Агарянин — нехристиянин (разг.).
Акран(ин) — връстник.
Алай — полк; същото — мястото, където се провеждат борби.
Алеат, (алат) — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие на труда.
Амджа — чичо. Амуджа — произволно от амджа — „чичо“; презрително название за турчин.
Аполети — пагони.
Арабаджия — който произвежда каруци или който превозва с каруци.
Аслан — лъв.
Ашево (ашодая) — кухня.
Ая (ай) — светец (свят човек).
Аян(ин) — местен управител (в малко по-старо време).
Баджа — огнище.
Базиргян(ин) — търговец.
Байгън — втръсване.
Балабан — едър, голям.
Балък — риба; балъкчия — рибар.
Басамак — стъпало на стълба.
Баскън — който надминава, който надхвърля.
Бастисвам — нападам ненадейно, надвивам; прен. — унищожавам.
Беллѝ — явно, открито, ясно.
Берат — султански указ, грамота на султан.
Бешлик — петаче, монета от пет пари.
Биз-бизе — между нас, помежду ни, без външни хора.
Бинбашия — майор; буквално — хилядник.
Борозан, боразан — военна тръба; сигналист, тръбач.
Булашик, булашък — нечисти, неизмити съдове.
Буюрнаме — поканително писмо на висш орган; разпореждане; указ.
Бьолюк — рота (прен. — множество, тълпа); бьолюкбашия — ротен командир.
Валия — областен управител; управител на вилает.
Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.
Векиллик — пълномощно.
Велиахт — престолонаследник.
Вергия — данък.
Висока порта — правителството в султанска Турция.
Гаваз(ин) — телохранител; пазач на сграда; член на охрана.
Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.
Гайле — грижа.
Галиба — навярно, вероятно.
Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщение.
Гевшек — болнав, мекушав.
Гологан — дребна монета (събирателно понятие).
Горгорбашия — предводител (иронично).
Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (иронично).
Гюндулук — надница.
Давия — дело пред съд, съдебен процес.
Даждия — данък (стар.).
Дамазлък (дамъзлък) — разплоден добитък.
Даул — тъпан.
Даяк — дърво за подпора; прен. — бой.
Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.
Деспот — владика.
Джихад — свещена война.
Джубе — горна дреха от дебел плат, често подплатена с кожи.
Джуга — желязо за запречване на врата, на колело на каруца и др.
Диван — тапицирано легло, покрит с възглавници миндер; държавния съвет в султанска Турция.
Дивит — металическа мастилница с отделение за пера.
Дизгини — поводи на юзда.
Дост — приятел.
Драм — мярка за тегло, равна на 1/400 от оката (срв. ока).
Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв. м.
Дюмбелек — малък тъпан (във форма на полугърне).
Евет — да; еветчия — угодник; човек, който на всичко казва „да“ и винаги се съгласява с мнението на по-силните.
Емеклилик — пенсия.
Емении — плитки кожени обувки без токове и с вирнати носове.
Еснаф — съдружие на занаятчии от един занаят.
Забит(ин) — офицер.
Затиали — превъзходителство; затиалилериниз — ваше (твое, негово) превъзходителство: обръщение между турци, в дипломатическия език се използува екселанз, екселансънънъз (от фр.).
Зебек — член на малоазийското племе зебеци.
Зияфет — гощавка, гуляй.
Изин — позволително.
Илач — лекарство.
Интифа — вземам интифа — вземам под внимание.
Ираде — султански указ.
Истиндак — дознание, следствие, разпит.
Ишмар — правене знак с очи; смигване, намигване.
Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.
Кабзамал(ин) — бирник.
Каврък — засукан (за мустаци).
Каза — околия.
Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.
Кайнак — извор.
Калеври — плитки кожени обувки.
Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.
Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.
Карабаш — черноглавец; пренебрежително прозвище за християнски свещеник или калугер.
Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, циркаджия, актьор; карагьозчилък — циркаджийство, фокусничество.
Караманлия — представител на племе от Мала Азия.
Кардаш — букв. брат; прен. — близък другар.
Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.
Качак — дезертьор от войската.
Каяфет — външен вид, външност, състояние на човек.
Кезап — азотна киселина.
Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.
Кересте — букв. прът, дървен материал; прен. — мъжки полов орган.
Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; бандит, кръвник, разбойник.
Кестерме (кестирме) — пряк, напряко.
Кираджия — наемател на помещение; също — превозвач на чужди стоки.
Колагас — чин във войската и полицията между капитан и майор.
Колайгеле, (колайгере) — сполай ти; поздрав към хора, които работят.
Колауз(ин) — телохранител.
Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.
Къзъм — момичето ми (обръщение към момиче).
Къшла — казарма; също — зимна кошара, сграда за зимуване на овце.
Кьойлия — селянин.
Кюлаф — букв. вид островърха шапка; скроявам кюлаф — изигравам, мамя.
Кятиб(ин) — писар.
Лакърдия — дума, приказка.
Ливанто — одеколон; благоухаеща течност.
Лобут — бой; бой като наказание.
Мааза — склад за готови стоки.
Мангър — дребна медна монета.
Марангоз(ин) — дърворезбар; марангозан — украсен с художествена дърворезба.
Махмудия — златна или сребърна монета, сечена от султан Махмуд ІІ.
Махмузи — шпори.
Машал и машала — факел, главня.
Меджидие — сребърна монета, равна на 20 гроша, по името на султан Абдул Меджид.
Меджлис — народно събрание, респ. към областните и околийските управления в Турция след реформите.
Медресе — мохамеданско духовно училище.
Мекере — подлец, подлизурко, мазник.
Мемлекет — местност, край, страна.
Менсофа — повдигнато място на пода в стая, на което се застила за спане.
Миллет, милет — народ.
Миралай — полковник.
Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.
Мурабе — война.
Мурафет — умение, сръчност, майсторство.
Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина.
Мушарабие — дървена решетка на прозорец, през която се вижда навън, а отвън не се вижда вътре.
Мюдюр(ин) — управител на неголям град; околийски управител.
Мюезин — нисш духовен чин; викач от минарета, който призовава мюсюлманите за молитва.
Мюзевир(ин), мюзевирджия — интригант; мюзевирджийство, мюзевирджилък — интригантство.
Мюлезим(ин), мюлязим(ин) — подпоручик, лейтенант.
Мютесариф — управител на санджак.
Мюфетиш(ин) — инспектор, следовател.
Намаз — мохамеданска молитва, която се извършва пет пъти на ден в определени часове.
Нахакере, нахакерне — напразно, залудо.
Нишан — знак, белег, мишена; нишанджия — който умее да се цели.
Низам — редовна войска; войник от редовната войска.
Одая — стая.
Оджак — огнище.
Окумуш — начетен, самообразован; прен. — отракан.
Онбашия — десетник, началник на десет войника или заптиета.
Орталък — множество, много хора от околната среда.
Пазвант(ин) — нощен пазач; пазач.
Палабуюк — големи (за мустаци).
Палер — вид доброкачествен барут.
Папаз — християнски поп, свещеник.
Парлама — букв. блясък, сияние; прен. — празен шум, празно великолепие.
Пастаф — топче плат.
Редиф — запас; войник от запаса.
Саз — струнен музикален инструмент, подобен на мандолина.
Сайбия — собственик; стопанин.
Салхана — кланица.
Санджак — окръг, административно поделение на вилает (срв. вилает).
Сахат — час; часовник.
Сеиз(ин) — коняр.
Сердарекрем — главнокомандуващ.
Сераскер — министър на войната; сераскерлик — министерство на войната.
Селямлък — мъжкото отделение в ислямска къща, в странноприемница.
Семселе — род, коляно, фамилия.
Сефер — пътуване, отиване да се извърши някаква работа; военен поход.
Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.
Соба — стая; стая, в която има печка.
Субаша — полицейски началник.
Суватчия — който отглежда добитък за клане.
Табак — кожар; който обработва, щави кожи; табакхане — работилницата на табак.
Табия — укрепление, окоп.
Табор — батальон; войсково поделение от няколко роти.
Талим — военно обучение.
Танзимат — наредба за държавно преустройство в султанска Турция.
Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.
Тасма — ремък; дълга изрезка от кожа.
Тахтаба — дървеница.
Тезкере, тескере — документ за самоличност.
Телал(ин), телял(ин) — глашатай.
Теллия — куршум с навита тел за причиняване на по-тежки рани.
Тепелик — краят на дръжката на пищов.
Терджуман(ин) — преводач.
Терзия — шивач.
Тертип — ред; наредба, план, начин.
Тетик — спусък на огнестрелно оръжие.
Теферич — разходка извън града с гощавка и веселби.
Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват за превръзка.
Топал — куц, хром, сакат.
Тузлук (или сланник) — предбалканска област около гр. Антоново.
Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия.
Устабашия — пръв майстор, председател на еснаф (срв. еснаф).
Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.
Ушак — дете.
Фъндък — валмо от вълна, памук или др.
Хает, хаят — открит трем пред къща.
Хайдамак — голям, но глупав човек; дангалак, скитник.
Хак — заплата.
Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).
Хамсалак — тъп, гламав.
Хапус — затвор; затворник.
Хастане — болница.
Хеким(ин) — лекар.
Хелбете — разбира се, естествено.
Хемен — почти, току-речи.
Хергеле — стадо коне.
Херодая — избено помещение, пригодено за живеене; сутерен.
Хесап — сметка.
Хошбеш — размяна на любезности; прен. — добри отношения.
Хългъзник — безделник, дангалак, заплес.
Хъс — стръв, ожесточение.
Чакъм — участък от нива, определен за жетвар.
Чауш(ин) — старши стражар; подофицер от полицията.
Челеби — господин (така турците са се обръщали към по-заможните българи).
Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с необлечени ръкави.
Чирен — дръжка на ятаган, на нож.
Читак — хулно, презрително название за турчин.
Чифчия — земеделец.
Чобан(ин) — овчар.
Чоджук — момче; чоджум — моето момче, момчето ми (обръщение).
Чурук — разяден от гниене; изгнил, развален.
Шарлан, шарлаган — растително масло, което не е от маслини.
Шейх юл-ислям — буквално „старейшина на исляма“ — най-висш религиозен чин в мюсюлманската йерархия.
Шериат — мохамедански религиозен закон, който урежда целокупния живот на човека.
Шехзаде — княз.
Юзбашия — стотник, началник на сто души; капитан.
Юруш — атака.
Ягма — плячка.
Янкеседжия — пладнешки разбойник.
Ястъклия — бухнат, с форма на възглавница (за мустаци).
Ясъкчия, ясакчия — телохранител.
Яху — приятелю, мой човек (обръщение).
Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето.