Исторически новели - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Херодот (ч. notes)

1

Съчинението на Херодот заема около хиляда страници в стандартните модерни издания. Състои се от девет книги, подразделени на параграфи. Мястото на представените в настоящия сборник откъси от „Историите“ на Херодот е указано в съдържанието с колонката римски и арабски цифри в скоби. Понеже нерядко се налагаше драстичен подбор, пред откъсите, нямащи нужната завършеност и пълнозвучне, е дадена в преразказ, напечатан с курсив, историческата рамка от Херодотовото повествование, от която са извлечени преведените откъси. Заглавията на отделните новели и рубрики също са от съставителя.

2

„Варвари“ по това време означава не-елини и не е обидно прозвище.

3

Около 660 г.пр.н.е.

4

Арион е китаред — професионален певец, който си акомпанира на китара (лира); дитирамбът е хорова песен в чест на Дионис, от него вероятно води началото си трагедията.

5

Тираните били еднолични узурпатори на властта в много гръцки полиси през VII–VI в. пр.н.е., а също и покровители на изкуствата.

6

Изпълнението на химна било свещенодействие, чрез което се търсела избавителната намеса на божеството.

7

Солон и Крез са живели по различно време и срещата между тях е въображаема.

8

Един стадий е равен на около 180 метра.

9

Делфи — най-големият елински религиозен център, светилище и прорицалище на бог Аполон. Лицата, които идвали да се допитат до оракула, чували отговора на Аполон от устата на неговата жрица Пития.

10

Преуспяването, което само по себе си не буди завист у божеството, но по правило е съпроводено с престъпна надменност и вършене на безобразия. Божеството не може да търпи това и възмездието се стоварва върху преуспелите и много издигнати хора. В това Херодот вижда причината за превратностите в съдбата на личностите, за които пише, и тази религиозно-нравствена представа за възмездието като основна движеща сила в „Историите“ често пречи на Херодот да разбере действителните причини на събитията.

11

Проливането на кръв, според примитивната представа, причинявало омърсяване, за което очистителният обред изисквал ръцете на убиеца да се напръскат с кръвта на прасе-сукалче. Трябвало да мине време обаче, за да се изтрие окончателно нечистотата. Затова прогонвали убиеца, докато се очисти.

12

Херодот набляга на значението в старогръцки на името Адраст — „човек, който не може да избегне съдбата си“.

13

След като преминава граничната река Халис, Крез влиза в кръвопролитни сражения с войските на персийския цар Кир най-напред близо до Птерия, а после, отстъпвайки, пред стените на своята столица Сарди. С превъзходна военна хитрост персите принуждават Крез да се затвори в Сарди и след кратка обсада успяват да превземат града в 546 г. пр.н.е.

14

Става дума за Кандавъл от „Убийственото тщеславие“.

15

Седем лакътя — около 3.20 м.

16

Магите били членове на жреческото съсловие в Месопотамия; в български е навлязло библейското им наименование „влъхви“.

17

Евксински понт — „Гостоприемно море“ — гръцкото име на Черно море.

18

Кучето било почитано като свещено животно в Месопотамия. Според една още по-стара легенда, от която Херодот вероятно е взел мотива, акадският цар Саргон също бил откърмен от кучка.

19

„Твоят убиец Астиаг“ — убиецът по умисъл е представен за действителен убиец.

20

Псаметих — гръцкото име на фараона Псам-тик I (663–609 г.пр.н.е.).

21

Ферос не е историческо лице; името означава „фараон“ и тук е употребено като собствено.

22

Интересно какво всъщност е „точно обратното“ — BHorse.

23

Амасис — Яхмос II (569–525 г. пр.н.е.).

24

Митилинците от остров Лесбос, чийто кораб бил потопен заедно с екипажа му, спадат към еолийските елински съюзници на персите.

25

Свещена болест — става дума за епилепсията; наричали я така, понеже пристъпите от нея наподобявали екстатичните състояния на жреците-предсказатели.

26

Самият бог — богът на Слънцето Митра, който „стрелял“ с лъчите си.

27

Пиндар — голям гръцки хоров лирик от V век пр.н.е.; стихът е от Фрагмент 169.

28

Магофония — стгр. „избиване на магите“.

29

Анакреон от Теос — голям лирически поет от VI в.пр.н.е.; поетите били обичайни фигури в дворовете на гръцките тирани.

30

Един талант бил равен на 26 кг сребро; мината била 1/60 от таланта.

31

Кир отбива водите на Ефрат и така войската му навлиза по полупресъхналото корито на реката във Вавилон (538 г. пр.н.е.).

32

Понт — Черно море или областта на Южното Причерноморие в Мала Азия.

33

Херкулесовите стълбове — Гибралтар; според гръцкото поверие острите скали по двата бряга на протока били издигнати от Херакъл.

34

Агатирс и Гелон — родоначалниците на едноименните племена на северозапад и североизток от същинска Скития.

35

Термодонт — малка река в Кападокия, чиито брегове служели в легендите за обиталище на амазонките.

36

Меотийското езеро — Азовско море.

37

Танаис — река Дон.

38

Земя и вода — като знак на пълно подчинение.

39

Прасийското езеро — по долното течение на река Струма.

40

В оригинала на Орил и Скале съответстват Еетион и Петра — промяната е заради игрословицата в това и особено в следващото предсказание.

41

Кипселе — старогр. „сандък“.

42

Мелиса била убита по грешка от Периандър; прорицалището на мъртвите, което действало чрез извикване на техните сенки (духове) от подземния свят, се намирало в една усойна клисура на река Ахеронт (днешната Сулиотико) в Епир.

43

Полиник — син на Едип и Йокаста, един от „седемте срещу Тива“.

44

Ефори — колегия от пет лица в Спарта с големи пълномощия, включващи контрол върху дейността на двамата царе.

45

Демарат — старогр. „измолен от народа“.

46

Клеомен, другият цар на Спарта, предприема в 506 г.пр.н.е. поход срещу Атина и в 491 г.пр.н.е. — срещу Егина, но и в двата случая Демарат успява да осуети намеренията му, като оттегля съгласието си.