Изкусителката

Седма глава

Когато стигнаха до градчето в подножието на гората. Крис вече бе изплакала всичките си сълзи и бе употребила цялата си воля, за да стои настрана от Тайнън. Както и да я заговореше, тя го отминаваше с мълчание.

Скоро Тайнън се отказа от опитите си и отново се превърна в тъмната сянка, каквато беше в началото на прехода.

Крис не търпеше и компанията на Ашър. Изпълняваше задълженията си, отговаряше едносрично на опитите му да завърже разговор и не му обръщаше внимание.

— Мислех си, че пътуването ни ще бъде по-весело — с тъга в гласа сподели един ден той, но Крис не отвърна нищо. Искаше колкото се може по-скоро да се махне от тая гора, където се бе държала като абсолютна глупачка.

Когато влязоха в градчето, утрото още не бе превалило. Улиците бяха пълни с народ, напред-назад сновяха купувачи, каубои, товареха се каруци, тичаха деца… Непознатите, появили се от мъгливата гора, бързо станаха център на вниманието.

Крис за първи път се отърси от унинието и съзнанието й се насочи към нещо по-различно от собствените й тежки мисли. Колкото повече наблюдаваше хората, толкова повече се уверяваше, че всички до един се взират в Тайнън.

Той яздеше отпред, с високо вдигната глава, вперил очи пред себе си, без да поглежда към никого и към нищо. Като минаваха покрай къщата на шерифа, един мъж влезе на бегом вътре, и само след секунда изникна шерифът, посочи Тайнън и каза:

— Внимавай! Не желая неприятности.

Тайнън дори не го удостои с поглед, просто продължи напред, без да забавя ход. Пред кръчмата стоеше предизвикателна на вид жена, която щом съзря Тайнън, хукна презглава по улицата.

Малко по-нататък стигнаха до заведение, с голям надпис „Розовият жартиер“. Двойната врата се разтвори широко и пред тях застана висока възрастна жена с яркочервена коса. Цветът в никакъв случай не беше естествен, заключи Крис.

— Тайнън! — извика жената.

Той им даде знак да спрат и отиде при нея. Крис напрегна целия си слух.

— Не трябва да идваш тук. Търсиш си белята.

Крис не чу отговора на Тайнън. Много добре знаеше, че неговият глас има качеството да се разтваря във въздуха.

След като поговори още минута-две с жената, той дръпна поводите на коня и ги поведе към хотела.

— Тази вечер ще останете тук — съобщи.

— А вие? — попита го Крис за първи път от дни наред.

— Тук имам доста приятели. Влизайте и си поискайте стая с вана. — Той се завъртя и изчезна.

Крис се обърна към Ашър.

— Каква е тази работа?

— Ваната ли? Признавам, че и аз вече съм забравил какво е това. Но като се натопите в горещата вода, веднага ще си припомните.

— Защо хората гледаха така Тайнън? Какво искаше да каже онази жена? — продължи с въпросите тя, без изобщо да обръща внимание на опитите му да остроумничи.

— Не ме интересува нищо друго освен една гореща вана, топла храна и меко легло. Никакви загадки не могат да ме трогнат, а нашият водач явно е същинска загадка. Хайде да не губим време.

Крис изведнъж усети, че я засърбяват ръцете. Историята трябваше да се разнищи докрай. Естествено, всички се взират в Тайнън със зяпнали уста, защото знаят, че е бил в затвора. Сега е моментът да научи какво е направил.

— Госпожице? Подпишете се тук — каза администраторът, след като влязоха в хотела.

Тя понечи да напише Кристиана, но внезапно се отказа и се подписа Нола Далас.

Администраторът с отегчение обърна книгата към себе си и в миг се ококори.

— Онази Нола Далас? Дето ходи в Мексико? Крис се усмихна кокетно и едва забележимо кимна.

— Но аз си мислех, че зад този псевдоним се крие мъж…

— Доста хора мислят така.

Тя продължи да му се усмихва. Веднъж тази нейна усмивка бе успяла да убеди един тъмничар да я пусне в килията на осъдените на смърт.

Ашър нервно поясни:

— Ще отседнем само за една нощ. Не разгласявайте, че сме тук.

— Разбира се, сър. Не би ми хрумнало…

Намръщен Ашър я поведе нагоре по стълбите. Крис още веднъж се усмихна през рамо на служителя.

— Според мен не трябваше да се представяте с това име. Баща ви се тревожеше, че може да имаме проблеми с Ланиър, нищо, че статията ви не е видяла бял свят.

Крис дари и него с лъчезарна усмивка.

— Просто ми беше интересно дали хората в това далечно градче са чували за мен.

— Е, разбира се, няма нищо страшно. Сега си починете добре.

Крис влезе в стаята и се изправи пред огледалото.

— Не е чак толкова зле — рече на глас. — Ваната и гребенът ще свършат останалото. Като кажеш на хората кой си и ако те си мислят, че те познават, ще се надпреварват да ти разкрият нещата, които се стремиш да узнаеш.

Тя се изкъпа и даде още малко време на администратора да разпространи слуха, после се облече и излезе. Още докато слизаше по стълбите към фоайето, забеляза извърнатите глави и насочените погледи. Знаеше, че като подмине, хората ще започнат да се смушкват и да се питат един друг:

Усмихна се вътрешно и излезе на обляната от слънце улица. Най-добрите места за клюки естествено са магазините за женска мода. Тя уверено се отправи натам.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита продавачът, но преди Крис да успее да отговори, в малкото магазинче настъпи истинско стълпотворение. Дамите прииждаха по две, по три, скупчваха се една до друга и се озъртаха трескаво. Крис застана в ъгъла и започна да пробва шапките.

— Изобщо не можеш да познаеш кой е пристигнал днес — обади се на висок глас една от госпожите и стрелна с очи Крис. — Аз естествено не вярвах, но Джими се закле, че била самата тя — Нола Далас. Преди малко си наела стая в хотела.

— Нали се сещаш, репортерката, дето се промъкна в лудницата, за да напише очерк? — намеси се друга.

— И после предупреди благопристойните жени да не се движат сами по тъмно…

— Да, а в Мексико едва не я убиха, задето така подреди правителството…

Последва продължителна пауза. Крис знаеше, че очакват тя да направи следващата стъпка. Сякаш изобщо нямаше представа за какво се е говорило досега, тя се огледа невъзмутимо с поредната шапка на глава, после я свали и тръгна към вратата. С ръка върху дръжката се извърна към дамите, които я поглъщаха с очи и рече тихо:

— Аз съм Нола Далас.

Любопитството се отприщи. В следващия миг Крис се озова в центъра на магазина, заобиколена от жадни за подробности млади и по-възрастни госпожи. Въпросите валяха един след друг.

— Наистина ли вие написахте онази поредица за разводите? Възможно ли е всичко това да е истина?

— Ама вярно ли е, че сте прекарали цели три дни в затвора?

— Как събрахте смелост да изобличите ония политици? Не ви ли беше поне мъничко страх?

Крис се опита да отговори на всички едновременно. Най-после чу това, за което бе дошла.

— Не е наша работа, разбира се, но ние сме длъжни да ви предупредим за вашите спътници — намеси се една свръх почтена дама и вирна нос.

Тълпата затаи дъх.

— О… — възкликна напълно искрено Крис. — Те са толкова приятни господа.

— Единия! — може би, но Тайнън…

Дамите се спогледаха и млъкнаха. Крис скромно поклати глава.

— За съжаление аз почти нищо не знам за него. Жените се впуснаха да й обясняват каквото знаят, но то се оказа твърде малко. Арестували Тайнън за убийство, същия следобед го осъдили на смърт, трябвало да бъде обесен още през нощта.

— Доста бързичко са действали — заключи Крис.

— Всичко бе ясно като бял ден. Той го беше направил.

— И все пак не е увиснал на въжето, а е отишъл в затвора… — обади се Крис.

Настъпи кратка пауза. Една жените започна:

— Вечерта някои от мъжете решиха, че няма какво да чакат вечерта и… Не че вярвам на тия слухове, но…

Друга се наведе заговорнически и продължи:

— Онези, нали разбирате, дето…

— Елън и Лиза се опитват да кажат, че проститутките се събраха, въоръжени с пушки, и застанаха на стража пред килията на мистър Тайнън, докато дойде щатският съдия.

— Те също и издействаха повторен процес, на който бе обявено, че всъщност доказателствата не са чак толкова неопровержими и че не е съвсем сигурно, кой точно е стрелял. Така че вместо обесване съдията определи доживотна присъда.

Крис преглътна и зададе следващия си въпрос:

— Коя е червенокосата?

Жените като по команда се изпъчиха, за да демонстрират своята непорочност.

— Ами една от ония. Като е в града, Тайнън при нея отсяда.

— Понякога той може да бъде много добър… — осмели се да го защити едно момиче, но жената до него се облещи смаяно и възмутено поклати тава.

— Днешните млади просто нямат разум. Тайнън е нехранимайко и нищо друго, хойка насам-натам, завърта главите на момичетата, разбива им сърцата и изчезва. Вие, мис Далас, по-хубаво стойте настрана от него.

Крис тръгна към вратата.

— Нямам думи да ви благодаря за това, което ми разказахте, а сега трябва да се заема с проучването на въпроса. Нали така? — тя бавно ги изгледа една по една и се усмихна. — Винаги съм умирала от любопитство да разбера какво представлява публичен дом отвътре. А вие?

В първия момент дамите бяха твърде зашеметени, за да реагират. Все пак те смятаха Крис за близък човек. Бяха чели статиите и очерците й години наред. Чувстваха я едва ли не като приятелка.

— Да — въздъхна искрено една жена и всички се засмяха.

— Тогава стискайте ми палци! — викна на излизане Крис и пое към заведението на червенокосата. Изпратиха я приглушени възклицания за смелостта й.

В „Розовият жартиер“ имаше само двама каубои, които апатично играеха карти. Едрият барман метеше пода, препасан с престилка.

— Търся една висока червенокоса жена — каза Крис. — Тук ли е?

— Тц, заета е.

— Джоу — чу се женски глас и Крис вдигна очи. На стълбите стоеше именно въпросната жена. — Тази госпожица е Нола Далас, репортерката, дето веднъж се появила на сцената заедно с танцьорките. Помниш ли?

Каубоите и бармана се спогледаха озадачено и после се втренчиха в Крис.

— Хайде, ела — покани я червенокосата и Крис тръгна нагоре.

От просторния салон влязоха в елегантна стая с изискана мебелировка, макар и може би в твърде крещящи цветове.

— Аз съм Ред — представи се жената и посочи дивана. — Заповядай. Нещо за пиене? Чай обаче нямам.

— Ред? — попита Крис.

— Заради косата. Всички тъй или иначе ми викат Ред, та вече отказах да настоявам да ми казват другояче. Така, с какво мога да ти помогна?

Крис извади от чантата си молив и бележник и си придаде делови вид.

— Струва ми се, че познавате мистър Тайнън. Имате ли някаква представа къде се намира в момента?

Ред се изсмя.

— Доколкото знам, в момента е във ваната с три от най-добрите ми момичета.

Крис така се смути, че пусна молива, за да прикрие пламналото си лице.

Ред седна на другия край на дивана.

— О, милата! Колко време бяхте заедно?

— Само няколко дни — промълви Крис тихо, без да вдига глава.

— И вече си влюбена?…

— Ами май да — измърмори Крис, понечи да продължи, но скочи на крака и започна развълнувано да жестикулира. — Този мъж ще ме подлуди. Не ми излиза от ума… Мислех, че вие ще ми кажете нещо повече за него. Явно го познавате добре.

— Донякъде аз го отгледах. Виж, миличка, всеки Божи ден някоя жена се влюбва в Тайнън. Страшно е хубав, а и с тоя глас… Но едно ще ти кажа, той не се занимава с момичета като теб.

— Точно това ми заяви и той. О, мис Ред! — Крис рухна на дивана. — Никога не съм била влюбена, дори и сега не мога да го твърдя със сигурност, но този мъж има невероятна притегателна сила. Искам да науча всичко за него!

— Тайнън заслужава много повече от това, което му е отредила съдбата. Добро момче е, но в живота е срещал само зло. Ако ти разкажа миналото му, ще ми отговориш ли на въпроса как се е измъкнал от затвора?

— Баща ми го е отървал. Чували ли сте за Делбърт и Матисън?

— Толкова често, колкото чувам ругатни. Тайнън не може да има вземане-даване с такъв като него. Този човек е способен да го одере жив.

— Той ми е баща — поясни Крис и махна с ръка, за да спре извиненията. — Познавам го по-добре от всеки друг. Неизвестно защо е изкарал Тайнън от затвора, за да ме върне той насила вкъщи. Според Тайнън причината е, че познава мъгливата гора, но аз си мисля, че това не е всичко — Крис наведе глава. — Никога не съм срещала мъж като него. Много го харесвам. И… страхувам се, че… че му се хвърлих на шията. А уговорката с баща ми била, че ако ме пипне с пръст, ще бъде изпратен обратно в затвора.

— Казах ти, Тайнън никога не се забърква с невинни момичета. Веднъж го направи и едва не увисна на въжето. Сега щеше да е мъртъв, ако не се бяхме намесили ние…

Крис я погледна въпросително. Ред беше по-стара, от колкото й се бе сторило в началото, но кожата й беше гладка и добре поддържана. Изправи се и наля още вода в уискито.

— Обикновено не пия толкоз рано, но страшно се развълнувах. Мислех, че повече никога няма да видя Тай. Наистина го познавам много добре. Аз съм една от четирите жени, които са му били като майки.

Тя седна срещу Крис, кръстоса крака и я погледна над чашата.

— На него хич няма да му се хареса, че ти разправям тия работи, ама твойте статии много ги обичам и искам да ти помогна. Преди двадесет и девет години, току-що се бях захванала с тоз бизнес, бях още почти дете, един миньор домъкна при нас новородено бебе и ни го остави ние да се грижим за него. Тоя, миньорът, беше гаден, колкото си искаш… Никой не го понасяше. Та той донесе бебето, дори не го беше измил, беше цялото в кръв и кал, изнемощяло от глад. Ние се развъртяхме, намерихме жена да го кърми и докато живя при нас, се грижехме за него като истински майки.

— А как го е намерил гоя миньор?

— Сума време не щя да каже, ама като му дадохме да пие уиски на корем, се раздрънка. Както си вървял из гората, срещнал някаква бременна жена, която се скитала обезумяла. Родила пред очите му, сам-сама. Той за нищо на света не би помогнал на никого. Та тя прошепнала единствено: „Тайнън“ и умряла. Странното е, че онзи тип не си продължил по пътя, явно още тогава си е направил сметката да докопа нещо… Ние помогнахме с всичко каквото можахме. Но публичният дом не е място да се гледат бебета. Всички момичета го обожаваха и май доста го поразглезихме. Имахме и доста проблеми. Като навърши две годинки, му купихме костюмче и го заведохме в неделното училите. Дамите като скочиха… Сума време не вярваха, че Тай не е на някоя от нас… Стоя при мен, докато навърши шест годинки. Обичах го до лудост. Беше единственото ми близко същество на тоя свят.

— Какво стана тогава? Ред въздъхна тъжно.

— Един ден пристигна миньорът с адвокат. Каза, че по закон Тайнън бил негов и го отведе със себе си. След туй отишъл в някакъв град, качил го на една маса и го продал на търг.

Крис замръзна. Господи, как е възможно това да се случи именно с Тайнън! Тя преглътна и попита:

— И кой го купил?

— Някакъв фермер от изток. В продължение на дванадесет години нямах никаква вест от него. А тогава той вече беше мъж, какъвто го виждаш сега — строен, силен и неустоим. Накарах го да ми разкаже, какво е правил при фермера. Оказа се, че твърде скоро бил избягал. Фермерът смятал да го ползва като работно добиче… Така че той заживял сам още като съвсем малък. Пътувал насам-натам, вършил какво ли не, на няколко пъти се забъркал в ужасни каши, научил се да стреля, и то много добре. В един момент яката я загазил, но се променил. Не знам как точно, сигурно, защото един негов приятел го обесили за кражба и това може би го е стреснало. Та се поправил, ама пък толкоз пъти се отървавал на косъм… — Ред затвори очи, отпи от чашата и продължи: — Захващал се с всякакви задачи, които другите отказвали или от които се страхували. Помагал на закона, прониквал в свърталищата на престъпниците и ги обезвреждал. Но понеже след него неминуемо оставали трупове, рано или късно порядъчните хора го подканвали да напусне града им.

— Но как е възможно? — възкликна с възмущение Крис.

— Мила моя, още не сме стигнали до най-ужасната несправедливост. Вече ти казах, че Тайнън не се навърташе около свестни момичета. Но това тях хич не ги спираше. Той ги привличаше тъкмо защото ги пренебрегваше. Веднъж една взе да му се усуква, не му даваше мира и той вече беше на границата да не издържи. Един ден тя дойде тук обляна в сълзи. Той никога не е устоявал на женски сълзи. Прегърна я, и в следващия момент се метна на коня, зареждайки пушката си. Момичето му казало, че някакъв едър скотовъдец тормозел баща й — Ред бавно надигна чашата и вдигна рамене. — Рекох му да не ходи в никакъв случай да не се меси, но той хич и не щя да чуе. След това там се разразила схватка, синът на скотовъдеца паднал застрелян, а Тай бе тикнат в затвора.

— Тогава ли го спасихте?

— Чула си вече, а? Да, така стана. Отървахме го. Не го е убил той, тя го е направила, а Тайнън беше готов отиде на бесилото, но не и да я издаде. Тя май е ходила с момчето и използвала Тайнън, за да го ядоса. И въпреки че разбра това, Тай пак не я издаде. По едно време си мислех, че му е все едно дали ще умре. Често хич не му пука за самия него.

— На мен ми каза, че не е достоен за моята любов — тихо рече Крис. — Заслужавала съм много повече.

— Туй е пълна лъжа, момичето ми. От него по-свестен няма! Можеш да ми вярваш.

Крис тъжно поклати глава и после се усмихна.

— И аз така смятам. Дали не мога да го изкуся по някакъв начин, за да получа каквото желая?

— А ти какво желаеш?

— Тайнън — него и нищо друго! С цялото си сърце и душа.

Ред взря в нея продължително.

— Знаеш ли, може пък да му е нужна именно жена като теб — тя млъкна, наклони глава и присви очи. — Имам чувството, че те познавам от години. Но те предупреждавам, че ако гледаш на него като на материал за статия и възнамеряваш да го зарежеш, след като си свършиш работата, аз ще…

Изведнъж Крис се разсмя.

— Ама че ситуация! Обикновено бащата говори по-мъжки с бъдещия зет, а сега…

Червенокосата също се усмихна и кимна.

— То и аз съм една майка…

— О, според мен сте се справили отлично. Резултатът е невероятен. Трудността с Тай е в това, че той не ме харесва. Поне не така, както го харесвам аз. Как бих могла да се преборя със заплахата от затвор и със спомена за предишното уж добро момиче. А и честно казано — Крис наведе глава, — сигурна съм, че той харесва съвсем друг тип жени.

Ред не успя да отвърне, защото отвън някой попита:

— Спиш ли?

Нямаше съмнение на кого принадлежи този плътен глас, който тутакси накара Крис да настръхне от вълнение.

— Ей сегичка, Тай — Ред хвана Крис за ръката и я поведе към малката стаичка, отделена само със завеса. Тука идват мъжете, дето обичат да гледат — поясни тя. Ти сега ще стоиш и ще слушаш. Аз ще се опитам да разбера дали Тайнън те харесва. Готова ли си?

Крис понечи да зададе цял куп въпроси, но се сдържа и само кимна притеснено. Ред й посочи креслото, докосна с показалец устните си и излезе.

— Идвам, миличък, идвам — изчурулика тя и отиде да отвори вратата.