Инферно

ИНТЕРЛЮДИЯ

Подминаваш развалините на болница, от които те лъхва смрадта на овъглена плът, запушваш нос и продължаваш нататък.

И докато крачиш, се питаш: как е възможно нищо да не са научили? Цялата галактика знаеше за Гама Лабу. Как беше възможно язоните, след като веднъж са се отървали от него, да позволят това да се повтори? Къде са били, когато са строили наново камерите за мъчения, а огромните ями пак са се пълнели с трупове?

Те бяха интелигентна раса. Би трябвало да осъзнават какво се е случило, да чувстват същото отвращение към Лабу, което чувстваха всички разумни същества.

Оглеждаш тлеещите развалини и поклащаш глава в недоумение. Нито едно цивилизовано същество не би искало да живее така. Нито едно цивилизовано същество, минало през тоталитарния ад, наложен му от маниак убиец, не би се примирило безропотно с новата тирания. Къде беше опозицията? Нима наистина се е свеждала само до онзи учител и шепата деца?

Ами къртиците? Как са могли да се хванат отново в същия капан? Дори язоните да не са си извадили поука, къртиците би трябвало да разбират какво назрява. Възможно ли е, когато едва си се спасил от смъртта и разрухата, да пренебрегнеш всички инстинкти за самосъхранение, за да живееш още малко на тази планета, колкото и да е хубава, докато не те измъкнат от дома ти посред нощ и не те завлекат в килиите за мъчения или някой общ гроб?

Стар язон седи на прага на разрушен от бомбардировките магазин и те гледа с празни, угаснали очи. Отвръщаш на погледа му и почти се надяваш да ти се усмихне, да махне с ръка, да направи каквото и да било, само да не седи така безучастно и да те гледа, но не можеш да го упрекнеш. Колко ли освободители е посрещал, за да бъде измамен от всичките? И какво ли би го накарало да повярва, че сегашният е по-различен от останалите?

20

— Но защо точно сега? — изрече Картрайт, искрено озадачен. Двамата с Бедоус седяха в един ресторант в Рем. — Когато най-сетне се отървахме от него!

— Никога не съм имала намерение да оставам, Артър — напомни му тя. — Просто досега не ми разрешаваха да си замина.

Картрайт поклати нетърпеливо глава.

— Нямах предвид това. — Той замълча, търсейки най-подходящите думи. — Не разбираш ли? Изрязахме тумора на Фалигор. Планетата пак е здрава. Защо си тръгваш точно сега, когато отново си заслужава да се живее тук?

— Това е само твое мнение.

— Земята е все така плодородна. Климатът си остава най-добрият в цялата галактика. След като Лабу вече го няма, всеки ще ни окаже финансова помощ. Републиката ни помага да възстановим Ромул и Рем, канфоритите ни дават пари да поправим пътищата си, молутеите предложиха да построят нови клиники. Тук пак може да бъде рай.

— Артър, Фалигор никога не е бил рай. В най-добрия случай може да се каже, че вече не е ад. Поне засега.

— Какво искаш да кажеш с това „засега“? С Лабу е свършено. Той се крие някъде на половин галактика оттук. Никога няма да му позволят да се върне.

— Май всички на тази планета сте забравили колко бяхте щастливи, когато Лабу взе властта, но аз помня… И Уилиам Бариоки беше същият тиранин като Лабу. Не виждам причини да мисля, че се е променил.

— Как можеш да ги сравняваш? Спомни си за милионите, избити от Лабу.

— Защото просто беше доста по-дълго на власт.

— Бариоки имаше на разположение години, за да помисли над грешките си. Ти чу изявленията му. Сигурен съм, че вече ще е по-сдържан.

— По-сдържан е, защото цялата галактика го гледа — възрази Бедоус. — След две години ще те питам какво мислиш за него.

— Какъвто ще да е, все ще е по-добър от Лабу.

— По-добър от Лабу звучи точно толкова определено, колкото ако кажеш, че някой е добре, защото не е болен от рак в последна фаза. Само че такава диагноза още не е повод за ликуване.

— А защо досега не спомена нищо за опасенията си спрямо него?

— Защото знаех, че спорът е неизбежен, а ти си най-добрият ми приятел.

— Не можеш ли да помислиш още веднъж? — жално произнесе Картрайт. — Не мога ли някак да те убедя да останеш още няколко месеца, за да видим кой от двамата е правият?

Тя поклати глава.

— Артър, ти се пенсионира, а аз все още трябва да си изкарвам хляба. Задържането ми тук и без това вече ми струва доста пари.

— Мога да ти намеря работа.

— И аз мога да си намеря. Само че не тук… Виж какво, Артър, преди доста години дойдох за пръв път тук по твое поръчение. Това трябваше да трае два-три месеца. Сега се чувствам така, сякаш съм прекарала половината си съзнателен живот на Фалигор. Бях затворничка, видях как приятелите ми изчезват един по един, дори изгубих единия си крак на тази проклета планета. Стига ми толкова!

— Фалигор не е „тази проклета планета“! — възрази Картрайт. — Преминахме през огромни изпитания, но всичко свърши.

— Надявам се да си прав. Но това е твоята планета, не моята. Ти би изтърпял и десет такива като Гама Лабу и пак ще се надяваш нещата да се оправят. Мене не ме свързват с Фалигор такива силни чувства. Имам си свой живот и искам да го живея както намеря за добре.

— Правиш грешка, Сюзън.

Тя вдигна рамене.

— И така да е, аз ще си нося последствията.

Той я изгледа безпомощно.

— Кога тръгва корабът ти?

— Утре сутринта.

— И какво ще правиш?

— Първо ще обясня на кредиторите си защо не съм им се обадила — усмихна се тя. — После ще проверя кои колежи и музеи търсят ентомолог.

— Ще ти трябват ли пари? Имам сметка на Калибан…

Тя отново поклати глава.

— Благодаря ти за предложението, но нямам никакво имущество, с което да ти гарантирам връщането.

— Ще ми се обаждаш ли от време на време?

— Разбира се.

— Утре ще те закарам до космодрума.

— Не е необходимо.

— Може и да е. Оня побъркан Кракана още не е слязъл от планината. Вчера е пратил съобщение, че отказва да признае Бариоки за президент.

— Браво на него! — възкликна Бедоус. — Добре е, че има някой на тази планета, който си дава сметка какво става.

— Не си права за него, Сюзън.

— Защо? Защото си спомня какво представляваше на времето Бариоки ли?

— Защото не ще да спре войната, докато ние тук се опитваме да постигнем мир. А и някои от изявленията му са направо зловещи.

— Кои?

— Той не вярва в демокрацията, Сюзън.

— Досега демокрацията на Фалигор е родила само Уилиам Бариоки и Гама Лабу. Не мога да го виня.

— Говоря сериозно!

— И аз говоря сериозно. Може би демокрацията не е подходяща за всяка раса и за всяка планета, Артър.

— Как да не е! Само че нямаше нищо демократично в начина, по който Лабу узурпира властта.

— От кого? От законно избрания президент — напомни му Сюзън.

— Признавам, че не беше велик президент…

Бедоус се изсмя.

— Добре де! — отстъпи Картрайт. — Дори и като ръководител не беше добър. Но би трябвало да се е поучил от грешките си. А ако не е, просто ще го снемем от власт с гласуване. Нали така се прави с лошите президенти?

— Не — възрази Бедоус, — така се прави с некадърните президенти. А лошите президенти обикновено ги бият със сопата през ръцете, за да пуснат юздите на властта — или им поднасят революция.

— Каквото и да е правил досега, каквото и да направи нататък, все ще е по-добър от Лабу.

Бедоус го изгледа втренчено.

— Артър — изрече тя най-сетне, — ти си чудесен, мил, почтен човек и освен това си идеалист, който вижда у другите само доброто. Това са редки качества и заради тях те обичам толкова, но те ти пречат да видиш какво става под носа ти, в истинската му светлина.

— Толкова ниско мнение ли имаш за мен?

— Не можеш да си представиш колко високо е мнението ми за теб. Дори може да се каже, че обичам и Фалигор — или поне онова, което би могъл да бъде. И точно затова не искам да съм наблизо, когато колелото отново се завърти.

21

Месец след началото на второто управление на Уилиам Бариоки Картрайт беше убеден, че Сюзън Бедоус е сбъркала. Първият официален акт на язона беше да оповести, че най-късно след шест месеца ще се проведат избори. Седмица след като зае поста, той покани къртиците да се върнат на Фалигор и състави комисия, която да оцени щетите, нанесени на семействата им, напуснали планетата. Накрая подбра най-добрите специалисти за написването на новата конституция, сред които две къртици и четири човека. Един от тях беше Артър Картрайт.

Бариоки освободи от затворите всички политически затворници и обяви амнистия за всички престъпления, извършени по времето на Гама Лабу. Той покани публично Джеймс Кракана на масата за преговори и обеща да не предприема никакви наказателни мерки срещу армията му. (Кракана отказа, но с това предложение Бариоки си спечели немалка обществена подкрепа.)

Картрайт се отдаде изцяло на работата по новата конституция, насърчаван от непрестанните изявления на Бариоки, че иска закон, който ще направи племенните вражди невъзможни. Изминаха пет седмици на усилена работа и най-сетне проектът беше представен пред президента. И едва тогава Картрайт разбра какво означаваха предишните приказки на президента — Бариоки твърдеше, че всички политически партии неизбежно ще се обособят на племенен принцип и затова само неговата трябва да бъде обявена за законна.

Картрайт протестира енергично, но Бариоки остана непреклонен. Разрешете двадесет и четири партии, каза той, и всичките двадесет и четири племена на планетата (останалите три по-малки бяха изтребени до крак от Лабу) ще се превърнат в поддръжници на една от тях — своята. Единственият начин това да се предотврати, твърдеше Бариоки, е всички племена да се обединят под знамето на една политическа партия.

Неговата.

Скоро слухът за намеренията на президента стигна до гражданите. Те организираха протестни шествия и само след броени дни хиляди енкоти бяха арестувани и хвърлени в затвора. Най-гръмогласните и най-популярните от тях изчезнаха безследно.

Освен това Бариоки заяви, че не бива да се допуска главорезите на Лабу да се отърват безнаказано. През първите два месеца от управлението си той предяви обвинения и осъди повечето от тях за престъпления срещу държавата — модерна формулировка, включваща абсолютно всичко: от кражба с взлом и грабеж до убийство и държавна измяна.

Не мина много време и Картрайт осъзна, че Бариоки стига твърде далеч в стремежа си за справедливо възмездие, обвинявайки и осъждайки десетки хиляди язони, чиято връзка с правителството на Лабу е била съвсем далечна. Освен това повечето от арестуваните бяха болимбо и траджи — традиционните врагове на ризалите, от които произхождаше Бариоки, но това едва ли ги правеше служители и поддръжници на Лабу.

На третия месец Картрайт разбра, че президентът няма никакво намерение да одобри изработената от комисията конституция, и си подаде оставката. На другата сутрин Бариоки го повика в наново построената резиденция.

— Добро утро, Артър — поздрави слабият, с аскетични черти язон, когато въведоха Картрайт в кабинета му.

— Добро утро, господин президент.

— Вчера ми представиха оставката ви. Доколкото разбрах, изработването на конституцията върви много успешно. Какъв е тогава проблемът?

Картрайт понечи да му каже истината, но размисли. Бариоки за разлика от Лабу се радваше на подкрепата на цялата галактика, но беше способен без угризения да хвърли в затвора и дори да екзекутира човек. А предшественикът му, колкото и кръвожаден да беше, винаги успяваше да тегли чертата между позволеното спрямо собствения му народ и представителите на човешката раса.

— Хвърлих всичките си сили в изработването на този документ, господин президент — отвърна Картрайт. — Нямам какво повече да дам, затова най-добре ще е да се оттегля и на мое място да поставите някой, който ще внесе свежи идеи.

— Не приемам оставката ви, Артър — заяви Бариоки. — Колкото повече хора работят върху конституцията, толкова по-добре, та да не може никой да каже, че документът е несправедлив и дава предимства на язоните пред хората. Всички ние сме граждани на Фалигор.

— Щом не приемате оставката ми, господин президент, ще ми обясните ли поне какви са възраженията ви срещу документа? Ако знам кое ви възпира да го поставите на гласуване от конгреса, сигурно ще разбера кои негови части се нуждаят от доработване.

— Разбира се — съгласи се Бариоки. — На първо място, не е регламентирано положението за еднопартийната система. А това трябва да се направи, и то така, че да се изключи всякаква опозиция.

— Моля за извинение, господин президент, но това положение е уредено недвусмислено в раздел 8, параграф 17, който…

— Знам какво гласи параграф 17 — прекъсна го Бариоки. — Освен това знам и какво е пропуснато. Трябва да включите текст, според който всеки, който се опитва да основе опозиционна партия, е виновен в държавна измяна и подлежи на смъртно наказание.

— При цялото ми уважение, сър, намирам, че това е прекалено грубо.

— А според мен е крайно необходимо.

— Ще позволите ли да ви напомня, че ако нямахме многопартийна система, вие нямаше да можете да се кандидатирате на изборите и да спечелите срещу император Боби?

— Да, а същият този Робърт Тантрам подкопа властта ми и създаде условия маниакът Лабу да ме свали с преврат — отвърна Бариоки. — Този текст трябва да бъде включен!

— Ще го обсъдя с колегите си от комисията, но не вярвам да го приемат.

— Тогава ще ги изхвърля и ще наема други, които ще се съгласят! И знаете ли, ще започна още днес, като се отърва от двете къртици.

— На какво основание, ако позволите да попитам?

— Артър — изрече Бариоки, — единственото, което искаме, е да живеем в съгласие с вашата раса. Вие ни дадохте пари и образование, опълчихте се срещу незаконното управление на Лабу и през цялото време действахте в наш интерес. — Язонът замълча и за миг лицето му се стори на Картрайт още по-чуждо и неразгадаемо. — Но къртиците са паразити. Те не дават нищо на Фалигор. Работят само за себе си, не и за планетата. Не можем да им дадем правата, които се полагат на язоните и хората, защото в противен случай те много скоро ще завладеят икономиката ни. Лабу беше побъркан, но в едно нещо имаше право — трябва да се отървем от къртиците.

— Но нали вие сам ги поканихте да се върнат и съставихте комисия да ги обезщети за загубите!

— Сбърках — отвърна Бариоки. — Но преди три дни разпуснах комисията. Няма да ги принуждавам с указ да си заминат, както направи Лабу, но ако предпочитат да останат тук, ще имат статута не на граждани, а на временно пребиваващи. Ще трябва да плащат по-високи данъци и ще са задължени винаги да носят паспортите си, а за да пътуват в друг град, ще им е нужно разрешение. Всичко това трябва да намери място във вашата конституция, Артър.

— Тези ограничения само върху къртиците ли ще се простират, или ще важат за всички чужди раси?

— Ще важат за онези раси, които по преценка на президента упражняват вредно влияние върху Фалигор.

— Ще говоря с колегите си от комисията.

— Да, направете го.

— Това ли е всичко?

— Не. Има още нещо, на което трябва да се спрем.

— Да?

— Планетата ни е бедна, Артър, а управлението на Лабу разруши напълно икономиката й. Ще бъда наистина лош президент, ако позволя да я разграбват и по-нататък.

— Нима някой се опитва да ни ограбва, господин президент?

— Е, може би несъзнателно, но има такива — отвърна Бариоки. — В конституцията ни трябва ясно да се подчертае, че всеки човек или къртица, временно пребиваващи на Фалигор или притежаващи фалигорски паспорт, нямат право на инвестиции или банкови сметки на друга планета. В противен случай ще бъдат подведени под отговорност като извършители на криминално престъпление. Не можем да ви позволим да печелите парите си тук, а да ги влагате другаде.

— Това отнася ли се и за язоните? — попита Картрайт, който не по-зле от всички останали знаеше за огромните влогове на Бариоки на Талисман.

— Никой язон няма и да си помисли да изнесе парите си от Фалигор. Този закон ще се прилага само спрямо натурализираните граждани.

— Щом на язоните няма и да им хрумне подобно нещо, защо да не ги включим и тях? Току-виж, някому все пак хрумнало да изнесе парите си един хубав ден.

Бариоки поклати глава.

— Лично аз нямам възражения, Артър, но сред представителите на законодателната власт този текст би могъл да предизвика недоволство, а ние искаме конституцията да бъде приета единодушно. — Той замълча и изгледа студено Картрайт. — Мисля, че е най-добре да направите всичко, както ви казах.

— Да, господин президент — въздъхна Картрайт.

— Добре! — изрече Бариоки и се изправи. — Радвам се, че оставате в екипа, Артър.

— Благодаря, сър — промърмори Картрайт, като не можа да се насили да излъже, че и той се радва.

— Знам, че с вас имаме доста противоречия — продължи Бариоки, — но и двамата желаем доброто на Фалигор. Сигурен съм, че можем да продължим съвместната си работа. Тази комисия има нужда и от хора.

„Колкото за лице“ — помисли си Картрайт.

— Съжалявам, че не мога да ви отделя повече време — каза Бариоки, упътвайки се към вратата, — но имам среща с военните си съветници. — Той се намръщи. — Този Кракана и неговите ученичета имат наглостта да печатат и разпространяват вестник, пълен със злостни лъжи по мой адрес. Бях твърде зает с възстановяването на управлението, за да им обърна някакво внимание, но този последен подвиг направо ме извади от търпение. Няма да се успокоя, докато не ги арестувам, осъдя и екзекутирам! — Той замълча, после върху златистите му устни се изписа престорена усмивка. — Но това не е ваша грижа, Артър. Продължавайте да работите върху конституцията. Ще видите, че умея да се отблагодарявам на приятелите си за добре свършената работа.

Картрайт излезе от кабинета с убеждението, че президентът никога няма да получи от него конституцията, която желаеше, и се питаше как ли Бариоки се отплаща на враговете си.

22

23

Когато Уилиам Бариоки се разсърдеше, за разлика от своя предшественик той не хвърляше гръм и мълнии и не жадуваше за кръв, а ставаше още по тих, по-хладен и резервиран отвсякога. В такива случаи никога не повишаваше глас и не губеше самообладание, но тежко на онзи язон, който беше предизвикал гнева му.

Бариоки свика кабинета си посред нощ и когато пристигна и последният му министър, разтревожен и с оглупял поглед — защото се знаеше, че някои членове на правителството вече са били екзекутирани за неспазване на закона (така, както президентът го разбираше), — той се изправи пред тях и размаха лист хартия.

— Току-що научих, че Републиката е спряла всички помощи за Фалигор — хладно и премерено изрече Бариоки. — Тя е наредила на всичките си кораби да се въздържат от кацане тук и няма да позволи кораб на Фалигор да кацне на някоя от нейните планети.

— Каква е причината да изменят на нашето приятелство и добрата воля? — попита един от помощниците му, убеден, че президентът всеки момент ще им съобщи, но държеше пръв да изрази негодуването си.

— Оттам твърдят, че разполагат със списък на 623 документирани нарушения на правата на гражданите — язони и къртици, и обвиняват правителството в злоупотреба с паричните фондове.

Това разтревожи членовете на правителството. Логичната реакция беше да подскочат от възмущение и да отричат упорито тези твърдения. Всички обаче знаеха, че те са верни и дори силно смекчени, затова министрите останаха кротко по местата си, очаквайки какво ще каже нататък президентът.

— Тези обвинения са отправени и документирани от Джеймс Кракана — продължи Бариоки. Той говореше много бавно и тихо, но в пълната тишина всички го чуваха прекрасно. — Този учител и парцаливата му сган вече не са просто дразнител, а сериозна заплаха за нашето правителство. — Президентът млъкна и огледа последователно всеки един от присъстващите. — Искам Кракана мъртъв, а поддръжниците му избити или натикани в затвора най-късно до месец. Няма да приема никакви извинения. Оставям подробностите на вас и най-настоятелно ви съветвам да не ме разочаровате.

С тези думи той излезе, оставяйки министрите да си блъскат главите над проблема.

24

Десетина дни след срещата на кабинета четиристотинхилядна войска се отправи от Рем към Небесните хълмове с единствената задача да унищожи Джеймс Кракана и армията му.

В продължение на двадесет дни войниците претърсваха околността, дирейки следите на Кракана и последователите му, но не откриха нищо. Местните жители отричаха да имат някакви сведения за местонахождението му. Някои стигнаха дотам дори да твърдят, че не са и чували за него. Този поход се превърна в двадесетдневно безрезултатно учение, разнообразявано само от писъците на умиращите, докато армията се придвижваше през дузината обширни и добре замаскирани минни полета.

Верен на думата си, Бариоки уволни всички членове на правителството точно тридесет дни след съвещанието. Някои бяха пратени на заточение, но повечето изчезнаха без вест. Убеден, че селяните лъжат войниците му, президентът нареди всички села, през които минават, да бъдат разрушавани за назидание на останалите язони, ако им хрумне да крият Кракана.

Близо два месеца от Кракана нямаше ни вест, ни кост. После се заредиха чести нападения над разпръснатите и зле охранявани предни постове на правителствените войски. Тези действия увеличиха значително запаса му от боеприпаси. До Рем стигнаха слухове, че окъсаната му армия с всеки изминал ден нараства.

Бариоки прати нова огромна войска да го търси, но Кракана ги подмами навътре в гъстите влажни гори, после нападна онези части, които бяха откъснати от главните сили, и продължи с партизанската война. Най-сетне противникът му се видя принуден да се оттегли.

Бариоки научи, че Кракана е член на траджава — клон на траджите, и прати войниците си да избият всички негови съплеменници, до които успеят да се доберат. Над четвърт милион язони бяха изтребени, а малкото оцелели се пръснаха, така че армията сметна по-нататъшното им преследване за неоправдано.

Кракана изчакваше удобен случай. Най-сетне при едно дръзко нощно нападение той се промъкна заедно с няколко свои поддръжници в Рем, унищожи целия флот от двадесет и девет космически кораба и се измъкна още преди някой да усети, че въобще е бил там.

Бариоки предложи огромна награда за всяко сведение, което би помогнало за залавянето на врага му. Нито един язон не се яви с информация. Като наказание президентът обяви, че всеки ден ще унищожава по едно село, без оглед на племенната принадлежност и местонахождението му, докато Кракана не се предаде на армията в Рем. Отговорът на противника му, който никога не стана обществено достояние, гласеше, че за всеки убит от Бариоки язон той ще убива по десет войници и двама правителствени служители.

Президентът стигна до извода, че посланието идва от влажните гори около Небесните хълмове, и мобилизира цялата си армия. Четири дни по-късно горите бяха обкръжени изцяло и президентът даде заповед да започне затягането на обръча. Всички пътища за връзка с външния свят бяха отрязани, всички изходи затворени. Армията методично раздели огромната гора на по-малки участъци и ги претърсваше основно, преди да премине към следващите.

Стратегията беше правилна и сигурно щеше да даде резултат, ако имаше повече време.

Ала времето беше единственото, с което Бариоки не разполагаше. Докато армията изпълняваше задачата си на две хиляди мили от Ромул и Рем, двата града се охраняваха символично и генерал Сибо Душу реши да се възползва от положението. Той слезе на юг от Голямата северна пустиня с остатъците от армията на Лабу и за по-малко от ден установи контрол върху градовете близнаци.

Бариоки беше отведен с белезници до центъра на града, където някога се извисяваше статуята на Конрад Бланд, и беше публично екзекутиран.

Тогава Душу обяви, че с готовност ще раздели властта с Кракана, покани го да дойде в Рем и да помогне за съставянето на ново правителство. Тържествено обеща да прехвърли частните влогове на Бариоки в хазната на Фалигор и настоя представителите на печата да присъстват на всичките му срещи, за да знае населението, че той не е поредният самозабравил се диктатор, а искрено се стреми към доброто на цялата планета.

Артър Картрайт беше сред тълпата, дошла да чуе речта на Душу. И макар че все още се надяваше на най-доброто и учтиво ръкопляскаше на най-силните моменти в речта, този път реши да не участва в бурното ликуване, с което се посрещаха тези декларации.