За мамчета, които позволяват на дъщерите си да растат, докато си играят на каубои (и четат научна фантастика)
Най-вече моята:
Каръл (Ъруин) Денисън Уорд
13 декември 1921 г. — 17 март 2010 г.
Липсваш ми, мамо.
Много съм благодарна на непоколебимите си и подкрепящи издатели от Том Дохърти и на редактора си Джеймс Френкел от Тор, затова че ми дадоха възможност да се целя в истинската награда (тя никога не е пари); на Синди Чанг, Дженифър Епър и Дженифър Сандбърг, на NBCUniversal и на авторите на филма, затова че помогнаха на тази адаптация да изпълни потенциала си като позволиха творчески решения, които не влияят на филма, но направиха книгата много по-добра.
Много съм благодарна и на Лорънс У. Чийк за книгата му Nature’s Extremes: Eight Seasons Shape a Southwestern Land, — вдъхновяващ, лиричен портрет (и в думи, и в образи) на пустинния Югозапад, както и на Джеймс Л. Хейли, автор на Apaches: A History and Culture Portrait, и на Доди Фюгейт (и съавтори) от Музея за индиански изкуства и култура за подробните им и ясни разкази за обществото на апачите, както и за двустранно трагичната история на взаимодействията между апахите и „извънземните нашественици“ от собствената им планета…
И накрая, но не на последно място, отново на майка ми, задето ме накара да се гордея с индианското наследство на нашето семейство. Народът Ери може отдавна да не съществува, но потомците му помнят.
Джоан Д. Виндж