Искрено ваш Шурик

45

Телефонът наистина звъня през петнайсет минути. Беше вторият ден на празника — осми ноември. За Вера Александровна се бяха сетили бившите й колеги. Дори Фаина Ивановна, бившата й началничка, се обади. Честити й празника, попита за Шурик: дали не се е оженил…

„Колко мило от нейна страна, че не ме е забравила. Все пак, макар и мошеничка, у нея има нещо човешко“ — взе милосърдното си решение Вера.

Обади се синът на покойния Мармалад, Енгелмарк Михайлович. Странно нещо, този доста неприятен човек, който съвсем беше изоставил баща си приживе, след смъртта му изведнъж прояви към него интерес и след като получи като наследство бащиния си дял в кооперацията, взе библиотечните шкафове с книгите и партийните архиви и сега от време на време се обаждаше и питаше Вера Александровна дали познава някой човек, споменат в бележките на Михаил Абрамович. Тя всеки път се опитваше да му обясни, че бе познавала баща му много повърхностно, и то само през последната година от живота му, но Енгелмарк Михайлович беше убеден, че приятелство или любов са свързвали Вера Александровна с Михаил Абрамович и тя е посветена във всичките му партийни тайни, така че от време на време се опитваше да измъкне нещо от нея и дори понякога идваше у тях.

След всичките безинтересни обаждания имаше едно приятно: обади се приятелката й Кира и двете дълго си разказваха една на друга за децата си: Кира — за Славочка, Вера — за Мурзик.

А от дванайсет нататък безброй дами започнаха да търсят Шурик: някои — познати на Вера Александровна, други — анонимни.

„Съвсем са забравили как трябва да се говори по телефона — натъжаваше се Вера Александровна, — не се представят, не казват добър ден…“ Не се представяше и не казваше добър ден Матилда. Изключително от неудобство. Макар че с Шурик ги свързваха дългогодишни разнообразни отношения, никак не й се искаше да се представя на майка му.

Обади се и Светлана. Тя почти си губеше гласа от страх пред тази строга дама, майката на Шурик. Освен това горчивият опит от отношенията й с мъже я беше уверил, че майката на съпруга е винаги твой враг… Впрочем тя никога не бе имала съпруг, но онези мъже, които биха могли да й станат, кой знае защо, имаха ужасни майки. У Вера Александровна, тази толкова външно приятна и възпитана дама, тя също предвиждаше враг.

Единствено Валерия говореше мило и приятно, като интелигентен човек. Да, да, Шурик извади късмет с Валерия. Уреди го с работа, толкова много направи за него. Наистина Шурик също прави много за нея. И Вера подробно разказа на Валерия, че Шурик е бил снощи на сватбата на състудент, прибрал се е късно, и то със стомашно разстройство и порязана ръка, и сега спи.

— А, добре, тогава нека спи. А когато се събуди, нека ми се обади. Възникна един въпрос във връзка с превода. Благодаря, Вера Александровна.

Шурик се събуди в пет часа и отново от стомашни болки. Отиде в тоалетната и майка му веднага го извика на телефона. Търсеше го Матилда. Само дето не плачеше. Докарала от Вишни Волочок любимия си и най-стар котарак Константин — животното едва ли не умирало:

— Котаракът е много зле, не яде, не пие, задните му лапи не са в ред, сякаш се е парализирал… Умолявам те, Шурик, иди да доведеш ветеринаря. Вече си го водил тук веднъж, Иван Петрович, живее на „Преображенка“… Вече се разбрахме по телефона…

Нямаше мърдане:

— Ще изляза за два часа по работа, мамо.

— Ами свещеният час? — писна Мария.

Свещен час наричаха вечерните им уроци по език: единия ден — английски, другия — испански.

— Довечера, Мурзик. Бива ли?

— Ами ние и вчера го пропуснахме…

Мария обичаше тези вечерни часове, когато Шурик се занимаваше с нея, а и Вера следеше да не пропускат уроци. Е, сега са празници, както и да е…

И Вера даде на Шурик една таблетка бесалол с топъл сладък чай, намота върху грозния бинт още един, нов и бял пласт, и му каза да се прибира по-бързо.

— Впрочем, както искаш, ние с Мурзик отиваме на балет и можеш да не ни посрещаш, сами ще се приберем… — завърши тя недоволно.

Мурзик все по-често заместваше Шурик при културните мероприятия. И изобщо Вера Александровна оставаше с впечатление, че целият живот на сина й протича изключително между домакинските грижи и многобройните му работи, така че от време на време изразяваше съжаление, че културният живот на столицата, толкова интензивен и интересен, до голяма степен му се изплъзва.