Исторически новели

Защо персите нападнали Египет

Ето каква била причината, поради която Камбис, синът на Кир, потеглил на поход срещу същия този египетски цар — Амасис, като повел войска от подчинените нему народи, сред които били и йонийските, и еолийските елини. Преди време Камбис проводил пратеник в Египет и поискал дъщерята на Амасис за жена. Поискал я, подучен от един египтянин, който му дал този съвет, понеже роптаел срещу Амасис, задето го бил откъснал от жена и деца, като от всички лечители в Египет него отличил да замине за Персия, когато веднъж Кир изпратил при Амасис хора с молба да му доведат най-вещия очен лечител от Египет. Та като възроптал срещу това, египтянинът надумал Камбис да поиска дъщерята на Амасис, за да му причини огорчение, ако я даде, или да му навлече омразата на Камбис, не я ли даде. И Амасис, притеснен и застрашен от могъществото на персите, нито искал да я даде, нито можел да откаже, макар да знаел със сигурност, че Камбис няма намерение да я взема за своя жена, а за наложница. Съобразявайки всичко, той постъпил по следния начин: царувалият преди него Априес имал дъщеря на име Нитетис, много стройна и хубава, последна издънка на неговия царски род. Тъкмо нея изпратил Амасис за своя дъщеря в Персия, като я накитил със скъпи одежди и злато. Подир известно време веднъж Камбис я поздравил, назовавайки я по името на баща й, и девойката му отвърнала: „Ти не знаеш, царю, как те изигра Амасис. Изпрати ти за своя дъщеря мене, нагиздена с накити. Но аз съм дъщерята на Априес, на бившия му господар, против когото Амасис разбунтува египтяните и го уби.“ Тези й думи и възникналият от тях повод повели Камбис, сина на Кир, срещу Египет, тъй като страшно го разгневили.

Но за това има и друг един разказ, на който аз не вярвам — как една персийка влязла при жените на Кир и като видяла колко хубави и стройни били децата на Касандане, наобиколили майка си, прехласната, много ги похвалила, а Касандане й рекла: „Макар че съм му родила такива деца, Кир не държи на мен, а отдава цялото си внимание на доведената от Египет.“ Тя изрекла тези думи от неприязън към Нитетис. Тогава Камбис, най-големият неин син, казал: „Заради теб, майко, когато стана мъж, аз ще обърна Египет наопаки — което е горе, ще бъде долу, а което е долу — горе!“ Когато дал този обет, който смаял жените, Камбис бил на не повече от десет години, ала не го забравил и затова, щом възмъжал и взел царската власт, предприел похода си срещу Египет.

Жестокото изпитание

Междувременно Амасис умира и Камбис заварва на египетския престол неговия син Псаменит (Псамтик III), срещу когото постига пълна победа в битка при Нилската делта, а по-късно, при обсадата на Мемфис в 525 г. пр.н.е., го пленява.

На десетия ден от превземането на крепостта в Мемфис Камбис решил да изпита духа на Псаменит, египетския цар, който царувал само шест месеца. За да се погаври с него, отвел го с още някои египтяни на едно място в околностите на града. Тогава накарал дъщерята на Псаменит да си облече дрехи на робиня, подбрал също щерките на египетските първенци и ги изпратил с нея — облечени и те като царската дъщеря. Занизали се девойките с плач и ридание покрай мястото, гдето седели бащите им. А те, като гледали чедата си поругани, заридали и заплакали всички. Само Псаменит навел глава към земята, когато забелязал и познал дъщеря си. Носачките на вода отминали. Втори се задали Псаменитовият син с още две хиляди египтяни на негова възраст, навързани с въже за шиите и с юзда в устата на всеки. Водели ги на смърт като наказание за гибелта на митилинците24 и техния кораб при Мемфис, защото присъдата на персийските царски съдии била такава — животът на всеки митилинец да се заплати с живота на десет знатни египтяни. Псаменит гледал как преминава върволицата и макар да виждал, че водят на смърт и неговия син, държал се както при минаването на дъщеря му, докато египтяните, които стояли наоколо му, плачели и жестоко се измъчвали. Но след като отминали и тия, случило се тъй, че край мястото, гдето седели Псаменит, синът на Амасис, и египтяните, минал един от неговите сътрапезници, човек вече на възраст, който бил изпаднал от предишното си положение, станал бил просяк и молел за милостиня от войниците. Щом го зърнал, Псаменит заплакал, назовал своя другар по име и се заудрял в главата. Но ето че там имало хора, подставени да следят и да докладват на Камбис за всичко, което правел Псаменит при преминаването на шествията. Учуден от поведението му, Камбис изпратил човек да го запита, като каже следното: „Твоят господар Камбис, Псамените, иска да разбере как тъй, когато видя дъщеря си поругана и че синът ти крачи към смъртта, ти нито зарида, нито заплака, а удостои сетне един просяк, който, както се оказва, не ти е даже и родственик.“ Това попитал единият, а другият отговорил с думите: „Сине на Кир, моите лични нещастия бяха твърде големи за плач, но сълзите бяха достойни за мъката по моя изпаднал от охолство и честитост другар, който е стигнал до просия на прага на старостта.“ Когато му донесли този отговор, Камбис му отдал право. Тогава, както разказват египтяните, Крез, който дошъл в Египет, съпровождайки Камбис, също заплакал, заплакали и другите перси, които били там. И у самия Камбис се явило съжаление — той заповядал да извадят Псаменитовия син от числото на осъдените на смърт, а Псаменит да доведат при него в града.

Ала изпратените за това хора не заварили сина жив, понеже пръв бил съсечен. Псаменит те отвели обратно в града при Камбис, където заживял оттогава, без да види лошо. И да се беше научил да седи мирен, той щеше да си възвърне Египет, като му стане управител, понеже е привично за персите да удостояват царските синове и дори когато царете се разбунтуват, пак връщат владенията на синовете им. Но тъй като имал зли помисли, Псаменит си получил наградата — хванали го, че бунтува египтяните, и го разобличили пред Камбис, подир което го накарали да пие от кръвта на бик и тя веднага го умъртвила. Такъв бил краят на Псаменит.

Лудостта на Камбис

След покоряването на Египет Камбис предприема неуспешни походи срещу Картаген и Етиопия, в които загубва голяма част от войската си из пясъците на пустинята.

Когато Камбис се прибрал в Мемфис, на египтяните се явил Апис — богът, който елините наричат Епаф, Тогава, щом разбрали за неговото явяване, египтяните наоблекли веднага най-хубавите си дрехи и започнали празненства. Камбис ги гледал какво правят, напълно уверен, че египтяните празнуват като радостно събитие неговото злополучно завръщане. Затова повикал при себе си управителите на Мемфис и когато те дошли, запитал ги: „Защо при първия ми престой в Мемфис египтяните не вършеха нищо подобно, ами чакаха досега, когато съм за втори път тука, но загубил немалък брой от войската си?“ Отговорили му, че се е явил един от техните богове, който имал навик да се показва на хората по веднъж на много време и щом се появял, всички египтяни ознаменували това с благодарствени празненства. Камбис изслушал думите им, сетне рекъл, че лъжат и, като послужили си с лъжа, ги наказал със смърт.

След като убил управителите, тоя път Камбис повикал жреците да се явят пред него, но и те му отговорили по същия начин, при което той заявил, че няма да му убегне истината — дошъл ли е сред египтяните техният кротък бог. Само толкова казал, сетне заповядал на жреците да му доведат Апис и те се запътили да го сторят. Този Апис, или Епаф, е телец, раждан от крава, която не може след него да поеме ново зачатие в утробата си. Египтяните твърдят, че от небето слиза лъч върху кравата и че вследствие на него тя ражда Апис. Ето какви белези има телецът, който носи това име: той е чер, но на челото си е с бяло четириъгълно петно; на гърба си има друго, наподобяващо хищна птица; по опашката космите му са двойни, а под езика си има нещо като бръмбар.

Когато жреците се върнали, водейки Апис, Камбис, полупобъркан сякаш, извадил кама и понечил да прободе Апис в корема, но го улучил в бедрото. Сетне се изсмял и рекъл на жреците: „О, глави тъпи, такива ли се раждат боговете — от плът, от кръв и чувствителни към желязо?! Няма що, този бог е подходящ за египтяните! Но да ме правите безнаказано за посмешище — няма да ви оставя!“ Подир тези си думи Камбис наредил на ония, дето отговаряли за това, да нашибат здравата жреците с камшици, а който египтянин хванат, че празнува, да го убиват. И тъй, египтяните спрели празненствата, жреците понесли наказанието, а Апис, оставен да лежи в своя храм, издъхвал, от удара в бедрото. Скоро той умрял от раната и жреците го погребали тайно от Камбис.

Както разказват египтяните, Камбис веднага полудял от това свое престъпление, при все че и по-рано съвсем не бил с всичкия си. И като първо безобразие погубил брата си Смердис, с когото били от едни майка и баща и когото от завист върнал в Персия от Египет, задето единствен от персите обтегнал на около два пръста тетивата на лъка, донесен от Етиопия, докато другите перси опитали, ала не могли. Та като си заминал Смердис за Персия, такъв един сън се присънил на Камбис: видяло му се как от Персия идва вестител с вестта, че на царския трон седи Смердис и главата му опира в небето. Побоял се при този сън Камбис да не би брат му да го убие и да се възцари на негово място. Затова изпраща Прексасп — своя най-доверен човек, в Суза, за да го убие. Прексасп пристигнал в Суза и убил Смердис. Едни разправят, че го убил, когато двамата излезли на лов, а други — че го удавил, като го извел на Червено море.

Та първо с това, както предават, започнали безобразията на Камбис. Втора жертва станала родната му сестра, която дошла заедно с него в Египет и която била също и негова жена. Ето как я взел за жена, понеже обичаят до негово време забранявал строго на персите да се женят за сестрите си. Камбис се влюбил в една от сестрите си и решил да се ожени за нея. Но понеже искал да стори нещо противообичайно, той свикал царските съдии и ги запитал има ли някакъв закон, дето да позволява на брат, ако пожелае, да вземе сестра за жена. Тъй наречените царски съдии се подбират сред персите и или служат цял живот, или докато ги уличат в нещо нередно. Те съдят в Персия, тълкуватели са на обичайното право и до тях се отнася всеки спор. Та на въпроса на Камбис те дали верен и безопасен отговор, като казали, че не се е намерил закон, дето да позволява брат да взема за жена своя сестра. Но открили друг един закон, според който на персийския цар се разрешава да прави каквото си иска. По тоя начин те не само че не заобиколили закона от страх да не би сами да пострадат от Камбис, ако следват прекалено много закона, ами открили и друг, съюзник за женитбата му. Така Камбис се оженил за любимката си. Но не минало много време и взел нова сестра за жена. Камбис убива по-младата от тия двете, която дошла заедно с него в Египет.

За нейната смърт се говорят две различни неща — също както за Смердис. Елините разказват как веднъж Камбис пуснал едно лъвче и едно кученце да се боричкат, как жена му също била на зрелището и когато лъвчето взело да надвива, на помощ на палето дошло неговото братче, което успяло да скъса синджира си. И сега вече се справили с лъвчето, понеже били две. Камбис проследил с удоволствие борбата, но сестра му, която седяла до него, заплакала. Като я видял, Камбис я попитал за какво плаче и тя му рекла, че изплакала, когато видяла как палето помогнало на брат си, понеже се сетила за Смердис, а на него нямало кой да помогне. За тези думи, твърдят елините, тя била погубена от Камбис. Но египтяните разказват как веднъж, когато двамата седели на трапезата, тя взела една зелка и обелила едно по едно листата й, подир което попитала мъжа си как му се вижда по-добра зелката — обелена или с листата. „С листата“ — отвърнал Камбис. „Но преди време — добавила тя — ти постъпи както аз със зелката: ти оголи рода на Кир!“ Подразнил се тогава Камбис и макар че носела в утробата си дете, скочил отгоре й, от което тя пометнала и умряла.

Това били пристъпите на Камбисовата лудост, засегнали най-близките от рода му, било само заради Апис, било по някоя друга причина, тъй като нещо обикновено е разни страдания да спохождат людете. Защото се говори още, че Камбис по рождение страдал от една ужасна болест, която някои наричат „свещена“25. Не би било никак чудно тогава, щом неговото тяло е било болно от тая ужасна болест, и умът му да е бил поразен от нея.

А ето какви били пристъпите на лудостта му, засегнали хора извън неговия род. Разправят, че веднъж той попитал Прексасп, най-високопоставения от него човек, управителя на царския двор, чийто син бил виночерпец на Камбис — сан също немаловажен в Персия, та разправят, че го попитал за следното: „Какво мислят за мене персите, Прексаспе? И какви приказки говорят за мен?“ „За всичко друго — отвърнал Прексасп — страшно много те хвалят, господарю, само дето приказват, че си се попристрастил повечко към виното.“ По тоя начин му отговорил за персите, а Камбис се подразнил и рекъл: „Така, значи, говорят персите — че съм се пристрастил към виното и съм загубил от туй ум и разсъдък! Тогава са ме заблуждавали с предишните си приказки!“ Защото веднъж, когато преди време персите заседавали с него, Камбис ги попитал как мислят — може ли той да се мери с баща си Кир. Отвърнали му, че е надминал своя баща, понеже, освен дето владее всичко негово, е прибавил към владенията си Египет и морето. Това казали персите. Тогава Крез, който също присъствал и комуто не се понравило тяхното сравнение, се обърнал към Камбис и рекъл: „Сине на Кир, ти, по мое мнение, не можеш с баща си да се равниш, понеже не си създал още син, какъвто остави той.“ Като чул това, Камбис останал поласкан и похвалил присъдата на Крез.

Та понеже си спомнил за тези именно отговори, Камбис гневно рекъл на Прексасп: „Ей сега лично ще се убедиш дали персите говорят истината, или самите те са луди, като говорят така. Аз ще пусна една стрела по сина ти, който е застанал в преддверието, и ако го улуча право в сърцето, ще излезе, че персите все едно нищо не казват. А не го ли улуча, ще призная, че персите говорят истината и че побърканият съм аз.“ След тези думи Камбис опънал лъка си, ударил момчето и то паднало мъртво. Тогава наредил да отворят раната и да видят какво е попадението… А когато открили в сърцето върха на стрелата, извънредно зарадван, Камбис се ухилил и рекъл на бащата: „Стана ясно, Прексаспе, нали, че не аз съм лудият, а персите са побъркани. Я ми кажи сега видял ли си друг човек на земята, който да стреля с толкова точен мерник?“ Като гледал, че царят не е с разсъдъка си, Прексасп се побоял за себе си и отвърнал: „Господарю мой, не мога да допусна, че би могъл тъй точно да насочи стрелите си дори самият бог.“26 Това било престъплението, което извършил Камбис в тоя случай. Друг един път той заловил дванадесетима перси от най-знатните и без никаква особена причина ги заровил живи в земята до шиите.

При тези негови безобразия лидиецът Крез счел за нужно да го вразуми с думите: „Недей се уповава, царю, изцяло на младостта и буйността си, а се възпирай и сдържай. Хубаво е последиците да се пред-угаждат и истинската мъдрост е в предпазливостта, А ти хващаш и без никаква особена причина убиваш свои поданици, убиваш и деца даже. Помисли само — няма ли да се разбунтуват персите, ако не спреш да вършиш подобни неща? Сам Кир, баща ти, ми заръча най-настоятелно да те поучавам и вразумявам, колчем намеря за добре.“ Крез му дал този съвет от добри чувства наистина, а Камбис отвърнал: „Как смееш и на мене да даваш съвети, ти, който уж отлично царува над отечеството си — ти, който уж добре посъветва баща ми, когато го накара да премине реката Аракс и да нападне масагетите, при все че те желаеха да минат на нашия бряг, ти, който погуби себе си, понеже беше лош вожд на отечеството си, погуби и Кир, понеже те послуша! Жив и здрав няма да си отидеш оттука — отдавна дирех удобен случай да те пипна!“ И като казал това, Камбис посегнал към лъка си, за да го убие, ала Крез побягнал и изтичал навън. След като сам не сварил да пусне стрела, Камбис наредил на слугите да го заловят и убият. Но слугите, които си познавали господаря, вземат, че скриват Крез с намерение да го покажат и да получат награда, задето са запазили живота му, в случай, че Камбис се разкае и се поинтересува за Крез; ако ли пък не се разкае и не му домъчнее за Крез, тогава да го премахнат. И наистина, не след дълго на Камбис му станало мъчно за Крез. Щом усетили това, неговите слуги му обадили, че е жив. Камбис изразил задоволството си, че Крез е оставен жив, но се заканил, че ония, дето го спасили, няма да минат без наказание, а ще ги убие. И го направил.

Ето с това и с още много подобни престъпления Камбис беснеел сред перси и съюзници. През времето на престоя си в Мемфис той отварял древните гробници и разглеждал мумиите. Веднъж влязъл в храма на Хефест и жестоко се подиграл с изображението на бога. Това Хефестово изображение най-много прилича на статуетките на Патеките, с които финикийците украсяват носовете на бойните си кораби. Аз ще се поясня за онзи, който не ги е виждал: това са фигури, наподобяващи пигмеи. Камбис влязъл още и в храма на Кабирите, в чийто храм няма право да влиза никой освен жрецът. Не само осквернил, но и изгорил много изображения. Те също напомнят тези на Хефест, който според преданието е техен баща.

Та за мене е ясно, че, както и да го погледнем, Камбис съвсем е бил полудял. Щеше ли иначе да вземе да се подиграва със светини и обреди. Защото ако предложеше някой на хората да си изберат най-добрите обичаи на света, след като се запознаят с всички внимателно, то те биха предпочели своите си — дотолкова всички люде са убедени, че техните обичаи са най-добри. Затова не може да се очаква от друг, освен от полуделия, да се присмива над такива неща. А че дотам са свикнали всички люде със своите обичаи, за това могат да се намерят най-различни потвърждения, сред които е и следното: Дарий, подир възцаряването си, повикал неколцина елини, които били под ръка, и ги попитал какво да им заплати, та да се решат да изяждат телата на умрелите си бащи. Отвърнали му, че нямало да сторят това за нищо на света. Подир тях Дарий повикал едни индийци от племето калати, които изяждат бащите си, и в присъствието на елините, които можели да следят разговора с помощта на преводач, ги попитал колко да им заплати, та да приемат, когато умрат техните бащи, да изгорят телата им. Индийците надали високо вик и го замолили да не споменава подобно нещо. Та у хората е прието така и аз мисля, че Пиндар27 с право е казал: „обичаят над всички е цар.“

Лъже-Смердис

Подир полудяването си Камбис, синът на Кир, се застоява в Египет, когато против него въстават двама братя маги. Единия от тях Камбис бил оставил в Персия за надзорник на двореца и той именно въстанал, когато подразбрал, че Смердис е мъртъв, че това се държало в тайна и че неколцина перси само го знаели, а повечето мислели, че е жив, При тия обстоятелства магът турил ръка на царството по следния начин. Имал един брат, (с когото споменах, че въстанали заедно), който приличал изключително много на Смердис, сина на Кир, дето го уби Камбис, неговият брат. И не само имал външна прилика със Смердис, но носел дори и същото име — Смердис. Та Патизит, вторият маг, се наговорил с брата си, извършил всичко сам от начало до край и го поставил да седне на царския трон. След като сторили това, Патизит разпратил вредом глашатаи — и до Египет също — да прогласяват сред войските, че отсега нататък трябва да се слушат заповедите на Смердис, сина на Кир, а не на Камбис.

И тъй, глашатаите взели да разгласяват и онзи от тях, дето бил определен да отиде в Египет, заварил Камбис с войската при Екбатана в Сирия, застанал насред войниците и разгласил всичко, заръчано му от мага. Като изслушал глашатая, Камбис повярвал, че говори истината, и решил, че е предаден от Прексасп, който явно не бил изпълнил онова, за което го бил изпратил в Персия — да убие Смердис. Тогава Камбис извърнал поглед към него и рекъл: „Така ли, Прексаспе, извърши работата, която ти възложих?“ — „Господарю — отвърнал другият, — не може да е вярно, че твоят брат Смердис е въстанал срещу ти. Знай, че от него човек зло няма да види — ни голямо, ни малко. Защото аз лично изпълних заповедта ти и с ей тези ръце го погребах. Но ако мъртвите са започнали да се вдигат от гробовете, от Астиаг дори, мидиеца, чакай да въстане. Ако ли пък нещата вървят по старому, бъди сигурен, че от Смердис поне няма да поникне нищо превратно. Затова предлагам да догоним сега глашатая и да го разпитаме от чие име е дошъл да ни кара да се подчиняваме на цар Смердис.“

Одобрил Камбис тези думи на Прексасп, догонили веднага глашатая и когато се върнали с него, Прексасп го запитал: „Ти, пратенико, казваш, че идеш от името на Смердис, сина на Кир. Я сега ни отговори истината, па си иди здрав и читав оттука: лично Смердис ли излезе да ти даде нарежданията, или някой негов слуга?“ „Откакто цар Камбис потегли срещу Египет — отвърнал вестителят, — аз не съм виждал Смердис, сина на Кир. А нарежданията ми даде магът, когото цар Камбис посочи за управител на двореца. Рече ми, че Смердис е възложил да се разгласи това пред вас.“ Тъй отговорил пратеникът, без в нищо да ги излъже. Камбис тогава се обърнал към Прексасп: „Вдигам своите подозрения, понеже ти изпълни заповедта ми като доблестен мъж. Ала кой от персите би могъл да възприеме името Смердис и да въстане срещу ми?“ „Господарю — рекъл Прексасп, — мисля, че разбирам как стои цялата работа: срещу теб са въстанали двамата маги — Патизит, когото остави за надзорник в двореца, и неговият брат Смердис.“

Щом Камбис чул името Смердис, поразила го верността както в думите на Прексасп, така и в съня, в който преди време му се присънило как един човек иде да му извести, че на царския трон седи Смердис и главата му опира в небето. Виждайки, че незаслужено е погубил брата си, Камбис заплакал за Смердис, а когато се наплакал, разярен от злополучния обрат, метнал се на коня си с намерение час по-скоро да се яви срещу мага с войската си в Суза. Но при мятането връз коня изпада предпазното дъно на ножницата му и оголеното острие го промушило в бедрото — точно там, гдето самият той преди време наранил египетския бог Апис. И тъй, когато усетил, че раната му е смъртоносна, Камбис попитал как е името на града, гдето били спрели, и получил отговор „Екбатана“. А му било предсказано отпреди още от оракула в Буто, че неговият живот ще завърши в Екбатана. Тогава Камбис помислил, че на стари години ще умре в Екбатана в Мидия, където били всичките му богатства, но оракулът явно е искал да каже Екбатана в Сирия. И ето че сега, след като попитал и узнал името на града, след двойния удар — от въстанието на магите и от раната, Камбис си възвърнал разсъдъка, схванал истинския смисъл на прорицанието и казал: „На това място е отредено да умре Камбис, синът на Кир.“

Само толкова казал тогава, но двайсетина дни по-късно Камбис изпратил да повикат най-видните перси от войската и изрекъл пред тях следните думи: „Перси, налага се да открия пред вас нещо, което криех досега с най-голямо старание. Ех, да не бях никога сънувал съня, който ми се яви веднъж, докато бяхме в Египет! Присъни ми се как от дома идва вестител с вестта, че на царския трон седи Смердис и главата му опира в небето. Аз се побоях да не ме свали от престола моят брат Смердис и постъпих по-скоро прибързано, отколкото мъдро. Не било явно по силите на човека да отбива онова, дето предстои да се случи. А аз, глупецът, вземам, та пращам в Суза Прексасп да убие Смердис! След като бе сторено голямото злодеяние, заживях, без да ме мъчи страх и без ни най-малко да се тревожа, че след премахването на Смердис може друг човек някога да въстане срещу мен. Но за всичко туй, дето предстоеше да стане, се лъжех и ето ме — станал братоубиец без нужда, и въпреки всичко — останал без царство. Защото тоя Смердис е бил магът и божеството за него ми предвеща в съня, че ще въстане. Но стореното е сторено и знайте, че Смердис, синът на Кир, не е вече сред живите. В царството ви владеят сега магите — Смердис и неговият брат Патизит, когото оставих за управител на двореца в Суза. А човекът, който най-много ми трябваше, за да ми помогне сега, когато търпя безобразия от страна на магите — уви, той погина с отвратителен жребий, убит от най-близките нему. Него вече го няма, затова не ми остава друго, освен да заръчам на вас, перси, какво искам да се направи подир смъртта ми. Заклевам ви в името на боговете, покровители на царете, и повелявам на всички вас и особено на намиращите се тук от рода на Ахеменидите, да не погледнете безучастно на това, че властта се е върнала у мидийците, ами, ако са я получили и я имат с измама, с измама и вие да им я отнемете, и ако са си послужили с насилие, с най-голямо насилие си я върнете и вие! Сторите ли това, нека земята ви дава плод, нека жените и стадата ви раждат и нека бъдете свободни за вечни времена! Но ако не си върнете властта или не направите поне всичко възможно да си я върнете, тогава ви проклинам и дано с вас се случи противното, а отгоре на туй дано всеки един персиец стигне до такъв край, до какъвто аз стигнах!“ И като спрял да говори, Камбис заплакал над своята голяма злочестина.

А персите, като видели царя да плаче, почнали всички да дерат дрехите по себе си и да надават продължителни жални викове. Скоро след това костта се възпалила, раната много бързо гангренясала и болестта отнесла Камбис, сина на Кир. Той царувал всичко седем години и пет месеца, но бил бездетен до края и не оставил нито мъжко, нито женско потомство. Тогава у персите, които чули последните му думи, плъзнало силно недоверие към туй, че магите държали положението — мислели си, че онова, което изрекъл Камбис за смъртта на Смердис, било казано злоумишлено с цел да повдигне целия персийски народ на война срещу своя брат.

И тъй, те си мислели, че на царския престол седи Смердис, синът на Кир. От своя страна Прексасп също отричал решително, че е убил Смердис, понеже след кончината на Камбис за него не било безопасно да казва, че собственоръчно е умъртвил сина на Кир. И сега вече магът, подир смъртта на Камбис, царувал незастрашаван, като минавал за Смердис, сина на Кир, в продължение на седемте месеца, които не достигали за изпълването на Камбисовата осма година. През тези месеци той направил за поданиците си крайно големи добрини, тъй щото след неговата смърт всички подвластни нему в Азия освен персите почувствали загубата му. Защото изпратил да разгласят, че всеки един народ, над който владее той, се освобождава от военна повинност и данъци за срок от три години.

Магът разгласил това незабавно след установяването си на власт, но на осмия месец бил разкрит по следния начин. Имало един Отан, син на Фарнасп, който не отстъпвал по род и богатство на персийските първенци. Най-напред у този Отан се появило съмнението, че магът не е Смердис, синът на Кир, а е оня, който в действителност бил, като гледал, че царят никога не напуска крепостта, а и никого от персийските велможи не допуска при себе си. Та като се явило у него съмнението, ето какво предприел Отан с помощта на дъщеря си, на име Федимия, която преди време бил омъжил за Камбис, а сега, ведно с останалите наложници на Камбис, магът и нея също взел за своя жена. И тъй, Отан пратил вест на дъщеря си и поискал да узнае с кого споделяла тя легло — със Смердис ли, или с някой друг. Дъщерята му върнала отговор, в който казвала, че не знае, тъй като не била никога виждала Смердис, сина на Кир. Затова и не можела да разбере дали мъжът, при когото ляга, е той. За втори път пратил вест Отан, в която се казвало: „Щом сама не познаваш Смердис, сина на Кир, попитай тогава Атоса кой е човекът, с когото живеете и двете. Тя поне не може да не познава собствения си брат.“ На това дъщерята праща следния отговор: „Не мога да се видя, та да говоря ни с Атоса, нито с някоя друга от наложниците в двореца. Защото този човек — който и да е той, щом взе царството, ни разпръсна веднага и ни отреди покои, отделно една от друга.“

С това нещата се доизяснили за Отан и той праща до дъщеря си трета вест, в която се казвало: „При твоето благородно потекло, дъще, недей отказва да поемеш опасността, на която баща ти ще те накара да се изложиш. Защото, ако този човек не е наистина Смердис, синът на Кир, а е оня, който аз предполагам, то той не бива в никой случай да се измъква безнаказано, а трябва да получи заслуженото, задето те е имал за наложница и се е разпореждал с персите. Затова направи следното: щом легне с тебе и усетиш сетне, че е заспал, попипай му ушите. Ако излезе, че той има уши, знай, че живееш със Смердис, сина на Кир, а ако няма — със Смердис мага.“ Федимия в отговор казва, че щяла да се изложи на голяма опасност, ако постъпи така. Защото ако се окажело, че царят наистина няма уши, усетел ли я, че го опипва, с нея щяло да бъде свършено. Добре знаела това, но въпреки всичко се наемала заради баща си да го стори. А през царуването на Кир, сина на Камбис, на мага Смердис му били отрязани ушите за някакво не дотам маловажно провинение. И тъй, Федимия, дъщерята на Отан, изпълнявайки онова, което обещала на баща си, когато дошъл нейният ред и влязла при мага — а в Персия жените на един мъж се редуват да дохождат при него — та като влязла и легнала с мага, който после дълбоко заспал, тя заопипвала за ушите му. И не й било трудно, напротив, Федимия лесно разбрала, че царят няма уши, и с идването на деня тутакси известила баща си.

Тогава Отан повиква Аспатин и Гобрий — двамата персийски първенци, които били най-подходящи да им се довери, и им разкрива цялата работа. А те в същност също имали подозрения, че нещата стоят така. Затова, когато Отан ги посветил в тайната, повярвали му на думите, И решили всеки да привлече на своя страна по още един персиец, на чиято вярност може да се разчита най-много. И тъй, Отан довежда Интафрен, Гобрий — Мегабикс, а Аспатии — Хидарн. Но след като станали шестима, в Суза пристигнал Дарий, синът на Хистасп, идейки от Партия, където неговият баща бил наместник на царя. Щом дошъл Дарий, шестимата перси решили да привлекат на своя страна и него.

Сега, когато били вече седмина, те се събрали да се договорят и разменят клетви. Щом дошъл ред на Дарий да каже какво мисли, рекъл им: „Смятах, че само аз зная за царуването на мага и за смъртта на Смердис, сина на Кир. Единствено затова и побързах да дойда — да наглася смърт за мага. Но след като стана тъй, че не само аз, но и вие знаете, предлагам да се действа веднага и да не се допуска забавяне. То не би ни донесло нищо.“ На това Отан отвърнал: „Сине Хистаспов, дете си на храбър баща, пък и сам, види се, не падаш с нищо по-долу от баща си. Но недей така необмислено ускорява начинанието, а се придържай към онова, което е по-разумно. Трябва първо да станем повече и тогава да предприемаме нещо.“ На това Дарий отвръща: „Поведете ли се по думите на Отан, трябва да знаете, че всички вие, които сте тук, ще загинете от най-страшна смърт. Някой ще ни издаде на мага, та да добие облага за себе си. Да бяхте действали самостоятелно — по-добре щеше да е. Но след като решихте да се обърнете към повече хора, а и мен посветихте в тайната, или още днес трябва да действаме, или бъдете сигурни, че превали ли днешният ден, не ще позволя някой от вас да ме навини пред магите, а сам ще отида да ви изкажа.“

Като гледал как се горещи Дарий, Отан му рекъл: „Щом толкова държиш да побързаме и не допускаш отлагане, хайде, посочи сам по кой начин да проникнем в двореца и да нападнем. Стражи там има поставени навсякъде, както сам навярно знаеш — ако не си ги виждал, то поне си чувал за тях. Как ще минем през стражите?“ „Отане, отвърнал Дарий, има много неща, които могат да се разкрият не с обяснение, а с изпълнение. Има също неща, които са лесни за обяснение, но са съвсем безславни при изпълнението им. Вие знаете, че няма да ни е никак трудно да преодолеем стражите, защото, от една страна, едва ли ще се намери такъв, който да не ни пропусне, като ни види кои сме — донякъде от уважение, а донякъде и от страх. Аз от своя страна имам и един най-благовиден предлог, с който да минем: ще кажа, че съм пристигнал току-що от Партия и че искам да говоря с царя от името на баща ми. Е, там, където трябва да се излъже, ще се излъже. Защото и ония, дето лъжат, и тия, които си служат с истината, целят едно и също: едните лъжат само тогава, когато очакват да добият с лъжите си някаква облага; другите пък говорят истината, за да могат да извлекат също облага от нея и да им доверява човек още по-важни дела. Така, макар да действаме с различни средства, ние се стремим към едно. Ако не чакаха никаква облага, и говорещият истината би лъгал колкото лъжеца, и лъжецът би казвал истината колкото нелъжещия. Та който пазач ни пропусне доброволно на входа, толкова по-добре ще бъде след време за него. Но който се опита да ни пропъди, нека бъде наш враг. А след като си пробием със сила път, ще влезем и ще пристъпим към действие.“

Гобрий тогава казва: „Побратими, кога други път, ако не сега, когато знаем, че ние, персите, се намираме под властта на мидиеца-маг, и то на човек с отрязани уши, ще ни се удаде по-сгоден случай да си възвърнем царството или да умрем, ако не ни бъде по силите да го отнемем. Неколцина от вас бяха до смъртното ложе на Камбис и непременно си спомнят какво проклятие той отправи на края на живота си към персите в случай, че не се постараят да спечелят наново царството. Тогава не се вслушахме в Камбисовите думи, понеже помислихме, че ги е изрекъл злоумишлено. Но сега аз гласувам да послушаме Дарий и да не се разотиваме оттук, ами да тръгнем направо срещу мага.“ Това казал Гобрий и всички се съгласили с него.

Но по едно съвпадение, докато така се съвещавали, двамата маги също се съвещавали и решили да си привлекат за приятел Прексасп, тъй като бил пострадал жестоко от Камбис, който убил сина му със стрела, и понеже единствено Прексасп знаел за смъртта на Смердис, сина на Кир, погубен собственоръчно от него; освен това Прексасп бил на най-висока почит сред персите. Та като го повикали за целта, опитали се да го спечелят, обвързвайки го с клетви и уверения, само и само да таи в себе си и никому да не издава измамата, с която царували над персите. Обещали да му дадат хиляди всевъзможни подаръци. Магите успели да го склонят и Прексасп приел. Тогава взели да го надумват за друго: щели да свикат всички перси под дворцовите стени, а той трябвало да се покачи на кулата и да държи реч, с която да увери персите, че царува не някой друг, а самият Смердис, синът на Кир. Поръчали му да постъпи така, понеже персите наистина страшно много му вярвали, пък и сам Прексасп нерядко заявявал на всеослушание, че Смердис, синът на Кир, е жив и че, отхвърля мълвата за убийството му. Прексасп казал, че е готов да стори това, след което магите свикали персите, а него възкачили на една кула и го подканили да говори. Ала той умишлено премълчал тъкмо онова, което магите искали от него, и изредил родословието на Кир, започвайки от Ахемен. Като стигнал накрая до Кир, Прексасп заговорил колко добрини е сторил за персите той и подир изброяването им разкрил истината. До тоя момент криел, говорел той, понеже не било безопасно за него да приказва за случилото се, но сега го била обзела потребност да я открие. И разказал как, принуден от Камбис, сам той убил Смердис, сина на Кир, и че царували магите. Подир това, като проклел персите в случай, че не се сдобият отново с властта и не се разплатят с магите, той се хвърлил надолу с главата от кулата. Ето такъв бил краят на Прексасп, мъж, неподкупен през целия си живот.

А пък, седемте перси, след като решили да не отлагат, а незабавно да нападнат магите, се помолили на боговете и се упътили сетне към двореца, без изобщо да знаят какво е сторил Прексасп. Едва когато стигнали половината път, узнали за случилото се с него, Свърнали тогава от пътя и почнали пак да се съвещават. Ония, които подкрепяли Отан, настоявали непременно да се изчакат нещата да прекипят и да се предприеме тогава нещо, докато тия, които подкрепяли Дарий, искали да не, се променя досегашното им решение и да не се отлага, а да се тръгне веднага. Но ето че докато водели препирнята, пред погледите им се появили две двойки лешояди, подир които връхлитали, кълвели ги с клюнове и ги разкъсвали с нокти седем двойки ястреби. При тая гледка седмината одобрили единодушно мнението на Дарий и се запътили, към двореца, окуражени от знамението.

Когато стигнали пред портите на двореца, получило се, както предрекъл Дарий. Защото стражите, не подозирайки, че са дошли за подобно нещо, от уважение пропуснали напътствуваните сякаш от божество персийски велможи, без никой да ги попита. Но като преминали в двора, се натъкнали на евнусите, приносители на царски известия, които ги заговорили, поинтересували се за какво са дошли, заканили се на стражите при портите, задето ги пуснали, и когато седмината понечили да влязат навътре, ги възпрели. Тогава те, като си дали един другиму знак, изтеглили мечовете си и проболи възпиращите ги, подир което се впуснали с бяг към мъжкото отделение на двореца.

А по същото това време вътре се случили и двамата маги — съветвали се след случая с Прексасп. И тъй, щом дочули врявата и виковете на евнусите, те и двамата изтичали навън и като видели какво става там, втурнали се към оръжието. Едвам успели — единият да откачи лък, а другият копие да грабне, и ето че започнала схватката. Никак не помогнал на първия взетият лък, понеже враговете им напирали отблизо. Но другият маг, с копието, се бранел и пронизал с него първо Аспатин в бедрото, а след туй и Интафрен в едното око. Интафрен ослепял с това око, само дето от раната не умрял. Такива рани нанесъл единият маг. Щом разбрал, че от лъка му няма никаква полза, вторият маг побягнал към спалнята, в която се влизало от залата, с намерение да залости вратите зад себе си. Но с него от седмината вътре се вмъкнали Дарий и Гобрий. Вкопчили се един в друг Гобрий и магът на земята, а Дарий, надвесен над тях, в тъмното не знаел какво да стори, понеже вардел да не улучи Гобрий. Тогава Гобрий, като усетил, че Дарий стои безучастно, попитал защо не посяга с ръка, а той отвърнал: „Да не улуча тебе се вардя.“ „Удри, па ако ще и през двамата!“ — продумал Гобрий. Послушал го Дарий, замахнал с меча и за късмет улучил мага.

След като убили магите и им отрязали главите, от седмината в двореца останали само ранените, било да посъберат сили, било за охрана на крепостта. Останалите петима се завтекли навън с главите на магите и сред възгласи и врява започнали да свикват другите перси, като им описвали станалото и сочели главите на магите. И убивали в това време всеки маг, когото зървали по пътя. Разбрали тогава персите за измамността на магите и за стореното от седмината, извадили ножове и взели и те да убиват де когото заварят от магите. Да не се била спуснала нощта, нямало да оставят жив нито един маг. Персите навсякъде тачат този ден много повече от останалите, като честват големия празник, наричан Магофония28. Докато трае празникът, никой маг няма право да се показва навън. Затова на него ден магите си стоят по къщите.