ПРОЛОГ Неделя, 24 октомври 2004 година Един месец преди Драмата


Утре братовчед ми Уди ще влезе в затвора. Ще прекара там следващите пет години от живота си.

Докато пътувам от балтиморското летище към „Оук Парк“, квартала на неговото детство, за да бъдем заедно през последния му ден на свобода, вече си го представям пред високата желязна ограда на затвора в Чешър, Кънектикът.

Целия ден останахме в къщата на чичо Соул, където навремето преживяхме толкова щастливи мигове. С нас са Хилел и Александра, заедно, с които поне за няколко часа отново се събира някогашната ни чудна четворка. В този момент все още нямам никаква представа колко съдбовен ще се окаже този ден за нас.


Два дни по-късно ми се обажда чичо Соул.

— Маркъс? Чичо Соул е.

— Здравей, чичо Соул. Как си…

Той не ме оставя да продължа.

— Маркъс, чуй ме добре: трябва веднага да се върнеш в Балтимор. Не задавай въпроси. Случи се нещо сериозно.

Затваря. Отначало решавам, че връзката е прекъснала, и веднага го набирам. Не отговаря. Продължавам упорито да звъня и накрая той вдига само, за да повтори на един дъх: „Ела в Балтимор“.

Веднага след това отново затваря.


Ако ви попадне тази книга, моля ви, прочетете я.

Бих искал някой да узнае историята на Голдманови от Балтимор.



Загрузка...