Храбрият капитан

ТРЕТИ ДЕН

— Ето заповедта за атака! — каза прашният куриер. — Дали няма тук наблизо някой клозет?

— По корем ли дойде? — запита храбрият капитан.

— По-добре да не говорим! — избоботи прашният куриер. — Тая история с лазенето по корем е истинска беда: всяка седмица трябват по едни нови дрехи.

— Слушайте — посъветва един стар артилерист, — гледайте добре заповедта. Да не е пак някой майтап.

— Оръдието се е задръстило! — извика внезапно старият артилерист.

— Слушай — рече с вид на инквизитор храбрият капитан, — ти това оръдие назаем ли го даваш някъде? Как така винаги се задръства?

— Че отгде да знам — отвърна, вдигайки рамене, старият артилерист. — Трябваше да го бракуваш досега или да пратиш да купят ново от селото. Сега цените са паднали. Един приятел си купи за малко пари отлично оръдие. И сега стреля по цял ден с него!

— Заловихме пленник! — доложи развълнувано един стар ефрейтор.

— Кой е? — запита един стар гренадир. — Да не е един висок с брадичка и кафява яка?

— Да — отвърна старият ефрейтор, бършейки потта си. — Защо? — запита той учудено.

— Пусни го да си върви — посъветва старият гренадир. — Знаем го — един проклет тарикат, който се оставя да бъде пленен ту от нас, ту от неприятеля. И така си живурка.

— Доведи го! — заповяда храбрият капитан.

— Точно тоя е! — каза старият гренадир с омраза. — Ще направиш добре, момче, да си ми върнеш оная лула от теракота!

— Вие ли сте пленникът? — запита храбрият капитан.

— Да — каза пленникът.

— Честта на армията ли искаш? — запита пак храбрият капитан.

— Божичко! — възкликна пленникът. — Ако ми направите това удоволствие… заради майка ми само!

— Оръдието се отпуши! — внезапно извика силно развеселен старият артилерист. — Виж какво е имало вътре!

— Браво! — рече иронично храбрият капитан. — Сега това оръдие можеш да си го блъскаш в главата… Вече се мръкна.

— Ама че начин да се говори! — избоботи старият артилерист. — Днес-утре ще взема да захвърля оръдието и да си ида, бога ми!