Храбрият капитан

ОСМИ ДЕН

— Изпратено ли е писмено обявяването на война? — запита храбрият капитан храбрия сержант. — Защо още никой не е отговорил?

— Разбира се! –. Каза храбрият сержант. — Изпратено е, да.

— Сигурен ли си? — запита със съмнение храбрият капитан. — Я виж да не би още да е в джоба ти.

— Но щом казвам… — настоя храбрият сержант.

— Прегледай си джобовете! — повтори търпеливо храбрият капитан.

— Ето на… — трепна храбрият сержант, като пребъркваше джобовете си. — Доволен ли сте сега?

— А това какво е? — запита храбрият капитан, като правеше усилие да се въздържи.

— Ама че работа! — възкликна слисан храбрият сержант, отдавайки чест с едната ръка, докато с другата държеше писмото.

— Зарадва ме ти! — поклати глава храбрият капитан. — Казвах си го аз! Бих се заклел!

— Ами какво да ви кажа… — извини се сконфузено храбрият сержант.

— Ама че мизерия! Всеки път, когато ти дам да пуснеш в пощенската кутия някое писмо за обявяване на война, все това ми правиш!…

— Нима пък непременно е нужно писмено да се обяви война? — запита смутено храбрият сержант.

— Виж ти какъв начин на разсъждаване! — изрева храбрият капитан. — Като че за пръв път правим война!

— Ама вижте… толкова пъти сме правили война и без обявяване… — настоя храбрият сержант.

— А после помниш ли какви разправии сме имали?

— Ами тогава? Какво да се прави? — запита храбрият сержант.

— Какво да се прави?! — каза несигурно, вдигайки рамене, храбрият капитан. — Това се питам и аз!

— Ей — запита старият артилерист, като влезе, — кога ще почнем войната?

— Какво да сторя! — отвърна храбрият капитан и седна дълбоко замислен. — Този глупак — каза той, сочейки храбрия сержант — е забравил да пусне в пощенската кутия писменото обявяване на война.

— Ами аз като приготвих всички оръдия! — възкликна старият артилерист, като поклати глава.

— Какво да ти кажа! — въздъхна храбрият капитан и вдигна рамене.

— Тю! — извика вън от себе си старият артилерист, като излезе и затръшна вратата. — Може ли да се прави война по този начин, питам аз!

— Напред! — изрева храбрият капитан, изправи се на стремената и хвърли знамето сред неприятеля. — Отнемете го!

— Да! Има да чакаш! — каза старият гренадир, бършейки чело.

— Е? — запита строго храбрият капитан, гледайки ту мястото, където беше знамето, ту старите гренадири. — Ей, ако не побързате, ще го грабне неприятелят.

— Така мисля и аз! — каза старият гренадир и поклати глава. — Ама кой те караше да го хвърляш!

— Но как! — каза слисан храбрият капитан. — Аз ви хвърлям знамето сред неприятеля, за да го отнемете… От тази сутрин вече за трети път губя по едно знаме така!…

— Ако си го държиш, няма да го губиш! — заяви отново старият гренадир, без да се помръдне, като продължаваше да клати глава.

— Виж ти как трябвало да се губят знамена! — възкликна горчиво храбрият капитан.

— Хайдее! Още едно знаме! — извика отдалече един стар неприятелски пехотинец, като вдигаше знамето. — Мога ли да знам кога ще приключи тази история!

— Мое е! — извика храбрият капитан. — Неприятно ли ти е? — добави той, като се усмихна на стария неприятелски пехотинец и протегна ръце.

— Как твое? — запита със съмнение старият неприятелски пехотинец.

— Да… да… мое е! — продължи да се усмихва галантно храбрият капитан — Погледни! — добави той, сочейки отдалече с ръка. — Там трябва да има един герб от едната му страна, такъв и такъв…

— Ба! — каза с недоверие старият неприятелски пехотинец, като си пробиваше път и подаваше знамето. — Как тогава беше тук?

— Аз го хвърлих, за да ви го отнемат моите стари гренадири — каза усмихнат храбрият капитан, поемайки знамето.

— Само го хвърли още веднъж! — закани се сухо старият неприятелски пехотинец, като се отдалечаваше. — Ще видиш тогава! — добави той и поклати заканително глава.

— Хубав номер, а? — каза храбрият капитан горчиво, обърнат към старите гренадири.

— Благодари се на небето, че ти го върна! — каза старият гренадир.

— Нали! — прибави старият артилерист. — Аз никак не го вярвах!

— Ти по-добре си гледай оръдието! — изрева ядосано храбрият капитан на стария артилерист и добави, като навиваше знамето: — Виж на какъв хал си го докарал!

— Чистил съм го ей досега! — извини се старият артилерист, като махаше малко парче кал от оръдието.

— Е, да — рече храбрият капитан и се отдалечи с наведена глава, — кой може да мисли, че с вас ще спечели една война!