Изчезването на Рейчъл Уолъс

22

Манфред и аз си побъбрихме още един час без някакъв по-добър резултат. Просто не си заслужаваше да те пребият за това. Когато си тръгнах, мисис Рои не дойде да се сбогува с мен, а Манфред не пожела да се ръкуваме. За да сме квит, аз пък не им пожелах весела Коледа.

Беше малко след три, когато излязох отново на „Комънуелт авеню“. Действието на уискито и аспирина вече беше преминало и почувствах болка. Само три преки и щях да съм си в леглото, но пък нямаше да търся Рейчъл Уолъс. Щях да си дремна. Вместо това тръгнах към „Бъркли“ и още три преки нагоре до полицейския участък, за да говоря с Куърк.

Той беше там заедно с Белсън. Куърк си беше свалил сакото и беше навил ръкавите на ризата си. Стискаше едно от ония приспособления за укрепване на мускулите на ръцете. Правеше по десет свивания с едната ръка, а после го прехвърляше в другата и пак го стискаше десет пъти.

— Да отслабваш ли се опитваш, Марти? — попитах аз. Куърк отново прехвърли уреда в дясната ръка.

— Лицето ти изглежда добре — отбеляза той.

— Блъснах се във вратата — отвърнах.

— Да, около петнайсет пъти — каза Белсън. — Да подадеш оплакване ли си дошъл?

Поклатих отрицателно глава и от това ме заболя лицето.

— Дойдох да видя как се справяте с издирването на Рейчъл Уолъс.

— Нищо не направихме — каза Куърк.

— Научихте ли нещо за автомобилните номера, които ви дадох?

Куърк кимна:

— Буикът е на един, който се казва Суишър Коди. Беше голяма баскетболна звезда в гимназията „Хайд парк“ през 50-те години, там си получи прякора. Дождът е на някаква мадама на име Мери Стивънсън. Казва, че постоянно го давала на приятеля си да го кара. Името му е Майкъл Мълреди. Приятел е на Суишър. И двамата твърдят, че са били заедно през онази вечер, когато казваш, че се опитали да те изхвърлят от шосето. Били играли карти с братовчеда на Мълреди Минго в къщата му в „Уотъртаун“. Минго също го потвърди. Коди е лежал за даване на заеми с безбожна лихва. Минго — също.

— Така че вие ги пуснахте — казах аз.

Куърк сви рамене:

— Дори и да не вярваме на тях, а на теб, за какво да ги задържим? За невнимателно каране ли? Пуснахме ги да си вървят и им сложихме опашка.

— И какво?

— Ами нищо. И двамата работят в складовете на „Сиърс“ в Дорчестър. На път за вкъщи се отбиват да пийнат няколко бири. После си лягат. Понякога отиват с колите си до „Уотъртаун“ да играят карти с братовчеда Минго.

Аз кимнах:

— А има ли нещо за Инглиш? Куърк посочи с глава към Белсън.

— Все известни неща. Той е председател на комитета за бдителност — каза Белсън.

— „Винаги бдителни — това е цената на свободата“ — отбеляза Куърк и така стисна уреда, че мускулите на ръката му заприличаха на корабни въжета.

— Спенсър пак ти е дал да четеш някоя книга, нали Марти?

Куърк поклати глава:

— Не, синът ми има изпит по история на Съединените щати. Той е почти толкова интелигентен колкото Спенсър.

— Може би ще се оправи — казах аз. — Какво друго имате за Инглиш?

Белсън сви рамене:

— Нищо, което да не знаеш. Има пари и мисли, че това го прави важен, може би е прав. Коефициентът му на интелигентност не е по-голям от този на полска мишка. Има и алиби за времето, когато Рейчъл Уолъс е била отвлечена. Ти срещна ли се с майка му?

— Не. Виждал съм я само на снимка.

— Не е ли хубавица? — той погледна Куърк. — Ако трябва да се оправяме с нея, Марти, искам да изпратиш няколко яки момчета от бойните единици. Само двамата ще пострадаме.

— Толкова ли е мила, колкото е и хубава — попитах.

— Тя е направо невероятна — каза Белсън — седеше там докато разпитвахме сина й и отговаряше вместо него, каквото и да го попитаме. Накрая й предложих да го сложи на коляното си и той само да си движи устните. Тя ми каза, че ще се погрижи никога повече да не работя в полицията на този щат.

— Уплаши ли те? — попитах аз.

— Не, по дяволите — отвърна Белсън. — Олекна ми. Аз мислех, че ще ме убие.

— Тя участвува ли активно в комитета? — попитах.

— Не ни каза — отговори ми Белсън, — но мисля, че да. Имам чувството, че участвува активно във всичко, в което и синът й участвува. Сигурно даже не му става, без да я пита.

— Проверихте ли семейството? Има и сестра. Куърк каза:

— Какво, по дяволите, мислиш, че правим тук — че си играем на шикалки ли? Разбира се, че проверихме семейството. Сестрата се казва Джералдин.

— Знам това, за бога, — Джералдин Джулия Инглиш — завършила е Гаучър колидж, випуск 1968.

Куърк продължи все едно, че не бях казал нищо:

— Джералдин Джулия Инглиш се е омъжила за някой си Уолтън Уелс през юни 1968 година и се е развела през 1972 година. Работи като модел в Бостън.

— Уелс ли му беше името? — попитах аз.

— Да, Уолтън Уелс, чудесно име, нали?

— Значи по мъж името й е Джералдин Джулия Уелс.

— Ти сбърка, Марти. Изключено е момчето ти да е интелигентно колкото Спенсър — забеляза Белсън.

— За коя агенция за манекени работи?

— „Керъл Коб“ — отвърна Белсън.

— Тя използва там фамилията на мъжа си, нали?

— Да.

— А също и второто си име вместо първото, нали така?

Куърк каза:

— Никой не може да бъде толкова умен колкото Спенсър.

— Тя е известна в рекламите като Джули Уелс, нали? Белсън кимна.

— Господа — казах аз, — това, което имаме тук, е много важна следа. Джули Уелс, която е сестра на Лорънс Търнбъл Инглиш е интимна приятелка на Рейчъл Уолъс.

— Интимна в смисъл на близка ли?

— Интимна в смисъл на интимна — казах аз.

— Откъде знаеш това? — попита Куърк.

Разказах им.

— Много мило, че ни го каза още в началото — забеляза иронично Куърк. — Добре, че спомена името й когато започвахме разследването, за да можем да проследим всяка възможна нишка. Наистина много мило — този път в гласа на Куърк нямаше ирония.

— Знам, че трябваше да ви кажа — отговорих аз. — Направих грешка.

— Да, няма съмнение, че си направил грешка — каза Куърк. — Такива грешки се плащат скъпо — знаеш ли това?

— Ти не си светият дух, Куърк. И никой от вас не е, момчета. Не съм длъжен всеки ден да тичам да ви докладвам всичко, което знам. Предположих, че при тази мадама нещата са наред и не исках да я набърквам в тая работа. Представяте ли си голямо заглавие в „Херълд Америкън“: Любовница на лесбийка заподозряна в отвличане.

— А може да си сгрешил, като си си представил заглавието. Може би твоята приятелка Рейчъл е изчезнала завинаги, само защото не си ни казал нещо.

— Но може също така това да не означава нищо, по дяволите — казах аз. — Може би правиш от мухата слон.

Бях се облегнал назад със стола си, а кракът ми беше върху ръба на бюрото на Куърк. Той се наведе над мен и ми бутна крака:

— Махни си мръсния крак от бюрото ми.

Скочих веднага, същото направи и Куърк.

— Бомба сте! — рече Белсън. — Ще се биете до смърт, а после победителят ще трябва да търси Рейчъл Уолъс — той драсна клечка кибрит от подметката на обувката си и запали нова пура.

Все още прав, Куърк попита:

— Колко всъщност плащаш за тези проклети пури?

Между две всмуквания Белсън отвърна:

— Петнайсет цента парчето.

Куърк седна и каза:

— Минали са те.

— Евтини са, но не миришат лошо — отвърна Белсън.

Аз също седнах.

След това Куърк каза:

— Добре, Джули Уелс е член на семейство Инглиш — той отново се беше наклонил назад с въртящия се стол, гледаше втренчено в тавана, а ръцете му лежаха спокойно върху страничните облегалки. Уредът за упражнения беше точно пред него върху почти празното бюро. — Тя също така е в интимни отношения с Рейчъл Уолъс, а това означава, че е лесбийка или поне бисексуална.

Аз отново си сложих крака върху бюрото на Куърк, а той продължи:

— Брат й, от друга страна, протестира срещу Рейчъл Уолъс и я нарича лесбийка, а също така й казва, че е неморална и трябва да бъде спряна.

— Ние имаме тук семеен конфликт — каза Белсън. — Или поне странно съвпадение.

— Може би е точно това и нищо повече — намесих се.

Куърк свали очите си от тавана и наклони напред въртящия се стол, докато краката му не докоснаха пода.

— Може би — отбеляза той, — но нямаме много полза, ако приемем, че е така.

— По-добре е да се разберем как ще се оправяме — казах. — Не можем просто да нахлуем и да я обвиним в това, нали?

— Ти имаше възможността да се разбереш с нас за това, приятелю, и не я използва. Сега ние ще решим как да се оправяме.

— Куърк, ти да ми дадеш урок ли искаш или да намериш Рейчъл Уолъс? — попитах аз.

— И двете. Махай се — отвърна той.

— А какво ще кажеш да ми дадеш адресите на Коди и Мълреди.

— Изчезвай!

Изкушавах се да отвърна „Ще се върна“, но реших, че не е уместно и излязох, без да кажа нито дума. Докато излизах Белсън, издуха към мен кръгче дим от пурата си.