Инферно

ИНТЕРЛЮДИЯ

Качваш се по обгорените стъпала на Парламента и най-горе спираш, обръщаш се и се вглеждаш в широкия площад, сега постлан с трупове. Някога оттук се е взирал Гама Лабу, после Уилиам Бариоки и Сибо Душу. Какво ли са виждали? Дали ликуващи лица и светло бъдеще, което някак се е объркало, или само златисто стадо, готово за заколение?

Този път няма възторжени тълпи, няма изпълнено с надежда множество, няма чиновници, готови да скрепят с печат всичко, което новият властник пожелае. Има само мъртви и умиращи. И гладни птици, виещи се над тях така, както някога са кръжали над плячката в ловните резервати.

Чуваш шум зад гърба си, обръщаш се и виждаш възрастен язон да се тътри към тебе. Дрехите му са подгизнали от кръв. Приближаваш се до него, подхващаш го в мига, в който пада в несвяст, и го полагаш внимателно на мраморния под.

Той отваря уста и изхриптява някаква дума. Не разбираш диалекта му, но знаеш, че иска вода, отваряш манерката си и я поднасяш към устните му. Язонът отпива две глътки, отпуска се на пода и те поглежда с благодарност.

— Говориш ли земния език? — питаш го. — Има ли други като тебе вътре?

Но той вече е изпаднал в безсъзнание и ти влизаш в сградата. Стъпките ти кънтят в застиналия, мъртъв въздух. И докато вървиш, продължаваш да се питаш какво те засяга всичко това. Световете си имат свои традиции — за едни те са свързани с индустрията, за други със земеделието или изкуствата. За Фалигор традиция е геноцидът.

Не си претърсил и половината сграда, когато чуваш да те викат по име и с благодарност се връщаш навън, на слънчевата светлина. Отрядът ти е открил още петима оцелели, всичките деца, и ти се спускаш по стълбите и се приготвяш за работа, питайки се отново дали не ги спасяваш, за да попаднат в лапите на следващия маниак…

25

Сибо Душу не наруши обещанията си, дори ги напомняше всеки ден. Той просто намери за нужно да отложи изпълнението им за известно време, докато възстанови реда. И понеже армията беше под негово командване, възстановяването на реда не го издигна твърде в очите на гражданите.

Той въведе полицейски час във всички градове, които се намираха под негов контрол, и нареди на войниците си да застрелват на място всеки нарушител. За лош късмет публичният му престиж пострада чувствително, когато се оказа, че първите четирима застреляни са били шофьорите на линейка, докторът и пациентът, превозван по спешност в болницата в Рем след падането на мрака.

Престижът му не се подобри и след опита за убийство, извършен от член на племето тоси. Преди още някой да е изпитал съчувствие или гняв по този повод, отмъщението му застигна над двеста хиляди тоси, които се простиха с живота си.

И тъй като парите на Фалигор все още нямаха стойност, Душу прибави към съществуващите вече данъци още един, който стъписваше с новаторството си. Войниците му трябваше методично да претърсят всяка къща и колиба за предмети, които биха могли да се продадат за твърда валута на малкото планети, поддържащи все още някакви търговски връзки с Фалигор. Наказанието за възпрепятстване на претърсването беше смърт, а ако някой не предоставеше достатъчно ценен предмет, чакаше го смърт или затвор — в зависимост от настроението на войниците. Това тутакси намали безработицата в градовете наполовина и откри съвършено ново поле за изява — кражбата. Язоните обираха съседите си, магазините, та дори и музеите, за да има какво да дадат на войниците, когато стигнат до домовете им.

В това време Душу продължи да призовава Кракана да предаде оръжията си и да седне с него на масата за преговори. Кракана отговори, че всеки войник или чиновник на правителствена служба, осмелил се да се отдалечи на повече от тридесет мили западно от Рем, ще бъде застрелян без предупреждение. Душу не беше кой знае какъв пълководец, но знаеше повече за военната тактика от Бариоки и разбираше, че не може да измъкне добре окопаната партизанска армия от задънените гори. Затова се задоволи само със заплахи и увещания Кракана да се включи в съставянето на новото правителство.

И тъй като партизанският водач ставаше все по-дързък, а набезите му — все по-успешни, Душу беше изцяло обладан от натрапчивия стремеж час по-скоро да се справи с него. Всички знаеха, че армията му нараства с часове, но никой не беше наясно колко е голяма, с какво е въоръжена и дори какви са целите на водача й. Новият президент занемари всички останали проблеми, колкото и неотложни да бяха, и се съсредоточи върху задачата да измъкне Кракана от убежището му. Цели градове оставаха без вода и електричество, пътищата се рушаха, дори и реколтата, събрана благодарение на новия данък, залежаваше в складовете, вместо да се продаде за валута.

Седмиците минаваха, а Душу още не беше успял да се добере до някакви сведения за силата или местонахождението на Кракана, затова реши, че се готви масирано настъпление, и изтегли армията си да защитава Ромул и Рем. Всички подкрепящи го селища трябваше да се защитават сами — докато не узнаеше нещо за числеността на силите, срещу които трябваше да се изправи, не би могъл да им отдели и един-единствен войник.

От Кракана нямаше ни вест, ни кост в продължение на седмица, после измина още една без никакви сведения, изниза се и месецът, а напрежението в Ромул и Рем нарастваше не с дни, а с часове. Изнервените войници се изпозастрелваха един друг нощно време, поддръжниците на Душу се заключваха в домовете си, а самият президент не мърдаше и крачка без подбраната си охрана от четиридесет язони.

И тогава Кракана най-сетне наруши мълчанието… но не за да се свърже със Сибо Душу.

26

Скъпа Сюзън,

Трябва да се направи нещо! Управлението на Душу обещава да бъде по-кърваво и от онова на предишните двама, колкото и да е трудно да повярваш в подобно твърдение. Той е ученик на Гама Лабу и е узурпирал властта над една планета, така разграбена и обезкръвена от предшествениците му, че почти няма кой да му се противопостави. Язоните са толкова сломени физически и душевно, че съпротивата им е само символична.

За Фалигор има само една надежда. Трудно ми е дори да го произнеса, защото твърде дълго съм демонстрирал неприязън към Кракана, но той все още е в горите и се носят слухове, че армията му расте не с дни, а с часове.

Споменавам за това само защото получих едно доста любопитно писмо, в което той уж ме кани да се срещна с него. Не съм сигурен в автентичността му, пък и не си представям за какво съм му притрябвал, но се налага да се направи нещо, затова се съгласих.

Пратеникът му трябва да се появи всеки момент. Не знам как ще се промъкнем през постовете на Душу до лагера на Кракана, но предполагам, че щом може да се стигне до моята къща, обратният път също няма да е невъзможен.

Имам сериозни съмнения за тази среща, но в противен случай ми остава само да седя със скръстени ръце, а аз и така го правя от доста години вече. Не мога да стоя настрана и да гледам спокойно как ограбват и опустошават тази планета за трети път.

Ако не ти се обадя повече, ще знаеш, че за пореден път съм сбъркал, но поне съм се опитал да помогна с нещо на този прекрасен някога свят, който все още обичам.

С обич — Артър.

27

Картрайт и водачът му трябваше да се промъкват два дни между постовете на Душу и през гъсталаците, покриващи подножието на Небесните хълмове. Артър не видя нито един войник, макар да беше сигурен, че стотици очи ги следят, докато навлизаха все по-дълбоко в горските дебри.

Нататък вече нямаше път. Двамата слязоха от колата и я изоставиха. Водачът беше сигурен, че не се налага да я заключват или да я крият, и Картрайт повече не отвори дума за това.

Няколко мили извървяха по неравна кална пътека. Картрайт спираше да почива на всеки половин час.

— Да не ви е зле? — попита водачът след четвъртата почивка.

— Не. — Картрайт се облегна на един широк дънер, като едва си поемаше дъх. — Току-що осъзнах, че вече не съм млад и съм изгубил формата си от едно време.

Водачът нагоди темпото си към неговото и по обяд стигнаха до лагера, разположен насред широка просека. Той се състоеше от петнайсетина палатки, едната от тях огромна — явно това беше шатрата на Кракана. Множество язони, повечето юноши, се занимаваха с привичните си работи — смазваха оръжието си, събираха дърва за огъня, почистваха лагера.

Две въоръжени момчета клечаха и играеха на някаква игра с пръчици и камъчета. Когато забелязаха Картрайт, тутакси скочиха и отдадоха чест. Картрайт им се усмихна, но те продължиха да стоят неподвижно като вдървени и той се досети, че сигурно чакат да отвърне на поздрава им. Вдигна ръка и едва тогава едното му се усмихна, след което двамата с другаря му възобновиха заниманието си.

Въведоха го в голяма палатка и той се озова лице в лице с дребен жилест язон на средна възраст, който се изправи да го посрещне.

— Аз съм Джеймс Кракана — изрече язонът и протегна ръка. — Радвам се, че се решихте да дойдете, господин Картрайт.

— Ще бъда прям, господин Кракана — Картрайт пое ръката му. — Не одобрявам много от вашите действия. Но вие се опълчихте срещу Сибо Душу и дори само по тази причина би било престъпна безотговорност от моя страна, ако поне не ви изслушам.

— Достойна за уважение прямота.

— Доколкото си спомням, двамата с вас никога не сме се срещали — продължи Картрайт. — Мога ли да ви запитам защо се спряхте тъкмо на мен?

— Не сме се срещали на равни начала — отвърна Кракана, — но аз съм ви виждал неведнъж. Вие изиграхте важна роля в историята на Фалигор, господин Картрайт, а сега сте един от малкото хора, останали на планетата… Най-новите събития в историята ни са повече ваше дело, отколкото на когото и да било другиго, и си мисля, че може би ще поискате да помогнете за уреждането на проблемите ни.

— Чакайте малко… — започна разгорещено Картрайт.

— Не ви упреквам — прекъсна го Кракана. — Нямам намерение да виня никого. И не поставям под съмнение любовта ви към Фалигор. Само ви напомням, че преди да започнете опитите си да ни превърнете в Утопия — такава, каквато вие я виждате, тук нямаше кланета, нямаше геноцид, нямаше Гама Лабу, Бариоки и Сибо Душу.

— Никога съзнателно не бихме допуснали те да злоупотребят с властта си.

— Знам. И все пак злоупотребиха. Тримата изтребиха близо една трета от населението на планетата. Разрушиха икономиката, унищожиха структурата на нашето общество и отблъснаха онези светове, които можеха да бъдат наши приятели. Ето затова продължавам войната.

— С деца — подметна Картрайт неодобрително.

— Огледайте се около себе си, господин Картрайт. Остана ли някой освен децата?

Картрайт въздъхна дълбоко и се замисли върху думите му.

— Май имате право, господин Кракана — призна най-сетне той.

— Седнете, ако обичате, господин Картрайт. — Кракана придърпа един стол за себе си и посочи втория на госта, който се отпусна с облекчение. — Не ви поканих, за да доказвам правотата си, а да ви помоля за помощ. Горе-долу след месец ще предприема нападение срещу Душу. Изчаквах удобен случай да се убедя, че нито един тиранин не е останал в сянка. Доколкото ми е известно, Душу е последният, затова ще изляза насреща му. Ние ще спечелим, господин Картрайт, но с огромни загуби и от двете страни.

— Как мога да бъда сигурен, че след като спечелите, и вие няма да се превърнете в същия тиранин? — попита Картрайт, приемайки с благодарност високата чаша с вода от влезлия адютант.

— Няма никаква гаранция — отвърна Кракана. — Но можете да разгледате безпрепятствено лагера ми и аз ще се погрижа да ви бъде осигурен достъп до всеки район, контролиран от мен. Можете да питате всекиго, когото срещнете — войник, селянин, скитник, все едно. Освен това ще наредя на онези, които ви придружават, да ви оставят да задавате въпросите си насаме. Искам, преди да си тръгнете, да се уверите, че всичко, което ви казвам, е истина.

— Това ми се вижда справедливо.

— За мен е много важно да съм честен с вас, господин Картрайт, защото искам да ви накарам да направите нещо, което досега не сте правил — да изберете между две враждуващи страни и да подкрепите едната.

— Ще подкрепя онова, което е най-добро за Фалигор — отвърна Картрайт.

— Това са празни думи. Време е да се разделите с ролята си на пасивен наблюдател и да се присъедините към силите на Доброто срещу армията на Злото. Толкова е просто.

— Няма прости неща — възрази Картрайт.

— Не, точно това е едно от тях — настоя Кракана. Той замълча за момент, сякаш се опитваше да подреди мислите си, и продължи: — Искам да знаете, че нито един мой войник не е получил заплата и един-единствен кредит, но досега за повече от четири години нямаме случай на дезертьорство.

— От какво живеете тогава?

— От същото, от което живеехме и преди идването ви на Фалигор — от земята.

— Колко е голяма армията ви?

— Достатъчно голяма, за да изпълни предстоящата задача. Искам също да обърнете внимание и на обстоятелството, че никога не сме убивали къртици или хора, а от язоните жертва са ставали само онези, които носят униформите на Бариоки и Душу. Няма да убием и самия Душу, когато превземем Рем.

— Как бих могъл да съм сигурен в думите ви? Вашите войници без съмнение ще потвърдят всичко казано от вас.

— Попитайте първия срещнат селянин. Предложете на войниците ми пари, за да опровергаят казаното от мен. Вие сте интелигентно същество, господин Картрайт, и ще съумеете да прецените дали говоря истината.

— Добре — съгласи се Картрайт. — Да допуснем за момент, че всичко казано от вас е истина. Какво общо има то с мен? Все още не ми е ясно защо пожелахте да ме видите.

— Наблюдавам ви от години и стигнах до убеждението, че сте честен човек. Не сте практичен, нито реалист, но сте почтен, а това е от голямо значение за моите цели. — Той отново млъкна, а през това време Картрайт се чудеше дали току-що чутото е комплимент или, напротив, оскърбление. — Малкото лекари, които Лабу и Бариоки не успяха да избият, работят в градовете. Армията ни е напълно лишена от медицинска помощ. Лекарствата, с които разполагаме — става дума за откраднатите от нас, са оскъдни, а подозирам, че когато Душу се увери в поражението си, ще унищожи запасите, преди войските ми да завземат Ромул и Рем. Той е струпал всичките си сили около тези два града и битката обещава да бъде най-голямото кръвопролитие, което планетата някога е виждала. Множество ранени и от двете страни ще имат нужда от квалифицирана медицинска помощ и именно тук можете да помогнете.

— Как?

— Искам вие да бъдете наш представител пред Републиката и да издействате изпращането на медицински екипи и лекарства след последната атака. Присъствието им тук би могло да спаси живота на хиляди язони… и от двата лагера.

— Изненадан съм, че се интересувате какво ще стане с враговете ви.

— Има разлика между необходимото убийство и безсмисленото клане, господин Картрайт. Противно на моите предшественици аз нямам намерение да обединявам планетата, избивайки всички язони, които не са съгласни с мен. Ако случайно сте пропуснал да забележите, такива опити са правени без особен успех… И така, господин Картрайт, на чия страна ще застанете?

— Все още не съм сигурен. Това, което чух, ми харесва, но досега неведнъж са ме лъгали. — Картрайт изгледа втренчено Кракана. — Вие сте от онези, които се обявяват срещу демократичната форма на управление. Защо?

— В този момент не я одобрявам, защото огромната част от населението е неграмотна, а и плачевното състояние на комуникациите — радио, видео, холо, вестници — прави невъзможно провеждането на нормални избори, тъй като много малък е процентът на онези, които ще знаят за какво и как да гласуват.

— Другата възможност е диктатурата — сухо изрече Картрайт.

— Нямам намерение да ставам диктатор. Има и други форми на управление освен демокрацията и тиранията, господин Картрайт. Планетата люлка на вашата раса предлага множество примери — от монархията до републиката, а защо не и социализъм или комунизъм? Вашите африканци в Ботсвана са имали свободно избран президент и Долна камара и в същото време в Горната камара са влизали само наследствените племенни вождове.

— Изглежда сте изучавал много задълбочено нашата история.

Кракана се усмихна.

— Преди да стана партизански водач, бях преподавател по политически науки. И още не съм изгубил надежда един ден да се върна към тази професия.

Картрайт го изгледа продължително.

— Ако успеете да ме убедите, че говорите истината — изрече той, — ще направя всичко по силите си да ви помогна.

28

29

Сякаш Фалигор си нямаше достатъчно проблеми, та трябваше по времето на Сибо Душу към тях да се прибави и още един. И селяни, и граждани започнаха да измират отначало с дузини, после със стотици и накрая с хиляди, като най-засегнати бяха селяните. Симптомите всеки път бяха едни и същи — отначало жертвата започваше да фъфли и да куца, след няколко седмици или месеци тялото постепенно отказваше да й се подчинява и след известно време болният вече не можеше нито да върви, нито да се храни. Мускулите атрофираха и никакви упражнения и лекарства не бяха в състояние да ги укрепят. Накрая заболелият вече не можеше и да дъвче и умираше от глад. Дори да ги закараха в болница и да им вливаха хранителни течности интравенозно, болните не бяха в състояние да ги преработят и краят беше неизменно същият — разкривен, неимоверно измършавял труп.

Отначало наричаха болестта „изсмукващия мор“, но после, след като лекарите успяха да я разгадаят, тя получи официалното си име, изразяващо напълно същността й: субклинично прогресивно разстройство на обменните процеси, или СПРОП. Но колкото и да бяха наясно с протичането и последствията й, така и не откриха причинителя.

Една християнска секта обяви, че това е Божие наказание, че язоните са грешна и порочна раса, ала новопокръстените не бяха кой знае колко — повечето язони, независимо дали се чувстваха грешници или праведници, смятаха, че вече са понесли достатъчно страдания, за да изкупят и най-страшните им грехове.

Бариоки беше отминавал болестта с мълчание, но по времето, когато Душу взе властта, епидемията достигна такива мащаби, че не можеше повече да бъде пренебрегвана. И тъй като той беше не само президент, но и главнокомандващ на армията, при това на воюваща армия, единствената му грижа бе да открие причинителя на болестта и да я посее сред последователите на Кракана. Но тъй като медицинската наука все още не беше изолирала вируса, от опитите му нищо не излезе.

Не след дълго различни медицински организации научиха за съществуването на СПРОП и поискаха разрешение да кацнат на Фалигор и да лекуват жертвите. Душу се опита да се възползва от положението и обясни, че не може да гарантира безопасността им при съществуващите условия, но ако Джеймс Кракана и последователите му сложат оръжие и се предадат, той с благодарност ще посрещне всяка хуманитарна помощ, която му се предложи.

Отговорът на Кракана не изненада никого. Той вдигна във въздуха два склада с боеприпаси и един предавател за подпространствена връзка и с това сложи край, поне временно, на опитите на благотворителните организации да помогнат на жертвите на СПРОП.

Едва когато двама от синовете на Душу заболяха от страшната болест, той изпрати на Кракана тайно предложение за временно примирие, за да могат благотворителните и медицинските организации да стъпят на планетата и да започнат лечението на заболелите. Кракана отговори, че ако армията на Душу сложи оръжие, а самият генерал му предаде властта над Ромул и Рем, той с удоволствие ще допусне медицинските работници на планетата, но за примирие и дума не може да става. След всички престъпления и кръвопролития той не би се съгласил на по-малко от пълна капитулация.

Така стояха нещата пет седмици след завръщането на Артър Картрайт от главната квартира на Кракана.

30

Същинската битка беше кратка, но кръвопролитна.

Кракана започна нападението призори, като не атакува Рем, който беше по-близо до позициите му, а не толкова добре укрепения Ромул. Към края на деня вече беше ясно, че падането на града е неизбежно, но трябваше да мине седмица в ръкопашни боеве за всяка къща, преди Ромул да се предаде окончателно и армията на Кракана да потегли към Рем.

Картрайт беше предал съобщението на Републиката и тя изпрати огромен контингент от медицински работници в системата на Фалигор, но ги държеше в орбита дори и след падането на Ромул. Нямаше никакво намерение да рискува дори един-единствен човешки живот на тази побъркана, кръвожадна планета. Затова не им позволи да кацнат, докато Картрайт не гарантира, че правителството на Душу е паднало, а улиците на Ромул и Рем са безопасни.

Нападението над Рем беше още по-ожесточено. Децата воюваха без страх и милост, а бойните им викове се носеха като жален женски вой сред грохота на битката. След четиричасови боеве Душу разбра, че армията му ще загуби, и тихо се измъкна от града по предварително подготвен канал, придружен само от най-доверените си помощници и шепа телохранители.

Както и в битката за Ромул, дори след падането на града войниците на Кракана трябваше да водят ръкопашен бой за всяка къща още три дни. Когато най-сетне стана ясно, че бунтовниците са си осигурили победата, Републиката разреши на медицинските си екипи да кацнат. Те обаче разбраха, че ще са прекалено заети с пострадалите на бойното поле, за да обърнат внимание на жертвите на СПРОП.

31