Храбрият капитан

СЕДМИ ДЕН

— Неприятелят! — извика един тръбач, като пристигна запъхтян.

— Доволен съм, ще ви дойде добре — каза храбрият капитан, разтривайки ръце. — Чухте ли?

— Това момче прави ингеллък — каза старият гренадир, като сочеше тръбача, който изчезна със смях. — Някой ден ще му дам добър урок…

— Не, не — потвърди със сериозно изражение храбрият капитан. — Наистина е неприятелят, чувате ли?

— Благодарим! — рече със зъл глас старият артилерист. — Загубихме цял ден да се готвим за бой с нож, за канонади и дявол знае още какво!…

— Но, сине мой — каза храбрият капитан с убедителен тон. — Ако ще правим война, добре!… Ако не… да си вървим и да не приказваме повече… Да не мислите пък, че много държа…

— Какво значение има! — каза старият артилерист. — Само преувеличавате! Война може да се прави, но с малко повече спокойствие… Тук човек няма време да си удовлетвори и една естествена нужда, с извинение казано.

— Какво има? — заинтересува се току-що пристигналият генерал. — Какви са тия дискусии?

Всички застанаха мирно, мърморейки.

— Има някои — каза храбрият капитан, без да обръща внимание на предупредителните знаци на старите гренадири, — има някои, дето не искат на бой с нож. Така не може да се напредва… Аз ще си взема шапката и ще се махна… Нима ще стоя тук да си губя времето с тях!

— Е, де! Е, де! — каза старият генерал, като ги заплаши с пръст. — Такива работи ли трябва да слушам?

— Но, господин генерал — рече един стар гренадир, — влезте ни в положението… Готвим се за бой с нож от сутрин до вечер…

— Момчета! — възкликна старият генерал. — Аз на ваше място… — После се обърна към храбрия капитан, като му смигна. — Я им кажи ти за моето време!

— Все това е! — отвърна храбрият капитан и поклати глава. — Тия тук не разбират даже какво искате да кажете…

— Хайде, със здраве тогава — заяви старият генерал, като гледаше часовника си. — След половин час имам друга битка и трябва да вървя. Бъдете послушни, ей! — добави той, обърнат към старите гренадири, и им направи прощален знак с ръка. После тихо прошепна на капитана: — За днеска ги остави. Накарай ги утре на бой с нож…

— Обаче… неприятелят! — възкликна храбрият капитан.

— Зарежи го — каза, като се приближи към него с многозначително смигване старият генерал. — За това ще мисля аз!