.


Излиза


ХАМЛЕТ

„Веднага“ — лесно се казва! Оставете ме, приятели!


Излизат всички освен него.


Това е оня кобен час, във който

гробовете разчекват паст и адът

изригва гибел. В час такъв бих могъл

да пия топла кръв, да сторя нещо,

пред чийто вид денят ще потрепере!

Но тя е моя майка! О, сърце,

природната си връзка не забравяй,

не давай на Нероновия дух35

да се всели във тази здрава гръд!

Жесток ще съм, но не и извратен.

Ще я промуша със кинжална реч,

но от кинжала стой, ръка, далеч —

каквато да произнеса присъда,

не бива изпълнител да й бъда!


Излиза

ТРЕТА СЦЕНА

Зала в замъка.

Влизат Кралят, Розенкранц, Гилденстерн.


КРАЛЯТ

Не ми харесва и ще е опасно

за нас, ако оставим лудостта му

да си развява коня. Затова

гответе се за път! Ще ви подпишем

веднага пълномощните, така че

да тръгнете за Англия със него.

Престолът ни не бива да търпи

край себе си угрозите, които

умът му луд поражда всеки миг.


ГИЛДЕНСТЕРН

Ще се приготвим, господарю. Свята

е вашата боязън за онези

неизброими същества, които

живеят и се хранят покрай ваше

величество!


РОЗЕНКРАНЦ

И дребният живот

на всеки простосмъртен задължен е

да впряга всички сили на ума си,

за да се пази от вреда; но много

по-строг е този дълг за оня дух,

в зависимост от здравето на който

са хиляди. Когато крал почине,

въртопът на смъртта му всмуква всичко,

намиращо се в близост. Той е сякаш

грамадно колело, чиято ос

е закрепена върху стръмен връх

и от чиито зъбци са въртени

безчетни механизми; то щом рухне,

рой следствия сред грохот от съдби

с провала му надолу се търкалят.

Страната стене, щом въздъхва кралят!


КРАЛЯТ

Стегнете се без бавене за път —

налага се да спънеме нозете

на този страх, разхождащ се свободно

из двора ни.


РОЗЕНКРАНЦ

Ще бързаме, кралю.


Излиза заедно с Гилденстерн.

Влиза Полоний.


ПОЛОНИЙ

Кралю, принц Хамлет вече са запъти

към стаята на майка си. Сега

отивам да се скрия зад гоблена.

Аз знам, че тя ще му се скара строго,

но, както казахте — и то тъй мъдро! —

не ще е зле и някой безпристрастен —

понеже всяка майка си е майка —

да ги подслуша. Сбогом, господарю!

Преди да легнете, ще ви докладвам

за чутото.


КРАЛЯТ

Върви! Благодаря ти.


Полоний излиза.


Грехът ми гние и смърди до бога!

Най-първото проклятие господне

лежи отгоре му! Братоубийство!

Не мога да се моля! Страстно искам

и с ум желая го, но не, не мога!

Така е тежка моята вина,

че смазва волята ми и аз тъпча

на място като някой, пред когото

стоят две работи, а той бездейства

от колебания с коя да почне.

Ако съсирекът от кръв на братя

надебелил би двойно таз ръка —

проклета да е! — мигар на небето

не би достигнал дъжд да я измие

до снежна белота? И за какво

е милостта, щом не за да прощава

вините ни? Молитвата не е ли

от грях за да ни пази, но и също

да ни изпросва прошка, щом сгрешим

Небе, ще те погледна! Мойто дело

е зад гърба ми. Но какво да кажа?

„Прости ми, боже, гнъсното убийство

Но тъй не може. Аз владея още

онуй, зарад което съм убил;

престола си, съпругата си. Не!

Не може прошка да получи, който

задържа плячката от своя грях.

Тук долу, в този наш покварен свят

нерядко позлатената ръка

на престъплението отклонява

вървежа на законните; и даже

се случва някога да се откупи

с парите на откраднатото. Горе

е иначе. Извъртане там няма.

Деянието там лежи открито

и ний, на очна ставка с него, трябва

да отговаряме. Тогава как?

Остава да опитам какво може

да стори разкаянието. О,

какво не може то! Ала какво

пък може то, щом грешният не може

да се разкае? О, борба! О, мъка!

О, дух мой, пърхащ, за да се откъснеш

от лепкавия клей, и все по-страшно

затъващ в плена му! О, херувими,

помагайте ми! Да, ще се опитам!

Превийте се, корави колене,

и ти стоманено сърце, смекчи се

като хрущялче на новородено!

Кой знае, може би…


Коленичи.

Влиза Хамлет.


ХАМЛЕТ

Сега бих могъл да го свърша! Раз!

Докато моли се! И ще го сторя!

И тъй ще иде той на небесата,

и тъй ще бъда отмъстен!… Но чакай,

това би трябвало да се обмисли.

Един негодник е убил баща ми,

а аз, едничък негов син, отправям

негодника във рая!

Че туй не е разплата, а заплата!

Възнаграждение! Баща ми той

убил е в плътска дрямка, сит до гърло,

сред грях, разцъфнал като цвят през май“

и как е сметката му, господ знай,

но според нашите представи тука

тя там не ще е лека. И нима

ще отмъстя за него, като пратя

убиеца му към небето, тъкмо

измил духа си, е готов, пречистен

да се яви пред господния съд?

Не!

Обратно шпага! Издебни за него

по-страшен миг, когато хърка грозно

в пиянски сън или беснее в гняв,

комар играе или пък ругае,

или кръвосмесителства, или

затънал е във грях, при който няма,

и привкус от спасение — тогава

спъни го ти, така че със пети

да ритне небесата и стремглаво

към пъклото да полети надолу,

по-чер от него!… Майка ми ме чака…

Лекарството ти днес те отърва,

но жалки дни печелиш със това!


Излиза.


КРАЛЯТ (става)

Със думи там съм, но със дух съм тук,

а бог не дава слух на празен звук!


Излиза

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Стаята на Кралицата.

Влизат Кралицата и Полоний.


ПОЛОНИЙ

Пристига. Посмъмрете го добре!

Кажете му, че става нетърпим

със своите прищевки и че би се

опърлил вече, ако вий не бяхте

застанали таз вечер между него

и огъня. Аз тук ще се стая.

По-твърдо, значи!…


ХАМЛЕТ (отвън)

Майко! Майко! Майко!

КРАЛИЦАТА

Бъдете сигурен! По-бързо! Иде!


Полоний се скрива зад един гоблен.

Влиза Хамлет.


ХАМЛЕТ

Е, майко, какво има?


КРАЛИЦАТА

Ти много оскърби баща си, Хамлет!


ХАМЛЕТ

Ти много оскърби баща ми, майко!


КРАЛИЦАТА

Не ми отвръщай с този див език!


ХАМЛЕТ

И ти не питай с тоз фалшив език!


КРАЛИЦАТА

Какво ти става, Хамлет?


ХАМЛЕТ

А на теб?


КРАЛИЦАТА

Нима си ме забравил?


ХАМЛЕТ

Не, напротив —

това сте вий, кралицата, жената

на своя мъжов брат и — ах, защо ли?

и моя майка!


КРАЛИЦАТА

С теб май ще трябва да говори друг!


ХАМЛЕТ

Седнете и не мърдайте оттук!

Ще ви държа така, додето сложа

пред вас едно такова огледало,

че да се видите каква сте вътре!


КРАЛИЦАТА

О, господи! Нима ще ме убиеш?

Какво ще правиш? Помощ!


ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)

Помощ! Стражи!


ХАМЛЕТ (измъква шпагата си)

Какво? Ха! Плъх! На бас, че е нанизан!


Нанася удар през гоблена.


ПОЛОНИЙ (иззад гоблена)

Убиха ме!


Умира


КРАЛИЦАТА

Какво направи, Хамлет!


ХАМЛЕТ

Не знам! Кой беше? Кралят ли?


КРАЛИЦАТА

О, боже!

Какво безсмислено и страшно дело!


ХАМЛЕТ

Почти като мъж царствен да убиеш

и с брат му след това гнездо да свиеш!


КРАЛИЦАТА

„Убиеш“?


ХАМЛЕТ

Да, вий правилно сте чули!


Разгръща гоблена и открива трупа на Полоний


Прощавай, бедни многознаещ глупчо!

За по-висок те взех. Сега разбра,

че престараването е опасно…

Вий стига там сте чупили ръце!

Седнете тук! Аз вашето сърце

сега да поразчупя, ако то е

все още от чупливо същество

и сластните ви навици не са го

втвърдили чак дотам, че да е вече

непроницаемо за всяко чувство!


КРАЛИЦАТА

Какво съм сторила, та ми говориш

със толкоз груб език?


ХАМЛЕТ

Такова дело,

което черни румения чар

на скромността, преструвка назовава

девическия свян, венеца скъсва

от челото на чистата любов

и лепва й клеймото на позора.

Със комарджийска клетва изравнява

годежния обет; такова дело,

което прави договора брачен

кух, без душа във него, и превръща

светата вяра във поток от думи!

Ликът небесен се черви, чертите

на плътната ни твърд мрачнеят, сякаш

при второто пришествие, пред туй

ужасно дело!


КРАЛИЦАТА

Дело много страшно,

щом обвинителят тъй гръмко почва!


ХАМЛЕТ

Сравнете тоз портрет със този тука!

На тях представени са двама братя.

Повгледайте се в този! Каква хубост!

Чело на Зевс и къдрици на Феб,

очи на Марс, внушаващи покорство,

изящна стойка — сякаш, че Меркурий

е кацнал току-що на росен връх,

целуващ небесата! Чуден сбор

от качества, под които всеки бог

печат е сложил, казвайки: „Човек е!“

И тоз човек преди бе ваш съпруг.

Сега се вгледайте във този тук!

Това е пък съпругът ви сега.

Разяден от главнята житен клас,

почернил с нея здравия си брат!

Нима сте сляпа! Подир туй чудесно

планинско пасбище да се гоите

в туй черно блато! А? Нима сте сляпа!

Не казвайте „любов“! На ваша възраст

разгонът на кръвта е мирен, кротък

и вслушва се във разума, а где

е този разум, който би сменил

това с това? Навярно сетива

вий имате — нали все пак сте жива, —

но сигурно сковал ги е паралич,

защото няма лудост на земята

и няма сетива, които тя

така да заблуди, че да не им

остави начин да направят избор

при тази разлика. Та що за дявол

играл си е със вас на сляпа баба!

Чрез поглед само, опипом, на слух,

със обоняние, с едно-едничко

от тези сетива, дори със болен

остатък от кое да е от тях

не би сгрешила друга! О, свенливост,

къде е твоята руменина?

Размирен ад, щом ти така бунтуваш

плътта на възрастни съпруги, нека

нравствеността на огнената младост

да бъде восък, който се разтапя

от пламъка и! Нека отсега

не бъде срамно туй, че жарка страст

повлича ни, щом сам студът пламти

и разумът му сводничи!


КРАЛИЦАТА

Спри, Хамлет!

Извърташ ти очите ми навътре,

към моята душа и аз във нея

чернилка виждам на петна, които

не ще излязат!


ХАМЛЕТ

И да се търкаляш

във мазното легло на похотта,

запарена от пот, порок, поквара,

сред дъх на кочина!


КРАЛИЦАТА

Не говори!

В ушите ми ножове ти забиваш

О, стига, Хамлет!


ХАМЛЕТ

Със един убиец,

подлец, неструващ даже десетинка

от двайстата на твоя бивш съпруг!

Мошеник-крал! Крадец на власт! Джебчия,

видял на рафта скъпа диадема

и мушнал я във джоба си!


КРАЛИЦАТА

О, стига!


Влиза Призракът.


ХАМЛЕТ

Крал в кръпки! Крал-парцал!…

Закрийте ме с крилете си, на помощ

небесни стражници! Какво желаеш,

възвишен образ?


КРАЛИЦАТА

Боже! Той е луд!


ХАМЛЕТ

Не искаш ли да смъмриш своя син,

че — вял и муден — твоята повеля

до днес не е превърнал в страшно дело?

Кажи!


ПРИЗРАКЪТ

Не ме забравяй! Дойдох да наточа

отново притъпената ти воля!

Но виж как майка ти се гърчи в ужас.

Спаси я от душевната борба!

Въображението действа мощно

на немощните. Говори й Хамлет!


ХАМЛЕТ

Какво ви е, мадам?


КРАЛИЦАТА

На тебе, синко,

какво ти е, та гледаш в празнотата

и разговаряш с въздуха безплътен?

През твоите очи надзъртат, сякаш

през бойници, налудничави мисли,

а на главата ти с прическа гладка

като бойци, наскачали от сън

при знака за тревога — всички косми

са щръкнали нагоре, сякаш живи!

О, синко, върху лудия си жар

пръсни спокойствие! В какво се взираш?


ХАМЛЕТ

О, в него! В него! Виж го как е блед!

Със този образ и със тази участ

той камъка би трогнал!… О, недей,

недей ме гледа с тъжния си взор!

Кроежите ми твърди ще размекнеш

и току-виж, пролял съм, без да искам,

сълзи наместо кръв!


КРАЛИЦАТА

С кого говориш?


ХАМЛЕТ

Не виждате ли нищо там?


КРАЛИЦАТА

Не, нищо,

макар че виждам туй, което има.


ХАМЛЕТ

И нещо ли не чухте?


КРАЛИЦАТА

Нищо друго

освен нас двамата!


ХАМЛЕТ

Но ей го! Тръгна!

Баща ми! Като приживе облечен!

Там! Гледате! Сега прекрачва прага!


Призракът излиза.


КРАЛИЦАТА

О, синко, туй е плод на твоя мозък.

Възбудата е майсторка да ражда

безплътни привидения.


ХАМЛЕТ

Възбуда?

На китката ми, майко, пулсът бие

тъй равно, както вашия, и точно

с тъй здрава музика. Това, което

ви казах, не е лудост. Ако щете,

ще го повторя пак, а лудостта

отскочила би от подобен изпит.

За своето спасение, о, майко,

не се церете с благия балсам

на туй, че лудостта ми — не грехът ви —

говори тук: той външно ще покрие

с коричка тънка язвата, но вътре

гнойта ще работи и ще разяжда

душата ви със своята зараза!

Признайте си вината пред небето,

разкайте се за миналия грях

и избегнете бъдния; недейте

на бурените хвърля тор, та двойно

да избуят! Простете ми туй слово —

нали в тез тлъсти времена доброто

е длъжно да се кланя на порока

за разрешение да го спаси!


КРАЛИЦАТА

Сърцето ми на две разкъса, Хамлет!


ХАМЛЕТ

О, захвърлете злата половина

и само със добрата заживейте!

Спокойна нощ! Спокойна! Не в леглото

на чичо ми! Недейте там отива!

Тоз дявол — навикът, за туй навикван,

че ни навлича дрехата на злото,

и като ангел може да помогне

във чистите одежди да се върнем.

Въздръжте се за тази нощ. А после

ще е по-лесно; после още по…

Привичката променя склонността

и с чудодейна сила ни спасява

от сатаната! Майко, лека нощ!

Ще ви поискам благослов, когото

и вий си го поискате от Горе…

За господина много съжалявам,

но, явно, бог ме е избрал за свой

слуга и бич, та тъй да ни накаже,

чрез мене него и чрез него мен.

Ще му подиря място и ще зная

за неговата смърт да отговарям,

където трябва. Майко, лека нощ!

Бях груб към вас, но от любов обзет,

а почна зле и злото е напред!

И още нещо…


КРАЛИЦАТА

Но какво да правя?


ХАМЛЕТ

Не туй, което казвам ви. Напротив,

легнете със шопара си и нека

той щипе ви и нарече „мишленце“

и срещу две целувки дебелашки

и малко сластен гъдел зад врата

издайте му, че аз не съм побъркан,

а само се преструвам! Нека знае!

Нима възможно е една кралица

да скрие от един подобен прилеп,

котак, жабок такава ценна тайна!

Напротив, вий напук на всеки разум

и предпазливост точно повторете

историята за оназ маймуна,

която с клетката се изкачила

на покрива. Пуснете, нека литнат

в небето птиците, а вие влезте

след туй във клетката и си строшете

гръбнака долу!


КРАЛИЦАТА

Повярвай, щом словата са от дъх,

а пък дъхът е от живот, аз няма

да ти издъхна тайната пред други,

дорде съм жива!


ХАМЛЕТ

Узнахте ли, че трябва да замина

за Англия?


КРАЛИЦАТА

Ах, вярно е, уви!

Аз бях забравила, това е тъй.


ХАМЛЕТ

С писма затворени двамина мои

съученици, на които вярвам

като на две усойници, усърдно

постилат ми пътечка към капана.

Така да бъде! Много е забавно

да гледаш как подривникът изхвръква

от своя собствен взрив. Аз втори ход

под техния ще прокопая тайно

и ще ги пратя с трясък до луната!

О, радост да надхитриш хитрината!

А този господин ще ускори

отплаването ми. Ще му замъкна

червата нейде. Майко, лека нощ!

Ей, честна дума, този царедворец,

така бъбрив, докато беше жив,

сега и станал странно мълчалив…

Елате с мен, да отнесем въпроса

по принадлежност!… Майко, лека нощ!


Излиза, като извлича трупа на Полоний, докато Кралицата излиза от другата страна.

Загрузка...