Игра на лъжи

21. Безответно шпиониране

— Къде искаш да отидем за вечеря? — попита Гарет Ема, докато джипът му се спускаше надолу по хълма.

— Ами, не знам. — Ема загриза нокътя на кутрето си. — Защо ти не избереш?

Гарет я погледна стреснато.

— Аз?

— Защо не?

По лицето му премина сянка на нерешителност. Заприлича й на повредената кукла Елмо, която беше наследила от едно по-голямо момиче през първата й година в приемно семейство; понякога Елмо се втренчваше в пространството и не знаеше какво да прави.

— Но ние винаги ходим където ти поискаш — каза Гарет.

Ема заби нокти в дланта си. Само ако можеше да му каже, че не може да избере нито един проклет ресторант наоколо, защото въобще не ги знае! В този миг през прозореца на джипа зърна един от хранителните магазини „Трейдър Джо“.

— Защо не си купим малко сирене и някои други неща и не си направим пикник в планината?

— Страхотно. — Гарет пресече трите платна на магистралата, за да влезе в паркинга на магазина.

Беше събота вечер, малко след седем часа, и слънцето се снижаваше към хоризонта. Гарет се беше появил на вратата на семейство Мърсър половин час по-рано с букет цветя в ръка и букет от най-различни миризми по тялото си — одеколон, дезодорант, гел за коса, всякакви такива. Той изглеждаше толкова обнадежден и нетърпелив, че на Ема сърце не й даде да отмени срещата, макар че с цялото си същество копнееше да го направи. Точно сега не й се занимаваше с Гарет; искаше да започне да търси убиеца на Сътън.

След като постояха доста време на опашката зад една стара дама, която настояваше да плати с чек, Ема и Гарет най-накрая пристигнаха в природния парк „Каталина“ с чанта, пълна с газиран сайдер, черни маслини, кракери, грозде, пакет ядки и сушени плодове, австралийски бонбони от корен на женско биле и парче сирене бри. Въздухът беше хладен и кристалночист и ухаеше на лосион против слънчево изгаряне. По пътеката се забелязваха и други туристи. След няколко завоя и промени в посоката те стигнаха до просеката и се разположиха върху една голяма скала. Ема имаше чудесен изглед към планината. Оттук колата на Гарет приличаше на играчка.

— Колко е хубаво навън — промърмори той, прокарвайки ръка през русата си коса. Съблече ризата си с дълги ръкави и я просна на земята като одеяло за пикник. Почернелите му на слънце бицепси изпъкнаха. Взе бутилката сайдер и я отвори — капачката се разви с приятно съскане.

— А-ха — отвърна Ема. Тя се взираше безизразно напред. В главата й, на мястото на предполагаемите теми за разговор, се търкаляха големи топки от треви и тръни. За какво ли са разговаряли Гарет и Сътън? Имали ли са си свои шеги? Какво ли ги е събрало? Ако дневникът на Сътън беше като на всяко друго момиче, Ема можеше да научи подобни полезни неща.

Тя въздъхна и измъкна от чантата кракерите, маслините, сухите ядки и плодове и бонбоните. Разсеяно постави един кракер върху салфетката, добави две маслини за очи, фъстък за нос и парче бонбон за уста. Сещайки се за Итън, тя сбута Гарет.

— Харесваш ли новия ми приятел?

Гарет го погледна и кимна с глава.

— Сладък е.

— Искаш ли и ти да си направиш лице?

Гарет сви рамене.

— В часа по рисуване едва успявах да нарисувам кръг.

Ема лапна едното маслинено око. До тук с общите интереси.

Но аз донякъде бях доволна, че тя не харесва Гарет. Не можех да си спомня точно защо го обичах. Не можех да се досетя какво ме е карало да смятам, че е повреден, просто го знаех. И дори в смъртта го желаех само за себе си.

Ема се облегна назад и се загледа в хоризонта, несъзнателно докосвайки одраскванията по гърлото си от предишната нощ. По кожата й се забелязваха мънички червени белези. Трахеята все още я болеше от притискането на огърлицата в гърлото й. Беше се нагълтала с ибупрофен и беше намазала драскотините с фон дьо тен на „Диор“, който беше намерила в банята на Сътън, с надеждата, че Гарет няма да забележи нещо нередно. Продължаваше да усеща горещия застоял дъх на удушвача върху шията си. Тя затвори очи и потръпна.

— Добре ли си? — попита Гарет.

Ема кимна.

— Да. Просто съм изморена.

— Явно гостуването с преспиване е било забавно, а?

Ема замълча.

— Всъщност преспиване не е точна дума. Така и не можах да заспя.

— Това добре ли е, или зле?

Ема не отговори нищо, просто хвана медальона на Сътън и се заигра с него. Все още го усещаше като чуждо тяло на шията си.

— Хайде де. — Гарет я побутна нежно. — На мен можеш да ми кажеш как се забавлявате на вашите купони. Ще ми се да споделяш с мен повече неща.

Ема си взе още един кракер и изведнъж й хрумна нещо. Все пак Гарет можеше да се окаже полезен за разследването й.

— Всъщност забавление е малко силно казано — рече бавно тя. — По-точната дума е… напрежение. Понякога имам усещането, че приятелките ми ме мразят. Мисля, че при първия удобен случай биха ми забили нож в гърба. — Чувстваше се много странно да повтаря думите, които беше прочела в дневника на Сътън.

По пътя се зададоха двама студенти, които силно миришеха на марихуана. Наоколо изведнъж завоня на миризлива подмишница. Гарет лапна едно гроздово зрънце; по брадичката му потече сок.

— За онази нощ ли говориш?

Ема застана нащрек.

— За коя нощ?

Гарет бавно задъвка един кракер.

— Нощта, за която не искаш да ми разкажеш?

Ема се ококори. Какво имаше предвид?

— Или става въпрос за Шарлът? — попита той, след като не получи отговор.

Ема наведе поглед. Шарлът?

— Ъ-ъ-ъ, да — отвърна тя, с надеждата, че това ще го накара да говори. — Не знам какъв й е проблемът.

Гарет започна да разравя с маратонката си пясъка.

— Трябва да й дадеш малко време, Сътън. Опитай се да погледнеш нещата от нейната перспектива. Аз я зарязах… за да тръгна с теб. Много момичета биха го приели твърде навътре.

Ема лапна парченце сирене бри, за да прикрие шока си. Шарлът и Гарет… са били двойка? Със сигурност в дневника на Сътън не се споменаваше нищо за това.

Но в това имаше смисъл. Обясняваше смъртоносния поглед, който Шарлът й беше хвърлила предишната вечер, когато в играта „Никога-никога“ беше подхвърлен въпросът за отмъкнатите приятели. Освен това в банята й беше закачена снимка на Гарет, гол до кръста. Под леглото й също имаше една захвърлена негова снимка.

— Със сигурност не го е преодоляла все още — съгласи се Ема. — Не мисля, че те е забравила.

Гарет въздъхна и обгърна коленете си с ръце.

— Ще ми се никога да не се беше случвало. Мислех, че ме разбира. Бяхме приятели, после опитахме да бъдем нещо повече, но във връзката ни нямаше никаква романтика. Според мен и при нея тръпката липсваше. — Той си взе един кракер и го задържа в ръката си. — Тя всъщност ми се обади няколко пъти. Понякога просто ми затваряше телефона.

Ема се надигна.

— Правеше ти… номер?

Гарет се намръщи.

— Едва ли. По-скоро не знаеше какво да каже. Съжалявам я. Вярно, че е силна, но сигурно й е трудно. А и непрекъснато я виждам с теб. Искам да си останем приятели — искам всички да сме приятели. Освен това Шарлът беше до мен през цялото време след случилото се с Луиза. — Щом произнесе името, гласът му секна. Лицето му се изкриви от болка. — Свързват ни много неща.

Главата на Ема се замая, докато се опитваше да осмисли думите на Гарет. Той я хвана за ръката.

— Но вече не искам да се връщам към това. Вече съм с теб. Искам да съм с теб.

Той се доближи до нея и я прегърна през раменете.

— Което ме напомня за… онова, което обсъждахме през лятото. Нашите… планове?

Ема се вгледа в лицето му, което се беше приближило до нейното, като полагаше всички усилия да не се отдръпне назад. Изведнъж той беше започнал да изглежда ужасно сериозен.

— А-ха — излъга тя, надявайки се, че той ще обясни по-подробно.

— Добре, аз смятам да го осъществя на рождения ти ден. — Той й се усмихна свенливо и я погали с пръст по ръката. — Как ти се струва?

Ема сви рамене.

— Ами, добре — отвърна тя.

Гарет се наведе напред и приближи още повече лицето си към нейното. Ема се напрегна, когато устните му докоснаха нейните, но той имаше вкус на сладък гроздов сок и сайдер, а устните му бяха меки и топли. Тя леко се отпусна и прие целувката.

Наблизо изпука съчка. Ема се отдръпна назад и застана нащрек.

— Чу ли това?

Разнесе се ново изпукване.

— Да. — Гарет се намръщи и също се огледа. По тясната пътечка се зададе някой. Беше момиче с бледа кожа и яркочервена коса. Ема си пое дълбоко дъх.

— О! — Шарлът се спря и свали слушалките на айпода от ушите си. Погледът й се стрелкаше от Гарет към Ема, после се наведе към сплетените им ръце. Какво правеше Шарлът тук? Наблюдаваше ли ги?

Гарет нервно разтърка врата си.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти, Шар. Какво става?

Шарлът започна да усуква кожената гривна на китката си.

— О, просто се разхождам.

— Супер — отвърна той.

— Времето е идеално за разходки — добави глупаво Ема.

Ястреб нададе крясък от близката скала. Когато Шарлът отново вдигна глава, лицето й изглеждаше спокойно. Устата й вече не трепереше.

— Добре — каза тя. — Ще се видим после, влюбени птички.

— До п-после — заекна Ема.

Шарлът отново си служи слушалките. Гарет й махна с ръка. Ема също. Докато Шарлът се обръщаше, върху лицето й падна сянка. Тя погледна през рамо и погледът й срещна еминия.

Изведнъж Ема усети ръцете на удушвача на шията си и дрезгавия му глас в ухото си. Сътън е мъртва. Възможно ли е това да беше Шарлът?

Аз си спомних фигурата с широки рамене, която се беше надвесила над мен в багажника и се запитах същото. Възможно ли беше гневният поглед да бе на Шарлът, която най-накрая си беше отмъстила?

След миг тя се врътна, като размахваше вързаната си на конска опашка коса. Тръгна, поклащайки хълбоци в ритъма на песента, която слушаше на айпода си. Когато се скри зад скалата, стъпките й не се чуваха. Сякаш въобще не беше идвала тук.