Хамлет

1

Съгласно средновековното поверие призраците не могли да заговарят първи.

2

Става дума за луната, която причинява приливите и отливите в океана, царството на Посейдон, бог на моретата у древните гърци.

3

Алебарда — средновековно оръжие — пика, снабдена на края с острие, подобно на брадва.

4

Витенберг — град в Саксония, чийто стар университет бил прочут по време на Възраждането като център на хуманистическото възпитание.

5

Ниобея (мит.) — легендарна тиванска царица, чиито дванадесет деца били избити от боговете заради нейната гордост. От скръб Ниобея се превърнала в камък, който ронел сълзи. Нейното име често се среща в литературата на Възраждането като синоним на велика скръб.

6

„Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места.

7

Амбра — гъст червен секрет на кашалота с мирис на мускус.

8

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни. Изобразявана стъпила върху въртящо се колело.

9

Навярно това е намек за закона от 1598 г., който забранил на всички лондонски театри — с изключение на два — да дават представления в столицата.

10

Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време.

11

Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.

12

Сенека — Луций Аний Сенека (ок. 4 г. пр.н.е. — 65 г. н.е.) — римски философ и автор на трагедии.

13

Плавт — Тит Макций Плавт (ок. 250–184 г. пр.н.е.) — римски автор на комедии.

14

Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал да пожертвува на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва. Преданието е легнало в основата на една английска народна балада, част от която Хамлет цитира двусмислено.

15

Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената.

16

Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада.

17

Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“.

18

Пир — герой от Троянската война. Син на Ахкла, за чиято смърт отмъщава на троянците в цитирания пасаж.

19

С името Хиркания по Шекспирово време наричали страните, разположени на изток от Каспийско море.

20

Илион е другото име на Троя. В случая става дума за дървения кон, скрити в който първите гръцки бойци се промъкнали в укрепения град.

21

Еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.

22

“… вземете колелото й…„ — Фортуна е изобразявана стъпила върху въртящо се колело.

23

Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете й и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатството, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му сина.

24

По Шекспирово време черният дроб е бил смятан за вместилище на смелостта.

25

„… правостоящите от партера…“ — в английския театър от XVI в. зрителите в евтиния партер са стоели прави, а по-знатната публика е седяла в ложите наоколо.

26

Ирод (библ.) — Юдейският цар Ирод е бил популярен персонаж от средновековните мистерии. Неговото име е в случая синоним на театрален злодей, гръмко деклариращ своята кръвожадност.

27

Вулкан (мит.) — бог на огъня у древните римляни. Покровител на ковачите.

28

„… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух.

29

На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.

30

Пролог — или Хор — така в Шекспировия театър се е наричал актьорът, който е произнасял текста на пролога, помагащ на зрителите да разберат правилно пиесата.

31

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

32

Дългите пера на шапките и изкуствените рози, украсяващи обувките, са принадлежали към актьорския костюм от Шекспирово време.

33

Фунт — английска лира.

34

Изразът произлиза от молитвата: „Пази ръцете ми от кражба и грабеж!“

35

Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.

36

Образът на пилигрима — поклонник, тръгнал към своята светиня — е традиционен за влюбения от Шекспирово време.

37

Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка.

38

В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.

39

Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници.

40

Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.

41

Съществувало поверие, че пеликанът изхранва малките си със собственото си месо и кръв.

42

Йохен — изглежда, това е било името на съдържателя на кръчмата в съседство с театър „Глобус“.

43

По-долу гробарят казва, че работи от 30 години; от това следва че и Хамлет е тридесетгодишен. Но той е студент, а и Лаерт говори за неговата любов като за младежко увлечение. С противоречия от този вид нерядко се сблъскваме при Шекспир.

44

Пелион — планина в Тесалия, Гърция.

45

Тази зона е т.н. Емпирея — тази част на небето в старата космогония, в която се движат слънцето, луната и звездите.

46

Оса — планина в Тесалия, недалеч от Пелион.

47

По Шекспирово време една от формите на дуела е била с тези две оръжия едновременно.

48

Под Берберия са разбирали североизточните области на Африка; а арабските конски породи са били прочути.

49

В смисъл на човек доблестен, небоящ се от смъртта, готов да последва в гроба приятеля си.