Измамата Прометей

Епилог

„Ню Йорк таймс“, първа страница:

Няколко дни по-късно — „Уолстрийт джърнъл“, първа страница:

Една година по-късно

Нейна задача бе да купува сутрешни вестници. По-скоро нещо като ритуал, но неин ритуал. Не защото обичаше да чете новините, не. Това бе навик на Никълъс, той имаше вътрешната необходимост да поддържа някаква връзка със света, който двамата бяха оставили зад себе си. Тя не одобряваше този му навик. Защото бяха решили завинаги да загърбят този свят. Или поне света на насилие, смъртоносни оръжия и тям подобните.

Но покупката на вестници бе начин, по който тя обичаше Да започва деня си. Ставаше рано, отиваше да поплува. Бунгалото им бе на малък хълм точно над плажа — в едно от най-красивите, най-лазурните и най-изолираните места на света. Сетне яздеше кон, обикаляше няколкото тукашни паянтови колиби, които минаваха за село. Собственикът на местния смесен магазин поръчваше стоките си от недалечния, по-голям остров и заедно с тях получаваше най-новите американски вестници. Не бяха много, просто няколко снопчета хартия. Винаги ги отделяше за красивата и мила жена с необичаен акцент, която всяка сутрин минаваше покрай магазина му на кон.

Елена плащаше, сетне галопираше по пустия плаж на миля и нещо до бунгалото им. По това време Ник обичайно вече седеше в каменното вътрешно дворче, което бе построил собственоръчно, пиеше кафе и нетърпеливо я чакаше, за да прочете новините. След обща закуска и двамата отиваха да плуват. Така им минаваха дните. Беше като в рая.

Неотдавна бе отишла на преглед при единствения лекар тук. След няколко кръвни проби той бе потвърдил надеждата й: да, беше бременна. Въпреки това продължаваше да язди, макар и доста по-внимателно. И двамата с Ник се бяха зарадвали много. Нали го бяха решили още преди да дойдат! Дали ще е син или дъщеря? Обсъждаха го часове наред — как ще промени живота им. Дали пък наистина ще го промени? Само Бог знаеше това, но те си бяха щастливи, обичаха се и тази любов сякаш укрепваше с всеки изминал ден.

Пари? Парите не бяха проблем. Правителството им бе отпуснало немалка сума, която бяха инвестирали разумно и сигурно. Оттам идваха много повече пари, отколкото им бяха нужни. Рядко говореха за причините, които ги бяха довели тук и принудили да променят имената си, да си изградят нова самоличност, нов живот. Отдавна се бяха разбрали — случилото се е вече в миналото, един ужасно болезнен епизод: колкото по-малко говорят за него, толкова по-добре.

Онази паметна вечер в камиона извън оградата на имението тя бе записала множество интересни неща на ди ви ди — цифров видео минидиск, и той се бе превърнал в нещо като доживотна гаранция и защита. Не защото им даваше възможност да изнудват или държат в ръцете си множество хора, а защото фактите в него бяха доволно експлозивни и всички засегнати страни предпочитаха те да си останат дълбоко засекретени. Разпространяването им като информация би имало крайно дестабилизиращ ефект върху целия свят, по чудо избягнал подготвяния от Прометеевците безкръвен преврат, целящ заместването на правителствата (смятани за отживелица и факт от миналото) с наднационална административна структура за сигурност и тотално следене. В сравнение с нея Сталиновият Съветски съюз и Хитлеровият Трети райх стопроцентово биха бледнели като форма на управление.

Повечето от важните фигури в Прометей бяха загинали в пожара и имението на Манинг. Но бяха останали достатъчно много техни помощници и съзаклятници. Естествено, мнозина от тях бяха дискретно арестувани и разпитвани. Множество неприятни факти бяха научени по този начин, факти, които останаха засекретени в архивите на компетентните институции. Според някои източници Грегсън Манинг се намираше във федерален затвор в Северна Каролина, осъден доживотно за нарушения на раздел 1435 от Закона за националната сигурност, където наред с други неща става дума и за икономически шпионаж. Според слуховете там той бил поставен в условия на пълна изолация от външния свят. Силни гласове в Сената бяха настояли за отмяна на международния договор с аргументацията, че гласуването му било прибързано и под давление. Някои от сенаторите хвърлиха вината върху Ричард Ланкастър с твърдението, че той манипулирал въпросния процес в Конгреса. На практика, лишен от американската подкрепа, договорът просто се разпадна, а истината си остана скрита и при дадените обстоятелства тя едва ли някога ще излезе наяве.

От въпросния минидиск бяха направени 16 копия: едното отиде направо в Белия дом, като Брайсън използва специалния код „Предназначено само за президентските очи“, второто изпратиха на министъра на правосъдието на САЩ, няколко други спешно заминаха за Лондон, Москва, Пекин, Париж и други столици. Държавните глави трябваше да научат за заговора, в противен случай той практически щеше да продължи да съществува.

Останаха им три копия: едното депозираха при адвокат, когото Брайсън познаваше лично като изключително честен човек, второто запечатаха в банков сейф, третото взеха със себе си и го скриха на тайно място на острова. Няколко вида застраховка, както ги нарече самият Ник, а Елена изрази надежда никога да не се налага да я използват.

И ето ги в днешната сутрин — Елена излиза от топлата разкошна вода, а Ник е забил глава във вестника, шумящ и потрепващ под веселия напор на топлия ветрец.

— Ще бъдеш истински свободен само когато се отърсиш от този гаден навик — засмя се Елена.

— От твоите уста звучи като че става дума за порок като пушенето — отвърна Брайсън, без да повдига очи.

— Не е много по-различно, Никълъс.

— Но пък еднакво трудно за отказ. Е, и ако се откажа, какво извинение ще имаш за сутрешните си разходки?

— Все ще измисля нещичко. Кой ще ти купува млякото или яйцата, я кажи?

— Боже Господи!

Ник се наведе още повече над вестника, сякаш недовиждаше.

— Какво има пък сега?

— Чета страница Д-16 — бизнесновините.

— Е, и какво пише?

— Малка информация, кратко съобщение за печата от корпоративния клон на „Систематикс“ в Сиатъл.

— Хей, какво става — нали Манинг е в затвора!?

— Там си е, но компанията се управлява от помощниците му. Тук пише, че Агенцията за национална сигурност току-що е получила цяла флота нисколетящи спътници — производство на „Систематикс“…

— Опитват се да не вдигат много шум, но няма как да потулят факта съвсем, нали? Къде тръгна?

Брайсън вече тичаше към бунгалото. Елена тръгна след него и вятърът почти веднага й донесе звука на пуснатия телевизор. Още един неприятен навик на Никълъс: бе поставил сателитна чиния и редовно слушаше новините на големите канали, макар и да бе обещал това да не му отнема повече от няколко минути.

Брайсън гледаше Си Ен Ен — в момента предаваха нещо за модата. Когато Елена влезе, той рече през рамо:

— Уолър не е загинал в онзи пожар. Аз разгледах докладите на Сиатълската съдебна медицина и снимките на труповете.

Всичките бяха идентифицирани, но той не бе между тях.

— Е, добре де, нали го знаем този факт вече повече от година. Какво искаш да ми кажеш?

— Казвам го, защото разпознавам неговия почерк. Той стои зад тези нови игри. Където и да се намира, където и да се е скрил, той отново движи нещата. Убеден съм.

— Вярвай в инстинктите си, моето момче, винаги съм ти го казвал — обади се глас от телевизора.

Елена изпищя и посочи към екрана, Брайсън занемя, сърцето му спря за миг, сетне затупа лудо. Лицето на Уолър запълни екрана.

— Какво става? Какво е това? — заекна Елена ужасено.

— Можете да го наречете Реална телевизия — засмя се Уолър.

— Нали обещаха да ни оставят на мира! — избухна Ник. — По дяволите, как успяваш да се включиш в индивидуален сигнал? И да прекъснеш сателитната връзка? Това е грубо нарушение… — Брайсън трескаво започна да превключва каналите с апаратчето за дистанционно управление.

Но нямаше начин! На всеки канал бе ухиленото лице на Уолър.

— Все още ми е мъчно, че не успяхме да се сбогуваме както подобава на стари приятели — рече той. — И наистина се надявам, че между нас не са останали лоши чувства, нали?

Занемял от почуда и гняв, Брайсън се огледа безпомощно. Стаята бе мъничка, напълно достатъчно за скромните им нужди, а… микроскопични технически средства за наблюдение и подслушване могат да бъдат поставени абсолютно навсякъде. Скрити, незабелязани.

— И когато му дойде времето, аз ще се обадя, Ники. Сега е може би доста рано. — Уолър се засмя, понечи да добави нещо, изглежда се отказа. — Е, засега довиждане, пак ще се видим.

— Не и ако пръв се добера до теб — ледено процеди Брайсън. — Скрили сме някои неща, знаеш, на сигурни места и няма да се поколебаем да ги извадим на бял свят.

Уолър го изгледа продължително, усмивката му изчезна.

— Добрият ученик прилича на учителя си, както би казал самият ти, нали, Тед?

Екранът изведнъж потъмня, веднага след това се появи образ от бейзболен мач.

Бе направен нов ход, засега контриран. Докога? Няколко дни наред Брайсън не можа да се успокои: изпитваше гняв и възмущение, а в същото време бе развълнуван. И как не — след толкова много години в голямата игра…

Може би Елена усещаше това, но засега си мълчеше. Продължи да излиза на сутрешните си разходки, двамата все така прекарваха повечето време на открито — или на прекрасния слънчев плаж, или във вътрешното дворче, на сянка под младите палми.

В края на краищата Никълъс наистина бе успял да се отърси от предишния живот и сега с Елена се готвеха да посрещнат новия, който бе на път. Прекрасно бе да лежиш под слънцето и да усещаш аромата на свежия въздух — дъхти на ясмин и лимон… и на солена вода. Белезите от раните се изгладиха и май че изчезнаха, а старата болка вече почти не се обаждаше — в дъждовни дни бе далечна и неуловима като мътни спомени. Имаше дни, в които той бе почти сигурен, че всичко е вече далеч зад тях.

Почти…