Изкусителката

Първа глава

Кристиана Монтгомъри Матисън натопи ръка във ваната, за да провери водата, и започна да се съблича. Къпането ще бъде истинско удоволствие след безкрайните часове на кон и после зад бюрото. Статията вече е готова и утре започва мъчителното пътуване към къщи.

Когато отвори дясното крило на гардероба, сърцето й подскочи. Отвътре с ококорени очи и зяпнала уста я гледаше някакъв мъж. Крис рязко затръшна вратата и на секундата превъртя ключа. Мъжът започна да удря с юмруци, но лекичко, явно внимаваше да не то чуят. Крис се наведе над леглото, за да се загърне с кувертюрата, когато от другото крило на гардероба излезе друг мъж. Тя се озова в обятията му, преди да успее дори да си поеме дъх или да зърне лицето му. Главата й бе притисната към гърдите му, а ръцете му се плъзгаха по голия й гръб.

— Кой сте вие? Какво искате? — попита Крис и с ужас усети колко изплашен е собственият й глас. Мъжът беше висок и силен и тя много добре знаеше, че няма шанс да му се изплъзне. — Ако искате пари… — започна отново, но ръцете му я стиснаха още по-здраво и тя млъкна.

Едната му ръка започна да гали косата й, а пръстите му се заровиха в меките руси кичури, които се спускаха до кръста й. Въпреки страха си Крис усети, че това докосване я успокоява. Успя да извърти главата си настрани, за да може да диша, но той не й позволи да мърда повече и тя продължаваше да стои така, плътно притисната до него.

— Измъкнете ме оттук — изсъска другият от гардероба.

Мъжът, който я беше прегърнал, не реагира. Просто продължи да си играе нежно с косата й. Другата му ръка бавно се спусна надолу, следвайки извивките на тялото й. Такова нещо й се случваше за първи път и Крис усети насладата от ласката на неговите груби длани.

Наложи си да се съвземе и се опита да се измъкне от прегръдката му, но неговата хватка не се разхлаби. Държеше я така, сякаш никога нямаше да я пусне.

— Кой сте вие? — повтори Крис. — Кажете ми какво искате! Пари много нямам, но имам една гривна, която е доста ценна. Пуснете ме и ще ви я дам — размърда се и ръцете отново се стегнаха около нея. Тя въздъхна. — Ако мислите да ме насилите, предупреждавам ви, че няма да ви се дам лесно. Уверявам ви, ще съжалявате — опита се да извие глава, за да го погледне, но той отново притисна лицето й към себе си.

„Не казвам ли това, което трябва? — запита се наум. — Да не би всъщност да подстрекавам този… този… изнасилвач?“ — тя с мъка успя да произнесе мислено думата.

Въпреки твърдостта в гласа си Крис усети, че се разтреперва. Ръцете я обгърнаха по начин, който в друга ситуация би изглеждал закрилнически.

— Баща ти ни изпрати — каза най-после мъжът и Крис почувства гласа му сякаш с кожата на лицето си. Беше дълбок, силен глас. — Двама сме. Дойдохме да те отведем вкъщи.

— Готова съм да се прибера. Но преди това трябва…

— Шт — прегръдката му беше нежна и чувствена като на закопнял влюбен. — Налага се да тръгнеш веднага, независимо дали искаш… По-късно можеш да го разискваш с баща си, но сега идваш с нас. Разбра ли?

— Но статията. Аз трябва да я…

— Крис — прекъсна я той и името й изречено от неговата уста, я накара отново да поиска да го погледне, но той задържа главата й. — Крис, необходимо е да се върнеш при баща си. Сега ще те пусна, за да се облечеш, после ще отключа Прескот. Конете ни чакат вън. Събери само най-необходимото за път. Ще пресечем мъгливата гора, така че ако имаш нещо подходящо, вземи го.

— Мъгливата гора! Но оттам никой не може да мине.

— Аз мога. Недей да тревожиш хубавата си главица. Просто си приготви багажа.

— Трябва да дам статията на Джон Андерсън.

С изненада си даде сметка, че не изпитваше кой знае какво желание да се отдели от него. По едно време усети, че ръцете й се сключват зад гърба му. Това не беше прегръдка, но не можеше да се каже и че го отблъсква.

— Кой е Джон Андерсън?

— Мой приятел и редактор на вестник. Именно той първи е заподозрял, че Хю продава оръжие на индианците.

Мъжът помръдна глава, така че лицето му се зарови в косата й. Крис бе готова да се закълне, че устните му докоснаха челото й.

— По-късно ще говорим по този въпрос. Сега трябва да тръгваме. И без това загубихме доста време. Обличай се и да заминаваме.

Крис изчака, но той не я пусна. Просто я прегръщаше и разхождаше пръсти по гърба й.

— Ще ме пуснете ли или не?

— Не ти е студено, нали?

— Не, не ми е студено. Всъщност всичко е съвсем наред. Стоя си гола — голеничка пред някакъв мъж, който твърди, че е изпратен от баща ми, и нищо чудно да е вярно, защото татко е напълно способен на такава постъпка. Та си стоя както ме е майка родила, без да мога да шавна, с един мъж, когото виждам за пръв път и който изобщо не си прави труда да ми се представи. Сега ще бъдете ли така добър да ме пуснете, за да облека нещо?

— Да — отвърна той с невероятно плътния си глас, но продължи да я притиска до себе си.

От гърлото на Крис се изтръгна вик на ярост и същевременно на безсилие.

— Тайнън, ако й навредиш, ще си имаш работа с мен — чу се предупреждение от гардероба.

През последните няколко минути мъжът вътре беше подозрително кротък.

Човекът, наречен Тайнън, я поддържа още няколко мига и после с едва доловима въздишка я пусна и се обърна с гръб.

Крис сграбчи края на кувертюрата, но реши, че всъщност няма защо да се увива в нея, тъй като непознатият се бе навел над бюрото и съсредоточено разглеждаше наредените отгоре вещи. Тя отвори лявата врата на гардероба и извади костюма си за езда.

— Трябват ми някои неща от шкафчето — рече на гърба му.

От това, което се виждаше от него, можеше да се заключи, че е висок, широкоплещест, чернокос и облечен със съвсем нови дрехи. Всичко — от ботушите до револвера бе ново — новеничко. Той не проговори, просто отстъпи, за да й направи място и веднага се втренчи в стената.

Крис извади бельото си от чекмеджето и безуспешно се опита да види лицето му. Щом се отдалечи, той пак се върна при бюрото. Тя се заоблича трескаво, с такава бързина стегна връзките на корсета си, че те естествено се оплетоха. Когато най-после бе готова, застана с лице към гърба му и заяви:

— Ето ме.

Очакваше да се обърне, но той не го направи. Мълчаливо отиде до гардероба и превъртя ключа. Отвътре излезе висок русокос мъж, който на секундата разходи очи по Крис.

— Помогни й да се приготви. Чакам ви вън — съобщи Тайнън и преди Крис да осъзнае какво прави, излезе през прозореца.

Тя се почувства доста неловко, но русокосият направи крачка към нея и се усмихна. Беше много хубав мъж, с ясносини очи и пленителна усмивка, която вероятно бе разтопила не едно женско сърце.

— Аз съм Ашър Прескот. Съжалявам за това, което се случи — той кимна към гардероба, но като че ли явно не съжаляваше особено. Нещо повече, изглеждаше удовлетворен от развитието на събитията. — Наистина ни изпраща баща ви и нашата задача е да ви върнем при него, независимо от вашето желание. Той е много притеснен за вас.

— Съвсем в негов стил. Ще дойда. И без това вече си свърших работата тук.

Тя започна да прибира вещите си от стаята и като застана пред бюрото, разбра с какво си е играел Тайнън, докато тя се обличаше. Джобното й огледалце.

В първия миг усети прилив на гняв, но сетне сви рамене и се усмихна. Пусна огледалцето в торбата и подреди записките си за статията.

После се замисли за миг, седна и написа няколко реда на Хю Ланиър, за да обясни целта на посещението си и основанията да направи това, което счита за необходимо.