Игра на лъжи

26. Лице от миналото

Дрън. Дрън. Дрън.

Часове по-късно Ема се събуди от безпаметния си сън и се огледа. Какво беше това?

Дрън. Тя се обърна към прозореца, който гледаше към предния двор. Малки камъчета отскачаха от прозореца и падаха на земята. Ема изтича към прозореца и погледна надолу. Под голямата улична лампа до предната порта стоеше някаква фигура. Ема силно разтърка очи.

— Мамо? — извика тя.

Тя хукна надолу по стълбите, без да ги усеща под краката си. Входната врата изскърца, когато я отвори рязко и изскочи в навън. Беки стоеше до колата на Лоръл, някъде по средата на алеята.

Аз зяпнах от изненада. За пръв път виждах майка ни. Тя имаше дълга до брадичката копринена коса и синьо-зелени очи. Беше слаба — всъщност твърде слаба — и носеше торбести дънки с дупка на коляното и избеляла тениска с надпис РЕСТОРАНТ НЕБРЕЖНАТА СТРИДА. Ако я срещнех на улицата, просто щях да я подмина. Не усетих никаква връзка с нея, нищо. Въобще не ми изглеждаше реална.

Но когато Ема се приближи до Беки, ръцете й просто преминаха през тялото й. Тя отстъпи назад и примигна.

— Мамо? — извика тя отново. Опита се да докосне Беки, но тя сякаш беше направена от пара. После Ема докосна своето лице, за да се убеди, че е истинска. — Какво става тук?

— Не е онова, което си мислиш, скъпа — отвърна Беки с глас на заклет пушач. — Трябва да внимаваш — добави тя. — Трябва да пазиш тишина. Скоро нещата ще станат твърде опасни.

— К-какво имаш предвид? — попита Ема.

— Ш-ш-шт.

— Но…

Тогава Беки пристъпи напред и притисна ръка към устата на Ема. Тя й се стори като истинска, твърда и стабилна.

— Трябва да направиш нещо за мен.

Изведнъж ми проблесна нещо. Чух същият глас да ми казва високо и ясно „Трябва да направиш нещо за мен“. Поне ми се струваше, че е същият глас. Не бях сигурна, дали говореше на мен… или на някого другиго. Но тъкмо когато се опитвах да вникна по-дълбоко в този спомен и той се разпадна.

Изведнъж Ема отвори очи.

Отново се намираше в тъмната стая на Сътън. Вятърът полюшваше пердетата. Чашата с вода, която беше напълнила преди да си легне, стоеше на нощното шкафче. Сънят все още пулсираше в главата й. Тя се надигна и зрението й се проясни. Над нея стоеше някаква фигура.

Беки, помисли си веднага Ема. Но фигурата имаше руса коса, не кестенява. Носът й беше леко чип и бузите й бяха обсипани с лунички. Ема погледна в турмалиново-зелените очи на Лоръл. Тя протегна ръка и запуши устата на Ема.

— Викай! — изкрещях аз като обезумяла.

И Ема направи точно това. Изрита чаршафите и се вкопчи в ръцете на Лоръл. Тя отстъпи с изненадано изражение на лицето. След миг вратата на спалнята се отвори и родителите Мърсър нахълтаха вътре. Господин Мърсър беше гол до кръста. Госпожа Мърсър беше облечена с карирано долнище на пижама и дантелено потниче. Дрейк също се намърда вътре и излая няколко пъти.

— Какво става тук? — поиска да разбере господин Мърсър.

— Лоръл се опита да ме убие! — изпищя Ема.

— Какво? — Лоръл отстъпи от леглото, сякаш изведнъж се беше подпалило.

Ема се дръпна назад, докато не се притисна към таблата на леглото. Гърдите й се разтърсваха от ридания.

— Опита се да ме удуши.

Лоръл изписка възмутено.

— Не е вярно! — Тя посочи с ръка електронния часовник до леглото. Червените цифри показваха 12:01. — Дойдох, защото исках първа да ти пожелая честит рожден ден.

— Не лъжи! — Ема придърпа завивката към гърдите си. — Видях те!

— Сътън, скъпа, Лоръл не би направила нещо такова — рече нежно господин Мърсър.

— Сигурно просто си сънувала кошмар. — Госпожа Мърсър разтърка очи. — Да не си разтревожена заради партито?

— Защо ми е да се тревожа заради него? — сопна й се Ема. Тя посочи Лоръл с пръст. — Тя Се Опита Да Ме Убие!

След това Ема отново погледна към семейство Мърсър, които я гледаха скептично.

— Скъпа, защо не слезеш долу да изпиеш една чаша топло мляко? — предложи й госпожа Мърсър.

И след това, прозявайки се, двамата тръгнаха към вратата. Дрейк и Лоръл ги последваха. Но преди да излезе в коридора, Лоръл се обърна и погледна Ема.

Очите й се присвиха. Краищата на устата й увиснаха надолу. Ема усети как във вените й потича огън. В съзнанието й отново прозвучаха думите, които Беки беше произнесла в съня. Скоро нещата ще станат твърде опасни.

Думите се завъртяха и в моето съзнание. И пак ми кажете, че сънищата не се сбъдват.