Извънземна връзка

До моя господар Лорд Турн, Върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация

Ваша Светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, Ранг ХI, офицер на обща служба, бивш второкласен служител от Координирания информационен апарат на Волтарианската конфедерация (всички да славят Негово Величество Клинг Надменни и неговите благородни васали), смирено представям четвъртия том от моите самопризнания относно МИСИЯ „ЗЕМЯ“.

Този том беше най-труден за разказване и съм длъжен да ви предупредя предварително, че прочитането му ще изисква големи усилия на волята. Престъпленията, които искрено и доброволно признах досега, бледнеят в сравнение с долуизложените. Писъците и кръвта са толкова ярки в съзнанието ми, сякаш всичко става в момента.

Попадането ми в твърде затрудненото положение, което ще опиша в настоящия том, надхвърля способностите на разсъдъка ми да проумява, щом върна мислите си назад във времето.

Не бива да бъда обвиняван за стореното от мен. Бях тласнат към това от Джетеро Хелър. Този човек е опасен и колкото по-скоро бъде открит, арестуван и убит, толкова по-добре. Опирам се не само на преживяното лично от мен, но и на Фройд и Бъгз Бъни, а това ме прави експерт не по-малко от който и да е земен психиатър.

Извършваното от Хелър насилие е отдушник за сексуалния му нагон. Той е класически пример за потиснат Едипов комплекс, който се бори с неговата идея-фикс за образа на бащата.

Вижте този блестящ психиатричен анализ:

1. Хелър живееше в публичния дом „Грейшъс Палмс“, намиращ се срещу Обединените нации. А какво има пред ООН? Пилони за знамена. Всеки знае какво означават пилоните. Фройд никога не е бъркал.

2. Мафиотската фамилия на Бейб Корлеоне притежаваше „Грейшъс Палмс“. С нейните метър и деветдесет и пет тя едва ли може да бъде наричана „бейби“. Вдовица е, обаче същата тази Бейб стана земната заместителка на майката на Хелър. Ето източника на неговия Едипов комплекс.

3. Инфантилното поведение на Хелър бе потвърдено, когато Дж. Уолтър Медисън, онзи майстор по връзките с обществеността (още едно блестящо изобретение на Земята), бе нает да го обезсмърти. Той нарече Хелър Гениалното хлапе. Изборът на това име е неоспоримо доказателство.

4. Хелър използваше кодова пластина, за да пише отчетите си, изпращани на Волтар. Пластината представлява лист с дупки. Слагате я върху документ и така можете да видите кодовите думи, да прочетете истинското съобщение през дупките. Още едно доказателство за неговата сексуална агресия. (А освен това е един от присъщите му непочтен начини да се опълчва срещу мен. Знае, че не мога да подправям неговите отчети без пластината и че не мога да го убия, докато не я намеря. Типично за агресивната му същност.)

5. Дясна ръка на Хелър беше Бум-бум, бивш морски пехотинец, член на фамилията Корлеоне и експерт не само по взривни вещества, но и по оръжия. А оръжията са чисто и просто фалически символи за сублимираното „свръх-аз“. Дори името на Бум-бум стига, за да бъдат доказани сексуалните проблеми на Хелър.

6. Хелър създаде офиси на корпорации, управлявани от онзи анархист, борещ се срещу данъчните служби — Изи Епщайн. Офисите се намираха в „Емпайър Стейт Билдинг“, а всеки знае какво означава формата на тази сграда. Още един психиатричен факт.

7. Хелър купи грамаден „Кадилак“ и го преоборудва с волтарианска горивна система. Явно избра тази кола заради двете букви „ll“ в думата Cadillac. Също като пилоните пред ООН, те са недвусмислени фалически символи. (И забележете, че в името Heller също има две „ll“, което вероятно е моят най-блестящ фройдистки анализ и окончателно доказателство, че криминалната му същност има сексуален произход.)

Заключение: Хелър е източникът на моите проблеми и трябва да бъде убит чрез бавни изтезания.

Това е пример за земната психология и психиатрия в действие. Те никога не са ми изневерявали. Използвах ги да държа изкъсо разни отрепки, като онези двамата несръчни агенти на Апарата — Рат и Търб.

Освен това ги приложих на онзи побъркан наемен убиец Гунсалмо Силва, когато научих, че е бил нает да охранява моята единствена любима Утанч. Това диво пустинно цвете от Каракум трябваше да бъде пазено, но не и от Силва. Така че аз хитроумно го убедих да се заеме с убийството на директора на ЦРУ, най-самоубийствената задача от всички възможни. После отведох Утанч със себе си в Съединените щати. Ето така трябва да прилагате психологията в своя полза.

Пътуването до Щатите се оказа доста полезно. Освен че получих фалшиви документи на федерален служител, аз се срещнах лично с „Човека“ — Делбърт Дж. Роксентър. Той и неговият адвокат Бери ми бяха особено благодарни, че ги известих за плана на Хелър да произвежда евтино и незамърсяващо гориво. (В края на краищата отиде ли си Роксентър от сцената, с него си отива и планът на Ломбар Хист да се изкачи от директорското място на Апарата до трона на Императора.)

Благодарение на този мой безценен принос бях заклет за член на организацията и „Мис Мир“ сложи на гърдите ми невидима татуировка като „шпеонин“ на фамилията Роксентър — така тя хитро кодира думата, за да не я разбере никой. Чудесно момиче.

Бери ме посвети във връзките с обществеността. За да спре Хелър, той нае Медисън, познат и като Чуруликащото Куку.

Хелър бе донесъл малък волтариански преобразовател на елементи, който беше в състояние да произвежда гориво от едва ли не всякакви материали. Искаше да го демонстрира в своя „Кадилак“ в състезание за издръжливост с хиляда обиколки на пистата в Сприйпорт. Е, и Чуруликащият Дж. се залови за работа.

Медисън създаде двойник на Хелър и го нарече Гениалното хлапе и докато Хелър се подготвяше за състезанието, Чуруликащият Дж. пускаше една подир друга истории по първите страници на вестниците, в които фалшивото Гениално хлапе предизвикваше всички пилоти по света. Пробута Хлапето в телевизионни шоупрограми, където то се нахвърляше срещу петролните компании. Поставяше рекламни табла, самолети изписваха съобщения по небето, препълваше новините по радиостанциите. Рекламната лавина за състезанието беше най-грандиозното нещо, случвало се в масмедиите от цели епохи насам.

Хелър не можеше да проумее защо всички вестници, радиостанции и телевизии твърдяха, че са взели интервюта от него. А той си работеше по своя „Кади“. Отгоре на всичкото с щръкналата си челюст, стърчащите зъби и очилата това Гениално хлапе дори не напомняше за Хелър!

Твърде малко знаеше той за правилата във връзките с обществеността! Медисън не се нуждаеше от неговото съгласие. И истината нямаше нищо общо с това. Стандартът, по който Медисън работеше, гласеше: „Прави онова, с което ще се наместиш на първа страница“. Затова просто съчиняваше и фабрикуваше историйките си една след друга, а Хелър свиваше рамене и продължаваше да работи в своя гараж до Сприйпорт.

Той нямаше дори нищожен шанс. Първо, Медисън промени състезанието в „Съчетано отстраняване с тест за издръжливост“, в което дузина и половина пилоти-убийци жадуваха кръвта на Хелър. Второ, още доста по-рано Ломбар бе уредил да повредят волтарианския преобразовател на елементи, който Хелър използваше вместо карбуратор. Оставаха му броени часове работа, твърде малко, за да завърши Хелър състезанието.

Но за да съм твърдо уверен, че ще бъде спрян, последвах съвета на преподавателите си от Апарата: ако искаш работата да бъде свършена както трябва, повери я на някой друг.

Наех двама снайперисти, въоръжих ги с пушки със заглушители и телескопични прицели и ги облякох в бяло, за да се слеят със снега, който неспирно валеше вече три дни. Наех микробус с чудесно отопление, намерих си добро място на хълмче с изглед към пистата Сприйпорт на Лонг Айлънд, нагласих звънеца на екрана за Хелър, за да ме събуди, когато и той стане от сън, и се настаних удобно за през нощта.

Ако „колите-бомби“ не успееха да го спрат, щеше да успее куршум „0.30-06 Ускорител“, излитащ от цевта с 1224 метра в секунда.

Легнах си с усмивка на уста.

Хелър беше обречен!

Първа глава

Сигналът от наблюдателния екран на Хелър ме събуди. Още нямаше и четири сутринта! Сигурно беше твърде изнервен дори и за този съдбовен съботен ден, за да се вдигне толкова рано. После се сетих, че магистралите към пистата на Сприйпорт ще бъдат претъпкани от тълпи, снегорини и коли. Хелър искаше да ги изпревари.

Бях прекарал нощта в колата, спрях я на хълм с изглед към пистата. Въпреки вцепеняващия мраз навън отоплението поддържаше уютна температура във фургона отзад. Извадих екрана, за да видя какви ги върши Хелър. Благодарение на волтарианската технология, „бръмбарчетата“, имплантирани до неговите очни и слухови нерви, предаваха при всякаква температура.

Намираше се в стая на мотел. И понеже си беше Джетеро Хелър, изми си зъбите с въртящата се четка и се облече много спретнато в червен, топъл състезателен екип. Подреди си инструментите. После надяна на лицето си противоснежна маска и излезе. Навън бушуваше виелица. Едва се виждаше на десетина метра в светлините на паркинга пред мотела.

Явно пренасяше всичко необходимо в кабината на своя полуприцеп, защото на „петото колело“ нямаше прикачено ремарке. Огромното метално туловище на влекача си стоеше безгрижно, грамадните тръби на ауспуха стърчаха отзад като фабрични комини. Името на фирмата отпред гласеше „Питърбилт“. От размерите на кабината се досетих, че беше от онези страховити дизелови машини с петстотин коня в двигателя, които понякога също участваха в състезания. Но след малко отхвърлих хрумването си, че този ден щеше да се състезава с камиона. Нямаше да му разрешат.

Той обиколи машината. На всяко от десетте великански колела имаше тежки вериги. Щеше да се нуждае от тях, защото снегът натрупваше и се носеше в мрака.

Покачи се на стъпалото върху горивния резервоар, после на още по-висока стъпенка и отключи вратата. Щом я отвори и кабината се освети, аз се изумих — вътре приличаше на флотски кораб! Цялата тапицирана, невероятно хромирана, дори имаше стерео!

Пъхна ключа и натисна бутона на стартера. Двигателят се събуди с рев. Намали оборотите, включи отоплението и системата за топене на леда по стъклата.

Вдигна едната седалка и измъкна средно голям чук с кръгла глава. Слезе от кабината, мина отпред при фаровете и внимателно разчупи ледените пластове по тях. После хвърли чука обратно под седалката, хлопна вратата и заприпка пеша към крайпътно кафене, помислих, че оставя дизела да загрее. Влезе и изтупа снега от краката си, тогава видях, че носи бейзболните си обувки с шипове. Сигурно очакваше неприятности.

В кафенето нямаше много хора, той бързо получи омлета с шунка и кафето си. Освен това купи грамадна кесия с хамбургери и цял галон кафе в термос с кранче. Никой не му обърна внимание, макар че разговорът като че се въртеше около състезанието и няколко пъти споменаха Гениалното хлапе.

Когато си плащаше сметката, касиерката го попита:

— Как мислиш, Хлапето ще спечели ли?

— Силно се надявам на това — отвърна Хелър.

Притича обратно до влекача, издърпа се горе и потегли. Без ремаркето отзад колосалният „Питърбилт“ мачкаше преспите, сякаш бяха едното нищо. Подмина снегорин по пътя.

Влекачът вече пътуваше по второкласни шосета и аз разбрах, че мотелът е още по на изток от Сприйпорт. При едно моментно затишие в бурята можах да видя, че автострадите между Ню Йорк и пистата бяха претъпкани, поддържаха ги отворени с усилията на всички снегорини в Лонг Айлънд, поне според мен. Явно жителите на Ню Йорк смятаха, че надпреварата си струваше едно замръзване до смърт. Още доста часове щеше да бъде тъмно, ала хората прииждаха.

Но където караше Хелър, нямаше никой. Неговият гараж беше оттатък Сприйпорт, където започваха парковете за отдих. Скоро гаражите изникнаха пред него в светлината на фаровете, смътно различими в гъсто стелещия се сняг.

Много преди да стигне дотам, Хелър зави със своя „Питърбилт“. Свали стъклото от своята страна и потегли на задна към гаража, където от предишни наблюдения знаех, че държи ремаркето с онзи „Кади“ в него.

Наведе се навън, загледан зад себе си. Стигна на два-три метра от вдигащата се нагоре метална врата, оставяше си място да я отвори.

Внезапно неясно движение привлече погледа му. Рязко се дръпна навътре в кабината.

Висока кльощава фигура в тежък анорак с цвят хаки скочи към стъпалото върху резервоара, хвърли се към горната стъпенка и пъхна в лицето на Хелър дулото на оръжие!

Имаше още звуци. Вдясно от Хелър! Някой драскаше по другата врата!

После всичко стана толкова бързо, че едва успявах да следя събитията. Хелър май се пресегна настрани за чука под седалката.

Лявата му ръка се стрелна нагоре и удари китката, държаща пистолета, който изхвърча от плетената ръкавица.

Кръглата глава на чука профуча заедно с дясната ръка на Хелър и се заби в черепа на нападателя!

Другата врата тъкмо се отваряше. Хелър пусна спирачката. Задницата на влекача се блъсна с трясък във вратата на гаража.

Вратата на кабината рязко се затвори и приклещи ръката на другия нападател.

Кракът на Хелър удари като мълния и отвори широко вратата.

Вторият мъж литна и се стовари по гръб на земята.

Хелър дръпна ръчната спирачка. Затършува по пода на кабината. Намери големия револвер на първия.

И излетя с плонж от кабината!

Претърколи се по снега.

Вторият мъж бе станал и бягаше. Хелър дръпна петлето на ударника. Частите на револвера като че се бяха слепнали от студа.

Вторият мъж, който едва се различаваше в лъчите на фаровете през трупащия сняг, се обърна на бегом и стреля назад.

Хелър не можеше да накара своето оръжие да стреля. Беше засекло от студа. Другият изчезна. Хелър захвърли безполезния револвер.

Обърна се към влекача. Беше плътно притиснат към вдигащата се врата на гаража. Двигателят работеше на празни обороти. Спирачките държаха здраво. Вратата, която се повдигаше отдолу, беше непоклатимо заклещена на мястото си.

Хелър огледа другите врати на редицата гаражи. Снегът бе навял големи преспи пред тях. Но пред тази нямаше сняг.

Очите му се впериха в единственото прозорче горе на вратата, широко двайсетина сантиметра.

Върна се, където лежеше първият нападнал го мъж. Онзи тип беше много мъртъв. С хлътнал навътре череп. Под качулката на зимния анорак носеше шапка. Хелър я смъкна от главата на трупа. Скочи в кабината и взе пръчка за мерене нивото на горивото. Сложи шапката върху нея и вдигна пръчката пред прозорчето.

БУМ!

Стъклото се пръсна. Шапката отлетя нанякъде.

Писък на рикоширал куршум, потънал в нощта.

Изстрелът прозвуча твърде глухо, дойде от вътрешността на гаража, където бяха ремаркето и „Кадилакът“. Прозорчето се намираше твърде високо, за да се настани там снайпер.

Хелър изтича до една работилница наблизо и дръпна нагоре вратата й. Вътре не се виждаше ясно. Той не включи осветлението. Наоколо имаше сандъци с инструменти. Отвори един. Сложи си азбестови ръкавици и взе голяма резачка.

Втурна се обратно към влекача. От гаража глухо гръмнаха още два изстрела. Онези се опитваха някак да отворят вратата със стрелба.

Двойният ауспух стърчеше над кабината в нощта. Хелър преряза прикрепящите скоби на едната тръба с две бързи движения на инструмента.

Сграбчи тръбата с две ръце. Хромираната извивка долу подаде лесно.

Дърпаше тръбата назад и още назад, напъха края й през прозорчето!

БУМ!

Глухият изстрел отвътре се опитваше да избие тръбата.

Хелър заклещи бълващия дим ауспух.

Скочи в кабината и пришпори двигателя!

Пълнеше гаража с отработени дизелови газове. С въглероден окис.

БУМ!

Още един приглушен изстрел отвътре.

Тръбата си стоеше на мястото.

Хелър се смъкна от кабината. Сваляше червения си анорак.

Смъкна анорака цвят хаки от мъртвеца и с усилие напъха трупа в червения.

Извлече тялото откъм дясната страна на кабината, малко по-надалече. Точно на границата между светлината от фаровете и мрака. Остави го с лицето надолу в плитка пряспа и с ритници нахвърля малко сняг върху краката.

Вслушваше се напрегнато. През шума на „Питърбилт“ се дочуваше далечният звук на друг двигател.

Хелър се скри пак в работилницата. Свали от закачалката бяло яке и го облече.

Голям микробус се показа през снега пред фаровете на камиона, движеше се бързо. Шофорът сигурно рязко натисна спирачките, защото въпреки веригите колата поднесе и фаровете й осветиха „Питърбилт“ отляво, встрани от работилницата.

Отзад изскочиха трима мъже с едрокалибрени пушки. Хвърлиха се на земята, за да се прикрият.

От седалката до шофьора един мъж бързо излезе и се прикри зад микробуса.

После смъкналият се надолу шофьор предпазливо надигна глава към стъклото на прозореца. Дръпна ръчната спирачка и отвори вратата.

— По дяволите — промърмори, когато излезе. — Ей, „бибипнат“1 тъпак такъв, значи си го гръмнал!

Сочеше тялото в снега, вече скрито изцяло, без да се смята гърбът на червения анорак.

Другите се показаха иззад прикритията си.

— А къде е Бени? — попита единият, напрегнал очи да види нещо отвъд светлините на „Питърбилт“.

— Трябва да е възнал — каза друг, сякаш да го оправдае. — Тоя „бибип“ изхвърча от кабината като една „бибипната“ ракета!

Всички се скупчиха над червения анорак.

Дочух съвсем тихо дрънчене близо до Хелър.

Един от мъжете, с пушка в ръце, обърна трупа с обувката си.

Някой изрече стреснато:

— Ама това не е Бени!

Ръката на Хелър се стрелна неясно пред очите ми.

Нещо изсвистя през въздуха.

Въртеше се.

Прасна мъжа с пушката право в лицето!

Хелър погледна надолу. Държеше сума ти гаечни ключове. Сграбчи един, дълъг трийсетина сантиметра.

Хвърли го.

Смъртоносната стомана изфуча.

Един от мъжете го забеляза и вдигна ръка да се предпази. От покритата с ръкавица длан шурна кръв.

Още веднъж нещо блесна.

Поредният гаечен ключ. Мъжът се просна.

Друг опита да зареди едрокалибрената си пушка, за да стреля по тъмния гараж. Размазано колело стомана литна към него. Челото му се пръсна!

Един пък тръгна да бяга. Ръката на Хелър се стрелна. Въртящият се снаряд разсече качулката на анорака и отнесе половината глава.

Последният успя да се добере до микробуса. Мъчеше се да отвори вратата, но се подхлъзна.

Хелър със скок се втурна напред. Хвърли гаечен ключ на бегом. Смаза китката на шофьора.

След миг го връхлетя. Мъжът опита да го удари със здравата си ръка. Хелър стовари тежък ключ върху черепа му. Пръсна се като зряла диня!

След това се чуваше само шепотът на падащия сняг.

Хелър надникна отзад в микробуса. Никой. Отиде до пътя и се заслуша. Нищо.

Огледа телата в снега. Бяха шест заедно с Бени. Обиколи ги един по един, риташе оръжията им настрани, проверяваше. Всички бяха много мъртви.

Стигна до вратата на гаража, допря ухо и се ослуша. Ритна я два-три пъти. Нищо не се случи.

Намали оборотите на „Питърбилт“, подкара го малко напред и пак дръпна ръчната спирачка. Отново си сложи азбестовите ръкавици и вдигна тръбата на ауспуха на мястото й, закрепи я с парче тел.

Върна се при вратата и се заслуша. Нищо. Застана до бравата. Всъщност не беше заключено. Дръпна резето и бутна вратата нагоре, като в същия миг отскочи настрани.

Облаци отработени газове от дизела блъвнаха отвътре. Макар и да не стигнаха до него, той размаха ръка пред лицето си. Не виждаше добре в мрака вътре. Включи задните сигнални светлини на влекача.

Там лежаха четирима мъртви мъже!

С посинели лица, освен розовите петънца по бузите им.

Вятърът налиташе и навяваше сняг в гаража. Хелър пристъпи по-наблизо до мъжете. Бяха много мъртви.

Вдигна намотките въже, които те бяха донесли. Единият имаше интересно оръжие — въздушна пушка с инжекционни стрелички.

Хелър провери за бомби ремаркето и „Кадилака“. Не откри нищо.

Излезе. Валеше още по-плътно, беше съвсем тъмно. Погледна си часовника. Едва 5 и 20 сутринта.

Втора глава

Хелър се разбърза.

Свали червения анорак от покойния Бени. Провери за кръв по него, нищо не видя и го захвърли в кабината. Обиколи навсякъде и си прибра гаечните ключове. Увери се, че ги е събрал всичките. После ги почисти и ги сложи по кутиите им в работилницата.

След това се зае да извлачва труповете до микробуса. Нахвърля задушените с въглероден окис отзад, вмъкна се под колата и проби с отвертка дупка в заглушителя на ауспуха.

Двамата с най-очебийни рани по лицата сложи на пътническите седалки в кабината. Другите четирима набута отзад.

Събра всички оръжия и принадлежности — получи се доста внушителна купчина, и ги метна отзад при труповете.

След това се увери, че не е оставил наоколо никакви улики.

Постоя замислен замалко. Отиде в работилницата и намери черен пластмасов чувал за отпадъци. Върна се при микробуса и започна да прибира всички документи, портфейли и какво ли още не от труповете. Беше гадно занимание, макар че кръвта отдавна бе замръзнала. Пусна всичко в чувала и го метна в кабината на „Питърбилт“.

Върна се в работилницата, взе някакви топчета и три туби, пълни догоре с бензин, които сложи отзад в микробуса.

Пак огледа околността. Отиде да вземе ботуши за сняг и ги намъкна върху бейзболните си шпайкове.

Качи се в микробуса и го подкара.

Снегът валеше толкова гъсто, че ми беше трудно да видя накъде се е запътил. Но той явно знаеше. Храсталаците все по-плътно обграждаха пътя. Доста време мина. Най-после спря колата и излезе.

Отдясно имаше маса за пикник. Той тръгна напред. Застана на ръба на урва. Мрачно дефиле зееше точно до полянката за пикник. Очевидно се намираше в област на парка близо до морето, твърде безлюдна сред урвите и дюните.

Качи се отзад в микробуса. Отвори трите бензинови туби. Погледна си часовника. Във всяка туба пусна по едно топче, после им сложи капачките.

Аха! Досетих се. Това бяха волтариански експлозивни детонатори с определено време за разтваряне.

Качи се в микробуса, включи на скорост и го подкара към ръба на пропастта.

Изскочи от колата, а тя продължи напред.

Плъзна се над ръба и изчезна в мрака и виелицата. От чернилката долу долетя тъп удар и трополене на камъни. Двигателят спря.

Хелър затича с крачки, които сякаш поглъщаха разстоянието. Снегът валеше толкова плътно и беше така тъмно, че аз щях да се загубя след броени секунди. Но не се надявах и той да се загуби. Не и Хелър с неговия подобен на компас мозък.

Измина доста път. Накара часовника си да покаже за миг часа. Потича още малко и се огледа назад.

Съвсем блед зеленикав проблясък, едва забележим в тази вихрушка. После слабо БУУМ!

Три секунди, значи на три пети от милята от него.

Но нима той коленичи в снега? Говореше на волтариански.

— О, Боже на пътниците, благодаря за милостта ти днес! Зная, че така изпитваш душите на космонавтите, за да ги направиш по-достойни за бъдещия живот. Но, о, Боже на пътниците, трябваше ли да правиш жителите на тази планета толкова озлобени срещу усилието ми да кацна и да им помогна? Ако питаш мен, на Блито-3 малко си се престарал. Слава на всички вас!

Премина на английски.

— Прости ми, Исусе Христе, че затрих неколцина от твоите хора. Като си помисля, май не им оставих време да си обърнат и другата буза. Моля те, приеми тези души от погребалния им огън и смекчи сърцето си, за да не им въздадеш повече, отколкото са заслужили. Амин.

Изправи се.

Включи джобно фенерче. Тънък лъч проби въртящия се във вятъра сняг. Отпечатъците от стъпките му се запълваха толкова бързо, че щяха да се заличат след някакви си минути. Доволен, той изключи фенерчето и тръгна бързешком. Аха, най-после можех да видя поне нещо. И да чуя. Светлините на влекача и шума на двигателя му.

Той позабави крачка и го обиколи отдалеч, движеше се съвсем тихо и оглеждаше дали има още нежелани гости. Успокои се и тръгна натам.

Трета глава

Реещите се снежинки, синкави пред фаровете на влекача, образуваха пелена, люлееща се насам-натам, подхвърляна от повеите на вятъра. Хапещият студ превръщаше дишането му в облачета около маската на лицето му.

Пак се взря в часовника си. Проблесна 6 и 15 сутринта.

Хелър припряно се хвана на работа.

Изрови отнякъде полупрозрачно сребристо пластмасово покривало за кола и го метна върху „Кадилака“. Взе пулверизатор за боя от ремаркето и от двете страни на покривалото напръска много бързо и много умело с големи букви надпис „САМОУБИЕЦЪТ РОУДС“.

Бях озадачен. В копието от стартовия лист, с което разполагах, нямаше такъв състезател.

Насочи пламъка на горелка към покритата със сняг земя и я превърна в кал. Сетне плясна резултата от труда си върху номерата на влекача и ремаркето, където той замръзна мигновено. Вече беше невъзможно да ги разчете човек!

Не бях се сетил, че е взел „Питърбилт“ под наем, докато той не се обърна към табелката на вратата — „Коли под наем при Големия Мъжага, Камион 89“. Хелър хвърли малко кална вода отгоре й и като със замазка залепи буца сняг. По същия начин прикри табелата и номера на ремаркето. След това разтопи още вода с горелката, разбърка сапун в нея и намаза предното и страничните стъкла на кабината така, че станаха полупрозрачни, освен две малки дупки и мястото в обсега на чистачката. Искаше да не го познаят!

Влезе, даде на заден и вкара теглича на влекача в отвора отпред на ремаркето, той издрънча и се плъзна на мястото си. Слезе от кабината и зацепи свръзката с голям болт. Включи електроинсталацията на ремаркето към влекача и габаритите отзад светнаха. Свърза и заключи въздухопроводите. Отново провери как е блокиран горе „Кадилакът“.

Изкара полуприцепа от гаража, няколко пъти потегли напред и назад, за да се увери, че пневматичните спирачки работят.

После се разтича наоколо, заключи навсякъде и сложи почти невидима нишка на всяка врата. Учеше се, но дори и сега не беше достатъчно подозрителен по душа, за да стане добър шпионин. Трябваше да направи това, преди да се промъкнат онези горили! Истинският шпионин трябва да бъде неизлечим параноик през цялото време. В шпионажа безумието е задължително. Разбира се, Хелър си беше смахнат, но не в правилната посока.

Грамадният полуприцеп си разораваше път през снега. Хелър излезе на по-голямо шосе и макар наскоро снегът по него да бе разчистван, пак бе навяло десетина сантиметра. Но в момента не валеше.

Вече се движеше с гъмжилото откъм Ню Йорк и скоростта му спадна значително. Коли, натъпкани с хора, хора, напъхани в одеяла и палта, всички забързани, за да си намерят място за паркиране или за сядане на голямата надпревара.

Хелър изкачи лек наклон. Оттам пистата се виждаше ясно. Погледна малко по-нататък, търсеше нещо през дупките за надничане в предното стъкло. Накрая съсредоточи погледа си върху Бокс 1. Можеше да го види през един далечен отворен портал. Хелър отби встрани от пътя и спря стотици метри преди мястото, накъдето би трябвало да се е насочил.

Остави дизела на празни обороти. Безкрайни тълпи от коли и хора минаваха по шосето вляво от него. Отпред голямо табло гласеше ПАРКИНГ 20 ДОЛАРА, имаше и насочваща стрелка.

Чудех се защо ли така се спотайваше. А точно това правеше. Никой не би разпознал „Кадилака“ или видял кой седи в кабината. Сигурно подозираше, че някой е по петите му.

Взе си хамбургер от кесията и го пъхна в миниатюрната микровълнова печка отпред на таблото. След малко го извади затоплен. Погледна го. Не виждах нищо нередно в хамбургера, но Хелър дръпна ръка от устата си. Стори ми се разстроен.

Гледаше Бокс 1 през прозрачното петно в стъклото. Завъртя се и огледа осветените трибуни за зрителите, после и въодушевената тълпа, напираща вляво от „Питърбилт“. Като че се опитваше да проумее нещо. Явно се тревожеше.

Е, ако си мислеше, че в програмата на това състезание се е промъкнало и нещо необичайно, повярвайте ми — прав беше!

Остави хамбургера на седалката и взе чувала с документите за самоличност. Повечето имена бяха италиански — Чечино, Фиутаре, Рапиторе, Лачо, Симиотаре, Ладро, Первертире и Серпенте. Само един не беше италианец — казваше се Бени Хайст. Странно, но всеки от тях бе притежавал валиден задграничен паспорт и всеки бе разполагал с по пет хиляди долара в налични освен Бени Хайст, който имаше петдесет и пет хиляди! Та в тези портфейли имаше сто хилядарки плюс дребни банкноти!

Хелър се върна на документите на Бени Хайст. Каза:

— Бени, могъл си да ме застреляш, както доближавах с камиона. Или оръжието ти е засякло, или пък нещо друго е станало. Какво бяхте намислили да направите и защо? И какво общо има това със състезанието?

Пусна всичко в боклукчийския чувал и го напъха под седалката. Не си изяде хамбургера.

Тъкмо минаваше седем сутринта. Възбудените тълпи ставаха все по-многобройни. Още беше тъмно. И отново заваля.

Хелър затвори очи. Може би си почиваше. Казах си, че тази почивка ще му бъде много нужна, дори преди да е свършил денят. Още не се бях заел с него както трябва!

Четвърта глава

В седем и половина Хелър включи радиото:

„… тълпите. От Манхатън, от Куинс, от Бруклин и дори чак от Ню Джърси те се стичат за състезанието. 495-о шосе е задръстено, федерална магистрала 25 е претъпкана, а 27-ма е гъчкана с коли и автобуси. Незнайно как поддържат отворена претоварената автострада «Сънрайз».

Въпреки бурята армейците докараха по въздуха снегорини чак от Блуминдейл. Но колкото и бързо да почистват пътищата, снегът пак натрупва.

Неколцина от пилотите и техните екипи вече са тук. Още не се е мяркал този идол на Америка — Гениалното хлапе. Неговата кола ще има номер 1. За екипа му е определен Бокс 1.

Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, как ти се струва тази снежна буря?

— Ами к’во да ти кажа бе, Джери, май не помня да е вилняла толкоз лошо чак от шейсе и пета, да не беше пък седемдесе и пета? Не бе, може да е било през осемдесе и втора. Я да видим сега, затри ми се котката…

— Благодаря ти, Джеб — припряно го прекъсна спортният коментатор. — Доста парици са заложени не само на състезанието, но и на времето: дали ще вали, когато дадат стартовия сигнал?

Ей, ето го и Браг Убиеца, най-добрия пилот на отстраняване в Джорджия. Убиец, какво имаш да ни кажеш за това състезание?

— Ама това жури е най-побърканото, откак има състезания с коли. Вали сняг, обаче тия «бибипнати» типове от журито не щат да променят правилата и да ни позволят да сложим вериги и шипове. Тия «бибипци»…

— Благодаря, Убиецо Браг. А тълпите все прииждат. Ей там има един автобус, препълнен от Маршируващия девически оркестър на гимназията «Джаксън». Ами че те имали много девици…“

Осем часът. Снегът бе поотслабнал. Стана по-светло. Ясно различавах от своя хълм нахлуващото към пистата човешко гъмжило. Изсипващото се от вагоните на метрото множество пристигаше до крайната цел с автобуси. Снегорините пръскаха бели гейзери встрани от пътищата. Един работеше по почистването на самата писта.

Осем и половина. Нова, зловеща стена от сиво-черни облаци напираше насам. Започна да вали двойно по-упорито отпреди.

Радиото не млъкваше:

„Според местните метеоролози, чиито прогнози научавате благодарение на Търговската камара на Флорида, днес тук действат два атмосферни фронта. Единият е леденостуден и напира откъм Манхатън с температури под минус десет градуса. Другият се сражава срещу него с плътен снеговалеж, изтласкван на север от горещите знойни ветрове на Маями Бийч, Флорида. Сега в Хиалеа е прекрасно тропическо утро с температури осемдесет и два градуса по Фаренхайт, там най-хубавите момичета на Флорида ще гледат надбягването на чистокръвни кучета. Двата вкопчили се атмосферни фронта се блъскат над Сприйпорт в Лонг Айлънд. Ще прекъснем за рекламата на «Тропически въздушни линии»…“

Каквито и лъжи да разправяха жителите на Флорида за тамошното време, те само подчертаваха жестокостта на ставащото тук. Пелени от бял сняг се стелеха върху напълно замръзналата околност. Движението по пътищата го превръщаше в каша, незабавно втвърдяваща се в мръсен лед. Когато подадох от прозореца на колата носа си и бинокъла, те не закъсняха да замръзнат. Търсех своите снайперисти. От тази височина би трябвало да ги забележа. Но снежната завеса скриваше всичко.

Тълпите не се насочваха към Флорида. Увити така, че приличаха на подвижни планини, те се скупчваха тук, в Сприйпорт, за да гледат състезанието на Гениалното хлапе.

Хелър се опитваше да види Бокс 1. Дори прозорчето в покритото със сняг предно стъкло се заледяваше и той бе принуден постоянно да нагрява стъклото отвътре, за да вижда поне нещо.

Полека наближаваше девет. Радиото бърбореше:

„… а идват още хора. Никаква вест за Гениалното хлапе досега. Другите пилоти имаха среща с официалните лица. А, ето го Чука Малоун. Чук, как мина срещата?

— Господ да го убие, ама тоя сняг ту ще спира, ту ще почва целия ден. Не можеш да поддържаш чиста тая «бибипната» писта. Нужни са ни вериги и шипове, за да има състезание. А ония проклети от Бога чиновници не щат да отменят правилата. Никакво състезание няма да има!“

Зазвучаха високоговорителите пред трибуните:

„Дами и господа, за съжаление принудени сме да съобщим, че пилотите отказаха да се състезават без вериги и шипове. Журито няма да промени правилата на…“

Ревяща вълна от гняв се разнесе по откритата местност. Десет хиляди души виеха от ярост. Побесняха!

Пак високоговорителите:

„Дами и господа, умоляваме ви да запазите спокойствие. Моля ви, успокойте се, дами и господа…“

Ръмжене, шум от чупене.

И забързан усилен глас:

„Само преди минута журито постигна съгласие за ново решение. Ще отменят всякакви правила относно веригите, шиповете и гумите! Състезание ще има!“

Хелър промърмори:

— Точно това чаках.

За миг снегът поспря. През наблюдателната си дупка Хелър гледаше как два огромни пикапа минаха през портала. Завиха и спряха до Бокс 1. И на двата имаше надписи:

От пикапите наизскачаха много мъже.

Чувствах се, сякаш ми потънаха гемиите. Хората на Майк Мутационе щяха да бъдат негов екип в бокса! Какво ли още имаше да става?

Хелър се пресегна и взе пилотска каска. Спусна затъмнения предпазник, покриващ цялото лице. Включи полуприцепа на скорост и запълзя бавно покрай претъпкания път, за да се промуши до портала.

При будката на пазача той спусна стъклото на прозореца. Държеше карта от NASCAR и десетдоларова банкнота. Човекът от охраната рязко си пое дъх. Хелър бързо каза:

— Недей да викаш кой е дошъл.

Пазачът си затвори устата, взе банкнотата и Хелър влезе. Спря до Бокс 1.

Майк отвори вратата.

— Адски бързахме, Хлапе, обаче сколасахме. От три нощи не сме спирали работата. И ти събрах страхотен екип за бокса.

Хелър подаде на Майк боклукчийския чувал.

— Майк, ще ми го скриеш ли това някъде?

Още едно разочарование за мен. Из главата ми се мотаеше идеята да се промъкна някак и да свия онзи чувал. Сега нямаше как да разбера къде е! Но какво беше това?

Групата на Майк разтоварваше огромни резервоари с оксиацетилен и ги настаняваше върху подвижни подложки. Ама какво се канеха да правят тези? Да отворят най-производителната работилница за заварки в света?

Имаше още нещо — когато Хелър оглеждаше всичко наоколо, по издутините под дебелите им танкистки гащеризони познах, че всички от екипа бяха въоръжени!

Майк говореше на Хелър:

— Защо не позволи на фамилията да залага за тебе? Скъсахме се от бачкане по тия колела. Сега няма как да не спечелиш.

Махнаха покривалото от „Кадилака“. Виждаше се от трибуните. От гъмжилото се надигна приветствен рев.

Когато гласът му отново можеше да се чуе, Хелър каза:

— Ами всъщност не съм много сигурен, Майк. Това състезание е прекалено смахнато. Хайде да монтираме колелата.

Пак заваля, работата по разчистването отиваше нахалост. Екипът смъкна „Кадилака“ от ремаркето. Избутаха го в бокса. На колата личеше грамадна черна цифра 1, контурът беше подчертан със златно. Екипът закрепяше някакви ленти на мястото на махнатото предно стъкло.

Появиха се трима души от журито, увити чак до носовете.

— Закъсняхте — недоволно промърмори първият.

Хелър им каза:

— Моля ви да проверите, че вътре няма бензинов резервоар, нито под или встрани от колата, след което да удостоверите това.

Хора от екипа повдигнаха отдясно „Кадилака“ с хидравличен крик. Премръзналите инспектори направиха каквото ги бяха помолили.

После Хелър каза:

— Сега ви моля да проверите предния капак и плочата под двигателя и да удостоверите, че са запечатани. Моля и вие да сложите личните си печати.

Направиха и това. Изведнъж един от инспекторите възкликна:

— Ами тези колела!

Екипът беше свалил двете нормални колела от дясната страна, търкаляха към колата други. Имаха чудат вид. Целите сребристи. Приличаха на колела, но по тях личаха много дълбоки зигзагообразни улеи, навсякъде стърчаха гъсто разположени шипове.

Инспекторът тупна едното. Кухо дрънчене.

— Ей, та това не е каучук! Метал е.

— Това са вътрешно укрепени стоманени колела с ниско налягане — обясни Хелър. — А вие току-що се съгласихте да отмените всякакви правила за колелата.

Инспекторите май се успокоиха. Но не и аз, не си въобразявайте! Тези колела не можеха да се спукат!

Я почакайте! Ами да, един куршум „0.30-06 Ускорител“ с начална скорост 1224 метра в секунда щеше да откъсне великолепно парче от такова колело и да наруши целия баланс. Значи всичко беше наред.

Екипът вече беше монтирал и четирите колела. Хелър приклекна поред до всяко. Забелязах, че над барабаните на спирачките имаше някакви дискове. Хелър свързваше проводник към двигателния сектор на колата и прикрепяше нещо като електрическа четка. Разбрах какво правеше. Неговият карбуратор май произвеждаше повече електричество, отколкото гориво. Хелър заземяваше автомобила през четирите метални колела, вместо да влачи метална лентичка по земята.

Инспекторите искаха да знаят дали в колелата има мотори. В такъв случай смятаха да забранят употребата им, защото се очакваше да са колела, а не двигатели.

— Само ги заземявам — каза Хелър. — Днес наоколо има доста електричество. Няма никакви мотори в колелата.

Значи всичко беше както трябва. Инспекторите имаха достатъчно ум в главите да не дразнят онази тълпа. Въпреки силния студ хората крещяха и виеха от кеф.

Снегът вече валеше пет пъти по-плътно отпреди. Току-що свършената от снегорините работа беше бързо заличена.

До старта оставаха двайсетина минути. Хелър се качи в кабината на „Питърбилт“. Съблече се и навлече дреха, която ми приличаше на изолиращ скафандър. Отгоре облече дебел състезателен гащеризон от червена изкуствена кожа, който имаше и отопление. На краката си сложи обточени с кожа каучукови ботуши с грамадни метални пластини по подметките.

Внезапно разбрах, че надпреварите при ужасен студ не са нещо ново за него. Ами че космонавтите хвърчаха из пространството при температури, доближаващи абсолютната нула! Днешните минус десет градуса по Фаренхайт може би му се струваха доста топличко време!

На ръцете си сложи волтариански изолиращи ръкавици. После нахлупи на главата си червена състезателна каска с микрофон пред устата, явно имаше и радио. Спусна затъмнения предпазник.

Слезе от кабината и се вмъкна в „Кадилака“. Включи двигателя да загрее. По цялата редица боксове през снега се чуваше как пилотите-убийци загряваха моторите на колите. Шумът беше тътнещ и заплашителен. Валеше още по-силно.

Хелър закопча колана, провери бързото освобождаване и пак го закопча. Хората от екипа в бокса правеха своите последни проверки.

Хелър заговори в микрофона:

— Там ли си, Фенси-Денси?

В слушалките се обади нечий глас:

— Там съм.

Чакай, чакай. Кой е пък този Фенси-Денси? И къде беше това „там“?

Помислих, че проверява как работи радиовръзката с екипа в бокса.

Съдията с флагчето и стартиращата кола излязоха на пистата, мъчеха се да стигнат до местата си.

Хелър увеличи оборотите на „Кадилака“.

— Като музика е — отбеляза застаналият до прозореца Майк.

Внезапно си спомних, че трябва да пусна секундомера си. В карбуратора на Хелър вече оставаха към пет часа работа. Но нямах намерение да чакам дотогава.

Някой даде сигнал. Хелър завъртя волана, за да излезе на стартовата площадка.

— Бай-бай, Хелър — казах аз.

О, как щях да се наслаждавам на провала на този „бибипец“! Неговия и на неговите смрадливи, снобски правила и обноски на Флотски офицер! Гнусната му популярност след малко щеше да се разсее като дим!

Пета глава

Внезапен порив на вятъра поразреди снега и тълпите видяха, че „Кадилакът“ е тръгнал към старта. Гръмотевичен рев от поздрави изригна над трибуните: „Гениалното хлапе!“, „Гениалното хлапе!“, „Ей го там!“, „Разкатай ги, Хлапе!“

Радиото:

„Кола номер 1, самото Гениално хлапе, се движи към мястото си на старта. Вижте я само тази прекрасна кола!“

И наистина, от удобното си място, дори през виелицата, можех да видя как на пистата проблясваше червено петно. Сигурно хората в бокса бяха почистили снега от колата в последния миг.

Включих своя малък преносим цветен телевизор. Да, една от камерите беше насочена право в него. Започнаха да показват и останалите. Колите-убийци, поне каквото се виждаше от тях под натрупания сняг, бяха истински развалини — очукани обикновени автомобили без стъкла, подбрани тъкмо защото за нищо не ставаха. Трябваше да призная, че сред тях „Кадилакът“ изглеждаше като аристократ до пропаднали пияници.

Чука Малоун имаше нещо като високоговорител в черната си кола. Що за измишльотина беше това? Недорязана катафалка ли? Той се развика:

— Ей, „бибип“ такъв, открадна ми стартовото място! Когато се разправя с тебе, няма да е останало достатъчно от колата ти, та да се завлечеш до моргата с нея!

Тълпата запищя и завика.

Хелър зави и се настани точно зад стартиращата кола и точно пред останалите състезатели. Щяха да обиколят пистата веднъж, преди да им дадат сигнал за началото.

Що за ужасна писта! Всички напъни на снегорините бяха отишли напразно. Двайсет сантиметра сняг покриваше асфалта. Налитащият вятър носеше още. Колелата прорязваха улеи и каквото се стопеше под тях, мигновено се превръщаше в лед.

Внезапно лъчите на едва надигналото се слънце пробиха под облаците. Още валеше!

Изведнъж радиото се обади:

„Десет часът е! Хем грее слънце, хем вали сняг. Всички залагания за времето се провалиха! Но ето ги, те се завъртяха по пистата, наближават трибуните. Стартерът се изтегля. Съдията размаха флагчето! ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ИЗХВЪРЧА КАТО СНАРЯД!“

Хелър беше натиснал газта докрай. „Кадилакът“ изскочи напред с мощно ръмжене.

Разтърсващият вой на другите коли се включи в шумотевицата. Моят екран и телевизорът едва не паднаха от поставките си заради усилващия се рев.

Хората по трибуните пощръкляха! Пищяха, развяваха одеяла, подканяха Хелър да кара още по-бързо.

Гласът на говорителя на пистата — изтънял, думите слети от бързане, сякаш сам той подкарваше колите — се надигна над грохота:

„Номер 1 вече направи половин обиколка. Другите се опитват да стопят разликата. Номер 2, Чука Малоун, го преследва плътно. Номер 12 току-що задмина номер 5. Номер 12 е Браг Убиеца. Той кара ошушкан до голи ламарини малък камион GMC. Вижте го как пришпорва! Задмина Чука Малоун. Браг Убиеца предизвиква водача!“

Виждах това и от хълмчето. Хелър ускоряваше. Едва задържаше номер 12 вдясно от себе си.

Снегът хвърчеше нагоре от бясно въртящите се колела. Бели парцали влитаха през липсващите стъкла и се лепяха по пилотите. Продължаващият да вали сняг натрупваше по каската на Хелър.

Но той въпреки това виждаше ясно. Не можех да го проумея. После се сетих, че неговата каска сигурно има нагревател и предпазникът отпред е покрит с вещество, недопускащо задържането на вода. Ето, той вече си служеше с измама!

Убийците не се блъскаха един друг. Движеха се в разтеглена колона, опитваха да догонят водача. Разбрах, че бяха постигнали негласна уговорка помежду си — първо да докопат Гениалното хлапе!

О, колко съгласен бях с тях!

Хелър завърши първата обиколка. Успяваше да се задържи малко пред Убиеца Браг. Но не караше достатъчно бързо, за да стигне края на плътно наредената група противници.

С всички тези вериги и шипове по гумите колите не губеха сцепление с пистата. Ала направо я разкъсваха на парчета и след една обиколка вече се движеха по ледени ръбове. Започнаха да се плъзгат и тресат.

Стенещият вятър се понесе по пистата, разнасяше снежна пяна и покриваше ямите и неравностите.

Слънцето светеше все по-ярко. Снегът спря отведнъж.

Хелър трудно се задържаше зад последната кола от преследващата го глутница, но пред Браг Убиеца. Всъщност не караше с наистина висока скорост. Може би някакви си сто мили в час. Ниските краища на пистата все гледаха да хвърлят колите навън при завоите. Стържещ тътен, борба с волана, за да не излетят.

Колелата на Хелър обаче държаха здраво. Справяше се по-добре от другите. При влизане в завоите набиваше спирачки и веднага излизаше от тях с мощно ускорение.

Пет обиколки!

Това беше уреченият момент с моя първи снайперист. Вглеждах се напрегнато.

ДРЪН! Воланът подскочи в ръцете на Хелър! „Кадилакът“ веднага се разтресе.

Браг Убиеца профуча край него като изстрелян!

Хелър каза в микрофона:

— Фенси-Денси, току-що ми забиха един.

Глас в слушалките:

— Чатнах!

Пак Хелър:

— Бокс 1, влизам! Смяна на колело!

Мина бавно втората половина на обиколката и зави към боксовете.

Само за секунди хората от екипа вдигнаха колата настрани. Завъртяха се автоматични ключове. Изтърколиха друго колело. Майк каза до прозореца:

— Cristo! Давай по-леко! Имаме само четири резервни! — Сведе поглед към колелото, което махнаха. Приклекна. — Исусе, ами че това е дупка от куршум!

Един от съдиите удостовери, че не е имало зареждане с гориво. Дръпнаха криковете и колата подскочи. Съдията вдигна палец нагоре.

Хелър излезе с ускорение от бокса.

Сега глутницата се беше разпръснала. Един намисли да прави таран. Зелена кола. Връхлетя към Хелър, който натисна спирачките, „Кадилакът“ се хлъзна встрани и избягна противника. Зелената кола пропусна целта.

Хелър започна да я заобикаля. По радиото викаха:

„Гениалното хлапе загуби позицията си на водач! Непредвидено спиране в бокса…“

Но аз леко се побърквах. Куршумът „0.30-06 Ускорител“ от пушка „Уедърби“ улучи точно и макар да не пръсна металната „гума“, както би се случило с нормална, все пак повреди едно колело, а при само четири резервни щяхме да успеем. Но КОЙ е Фенси-Денси и КЪДЕ е?

Шеста глава

Не валеше. Намръщеното слънце прозираше през млечнобялата пелена. Подадох се през страничния прозорец и затърсих надолу през бинокъла.

По склона бяха пръснати сгради, от всяка се виждаше пистата.

Моите двама снайперисти трябваше да се намират на покриви, отдалечени на около триста метра от най-близкия край на оградата. Единият трябваше да е малко вляво от мен, вторият — вдясно от него на друг покрив.

Ужасно трудно ми беше да ги различа. Носеха сливащи ги със снега наметала. Но техните пушки и телескопични прицели бяха достатъчно тъмни, за да се виждат.

Стой! Трети снайперист!

Настанил се на по-висок покрив, много по-близо до мен!

Стиснах здраво бинокъла. Бойна пушка М-1! Дълъг заглушител на цевта. Нямаше прицел! Лицето на стрелеца се завъртя малко към мен, когато захапа ръкавицата и измъкна пръстите на дясната си ръка от нея.

Бум-бум!

Затърсих трескаво около себе си. Нямах оръжие, с което да го гръмна!

Пак насочих бинокъла. Бум-бум отмести настрани радиостанцията си. Размърда рамене, както прави всеки добър стрелец, за да се настани удобно и да заеме по-устойчиво положение.

Припряно погледнах с бинокъла своя снайперист отляво. Бум-бум не би трябвало да го вижда толкова добре, колкото аз. Вероятно изстрелът бе разкрил позицията му на бившия морски пехотинец. И със заглушител се чува слаб звук, а моторите ревяха доста отдалече.

Моят снайперист отляво си имаше проблеми с пушката. Празната гилза не беше изхвърлена след изстрела. Гилзата на „Ускорител“ се подлага на твърде голям допълнителен натиск и може да се разшири. Или механизмът беше засякъл от студа. А вероятно тези пушки „Уедърби“ не бяха в най-доброто си състояние — намерих ги от трета ръка. Че и гилзите бяха втора употреба. Снайперистът се претърколи на хълбок и зачопли заседналата гилза с нож.

Креснах му мислено — ПРИКРИЙ СЕ!

Твърде късно!

Внезапно пълнителят на пушката му сякаш избухна!

Всичко стана толкова бързо, че едва схванах какво се случи.

Силата на удара върху пушката го дръпна право през ръба пред него!

Изгуби се от погледа ми, падна може би от трийсет метра на улицата!

Бум-бум се пресегна към радиостанцията си.

Бързо преместих бинокъла към другия си снайперист.

Беше забелязал!

А от своето място Бум-бум не видя втория снайперист.

Моят стрелец отдясно се премести. Внимателно се прицели в Бум-бум. И натисна спусъка.

Мигновено насочих бинокъла към Бум-бум. Бе паднал назад. Точен изстрел!

Бум-бум се плъзна по наклонения покрив. Снегът се срути в малка лавина и Бум-бум изчезна.

Другият ми снайперист погледа известно време, после се извърна и вероятно защото се почувства твърде изложен на открито, припълзя на място, където не го виждах. Но скоро забелязах края на заглушителя да се подава иззад един комин, насочи се към пистата.

Благодаря ви, Богове, все още имах снайперист в действие! На Хелър не е било писано да победи!

Седма глава

Грохотът на двигателите тресеше заснежената околност, сливайки се с виковете и крясъците на тълпата.

Петнадесет коли с тътен се носеха една след друга, скърцаха диво на завоите.

Възбуденият глас на спортния коментатор по радиото изреждаше техните маневри и позиции.

Снежен снаряд изхвръкна изпод поднесло колело на колата отпред и плясна Хелър по лицето. От полепналата мръсотия той престана да вижда каквото и да било. И като по чудо след миг всичко пред него се изясни. Хелър посегна и махна слой пластмасово фолио от предпазника на каската си. Сигурно бе изработен от безброй тънички слоеве отблъскваща водата пластмаса, които той можеше да обелва един по един. Още веднъж се прояви склонността му към измами! Та той имаше възможност да вижда размазаната от скоростта писта и поднасящите коли пред себе си!

Сега задминаваше останалите един подир друг! И всеки път се чуваше как гъмжилото зад спортния коментатор вие от удоволствие.

Радиото дърдореше:

„За онези, които ни слушат по-отскоро, напомням, че това състезание на дързостта, хитроумието и най-обикновеното гаднярско умение ще бъде решено от първия, който измине хиляда обиколки, и последния, който ще има възможност да извършва маневри на собствен ход. Наградният фонд от четвърт милион долара е разделен на две части — 125 000 за обиколките и 125 000 за последната кола в движение. За мен е напълно ясно, че тези демонични пилоти се стремят и към двете награди. За жалост все още няма смъртни случаи въпреки състоянието на пистата. Чуйте как ръмжат моторите! А дрънченето, което чувате, е от откъснали се вериги…“ Гласът му се удави в разбеснялата се тълпа. „Гениалното хлапе току-що задмина Чука Малоун с една обиколка!“

Хелър ускори ревящата си кола поне до 120 мили в час, сега литна право през пръсналата се глутница съперници!

Един пилот завъртя волана в опит да го удари. Хелър настъпи педала на газта. Онзи не уцели.

Друга кола се стрелна странично, за да го джасне, докато се промъкваше в пролуката. Беше номер 9.

Не улучи!

Идващата отзад кола се завъртя и блъсна номер 9. И двете пробиха оградата. Облаци дим! И закъснял трясък от падането!

„Като гледам, номера 9 и 4 бяха дотук!“, крещеше радиото. „Какво чудесно сблъскване! Не, сгрешил съм. Номер 4, Смъртоносния Макджий, се размърда. Да, той се връща на пистата! Не, даде на задна, за да удари кола 9! Обаче се блъсна в линейка! Ето го, Макджий пак е на пистата! Отново се включи в надпреварата!“

Телевизионният екип припряно слизаше, за да покаже отблизо смачканите трупове. Репортерът говореше:

„Ето ни и нас, приятели. Канал «Шест и седем осми», който винаги си върши работата както трябва! Днес ви обещахме кръв, значи кръв ще ви показваме. А тук кръвта е навсякъде. Трима мъртви шофьори на линейки. Вижте я само тази кръв, приятели! Прекъсваме за реклама на «Чудните хавлии».“

Сега вече четиринадесет коли фучаха в колона по пистата. Размаханият жълт флаг ги принуди да намалят скоростта. Така успяха да се подредят.

А воланът пак подскочи в ръцете на Хелър!

Той се завъртя бясно, едва не удари кола номер 7. Поспря и зави, за да избегне удар отзад.

Изрече в микрофона:

— Фенси-Денси, има още един.

Никакъв отговор.

Хелър пак заговори:

— Фенси-Денси, моля те, обади се.

Никакъв отговор.

Ликуващо прегърнах сам себе си. Бизнесът вървеше като по вода!

Воланът на „Кадилака“ дрънчеше и се друсаше. Хелър заобиколи две коли и се шмугна в Бокс 1.

Автомобилът се наклони, когато екипът пъхна крик под него.

— Cogliones!2 — възкликна Майк. — Пак куршум!

Екипът монтира резервното колело. Съдията удостовери, че е нямало зареждане с бензин.

Множеството зад спортния коментатор пищеше: „Давай, Хлапе!“.

Говорителят на пистата каза:

„Сега Гениалното хлапе е доста назад. Два пъти спря в бокса. Съдията удостовери, че не е зареждал с бензин.“

Хелър още веднъж започна да си пробива път сред пръснатите по пистата коли. Сега май с още по-голямо настървение опитваха да го блъснат.

Той рязко изви волана, за да избегне номер 6, овладя колата си и започна бързо да ускорява по отсечката, която беше най-близо до мен.

Воланът пак подскочи в ръцете му!

На косъм се размина с оградата. Опомни се, за да избяга с мъка от номер 11. Воланът на „Кадилака“ се тресеше над назъбените ледени ръбове.

Хелър викаше:

— Фенси-Денси, има още един!

Никакъв отговор.

Отклони колата към бокса.

— Cogliones di Cristo! — възкликна Майк. — Пак куршум! След това колело ти остава само едно резервно! Внимавай!

Камерите уловиха излизането на Хелър от бокса.

„Гениалното хлапе наистина загуби много. След трите спирания в бокса сега се влачи на опашката. Може да понавакса малко, когато другите коли започнат да се отбиват в боксовете за презареждане, но сега ще трябва да кара като бесен…“

За кой ли път заваля. По радиото говореха:

„Метеоролозите на Търговската камара във Флорида ви съобщават, че сте във вихъра на най-мръснишкото, най-гнуснишкото временце, каквото не ви е връхлитало доста отдавна. Ако не сте забелязали, ще ви кажа, че пак вали. Този следобед в Сприйпорт ще трупа сняг и още сняг. Всъщност снегът ще ви погребе за броени часове. Ако някой от вас оцелее след това състезание в Сприйпорт и спечели облог, втурвайте се към Флорида да похарчите всичко. Ние обичаме паричките, ще ви съдерем и кожите от гърбовете съвсем безболезнено.“

Не виждах пистата. Но продължавах да се прегръщам сам. Щом отмине тази виелица и се появи видимост, моят снайперист щеше да превърне в боклук още едно колело. После още едно и Хелър е вън от надпреварата! На „Кадилака“ вече му идваше много. Никога не би успял да продължи с разкъсани от куршуми колела.

Внезапно се обади нечий глас. В момента слушах три приемника. Не успях да се ориентирам откъде идваше.

От слушалките на Хелър!

— Извинявай, Висок Полет. Улучиха ми говорилката, а вторият ми отне доста време.

Беше Бум-бум!

Хелър попита:

— Ти добре ли си?

— Само синини, Висок Полет. Карай за победа!

— Разбрано, прието, съгласен, край! — каза Хелър и този път здраво притисна педала за газта.

Пистата направо зафуча под него!

Напразно погледът ми опитваше да проникне през бялата пелена наоколо. Някъде из вледенената околност и вторият ми снайперист лежеше мъртъв. И доколкото познавах италианците, е умрял от нож. Нищо не бих могъл да открия. Вероятно и никой друг нямаше нищо да научи!

Преживях няколко особено лоши минути. Ами ако някъде отвън Бум-бум се промъкваше към мен! Заключих сигурно вратите и извадих нож, какъвто използваха в Отдела на ножовете, да ми е подръка. Но после се сетих, че Бум-бум трябва да е в Бокс 1. Бил е принуден да отиде там, за да използва тяхната радиостанция за връзка с Хелър.

Да го „бибип“ този Бум-бум! „Бибип“, „бибип“ и пак „бибип“! Хелър имаше шанс да победи!

Осма глава

Снегът трупаше, а грохотът на състезанието не преставаше нито за миг.

Изтръпнал не само от студа, аз седях и гледах. Сега разполагах само с две възможности — Хелър да се блъсне някъде по хлъзгавата писта или карбураторът да го провали.

Вихрушката отслабваше и налиташе отново безброй пъти. Обиколките следваха една подир друга.

Телевизионният канал „Шест и седем осми“ работеше задъхано като ревящите коли.

„Сигурен съм, че ще предизвикам тръпка на възбуда в нашите зрители, като им съобщя, че Гениалното хлапе, което на няколко пъти загуби позицията си на водач, сега си я възвърна. Условията на пистата вдъхват ужас. Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, ти спомняш ли си някога да е имало толкова скапана писта?

— Май беше осемдесе и трета, когато ми изчезна котката…

— Благодаря ти, Джеб. Кола номер 7, това е Дъгън Камата, тъкмо влиза в бокса. Зарежда гориво… Не, отпива глътка уиски «Пийграмс». Вижте блаженството на лицето на Дъгън Камата, докато излива половин литър в гърлото си! Прекъсваме за няколко думи от нашия спонсор — уиски «Пийграмс»!“

Квартет от момчета запя:

„Уиски, уиски, уиски ми дай!

Налей ми «Пийграмс» и с мен не си играй!“

На екрана пак се появи картина от състезанието.

„В момента Дъгън Камата излиза от бокса. Ето го, маха към камерата. Ей, той се изпречи точно на пътя на Гениалното хлапе! Но Хлапето наби спирачки и го заобиколи!

Номер 7 — това е Дъгън Камата, приятели — сега е… Не! Отскочи като билярдна топка от номер 8! Проби оградата! Дъгън литна във въздуха. Колата се преобръща! Пада на покрива си! Избухва в пламъци! Той е заклещен вътре! И също избухва в пламъци.

Сега отново ще ви покажем забавено тези кадри.“

Катастрофата мудно се точеше на екрана.

Чу се нисък стържещ глас:

„Махнете тези «бибипски» кадри или ви спираме кранчето от рекламите!“

Пред избухващия Дъгън на секундата блеснаха букви:

СИМУЛИРАН МОНТАЖ

Още една кола поднесе и се заби в преспите. Друга допълзя в своя бокс с гръмнал радиатор и прегрял двигател.

Сега само единадесет състезатели продължаваха. Времето полека пълзеше към три следобед. Хелър устремно летеше под възторжените крясъци от трибуните, колата му пръскаше снежни гейзери и се провираше ловко в пролуките между съперниците. Това ми се струваше безкрайно отвратително. Напрегнато се взирах в часовника си — според плана този карбуратор трябваше да се повреди съвсем скоро и с Хелър беше свършено.

Но през последния половин час той толкова очебийно увеличи преднината си, че някои от другите пилоти явно започваха да смятат състезанието за провал, ако не го изхвърлят.

И вместо да навъртат обиколки, някои сега маневрираха само и само да се врежат в Хелър, когато минава край тях.

Номер 10, Бенсън Блъскача, който караше оръфан пикап „Интернешънъл“, причакваше в засада до близкия край на овалната писта. Разбирах, че се канеше да мине отвътре по завоя и да се забие като таран в Хелър.

„Кадилакът“ навлезе в завоя със скърцане на спирачките, после ускори, приплъзваше се в разхвърчалия се сняг.

Блъскача изстиска всичко възможно от своята трошка, втурна се успоредно, прицелен в лявото предно колело на Хелър.

През воя на измъчените мотори се чу гласът на Блъскача:

— На ти, „бибип“ скапан!

Неговият „Интернешънъл“ докосна колата на Хелър, преди онзи да избяга.

Мълния!

Електрическа експлозия!

Номер 10 отхвръкна, сякаш ударен от светкавица!

Завъртя се и връхлетя върху оградата.

Пилотът си седеше в колата, беше зашеметен.

Тълпата закрещя и зарева от удоволствие!

По телевизиония канал пуснаха забавено повторение на сблъсъка. Наистина беше мълния! Кола номер 10 удари лявото предно колело на Хелър и блесна заслепяващо електрическо изпразване поне на метър и половина в диаметър!

Излишното електричество от карбуратора изтичаше в земята през тези колела! И ако някой от другите автомобили докоснеше колелата, получаваше целия заряд във вид на светкавица.

Бенсън Блъскача се измъкваше несигурно от кола номер 10. Очевидно нямаше представа какво му се е случило, но несъмнено не искаше повече и да погледне това състезание.

Коментаторът по радиото се опитваше да измисли някакво обяснение, но накрая реши, че всичко е станало заради магнетичната личност на Гениалното хлапе.

Хелър и останалите продължиха да се носят с рев по пистата, виещите мотори звучаха в хор с веселата врява на множеството.

Другите пилоти не разбраха какво е станало. При всеки сблъсък на метал в метал хвърчат искри.

Засега не валеше, бледото слънце се показа през облаците.

Още един състезател в стар „Додж“ реши да изблъска Хелър от пистата по далечната права отсечка. Движеше се близо до оградата и когато Хелър понечи да го задмине, „Доджът“ ускори и рязко свърна към него.

МЪЛНИЯ!

Гръмотевичен трясък!

Хелър го бе чукнал с едно от колелата.

Неуправляемият „Додж“ се завъртя бясно. Преобърна се. Плъзна се петнайсетина метра по покрив.

Тълпата пощуря от въодушевление!

Жълт флаг. Бързо се появи сервизен камион, който извлече „Доджа“ настрани. Пилотът стоеше край колата, а когато при него пристигна линейката, той опита да се качи в камиона. Май ходеше в кръг.

Останалите на пистата отново набраха скорост. Вече бяха само деветима.

Едва се задържах на седалката. С едно око наблюдавах екраните, с другото се мъчех да следя секундомера. Минаваше три часът.

Нима в края на краищата Хелър щеше да победи?!

Девета глава

Пролуките в облаците се разширяваха. Обвитото в ръждив ореол слънце клонеше надолу към изгризаната писта. Стори ми се, че застудява.

Оглушителният грохот от ауспуха на „Кадилака“ с махнат заглушител се издигаше над шума от другите коли, когато Хелър се устремяваше към по-близкия до мен завой. Съвсем сериозно се бе захванал със състезанието. Вече водеше с двадесет обиколки пред втория, а караше този „Кадилак“ да лети с още по-налудничава скорост!

Другите осем, сред тях Чука Малоун и Браг Убиеца, като че разбраха най-после — ако не направят нещо, спукана им е работата. Може би и често надигащото се от трибуните скандиране „Гениалното хлапе, Гениалното хлапе!“ още повече ги разлюти.

Те бяха опитни ветерани от състезанията с отстраняване. Бяха видели и правили какво ли не и нямаше да гледат мързеливо как се подиграват с тях.

В стратегията на състезанията с отстраняване влиза и съюзяването срещу един. Ако успееха да се отърват от Хелър, можеха после да решат всичко с борба помежду си. Но Хелър трябваше да ИЗЧЕЗНЕ!

Разпознах намерението им по това, че щом минеха край трибуните, всички намаляваха скоростта. Направиха още една обиколка, а Хелър си проправяше път между тях, сякаш не съществуваха.

Той караше с повече от 150 мили в час. През цялото време беше нащрек, предвиждаше маневрите на другите пилоти и винаги измисляше нещо преди тях. „Кадилакът“ приличаше на стелеща се по пистата червена лента. Моторът му ръмжеше с тържествуваща мощ.

Другите осем коли се подредиха в нещо като неравен кръг с огромна празнина в средата. Четирима пилоти предпочетоха по правата отсечка страната откъм трибуните, останалите четирима — отсрещния край. Не се и опитваха да правят обиколки. Подреждаха се в абосолютно ясна схема за унищожаване на противника.

И телевизионният, и радиокоментаторът дърдореха възбудено, че нещо се готвело.

И Хелър знаеше какво му се готви. Изведнъж натисна спирачките. Превключи на по-ниска скорост, вероятно за да има по-голям запас от внезапно ускорение.

„Кадилакът“ наближи очакващия го кръг с някакви си шестдесет мили в час.

Стигна до външния край на празното пространство.

Колите се втурнаха към него!

„Кадилакът“ ускори със страхотен вой.

Стържещ трясък!

Чука Малоун се натресе в друга кола!

А „Кадилакът“ мина през дупката и отпраши нататък!

Другите промениха тактиката. Обърнаха, за да ударят на задна следващия път. Изглеждаше ми като съгласувана маневра, а и те можеха да се чуват един друг, ако викнат по-силно.

Клопката за Хелър зейна подканящо.

Той явно смяташе и сега просто да мине през тях.

Пилотите-убийци подкараха назад. Щяха да го смажат!

Той неочаквано натисна спирачки и рязко изви волана наляво.

Завъртя се в пълен кръг.

А убийците се сблъскаха накуп!

Хелър не беше сред тях!

Той овладя колата, пришпори двигателя и мина край противниците, като едва не закачи струпалата се пред трибуните барикада.

Беше ги заобиколил, като се възползва от току-що освободилата се част от пистата.

Тълпата врещеше от радост!

Убийците успяха да освободят колите си. Виковете станаха по-гръмогласни. Наредиха пак засадата.

Хелър влезе в завоя.

Но каквото и да замисляше, то така и не можа да се осъществи.

Тъкмо излизаше от далечния край на пистата с около седемдесет мили в час, когато двигателят му загасна!

А му оставаха само стотина метра до убийците.

Вероятно си мислеше, че може да се промъкне.

Беше се качил високо по наклонената писта. Под колелата му имаше дебел слой навят сняг, който рязко снижаваше скоростта му.

И нищо не можеше да направи.

Отиваше право към отворения за него център със замлъкнал двигател. Пълзеше с двайсетина мили в час.

ТРЯСЪК!

Всички се събраха в безформен куп.

А капакът на двигателя пред Хелър се нажежаваше до вишневочервено!

Карбураторът се беше стопил!

Той светкавично разкопча предпазния си колан.

Бързо промуши ръка през прозореца и се хвана за покрива на колата.

— Сбогом, „Кадилак Брогъм Купе д’Елеганс“! Ти не си виновен!

И какъвто си беше атлет, ловко се издърпа през прозореца.

А навсякъде около него сблъскали се коли!

И псуващи пилоти!

Изпод предния капак на „Кадилака“ започна да избива дим.

— Бягайте! — кресна Хелър с високия глас на командир от Флота.

Скочи върху друга кола. После върху следващата.

Хвърли се към най-външния покрив.

Изстреля се във въздуха, претърколи се в снега, веднага стана и затича. Насочи се към Бокс 1.

Чука Малоун и Браг Убиеца успяха да откопчат колите си.

И като един, превключвайки скърцащо на скорост, подкараха след Хелър!

Два взрива в оплелите се шест автомобила. Знаех, че резервоарите с кислород и водорд ще избухнат.

Пламъци блъвнаха нагоре!

Другите пилоти се спасяваха с бягство.

Но Чукът Малоун и Браг Убиеца настигаха Хелър!

Той се обърна с лице към тях.

Те се сблъскаха!

Хелър плясна с ръце по предните капаци на двете коли, скочи нагоре в салто, оттласна се от покрива над Чука Малоун и се приземи зад нападателите.

С непоносимо стържене на метал двете вкопчени коли се мятаха наляво-надясно по хлъзгавия лед.

Резервоарът на Браг Убиеца сигурно се бе пропукал. Искрите от веригите по леда свършиха останалото.

Облак зелени, оранжеви и червени пламъци погълнаха двете коли.

Браг се изтърколи и побягна.

Чука Малоун се гмурна в преспа, за да угаси огъня по себе си.

Хелър препускаше към Бокс 1.

Десета глава

Екипът трескаво шеташе из бокса.

Хелър скочи при тях през преградата.

Майк Мутационе започна да гаси с ръце тлеещите по Хелър искри.

А трибуните бяха обзети от бяс.

Коментаторът по радиото крещеше:

„Двигателят на Гениалното хлапе загасна, просто ей така…“

А другият му пригласяше от телевизора:

„Девет коли в пламъци…“

Затътнаха и високоговорителите на пистата:

„Явно Гениалното хлапе остана без гориво…“

Виждаше се как Чука Малоун се боричка с пряспата. Втурна се обратно при колата си. Угаси запалилата се тапицерия на седалката. И скочи вътре!

Старата развалина потегли! Беше само донякъде повредена от експлозията.

В бушуващата клада пред трибуните нищо не помръдваше.

Чука Малоун подкара по пистата!

Яростен вой се надигна от тълпата.

По високоговорителите се обади нов глас:

„Заради това «бибипнато» Хлапе ще ни смъкнат и ризите от гърба!“

Никой не обръщаше внимание на Чука Малоун, който креташе по пистата с двайсетина мили в час. Бе спечелил отстраняването и сега навърташе обиколките за издръжливост. Напълно пренебрегнат от всички.

Високоговорителите изгърмяха:

„Хванете го това Хлапе, да го «бибип»“!

Загубилите парите си преляха като вълна над перилата на трибуните и нахлуха на пистата.

С диви крясъци, жадуващи отмъщение, те се втурнаха към Бокс 1.

Хелър вдигна очи и загледа прииждащото гъмжило. Промърмори:

— Точно като в „Пътешествията на Хаклуйт“. Рядко се случва да се озовеш в безопасност, щом си сред местните жители на Северна Америка!

Хората на Майк Мутационе застанаха в полукръг пред бокса.

Тълпата ореше напред по пистата като побъркан буреносен облак. Състезанието беше забравено. Сега жадуваха само кръв.

Служителите от охраната на пистата направиха опит да застанат срещу тях и да ги спрат. Бяха отхвърлени встрани!

Множеството вече връхлиташе. Вряскаха „Хванете Хлапето!“, „Струваше ми десет бона!“, „Пречукайте го!“ и други свирепи бойни викове.

Хелър си седеше и ги гледаше.

Най-предната редица на тълпата се сви като обръч на пет-шест метра от отбранителната линия на Мутационе.

— Сега! — излая Майк.

Внезапно от някакви накрайници изригна огън!

Пред една дузина маркучи на оксиацетиленови горелки се простряха огнени ветрила над главите на тълпата.

Последва миг на смълчано изумление сред пращенето на нажежения въздух.

После водопад от писъци!

И вой на ужас!

Най-предните редици заотстъпваха.

Събаряха хората зад себе си, сякаш бяха плочки от домино.

Гъмжилото побягна назад, като оставяше зад себе си повалените и стъпканите. След малко и те намериха сили да избягат.

Оксиацетиленовите факли угаснаха.

Бракмата на Чука Малоун креташе край трибуните и унищожените коли, напъваше се да завърши хилядата обиколки.

Но за зрителите състезанието свърши. Разотиваха се.