И стана ден

От автора

Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер, но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби той е и трета, и заключителна част на трилогията, започната с книгите „Тътени“ (1980) и „Бурята“ (1986).

Както и първите книги от трилогията, също „И стана ден“ е роман, но един от онези исторически романи, в които почти всички събития и „действуващи лица“ са действителни и споменът за тях се пази в народната памет или в поизтритите прашни документи от епохата. Това се отнася не само за крупните исторически факти, които се знаят от всеки българин, ходил на училище, но и за повечето от второстепенните, наглед измислени от автора. Същото може да се каже и за героите: съществували са и „играят“ с истинските си имена преобладаващата част от тях — както оставилите трайна диря революционери, турски управници, учители, чорбаджии, обществени дейци и т.н., така и безизвестните скромни труженици от рода на абаджии, дребни търговци, слуги, занаятчии, овчари и пр.

И пак както в „Тътени“ и „Бурята“ за улеснение на онези читатели, които държат непременно да узнаят точната граница между истинското и измисленото от автора, в края са дадени обяснителни бележки (Приложение І); те уточняват фактите или препращат към изворовия, или научноизследователския материал. Добавен (Приложение 2) е и кратък речник на турските и по-малко познатите старинни думи в книгата.

Ц. Р.