Храбрият капитан

ИНТЕРМЕЦОПриготвяне на бойното поле за XI ден

— Приготвихте ли бойното поле? — запита храбрият капитан стария сержант. — Вече е десет! — добави той сухо, изваждайки часовника си.

— Но в колко часа трябва да почнем войната? — запита старият сержант храбрия капитан.

— В дванайсет! — отвърна живо храбрият капитан. — Но ако все така я карате, ще приготвим бойното поле в три часа! Какво още се иска?

— Какво още се иска ли? — изненада се старият сержант. — За една минута всичко ще е готово!

— Приготвихте ли ямите, които трябва мигновено да погълнат кавалерията? — запита иронично храбрият капитан. — Поставихте ли на предна линия едно оръдие със затънали в калта колела, за да го измъкнат артилеристите под неприятелския град от куршуми?

— Има още два часа — каза малко смутен старият сержант. — Ако не ни безпокоите, за два часа всичко ще бъде готово.

— За два часа нищо не може да се направи! — изрева храбрият капитан. — Трябва все аз да бъда тука! Ако оставя на вас, всичко ще му липсва на тоя, дето ще иска да води война!

— Ела тук! — изрева внезапно старият сержант на един стар артилерист, който тичаше с торба на гръб. — къде си хукнал?

— Отивам да сложа на баира разбитото на две от неприятелския снаряд колело от артилерийско оръдие.

— Как така! — изрева учудено храбрият капитан. — Още ли не е сложено разбитото колело точно там, дето ще бъде командното място? Питам аз! — добави той, като наведе отчаяно глава. — А мъртвият кон под куриера, който идва да донесе една бърза заповед, поставен ли е поне той, а?

— Да — каза старият гренадир, като се обърна. — Ще искате ли два — три неексплодирали снаряда между краката си?

— Разбира се! — извика храбрият капитан. — За пръв път ли правите бойно поле! Ама че хора!

И започна да се разхожда нервно.

— Чуйте… — каза старият гренадир.

— Какво има? — запита малко навъсено храбрият капитан.

— Ще бъдете ли така добър да ме пуснете, докато приготвят квадратите? Трябва да намина към къщи.

— Добре де! — каза храбрият капитан. — Стига да се върнеш преди края на битката.

— Дума да няма! — каза старият гренадир.

— Какво има? — обърна се внезапно храбрият капитан към един стар артилерист.

— Телеграма за вас — отвърна старият артилерист.

— Ама че дивотия! — извика внезапно храбрият капитан, като дочете телеграмата. — От неприятеля е. Казва, че за днес не може да дойде.

— Какво думах аз! — възкликна тържествуващо старият сержант. — Само дето се ядосвахме… Ехей! — извика той на стария артилерист, който тичешком носеше неексплодирали снаряди, за да ги сложи между краката на капитана. — Разкарай се!

— Ама… — каза старият артилерист.

— Разкарай се! — изрева старият сержант. — Махай всичко!

— Ямите са готови! — доложи един стар пионер на храбрия капитан.

— Махай се… махай се! — каза храбрият капитан. — За днеска нищо…

— Ама как! — запита учудено старият пионер. — А пък аз от заранта да работя тука…

— Извинете — внезапно каза развълнувано старият артилерист на храбрия капитан, — но днеска ще правим ли война, или няма да правим?

— Казах не! — изрева отчаяно храбрият капитан. — Как трябва да ви го кажа!

— Казвах го аз! — избоботи старият артилерист към старите гренадири, които стояха в очакване. — Отлага се за утре…