Храбрият капитан

ПЕТИ ДЕН

— Трябва вече да се свърши с това! — извика вън от себе си храбрият капитан, като се втурна сред старите артилеристи. — Дайте това оръдие тука! Така не може да се работи!

— Пристигна новият знаменосец — доложи един стар гренадир.

— Пуснете го при мен! — заповяда храбрият капитан.

— Добър ден! — каза новият знаменосец, като си сваляше почтително кепето.

— Друг път носил ли си знаме? — запита храбрият капитан.

Новият знаменосец се усмихна.

— Малцина са тия — каза той, — които могат да носят знамето като мен.

— На мен ми трябва — обясни храбрият капитан — знаменосец, който да се остави да го надупчат куршумите.

— Този тук ме познава — каза новият знаменосец, като посочи един стар гренадир, и се усмихна с израз на превъзходство.

— В такъв случай — съгласи се храбрият капитан, обърнат към стария гренадир, — дайте му веднага знамето да го поноси малко.

— Веднага! — каза новият знаменосец, поставяйки кепето си. — В най-гъстото място на битката ли да го нося?

В този момент влезе старият артилерист, като тикаше пред себе си оръдието.

— Ето оръдието — каза той, — къде да го сложа?

— Сложи го тука — заповяда храбрият капитан, като показваше ъгъла на стаята. — И когато ще ви потрябва, търсете го от мене.

— Искате ли и гюллетата? — запита старият артилерист, бършейки потта си.

— Не! — каза сухо храбрият капитан. — А сега ме оставете сам, защото трябва да проуча плана за битката.

— Само гледай — рече доверително усмихнат старият артилерист — да приготвиш битка както трябва.

— А после разправяйте, че не мисля за вас — засмя се разчувствуван храбрият капитан, като стана и показа с пръст плана на битката. — Я погледни тук!

Старият артилерист се наведе да гледа.

— Уха-а-а! — възкликна той, като се изправи цял пламнал от радост. — Ще атакуваме квадратите!

— Мълчи сега! — каза храбрият капитан, като се стараеше да изглежда сериозен, макар и усмихнат. После изблъска с внимателни движения стария артилерист. — Вие сте глупци, дето не го заслужавате, да ви кажа аз. Върнете оръдието на старите артилеристи.

— Благодарим! — каза старият артилерист, цял сконфузен, но също усмихнат. — Благодарим!

И се отдалечи бързо, подтискайки огромното си любопитство.