Изкусителката

Втора глава

Крис последва Ашър Прескот през прозореца. Там, където почваха дърветата, ги чакаха два коня.

— Мис Матисън — започна Прескот, — бих желал да ви уверя каква чест е за мен да…

— Ухажването ти може да почака — чу се глас, който Крис на часа позна. Чак тогава забеляза мъжа, скрит в сенките.

Двамата се подчиниха незабавно.

Крис и Ашър яздиха един до друг през цялата нощ и след това през целия ден. Провираха се между дървета с огромни стволове, заобикаляха селца и колиби, индиански и на бели заселници, минаваха край лагери на дървосекачи и ловци. Движеха се все на югоизток, като избягваха срещите с хора. Пътеките, които следваха, понякога бяха толкова тесни, че трябваше да водят конете за поводите. Тайнън винаги вървеше далеч пред тях, определяше посоката, оглеждате следите и налагаше темпото. Само веднъж спряха. Тайнън изсвири тихо и Прескот отиде да види какво става. Като се върна, обясни, че група дървосекачи са насядали да обядват и трябва да ги изчакат.

Ашър извади някаква торба и манерка и подаде на Крис парче сушено месо.

Тя облегна глава на едно дърво, тялото й трепереше от изтощение.

— Мисля, че нещо не е наред с този ваш Тайнън — заяви, наблюдавайки русокосия през клепките си. Понякога информацията се получава по-лесно като демонстрираш безразличието си към нея. — Сигурно е уродлив или прекалено грозен, та затова го е страх да се покаже.

— Той съвсем не е мой — обидено отговори Ашър. — Ако принадлежи на някого, то е на баща ви.

— Знаете ли защо минаваме през мъгливата гора? — опита друга тактика Крис. — Толкова се заобикаля…

— Така е — съгласи се Ашър, вперил поглед в далечината.

Крис имаше опит във въпросите и отговорите и бе развила някакво шесто чувство. Винаги отгатваше лъжата. Този човек може би не лъжеше, но в никакъв случай не казваше цялата истина.

Преди да успее да зададе следващия си въпрос, се чу още едно изсвирване и Ашър покорно скочи на крака и събра багажа.

— Кажете ми, някой успял ли е да види мистър Тайнън? — попита тя, докато възсядаше коня.

Ашър изглеждаше озадачен.

— Вие защо толкова се интересувате от него?

Крис наблюдаваше как Ашър се мята на коня си. Явно беше, че му отива повече да се вози на карета.

— Такава ми е професията! Знаете ли защо баща ми е избрал именно него?

Ашър сви рамене.

— Сигурно защото има опит. Той е странна птица… Като че не понася никого около себе си. Винаги си слага постелката далече от другите, язди сам, не обича приказките. И на мен ми е чудно откъде го е намерил баща ви.

— Понеже си го познавам, съм сигурна, че истината едва ли ще е за пред хора.

Когато се прибере, хубаво ще поговори с баща си за това нелепо отвличане.

Към залез-слънце чуха отново изсвирване и Ашър тръгна напред. След няколко минути се върна с два коня.

— Не му ли предложихте да починем малко? — попита Крис, като се прехвърляше на отпочиналия жребец.

— Естествено, че му предложих — въздъхна уморено Ашър. Изглеждаше определено по-изтощен от самата нея. — Но не трябва да спираме. Тай иска да стигнем долината и тогава ще направим бивак за цял ден.

— Тай… — измърмори Крис.

През следващите няколко часа тя дълго мисли какъв може да бъде този тайнствен мъж, изпратен от баща й, за да я отвлече през страховитата гора, която според индианците се населява от духове. И кой е пък Прескот? По-неопитен е и от нея… Какво ли цели баща й?

Крис разполагаше с предостатъчно време да търси отговор на безбройните въпроси, които валяха един през друг в главата й. Ездата продължи и през цялата нощ. Мислите й я поддържаха будна и разсейваха изтощението, сковало тялото й. Вече два дни и две нощи не беше мигвала.

По едно време, когато Крис усети, че започва да се унася и няколко пъти едва се задържа на коня, й се стори, че между дърветата проблясва светлина. Тя премига, за да се разсъни и се увери, че не сънува. В далечината ги очакваше огън.

— Иначе Тай нямаше да позволи да се приближим толкова — Крис изсумтя под нос и погледна спътника си, който дремеше на седлото. — Мистър Прескот, погледнете!

Само при мисълта, че най-после ще стъпят на твърда земя, двамата пришпориха конете си. Още преди да спрат, Крис развърза постелката, прикрепена за седлото, пусна я на земята, скочи върху нея и след миг вече спеше.

Нямаше представа колко време е минало. Нещо я разбуди. Тя отвори натежалите си клепачи. Все още бе тъмно, но през клоните на дърветата се процеждаше зората и Крис забеляза неясния силует с широкопола шапка, който се движеше безшумно край конете.

Все тъй в просъница Крис го проследи с очи и когато той тръгна към нея, тя още не се бе събудила напълно.

Мъжът приседна до нея и я прегърна, сякаш това бе нещо съвсем естествено. Като сънено дете тя се отпусна в обятията му и се усмихна замечтано.

— Отвила си се — прошепна той с онзи глас, който проникваше до всяко кътче на тялото й. — Ще изстинеш.

В един момент, докато той оправяше одеялата, й се стори, че устните му почти докосват косата й. Тя отново се усмихна и промълви:

— Лека нощ, Тай.

Следващия път, когато се събуди, бе вече съвсем светло и Крис помисли, че сигурно сънува, защото наоколо всичко бе като в приказка. Над главата й сплитаха клони високи дървета и през тях проблясваше слънцето. Всичко бе потънало в зеленина и мек мъх. Сякаш се намираше на прага на рая. На няколко метра от нея спеше Ашър Прескот. Стори й се, че тя е единственото живо същество на цялата земя.

Изправи се безшумно и се протегна. Загадъчната гора бе неподвижна и безмълвна. Пред нея бе това, което минаваше за пътека — едва забележима пролука в храстите. Бяха дошли отдясно, така че тя пое в обратна посока.

Беше само на един хвърлей от огнището, но в мига, в който то се скри от погледа й, Крис се почувства съвсем сама. Продължи да върви по горския килим и след малко й се счу бълбукане на вода. Малко по-нататък видя и самия поток, който ромолеше напевно и щедро обливаше плоските речни камъни. Изведнъж тя си спомни с копнеж за ваната, в която така и не се потопи преди два дни. Защо не я оставиха поне да се изкъпе… А може би те точно това щяха да направят, ако не беше отворила гардероба. Щяха да си стоят вътре и да я наблюдават…

Крис потръпна от възмущение при тази мисъл и хукна към бързея. След миг дрехите й представляваха малка купчинка на брега. Водата беше ледена и в първата секунда дъхът й секна, но желанието да се изкъпе бе по-силно от всичко друго.

Вече се канеше да излиза и тъкмо се чудеше с какво ще се избърше, когато видя, че по пътеката се задава Прескот. Тя изхвърча, грабна дрехите си и се втурна към гората, където налетя не на друг, а на самия Тайнън.

Изненадата ги остави без думи. Той плъзна ръце по гърба й, после отстъпи крачка назад, за да я огледа по-добре.

— Мис Матисън, ще ви позная и накрай света — рече усмихнато.

Крис се отскубна и се скри зад едно дърво. Започна да се облича с разтреперани ръце.

— Водата е прекалено студена — продължаваше развеселено той, — но разбира се ми е приятно да ви погледам как се къпете, миналия път нали не успях… Но все пак мисля, че за в бъдеще трябва да се съветвате с мен. Не бих искал да се разболеете.

Крис не можеше да измисли какво да каже. През безкрайния път тези два дни се питаше какъв е този човек и защо постоянно крие лицето си. Ето сега само миг й беше достатъчен, за да установи, че той е най-красивият мъж, когото е виждала — изключително мъжествен, с искрящи сини очи и гарвановочерна коса.

След като се облече, Крис се показа иззад дърветата. Той седеше на земята, с гръб към нея. Представата й за него бе толкова различна. Снощи, когато я зави грижовно, дори си помисли, че е способен да се държи с нея бащински. Но сега, като срещна погледа му, разбра, че се е излъгала.

Крис се приближи, но той не се обърна и тя го заобиколи и застана пред него. Главата му беше наведена и шапката отново скриваше лицето му. Крис се настани насреща му.

Тайнън не я погледна, но след малко заговори тихо:

— Мис Матисън, постоянно ви сварвам в неудобно положение, без да го желая. Уверявам ви, че е абсолютно случайно. Не бих искал да оставате с погрешни впечатления. Баща ви ме нае, за да ви върна при него. И това е единственото, което възнамерявам да направя.