Изкусителката

Десета глава

Скоро се оказаха заобиколени от младежите, които се връщаха от реката. Жените се скупчиха около Крис, защото все още не я бяха разпитали за всичко. Тайнън остана с момчетата, които го гледаха прехласнато и се надпреварваха да привлекат вниманието му.

Момичетата, а и младите госпожи слушаха със зяпнали уста разказа за посещението в публичния дом. Крис беше в прекрасно настроение и неповторимото й красноречие, познато от вестниците, се проявяваше в пълна сила. Тя се впусна да обяснява за тапетите, килимите и лампите в „Розовият жартиер“, как са облечени „ония“ жени, как са гримирани и колко отегчени изглеждат, а как се облизват клиентите. По едно време всички вече се бяха отпуснали и се заливаха от смях. Тогава отекна изстрелът.

Крис изтръпна. Неизвестно защо беше сигурна, че Тайнън е замесен по някакъв начин. Тя сграбчи полите на роклята си и хукна към реката. На тревата лежеше Рори Сейърс, с пистолет в ръка. От рамото му шуртеше кръв. Над него стоеше Тайнън.

Крис гледаше и не можеше да повярва на очите си.

— Съжалявам, но ще се наложи да ме последваш обади се млад мъж със значка на помощник-шериф.

Крис все още нямаше сили да откъсне очи от Тайнън. Усещаше, че всички я наблюдават с едно и също изражение: „Ние те предупредихме.“

Тя се завъртя и тръгна обратно към мястото на пикника.

— Крис! — викна подире й Тайнън, но тя не се обърна. Започна съсредоточено да прибира багажа си. Изобщо не вдигна глава, когато качиха Рори в каретата и потеглиха към града. По яростните му викове, че Тайнън едва не го е убил, но именно това ще сполети самия него, Крис заключи, че на Рори нищо му няма.

Малко по-късно покрай нея мина и Тайнън, спря се, но тя се направи, че изобщо не забелязва присъствието му.

Останалите жени също дойдоха да приберат остатъците от пикника. Цареше гробна тишина и само от време на време някоя я поглеждаше крадешком. В един момент Крис усети, че не издържа повече. Заряза всичко и пое по пътя към града, без да се интересува от каретата на Ред или от каквото и да било.

Пътят беше доста дълъг и уморителен, но Крис вървеше неотстъпно напред, без да спира, без да се оглежда. Когато каретите забавяха ход, за да я качат, тя само поклащаше отрицателно глава.

Още от входа на хотела я посрещнаха такива погледи, че тя се изкачи на един дъх до стаята си и яростно хлопна вратата. Толкова се срамуваше от себе си, че единственото й желание беше да се сгуши в леглото, да се скрие под завивките и повече никога да не се показва навън. Два дни да обикаля из този град и наляво и надясно да разправя на хората, че нищо не разбират, че изобщо не познават Тайнън, че толкова години са се лъгали, че едва ли не всички са глупаци! Използва уважението, което изпитваха към Нола Далас, за да се подиграе с тях, защото единствено Нола Далас е способна за няколко дни само да опознае същността на един човек. И те й бяха повярвали…

Крис бавно започна да се преоблича.

— Колко бях самонадеяна, колко бях наивна, че ще успея да превъзпитам един престъпник… Колко сигурна бях, че го обичам и че искам да споделя живота си с него! И колко прав е бил баща ми!

Тя приготви малкото вързопче с багажа си, облече отново костюма за езда и слезе да остави на администратора роклите на Ред. Той сега я гледаше със съвсем други очи. В тях нямаше нито интерес, нито възхищение. Тя вече беше обикновено момиче, подлъгано от мерзавец.

Крис не удостои с поглед насядалите по столовете госпожи, които изгаряха от нетърпение да обсъдят на висок глас случката край реката.

— Мис — рече някой зад нея, — това е за вас.

Крис се обърна и без да поглежда момчето, взе бележката, смачка я в шепата си и отново се качи горе. Тръшна се на леглото и дълго стоя, без да помръдне.

Наистина му дължеше посещението, за което я молеше. Все пак се чувстваше длъжна да се сбогува с него и да го увери, че ще направи всичко възможно баща й да го освободи.

Тя написа бележка на Ашър, че утре възнамерява да продължат обратно към къщи. После стисна зъби, изправи гръб и слезе да я остави при администратора. Още щом излезе на улицата, след нея тръгна тълпа любопитни, които открито се хилеха и подвикваха.

Нищо чудно, помисли си Крис. Усъмнят ли се веднъж в превъзходството на някого, когото са считали за идол хората се втурват да го стъпчат в калта.

— Мога ли да видя затворника? — попита тя помощник-шерифа, седнал зад бюрото.

— Разбира се, мис Далас — той откачи връзката с ключове от пирона на стената. — Много съжалявам за случилото се. Утре шерифът ще бъде тук и всичко ще се изясни. — Той въведе Крис в килията и каза на Тайнън: — Имаш посещение.

Той скочи на крака и трескаво се взря в очите й, но в следващия миг отново се обърна с гръб.

— Искал си да ме видиш — каза Крис с наведена глава.

— Видях каквото ми трябваше. Можеш да си вървиш.

Леденият му глас я вбеси още повече.

— Сигурно пак ще кажеш, че си невинен. Да не би случайно Рори да се е нахвърлил на някое детенце? Каква беше причината този път?

— Иди си, Крис — рече тихо Тайнън. — Не искам да се карам с теб.

— Защото нямам пистолет? О да, щях да забравя: каубоите не нападат жени. Как можа да го направиш Тайнън! Тези хора ми имаха доверие. Накарах ги да ме чувстват близка, успях да ги предразположа към теб! И те ти дадоха още една възможност! Приеха те като свой… Но как им отвърна ти? Показа се точно такъв какъвто си, такъв какъвто те познават, какъвто аз не исках да повярвам, че можеш да бъдеш.

Тайнън продължаваше да стои с гръб към нея. Беше опрял ръка на каменната стена и гледаше през прозореца.

— Погледни ме, като ти говоря! Знам, че нямаш разум. Поне се дръж прилично този последен път.

Той се завъртя сковано — беше съвършено непознат човек.

— Нито веднъж не съм те лъгал, Крис. Постоянно ти повтарях, че не съм за теб. Но ти изобщо не слушаше. Единственото, което те интересуваше, бе да докажеш на всички, че ме познаваш по-добре от тях. Хич и не помисли дали наистина ме познаваш толкова добре.

— Е, сега вече те познавам отлично — Крис тръгна към вратата. — Повече няма да те безпокоя. Дойдох само да ти кажа, че утре сутрин тръгваме. Въпреки всичко ще се погрижа баща ми да не ти създава проблеми.

Тя отвори вратата и извика помощник-шерифа.

В следващата секунда Тайнън се озова пред нея и й препречи пътя.

— Няма да тръгваш без мен. Заклех се на баща ти, че лично ще те заведа при него и така ще направя!

— Ама разбира се, каубоят винаги държи на думата си. Може ежедневно да убива по някого, затворът може да му е като бащин дом, но той винаги държи на думата си. Довиждане, Тайнън.

Той затисна вратата с ръка.

— Невъзможно е да тръгнеш утре. Невъзможно е да пътуваш с Прескот. Той няма представа, какво трябва да прави.

— Няма представа и как се стреля по невинни хора.

— Сейърс го е нападнал в гръб — намеси се помощник-шерифът.

— Знаех си аз, Тайнън никога не го хващат, когато е наистина виновен. Господине, бихте ли ми отворили?

Тайнън не пускаше вратата. Облегна се на нея и погледна в упор Крис.

— Разбери, не можеш да тръгнеш без мен. Трябва да ме…

— Мистър Тайнън, ако взема да ви чакам да излезете от поредния затвор, цял живот няма да ми стигне да се добера до къщи. Утре тръгвам. Вие ще си получите свободата и ще се отървете от мен. А някой ден, като обиколите американските затвори и се отбиете при баща ми, може да получите и десетте хиляди долара, за които така се потрудихте. Надявам се повече никога да не се видим с вас.