22. Така ви се пада, кучки!

Хана паркира приуса си пред къщата на Али, приглади роклята си и се качи в беемвето й.

— Готова ли си? — попита ухилената Али, хванала здраво волана. Уайлдън й беше помогнал тихомълком да се сдобие с шофьорска книжка веднага, след като родителите й я прибраха от „Убежището“.

— Напълно — отвърна Хана.

Али огледа роклята „Лила Роуз“ на Хана, която беше с цвят на черница и имаше червеникавокафява яка и коланче на кръста. Тя дори беше наречена „Ейнджъл“, което изглеждаше съвсем подходящо за деня на Свети Валентин.

— Пфу! — рече Али. — Хич не ми харесва, когато изглеждаш по-добре от мен. Кучка.

Хана се изчерви.

— Всъщност ти изглеждаш страхотно. — Облечена с прилепнала, обшита с дантела червена рокля, Али спокойно можеше да краси корицата на „Воуг“.

Тя бавно подкара колата по алеята. Двете щяха да ходят заедно на бала — Спенсър отиваше с Андрю Кембъл, а Емили беше обещала да отиде със сестра си Карълайн. Али беше излъгала Наоми, Райли и Кейт, че днес има ексклузивно интервю със CNN и ще се срещне с тях на дансинга.

Колата зави по улицата, оставяйки зад себе си тъмния дом на Али. За части от секундата Хана беше сигурна, че е зърнала някой да се шмугва между боровите дървета от другата страна на улицата. Тя отново се сети за разговора, който бяха провели следобеда в къщата на Спенсър. Възможно ли е Мелиса да ги е шпионирала в хамбара… и всъщност тя да е убийцата?

Когато подминаха каменната табела на „Роузууд дей“ и поеха по криволичещия път към училището, тя видя момичета в елегантни рокли да минават по розовия килим, проснат върху ледения път. Две от тях махаха като холивудски старлетки на филмова премиера.

Али отби на паркинга, измъкна телефона си и натисна бутона за бързо набиране. От другия край се чу момчешки глас.

— Готови ли сте? — прошепна Али. — Всичко ли върви по план? Добре. — Тя затвори телефона си и се ухили лукаво на Хана. — Брад и Хейдън стоят до вратите с писмата. — Брад и Хейдън бяха двама първокурсници, които беше вербувала да им помогнат.

Те излязоха от колата и тръгнаха към партито. По пътя Хана забеляза един познат изсечен профил. Дарън Уайлдън. Какво правеше тук, по дяволите? Полиция за контрол на пиенето?

— Здрасти, Хана — каза Уайлдън, който също я забеляза. — Отдавна не сме се виждали. Всичко ли е наред?

Той я гледаше с такова любопитство, че тя настръхна, питайки се дали не мирише на шампанско. Понякога Уайлдън се държеше много покровителствено с нея, и то само защото беше излизал с майка й.

— Не карам аз! — сопна му се тя.

Но Уайлдън вече гледаше Али, която вървеше по розовия килим.

— Двете с Кортни приятелки ли сте? — Като че ли беше изненадан.

Кортни. Беше откачено, че още мислеше, че това е тя.

— Аха.

Уайлдън се почеса по главата.

— Опитваме се да я накараме да поговори с нас още от нощта на пожара, когато получи бележката от Били. Може би ти ще успееш да я убедиш, че е важно.

Хана се загърна плътно с копринения шал около раменете й.

— Ти я спаси тогава. Защо веднага не я попита?

Уайлдън гледаше пътя към главната сграда на „Роузууд дей“, масивна структура от червени тухли, която приличаше повече на старо имение, отколкото на училище.

— Тогава мислех за съвсем други неща.

На лицето му беше изписано сериозно, упорито изражение. Стомахът на Хана се сви, когато се сети как беше карал като побъркан по пътя към дома й няколко седмици по-рано. Откачалка.

— Трябва да вървя — сопна му се тя и се отдалечи.

Вътрешността на тентата беше решена в розово, червено и бяло, навсякъде бяха поставени вази с букети от рози. Из цялата зала бяха пръснати малки маси за по двама души, с оброчни свещи, дребни сладки във формата на сърца и високи чаши с нещо, което Хана определи като искрящ сайдер. Госпожа Бетс, една от учителките по рисуване, правеше временни татуировки в една кабинка в ъгъла. Госпожа Рийд, учителката по английски на второкурсниците, се беше облегнала на кабинката на диджея, докарана с плътно прилепнала червена рокля и слънчеви очила с форма на сърчица. В дъното на салона дори имаше монтиран старомоден Тунел на любовта. Двойките минаваха през импровизирания осветен със свещи тунел, качени върху механични лебеди.

Хана не можеше да не си помисли какво ли прави Майк тази вечер. Нещо й подсказваше, че той не е тук.

Али я хвана за ръката.

— Погледни!

Хана се вгледа в тълпата. Момчетата с червени вратовръзки и момичетата със закачливи рокли в червено и бяло се бяха втренчили в листите, които двете с Али бяха размножили тази сутрин на ксерокса. Веднага се разнесе шепот. Джейд Смайт и Джени Кестлър се сбутаха с лакти. Две момчета от отбора по футбол задюдюкаха, когато стигнаха до думата „слабини“ в писмото на Райли. Дори господин Шей, старият учител по биология, който посещаваше всяко организирано в „Роузууд дей“ събитие, прихна лекомислено.

— Кейт иска да се запише в Клуба на девствениците! — смееше се Кирстен Калън.

— Винаги съм знаела, че има нещо сбъркано в Наоми! — възкликна Джема Карън.

— Когато докоснеш ръцете ми, усещам как между нас просветват искри — изрева Лейни Айлър, четейки от писмото на Райли до Кристоф.

Али смушка Хана отстрани.

— Поредният проблем, разрешен от Али Д.! — Очите й блестяха.

Хана забеляза Наоми, Кейт и Райли на входа. Трите бяха облечени в еднакъв модел сатенени рокли, като тази на Кейт беше кървавочервена, Наоми носеше девствено бяла, а Райли — зюмбюлено розова. Пристъпваха важно, като принцеси.

— Гейска булка! — изрева някой. Райли погледна нагоре, вдигайки глава като куче.

— Хей, Наоми, искаш ли да видиш моя „Спийдо“? — чу се глас отстрани. Наоми се намръщи.

Едно момче подаде на Кейт розов лист хартия. Тя го погледна бегло, но след това зяпна от изненада. Показа го на Наоми и Райли. Наоми притисна ръка към устата си. Райли огледа залата, търсейки виновника за това.

Шепотът и кикотенето се засилваха. Хана изпъна рамене, усещайки възможността да си го върне. Тя се отправи директно към Кейт.

— Мисля, че това е твое. — Тя пусна в ръката на бъдещата си доведена сестра един сребърен пръстен. — Това е девствен пръстен. Ще ти трябва за клуба.

Тълпата зад Хана избухна в смях. Хана махна на Скот Чин, стария й приятел, с когото работеха по годишника. Той вдигна фотоапарата си и направи снимка на ужасеното лице на Кейт. Поне веднъж Хана се намираше от правилната страна. Смееха се с нея, а не на нея.

Бузите на Кейт се издуха, сякаш всеки момент щеше да повърне.

— Ти си го направила, нали? Ти и Кортни?

Хана равнодушно сви рамене. Нямаше смисъл да отрича. Обърна се към Али, за да й отдаде дължимото, но тя беше изчезнала.

Кейт вдигна смачканата хартия от земята, изглади я и я пъхна в чантичката си.

— Ще кажа на Том за това.

— Кажи му — отвърна Хана. — Не ми пука. — И в този миг осъзна, че наистина е така. Какво от това, че Кейт ще я натопи пред баща й? Голяма работа, че отново ще я накаже. Дори до края на живота си да се държи мило и приятелски, връзката с баща й никога нямаше да е същата.

Райли махаше нагоре-надолу с ръце като кльощаво пиле.

— Напълно приемам, че можеш да паднеш толкова ниско, Хана. Но Кортни защо го е направила? Тя ни е приятелка.

Хана се облегна на една колона, декорирана с червено-бели знаменца.

— О, я моля ти се. От години ви се точеше.

— А? — изпухтя Наоми. Гърдите й едва не изскочиха от ниско изрязаното деколте на роклята й.

Тълпата край тях ставаше все по-гъста. Все повече ученици се събираха в залата и се отправяха към дансинга.

— Явно Кортни иска да си отмъсти — отвърна важно Хана. — Заради онова, което сте причинили на Али.

Райли и Наоми се спогледаха изненадано.

Какво? — ахна Райли. Дъхът й миришеше на бананов ликьор.

Хана ги погледна отвисоко.

— Причинили сте нещо на Али. Затова ви е зарязала. Това е начинът на Кортни да се реваншира.

От тавана заваляха конфети с формата на сърчица и се посипаха по русата коса на Наоми. Тя не ги изтръска.

— Нищо не сме направили на Али — поклати тя глава. — В един момент тя ни беше най-добрата приятелка. В следващия се държеше така, сякаш въобще не ни познава. Не знам защо така ни заряза — и защо избра вас, за да ни замени. Всички си мислеха, че е някаква шега. Ти беше такава смотанячка.

Хана се наежи.

— Не е било шега…

Наоми сви рамене.

— Няма значение. Али беше луда и лъжкиня, и както гледам, сестра й е същата. Те са идентични близначки, забрави ли? Споделят си всичко.

Над главата на Хана блеснаха диско светлини. Тя хлъцна, усещайки вкуса на шампанско. Студена вълна обля тялото й, последвана от гореща. Това не можеше да бъде вярно.

Наоми и Райли стояха неподвижно, очаквайки отговора на Хана. Най-накрая тя сви рамене.

— Няма значение — рече безгрижно тя. — Всички знаем, че сте направили нещо ужасно, макар и да не го признавате.

Хана преметна косата си през рамо и им обърна гръб.

— Както искаш, погребението си е твое! — извика Наоми след нея.

Не че Хана я чу.

Загрузка...