13. Взрив от миналото

Спенсър подръпна облото деколте на роклята си и показа фалшива лична карта на гологлавия бияч на входа на „Папараци“, двуетажен клуб в Олд Сити, Филаделфия. Биячът я погледна, кимна и я върна на Спенсър. Супер.

След нея вървеше Кортни, облечена в страхотна златиста къса рокличка. Кортни показа на бияча фалшивата карта на Мелиса и също беше пропусната с кимване. Емили вървеше най-отзад, изглеждайки изненадващо секси в червената си рокля, мънистена огърлица и сребристи обувки на токчета, които беше взела назаем от Кортни. Един час преди да излязат за голямата им купонджийска нощ, Кортни се беше обадила на Спенсър и беше казала, че с Емили са намерили много общи неща и би искала да я покани на танци с тях. Спенсър нямаше нищо против — след като двете с близначката на Али се бяха сближили много, тя искаше всички да започнат да я харесват.

Емили подаде на бияча фалшивата лична карта на по-голямата си сестра и след като той кимна и я върна, трите момичета се шмугнаха вътре.

— Ще си прекараме страхотно — рече Кортни и ги улови за ръцете. — Толкова се вълнувам.

— Аз също — каза Емили и погледна многозначително Кортни. Спенсър не можа да се сдържи и се ухили. Изглежда чувствата на Емили към Али се бяха прехвърлили върху нейната близначка.

В сряда вечер клубът беше пълен. Той заемаше сградата на стара банка с мраморни колони, сложни дърворезби и мецанин, който се намираше над дансинга. Вътре се носеше оглушителна музика — една от хитовите песни на „Блек Айд Пийс“ — а група колежанчета се подрусваха на дансинга, без да обръщат внимание на липсата си на ритъм или на това, че питиетата им се плискаха върху дрехите им. Помещението миришеше на бира, одеколон и твърде много тела, натъпкани в тясно пространство. Няколко момчета се обърнаха към Спенсър и приятелките й, фокусирайки погледите си върху русата коса на Кортни, тънката й талия и начина, по който роклята й се полюшваше около бедрата. Всички знаеха коя е тя. Цяло чудо беше, че новинарските микробуси не се бяха появили още.

Кортни се наведе над бара и им поръча малинови мартинита. После се върна при момичетата с розовеещите питиета в ръце.

— До дъно, дами.

— Знам ли… — рече колебливо Спенсър.

— Да! — отвърна в същото време Емили. Спенсър зяпна от изненада. Кое беше това момиче и какво беше направило със старата Емили?

— Ние сме мнозинство! — ухили се Кортни. — Раз, два, гълтай!

Спенсър приближи чашата до устните си и позволи на леко тръпчивата течност да потече по гърлото й. Когато изпи всичко, тя избърса устните си с ръка и нададе вик.

Останалите също пресушиха чашите си и Кортни махна на високия барман, който подозрително приличаше на травестит.

— Да танцуваме! — извика тя, след като получиха следващите си питиета. След което се втурнаха на дансинга и започнаха да се въртят под ритъма на „Hollaback Girl“. Кортни вдигна ръце над главата си и затвори очи. Емили се полюляваше напред-назад.

Спенсър се наведе напред и извика в ухото на Емили:

— Спомняш ли си онези състезания по танци, които си правехме в дневната на Али? — Те преместваха мебелите до стената, надуваха уредбата и се опитваха да изпълняват сложни танцови стъпки, докато в стаята звучеше Джъстин Тимбърлейк. — Сега се получава нещо подобно… само че по-хубаво.

Емили я погледна срамежливо.

— Повече, отколкото можеш да предположиш.

Спенсър се намръщи.

— Какво имаш предвид? — Но Емили отпи от чашата си и се обърна на другата страна.

Тълпата около тях се сгъстяваше. Спенсър усещаше как всички ги гледат. Група момчета се приближиха до тях, използвайки всяка възможност да се докоснат до хълбоците на Кортни, дългите крака на Емили и голите рамене на Спенсър. Момичетата ги следяха с копнеж, много от тях размахваха ръце над главите си като Кортни, с надеждата, че ще успеят да привлекат част от магията. Момичетата, които седяха изоставени от кавалерите си в сепаретата, ги гледаха така, сякаш трите бяха някакви холивудски старлетки.

Обзе я еуфория. Не се беше чувствала толкова добре, откакто Али се сприятели с тях на благотворителния бал на „Роузууд дей“, покани ги на плодова салата в „Стийм“, а след това и да преспят у тях. Спенсър не можеше да разбере защо измежду всички богати, красиви шестокласнички в училище, Али беше избрала точно нея — та тя дори не беше сред малцината избрани, които се бореха за вниманието й. А когато след плодовата салата Спенсър се върна в сепарето си на благотворителния бал, съученичките й я гледаха завистливо. Всички искаха да бъдат на нейно място, точно както ставаше сега.

Светлинките от диско-кълбото танцуваха по тялото на Кортни. Едно тъмнокосо момче започна да се кълчи пред нея. Той беше няколко сантиметра по-нисък от Кортни, носеше тениска с изображение на татуировка и си отглеждаше смешен, хипстерски мустак. Спенсър реши, че й прилича на емо версия на Супер Марио.

Кортни нарочно му обърна гръб, но той изглежда не приемаше „не“ за отговор. В следващия миг се залепи за Емили. Тя го погледна стреснато. Спенсър се мушна между тях, хвана Емили за ръката и я обърна към себе си. Марио се изгуби в тълпата, но се появи отново след секунда, този път вперил поглед в Спенсър.

— Скрийте се зад мен — извика Кортни. Спенсър бързо се мушна зад нея. Емили се приближи до тях, заливайки се в смях. Марио танцуваше сам на няколко крачки от тях, като се кривеше странно. От време на време им хвърляше по някой поглед с надеждата да го поканят в своя кръг.

— Мисля, че някоя от нас трябва да потанцува с него, за да го накара да се махне — каза Емили.

Кортни притисна показалец към устните си. Тя погледна Емили и се усмихна пакостливо. След това обърна главата си към Спенсър.

— Чупни го.

Думите й увиснаха във въздуха. Изведнъж Спенсър усети вкуса на лепкавото мартини в гърлото си.

— К-какво?

— Чупни го — повтори Кортни, без да спира да се движи. Дори очите й танцуваха. — Не ми казвай, че си забравила любимата ни игра, Спенс.

Любимата ни игра? Спенсър отстъпи от Кортни и едва не се блъсна във високо момиче с дълга до кръста кестенява коса. Замръзна като ударена от гръм. Тук нещо не беше наред. Никак, ама никак не беше наред.

Емили и Кортни се спогледаха многозначително. След това Кортни хвана Спенсър за ръката и поведе двете с Емили извън дансинга към по-тихата част на бара. Сърцето на Спенсър щеше да изхвръкне. Като че ли случващото се беше предварително планирано.

Те седнаха в едно празно сепаре.

— Спенс, трябва да ти кажа нещо — рече Кортни и прибра кичур коса зад ухото си. — Емили вече знае.

— Знае? — повтори Спенсър. Емили се усмихна заговорнически. — Какво знае? Какво става тук?

Кортни се пресегна и я хвана за ръцете.

— Спенс. Аз съм Али.

Пред очите на Спенсър изскочиха искри.

— Не е смешно.

Но Кортни я гледаше сериозно. Емили също.

Музиката звучеше глухо. От дискотечните светлини я заболя главата. Спенсър се сви в дъното на сепарето.

— Престани — рече троснато тя. — Веднага.

— Истина е — каза Емили с ококорени, немигащи очи. — Самата истина. Просто я изслушай.

Кортни започна да обяснява какво се е случило. Когато Спенсър чу думата „смяна“, мартинитата, които беше погълнала, тръгнаха да се връщат навън. Как беше възможно? В никакъв случай нямаше да й повярва. Не можеше да повярва.

— Колко пъти сте били заедно в Роузууд? — попита Спенсър с прегракнал глас, стиснала здраво парапета.

— Само веднъж — отвърна Кортни — Али? — с наведена глава — През уикенда, когато сестра ми умря.

— Не, почакай — намръщи се Емили и вдигна показалец. — Не е ли била тук още един път? — Тя взе черната си дамска чантичка, извади телефона си и им показа старата снимка, която А. й беше изпратил. Али, Джена и трето русо момиче, обърнато с гръб към камерата, стояха в двора на семейство Дилорентис през един късен летен следобед. Третото момиче можеше да е близначката на Али.

— О! — Кортни отметна коса и щракна с пръсти. — Точно така. Забравих. Беше си дошла вкъщи за няколко часа, преди да се прехвърли в другата болница.

Спенсър броеше цветните стъклени плочки на стената на сепарето, опитвайки се да осмисли казаното и да намери някакъв ред в хаоса.

— Но след като Кортни винаги се е преструвала на Али, как да съм сигурна, че ти не си Кортни?

— Не е — настоя Емили. Русото момиче също поклати отрицателно глава.

— Ами пръстенът? — притисна я Спенсър, сочейки към голия пръст на Кортни. — Момичето в ямата беше с пръстена на Али на показалеца си. Щом ти си Али, защо Кортни го е носела?

Кортни смръщи лице, сякаш беше изпила на екс чаша вкиснал ябълков шнапс.

— Изгубих пръстена си на сутринта преди гостуването у вас. Сега знам, че сестра ми го е откраднала.

Не си спомням да съм го виждала на пръста ти онази нощ — каза бързо Емили.

Спенсър я погледна. Естествено, Емили искаше да повярва, че това е Али — нали за това копнееше през последните четири години. Но когато Спенсър се опита да си спомни, тя също не беше съвсем сигурна. Носеше ли Али пръстена си в онази нощ?

Край тях мина група момчета с щръкнали коси и закопчани до горе ризи. За миг изглеждаха така, сякаш смятат да дойдат при тях, но като че ли усетиха, че тук става нещо странно и побързаха да се изнесат. Кортни хвана Спенсър за ръцете.

— Помниш ли когато се скарахме в хамбара? Три години и половина съм го мислила. Съжалявам. Съжалявам и за всичко друго, което съм ти причинявала — както когато те дразнех, като закачах на прозореца спортния си екип за хокей на трева така, че да го виждаш. Знаех, че ще те е яд. Но аз ти завиждах… и се чувствах несигурна. Винаги съм смятала, че ти заслужаваше да бъдеш приета в отбора, а не аз.

Спенсър се вкопчи в кожената облегалка на дивана в сепарето и се опита да си поеме дъх. Всеки можеше да знае за караницата в хамбара — Спенсър трябваше да разкаже за това в полицията. Но спортния екип на прозореца? Това бе нещо, за което Спенсър не беше разказала на приятелките си.

— Съжалявам и за онова с Иън — каза Кортни — или може би наистина това беше Али? — Не трябваше да ти казвам, че ще издам на Мелиса как двамата сте се целували, когато самата аз имах връзка с него. И не трябваше да ти казвам, че аз съм го накарала да го направи. Въобще не беше така.

Спенсър стисна зъби, отново изпълнена с гняв при спомена за онази караница.

— Ау, много ти благодаря.

— Държах се отвратително, знам. След това се чувствах толкова зле, че дори не отидох на срещата с Иън. Изтичах право в стаята ми. Така че ти един вид си ме спасила, Спенс. Ако онази нощ не се бяхме скарали, в гората щях да бъда аз, лесна плячка за Били. — Али избърса очите си с една салфетка. — Съжалявам, че не ти казах, че сме сестри. Разбрах го малко след онова гостуване и не знаех какво да правя.

— А как изобщо разбра за това? — попита Спенсър със слаб глас.

В залата зазвуча песен на Лейди Гага и целият бар около тях изригна във възторжени викове.

— Всъщност няма значение, нали? — отвърна Али. — Важното е онова, което ти казах вчера у дома — че искам да започна на чисто. Да бъдем сестрите, които винаги сме искали.

Стаята се завъртя пред очите й. Тълпата край бара вдигаше врява. Спенсър погледна към момичето, което седеше срещу нея, в сепарето, и изучи подробно малките му розови ръце, поддържаните нокти и дългата шия. Възможно ли беше това наистина да е Али? Все едно гледаше някаква много добре изработена имитация на чанта „Фенди“, опитвайки се да я различи от истинската. Не можеше да няма разлики.

Но въпреки това… в думите й имаше смисъл. Още щом това момиче се появи на подиума по време на пресконференцията, Спенсър почувства, че нещо не е… както трябва. Тайната близначка им се струваше толкова позната. Беше нарекла Емили Убиец. Беше подредила стаята си точно като Алината. Погледната отвсякъде, беше като Али; нещо, което дори най-добрият имитатор — дори близнак — не би могъл да постигне. Това беше момичето, което се сприятели с нея на благотворителния бал. Същото, което я накара да се почувства искана, специална.

Но тогава се сети за зловещите фотографии, които Били беше направил в онази нощ в хамбара. Само ако Али беше позволила на Спенсър да вдигне щорите, само ако беше настояла нещата да станат както тя иска, те щяха да видят кой е отвън. И нищо от това нямаше да се случи.

— Две години прекарвахме всеки ден заедно. Как така никога не спомена за сестра си? — попита Спенсър, повдигайки спуснатата си коса от врата. Като че ли стотици други хора бяха влезли в бара. Тя се чувстваше като в капан, паникьосана, също като онзи път, когато двете с Мелиса заседнаха в асансьора на „Сакс“ в Черния петък4.

Али издуха падналите над очите й коси.

— Нашите ми казаха да не го правя. Освен това… ме беше срам. Не исках да ми задавате разни неудобни въпроси.

Спенсър изсумтя раздразнено.

— Като въпросите, които ни задаваше ти?

Али я погледна безпомощно. Емили подръпна горната си устна. Музиката пулсираше около тях.

— Ти знаеше всичките ни тайни — продължи Спенсър с треперещ глас. Гневът й нарастваше бързо, като снежна топка, която непрекъснато се уголемява, докато се търкаля надолу по склона. — Използваше ги, за да имаш власт над нас. Страхувала си се, че ако разберем, вече ще има с какво да те държим. Няма да имаш преимуществото да ни командваш.

— Права си — съгласи се Али. — Може би наистина е така. Съжалявам.

— И защо не опита да се свържеш с нас от болницата? — продължи Спенсър, а лицето й пламтеше от гняв. — Ние бяхме най-добрите ти приятелки. Трябваше да ни кажеш нещо. Имаш ли представа какво преживяхме, след като изчезна?

Али започна да криви устни, докато се опитваше да измисли отговора.

— Аз…

Спенсър я прекъсна.

— Имаш ли представа колко трудно ни беше? — По бузите й се стичаха сълзи. Две момчета минаха край тях, зяпнаха от изненада и побързаха да изчезнат.

— И на мен не ми беше лесно! — възрази Али и поклати глава. — Исках да ви кажа, момичета, кълна се! Но първо не се свързах с вас просто защото не можех. Минаха месеци, преди да ми разрешат да използвам телефон, а когато вече можех да ви се обаждам, беше започнал осми клас. Помислих си… е, след всичко, което ви бях причинила, едва ли щяхте да ме приемете отново. — Тя се втренчи упорито в тълпата. — Сигурно сте били щастливи, че вече ме е нямало.

— Али, въобще не е така! — веднага възрази Емили и докосна ръката й.

Али се отърси от нея.

— Стига, моля те. Поне мъничко е било така, нали?

Спенсър се втренчи в остатъка от розова течност в чашата си. Така беше. След като Али изчезна, Спенсър изпита истинско облекчение, че се беше отървала от нейните подигравки и непрекъснат тормоз. Но ако Али се беше обадила от болницата, Спенсър веднага щеше да хукне към Делауеър.

Трите помълчаха известно време, загледани в тълпата и диджея, който се кълчеше в кабинката си. Една червенокоска се качи на масата и се разтанцува, а седем момчета веднага я наобиколиха като лешояди. Барманът прибра една пълна бутилка бира от съседната маса, а едно момиче с подстригана на черта руса коса се измъкна от тоалетната. Спенсър се напрегна. Това не беше ли… Мелиса? Тя присви очи и се огледа, опитвайки се да я открие в тълпата, но момичето беше изчезнало. Главата на Спенсър пулсираше и тя усещаше, че я втриса. Изглежда очите я лъжеха.

Тя въздъхна дълбоко. Али я погледна, лицето й изглеждаше странно уязвимо. Беше ясно, че тя отчаяно иска Спенсър да й прости. Най-накрая Али прекоси сепарето, седна до нея и я прегърна силно. Спенсър я потупа леко по гърба.

Яко! — прошепна някой зад гърбовете им. Те се разделиха рязко и се обърнаха. Емото Супер Марио се беше облегнал на една от колоните и ги наблюдаваше, докато пийваше от халбата си с бира. — Мога ли да се присъединя към вас? — попита той с мазен глас.

Емили се изсмя раздразнено. Али се изхили в шепата си. Трите се спогледаха закачливо. Дори Спенсър знаеше какво ще последва.

— Чупката! — извикаха и трите едновременно. Емили и Али избухнаха в истеричен смях. Спенсър също се засмя, първоначално малко насила, но след това все по-силно и по-силно, докато накрая странното, шокиращо напрежение постепенно започна да изчезва. Тя стисна ръката на Али и я привлече в мечешка прегръдка. По някакъв неочакван начин, въпреки всички неприятности, тя беше успяла да си върне приятелката — и сестрата.

Загрузка...