Изкусителката

Двадесет и втора глава

Веднъж седнал, Тайнън нямаше сили да се изправи повече. Крис развърза крака му, за да промие раната. Опасенията й, че куршумът е все още вътре, се разсеяха. Стараеше се да го докосва колкото е възможно по-малко, докато той със затворени очи се облягаше на едно дърво. Крис стискаше зъби, за да не проличи колко й е мъчно да гледа разкъсаната му плът.

— Прескот няма да се справи със стария — обади се по едно време Тайнън. — Прекалено е доверчив.

— Тай, наистина ли си живял с този човек?

— Да, с известни прекъсвания… Но децата бързо схващат. Още от съвсем малък разбрах, че трябва да разчитам само на себе си.

— Но защо не си избягал преди той… преди той да те продаде? Можел си да се върнеш при Ред…

Чак сега той отвори очи и я погледна.

— Бях пиян почти през цялото време преди… — той се намръщи, — продажбата.

— Но ти си бил на шест години!

— Не съм виждал дете, което да не обича бира. Крис трябва да поспиш. Хайде!

Тя се изправи с ведрото в ръка и се отдалечи, като го наблюдаваше. Той беше облегнал глава на дървото и наглед спеше, но Крис забеляза, че изпод миглите очите му проблясват. Наистина щеше да будува цяла нощ, за да ги пази от този отвратителен старец, когото въпреки всичко не пожела да завърже.

Крис отново се отправи към поточето, за да налее прясна вода и най-неочаквано чу гласа на Ашър:

— Крис, искам да поговоря с теб.

— Защо не спиш? Утре ще е тежък ден и Тай каза…

— Тай каза! По цял ден все това слушам.

— Първо, той е водачът и второ, спаси ни от явна смърт.

Крис тръгна нагоре по хълма, а Прескот я хвана за ръката.

— Не исках да прозвучи така. Сигурно е просто от ревност. Крис, исках да ти кажа, че…

— Какво? — Тя се обърна и застана срещу него.

— Исках да ти предложа да се омъжиш за мен.

Крис го изгледа смаяно. През последните няколко дни единствената мисъл в главата й бе да се измъкнат невредими от Дайсън.

— Не е ли малко неочаквано? — промълви смутено.

— Знаеш, че не е. Аз много отдавна съм влюбен в теб, в твоя дух и в твоята смелост. Искам да споделя живота си с жената, способна да забие брадва в дъските на дилижанса, за да привлече вниманието ми.

— И парите на баща ми нямат нищо общо? Нито пък обещанието за висок пост? Това не ме прави по-привлекателна за теб, така ли?

Ашър понечи да отвърне, но от устата му не излезе звук и той притегли Крис към себе си и я целуна нежно.

— Имаше момент, в който бях готов да се оженя за дъщерята на Дел Матисън, дори и да е по-грозна от любимото муле на баща ми, но след това те срещнах лично и всичко се промени. Крис, ти не си като никоя друга. С цялата си душа копнея да станеш моя жена. Ако се опасяваш, че в дъното на всичко са парите ти, ще се откажа от тях. Ако ти си до мен, ще мога да започна отначало и този път нещата ще са съвсем различни — той се вгледа в очите й и се усмихна. — Ти няма да позволиш да се проваля повторно, нали? Ако видиш, че работите ми не вървят, по-скоро ще размахаш камшик над главата ми, отколкото да ме оставиш да се предам.

Крис също се усмихна.

— Мисля, че наистина трудно се предавам — изведнъж се сети за Тайнън и добави: — Освен ако не съм принудена.

— Сигурен съм, че с теб ще бъдем хубава двойка. Моят здрав разум и твоята буйна фантазия… Аз ще те дърпам към земята, а ти ще ме носиш на крилете на въображението.

— Като те слуша човек, ще рече, че колкото и да сме различни, все пак сме създадени един за друг.

Той притисна лицето й към гърдите си.

— Крис, моля те, обещай ми, че ще си помислиш. Готов съм да изпълня всяко твое желание. Ако поискаш да се откажа от зестрата ти, ще го направя. Каквото кажеш ти, това ще стане.

— Звучи прекалено високопарно, а и не е нужно. В края на краищата, на баща ми наистина му трябва помощник.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Ашър с грейнал поглед.

— За нищо на света — обади се плътен глас от дърветата. — Свали си ръцете Ашър, за да не ти ги сваля аз.

Крис се дръпна назад.

— Нали беше заспал?

— На това ли разчиташе? Че аз ще спя и няма да ти преча да се срещаш с него под носа ми…

— Спри, Тайнън! — намеси се Ашър. — Аз имам пълното право да се срещам с мис Матисън тогава, когато тя пожелае. Да не забравяме, че ти си тук, за да ми помогнеш да я направя своя съпруга. О, Крис… — възкликна той, като осъзна, че се е издал.

— Няма нищо, аз знаех. Тайнън, не разбирам от къде на къде ще се месиш в личния ми живот. Сега, ако обичаш иди си при…

Тя не довърши, защото Тайнън я дръпна за рамото и я прегърна. Кракът му беше схванат и обездвижен, но това не му попречи да я покори на волята си.

— Прескот, връщай се при огъня и се погрижи за Пилар. Не изпускай от очи и стария. Аз ей сега идвам.

Ашър се опита да протестира, но само с един поглед Тайнън го разколеба. Той неохотно се подчини и тръгна обратно.

— Пусни ме веднага! — изсъска Крис, като се мъчеше да се отскубне. — Нямаш право да се месиш. Пък и влюбването ми в Ашър е част от задълженията ти, нали?

— Хич не искам да знам как си го разбрала, но всичко това беше преди…

— Да? — тя го гледаше от упор и яростта преливаше в очите й.

Тайнън я притисна още по-силно и зарови ръце в косата й, после жадно я целуна.

— Моля ти се, Тай, недей! — проплака тя. — Остави ме чуваш ли?

— Крис, не мога да понеса мисълта, че той те докосва. Просто не мога да понеса… Разбираш ли?

Дланите му се плъзнаха по гърба й, пръстите му галеха шията й, устните му докосваха лицето й.

Крис успя да го отблъсне, макар и само, колкото да се взре в очите му.

— Ти не можеш да понесеш, така ли? Какво право имаш да се бъркаш в отношенията ми с Ашър или с когото и да е било? Как изобщо имаш наглостта да говориш за това? Аз се държах като наивна глупачка, ти не пропусна да ме смачкаш и на всичкото отгоре си достатъчно нахален да ми забраниш да разговарям с човека, който има най-благородни намерения спрямо мен.

— Моите намерения също са благородни. Винаги съм бил искрен и откровен с теб. Ето, сега заявявам, че в мига, в който Прескот те докосне отново, ще го застрелям. Не бих могъл да бъда по честен.

— Как не те е срам! — Крис успя да го избута назад. — Твоите намерения са всичко друго, само не и благородни. Ти искаш само да ме… аз да… — Тя се благодари на мрака, прикрил пламналото й лице.

— А какво лошо има в това? Миналия път нямаше нито против. Крис, не искам да се караме. И на двамата ни беше хубаво, а и аз не съм имал други жени оттогава.

Крис усети, че се задушава от ярост.

— Не бил имал други жени! Да не би да искаш да ти съчувствам? Може би мислиш, че ще се съглася да бъда с теб само защото не си имал време да…

— Имах време. Но не исках.

Крис просто нямаше думи. Наистина ли е толкова безочлив, че да очаква от нея съчувствие?…

— Значи сега ти… И аз трябва… Такава наглост… Ако искаш да знаеш. Ашър току-що ми предложи да се омъжа за него. Той иска да прекара с мен цял живот, а не само някаква си нощ.

— Иска парите на баща ти.

— И каква е разликата между теб и него? Той иска парите, ти искаш тялото ми. Никой не желае мен самата. Е, щом настоявате да узнаете мнението ми, мистър Тайнън, не ща да чуя и за двама ви.

— Крис, ти ме желаеш. Знам го. Познавам по очите ти. Аз също копнея за теб…

Крис стисна зъби и го прониза с поглед.

— А твоето предложение включва ли брак?

Той отстъпи крачка назад, сякаш Крис бе заразноболна.

— Крис, знаеш, че е невъзможно. Баща ти ще ме изпрати в затвора до края на живота ми и ще останеш без съпруг. Не мога да те поставя в такова положение.

— Ах, как си запомнил само туй, дето ти изнася! Баща ми е казал, че ще те върне в затвора, ако си позволиш да ме докоснеш, но това ни най-малко не те възпря, защото го искаше. Когато обаче става въпрос за нещо, което не те интересува, веднага се сещаш за заплахата на баща ми. Чуй ме, Тайнън, много добре ме чуй. Аз никога няма да легна отново с теб. Хубаво го запомни!

Тя се завъртя и тръгна към поточето, като с всички сили стискаше празното ведро.

— Ще видим — подвикна след нея той. — И внимавай с Прескот.

— Отвратителен, нахален циник! Няма да припариш повече до мен! Така да знаеш!

Крис с озлобление натопи ведрото и импулсивно пъхна глава в ледената вода. Не беше сигурна дали го прави, за да потуши гнева си или за да измие целувките на Тайнън, но във всеки случай имаше нужда от охлаждане.

Тя остана още малко край потока, докато се успокои, след това се върна при огъня и легна до Пилар. Сънят й бе много неспокоен, няколко пъти се събуди от кошмари и като се оглеждаше, виждаше Тайнън на пост, опрял глава на дървото.

Когато утрото настъпи, Крис се чувстваше така, сякаш изобщо не е мигнала. Тялото й тежеше като олово и цялата беше схваната. Тя се протегна и се озърна наоколо. Тайнън го нямаше, а Ашър оседлаваше коня си пред бараката. Крис се приближи до него.

— Старецът вече почна да създава проблеми — посрещна я Ашър. — Сигурно ще се наложи да го завържем за седлото.

Крис сподави прозявката си. Ашър пристъпи към нея и пое ръката й.

— Няма да се видим дълго време. Надявам се, че ще ти липсвам. Разчитам, че ще обмислиш предложението ми. Искаше ми се да приемеш.

Устните му бавно се приближиха до шията й. В следващия миг обаче Ашър се озова на земята. Над него стоеше Тай, разкрачен и със стиснати юмруци.

— Хайде, ставай. Отдавна си го просиш. Или посягаш само на жени?

— Господи! — Крис приклекна до Ашър.

Тайнън се надвеси заплашително.

— Само да го докоснеш още веднъж и заминавам с него. Какво, за Бога, ти става?

Тайнън отстъпи смутено назад и поклати глава.

— Не знам — рече тихо, сякаш учуден от самия себе си. — Прескот, ти по-добре тръгвай, за да използваш деня. Няма да изпускаш стария от очи. Той е подразбрал, че се крием и ще направи всичко възможно да спечели от това. — Тайнън изглеждаше доста объркан и дори гузен. Обърна се към Крис и попита: — Ти ще останеш, нали? Иначе аз ще тръгна с теб, а някой трябва да се грижи за Пилар.

Крис го изгледа продължително.

— Няма да замина. Сега ще ни оставиш ли за малко сами? Искам да се сбогувам с него.

Тайнън не помръдна.

— Сбогувай се. Никой не ти пречи. Той и без това няма време за губене.

— Ако си мислиш… — започна ядно Крис, но Пилар я извика и тя й отговори, че идва.

После се завъртя и невъзмутимо обви ръце около врата на Ашър. Устните й обаче така и не докоснаха неговите. Тайнън я дръпна назад и я притисна към гърдите си.

— Прескот, качвай се — заповяда с леден глас.

Ашър се поколеба, после въздъхна и сложи крак на стремето.

— Ще говорим по въпроса като се върна — рече той и се озърна за стария, който вече чакаше на коня.

Тайнън им направи път, без да пуска Крис.

— Бъди постоянно нащрек. Не го оставяй сам дори за секунда, способен е да ти отнеме всичко, даже и живота.

Ашър кимна разсеяно, хвърли последен поглед на Крис и подвикна на стареца. Съвсем скоро двамата и изчезнаха между дърветата.

Крис се размърда в ръцете на Тайнън.

— Пусни ме, животно такова — очите й святкаха гневно. — Как си позволяваш да ме командваш? За какъв се мислиш?

Тайнън изглеждаше объркан и сякаш възнамеряваше да каже нещо, но вместо това се завъртя рязко и пое нагоре към поточето.

Крис го изпроводи с очи, настръхнала от ярост. Когато той се скри, тя отиде при Пилар.

— По едно време си мислех, че ще се сбият — подхвърли тя, докато Крис й подаваше канче прясна вода.

— И мен ме засърбяха ръцете — отвърна ядосано Крис. — Той хем не ме иска, хем се нахвърля на всеки, който ми обърне внимание.

Пилар се отпусна върху сламеника, а Крис се зае да сменя превръзката на рамото й.

— О, иска те, разбира се. И още как!

— Да, ама аз много добре знам, какво точно иска.

Пилар се усмихна въпреки болката.

— Никога не съм го виждала такъв, дори и навремето с онази, дето го преследваше, а след това го натопи. Мислехме си, че най-после ще се задоми, но не се получи.

— Отиде в затвора, нали?

— Ред ти е разказала, значи.

— В общи линии. Пилар, ти откога го познаваш? Защо си се съгласила да живееш с него при Хамилтън?

— Тайнън спаси живота на съпруга ми.

Бинтът увисна в ръката на Крис.

— На съпруга ти?

— Навремето работех при Ред. Тайнън също живееше там. Беше толкова сладко момче, всички умирахме за него. После един ден тоя, старият, го отведе и повече не го видях. Когато го срещнах отново, животът го беше променил. Беше се сблъскал с подлостта и беше станал суров и циничен. Аз вече имах мъж и деца и всячески се стараех да забравя откъде се познавам с Тайнън.

— Имаш деца?

Пилар се усмихна.

— Две момчета. Едното на девет, другото на седем — тя млъкна за миг. — Веднъж бях отишла в града и по улицата се зададе Тайнън. Усмихна ми се и тръгна към мен, а аз веднага си помислих, какво ще рекат хората като ни видят заедно. Ще се досетят за миналото ми. Много грозно постъпих тогава — тя поклати глава. — Направих се, че не го познавам и го отминах. Той е истински джентълмен и когато два дни по-късно отново се засякохме, се държа все едно, че ме вижда за пръв път.

— А как е спасил съпруга ти?

— О, на улицата аз му обърнах гръб, но когато мъжът ми изпадна в беда, искаха да му отнемат ранчото и да ни оставят без покрив над главите, аз отидох направо при Тайнън. И той веднага се отзова на молбата ми за помощ.

— Но после и ти си се съгласила, когато той те е помолил за услуга.

— Дори не питах какво се иска от мен. Сбогувах се с момчетата и с мъжа си и тръгнах. Джими също не задава въпроси, защото има пълно доверие на Тай.

— А защо му е трябвало да те представя за своя жена? — замислено попита Крис.

— Ха, сума време не щеше да ми каже, колкото и да го питах. Веднъж обаче измърмори, че една очарователна русокоса госпожичка се опитвала да го прелъсти.

— Ами! Аз направих фаталната грешка да се влюбя в него. Просто от самото начало го харесах. Харесвах го, задето гледаше много сериозно на задълженията си, винаги беше до мен, когато имах нужда от него.

— А по една случайност е и твърде привлекателен мъж — допълни многозначително Пилар.

— Това няма нищо общо. Той беше изключително мълчалив. Обикновено хората, които си мълчат, просто нямат какво да кажат, но за Тайнън бях сигурна, че има много неща за казване, но ги потиска. Не знаех точно с какво, но наистина ме привличаше.

— Привличаше? А сега?

Крис стисна зъби.

— Той не се различава от другите мъже. Интересува го само едно. В началото мислех, че също има чувства към мен, но той постоянно ми натякваше, че трябвало да се пази от мен като от огън. Все казваше да съм го оставела на мира, но естествено бях свободна да…

— Да спиш с него?

Крис кимна с наведена глава.

— Аз не означавам нищо за него.

— Но той с никоя друга жена не се е държал така. Никога не съм забелязвала и помен от ревност… Откъде си толкова сигурна, че не те обича?

Крис се изправи с канчето вода в ръце.

— Сигурна съм. Той ми даде да разбера какво желае от мен и че просто не иска друг да има това, което той не е успял да получи. Тайнън не ме обича повече от… от ей това мършаво псе. Хайде, сега искам да си починеш, а аз ще се опитам да намеря нещо за хапване.

— Не се притеснявай, Тай ще ти помогне. Той се справя с абсолютно всичко.

— Но не и с любовта — възрази с тъга Крис. — Любовта няма нищо общо с пушките, барута и юмруците, така че той бяга презглава от нея. Спи спокойно, Пилар.