Съгласно средновековното поверие призраците не могли да заговарят първи.
Става дума за луната, която причинява приливите и отливите в океана, царството на Посейдон, бог на моретата у древните гърци.
Алебарда — средновековно оръжие — пика, снабдена на края с острие, подобно на брадва.
Витенберг — град в Саксония, чийто стар университет бил прочут по време на Възраждането като център на хуманистическото възпитание.
Ниобея (мит.) — легендарна тиванска царица, чиито дванадесет деца били избити от боговете заради нейната гордост. От скръб Ниобея се превърнала в камък, който ронел сълзи. Нейното име често се среща в литературата на Възраждането като синоним на велика скръб.
„Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места.
Амбра — гъст червен секрет на кашалота с мирис на мускус.
Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни. Изобразявана стъпила върху въртящо се колело.
Навярно това е намек за закона от 1598 г., който забранил на всички лондонски театри — с изключение на два — да дават представления в столицата.
Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време.
Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.
Сенека — Луций Аний Сенека (ок. 4 г. пр.н.е. — 65 г. н.е.) — римски философ и автор на трагедии.
Плавт — Тит Макций Плавт (ок. 250–184 г. пр.н.е.) — римски автор на комедии.
Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал да пожертвува на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва. Преданието е легнало в основата на една английска народна балада, част от която Хамлет цитира двусмислено.
Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената.
Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада.
Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“.
Пир — герой от Троянската война. Син на Ахкла, за чиято смърт отмъщава на троянците в цитирания пасаж.
С името Хиркания по Шекспирово време наричали страните, разположени на изток от Каспийско море.
Илион е другото име на Троя. В случая става дума за дървения кон, скрити в който първите гръцки бойци се промъкнали в укрепения град.
Еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.
“… вземете колелото й…„ — Фортуна е изобразявана стъпила върху въртящо се колело.
Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете й и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатството, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му сина.
По Шекспирово време черният дроб е бил смятан за вместилище на смелостта.
„… правостоящите от партера…“ — в английския театър от XVI в. зрителите в евтиния партер са стоели прави, а по-знатната публика е седяла в ложите наоколо.
Ирод (библ.) — Юдейският цар Ирод е бил популярен персонаж от средновековните мистерии. Неговото име е в случая синоним на театрален злодей, гръмко деклариращ своята кръвожадност.
Вулкан (мит.) — бог на огъня у древните римляни. Покровител на ковачите.
„… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух.
На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.
Пролог — или Хор — така в Шекспировия театър се е наричал актьорът, който е произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.
Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.
Дългите пера на шапките и изкуствените рози, украсяващи обувките, са принадлежали към актьорския костюм от Шекспирово време.
Фунт — английска лира.
Изразът произлиза от молитвата: „Пази ръцете ми от кражба и грабеж!“
Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.
Образът на пилигрима — поклонник, тръгнал към своята светиня — е традиционен за влюбения от Шекспирово време.
Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка.
В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.
Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници.
Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.
Съществувало поверие, че пеликанът изхранва малките си със собственото си месо и кръв.
Йохен — изглежда, това е било името на съдържателя на кръчмата в съседство с театър „Глобус“.
По-долу гробарят казва, че работи от 30 години; от това следва че и Хамлет е тридесетгодишен. Но той е студент, а и Лаерт говори за неговата любов като за младежко увлечение. С противоречия от този вид нерядко се сблъскваме при Шекспир.
Пелион — планина в Тесалия, Гърция.
Тази зона е т.н. Емпирея — тази част на небето в старата космогония, в която се движат слънцето, луната и звездите.
Оса — планина в Тесалия, недалеч от Пелион.
По Шекспирово време една от формите на дуела е била с тези две оръжия едновременно.
Под Берберия са разбирали североизточните области на Африка; а арабските конски породи са били прочути.
В смисъл на човек доблестен, небоящ се от смъртта, готов да последва в гроба приятеля си.