Робърт ЛъдлъмИзмамата Прометей

Откраднал Прометей Небесния огън да го дари на човека…

Грешен ход било това.

Пролог

Картаген, Тунис

Дъждът вали непрестанно, безпощадно, проливно. В полуда сякаш бие ли бие вълните, а вятърът вие и стене, подивялата вода блъска брега и се разбива в едри бели пръски, хищни водовъртежи се вият в черната нощ. В плитчините наблизо, в борба със стихията, се кандилкат неколцина — може би дузина тъмни фигури, — притиснали към себе си непромокаемите раници, които им служат и за спасителни пояси. Приличат на оцелели корабокрушенци. Прищявка на природата, бурята ги е изненадала, но им е и добре дошла — осигурява им прикритие, на което не са се и надявали. Това е първата група.

Откъм плажната ивица проблясва светлина — веднъж, дваж. Това е сигнал от посрещаните, че е безопасно да излязат на сушата. Безопасно, вятър! Че какво ли означава безопасно? Сигурно, че именно тази отсечка от туниското крайбрежие е в момента неохранявана от Garde Nationale! Голяма работа — мъчнотиите, които им създава природната стихия, са далеч по-голямо наказание от всичко, което би могла да направи туниската брегова охрана.

Подмятани като детски играчки, блъскани от свирепите вълни, накрая мъжете стигат брега и в съвместно координирано усилие безшумно стъпват на пясъка недалеч от руините на древни пунически пристанища. Внимателно разсъбличат черните гумирани костюми, свалят маските — под тях се показват тъмно облекло и почернените им лица. Вадят оръжието от раниците: автомати МП-10 — „Хеклер и Кох“, калашници и снайпер карабини. След тях от вълните излизат още хора. Идват на вълни, на вълни.

Всичко е оркестрирано прекрасно, вдъхновено и неуморно през последните няколко месеца — да сметнем, че и безпогрешно.

Тези хора са бойци на Al-Nahda, местни тунизийци, дошли да освобождават родината от потисниците. Но лидерите им са чужденци — опитни терористи, които споделят вярата им в Аллаха; те са всъщност елитна клетка борци за свобода от най-радикалното крило на „Хизбула“.

Командирът на същата тази клетка, а и на близо петдесетина тунизийци, е изпипан терорист, известен на света само като Абу. Понякога използва и партизанския си псевдоним Абу Интикуоб. Баща на отмъщението.

Абу е неуловим, потаен, свиреп. Той е обучил бойците от Al-Nahda в един либийски лагер недалеч от Zuwarah. Предавал им тактика и стратегия, практическите занятия провеждал на направен в истинска големина модел на президентския дворец, научил ги да се бият, сетне усъвършенствал бойните им умения до ненадминати в насилието и лукавостта нива.

Само преди тридесетина часа ги качва на петхилядитонен руски товарен кораб, обичайно превозващ туниски текстил и либийски промишлени стоки между Триполи и туниското пристанище Бизерта. Мощният стар съд, вече доста очукан и овехтял, пътува в северозападна посока, покрай пристанищата Сфакс и Суза, завива по нос Бон и влиза в Туниския залив, където минава точно покрай военноморската база Ла Гулет. Познавайки схемата на движение и дежурства на крайбрежната охрана и нейните съдове, Абу предварително е наредил корабът да хвърли котва на пет мили от картагенското крайбрежие и да свали хората в надуваеми лодки, снабдени с мощни извънбордни двигатели. Само за броени минути те стигат бурните води около Картаген, древният финикийски град и могъщ съперник на Рим през петия век преди Христа. Абу знае, че ако туниската брегова охрана хване кораба на радарите си, за нея той ще е просто един товарен съд на път за Бизерта, може би спрял по някаква си причина за кратко време в открити води.

Човекът с фенера на брега съска резки команди и ругае тихо, но с глас, в който звучи неоспорим авторитет. Той е брадат мъж с непромокаем анорак в защитна окраска. Това е самият Абу, който е дошъл преди хората си. По други канали.

— Тишина! Тихо ви казвам! Какво искате — да събудите цялата проклета гвардия ли? Бързо! Действай бързо, казах! Движение искам, движение и резултати! Несръчни тъпанари такива! Лидерът ви гние в затвора, а вие се туткате! Позор! Хайде, че камионите ви чакат!

До него стои човек с бинокъл за нощно виждане и внимателно оглежда района. Този човек пък е познат на тунизийците с прозвището Техника — доверен помощник на Абу. И един от най-добрите експерти на „Хизбула“ по експлозивите. Красив мъж със смугла, маслинена кожа, с тежки вежди и бляскави кафяви очи. Малко се знае за Абу, още по-малко пък за Техника. Но според някои слухове последният е роден в семейство на богати сирийци, отрасъл е в Дамаск и Лондон, посещавал скъпи училища, така или иначе изучил всички тънкости за модерните оръжия и експлозиви.

След малко Техника сваля бинокъла от очите и се обръща към Абу. Говори му тихо и спокойно. Облечен е в черно гумирано наметало с качулка, което го пази от проливния потоп и чийто колан сега затяга.

— Може би не бива да изразявам хвалби, братко мой, но операцията върви извънредно гладко. Натоварените с нужните материали камиони са скрити точно както бяхме се уговорили, бойците не са срещнали съпротива по време на краткото придвижване по булевард „Хабиб Бургиба“. Току-що получихме радиосигнал от първата група — стигнала е президентския дворец. Превратът е започнал.

И последните мъже от новодошлата група вече се изтеглят. Техника си поглежда часовника, сетне Абу.

Абу кима самонадеяно. Поначало не е очаквал нищо друго, освен успехи. Нейде в далечината се гърми, звучат взривове. Битката кипи. Президентският дворец ще бъде превзет скоро. Няма да минат много часове и ислямистките бойци ще установят контрол над Тунис. Така си е мислил той.

— Нека не се поздравяваме предварително с победата — за всеки случай казва Абу въпреки вътрешната си увереност.

Но гласът му е и напрегнат, и тих.

Дъждът е намалял, вятърът стихва и изведнъж — точно както е и дошла — бурята секва.

Внезапно тишината на плажната ивица е раздрана от силни крясъци на рязък, пронизителен арабски. От мрака изскачат четирима — тъмни фигури, тичат към тях. Абу и Техника посягат към оръжието си, но виждат, че насреща са техни братя от „Хизбула“.

— Нула-едно! — вика единият.

— Засада!

— Ой, Аллах! Ой, Аллах! Нашите са обкръжени!

Хората са араби — видимо уплашени и силно задъхани.

— Нула-едно — сигналът за бедствие — пъшка първият, който на гърба си носи полева радиостанция модел Пи Ар Си-117. — Успяха да ми предадат само, че са обкръжени от дворцовите сили за сигурност и че работата изглежда лоша. Сигурно ще ги пленят. Сетне предаването прекъсна… Казаха, че има предателство!

Абу се извръща към съветника си. В очите му бляскат опасни, тъмни искрици: разгневен е, и то много.

— Как е възможно?

Един от четиримата новодошли — най-младият — се обажда:

— Оръжията и боеприпасите, приготвени за нашите, са били дефектни! Нищо не е действало — нито противотанковите установки, нито мунициите, нито Ц-4! Правителствените войници са ги чакали в засада. Били сме предадени още от самото начало!

Абу видимо страда, обичайното му спокойствие е изчезнало. Боли го самолюбието, наранена е гордостта му. Кимва на довереника си.

— Ya sahbee, нужен ми е мъдрият ти съвет. Кажи ми какво е станало според теб!

Техника намества ръчния часовник и се навежда към шефа си. Абу го прегръща през рамото, а другият казва просто:

— Вероятно има предател. Сред нас. Някой е проникнал в редиците ни, изтекла е информация. Друга възможност няма…

Абу прави кратък, почти незабележим жест с палец и показалец. Това е предварително уговорен сигнал и четиримата араби сграбчват Техника за ръцете и раменете. Техника се съпротивлява, той е извънредно силен човек, но сега силата му не върши работа. Противници са му четирима добре обучени терористи. Ръката на Абу се стрелка напред. Блясва метал, Абу забива дълъг, закривен нож в стомаха на помощника си, извива острието и рязко го извръща няколко пъти, за да причини максимално нараняване. Очите му горят.

— Ти си този предател! Ти… — изсъсква той.

Техника пъшка тежко, очите му се обръщат. Болката е ужасяваща, агонията — смъртна, но лицето му остава неподвижно.

— Не съм аз, Абу! — протестира с мъка той.

— Прасе! — крещи Абу и замахва отново и отново.

Този път ножът попада в слабините на Техника.

— Никой друг не знаеше нито точните планове, нито назначените часове, времето! Никой друг! Никой, освен теб! А ти си проверявал и техниката, и оръжията, нали?! Кой друг, освен теб, а!

Внезапно пламват мощни светлини, лъчите на военни прожектори заливат околния плаж. Абу трескаво се оглежда. Напразно. Обкръжени са от многочислено превъзхождащ ги враг. Войници — дузини и дузини войници в каки униформи. Командоси от тунизийската Garde Nationale. Някои държат насочени леки картечници, още войници се появяват иззад дюните, отгоре долитат няколко бойни хеликоптера.

Залпове автоматен огън валят върху хората на Абу, които се разпръскват и политат като дървени марионетки. Звучат предсмъртни крясъци, стонове. Сетне настъпва тишина. По земята лежат окървавени трупове в гротескни пози, с разкрачени крака, разперени ръце. Някой стреля отново, сетне тишината пада отново — още по-мъчителна, още по-зловеща и някак неестествена. Не е стреляно само по прочутия терорист и неговия помощник.

Но Абу, изглежда, има само една мисъл, една цел. Да убие онзи, който според него е предател. И отново замахва със закривения кинжал срещу тежко ранения Техник, чиито сили се свършват и той се свлича на земята. Но отзад силни пръсти сграбчват и извиват ръцете на брадатия войн на „Хизбула“, свалят го на земята.

Обаче очите на Абу горят с предизвикателен огън. Той не е уплашен, не е покорен, не. Може да го пленят, но не и да покорят духа му. Не го плаши никое правителство. Правителствата са съставени от подлеци и страхливци. Много пъти е повтарял това. Което и правителство да е, все ще го освободи: по силата на международното право, по някои негови точки и алинеи той ще бъде екстрадиран, репатриран или нещо подобно. Винаги има възможност за сключване на задкулисни сделки. Той е врял и кипял в тези неща. Ще го освободят тихомълком, присъствието му в тази или онази страна ще бъде грижливо пазена тайна. Защото кое правителство, коя държава сама би пожелала да си навлече гнева на войнстващите членове на „Хизбула“ и евентуалното им отмъщение? Изразено в ужасяващи терористични акции.

И този съвършен майстор на тероризма повече не се противи. Отпуска се изцяло, за да се наложи войниците да го носят или влачат по земята. Докато го тътрят покрай неподвижното тяло на Техника, Абу се изплюва в лицето му и реве:

— Не ти остава още много да живееш, предател мръсен! Гад! Свиня! Умри за предателството си!

Щом отнасят Абу, неколцина от околните внимателно полагат тялото на Техника върху светкавично донесена носилка. Тогава напред пристъпва командирът на батальона командоси. Другите отстъпват, офицерът — капитан по чин — се навежда и преглежда раните му. Техника криви лице в болезнена гримаса, но не издава и звук.

— Слава на Аллаха, цяло чудо е, че сте още жив! — казва офицерът на английски с тежък акцент. — Лошо сте ранен, много лошо. Загубили сте много кръв.

Тогава известният като Техника човек отговаря:

— Ако бяхте реагирали на сигнала ми по-чевръсто, това нямаше да се случи.

И инстинктивно докосва ръчния си часовник, който е снабден с миниатюризиран високочестотен предавател.

Капитанът се прави, че не е чул упрека, и сочи небето.

— Наредих да кацне един от нашите вертолети — те са бързи, клас SA-341. Незабавно ще ви отведем за лечение в специализирана болница в Мароко. Не ми е разрешено да питам за истинската ви самоличност, нито пък за кого точно работите, но мисля, че се досещам…

В същия миг Техника остро шепне:

— Залегнете, за Бога!

И докато офицерът смаяно се отпуска на колене, Техника с усилие измъква автоматичен пистолет от скрит под мишницата кобур и стреля бързо, умело. В светкавична поредица изтрещяват пет изстрела. Иззад близкото палмово дърво долита вик и на земята се свлича тялото на войн от A1-Nahda. В ръцете си държи карабина със снайпер. Успял е да се прикрие навреме и така е оцелял във всеобщото кръвопролитие.

— Слушайте ме внимателно — безсилно шепне арабинът, който не е арабин. — Кажете на вашия президент, че вътрешният му министър е таен симпатизант… оръдие на Al-Nahda… той се стреми към поста му. Помага му заместник-военният министър… има и други…

Но раните са тежки, загубена е много кръв и преди да успее да довърши изречението, Техника потъва в небитието.

Загрузка...